Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 380/2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от К.П.К. ***
чрез пълномощник против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 22-0938-000603/01.10.2022 г. издадена от мл.
автоконтрольор към ОДМВР Плевен, С-Р „Пътна полиция“ Плевен, с която на същият
е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171 т. 2А, б. „б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство за срок от 6 месеца до 1 година и е постановено отнемане на
СРМПС, както и отнемане на 2 регистрационни табели.
Първоначално
жалбата е подадена до Административен съд – Плевен, който с Определение №
2100/13.10.2022 г. постановено по образуваното пред него адм.дело № 831/2022
г., е прекратил съдебното производство и е изпратил същото по подсъдност на
Административен съд - Ловеч на основание чл.135 ал.2 от АПК.
В жалбата се твърди, че обжалваната ЗППАМ е
незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон и с
неговата цел, както и че при издаването й са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила.
Посочено е , че не се оспорват установените факти по
делото. Спорния въпрос по делото е досежно срока, който е наложен с оспорената
заповед. Според жалбоподателя административния орган не е определил срока на
наложената ПАМ, а е посочил срока, определен в чл. 171, т.2а, б.б. от ЗДвП – от
6 месеца до до 1 година, т.е. срока е
останал неопределен, въпреки установеното нарушение на ЗДвП. Изложени са
доводи, че този неопределен срок създава правна несигурност за страните и е
недопустимо прилагането на ПАМ без определен конкретен срок на действие.
Освен това жалбоподателят е посочил, че оспорената заповед
е издадена при допуснато нарушение на принципа за съразмерност съгласно чл. 6,
ал.1 от АПК, като е навел доводи в тази насока.
С оглед тези твърдения, жалбоподателят чрез пълномощник моли да бъде отменена обжалваната заповед и на
основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата да бъде осъдена ответната
страна да заплати на адвокат Р.Р. от ПлАК адвокатско възнаграждение съгласно
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира
се и присъждане на направените разноски по настоящото дело.
Жалбоподателят
– редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Представил е чрез пълномощник молба по електронната поща, с която поддържа
жалбата, моли да бъде даден ход на делото, да се приемат писмените доказателства
и се даде ход по същество. Представил е писмени бележки чрез пълномощник по
същество на правния спор.
Ответникът по
делото – Мл. автоконтрольор към ОДМВР Плевен, С-Р „Пътна полиция“ гр. Плевен –
редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не
изразява становище по жалбата.
Настоящият
състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок
по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по
същество е основателна.
От
доказателствата по делото се установява, че на 01.10.2022 г. е бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) на К.П.К. затова, че на същата дата в 14:56 ч. в община Плевен, на
път Гара Бяля – Плевен – Луковит – Коритна-Ябланица – Ботевград на първокласен
път номер 3, км. 58+914 с посока на движение към с. Обнова управлява собствения
си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ********и извършва следното
нарушение: Управлява горепосоченото МПС след употреба на наркотични вещества
или техните аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Дръг
тест 5000 с фабричен номер ARPK 0012, валиден до февруари месец
2023 г., като уредът отчита положителен резултат за Амфетамин и Метамфетамин в
14:56 часа на дата 01.10.2022 г. с проба номер 155. На водача е издаден протокол за извършване на проверка за употреба
на наркотични вещества или техните аналози, талон за медицинско изследване с
номер 097138 и 8 броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с
номер А 057385.
В
АУАН е отразено от актосъставителя, че водачът след зачитане на акта е
възразил, че не е вземал такива неща, а само цигара, в която не е знаел какво
има.
Актосъставителят е отразил, че по този начин К.
виновно е нарушил чл. 5, ал.3, т.1, пр.
2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
АУАН е съставен в присъствие на един
свидетел очевидец. Като доказателства са иззети СУМПС, СРМПС, контролен талон и
два броя регистрационни табели. АУАН е връчен на нарушителя срещу подпис на
същата дата. След като се е запознал със съдържанието на АУАН, жалбоподателят е
посочил, че има възражения, без да ги конкретизира.
На
водача е издаден Талон за изследване № 097138 за медицинско и химическо
изследване в гр. Плевен до 120 мин. от връчване на талона, което е станало в
15:45 часа на 01.10.2022 г. и е отразено в талона. На водача е издаден и
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с рег. № 421/01.10.2022 г.
На
база на съставения АУАН, Мл.автоконтрольор към ОДМВР Плевен, С-Р Пътна полиция
Плевен е издал оспорената в настоящото съдебно производство
заповед. С нея на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.2А, буква „б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година.
Отнети са СРМПС и 2 регистрационни табели с номер ОВ 1679 ВР.
При
тази установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган. Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На жалбоподателя е
наложена ПАМ по чл. 171, т.2А, буква „б“ от ЗДвП – Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година.
Министърът на
вътрешните работи е издал Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. относно определяне
на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят
АУАН, да издават НП, да установяват употреба на алкохол с доказателствен
анализатор и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.
В т.1.2 от тази
заповед Министърът на вътрешните работи е определил да осъществяват контролна
дейност по ЗДвП, да издават фишове на налагане на глоби и да съставят АУАН
следните полицейски органи: от секторите „Пътна полиция“ в областните дирекции
на МВР – на територията на областта.
Директорът на ОД
на МВР Плевен със Заповед рег. № 316з-27/03.01.2018 г. е оправомощил да
прилагат ПАМ по чл. 171, т.2А от ЗДвП с мотивирани заповеди посочени служители
на ОД на МВР Плевен, сред които в т. 1.7 фигурират служителите на длъжност
„младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен за цялата
територия, обслужвана от ОД на МВР Плевен.
Директорът на
ОДМВР Плевен със Заповед рег. № 316з-2561/04.07.2022 г. е оправомощил да
прилагат ПАМ по чл. 171, т. 2А от ЗДвП служители на ОД МВР Плевен, сред които в
т. 1.7 са посочени служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен за цялата територия, обслужвана от ОДМВР
Плевен.
Обжалваната в
настоящото съдебно производство заповед е издадена на 01.10.2022 г. от Б.П.М.
на длъжност „младши автоконтрольор“ към
ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен. Нарушението е установено на
територията, обслужвана от ОДМВР Плевен.
Оспорената
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Фактически и правни
основания се съдържат както в нея, така и в преписката по издаване на
административния акт.
Съдът не
констатира допуснати от административния орган съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на административното
производство.
Обжалвания
индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материално правните
разпоредби.
Съгласно
чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от
същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите,
които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното
обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Според
чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движение по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а според чл. 172,
ал.1, те се прилагат с мотивирана заповед.
С оспорената
заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.2А, буква „б” от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Тази
мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността на
нарушителят да извърши други подобни нарушения. Тя не е вид административно
наказание.
В
съответствие с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с
презумтивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правно
релевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ до доказване
на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от тази, която е описана в АУАН е на
жалбоподателя. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение на
норми на ЗДвП съставляват едновременно и фактически основания за издаване на
обжалваната заповед. АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа
фактическите основания на акта по смисъла на чл. 59, т.4, пр.1 от АПК.
Настоящият
съдебен състав счита, че фактите са такива, каквито са въприети от административния
орган в обжалваната заповед. Формалната доказателствена сила на АУАН не е
опровергана от жалбоподателя. Несъмнено
е установено в административното производство наличието на юридическия факт,
правопораждащ прилагането на наложената на жалбоподателя ПАМ.
Съдът намира, че
обжалваната заповед е издадена в несъответствие с целта на закона. В чл.171, т.2А, буква „б” от ЗДвП е регламентирано,
че тази ПАМ се прилага за срок от шест месеца до една година. В случая с обжалваната заповед е наложена
на жалбоподателя ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца до една година. В случая административният орган действа при условията
на оперативна самостоятелност и има правомощия да определи срока на наложената
ПАМ в рамките на предвидения срок в ЗДвП – от шест месеца до една година, като
се съобрази с характера, тежестта и обществената опасност на нарушителя и на
извършеното нарушение, както и с всички други обстоятелства в конкретния случай,
обуславящи определяне на минимално предвидения срок от шест месеца или по-дълъг
срок на ПАМ. При всички случаи административният орган е следвало да определи
конкретен срок за приложение на наложената ПАМ на жалбоподателя, както и да
изложи мотиви
защо и по какви съображения е определил
този срок на наложената ПАМ.
Заповедта за
налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК и следва да отговаря на изискванията,
визирани в чл. 146 АПК, включително съответствие с визираните в чл. 22 ЗАНН
цели на налагане на ПАМ. Целите на закона се постигат чрез спазване на
основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което
е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай,
тъй като само по този начин може да се установи дали издаденият административен
акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите
лица е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс
между обществения интерес и интереса на индивида.
Липсата на определен конкретен
срок за прилагане на наложената ПАМ, както и на мотиви, отнасящи се до
определения от него срок възпрепятства съдът да извърши проверка относно спазване
на изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на
закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта,
което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК. Административният
орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на
срока на ПАМ, но следва да обоснове спазването на границите на тази
самостоятелност, като изложи съответни мотиви съобразно тежестта на конкретното
нарушение. След като в ЗДвП е предвиден срок от шест месеца до една година за
процесната ПАМ, административният орган
е следвало да определи конкретен срок за прилагане на ПАМ спрямо жалбоподателя,
вземайки предвид конкретно извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено, степента на обществената опасност на деянието и на нарушителя, както
и да изложи мотиви съобразно фактите по преписката, защо не е определил
конкретен срок на мярката. Като не е направил това, Административният орган не
е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с
целта на закона. Изискването за мотивиране на административните актове
обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и
осигурява възможност на страните за защита. В този смисъл са Решение №
2852/06.03.2018 г. на ВАС по адм. дело № 13240/2017 г., Решение №
8414/21.06.2018 г. на ВАС по адм. дело № 7854/2017 г., Решение № 910/23.01.2018
г. на ВАС по адм. дело № 9379/2017 г., Решение № 15796/20.12.2017 г. на ВАС по
адм. дело № 10768/2017 г. и др.
Обжалваната заповед е издадена в
несъответствие с целта на закона, съгласно чл. 146, т.5 от АПК, поради което е
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна. При този изход на
производството следва да се присъдят на жалбоподателя направените от него
съдебно-деловодни разноски по делото. Следва да се присъди и на упълномощения
адвокат адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата (ЗА) за оказаната безплатна правна помощ на
жалбоподателя, което е видно от представения Договор за правна защита и
съдействие от 03.10.2022 г., в който е отразено, че е предоставена правна помощ
безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
В чл. 38, ал.1
от ЗА е предвидено, че Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
1. лица, които
имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист.
В
ал.2 е регламентирано, че в случаите по ал.1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно
чл. 8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в относимата към случая редакция на Наредбата – бр.
68 от 31.07.2020 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лв. Делото не попада в случаите, предвидени в ал.2,
поради което следва на упълномощения адвокат да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0938-000603/01.10.2022 г. издадена от мл.
автоконтрольор към ОДМВР Плевен, С-Р „Пътна полиция“ Плевен, с която на К.П.К. ***
е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т. 2А, б. „б“ от ЗДвП – Прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до 1 година и е
постановено отнемане на СРМПС, както и отнемане на 2 регистрационни табели.
ОСЪЖДА ОДМВР
Плевен да заплати на К.П.К. *** сумата от 10 (десет) лева
държавна такса за образуване на административно дело.
ОСЪЖДА ОДМВР Плевен да
заплати на адвокат Р.Р. от Плевенска адвокатска колегия, със съдебен адрес ***
сумата от 500 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение съгласно
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
Препис от него
да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: