Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
Гр. София, 28.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание
на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Светослав Спасенов
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 4193 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 555480/06.12.2018 г. на СРС, 71 с - в, по
гр. д. № 29411/2018 г.
е признато за установено,
по искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
предявени от „Ю.Б." АД, ЕИК *******, че О.М.С., ЕГН **********, дължи
сумата 229, 97 лв. -
главница по договор за потребителски кредит № FL 777051/14.07.2015
г., ведно със законна лихва от 13.11.2017 г. (подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, сумата 130, 62
лв. - договорна лихва за периода от
14.07.2017 г. до 23.08.2017 г., сумата 11,
49 лв. - наказателна лихва за периода от 14.07.2017
г. до 06.11.2017 г. и сумата 7,50 лв. -
такси по чл. 5, т. 2 от Договора за кредит за периода от 14.07.2017 г. до
6.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. № 80224/2017 г.
на СРС, 71 състав, като исковете са отхвърлени по главницата над уважения
размер от 130, 62 лв. до пълния заявен размер от 3 962, 32 лв. и за договорната
лихва над уважения размер от 130, 62 лв. до пълния заявен размер от 145, 10 лв.
Ответницата е осъдена за разноски.
Решението
се обжалва от ищеца „Ю.Б." АД, чрез процесуалния му
представител в частта, в която исковете са отхвърлени до пълните предявени
размери с доводи, че е неправилно и необосновано. Поддържа, че пред СРС са
представени доказателства за редовното уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на целия кредит, като е приложена и обратна разписка. Длъжникът е
подписал лично обратната разписка. Неоснователно СРС е приел, че вземането не е
било индивидуализирано в достатъчна степен в уведомлението. Ответникът не е
оспорвал наличието на облигационно правоотношение с банката, а е оспорвал
обстоятелството, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Твърди се, че
посочването на номера на договора за кредит, в съдържанието на уведомлението
индивидуализира в достатъчна степен процесното вземане. Моли да се отмени
решението в оспорената част и да се уважат исковете изцяло. Претендира
разноските по делото за държавна такса.
Въззиваемата
страна – ответникът О.М.С., редовно призована не е взела
становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по
делото по реда на въззивната проверка, приема следното от фактическа страна :
Районният съд се е
произнесъл по искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, вр. чл. 124 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
Въззивната жалба е
допустима – подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което
подлежи на обжалване. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния
съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата като служебно има
правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е тълкуването на закона
дадено с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1 и 4.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо постановено.
По делото не е спорно и се установява че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит
№ FL 777051 от 14.07.2015 г., по който
на ответницата е предоставен кредит в размер на 5 500 лв. с краен срок на
погасяване 84 месеца, считано от датата на подписване на договора, съгласно
приложен погасителен план с анюитетни вноски - неразделна част от договора.
Последната вноска по кредита е с падеж 14.07.2022 г. Не е спорно и от
заключението на приетата пред СРС ССчЕ се установява, че кредитът е усвоен
изцяло от кредитополучателката.
В чл. 14, ал. 5 от
Договора за потребителски кредит е уговорено, че в случай на непогасяване на
коя да е вноска по главницата и лихвата в предвидения в договора срок, банката
може да обяви договора за кредит за изцяло или частично предсрочно изискуем и
да пристъпи към принудителното му събиране.
В заповедното и в исковото производство ищецът е твърдял,
че са настъпили условията – непращане на поредни вноски и банката е обявила
предсрочната изискуемост на кредита на длъжника.
Основаният въпрос поставен във въззивната жалба от ищеца е съсредоточен върху
това дали е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит.
Въззивният съд споделя изводите на СРС, че предсрочна изискуемост на
вземането на банката по делото не е установена съгласно задължителното тълкуване
дадено в ТР № 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Съгласно т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС в
хипотезата на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски, вземането
става изискуемо с неплащането им, но едва след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника (ците) тази предсрочна изискуемост. Това обявяване, по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ, предполага изявление на кредитора, получено от длъжника, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми.
С оглед на така дадените
разрешения следва, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата,
на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника -
кредитополучател, ако
са били налице и останалите обективни предпоставки за изгубване преимуществото на срока.
За такова
изявление не може да се приеме заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, доколкото препис от него не
се връчва на длъжника.
Като
съобрази представените пред СРС доказателства въззивният сътав споделя изводите
на първоинстанционния съд, че ищецът не е провел успешно пълно и главно
доказване, да е отправил до ответника изявление (уведомление) за обявяване на
останалата част от задълженията по кредита за предсрочно изискуеми.
