№ 205
гр. Пазарджик, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220102563 по описа за 2021 година
и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното
от съдия Чардаков гр.д. №2563/2021г. по описа на съда и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.19 ЗЗД,
по чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД.
Ищцата М. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „***“ ***
твърди, че е изправна страна по валидно облигационно правоотношение с
ответника „Г.“ ЕООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, ул. „****, произтичащо договор за строителство и продажба на
недвижим имот, сключен на ***г., по който ответникът е поел задължение в
срок до ***г. да построи до степен на завършеност съгласно Приложение №1
към договора, да снабди строежа с разрешение за ползване и да прехвърлили
на ищцата собствеността върху следния жилищен имот: Апартамент №4 с
площ от 74.60 кв.м., състоящ се от две спални, всекидневна, баня с тоалетна,
коридор и две тераса, разположен на втори етаж в новострояща се жилищна
сграда в УПИ VIII-1462, кв. 196 по плана на гр.Пазарджик, с адрес:
гр.Пазарджик, ул. ***, с идентификатор 55155.501.357 по КККР на
гр.Пазарджик, ведно с припадащите се 7.27 %, равняващи се на 8.4 кв.м.
идеални части от общите части на сградата, при съседи на апартамента:
апартамент № 5, коридор, стълбищна клетка и двор, както и Склад №4 с площ
от 4.8 кв.м., разположен на партерния етаж на жилищната сграда, при съседи:
склад № 1, склад № 3, коридор и двор, ведно с 0.27 %, равняващи се на 0.31
кв.м. идеални части от общите части на сградата. Ищцата твърди, че
1
уговорената цена за строителството и продажбата на имота е в размер на
30219 евро или 58927 лева, от която е заплатила 48309 лева. Поддържа, че
дължи още две вноски по 5309лв., които трябва да заплати съответно след
изграждането на ВиК инсталация, дограма и фасада и след издаване на акт
образец 15, които не са изпълнени и не са налице.
Ищцата твърди, че повече от 30 месеца след изтичане на крайния срок
по договора обектите не са построена в уговорената степен на завършеност,
както и не е издадено разрешение за ползване на сградата, в която се намират.
Сградата е построена до степен „груб строеж“, за което е издаден Акт -
Образец № 14 за приемане на конструкцията от 24.01.2020г. Твърди, че
многократно е канила ответника да изпълни договорните си задължения за
построяване на сградата и обектите в уговорената степен на завършеност,
съгласно Приложение № 1 към договорите, за снабдяването с разрешение за
ползване, както и за прехвърляне собствеността на обектите, но до настоящия
момент ответното дружество не изпълнило задълженията си.
Ищцата поддържа, че на основание Раздел I V, т. 4 от предварителния
договор ответникът дължи неустойка при забава в размер 0.1 % дневно от
стойността на неизвършеното в срок строителство, но не повече от 10 % тази
стойност. Твърди, че за завършването на обектите по договора и припадащите
се общи части от сградата съобразно уговореното са необходими 17454 лева,
при което размерът на дължимата неустойка възлиза на 1745.40 лева.
Ищцата твърди още, че уговорената неустойка не покрива действително
претърпените вреди от неизпълнението, които са в размер на 17454 лева,
поради което ответникът й дължи обезщетение в размер на 15708.60 лева.
При тези твърдения ищцата иска от съда на основание чл.19 ЗЗД да
обяви за окончателен предварителния договори за продажба на недвижим
имот от ***г.
На основание чл.92 ЗЗД претендира осъждането на ответника да й
заплати сумата от 1635 лева – неустойка за забава /след допуснато изменение
на иска/, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба
в съда на 27.08.2021г. до плащането.
На основание чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82 ЗЗД претендира осъждането
на ответника да й заплати сумата от 15708.60 лева - обезщетение за
действително причинените вреди от неизпълнението на договора, ведно със
законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на
27.08.2021г. до плащането.
Претендира и присъждане на съдебни разноски.
Преди първото съдебно заседание ищцата е направила изявление за
съдебно прихващане на горните вземания към ответника срещу дължимата от
нея част от цената по договора.
Ответникът „Г.“ ЕООД не оспорва сключването на договора. Оспорва
исковете при твърдение, че ищцата не е заплатила изцяло уговорената цена и
2
дължи още 10218 лева, което представлява съществено неизпълнение.
Твърди, че съгласно чл.4 от Раздел І и чл.5 от Раздел ІI от договора,
предаването на апартамента и сключването на окончателен договор следва да
стане след заплащането на уговорената цена в пълен размер. Оспорва да е
налице вреда от неизпълнението на договора, тъй като възнамерява да
завърши строителството и да предаде обектите на ищцата в уговорения вид.
Оспорва иска за неустойка при твърдение, че за същото неизпълнение ищцата
претендира обезщетение, което изключва вземането за неустойка. При
условията на евентуалност оспорва иска по размер. Не е изразил становище
по изявлението за прихващане.
Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по
делото, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявените искове са допустими с оглед на заявените с тях субективни
права, вида на търсената защита и процесуалната легитимация на страните,
очертана от твърденията на ищцата в исковата молба. Освен това исковете са
родово и местно подсъдни на РС – Пазарджик, предвид тяхната цена и
местонахождението на недвижимия имот. Въпреки, че искът по чл.19, ал.3
ЗЗД подлежи на разглеждане по реда на особеното исково производство по
чл.362 – 364 ГПК, а останалите искове се разглеждат по общия ред, съдебната
практика допуска тяхното обективно съединяване с една искова молба, тъй
като претендираните неустойки и обезщетения произтичат от същия
предварителен договор.
По иска по чл.19, ал.3 ЗЗД:
За уважаването на конститутивния иск по чл.19, ал.3 ЗЗД ищцата следва
да установи наличието на предварителен договор за продажба на бъдеща вещ
и за нейното изработване /построяване/, по който е заплатила на ответника
уговореното възнаграждение или е заявила готовност да го направи, както и
изработването на вещта от ответника до степен да бъде годен обект на
правото на собственост, а срокът за нейното прехвърляне на ищцата е
настъпил.
Ищцата е представила писмен договор за строителство и продажба на
недвижим имот от ***г. и приложение №1 към него, по силата на който
ответникът се е задължил да построи и да продаде на ищцата гореописаният
апартамент с прилежащата изба към него във вида, описан в приложението, а
ищцата – да заплати възнаграждение в размер на 30219 евро, чиято
равностойност е 58927лв.
Ответникът не оспорва сключването на предварителния договор.
Същият съдържа всички съществени елементи на окончателния договор –
страни, обект и цена. Видно от представените квитанции цената по
предварителния договор е заплатена частично до размера на 48309лв.
Незаплатената част е в размер на 10618лв. Падежът на задължението за
сключване на окончателен договор е на определен ден - ***г. и това не се
оспорва от ответника.
3
От представения нотариален акт №40 от 29.02.2016г., том І, рег. №589,
н.д. №34/2016г. по регистъра на нотариус *** с рег. №436 в НК се установява,
че ответникът е собственик на самостоятелния обект, тъй като в негова полза
е учредено вещно право на строеж, което е реализирано. Построяването на
обекта се установява от заключението на СТЕ, от което е видно, че сградата, в
която същият се намира, е завършена до етап груб строеж. От този момент
правото на строеж се преобразува в право на собственост върху сградата и
самостоятелните обекти в нея, съгласно чл.181, ал.2 ЗУТ, и те могат да бъдат
предмет на прехвърлителни сделки.
При така установените обстоятелства съдът намира иска за основателен,
тъй като ищецът е доказал осъществяването на всички правопораждащи
факти от състава на заявеното потестативно право по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Обстоятелството, че продажната цена по предварителния договор не е
заплатена в пълнен размер не изключва материалната легитимация на ищцата.
В трайната практиката на ВКС е застъпено становището, че неизправността
на насрещната страна не е пречка за обявяването на предварителния договор
за окончателен, ако предварителният договор съдържа уговорка за всички
съществени условия на окончателния, валидно обвързва страните и не е
развален или прекратен. Когато неизпълнението на предварителния договор
се изразява в незаплащането на дължимата цена от купувача, съдът следва да
постанови решението по реда на чл.362, ал.1 ГПК, като замести окончателния
договор при условие, че ищецът изпълни задължението си в 2 – седмичен
срок, който тече от влизане на решението в сила /Решение №455 от
19.12.2013г. на ВКС по гр. д. №3635/2013г., IV г.о., Решение №28/01.07.2011г.
по гр. д. №207/2010г. на ВКС, II т.о., Решение №72/14.07.2011г. по гр. д.
№659/2010г. на ВКС, I г.о. и Решение №537/08.07.2010г. по гр. д. №
349/2009г. на ВКС, III г.о./.
Ето защо искът за обявяване за окончателен на предварителния договор
следва да се уважи под условие, че в 2-седмичен срок от влизане в сила на
решението ищцата заплати на ответника дължимата част от продажната цена
на имота.
Съгласно Раздел І, т.3 от предварителния договор, разноските по
прехвърляне на собствеността са за сметка на купувача, в случая – на ищцата.
Разноските по прехвърлянето включват нотариалните такси, които съгласно
чл.8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД и с оглед на
удостоверения материален интерес /това е продажната цена, тъй като
данъчната оценка на имотите е по-ниска от нея/ възлизат на 525.14лв. На
основание чл.364, ал. 1 ГПК и т.19 от ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.
д. №6/2012г., ОСГТК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати тези суми в
приход на държавния бюджет по сметка на РС - Пазарджик. До изплащането
им върху имотите следва да се впише възбрана – чл.364, ал.1 ГПК.
На основание чл. 35, ал. 2 от Наредба на ОбС Пазарджик за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Пазарджик, ищцата
4
следва да заплати на Община Пазарджик местен данък за придобиването на
имота в размер на 1767.81 лв. Съгласно чл.364, ал. 2 ГПК, заплащането на
разноските по прехвърлянето и на дължимите данъци е условие за издаване на
препис от решението.
В производството за сключване на окончателен договор за прехвърляне
на имот съдът е длъжен да провери дали са налице предпоставките за
прехвърляне на собствеността по нотариален ред – чл.363 ГПК. Една от тях е
изискването на чл.264, ал.1 ДОПК прехвърлителят да няма непогасени
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски, както и непогасени данъчни задължения
за имота. В нотариалното производство тези обстоятелства се установяват с
декларация от прехвърлителя, каквато в настоящото производство същият не
може да бъде задължен да представи. Затова наличието или липсата на
данъчни задължения следва да се установи с представени от ищцата
удостоверения от НАП и Община Пазарджик, а препис от решението може да
се издаде при условие, че прехвърлителят не дължи публични държавни и
общински вземания.
По иска по чл.92 ЗЗД:
За основателността на този иск ищцата следва да установи наличието на
договор с ответника, в който страните са уговорили клауза за неустойка при
неточно /забавено/ изпълнение на договора, както и размера на неустойката.
При установяване на горното, ответникът следва да докаже, че е изпълнил
точно /в срок/ обезпеченото чрез неустойката задължение, а при
невъзможност – че е заплатил дължимата неустойка.
В представения от ищцата предварителен договор за продажба на
недвижим имот е обективиран договор за изработка с предмет построяване на
обекта, собствеността върху които изпълнителят /ответникът/ следва да
прехвърли на възложителя /ищцата/ с окончателен договор след завършване
на строителството. В Раздел IV, т.4 на договора е включена клауза, съгласно
която при неизпълнение в срок на задължението на изпълнителя да построи
обекта и да го предаде на възложителя, изпълнителят дължи неустойка в
размер на 0.1% дневно от стойността на незавършените строителни работи, но
не повече от 10 %. Страните са уговорили, че незавършените строителни
работи се установяват от вещо лице – лицензиран оценител на недвижими
имоти.
От заключението на съдебната строителна и оценъчна експертиза,
изготвено от инж.С.Б., лицензиран оценител на недвижими имоти от списъка
за ВЛ на ОС – Пазарджик, се установява, че стойността на СМР, необходими
за завършването на обектите по договора за строителството на апартамент с
избено помещение възлиза на 16358.87лв., 10% от която /понеже просрочието
е над 100 дни/ се равнява на неустойка в размер на 1635.89лв.
Налице е забава на ответника по отношение на поетите договорни
задължения да построи и да предаде на ищцата обектите по договора за
5
изработка. За неточното изпълнение на тези задължения страните са
уговорили мораторна неустойка в посочения размер. Ответникът не твърди и
не сочи доказателства да е построил обектите в срок, а неизпълнението се
установява от заключението на вещото лице, в което са описани и
остойностени неизвършените СМР. Освен това, ответникът не твърди и не
сочи доказателства да е заплатил на ищцата дължимата неустойка. Затова
следва да се приема, че ищцата има към ответника вземане за мораторна
неустойка по договора в размер на 1635лв. Върху вземането за неустойка се
дължи лихва за забава по чл.86 ЗЗД (от подаването на исковата молба в съда,
както я претендира ищцата). Неустойката е уговорена в пари и
неизпълнението на задължението за плащането на неустойката представлява
неизпълнение на парично задължение по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82 ЗЗД:
За основателността на иска ищцата следва да установи, че като пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на договорно задължение на
ответника е претърпяла имуществени вреди и в какъв размер, които са били
предвидими при сключването на договора, а ако тяхното предвиждане не е
било възможно – че ответникът е бил недобросъвестен.
Съдът прие за установено, че между страните е сключен договор за
изработка с предмет построяване на процесните обекти /апартамент с и
избено помещение/, както и че е налице неизпълнение в количествено
отношение на договора, като стойността на уговорените, но неизпълнени
СМР възлиза на 16358.87лв. Също така съдът прие за установено, че
възложителят е заплатил част от уговореното възнаграждение, което е и цена
на имота по договора, като дължи още 10618лв.
Когато при извършване на работата по договор за изработка
изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска на основание чл.265, ал.1 ЗЗД
поправяне на работата в даден от него подходящ срок, заплащане на
разходите, необходими за поправката или съответно намаление на
възнаграждението. На основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Границите на отговорността на длъжника при неизпълнение са определени в
чл.82 ЗЗД - обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, ако те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. При
неизпълнение на договор за изработка в строителството в количествено
отношение, възложителят търпи вреди съизмерими с разходите за
извършването на дължимите и заплатени строителни работи. Ако
възложителят е заплатил за неизпълненото строителство, той търпи вреда,
изразяваща се в намаляване на актива от имуществото му и има право на
обезщетение за вредите от неизпълнението в размер на паричния еквивалент
на непостроеното. Когато неизпълненото строителство не е заплатено,
6
възложителят няма право на такова обезщетение, но разполага с възможност
на основание чл.265 ЗЗД да иска съответно намаляване на възнаграждението
или да развали договора /вж. Решение № 59 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
53622/2015 г., I г. о./.
В настоящия случай стойността на неизпълненото строителство по
договора е в размер на 16358.87лв., но ищцата не е заплатила една част от
това строителство в размер на 10618лв. Следователно претърпените от нея
действителни вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението са до размера на заплатеното, но неизпълнено строителство,
чиято стойност е 5740.87лв. Задължението на ищцата да заплати оставащата
част от възнаграждението (цената по договора), чието изпълнение
представлява условие за настъпване на прехвърлителния ефект на решението
по уважения конститутивен иск, не оказва влияние върху размера на вредите
от неизпълнението на СМР, тъй като на обезщетяване подлежат само
действително претърпените вреди към момента на устните състезания -
чл.235, ал.2 и 3 ГПК, но не и тези, които се очаква да настъпят след
приключването на съдебното дирене. В хипотеза като настоящата ищцата
разполага с правото по чл.265, ал.1, т.3 ЗЗД да поиска съответно намаляване
на възнаграждението по договора за строителство, за да избегне нуждата от
евентуален бъдещ процес за компенсиране на вредите от предстоящото
плащане, но такъв иск не е предявен.
Обезщетението за вреди от неизпълнението в количествено отношение на
уговорените строителни работи се дължи независимо от мораторната
неустойката по Раздел IV, т.4 от договора, тъй като двете обезщетяват
различни последици от неизпълнението на договора. Обезщетението по чл.79,
ал.1, предл.2 ЗЗД има компенсаторен характер и замества стойността на
неизпълнените, но заплатени СМР, докато неустойката е уговорена като
мораторна и обезщетява не липсата на изпълнение, а пропускането на срока и
би се дължала дори ако всички СМР бяха изпълнение от ответника, но след
уговорения срок. При това положение дължимото на ищцата обезщетение за
вредите от неизпълнението на договора възлиза на 5740.87лв.
По изявлението за съдебно прихващане на ищцата:
Законът допуска да се извърши прихващане между спорни вземания, при
условие, че те бъдат уважени от съда - чл.104, ал.1, изр. ІІ от ЗЗД. При
осъществяването на това условие вземанията стават ликвидни (безспорни) и
ако тяхната изискуемост е настъпила, същите са годни за компенсация. За
целта е необходимо една от страните да е направила изявление за прихващане
в хода на делото (компенсаторно изявление).
Съдът прие за установено, че задължението на ищцата към ответника за
незаплатената част от цената по предварителния договор за продажба възлиза
на 10618лв. Същевременно се установи, че ответникът дължи на ищцата
мораторна неустойка по договора в размер на 1635лв. и обезщетение за
неизпълнение в размер на 5740.87лв. или общо 7375.87лв. С писмено
7
изявление, депозирано на 25.11.2021г., ищцата е направила изявление за
прихващане на насрещните вземания. Следователно са налице
предпоставките на чл.104, ал.1 ЗЗД, тъй като ликвидността и изискуемостта
на вземанията се установява по безспорен начин от доказателствата по
делото. Двете насрещни вземания следва да се считат погасени до размера на
по-малкото от тях – това на ищцата, чиито размер е 7375.87лв. Вземането на
ответника остава дължимо в размер на 3242.13 лв.
При това положение искът по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за
окончателен на предварителния договор следва да се уважи под условие, че в
2-седмичен срок от влизане в сила на решението ищцата заплати на ответника
дължимата част от продажната цена на имота в размер на 3242.13лв.
Исковете по чл.92 ЗЗД за заплащане а мораторна неустойка в размер на
1635 лв. и по чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за неизпълнение в размер на 15708.60лв. следва да се отхвърлят.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на съдебни разноски
съразмерно с уважената част от иска. Същата е представила списък по чл.80
ГПК и доказателства за направени разноски в размер на 2347.73лв. От тях
съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят 998.44лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, но същият не е представил
доказателства за направени от него разноски и не претендира такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл.19, ал.3 ЗЗД сключения
на ***г. в гр.Пазарджик предварителен договор, с който ответникът „Г.“
ЕООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „****,
като продавач и собственик на право на строеж, което към момента е
реализирано, прехвърля на ищцата М. Г. Г. с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул. „***“ *** в качеството й на купувач следния недвижим
имот: Апартамент №4 с площ от 74.60 кв.м., състоящ се от две спални,
всекидневна, баня с тоалетна, коридор и две тераса, разположен на втори
етаж в новострояща се жилищна сграда в УПИ VIII-1462, кв. 196 по плана на
гр.Пазарджик, с адрес: гр.Пазарджик, ул. ***, с идентификатор 55155.501.357
по КККР на гр.Пазарджик, ведно с припадащите се 7.27 %, равняващи се на
8.4 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при съседи на
апартамента: апартамент № 5, коридор, стълбищна клетка и двор, както и
8
Склад №4 с площ от 4.8 кв.м., разположен на партерния етаж на жилищната
сграда, при съседи: склад № 1, склад № 3, коридор и двор, ведно с 0.27 %,
равняващи се на 0.31 кв.м. идеални части от общите части на сградата, за
сумата от 30219 евро с равностойност 58927лв., ПРИ УСЛОВИЕ в
двуседмичен срок от влизане на решението в сила ищцата М. Г. Г. да заплати
на ответника „Г.“ ЕООД сумата от 3242.13лв. на основание чл.362, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.92 ЗЗД на ищцата М. Г. Г. с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул. „***“ *** против ответника „Г.“ ЕООД, ЕИК: ****,
седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „****, за заплащане на
сумата от 1635лв. – мораторна неустойка по Раздел IV, т.4 от договор за
строителство и продажба на недвижим имот, сключен между същите страни
на ***г. в гр.Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82 ЗЗД на ищцата М. Г. Г.
с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „***“ *** против ответника „Г.“
ЕООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „****,
за заплащане на сумата от 15708.60 – обезщетение за вреди от неизпълнени
строително-монтажни работи по договор за строителство и продажба на
недвижим имот, сключен между същите страни на ***г. в гр.Пазарджик.
ОСЪЖДА ищцата М. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „***“
*** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик сумата от 525.14лв.–
нотариална такса за прехвърлянето на имота, за които суми служебно да се
впише възбрана върху имота на основание чл.364, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на ищцата М. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.
„***“ ***, че следва да заплати на Община Пазарджик местен данък за
придобиването на имота в размер на 1767.81 лв., което е условие за
издаването на препис от решението.
ОСЪЖДА ответника „Г.“ ЕООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, ул. „****, да заплати на ищцата М. Г. Г. с ЕГН
********** от гр.Пазарджик, ул. „***“ ***, съдебни разноски по делото в
размер на 998.44лв.
Препис от решението да се издаде, след като ищцата М. Г. Г. представи
писмени доказателства, че са заплатени разноските по прехвърлянето и
местния данък за придобиването на имотите, както и удостоверения от НАП и
9
Община Пазарджик, че продавачът „Г.“ ЕООД няма непогасени подлежащи
на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски, както и непогасени данъчни задължения за имотите.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
окръжен съд в 2-седмичен срок от връчване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10