№ 73
26.02.2020год. Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІI
състав, в закрито заседание на двадесет
и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова адм. дело № 135 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство
по реда на чл. чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е
по жалба на „Т. 1108“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № ХХХ, вх. А, ет.5, ап.80,
представлявано от управителя Я.П.Т., против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-138-0032089/ 13.02.2020г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата се
съдържа и оспорване на обективираното в цитираната заповед от 13.02.2020г. разпореждане
по чл.60, ал.1 от АПК за предварително изпълнение на принудителната
административна мярка – запечатване на търговски обект – семеен хотел „Щ.“,
находящ се в с. Старозагорски бани, стопанисван от „Т. 1108“ ЕООД, и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди, че разпореждането за предварително изпълнение е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Оспорват се изложените в заповедта
мотиви, обосновали необходимостта от разпореденото предварително изпълнение,
като се твърди че същите са бланкетни и не съдържат конкретни фактически
основания. Посочва се, че не кореспондира с фактите, твърдяното от органите по
приходите наличие на системно антифискално поведение и неотчитане на приходи,
обосновано с установени нарушения в друг обект, стопанисван от дружеството.
Твърди, че тези нарушения, констатирани с ПИП № 0026480/05.02.2020г. не касаят
отчитането на приходи, още по-малко са установени с влязъл в сила акт. Излага
доводи, че предварителното изпълнение на ПАМ не е предвидено по силата на
закона при констатирано нарушение на реда и начина за издаване на документ за
продажба. Счита, че в конкретния случай не са налице някакви особени
обстоятелства, които да застрашават интересите на фиска, предвид на
обстоятелството, че се касае за нарушение, което е допуснато еднократно и то от
служител, който не е ангажиран с настаняването в хотела. С подробно изложени в
жалбата съображения за липсата на законово предвидените материалноправни
предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК и за неспазване на принципа за
съразмерността по чл.6 от АПК, е направено искане да бъде отменено разпореждането
за предварително изпълнение на наложената със ЗНПАМ № ФК-138-0032089/ 13.02.2020г.
принудителна административна мярка.
Ответната
страна - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, при ЦУ на Националната
агенция по приходите, чрез процесуалния си представител в представено по делото
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Излагат се подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като прецени съдържащите се в административната преписка писмени доказателства,
установи следното:
Видно от представения с
преписката протокол за извършена проверка cep. АА № 0032089/05.02.2020 г.
служители на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД „Фискален контрол” в ЦУ
на НАП са извършили проверка на търговски обект – семеен
хотел „Щ.“, находящ се в с. Старозагорски бани, стопанисван от „Т.
1108“ ЕООД. В хода на проверката е била извършена контролна покупка на 1
брой нощувка в единична стая на стойност 50.00 лева, която е била заплатена
в брой
от проверяващия В.К.Б.преди легитимацията, като
плащането е прието от Г.Т.Т.- сервитьор, за което не е издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел - Тремол с инд. номер на
ФУ ZK063359 и номер на ФП 50158519, нито от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. Посочено е, че за
регистрирането в хотела е изготвена адресна карта.
Въз основа на тези
факти административният орган е приел, че жалбоподателят не е спазил реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил чл.3,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, което
се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС за прилагане
на принудителна административна мярка, поради което и на основание чл.186, ал.3
от ЗДДС е наложил на Т. 1108“ ЕООД – запечатване на търговски обект – семеен
хотел „Щ.“, находящ се в с. Старозагорски бани, и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
В оспорената заповед са
развити и мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ, във връзка
с които и на основание чл. 188 е включено и разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на наложената ПАМ. Изрично е разпоредено предварително
изпълнение на наложената ПАМ на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60,
ал. 1 от АПК, като в подкрепа на това, административния орган се е позовал на
следните фактически основания, а именно, че в хода на проверката при направена
контролна покупка на 1 брой нощувка в единична стая на стойност 50.00 лева,
заплатена в брой от проверяващия не е издаден фискален бон от наличното в
обекта фискално устройство в работен режим; съпоставил е капацитета
на хотела – 11 стаи за настаняване и 6 студия и апартаменти, местоположението му
– на комуникативно място в с. Старозагорски минерални бани, работно време на обекта
— 24 часа в денонощието без почивен ден, цените на помещенията— от 50,00лв. до
90,00 лв., предлаганите услуги в релакс-център, басейн, сауна и др.
Видно от оспорената заповед,
административният орган е приел, че предварителното изпълнение е наложително за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с
цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на
държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в проверявания търговски обект от задълженото лице,
респективно за правилното определяне на реализирания от същия доходи и размера
на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от закъснението
на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Изложени
са съображения и че с действията си по неиздаване на фискален бон от ФУ за
извършена покупка на стойност 50 лева, търговецът е нанесъл вреда на държавния
интерес, а и може да се направи извод че е предприемал действия по укриване на
приходи, като неспазването на задължението за издаване на касов бон, доколкото
винаги води до негативни последици за фиска. Посочено е, че регистрирания във ФУ
оборот за деня - 0,00 лв. свидетелства за поведение на проверяваното лице, с
което се накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на
държавата, тъй като укрива всички свои продажби и като последица се явява
неправилното определяне на реализираните доходи. По мнение на административния орган, от събраните
данни еднозначно се налага извода, че с извършването на нарушението, се е
стигнало до отклонение от данъчното облагане, чрез неиздаване на ФКБ за
извършените продажби, препятстващо възможността за проследяване на оборота. Изтъква
се, че създадената организация в този търговски обект няма за цел и не води до
изпълнение на установените правни регламенти.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема следното по допустимостта
и основателността на жалбата против разпореждането за предварително изпълнение
на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-138-0032089 /13.02.2020 г.:
Дружеството
– жалбоподател е адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното
разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ. Правата му са пряко и
непосредствено засегнати. Обжалването на разпореждането е извършено в срок,
поради което за него е налице правен интерес и може да иска отмяна на
постановеното разпореждане на органа за предварително изпълнение на наложената
ПАМ.
Разгледана
по същество, жалбата се явява и основателна.
Съгласно
чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи
на предварително изпълнение при условията на АПК. В нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК е оказана възможността административния орган да включи в административния
акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. С оглед
цитираната правна регламентация, в тежест на административния орган е да изложи
конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които
да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение,
като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на
мотиви, за постановяване на разпореждането.
В
настоящият случай, административния орган е постановил разпореждане за
допускане на предварително изпълнение, поради наличието на следните
предпоставки: 1. да се защитят особено важни държавни или обществени интереси,
2. както и, че съществува на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено,
или сериозно затруднено и 3. от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда.
По мнение
на настоящия съдебен състав фактическите констатации не подкрепят така
формирания извод. Нещо повече, от събраните по делото доказателства липсват
такива, които да удостоверят наличие на опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта, нито, че от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, нито че с
предварителното изпълнение ще бъде защитен особено важен държавен или обществен
интерес.
Както вече
се посочи, конкретните фактически основания, които според административния
орган обосновават необходимостта от допускане на предварително изпълнение, са
следните:
-
контролна
покупка на един брой нощувка на стойност 50 лева, заплатена в брой от
проверяващия, за която не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално
устройство. Така вписаното фактическо обстоятелство обосновава необходимостта
от постановяване на ПАМ, но не и необходимостта от предварителното й изпълнение.
Неправилно и несъответно с целта на закона е да се застъпва теза, че така
констатираното нарушение ощетява
бюджета и засяга значим интерес за държавата и обществото, изхождайки от единствено
и само от стойността на покупката, за която не е издаден касов бон.
-
капацитета
на хотела – 11 стаи за настаняване и 6 студия и апартаменти, местоположението
му – на комуникативно място в с. Старозагорски минерални бани, работно време на
обекта - 24 часа в денонощието без почивен ден, цените на
помещенията - от 50,00лв. до 90,00 лв., предлаганите услуги в
релакс-център, басейн, сауна и др. Всички тези факти, по мнение на настоящия
състав, не обосновават извода на административния орган, че благоприятстват и
предразполагат разрастването на причиняваните вреди за фиска, още повече, че
това са обстоятелства характеризиращи нормалната дейност на всеки един
търговец.
По
отношение на така формулираните фактически основания, съда намира за нужно и да
посочи, че от анализа на приложената по делото заповед за налагане на ПАМ се
установява, че мотивите, относно продължителността на срока са преповторени, за
да обосноват необходимостта от допускане на предварително изпълнение на
наложената ПАМ. В този смисъл, административния орган не е разграничил нуждата
от излагане на конкретни мотиви по отношение законосъобразността и
необходимостта от постановяване на заповед за налагане на ПАМ и срока за
нейното изпълнение от задължението за излагане на конкретни мотиви,
обосноваващи необходимостта от допускане на предварително изпълнение на
постановената заповед.
Освен
изложеното, за да обоснове нуждата от допускане на предварително изпълнение на
наложената ПАМ, административния орган е приел, че от значение е и факта, че
при проверка на друг обект, стопанисван от „Т. 1108“ ЕООД, документирана с ПИП
№ 0026480/05.02.2020 г., също са установени нарушения на ЗДДС и Наредба № Н -
18 от 13.12.2006 г. на МФ и по специално на чл. 26, ал. 1, т. 7 и чл. 7а от
наредбата. Обосновава се извод, че това сочи за трайно изградено поведение за
неспазване на разпоредбите на данъчното законодателство и налага извод за
системност в антифискалното поведението на търговеца. В тази връзка, съда
споделя изцяло доводите, изложени в жалбата, че сочените нарушения не са и не
водят до вреди за фиска, изразяващи се в неправилно определяне и заплащане на
данъчни задължения, поради неотчитане на приходи от продажби. Никаква
системност не може да обоснове костатираното нарушение за липса на определени
реквизити на касовата бележка. Освен това в заповедта липсват каквито и да било
данни или твърдения, че тези нарушения, водят до неотчитане на действителните
приходи от продажби.
В настоящия
случай, спорното разпореждане е издадено след неправилна преценка, че
предварителното изпълнение на заповедта е наложително за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят
особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения обект от задълженото лице, респективно за правилно
определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични
задължения, както и поради съществуваща опасност изпълнението на акта да бъде
осуетено или сериозно затруднено, и предвид това, че от закъснение на
изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди за бюджета.
Действително,
обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки
или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси
на държавата и предполагат засилена охрана, в законово очертаните рамки -
съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Както принудителната административна мярка,
така и допускането на нейното изпълнение трябва да бъдат необходими за
постигане на целта на закона, но и да са съразмерни по тежест с установените
факти и преследваната цел. Административното нарушение, във връзка с което е
наложена ПАМ, се състои в еднократно неиздаване на фискален бон за покупка на
услуга. В случая, освен общите разсъждения относно защитата на обществения
интерес, в заповедта не са изложени съображения за системно неизпълнение на
задълженията на търговеца към фиска. Нещо повече, установената разлика между
наличните в касата пари и стойността на регистрираните в обекта продажби е тази
от извършената контролна покупка. Не става ясно, при тези данни, с какво се
обосновава особено важният държавен интерес в конкретния случай и защо
административният орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или
сериозно затруднено и че от закъснение на изпълнението могат да последват
значителни и трудно поправими вреди. Още по-малко могат да бъдат споделени
доводите, че създадената в обекта организация цели отклонение от данъчно облагане.
Нарушението е извършено за първи път, не е констатирана и разлика в касовата
наличност, за която обосновано може да се предположи, че е вследствие на
неотчетени продажби и която евентуално би подкрепила изводи в подобна насока. Както
се каза, посочената от административния орган положителна разлика в размер на
50 лева е резултат от същото нарушение, констатирано в хода на проверката, а не
от евентуални други действия на жалбоподателя, които биха обосновали системност
в поведението му, насочено към накърняване на установения ред за отчитане на
приходи. Отделно от това, изводът, че проверяваното лице укрива всички свои
приходи, поради липсата на регистриран във ФУ оборот за деня е необоснован и не
се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства. Още повече, че
нито се твърди, нито се установява да са констатирани извършени продажби, които
да не са отчетени. В тази връзка, липсват каквито и да било данни, за настанени
в хотела лица, които евентуално да са заплатили престоя си в деня на проверката
и да не им е издаден фискален бон.
Очевидно
законодателят не счита, че е налице особено важен държавен интерес във всеки
случай, когато се констатират нарушения при регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство и се налага принудителна административна
мярка по чл. 186 ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на
мярката по силата на закона.
Затова при
допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да
прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически
основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, което в
настоящия случай не е сторено. Изложените от административния орган мотиви не
почиват на конкретни фактически основания и съвпадат по принцип с целта на
самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и
превантивен характер и в този смисъл имат отношение към един от елементите за
нейната законосъобразност. За да се обоснове обаче необходимостта от
предварително изпълнение е следвало да бъдат посочени допълнителни съображения,
обуславящи наличието на изтъкнатите основания, залегнали в закона.
По изложените съображения, съда
приема, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта
за налагане на ПАМ се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
По делото няма направени искания за присъждане на
разноски, от страна на жалбоподателя, поради което и не се дължи произнасяне в
тази насока.
Водим от горните мотиви, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-138-0032089/ 13.02.2020г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Определението
не подлежи на обжалване, съгласно чл.188, ал.2 от ЗДДС.
СЪДИЯ: