№ 154
гр. С.З., 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Росица Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20255501000116 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 3866/05.02.2025
на П. К. П. срещу решение № 40/14.01.2025г., постановено по гр.д. №
2363/2024г. по описа на Районен съд - С.З., с което е признато за установено по
отношение на П. К. П., че същият дължи на „Е.М.“ ЕООД – гр. С. сумата от
869,88 лв. договорна лихва по Договор за потребителски кредит тип кредитна
линия - Кешио фикс № *********/26.04.2021г. за периода 26.04.2021г. до
26.04.2023г., за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза
на „Е.М.“ ЕООД С. против П. К. П., заповед № 506 от 29.02.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 971/2024г.
по описа на РС С..
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
решението. Моли решението да бъде отменено и съдът да постанови друго, с
което да остави без уважение иска.
В установения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от “Е.М.”
ЕООД, с който оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено постановеното от
Районен съд - С.З. решение.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди
1
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 971/2024г. по описа на РС С.З., по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от
„Е.М.“ ЕООД срещу длъжника П. К. П. е издадена заповед за изпълнение №
506/29.02.2024г. за следните суми: 4076,36 лв. главница, платена по Договор за
потребителски кредит тип кредитна линия - Кешио фикс №
*********/26.04.2021г.; 869,88 лв. договорна лихва за периода 26.04.2021г. до
26.04.2023г., ведно със законна лихва върху главницата от 27.02.2024г. до
окончателното плащане и разноски по делото – 98,92лв. държавна такса и
50,00лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, длъжникът е депозирал възражение, в
което признава, че дължи на кредитора претендираната главница, но
възразява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение в останалата част.
С разпореждане на заявителя е указано, че може в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането в частта за договорна лихва. В
частта за претендираната главница в размер на 4076,36 лв., заповедта за
изпълнение № 506/29.02.2024г., издадена по ч. гр. д. № 971/2024г. по описа на
РС - С. е влязла в законна сила, като за сумата е издаден изпълнителен лист.
В указания срок пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК относно вземането за договорна лихва,
въз основа на който е образувано гр.д. № 2363/2024 г. на Районен съд – С.З..
Ищецът “Е.М.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че П. К. П. дължи на „Е.М.” ЕООД, сума в размер на
869,88 лв. - договорна лихва по Договор за потребителски кредит тип
кредитна линия - Кешио фикс № *********/26.04.2021г. за периода
26.04.2021г. до 26.04.2023г., за изпълнението на което парично задължение е
издадена в полза на „Е.М.“ ЕООД С. срещу П. К. П., заповед № 506 от
29.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 971/2024г. по описа на РС С..
Ответникът П. К. П. заявява, че предявеният иск е неоснователен и моли
да бъде отхвърлен.
От представените по делото доказателства безспорно се установява, че на
2
26.04.2021г. между “К.“ ЕАД и П. К. П. е сключен Договор за потребителски
кредит тип кредитна линия – Кешио фикс №*********, с който на ответника е
предоставена сума в размер на 5 000 лв. със задължение за връщането й в срок
до 26.04.2023 г. като кредитът се погасява на 24 равни /анюитетни/ вноски в
размер на 309,14 лв. всяка, при ГПР 49,97% и годишен лихвен процент
28,62%. Съгласно сключения между страните договор кредитополучателят
дължи и такса за оценка на риска в размер на 600 лв., дължима еднократно в
деня на подписване на договора, за която е посочено, че се финансира от
кредитора и се възстановява от кредитополучателя разсрочено с дължимите
месечни вноски, съгласно погасителния план, като се включва в общия размер
на усвоената главница по кредита
Между “К.“ ЕАД и “Е.М.” ЕООД е сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 07.04.2023 г, като от Приложение № 1 към
него е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Представени са
и доказателства за извършени действия по уведомяване на ответника за
цесията на посочения в договора адрес, като пратката е получена лично от
длъжника П. К. П. на 13.02.2024 г..
От заключението на приетата в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът е предоставен и
усвоен на 27.04.2021 г. по банков път, по посочената от кредитополучателя
при сключване на процесния договор банкова сметка. Размерът на сумата, с
която е заверена сметката на кредитополучателя, е 5 000 лв. Кредитът е с
падежна дата 26.04.2023 г., като съгласно подписания Договор за
потребителски кредит, ответникът дължи 24 броя погасителни вноски по
309.14 лв. месечно. Към стойността на кредита е добавена и еднократна такса
за оценка на риска в размер на 600 лв. Сумата на таксата е включена в общия
размер на кредита и е отразена при изготвяне на погасителния план.
Договорен е лихвен процент в размер на 28.62 % годишно и Годишен процент
на разходите - в размер на 49.97 %.
Ответникът е направил 7 погасителни вноски, на обща стойност 2 473.12
лв., като същите са извършени по следния начин: по банков път - 2 вноски -
630.00 лв., чрез EASYPAY - 5 вноски 1 843.12 лв. С направените погасителни
вноски кредитодателят е погасил задължения в общ размер на 2 473.12 лв.,
както следва: главница 1523.65 лв. и договорна лихва - 949.47 лв.
3
Съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.04.2023
г. „К.” ЕАД прехвърля вземанията си от ответника П. К. П. към ищеца Е.М.
ЕООД. С Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен между „К.“ ЕАД и Е.М.“ ЕООД на 07.04.2023 г., на ищеца
са прехвърлени вземанията в общ размер на 4 946.24 лв., в т.ч.: главница
падежирала - 3 887.48 лв.; главница непадежирала - 188.89 лв.; договорна
лихва падежирала - 869.30 лв.; договорна лихва непадежирала - 0.59 лв.
На експертизата не са предоставени документи, указващи цедентът или
ищецът да са начислявали такси, лихви за просрочие и други задължения на
ответника, различни от тези за главница и договорна лихва в процеса на
погасяване на същия. Кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем нито от
цедента, нито от ищеца. Задължението на П. К. П., ЕГН: ********* към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.02.2024 г., е в общ размер
на 4 946.24 лв., в т.ч.: главница 4 076.36 лв. и договорна лихва 869.88 лв.
Посоченият в сключения между страните Договор за потребителски
кредит тип кредитна линия - кешио фикс № ********* от 26.04.2021 година,
годишен процент на разходите (ГПР) е 49.97%. Изчисляването му е извършено
на база на следната базова информация: Размер на кредита - 5000 лв., Срок на
кредита - 24 периода, Годишен лихвен процент - 28.62%, Други плащания -
такса за оценка на риска в размер на 600 лв. Таксата за оценка на риска се
финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя разсрочено с
дължимите месечни вноски съгл. чл.1 ал.1 т. 3 от договора. Видно от
експертизата, ГПР е определен в зависимост от методиката, посочена в
Директива 2008/48/EU. При изчисляването му са спазени изискванията на чл.
19 от ЗПК и Приложение 1 към чл.19 ал.2.
Годишния процент на разходите и погасителната вноска по Договор за
потребителски кредит тип кредитна линия - кешио фикс № ********* от
26.04.2021 година, в случай че се калкулира, че главницата по кредита е 5000
лева, включи се такса за оценка на риска в размер на 600 лв., разпределена в
равни анюитетни вноски към погасителния план, като кредитът е отпуснат
при годишна лихва от 28.62% и за срок от 24 месеца, биха били идентични с
изготвения погасителен план.
В случай, че таксата за оценка на риска се раздели на равни месечни
вноски, които да бъдат добавени към погасителния план, при годишна лихва
4
от 28.62% и за срок от 24 месеца, ГПР би бил 44.64%. Месечните вноски биха
били различни, увеличаващи се всеки месец, като първата е в размер на 276.02
лв., а последната е в размер на 377.67 лв.
Годишния процент на разходите по кредита, ако се калкулира, че
главницата е 5600 лева, при годишна лихва от 28.62% за срок от 24 месеца, ще
е в размер на 32.69 %. Размерът на месечната анюитетна вноска по кредита в
този случай ще бъде 309.15 лв. Разликата се дължи на обстоятелството, че
натрупаните разходи се съпоставят с размера на отпуснатия кредит.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че таксата за оценка на риска
не е включена при определяне на годишния процент на разходите, включени са
само лихвите при определяне на главницата. Начинът на изчисляване на
годишния процент на разходите изключва тези разходи, които при нормално
изпълнение на договора не се включват и такава е и таксата за оценка на
риска. Тази такса се финансира от ищеца, което означава, че тя се олихвява
както кредита. Лихва върху таксата се плаща, тъй като тя не е платена от
ищеца, а се финансира от него. Тоест не е платена еднократно, а е разсрочена
на вноски. В случая калкулирана в главницата, тъй като тя е отделна такса и
така е отразено и в договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По отношение на процесния договор приложение намира Закона за
потребителския кредит, съгласно разпоредбата на чл. 22 от който, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Процесният договор не страда от пороци, покриващи хипотезите по чл.
10 и чл. 11, ал. 1, т. 7-т. 12 ЗПК, визирани в чл. 22 от ЗПК, респ. е действителен
такъв. Сключен е в писмен вид, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора, включително Общите условия, са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия
размер на кредита, начин на усвояване, начин на погасяване, посочен е
фиксиран годишен лихвен процент, посочен е годишния процент на разходите
по кредита и общата дължима от ответника сума; съдържа информация за
условията за издължаване по погасителния план - размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Когато
5
лихвеният процент е уговорен като постоянна величина за целия срок на
договора и не се допуска неговото променяне, достатъчно е да бъде посочен
размера на същия, което е сторено в част ІІІ, т. 1. Годишният процент на
разходите по кредита е посочен, както е посочена и общата сума дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит. В
договора липсва посочване на общия размер на възнаградителната лихва, но
същият е лесно определяем като разлика между общата стойност на
плащанията и размера на отпуснатия кредит. Неразделна част от него е
погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски. Съгласно чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски.
Страните са уговорили годишен процент на разходите по кредита под 50
% - 49,97 %. В договора е посочено какви компоненти са включени при
формиране размера на годишния процент на разходите. Видно от експертизата,
същият е определен в зависимост от методиката, посочена в Директива
2008/48/EU. При изчисляването му са спазени изискванията на чл. 19 от ЗПК и
Приложение 1 към чл.19 ал.2 от ЗПК.
Еднократната такса за оценка на риска, която се финансира от кредитора
и подлежи на връщане от потребителя, не е нищожна. Същата е предвидена
изрично в договора за потребителски кредит и е включена в общия размер на
кредита. С отделно искане – декларация, ответникът е заявил и съгласие
таксата да бъде финансирана от банката и върната от потребителя с всяка
месечна вноска.
Доколкото от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че срокът на договора е изтекъл на 26.04.2024 г. и към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 27.02.2024 г. дължимо е възнаграждение за договорна лихва в размер на
869,88 лв., предявеният иск е основателен и доказан по размер, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/14.01.2025 г., постановено по гр. д. №
2363/2024г. по описа на Районен съд - С.З..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7