Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2248 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, депозирана от адв. В. като пълномощник на „П.Б.Г.“ ООД срещу отказ № 20201110135453/11.11.2020 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ. Наведен е довод, че при прехвърляне на дялове между съдружници няма задължение за представяне на декларация по чл. 129 ал. 2 ТЗ, както и че понеже заявителят не дължи да въвежда документите в информационната система по чл. 28б ЗННД, липсващото вписване не обосновава отказ за вписване. Евентуално застъпва теза, че длъжностното лице по регистрацията е следвало да даде указания, за да удостовери наличието на вписване при констатираната при справката липса. Иска се отказът да бъде отменен.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
По основателността на жалбата.
Регистърното производство е инициирано от името на жалбоподателя с искане да бъдат вписани промени в състава на съдружниците поради прехвърлен дружествен дял.
От приложените към заявлението документи се установява писмен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието, че Н.Т.К.прехвърля на И.Г.Т.собствените си 10 дяла от капитала на „П.Б.Г.“ ЕООД. От отразените и в отказа данни се установява, че Н.Т.К.е съдружник в дружеството.
В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по регистрацията сочи, че представените декларации от съдружника-прехвърлител и управителя на дружеството сочат на непогасени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски, което е пречка за вписване поради несъответствие с установено в закона изискване. Посочено е и че при регламентираната от закона проверка не се установява удостоверяване на подписи и съдържание на приложения договор за прехвърляне на дела.
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Възложените компетенции на длъжностното лице по регистрацията обезпечават обществения интерес от осигуряване достоверност на утвърдени от закона обстоятелства, като подлежащи на огласяване. В тази насока и нормата на чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че са се проявили фактите, от които се извлича заявеното за вписване обстоятелство. Законът изрично указва и средството за постигане на този общественозначим резултат – заявено искане от достоверен източник – чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ и надлежно документирани обстоятелства (арг. от чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ). В кръга на службата си длъжностното лице дължи да се увери, че са настъпили предписаните от закона или учредителния акт обстоятелства, обуславящи и проявление на подлежащо на огласяване обстоятелство.
Считано от 15.02.2018 г. нормата на чл. 129 ал. 2 ТЗ обуславя вписването на прехвърляне на дружествен дял от представена декларация от управителя на дружеството и от праводателя, че няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и при прекратени трудови правоотношения до три години преди прехвърляне на дружествения дял. Това нормативно установено изискване е въведено с § 37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пазара на финансовите инструменти по предложение на народен представител, внесено под № 854-04-3 на 12.01.2018 г. между първо и второ четене на законопроекта. Вносителят не излага мотиви към предложението си, а такива не са формулирани и в пленарна зала на 01.02.2018 г. при гласуване на нормативния текст.
При тези обстоятелства смисълът на правилото следва да бъде извлечен при съобразяване съдържанието на промяната в неговата цялост. Вмененото задължение определя като обект на защита интересите на ангажирани по трудово правоотношение лица.
Допълнението в нормата на чл. 129 ал. 2 ТЗ следва във времето промяната в предходната алинея, чието допълнение с
идентично текстово съдържание, според вносителя на законопроекта, цели да
забрани продажба на дялово участие при неудовлетворени задължения към работници
и служители по трудови правоотношения (срв. мотивите
на вносителя, достъпни на http://ww******bills/******.pdf). Следователно, историческото тълкуване налага еднозначен
извод, че възложената проверка на длъжностното лице по регистрация е пряко
свързана с предходната алинея и в частност – с визираното условие. Видно както
от чл. 129 ал. 1 ТЗ, така и от обсъжданията в пленарна зала при приемане на
текста условието касае прехвърляне на дялове на лице извън кръга на
съдружниците към датата на прехвърлянето като изрично е указано, че
прехвърляне на дяловете между съдружници е свободно. След като законът не свързва
правоприемството между съдружници с подлежащите на деклариране обстоятелства,
то те не подлежат на изследване и в рамките на регистърното производство.
Представеният
към заявлението договор отразява съгласие за прехвърляне на дялове, а
документът от външна страна сочи да съдържа и удостоверително изявление на
нотариус досежно авторството на подписите и съдържанието. Не се установява и от
извършена в настоящото производство служебна проверка такива удостоверения да
са въведени в информационната система на Нотариалната камара, което нотариусът
дължи да осигури незабавно по силата на чл. 9а ал. 4 от Наредба № 32 от
29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
Нормата на чл. 21 т. 8 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел ангажира длъжностното лице по регистрацията
да се увери, че нотариалната заверка е оповестена по предвидения от закона ред.
Съгласно чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност
информационната система съдържа част от служебния архив на нотариуса. Огласяване
на тази информация и ангажирането на длъжностното лице по регистрацията да се
увери за съответствие между огласеното и отразеното в нотариалното
удостоверяване, лишава външния вид на документа от типичната му удостоверителна
тежест в отношенията с лица с гарантиран достъп до този регистър. Търсеното
съдействие от регистърната администрация предполага еднозначен извод, че всички
предписани от закона обстоятелства са налични и не съществува никоя от
предписаните в закона пречки за огласяване на заявеното обстоятелство. Ето защо
констатацията, че нотариалното удостоверяване не се установява в споделената част
от служебния архив на нотариуса, извършил заверката, препятства и зачитането на
нотариалното удостоверяване.
Правилото на
чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ касае наличието на документ, относим към подлежащо на
изследване обстоятелство. С оглед принципа на бързина и процесуална икономия
служебната проверка се основава на гарантирания от закона пряк достъп на
регистърната администрация. Информацията в системата съдържа електронно
удостостоверително изявление, поради което и съставлява електронен документ по
смисъла на чл. 2 от Закона за електронния документ. Предвид ограничения достъп
до информационната система служебно установявената липса на удостоверяване по
предписания от правилата ред предпоставя задължение за съдействие от страна на
заявителя за осигуряването му. Като принцип на регистърното производство той е
относим както към облекчаване работата на администрацията, така и за свеждане
до минимум усилията и разходите на заявителя, за да бъде обезпечен общественият
интерес. В тази насока именно нормата на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ задължава
длъжностното лице по регистрацията да осигури възможност на заявителя да докаже
интересуващи производството обстоятелства. Ето защо при служебно констатираната
липса на електронен документ – удостоверително изявление за вписано в служебния
регистър на нотариуса обстоятелство, на общо основание приложима е нормата на
чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Пренебрегването й води до съществено процесуално
нарушение и опорочава постановения отказ.
С оглед
нормата на чл. 25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ обаче според настоящия състав отмяната на
отказа поради допуснато процедурно нарушение е невъзможна. Отмяната е
обусловена от непосредствено констатирани от съда предпоставки за вписване на
заявеното обстоятелство. По силата на чл. 278 ал. 2 ГПК вр. чл. 25 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ съдът може да събере нови доказателства, но досежно подлежащото на
изследване в случая обстоятелство – вписване в информационната система, съдът е
обвързан от установения и за длъжностното лице ред за събирането му – чл. 21 т.
8 ЗТРРЮЛНЦ. Макар и едва с опорочения от процесуална гледна точка отказ,заявителят
е уведомен за липсващото вписване в информационната система по чл. 28б ЗННД. Не
се установява това да е станало и към настоящия момент, въпреки разпознатата и
от жалбоподателя възможност да съдейства за отстраняване на евентуален пропуск
при изпълнение задълженията на нотариуса. По изложените вече съображения
липсващото отразяване в информационната система е пречка нотариалното
удостоверяване да бъде зачетено в рамките на регистърното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „П.Б.Г.“ ООД срещу отказ № 20201110135453/11.11.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.
Решението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
След влизане в сила на решението препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията – търговски регистър, за сведение.
СЪДИЯ: