Решение по дело №68533/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11611
Дата: 13 юни 2024 г.
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20221110168533
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 11611
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря .....................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20221110168533 по описа за 2022 година
иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното обезщетение
и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка
„Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, разгледан
по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Ищецът ....................... със седалище и адрес на управление в гр. .........................,
представлявано от изпълнителните директори ....................., с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в ........................ чрез пълномощницата адвокат С. М. Й. твърди против
ответника .............................., че на 20. VI. 2022 година на автомагистрала ..................... настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени щети на автомобил, застрахован от
ищеца.
Ищецът твърди още, че изплатил на собственика на повредения автомобил сумата от 1
969.32 лева застрахователно обезщетение, като направил и 25.00 лева ликвидационни разноски,
след което встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното.
Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие
автомобилът, управляван от причинителят на вредата, бил застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Последният обаче не
платил на ищеца претендираните общо 1 994.32 лева.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца
следните суми:
1 994.32 лева застрахователно обезщетение;
1
45.43 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 25. IХ. 2022 година до
15. ХІІ. 2022 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 16. ХІІ. 2022
година до окончателното плащане;
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска, включително по размер. Оспорва настъпването на
пътнотранспортно произшествие по начина, описан в исковата молба и по вина на лицето, посочено
от ищеца. Вместо това твърди, че водачът на застрахования от ищеца автомобил предприел маневра
престрояване в съседната пътна лента след като водача на управлявания от ответника автомобил
вече бил предприел маневра изпреварване. Ответникът не оспорва, че ищецът изплатил
обезщетение в посочения в исковата молба размер, нито, че автомобилът, управляван от
причинителя на вредата по време на пътнотранспортното произшествие, е бил застрахован със
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ответникът обаче поддържа, че изплатеното от
ищеца обезщетение е в завишен размер.
В единственото проведено по делото открито съдебно заседание съдът постановява
определение по реда на чл. 214 от Гражданския процесуален кодекс, с което допуска увеличение на
размера на иска до 10 541.15 лева.

2. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА
СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
1. По сключването на застраховката „Каско“:
На 23. V. 2022 година ищцовото застрахователно дружество и ..................... със седалище и
адрес на управление в гр. ..................... сключват автомобилна застраховка ........................... За
горното явства застрахователна полица №........................., представена по делото с исковата
молба.
2. По сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“:
Според справка в електронната страница на ........................ бил сключен застрахователен
договор „Гражданска отговорност“ с ответника. Договорът е сключен за срок от
.................... година.
3. По настъпването на пътнотранспортното произшествие:
На ..................... часа И. Д. М. с ЕГН**********, живеещ в гр. ................. управлява собствения
си лек автомобил марка .......................... (.....................). При достигане до ................ водачът
предприема маневра изпреварване и навлиза в най-лявата пътна лента по посока на движението си,
след което загубва контрол върху управлението на моторното превозно средство и то се отклонява
от треакторията си на движение на дясно по посока на движението си. Така водачът на лек
автомобил марка ....................... седалище и адрес на управление в гр. ..................... управляван от
свидетеля П. Д. Д. с ЕГН**********, живеещ в .......................... който влекач се движи в дясната
пътна лента на автомагистралата, и виновно причинява пътно-транспортно произшествие.
00
На същата дата в 08 часа е съставен представен по делото с исковата молба двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. При съставянето на протокола
2
причинителят на вредата представя талон за сключена застраховка “Гражданска отговорност” с
ответното застрахователно дружество.
4. По изплащането на застрахователното обезщетение:
На 11. VIII. 2022 година ищецът изплаща на собственика на повреденото моторно превозно
средство сумата от 1 969.32 лева. За горното обстоятелство явства представено по делото с
исковата молба преводно нареждане за кредитен превод от същата дата.
На 20. IХ. 2022 година ищецът изпраща на ответника писмо с изходящ №...................., с
което заявява за възстановяване общо тридесет регресни щети, включително процесната в размер
на 1 994.32 лева. Писмото, както и известието за доставянето му, са представени по делото с
исковата молба.
На 20. Х. 2022 година ответникът отказва да възстанови платеното от ищеца
застрахователно обезщетение. Съдът установява обстоятелството от писмо на ответника до ищеца
с изходящ №4924 от същата дата, представено по делото с исковата молба.
5. Данни, почерпани от експертното заключение:
По делото е допусната автотехническа експертиза, чието заключение е представено в съда
на 24. I. 2024 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. ................... Видно от
заключението, всички увреждания по влекач марка ..................... отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното
събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие, възлиза на 10 909.97 лева.

3. С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ:
1. По иска за главницата:
Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на
вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно
право.
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една
страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането
на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение
на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени
елементите от фактическия състав на деликта, тъй като застрахователят встъпва в онези права,
които обезщетеният от него пострадала има срещу делинквента, съответно срещу неговия
застраховател, а пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени
елементите от фактическия състав на деликта:
противоправно поведение на водача на застрахованото от ответника моторно превозно
средство;
увреждане на застрахованото от ищеца моторно превозно средство;
причинна връзка между противоправното поведение и увреждането;
вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се
предполага до доказване на противното.
3
В тежест на доказване на ищеца следователно са причинната връзка на застрахователното
събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка гражданска
отговорност, покриващ отговорността на деликвента за причинените щети, с ответното
застрахователно дружество; вида и размера на претърпените вреди.
В настоящото производство по безспорен начин се установи, че причинителят на вредата е
нарушил правилата за движение, по-точно тези от тях, установени с нормата на чл. 42, ал. 2, т. 1 от
Закона за движение по пътищата. Вследствие на нарушението на правилата за движение същият
допуска пътнотранспортно произшествие на 20. VI. 2022 година. В резултат на това противоправно
поведение причинява имуществени вреди на собственика на влекач марка .......................... Вината
се предполага до доказване на противното по силата на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите. Противното по настоящото дело не се установи, следователно законовата презумпция
остана необорена.
Установи се и причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством
заключението на вещото лице.
Собственикът на описания влекач имал валидна застраховка „Каско на МПС“ при ищеца,
който платил обезщетение за причинените от делинквента вреди. Горното се установява от
представените от ищеца писмени доказателства, като размера на вредите се установява и от
експертното заключение. Съдът приема, че размерът на вредите възлиза на сумата от 10 909.97
лева. Тази средна стойност е определена от вещото лице въз основа на цените на всички
доставчици. На възстановяване обаче подлежи сумата, която ищецът действително е изплатил на
собственика на повредения автомобил, а именно 1 969.32 лева.
Страните не спорят относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата, и
ответника.
Спорен между страните е въпросът за сумата, която ищецът следвало да заплати и чието
връщане съответно има право да иска от ответника. Съобразно чл. 411 от Кодекса за
застраховането, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Затова съдът счита, че следва да вземе предвид размера на действително
платеното от ищеца обезщетение, а не средната пазарна стойност на поправката, посочена от
вещото лице. Към сумата от 1 969.32 лева следва да се добави и сумата от 25.00 лева – обичайните
разноски, направени за определянето на дължимото обезщетение. Така съдът определя общо
дължимата сума на общо 1 994.32 лева.
Ответникът не е заплатил на ищеца сумата. Следователно, останал е задължен за нея.
По изложени съображения съдът приема, че следва да уважи иска в първоначално
предявения размер от 1 994.32 лева, а за горницата до 10 541.15 лева – да го отхвърли.
2. По възраженията на ответника:
Съдът не приема възраженията на ответника относно механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, както и относно вината за настъпването му. Съдът установява
спорните обстоятелства, съпоставяйки гласните доказателства с представения по делото протокол
4
и с експертното заключение. От тях еднозначно се установява твърдения от ищеца механизъм на
настъпване на произшествието, както и настъпването му в лентата на движение на застрахования
от ищеца автомобил.
Обстоятелството, че водачът на застрахования от ищеца автомобил извършил маневра като
се отклонил наляво, навлязъл в съседната лента и отнел предимството на водача на застрахования
от ответника автомобил, се твърди от ответника. По силата на чл. 154 от Гражданския процесуален
кодекс тежестта на доказването му пада върху ответната страна. Доказателства в такъв смисъл не са
представени, затова съдът намира, че следва да се произнесе по съществото на спора без да взема
предвид възраженията на ответника.
3. По иска за обезщетение за забава:
Ищецът претендира лихва върху платеното застрахователно обезщетение за времето от 25.
IХ. 2022 година до предявяването на иска. Според изчисление с помощта на калкулатор от
електронната страница calculator.bg за посочения от ищеца период мораторната лихва върху
главницата възлиза на 1 994.32 лева. Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск
за посочената сума.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предявени са искове за общо 10 586.58 лева, уважени за 2 039.75 лева и отхвърлени за
общо 8 546.83 лева. Всяка от страните е направила разноски по воденето на делото, за които е
представила списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс: ищецът е заплатил разноски в
размер на общо 2 907.64 лева (471.64 лева за държавна такса, 300.00 лева за възнаграждение на
вещо лице, 150.00 лева за призоваване на свидетел и 1 986.00 лева за адвокатско възнаграждение), а
ответникът – в общ размер на 405.00 лева (300.00 лева за възнаграждение на вещо лице, 05.00 лева
за съдебно удостоверение и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се
определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс). Ответникът е
внесъл пари и за призоваване на свидетел, но в последствие се отказва от събирането на гласното
доказателство. Затова сумата следва да му се възстанови, а не да се присъди в тежест на ищеца.
Предвид съотношението между уважената и отхвърлената част от иска на ищеца следва да
се присъдят разноски от 560.23 лева, а на ответника – от 326.97 лева.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА .............................., да плати на ....................... със седалище и адрес на
управление в гр. ........................., представлявано от изпълнителните директори .....................,
с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ........................ чрез
пълномощницата адвокат С. М. Й. следните суми:
1 994.32 лева застрахователно обезщетение;
45.43 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 25. IХ. 2022 година до
15. ХІІ. 2022 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 16. ХІІ. 2022
година до окончателното плащане,
5
като за горницата до 10 541.15 лева главница ОТХВЪРЛЯ иска.
2. ОСЪЖДА .............................., да плати на ....................... със седалище и адрес на
управление в гр. ........................., представлявано от изпълнителните директори .....................,
с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ........................ чрез
пълномощницата адвокат С. М. Й. разноски по водене на делото в размер на 560.23 лева.
3. ОСЪЖДА ....................... със седалище и адрес на управление в гр. .........................,
представлявано от изпълнителните директори ....................., с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в ........................ чрез пълномощницата адвокат С. М.
Й. да плати на .............................., разноски по водене на делото в размер на 326.97 лева.
4. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
5. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на страните по следния начин:
1. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните на електронните им адреси, посочени съответно
в молба, постъпила в съда на 17. II. 2023 година, и в искането за предоставяне на достъп до
единния портал за електронно правосъдие на основание чл. 50, ал. 5 от Гражданския
процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Всяко от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение или
книжа, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение или
книжа, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение или
книжа, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото ДА
СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.

На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6