РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
6/3.1.2023г.
гр. Пловдив, 3 януари
2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав,
в
закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
разгледа
докладваното от Председателя адм. дело №
3127 по описа за 2022 год. на
Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството
се развива по жалба и направено уточнение към нея, подадени от Ф.Щ.А., ЕГН **********,***,
против ЗППАМ№ 22-1030-001302 от 12.12.2022 г. на
началник сектор към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция.
С молба вх.
№ 24528 от 23.12.2022 г., 15,25 ч., се прави уточнение, че се иска спиране на
предварителното изпълнение на оспорената заповед до приключването й на всички
инстанции, както и да бъде върнато СУМПС преди съдебното заседание.
Настоящият
съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, намира искането
за допустимо.
Подадено е
в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с
оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по
оспорване на заповедта.
Разгледано
по същество, искането е неоснователно по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ
не спира изпълнението им. Налице е законова презумпция за съществуването на
една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК още при постановяване на заповедта за прилагане на
ПАМ. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е оборима. Тъй като
специалният закон не предвижда основания за спиране изпълнението на визираните
в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК.
Искането за
спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на
ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да
бъде противопоставена на презумираните предпоставки
по чл. 60, ал. 1 от АПК.
В настоящия
случай нито се сочи, нито се обосновава каква значителна или трудно поправима
вреда ще настъпи по отношение на адресата на наложената ПАМ вследствие на
нейното предварително изпълнение.
Целта на
допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на
обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдението на
оспорващия, че актът ще му причини значителна или трудно поправима вреда. Такова
твърдение не се обосновава в този случай, не се сочат и/или представят и
доказателства в тази връзка.
Законовата
презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения,
а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на
административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е
основание за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни
мерки по силата на закона. Предпоставка за постановяване на неговото спиране е
наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от
категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на оспорващия е да установи наличието на
обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е
основателно, което не е сторено в настоящия случай. Тук искането е бланкетно.
Не на
последно място трябва да се посочи, че личният интерес на оспорващия, при това
заявен бланкетно, е непротивопоставим на обществения
такъв, свързан със здравето и сигурността на гражданите при движението им по
пътищата.
По
изложените съображения съдът намира искането за неоснователно и като такова
следва да бъде отхвърлено.
В
производството по чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, съдът се произнася само по искането за спиране на
допуснатото предварително изпълнение. В това производство не е регламентирано
произнасяне, с което се задължава органът да възстанови фактическото положение,
съществуващо преди налагане на ПАМ. Поради това искането съдът да се разпореди
за връщането СУМПС, се възприема от него като некореспондиращо с правомощията
му в производството по чл. 166 АПК.
Отделно от
горното, производството следва да продължи и съдът да разгледа жалбата срещу
оспорената заповед за налагане на ПАМ, която намира за редовна, поради което
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание,
като се призоват страните.
Воден от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Ф.Щ.А., ЕГН **********,***, за спиране на
предварителното изпълнение на ЗППАМ№ 22-1030-001302 от 12.12.2022
г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция.
На
основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП, съгласно който решенията на първоинстанционния
съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за
прилагане на ПАМ от вида на изброените в чл. 172, ал. 1 ЗДвП не подлежат на обжалване, както и предвид характера
на връзката между главното производството и акцесорните
му, настоящия акт е окончателен.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 28.02.2023 г.
от 13.30 часа.
КОНСТИТУИРА като страни в производството:
1. Жалбоподател:
Ф.Щ.А.
2. Ответник:
началник сектор към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция;
УКАЗВА на жалбоподателя, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, че носи доказателствената тежест за установяване
съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от значение за
делото.
УКАЗВА на ответника, на основание чл. 170, ал. 1 АПК, че носи доказателствената тежест относно
съществуването на обстоятелствата и фактическите основания, посочени в
обжалвания акт, както и изпълнението на законовите изисквания по издаването му.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в срок до съдебното заседание да представи
по делото пълната административна преписка по издаването на процесната
заповед, вкл. с доказаталства за компетентността на
органа, който я е издал.
На
ответника да се връчи препис от жалбата, уточняващите молби и доказателствата
към тях.
Определението
не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: