М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 5479 по описа за 2019 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Н.А.Х., за това , че:
На 06.10.2018 г. в гр.
В., извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – влачил
куче /неустановена порода, пол и възраст/, завързано за МПС – пикап „Н.н.“ с ДК№ В 6395 РМ,
като деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост и е извършено при
управление на моторно превозно средство пикап „Н.н.“ с ДК№ В 63 95 РМ– престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал.2, във
вр. с ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в
обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен начин. Сочи, че в хода на наказателното производство
е установено, че деянието е извършено умишлено, както и че същото е станало
достояние на голям брой граждани, които са останали възмутени от поведението на
подсъдимия. Излага становище, че обясненията на подсъдимия визират защитна
теза, която се оборва от събраните по делото гласни доказателства. Иска се
подсъдимият да бъде осъден за извършване на деянието по вмененото му обвинение,
като при индивидуализацията на наказанието да се отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало. Пледира на подсъдимия да
бъде наложено наказание „Пробация“ като се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1
т.2 б.б от НК и се замени предвиденото за конкретното престъпление наказание
„Лишаване от свобода“ с „Пробация“, съвкупност от задължителните пробационни
мерки за срок от една година и да се наложи кумулативно предвиденото наказание“ „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
В хода на съдебните прения защитникът на подс. Х. – адв. Д. пледира съдът да признае подзащитния
му за невиновен по повдигнатото му от ВРП обвинение. Излагат се аргументи , че
от събраните по делото доказателства не се установява извършване на деянието
описано в обвинителния акт. Сочи се, че изложената от подсъдимия версия за
случилото се, се подкрепя от показанията
на разпитаните по делото свидетели. С оглед на изложеното се иска подсъдимия да
бъде оправдан по възведеното му обвинение.
Подсъдимият Н.А.Х. не се признава за виновен като дава подробни обяснения
по случая. Същият твърди, че не е осъществил съзнателно деянието, описано в
обвинителния акт, а процесното куче е паднало от каросерията на пикапа. Твърди,
че животното след инцидента е било в добро общо състояние, инцидентът не се е
отразил на живота и здравето му съотв. кучето установено в стопанисван, порода „Алабай“ е идентично с влаченото с привозното
средство такова.
В последната си дума пред съда подсъдимият заявява, че иска да бъде признат
от съда за невинен.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През 2018 г. подс.
Н.Х. *** и ползвал МПС – пикап „Н.н.“
с ДК№ В 63 95 РМ, собственост на „Гама-Ник-Митев 2004“ЕООД с управител св. Н.
Митев. На 06.10.2018 г. подсъдимият вързал за посочения автомобил, куче с
неустановена по делото порода, пол и възраст, като единият край на веригата бил
вързан около врата на кучето, а другият край бил засрепен
в зяадната част на пикапа, на самото ремарки. По този
начин той решил да премине през
централните улици и булеварди на гр. В. с управляваното от него МПС – пикап „Н.н.“ с ДК№ В 63 95 РМ,
докато влачи посоченото куче по пътната настилка, несъобразявайки се с
общоприетите норми на поведение и с цел да демонстрира своето пренебрежение към
установения в страната правов ред и необвързаността си от възприетите социални
норми на поведение. В изпълнение на взетото от него решение, около 18.00 ч.,
придружаван от неустановено по делото лице от мъжки пол, разположено на предна
дясна седалка до шофьора, подсъдимият преминал по бул. Осми приморски полк като
се движел от кв. Виница в посока към центъра на гр. В.. Междувременно по същия
пътен участък се движел автомобил управляван с около 40-50 км/ч от св. Й.И.,
като в автомобила се намирали и съпругата му – св. П. И. и десетгодишния им
син. Съпрузите и малолетното им дете възприели задминаващият ги от дясната
пътна лента пикап, управляван от подсъдмия Х., както и влаченото зад пикапа куче, вързано за превозното
средство със синджир. Кучето не показвало признаци на живот, като тялото му се влячело и удряло по пътната настилка зад превозното
средство, с което било теглено. Детето се разстроило и разплакало, а родителите
му били силно притеснени и възмутени от жестоката гледка, както и от факта, че
кучето не давало признаци на живот. Докато се движел зад пикапа, св. И. подал
многократно сигнали с клаксон,
предназначени към водача му, но подс. Х. не реагирал
и продължил да управлява превозното средство в посока към кв. Левски. Св. И. успяла да направи няколко фотоснимки на
пикапа и вързаното зад него животно с мобилното си устройство. На светофара на
бул. „Осми приморски полк“, на кръстовището с бул. В. Левски, св. И. застигнал
с управлявания от него автомобил, превозното средство, управлявано от
подсъдимия, като се изравнил с последния, спирайки на червен сигнал на
светофарната уредба в дясното пътно платно, в непосредствена близост до пикапа.
И. отворил прозореца на автомобила към шофьорското място и през прозорец до пасажерското място в
управляваното от подс. Х. МПС, който също бил отверон, заявил на двете лица в пикапа, че зад превозното
средство се влачи вързано куче. Подсъдимият се навел към прозореца, засмял се и
попитал иронично „Сериозно ли?“, след което отправил заканителен поглед към св.
И.. Последният отговорил: „Сериозно!“, но репликата му била подмината с
безразличие от двамата спътници в пикапа, съответно при светване на зелен
сигнал на светофарната уредба, подсъдимият продължил управлението на превозното
средство по бул. В. Левски, като след превозното средство продължило да се
влачи вързаното безжизнено куче. Св. И.
и св. И. били силно възмутени от действията на подсъдимия и публично
демонстрираната от него жестокост към животното и грубото незачитане на
етичните норми в обществото и чувствата на гражданите. Детето им било видимо
силно разстроено от случващото се, с оглед на което и за да спести
по-нататъшния стрес на членовете на семейството си от гледката на влачещото се
куче, св. И. отбил управлявания от него
автомобил в първата възможна пресечка на бул. В. Левски, а св. И. подала сигнал
на телефон 112 за случая.
Междувременно към момента, в
който пикапа и управлявания от св. И. автомобил се намирали на горепосоченото
кръстовище, спрели на червен сигнал на
светофарната уредба, по прилежащата към
кръстовището пешеходната пътека,
преминавали множество пешеходци, които се стъписали и видимо възмутили от
гледката на лежащото на пътната настилка, вързано със синджир зад пикапа куче.
По същото време, в близост до кръстовището на бул. „В. Левски“ с бул. „Осми
приморски полк“ се намирали св. Есер В. и св. Ж.Ж.,
които към момента на отправените предупредителни звуци от клаксона на
автомобила на св. И. и проведения от същия разговор с подсъдимия, възприели
вързаното зад пикапа куче и влаченето му при потегляне на превозното средство и
били силно притеснени психически и емоционално от случващото се.
Впоследствие подсъдимият продължил
да управлява пикапа с влаченото зад него вързано с верига куче в посока към
кръстовището на бул. В. Левски с ул. Роза в гр. В.. В същото време по ул. Роза
в посока към посоченото кръстовище
вървял св. В. К.. Същият възприел влаченото зад пикапа животно и бил силно
възмутен от поведението на водача и притеснен от гледката на безжизненото му
тяло зад автомобила.
По време на управлението на
пикапа с вързаното зад него влачено животно от бул. Осми приморски полк, в
участъка от кв. Виница до кв. Левски и по бул. Левски до ул. Брегалница в гр. В.,
много неустановени по делото граждани, сигнализирали с клаксон водача на
превозното средство, за да привлекат вниманието му към нередността на
случващото се, но същият не реагирал.
По-късно
в същия ден в интернет пространството били публикувани снимки и клипове,
отразяващи управлението на пикапа от подсъдимия, с вързаното зад него и влачено
по пътната настилка безжизнено куче. В
РЦ – В. на Дирекция „Национална система 112“ – МВР постъпили и сигнали за
случая и от св. С.П. от номер
**********, от св. А.Р. от номер
********** и от лице представило се с имената Х.Р. от номер **********. Подадени били множество сигнали за инцидента
и до св. М.Т. в качеството й на председател на „Организация за защита на
животните“ – В., в които се описвало поведението на подсъдимия и състоянието на
влаченото безжизнено куче зад пикапа,
управляван от същия. Св. И. изпратила на св. Т. по интернет приложението „Фейсбук“
изготвените от нея с мобилен апарат снимки на инцидента , а впоследствие ги
предала за прилагане по образуваното по случая досъдебно производство.
В хода на досъдебното производство, на
07.10.2020 г. е извършен оглед на местопроизшествие , а именно на адрес : гр. В.,
местност „Сотира“ № 342 в двора на имот, ползван от подс. Х.. В хода на извършеното процесуално-следствено
действие е установено, че на ствол на дърво – круша , в основата на метален
синджир с дължина 3,5 м , с каишка от кафява естествена кожа , за врата е
завързано изправено на четирите си лапи и крака куче с дълъг косъм – бежов на
цвят. На заден десен крайник в горна част на плешката на кучето е установено
охлузване с диаметър около 5 см. В горната част на врата на кучето е установено
охлузване с диаметър около 5 см. Изготвен е фотоалбум със снимки на кучето,
обект на огледа.
При
извършения на 09.10.2020 г. оглед на местопроизшествието на същия обект, в
присъствието на ВЛ Г. /експерт в областта на ветеринарната медицина/в
качеството на технически помощник е установено куче в процесния двор, завързано
със синджир от кожа. При повдигане на нашийника, под него е установена розова
кожна ивица с дължина от около 5 см, по която част от козината липсва.
Установено е, че кучето е бяло на цвят с кафяво петно с неправилна форма по средата върху гърба
си. Изготвен е фотоалбум със снимки при
огледа.
С
протокол за доброволно предаване от 07.10.2018 г., св. П. И. предала за
прилагане към материалите по образуваното по случая досъдебно производство
диск, съдържащ фотоснимки, отразени в изготвен по делото албум от експерт при
ОД на МВР-В..
В хода
на досъдебното производство е възложена и изготвена идентификационна
експертиза с обекти на експертизата – 1/
1 бр. оптичен носител DVD- R, предоставен по делото от св. И. и фотоалбуми от извършени огледи на
07.10.2018 г. и 09.10.2018 г., съдържащи 17 бр. цветни снимки. Установено е, че дискът съдържа два цветни
снимкови файла, като снимките са с различна големина – 2,32 МВ и 2,14 МВ. Прегледът
на файловете е извършен с професионален видеоредактор
и специализирани криминалистически програмни продукти
за видеообработка на извлечени снимкови файлове.
Снимковите файлове са прегледани, обработени и допълнително подобрени за повишаване
на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения. При прегледа на
снимките , съдържащи се в оптичния носител DVD- R
е установено, че същите са цифров презапис, записани върху вътрешната
памет на мобилно устройство. Не са установени следи от манипулация или намеса
върху записаната информация. Не са установени нарушения в пикселната
решетка на образа. При направената им оценка е констатирано, че те са с
качество, което позволява частично отграничаване на
частни признаци, характеризиращи заснетото куче. При проведеното сравнително
изследване със снимките, изготвени по време на двата огледа, визуално са съпоставени и анализирани
външните анатомични белези на тялото и окраската върху козината, според тяхната
конфигурация, като са установени разлики в следните признаци: 1/ по охраненост на тялото /обекта на снимките от DVD – R /обектът на снимките от DVD – R e констатирано, че е с охранено телосложение, а обектът в
сравнителния образец , а именно в снимките от албумите от оглед на местопроизшествие
– с по-слабо телосложение/; 2/ констатирано по-тъмно петно от окраска в
областта на гърба след опашката в обекта на снимките от оптичния носител , като
в сравнителния образец липсва такова; 3/ в обекта от оптичния носител е
установено тъмно петно с неправилна форма по продължение от средата на гърба до
главата, а в сравнителния образец е констатирано наличие на тъмно петно с
неправилна форма между предния и задния крак в областта на гърба. В
заключението си вещото лице сочи, че резултатът от сравнителния анализ
позволява да се направи извод, че на изследваните фотокопия на двата обекта
най-вероятно не е заснето едно и също куче.
В хода
на разследването е изготвена ветеринарно-медицинска експертиза, в заключението
на която се сочи, че при огледа на местопроизшествието е обективирано куче,
което е добре гледано, в много добра кондиция, порода „Алабай“
с големина 60 см височина и 90 см дължина. Констатирано е, че кучето няма
видими рани, охлузвания и нарушения на космената
покривка, съответстващи на животно, което е влачено с автомобил около 2 км.
Сочи се, че раничките констатирани по кучето при
огледа са с произход - дерматологичен
проблем или лек травматичен такъв. Сочи се, че кучето „Алабай“,
находящо се в местност „Сотира“ е в много добра
кондиция и в психологично отношение не е стресирано , като по козината му не са
забелязани наслоявания от прах или
премачкана съотв. сплескана козина, не е с очевидни
охлузвания по козината и по кожата, съответстващи на влачене от 2-3 км по
асфалт. Вещото лице – ветеринарен лекар констатира въз основа на предоставените
материали по делото, че най-вероятно кучето, обективирано в снимки, съдържащи
се в оптичния носител и кучето , обективирано на снимките, съдържащите се във
фотоалбумите от двата извършени огледа в хода на досъдебното производство, са
различни животни. За формиране на посочения извод вещото лице се позовава на очевидното
разминаване в големината на разглежданите животни, а именно – на заснетото
влачено куче и наличното такова в местност „Сотира“,
порода „Алабай“. Сочи се, че друга отличителна черта
е наличието на дълги косми по лапите на заснетото куче в областта на пръстите и
липсата на такива при кучето „Алабай“ , което е
късокосместо такова.
В хода
на досъдебното производство е извършено процесуално-следствено действие
разпознаване на подсъдимия по снимки от св. И. и св. И., в хода на което същите
са посочили именно последния като лицето, осъществило деянието, предмет на
обвинение по делото.
Според изготвената в хода на съдебното производство
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, при подс.
Х. към момента на изследването не се диагностицират клинични данни за психично
разстройство, съотв. не са налице данни за личностово разстройство. Според вещите лица при осв.Х. се регистрират само някои акцентуации
на личността, които са по-изострени черти, характерни за същия - ситуации на фрустрации, а именно: намалена гъвкавост; проява на
противоречиво поведение в житейски ситуации; в експериментална ситуация,
каквото е психологичното изследване , е показана само пасивно-отбранителна
реакция – затваряне в себе си, отказ да говори с околните. Не се констатират
признаци на изявена агресия. Налице са
защитни реакции на отричане и омаловажаване, които имат за цел да тушират
изпитваното вътрешно напрежение и безпокойство, както и чувството за вина, и
които са характерни за лица със запазен
интелект. Вещите лица, сочат, че в този смисъл и скалата на достоверност
/“откритост“/ е понижена значително.
Подс.
Н.А.Х. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, женен,работи, неосъждан.
Видно от приобщената по делото справка за съдимост
същият е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание с решение по нохд № 3325/2003 г. по описа на РС-В., влязло в сила на
14.11.2003 г. за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, извършено на 22.08.2003
г. Предвид изминалия период от датата на постановяване на акта, наказанието
глоба е погасено по давност на основание чл. 171 ал.2 от ДОПК, считано от
01.01.2014 г. и на основание чл. 88а ал.1 във вр. с
чл. 82 ал.1 т.5 от НК фактът на
постановения съдебен акт следва да се счита заличен при преценка на съдимостта
на лицето.
За да формира своите изводи относно гореизложената фактическа
обстановка, съдът взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства. При формиране на вътрешното си убеждение, съдът се позова на гласните доказателства събрани чрез разпита на
св. Й.И., св. П. –К.-И., св. В.К., св. Е.В.,
св. Ж.Ж., св. М.Т. и св. Н. М., приобщени на
основание чл. 371 т.1 от НПК в хода на съдебното производство въз основа на
изразеното съгласие от подсъдимия и неговия защитник същите да се ползват
протоколите за разпит от досъдебното производство на посочените лица при
постановяване на съдебния акт по делото. При изграждане на фактическите си и
правни изводи, съдът взе предвид и допълнителните разпити проведени в хода на съдебното
производство на част от разпитаните в досъдебното производство свидетели, а
именно – на св. Й.И., св. П. И., св. М.Т. и св. Ж.. С оглед констатираното
противоречие в показанията на св. Ж. от досъдебното и съдебното производство и
констатираните пропуски във възприятиета на св. Т. и
св. И. и св. И. от съдебното производство относно факти процесния случай, съдът
съобрази като достоверни изявленията, направени от посочените лица в
протоколите им за разпит от досъдебното производство, като съобрази, че същите
кореспондират изцяло на кредитирания от съда доказателствен материал, съотв. като взе предвид естественото избледняване на
спомените в съзнанието на лицата вследствие изминалия период от време от датата
на събитието. При формиране на изводите си, съдът взе предвид и установените и
разпитани в хода на съдебното производство лица, подали сигнал за инцидента, а
именно – св. А.Р. и св. С.П.., както и изявленията на ВЛ Г. в проведения в хода
на съдебното производство разпит на същата.
Обясненията на подсъдимия бяха кредитирани като достоверни относно факти, по
отношение на които кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал, а именно относно признанието му, че е управлявал процесното МПС в
цитирания в обвинителния акт пътен участък. Поради множество противоречия със
събраните гласни и писмени доказателства по делото, съдът прецени като
достоверни и характеризира единствено като защитна теза изявленията на
подсъдимия досежно твърдението му, че процесното животно е било натоварено на
каросерията на пикапа, относно липсата на знание, че кучето е влачено, закачено
на синджир зад превозното средство, съотв. че по
посочения начин създава психически и емоционален смут и възмущение у
гражданите, находящи се на оживените булеварди в гр. В., като засяга грубо наложилите се в обществото етични
правила на поведение и в тази връзка и обществения ред.
При формиране на вътрешното си
убеждение относно релевантните за делото факти, съдът съобрази и събраните по
делото писмени доказателства, а именно: заключенията по изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-техническа и
идентификационна експертиза и съдебна ветеринарно-медицинска експертиза
/приобщена без провеждане на разпит на вещите лица, с оглед изразеното съгласие
на подсъдимия и неговия защитник в този смисъл на основание чл. 371 т.1 от НПК/, както и заключението по
изготвената в хода на досъдебното производство съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия, протоколите за оглед на
местопроизшествие от 07.10.2020 г. и от 09.10.2020 г. и приложените към същите
фотоалбуми, протоколът за доброволно
предаване на DVD , съдържащ фотоснимки от св. И.,
протоколите за разпознаване на лица по
снимки с участието на св. И. и св. И., писмени сигнали във връзка с процесния
инцидент, писмо от Община – В. , Дирекция „Местни данъци“, видно от което към 03.12.2018 г. няма подадена декларация по
чл. 117 от ЗМДТ от страна на подсъдимия за притежаване на куче; извлечения от фейсбук страница на организация „Аnimal Hope
Bulgaria-Varna“;писмо от Дирекция „Национална система 112“ при МВР- УРИ №
105820-60/25.02.2020 г. , ведно с компакт диск и възпроизведен в съдебно
заседание файлове, съдържащи звукозаписи; свидетелството за съдимост и
характеристиките на подсъдимия.
Въз основа на анализа на събрания по делото и ценен от съда доказателствен
материал по категоричен и непротиворечив начин се установява, че на процесната
дата подс. Х. е управлявал визираното в обвинителния
акт превозно средство, ползвано от същия, влачейки зад автомобила вързано с
верига безжизнено тяло на куче с
неустановена по делото порода, пол и възраст, с което е скандализирано
обществото, като е предизвикано възмущение и емоционален стрес на значителен
брой граждани очевидци на деянието, както и на лица, възприели събитието в
качеството на потребители на интернет. Изводите в обвинителния акт относно
времето и мястото на управление на превозното средство, както и на лицето,
което е осъществило управлението, а именно – подсъдимият, не се оспорват и от последния, като в тази връзка
доказателствата по делото са непротиворечиви. Оспорвани по делото са единствено
изводите на представителят на прокуратурата относно съзнателно осъществяване от
подсъдимия на процесното деяние, във връзка с който са и фактите относно
мястото, където е било вързано процесното животно за автомобила, управляван от
подсъдимия и начинът по който същото се
е озовало в положение да бъде влачено от пикапа.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства, приобщени чрез
разпита на св. И. и св. И., които са преки такива относно процесното събитие,
безспорно се установява, че подсъдимият умишлено е осъществил процесното
деяние, доколкото е съзнавал, че зад автомобила му се влачи вързано куче, като
деянието създава смут и възмущение в членовете на обществото. Това е така,
доколкото видно от цитирания доказателствен материал, подсъдимият нееднократно е бил сигнализиран звуково с
клаксон относно наличието на извънредна ситуация, касаеща движението му по
пътното платно, а впоследствие лично е уведомен от св. И. за наличието на
вързано и влачено куче зад пикапа. В тази връзка в показанията си, депозирани в
хода на съдебното и досъдебното производство св. И. заявява: Свирнах му няколко
пъти с клаксона…аз му казах, че влачи куче с пикапа си. Отговорът му беше:
„Сериозно ли и подигравателна усмивка…водачът на автомобила се наведе и ме
погледна със заканителна физиономия. Аз отвърнах: „Сериозно“, но те просто
потеглиха без да реагират“, „Когато казах, че отзад се влачи куче, прозорецът
на пикапа от страната на седалката до шофьора беше отворен, а моят автомобил
беше спрян непосредствено до автомобила, управляван от подсъдимия, от дясната
му страна, на светофара“, „Първо си помислих, че кучето е изпаднало от пикапа,
а впоследствие вече не мислех така, защото казах, че кучето се влачи, но никой
не слезе от пикапа, за да види какво става отзад“.
Показанията на св. И. се потвърждават и от изявленията на неговата съпруга
– св. П. И., депозирани в хода на съдебното и досъдебното производство, като в
хода на проведените разпити, същата сочи: „Съпругът ми подаде сигнал с
клаксона, но нямаше реакция…съпругът ми каза на шофьора, че влачи животно след
себе си. Той само отговори: „Сериозно ли“ и се засмя , след което потегли и
продължи да влачи животното“, „Този разговор се проведе при отворен прозорец на
другия автомобил…Те продължиха в посока – ХЕИ, „Спартак“.
Като непреки доказателства, кореспондиращи с показанията на св. И. и св. И.,
съдът кредитира възприятията на св. М.Т. възпроизвеждащи споделеното й след
инцидента от св. И. и от неустановени по делото граждани, сигнализирали я за
инцидента с животното в качеството й на председател на специализирана
организация, предназначена да осъществява функции в защита на животните . В
тази връзка, в показанията си от досъдебното и съдебното производство св. Т.
заявява: „П. И. ми каза, че са карали успоредно до пикапа и са казали на
двамата мъже, които са били в него да спрат, тъй като влачат животно, но те се
смеели и знаели, че влачат животно“, „кучето е видяно да се влачи от кв. Виница
до базар „Левски“, вързано за пикап“, „някои казваха, че са му викали, свирили
са му и той не спирал по никакъв начин“, „много хора са викали, свирили“.
С оглед на визираното противоречие с ценените от съда гласни доказателства,
като недостоверни бяха оценени твърденията на подсъдимия, че положението, в
което се е намирало животното, а именно - влачено зад превозното средство е вследствие
на инцидента, свързан с падане на същото
от каросерията на пикапа. За да игнорира обясненията на подсъдимия в тази им
част, съдът взе предвид и противоречията между същите и показанията на
разпитаните свидетели в хода на досъдебното и съдебното производство по отношение на мястото, където е било вързано
за процесния пикап влаченото животно. Докато в обясненията си подс. Х. сочи, че кучето е било вързано със синджир за ролбар на пиката,
с какъвто превозното средство е било оборудвано от двете му страни, разпитаните
очевидци на деянието заявяват, че синджира, с който е влачено кучето е бил завързан зад превозното средство. Относно посочения факт, св. В. К. сочи:“Пикапът влачеше завързано в задната му част куче“, св. И.
заявява: „видяхме кучето вързано отзад“…Кучето беше вързано със синджир за
пикапа. Другият край беше вързан в задната част на пикапа…“, св. Т. твърди:
„Снимката …изпратена от П. И.…съдържа кола тип „пикап“,
зад която е вързано куче“, а св. Ж.Ж. казва: „зад пикапа на самото ремарке
на синджир беше вързано куче“.
Твърденията на подс. Х. относно начина на
настъпване на инцидента и мястото, където същият сочи, че е било вързано кучето
противоречат и на правилата на обикновената житейска логика с оглед и на
техническите характеристики на превозно средство от съответния вид. Изявлението
на подсъдимия, че животното е било вързано със синджир отстрани на пикапа, а не
в задната му част, съотв. инцидентът е вследствие на
падане на животното от каросерията противоречи на основните физични закони и в
тази връзка на житейската логика, доколкото от доказателствения материал по
делото се установява, че кучето се е влачило по асфалта зад пикапа , а не
встрани от превозното средство, каквото би било логично местоположението на
обект, вързан за ролбар, закрепен странично на автомобила.
От друга страна, с оглед данните за минималната височина на превозно
средство от съответния вид, а именно от 1588мм
/която съдът приема за ноторно известен факт,
предвид съдържащата се официална информация в този смисъл в интернет
пространството/ е житейски нелогична възможността да падне и да бъде влачено по пътната
настилка, куче, вързано на верига с дължина, приблизително равна на височината
на превозното средство, предвид твърденията на подсъдимия, че същата е била с
дължина около 1,50м. и предвид изявленията на свидетелите-очевидци, че същото
се е влачило на известно разстояние зад автомобила.
Недостоверността на обясненията на подсъдимия се извежда и от установеното
противоречие между твърдението му от една страна относно състоянието на процесното
куче след инцидента и наличието на тъждественост между влаченото куче и стопанисваното
от него такова, предмет на двата проведени огледа и от друга страна -
показанията на разпитаните свидетели – очевидци относно посочените
обстоятелства и изготвените по делото съдебна видео-техническа и
идентификационна експертиза и съдебна ветеринарно-медицинска експертиза.
Анализът на доказателствата по делото безспорно сочи, че местонахождението и
състоянието на кучето, обект на извършеното влачене с провозното
средство, управлявано от подсъдимия не е установено. Това е така, доколкото от
извършените в хода на досъдебното производство съдебно ветелринарно-медицинска
експертиза и съдебна видеотехническа и
идентификационна експертиза се установяват достатъчно на брой частни признаци,
въз основа на които вещите лица категорично сочат, че кучето, стопанисвано от
подсъдимия, към момента на огледа, порода „Алабай“,
за което същият твърди, че е било влачено на процесната дата, не е идентично
със заснетото такова от св. И.. В подкрепа на посочения извод, съдът оцени и
проведеният допълнителен разпит на св. И. и св. И., в рамките на който същите
категорично заявяват, че предявените им снимки от фотоалбумите, изготвени при
извършените огледи не обективират кучето, което е
влачено зад превозно средство на процесната дата, като сочат идентични
отличителни частни признаци на процесното животно с част от визираните в двете
цитирани експертизи такива. Очевидни са и различията между обективираното на
фотоснимките от извършените огледи куче и описаното от св. В. К. такова в
разпита му в хода на досъдебното производство, като същият заявява: „Кучето
беше с тъмен цвят, средна дължина на косъма, но не беше породисто“, както и
заявеното от св. В. описание в показанията й, а именно: „Беше средно голямо, с
дълга кафеникава козина“, както и с белезите на животното, обективирани в
протокола за разпит на св. И., в който същият сочи, че кучето е било „доста
едро, с тъмен дълъг косъм, към корема – с по-с. козина. Видно от приобщените по
делото фотоалбуми със снимки, установеното в двора, стопанисван от подсъдимия
куче е с преобладаващ светъл цвят на козината, съотв.
въз основа на външните белези на същото е определено от вещото лице експерт в
областта на ветеринарната медицина, като породисто такова.
В съответвие с анализът на горепосочените
доказателства е твърдението на ВЛ Г., изложено в съдебно заседание, че по кучето,
обект на огледа не са налице наранявания съответстващи на осъществено влачене
по асфалтова настилка с допустимата за населено място скорост със средна
стойност от 30км/ч до 50км/ч в процесния пътен участък. В тази връзка, в
разпита проведен в хода на съдебното производство ВЛ Г. сочи: „Охлузванията
трябва да са налични странично по тялото…Поне четиринадесет дни са необходими,
за да се заличат следите от охлузванията
по кучето, след като е влачено по асфалта с автомобила. При всички положения не
могат да се заличат за два дни. Категоричен ми е извода, че двете кучета, а
именно - кучето предмет на огледа по делото и кучето, отразено на снимковия
материал по делото, което е вързано за автомобила, са две различни кучета“. Друг
е въпросът, че въз основа на показанията на св. И., се установява, че
автомобилът, управляван от подсъдимия се е движил в съответен пътен интервал
при осъщественото задминаване със скорост надхвърляща скоростта, с която се е движило превозното
средство на свидетеля от 50 км/ч, което предполага наличието на още по-сериозни
видими наранявания от посочените от вещото лице при предполагаемо движение със
скорост от 30 до 50 км/ч.
В противоречие с обясненията на
подсъдимия за състоянието на процесното куче след инцидента са и твърденията на
ВЛ Г., че при влачене на куче със съответната скорост , на съответното
разстояние и със съответното предполагаемо тегло е голяма вероятността от
настъпване смърт на животното. Кореспондиращи на заявеното от вещото лице са и
показанията на разпитаните свидетели-очевидци на деянието по отношение на
състоянието на влаченото по асфалта куче към момента на процесното деяние. В
тази връзка св. В. К. в показанията си заявява: „пикапът влачеше ...куче, което
вече беше мъртво“, св. П. И. твърди: „влачеше зад себе си вързано на синджир
куче, което не даваше признаци на живот“, св. Й.И. сочи: „Със сигурност кучето
беше умряло, тъй като още първият път като мина пикапа покрай нас кучето изобщо
не мръдна“, св. В. казва: „Според мен кучето беше умряло“ и св. Ж.Ж. в
разпита си в хода на досъдебното производство споделя: „ зад пикапа…беше
вързано куче, което според мен вече не беше живо, защото беше проснато на
асфалта и не мърдаше.“
С оглед събраните по делото доказателства, съдът констатира, че е безспорно
установено, че към момента, в който всеки от свидетелите очевидци е възприел
процесното събитие, кучето е било мъртво, доколкото влаченето му по асфалта със
съответната скорост и в съответния пътен участък би му причинила травми,
несъвместими със живота, в какъвто смисъл е, както изявлението на ВЛ Г., така и
показанията на свидетелите липсата на видими признаци на активна дейност у
животното. Ирелевантно за настоящото производство е към кой момент е настъпила
смъртта, а именно към момента, в който е предприето процесното влачене на
кучето от подсъдимия или в рамките на извършеното деяние, доколкото обвинението
не ангажира отговорността на подсъдимия за извършено престъпление, свързано с
нехуманно отношение към животни, по някои от текстовете в НК, с непосредствен
обект – обществените отношения, свързани с гарантиране на хуманното отношение
към животните. Релевантен е обаче
въпросът за липсата на жизнени функциии у кучето,
обект на процесното влачене, съотв. липсата на
възможност да се проявят такива след осъщественото деяние, както с оглед
обосноваване на извода за недостоверния характер на обясненията на подсъдимия,
така и с оглед преценката на конкретната обществена опасност на деянието
предвид степента, в която е засегнат обществения морал и ценности с конкретното
деяние, преценката на които има значение, както за квалификацията на
осъществените действия, така и за индивидуализацията на наказанието при
констатиране съставомерността на деятелността.
Според настоящия състав, въз основа на събраните по делото доказателства се
установява безспорно, че с поведението си – като е закачил куче в задната част
на управляваното от него превозно средство и е влачил същото, вързано за верига
по асфалта на централни булеварди в гр. В., подсъдибият
е осъществил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото.
Действия представляват непристойни такива, доколкото с оглед
характеристиката си и начина си на осъществяване
изпълват дължимото според практиката съдържание визирано в Постановление № 2/74
г. на ППВС, а именно – същите са в разрез с основните ценности и морални
принципи на съвременното общество, свързани хуманното отношение към животните и
зачитане на чувствата на гражданите и етичните норми наложени в обществото,
като несъмнено с осъществяването им обществото
е скандализирано. При квалифициране на действията на подсъдимия като хулигански
такива и при преценка дали същите субсумират квилифицирания състав на престъплението „Хулиганство“, съдът съобрази показанията на разпитаните по
делото свидетелите, отразяващи психологическия и емоционален отзвук на деянието
върху самите тях, обкръжаващите ги лица и граждани, възприели подробности,
свързани с инцидента чрез интернет пространството. В тази връзка св. В.К.
заявява: „Много съм възмутен от поведението на човека, който караше пикапа и
влачеше животното със себе си. Радвам се, че не бях в момента с децата си, за
да го видят“, св. И. твърди: „Потресена съм от случилото се, не мога да си
представя, че в цивилизовано общество в 21 век могат да се случват такива неща,
такава явна жестокост към живо същество“, св. И. твърди: „синът ми се беше
разплакал, а съпругата ми се беше разстроила
от случилото се. Не ми стигат думите да опиша възмущението си. Не мога
да си обясня това отношение към животното“, св. Е.В. заявява: „Подобна гледка в
град като В. е недопустима, това е нечовешко…човек, който се гаври с
животните“, св. Ж.Ж. споделя : „Бях шокирана и не
можах да реагирам…Всички хора, които чакаха на пешеходната пътека бяха
стъписани от случващото се . Нямахме време да реагираме от самия шок“ , св Т. казва: „Жената …ми каза, че в момента е с колата си,
в която е малкото й дете, което е видяло всичко и е много разстроено…П. И.…беше
доста разстроена“, „Това нещо се е разпространило…ни заляха чрез съобщения с
тези снимки…Из фейсбук гръмнаха групите“.
Безспорно осъщественото от
подсъдимия деяние представлява проява,
която скандализира обществото, чрез нея е изразена брутална демонстрация против
установения ред, като са нарушени важни обществени и лични интереси и нормите
на нравствеността. Това е така, доколкото с влаченето на куче в безпомощно
състояние по начин, несъвместим със запазване живота на същото, подсъдимият е
изразил особена жестокост към живо същество и демонстрирайки публично проявата си е предизвикал силно
възмущение, психически стрес и силно емоционално напрежение, както у възрастни
членове на това общество, така и върху малолетни лица.
От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че деянието е
осъществено от подсъдимия виновно при форма на вината пряк умисъл, доколкото
подсъдимият е съзнавал непристойния характер на осъществяваните от него
действия и резултатът от същите, а именно ,че чрез действията си изразява явно
неуважение към обществото като е целял
това. Следва да се има предвид, че
наличието на друга евентуална цел, в случая -
касаеща отношението към процесното животно, която е единствено възможно
да е паралелна такава, се вписва в изискуемото съдържание на вината при
наличието на пряк умисъл. В тази връзка е и съдебната практика /782-05-III и др./, която приема, че
„когато се даде израз на изпитваните негативни чувства с поведение, изразяващо
пълно пренебрежение към установения обществен правов ред, към спокойствието и
сигурността на околните, това поведение осъществява всички признаци на състава
на чл. 325 ал.1 от НК, независимо от продиктувалия го личен мотив.“
Съдът намира, че обосновано представителят на ВРП е повдигнал обвинение на
подсъдимия за осъществяване на хулиганските действия при проява на изключителен
цинизъм и дързост, по смисъла на чл. 325 ал.2 от НК. Съгласно ППВС 2/74 г. изключителен цинизъм е
налице, когато хулиганските действия са особено нагли и безсрамни, грубо
нарушават нравствените принципи и чувствата на гражданите, отличаващите се с
изключителна дързост са такива, с което в много груба форма се засягат
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват , изразяват
пренебрежително отношение към обществения ред или други обществени или лични
интереси, с тях се скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко
оскърбление.
Безспорно деянието, извършено от подсъдимия по своя характер е засегнало
съществено интересите на обществото и чувствата на гражданите, предвид широката
публичност, с която е осъществено и спецификата на извършените непристойни
действия, вследствие на които е
възникнала опасност от настъпване
на по-сериозни неблагоприятни
последици за психиката на подрастващите и лица със по-голяма емоционална и
психологична чувствителност. Видно от събраните по делото гласни доказателства доказателства, малолетния син на св. И. и св. И. е изживял
силен емоционален стрес, св. В. и св. Ж. са били „шокирани“ от случващото се,
множество неустановени граждани са били „стъписани“, а очевидците и непреките
свидетели на случилото се, като интернет потребители, силно скандализирани от
извършената публично проява, като случаят придобива широка популярност свързана
с крайна негативна оценка за извършеното
деяние като такова нарушаващо грубо етичните норми и сериозно засягащо
психичния и емоционален комфорт на членовете на обществото.
Същевременно от анализа на доказателствения материал може да се
заключи и че поведението на подсъдимия
изразява „грубо нахалство“ по смисъла на ППВС 2:74 г., предвид упоритостта при
извършването на проявата, с оглед териториалния обхват на осъществяването й, а
именно по значителен участък от два централни булеварда в голямо населено място
като гр. В. и които упорито не са прекратени, въпреки отправените звукови
сигнали и словесни предупреждения от граждани.
Обоснован е и изводът, че деянието субсумира
нормата на чл. 325 ал.3 от НК, доколкото хулиганските действия са осъществени
при управлението на процесното моторно превозно средство от подсъдимия.
Предвид
изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна
изводът, че подсъдимият Н.А.Х. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл. 325 ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от НК, като на 06.10.2018
г. в гр. В. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – влачил куче /неустановена порода,
пол и възраст/, завързано за МПС – пикап „Н.н.“ с рег.№ В 63 95 РМ, като деянието по своето съдържание
се отличава с изключителен цинизъм и деянието е извършено при управляване на
МПС - пикап „Н.н.“ с рег.№
В 63 95 РМ.
Водим от горното съдът постанови
осъдителна присъда.
При определяне наказанието на подсъдимия, съдът съобрази както смекчаващите,
така и отегчаващите отговорността на лицето обстоятелества. Като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство е съобразено чистото му съдебно
минало и добрите характеристични данни на лицето. Като отегчаващи отговорността
на подсъдимия факти е съобразен броят на квалифициращите обстоятелства, касаещи
хулиганските действия, както и обстоятелството, че с деянието са засегнати и
други охранявани от правовия ред обществени отношения, а именно – свързаните
такива с хуманното отношение към животните.
Поради изложените съображения, съдът
като прецени че деянието е извършено при баланс на смекчаващите и оjегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът наложи на подс. Х.
кумулативно предвидените наказания за осъщественото от същия деяние между
минималния и средния размер, а именно –
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от една година.
Като
съобрази, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК и за постигане
целите предвидени в чл. 36 от НК не е необходимо наказанието „лишаване от
свобода” да бъде изтърпяно ефективно, съдът отложи изтърпяването му на основание
чл. 66 от НК като определи изпитателен срок от три години.
С оглед
проявените от подсъдимия чрез деянието особености на личността, свързани с
грубо незачитане чувствата на гражданите и нечовешко отношение към животно, за
постигане целите на наказанието, предвидени в нормата на чл. 36 от НК и преди
всичко с оглед постигане на превъзпитателен ефект, съдът намери за
целесъобразно на основание разпоредбата на чл. 67 ал.3 от НК да постанови
подсъдимият да изтърпи през изпитателния срок пробационна мярка по чл. 42а,
ал.2 т.4 от НК – „включване в програма за обществено въздействие“ за срок от
една година.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 189, ал.3 от НК, на подсъдимия беше възложено заплащане на
разноските, направени в хода на досъдебното производство в размер на 289,51 лева и разноските направени в хода на съдебното
производство в размер на 259,20 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: