Решение по дело №432/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 168

 

гр. Пловдив, 28 октомври 2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на  четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ПЕТРОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА       

 

с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 432/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 16504/ 29.05.2019 г. от Г.Т.Б. и Н.С.Б. *** против решение № 560 / 02.05.2019 г. ,постановено по гр.д. 1737 / 2018 г. по описа на ОС – Пловдив ,с което е уважен предявеният от „С.Ф.Г.“ ЕООД против жалбоподателите и „Б.К.1. „ ЕООД  иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.По съображенията ,изложени  във въззивната жалба ,жалбоподателите считат решението за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано и  заявяват искане за отмяната му и постановяване на друго ,с което  така предявеният иск бъде отхвърлен.

От въззиваемата страна „С.Ф.Г.“ЕООД  е постъпил писмен отговор на въззивната жалба ,с който взема становище ,че същата е неоснователна ,а обжалваното решение  е правилно и като такова заявява искане да бъде потвърдено като претендира присъждане на разноски.

От въззиваемата страна „Б.К.1. „ЕООД не е постъпил отговор като в с.з. постъпи становище ,с което  счита ,че обжалваното решение е неправилно  и заявява искане за неговата отмяна.

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено по очертания от ищеца  по основание и петитум допустим предмет на делото.

Първоинстанционният окръжен съд  е сезиран с иск от „С.Ф.Г.“ЕООД  против Г.Т.  Б. , Н.С.Б. и „Б.К.1. „ ЕООД ,представляван от Б.И.Е. за обявяване на основание чл.135 от ЗЗД за относително недействителна спрямо ищеца разпоредителна сделка  ,обективирана в нот.акт № *******************.. на Нотариус *******************, с която Б.  са продали на дружеството ответник следния недвижим имот: 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***************по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с административен адрес - гр. ***************, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ************, с предназначение на СОС - жилище, апартамент; брой нива - 1, с площ - 95,25 кв.м, при съседни СОС: на същия етаж – няма; под обекта - ************.1.1, над обекта – няма; ведно с прилежащите му части: 2 изби, таван, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/2 ид.ч. от ПИ ************, целият с площ от 229 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м; номер по предходен план – пл.№ ************, както и 1/2 ид.ч. от всички подобрения и приращения в този недвижим имот.

С обжалваното решение съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на Павловия иск ,уреден в разпоредбата на чл.135 от ГПК ,поради което е уважил същия като основателен и доказан.

Недоволни от така постановения съдебен акт са останали ответниците физически лица ,които считат решението за неправилно ,необосновано ,незаконосъобразно и постановено при нарушения на съдопроизводствените правила.Конкретно се прави оплакване за недоказаност на знанието у третото лице – търговско дружество -в лицето на неговия управител за увреждане  интересите на кредитора „С.Ф.Г.“ЕООД  ,както и за  неправилни изводи на съда относно  установеност на този факт при липса на всякакви доказателства,включително несъбиране на допуснатото доказателство по смисъла на чл.176 от ГПК.

Неоснователно е навадено от жалбоподателите оплакване за   допуснато процесуално нарушение ,довело до постановяване на неправилно решение, а именно несъбиране на допуснато доказателство по смисъла на чл.176 от ГПК.Обясненията на ответниците не са изслушани независимо ,че съдът на основание горепосочената разпоредба им е указал да се явят лично ,за да отговорят на поставени въпроси от ищеца ,тъй като същите не са се явили в с.з.,поради което неотлагане на делото за тяхното изслушване ,и по конкретно на Н.Б. ,при липса на данни за ангажимент и невъзможност да се яви в с.з. ,не съставлява  нарушение на процесуалния закон,довело до опорочаване на обжалвания акт.

Искът по  чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката ,безвъзмездна или възмездна,или действието е увреждаща и  длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора.

Качеството на кредитор в лицето на ищеца е безспорно установено .Безспорно е и ,че на 21.03.2018 г.ответниците Г. и Б. и Н.Б. са продали на „Б.К.1. „ ЕООД ,представляван от управителя му Б.И.Е. процесния по делото недвижим имот за сумата от 60 000 лв. ,която да бъде платена от  дружеството - купувач в  едноседмичен срок от изповядване на сделката по сметка на адв.К.Ц..Няма спор също така относно увреждащия характер на сделката доколкото длъжникът отговоря за своите задължения със цялото си имущество  и всеки  разпоредителен акт с актив от това имущество  води до неговото намаляване ,респ. до осуетяване възможността за удовлетворяване на кредиторите на същия .Безспорно установено е по делото  и знанието на ответниците Б.  за увреждащия характер на сделката доколкото вземането на „С.Ф.г.“ЕООД е установено с влязло в сила арбитражно решение по арб.д.№ 2 / 2017 г. на АС при ББА – гр.Пловдив и същото е предмет на изпълнително дело 201882104014000  по описа на ЧСИ п. и.,по което ответнците Б. са длъжници.Предвид това е категорично ясно ,че ,знаейки  за задълженията си към ищеца ,същите знаят и че ,намалявайки имуществото си с обсъжданата разпоредителна сделка увреждат неговите интереси.

Последният елемент от фактическия състав на Павлови иск е знанието за увреждане у третото лице ,с което  длъжниците са договаряли ,в случая дружеството „Б.К.1. „ЕООД,в която насока е и единственото оплакване във въззивната жалба.

За да обоснове наличието на знание у третото лице ищецът се е позовал на вписана преди  разпоредителната сделка обезпечителна възбрана върху процесния имот ,в която връзка счита ,че поради оповестителния характер на вписването в имотния регистър  третото лице знае за наличието на задължения на неговите праводатели ,а оттам и  за увреждащия характер на сделката.Позовал се е на ниската продажна цена ,на обстоятелството ,че ответното дружество  е регистрирано няколко дни преди сделката ,както и че ответницата Г.Б. все още не променила постоянния си адрес ,който е адреса на процесния имот ,а също ,че не е ясно заплатена ли уговорената продажна цена и с какви средства е финансирана сделката.  

Видно от  представения нотариален акт ,обективиращ разпоредителната сделка, уговорената продажна цена е 60 000 лв. ,която цена е съвсем близка да данъчната оценка на имота .Страните  по договорите обаче са свободни да договарят помежду си условията на  същите и дори и ,както се твърди ,продажната цена  да е под пазарната такава ,това не е индиция за недобросъвестност на страните по нея.Що се отнася до другите твърдени обстоятелства относно момента на вписването на дружеството в ТР ,липсата на доказателства за плащане на продажната цена по начина,уговорен в договора  ,както и липсата на данни  за това  с какви средства е финансирана сделката ,съдът намира,че  същите сами по себе си   не сочат на знание у купувача за увреждащия характер на сделката.

Както се установява от представените писмени доказателства на 09.03.2018 г. е издадена обезпечителна заповед ,с която допуснато обезпечение на иска ,предявен от ищеца против ответниците Б. ,предмет на арбитражното дело ,заведен пред АС при ББА ,чрез  налагане на  възбрана  върху имоти ,собственост на последните ,един от които е и процесния ,която възбрана е била вписана в ИР на 12.03.2018 г. ,а разпоредителната сделка е на дата 21.03.2018 г.Както се приема в наложилата се касационна практика знанието на приобретателя по една разпоредителна сделка за увреждане на кредитора като елемент от фактическия състав на Павловия иск може да бъде установено с всички доказателства като доказването не е необходимо да бъде пълно и главно.В случая следва да се приеме ,че знанието у ответника „Б.К.1. „ ЕООД в лицето на неговия управител Б.Е. ,че разпоредителната сделка е увреждаща за ищеца е установено . Налице е вписана възбрана върху имота преди вписване на разпоредителната сделка в ИР ,при което положение и като се има предвид ,че вписването има действие спрямо всички трети лица и предполага  ,че всяко трето лице знае за вписания акт ,то следва да се приеме ,че приобретателя знае за наличието на задължения на неговите праводатели към ищеца ,които задължения са предмет на арбитражно производство ,за обезпечение на което е вписана възбрана върху процесния и други недвижими имоти ,респективно  знае ,че  кредиторовите интереси са накърнени от невъзможността за ищеца  да насочи изпълнението  към имота ,предмет на  разпоредителната  сделка.

Гореизложеното безпротиворечиво сочи ,че фактическият състав на иска по чл.135 от ЗЗД е установен по делото ,което прави предявеният иск основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Пловдивски окръжен съд с обжалваното решение е стигнал до същите изводи и като е постановил решение ,с което е обявил за относително недействителна спрямо ищеца разпоредителната сделка ,сключена между ответниците Б. като продавачи и ответното дружество като купувач за 1/ 2 от недвижимия имот ,предмет на разпореждане ,е постановил правилно и обосновано решение ,което следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед на този изход на въззиваемия „С.Ф.Г.“ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за ю.к. възнаграждение в размер на 300 лв. съобразно разпоредбата на чл.25 ал.1 от НЗПП.

Предвид гореизложените мотиви  ,съдът

 

Р       Е       Ш       И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 560 / 02.05.2019 г. ,постановено по гр.д. 1737 / 2018 г. по описа на ОС – Пловдив.

ОСЪЖДА Г.Т.Б., ЕГН **********,*** **************Б., ЕГН **********,***, да заплатят на „С.Ф.Г.” ЕООД ***, ЕИК ....... юрисконсултско възнаграждение 300 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                             2.