Действително, в известието за доставяне на пратка, представено пред СРС, е
вписано, че съдържа уведомление за предсрочна изискуемост на договор FL777051. В същото време в исковото производство пред
СРС не е представено конкретното уведомление изпратено с тази пратка, а приложеното
уведомление по заповедното производство е с различен баркод от този върху
известието за доставяне. Поради това не може да се направи еднозначен извод, че
именно това уведомление е получено от длъжника на 23.08.2017 г. с известието за
доставяне, както твърди ищеца.
Освен това, за да настъпи предсрочна
изискуемост на задълженията в уведомлението до длъжника е необходимо вземането да
се индивидуализира освен с размер и с период, за който се дължи. Т. е.
изявлението на кредитора следва да съдържа достатъчна информация, от което да
може да се индивизуализирапретендираното
от кредитора вземане. Дори да се приеме,
че с известието за доставяне, приложено пред СРС, е изпратено уведомление за
предсрочната изискуемост на кредита, което е представено в заповедното
производство, както твърди ищеца в жалбата, то не съдържа такава изчерпателна
информация относно вземането.
При това основателно СРС е направил извод, че банката - ищец не е изпълнила
задължението си да уведоми длъжника, че е превърнала вземането по договора за потребителски кредит № FL 777051 от 14.07.2015 г., в предсрочно изискуемо с оглед дадените разяснения в
т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което изискуемост на остатъка
от дълга по договора за кредит не е настъпила.
На следващо място въззивният съд намира, че доказването на настъпила
предсрочна изискуемост по договора за
банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането
на кредитора.
В постановеното в хода на въззивното производство Тълкувателно решение № 8 от
02.04.2019 г., по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, се възприе
становището, че ако предмет на производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, съществуващата между страните облигационна
обвързаност не следва да се игнорира. Размерът и падежът на задълженията е
определен в договора, като за настъпването на изискуемостта им не е необходимо
удостоверяването на допълнителни обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. В случай,
че не са настъпили последиците на претендираната от страна на заявителя в
заповедното производство предсрочна изискуемост, липсата на точно изпълнение,
съобразно уговореното между страните следва да бъде съобразено в производството
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Съобразно
уговореното в договора длъжникът е задължен за онази
част от дълга, по отношение на която е настъпил уговореният между страните
падеж. В ТР се възприе и
становището, че присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се е претендирала
цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не
съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по
непредявен иск. Това е така, доколкото основание на иска
са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от
него субективно материално право. Поради това, позоваването на предсрочна изискуемост на вземането променя по принцип
уговорената в договора за кредит изискуемост на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й,
но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането.
Отново съгласно мотивите на ТР № 8/2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, решението
на съда трябва да отразява правното положение между страните към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, ако те са от значение за
спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например
ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става
изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването
на иска. Предвид изложеното, преценката на
съда за основателността на иска следва да се направи с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция (първа или въззивна), а
не в деня на предявяване на иска.
Според възприето от ВКС в посоченото ТР № 8/2019 г., ако в хода на производството
не се установи настъпване на предсрочна изискуемост на целия дълг или
останащата неплатена част от него, предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване на дължимост на вземане по договор за кредит при позоваване на предсрочна изискуемост
следва да бъде уважен за вземанията с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо в съответната инстанция (т. е. към деня на приключване на съдебното дирене в съответната
инстанция), въпреки че предсрочната
изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Като съобрази изложеното становище, относно размерите, за които могат да
бъдат уважени претенциите за установяване задължения за главница и лихви,
въззивният съд намира следното :
В цитираното ТР на ВКС е прието, че в производството по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК съдът е обвързан от посочения в петитума на исковата молба
размер и период на претенциите за главница, възнаградителна лихва, мораторно
обезщетение. Поради това, присъждайки вноските с настъпил падеж в хода на
производството, съдът следва да съобразява дали възнаградителната лихва,
съставляваща компонент от тези вноски, е включена в общия заявен размер и
период на исковите претенции. Ако кредиторът претендира присъждане на цялата главница като предсрочно
изискуема, ведно с обезщетение за забава, но възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното от
кредитора настъпване на предсрочна изискуемост, съдът не може да присъди
възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще
настъпи в хода на производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното, от вноските с настъпил падеж в
хода на производството ще следва да се присъди само онази част, съставляваща главницата съгласно погасителния план, но не и лихвите с период, ограничен до
предсрочната изискуемост. (в този смисъл и решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г., т.
к., ІІ
т. о. на ВКС).
Предвид новите постановки, възприети в ТР № 8/2019 г. след постановяване на
съдебното решение пред СРС, преди приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция, което следва да се съобрази в настоящия спор, въззивният
състав приема, че по отношение на главницата, която е претендирана изцяло,
следва да се съобразят постановките на ТР и тя да се присъди в размера на
вноските, чиито падеж е настъпил до приключвате на устните състезания пред
въззивната инстанция, а не само на тези с настъпил падеж към датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК, както е приел СРС. По отношение на задълженията
за възнаградителни лихви и такси претендирани от банката само за периода на поддържаната предсрочна изискуемост, изводите на СРС относно размерите им следва да се
споделят. Това е така, доколкото съдът не може да се произнесе за период на
възнаградителната лихва извън претендирания в заявлението, респ. в исковата
молба, както се посочи по – горе.
Съгласно заключението на приетата пред СРС ССчЕ последната погасителна
вноска по главницата и договорната възнаградителна лихва е заплатена на 14.06.2017
г. Като се съобрази погасителния план по договора за потребителски кредит и на
основание чл. 262 ГПК въззивната инстанция намира, че вноските с настъпил падеж
след 14.07.2017 г. до 14.02.2020 г., преди приключване на устните състезания
пред СГС, са в общ размер на 2 095, 36 лв. (32 вноски по 65, 48 лв.). За този
размер главните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са основателни и следва да се
уважат.
Доколкото изводите на настоящият състав само частично не съвпадат с тези на
СРС, предвид приетото в хода на производството ТР № 8/2019 г. на ОСГК на ВКС, решението
в частта, в която искът по чл. 422, ал. 1 ГПК за главницата е отхвърлен над сумата от 229, 97 лв. до 2 095, 36 лв.
следва да се отмени и искът в тази част да се уважи. В останалата оспорена част,
в която исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на главницата
и на възнаградителните лихви са отхвърлени до пълните предявени размери,
решението следва да се потвърди, като постановено в правилно приложение на
материалния закон.
По разноските пред СРС : С оглед промяна в изхода от спора, в полза на ищеца
следва да се присъдят пред СРС, както следва : още 127 лв. разноски за исковото
производство (само от платената държавна такса и депозита за вещо лице,
доколкото по делото липсват доказателства за реално заплатено адвокатско
възнаграждение в полза на ищеца) и още 240 лв. от всички платени разноски в
заповедното производство.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора право на разноски пред СГС
има ищеца. Предвид уважената част от исковете и обжалваемия интерес, в полза на
ищецът има право на 49, 78 лв. от платената държавна такса за СГС, на основание
бл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
555480/06.12.2018 г. на СРС, 71 с - в, по гр. д. № 29411/2018 г. в частта, в която е отхвърлен иска, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 и сл. ЗПК, предявен
от „Ю.Б." АД, ЕИК ******* срещу О.М.С., ЕГН **********, за признаване за установено, че дължи
сумата над 229, 97 лв. до размер от 2 095, 36 лв.
представляваща главница до 14.02.2020 г. по договор за потребителски кредит № FL
777051/14.07.2015 г., ведно със законна лихва от
13.11.2017 г. (подаване на заявлението по чл. 417 ГПК) до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
ч. гр. д. № 80224/2017 г.
на СРС, 71 състав и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 и сл. ЗПК, че О.М.С., ЕГН ********** дължи
на „Ю.Б." АД, ЕИК ******* сумата над
229, 97 лв. до размер от 2 095, 36 лв.
представляваща главница до 14.02.2020 г. по договор за потребителски кредит № FL
777051/14.07.2015 г., ведно със законна лихва от
13.11.2017 г. (подаване на заявлението по чл. 417 ГПК) до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
ч. гр. д. № 80224/2017 г.
на СРС, 71 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
555480/06.12.2018 г. на СРС, 71 с - в, по гр. д. № 29411/2018 г., в останалата отхвърлителна част.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частите, в които исковете
са уважени, като неоспорено от ответницата.
ОСЪЖДА О.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес на
представителя : гр. *******, чрез адв. И. да заплати „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, с адрес на
представителя : гр. София, ул. ********, чрез адв. Д., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, разноски както следва : пред СРС за исковото производство - още 127 лв., а за заповедното производство - още 240 лв. разноски, а за СГС - сумата от 49, 78 лв. от платената държавна такса за СГС, съобразно
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.