№ 1341
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000502513 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 261169/22.02.2021 г. на СГС, I-13 състав по гр.д. № 5478/2019 г. е
осъдено „Булстрад Виена Ишурънс Груп“ АД да заплати на В. В. М. сума в размер на
20 141.60 лева, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД представляваща
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 20.08.2018 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 19.04.2019 г. до окончателното изплащане като
ищцовата претенция за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 20 000
лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева.
Ищецът В. В. М. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение в частта му, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 20 000 лева до 30 000 лева, с твърдения, че първоинстанционният съд присъдил
обезщетението в занижен размер. В жалбата се твърди, че присъденото обезщетение не
съответства на претърпените вреди, като справедливото обезщетение е в размер на
30 000 лева. Моли да бъде отменено същото в обжалваната част, като на ищеца бъдат
присъдени още 10 000 лева.
Застрахователят „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
1
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът В. В. М. е твърдял в исковата си молба, че на 20.06.2018г. в 20:05 часа в
гр. София на ул. „Бели Дунав" непосредствено преди кръстовището на улицата с ул.
„Царевец" настъпило ПТП, вина за което носи водачът на специализиран автомобил
(микробус) марка „Форд", модел „Транзит" с peг. № *******, управлявано от М. В. Ц.,
който нарушил правилата за движение по пътищата, предприемайки маневра „ляв
завой” или обратен такъв, без да пропусне попътно движещия се зад него в лявата
лента мотоциклет „Хонда", модел „ВТР 1000 Ф" с peг. № ********, управляван от
ищеца., в следствие на което последвал сблъсък между тях и на ищеца били
причинени травматични увреждания - многофрагментна фрактура с размествания на
лява ключица, както и множество кръвонасядания и охлузвания по цялото тяло.
Ищецът е твърдял още, че за увреждащото МПС е била налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД,валидна към момента на процесното ПТП. Искал е да му бъдат присъдени
обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие от телесни
увреждания, получени в резултат от ПТП на 20.06.2018 г. в размер на сумата от 50 000
лева, както и сумата от 141,60 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи направени разходи за установяване на уврежданията и разходи за
лечение, ведно със законна лихва върху посочените суми от датата на исковата молба
до окончателното им изплащане
Ответникът „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е депозирал отговор на
исковата молба, с който е оспорвал предявения иск по основание и размер. Оспорвал е
настъпването на застрахователно събитие, както и наличието на валидно
застрахователно правоотношение с ответното дружество. Оспорвал е механизма на
ПТП, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача М.
Ц.. Оспорвал е вида и характера на получените увреждания във връзка с ПТП, както и
причинно-следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди.
Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. В тази връзка е твърдял, че същият е могъл да забележи завиващия
автомобил и при полагане от негова страна на необходимата грижа и бдителност, не би
настъпил удар. На следващо място е твърдял, че ударът е бил предотвратим и в случай,
че пострадалият е шофирал със скорост позволена и разрешена за конкретния пътен
участък. Направил е и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Оспорвал е и претенцията за заплащане на претърпени
имуществени вреди, като счита, че същите не са в причинно - следствена връзка с
ПТП, а също така счита, че извършените разходи не са били необходими. Оспорвал е и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва поради неоснователност на
главния иск.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
2
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера,
в който отговаря застрахования водач
Механизмът на ПТП, противоправното поведение на М. В. Ц., наличието на
негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към
датата на ПТП, телесните увреждания на В.М. и причинната им връзка с ПТП са
установени пред първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорен е само
въпросът за размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, като не се поддържа пред въззивната инстанция направеното
възражение за съпричиняване.
За установяване на претърпените вреди в първата инстанция са събрани
медицински документи, като въз основа на тях е изготвено зяключение на съдебно –
медицинска експертиза от вещото лице д-р Е. К., неоспорено от страните. От същото се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреди: Многофрагментно счупване на лява ключица, Контузии и охлузвания в
областта на гръден кош в ляво, ляво рамо, лява мишница и лява предмишница, двете
колена и дясна подбедрица. По своя медикобиологичен характер счупването на лявата
ключица е причинило на ищеца трайно затруднение на движението на левия горен
крайник, за срок по - дълъг от 30 дни.Останалите мекотъканни увреждания са му
причинили болка и страдание. Спешна медицинска помощ пострадалият е получил в
Клиниката по ортопедия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Извършена е имобилизация с
ортеза тип „осморка”, която затруднява движенията и на двата горни крайника, което
води до затрудняване на обслужването на пострадалия .Според вещото лице при такъв
вид многофрагментни фрактури на ключицата, които не са лекувани оперативно,
винаги има неправилно зарастване, което се изразява в неестетическа изпъкналост в
областта на счупването.
От показанията на разпитания свидетел В. В. М.а, съпруга на ищеца ,се
установява, че в болницата, където престоял 3 дни, ищецът бил в лошо състояние и на
легло, изпитвал болки в гърдите и мястото на удара. Отказал оперативно лечение,
каквото му било препоръчано, тъй като нямал пари да закупи имплантите и
операцията, която струвала 3000 - 4 000 лева. Била му поставена специална ортеза.
Домашното лечение продължило 2-3 месеца, като през първия месец ищецът имал
нужда от помощ при обслужването си. Свидетелката го къпела, помагала му за
тоалетна. Синът му му обувал чорапите и обувките. Не можел да спи от неудобството
да спазва само една позиция без да може да се завърти. Той можел да се храни сам с
дясната ръка. През цялото време изпитвал болки. След втория месец се върнал на
работа, но не можел да натоварва лявата си ръка както преди. В момента при движение
на лявата ръката изпитва болки и има издутина на мястото на счупената ключица,
която зараснала неправилно.
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл. 52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
3
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на В.М., техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на пострадалия при ПТП – 36 – млада възраст, при която характерният за
възрастта динамичен начин на живот е променен за период от поне два месеца;
търпените в областта на ляво рамо болки и поставената ортеза тип „осморка“, която е
ограничавала движенията и на двете ръце за около два месеца, което несъмнено е
влияело негативно на възможността за нормални ежедневни дейности, налагало е
чужда помощ и сериозно е влошила качеството на съня на ищеца в този период;
периодичните болки впоследствие; обстоятелството, че лечението е само
консервативно и продължителността на основния лечебен и възстановителен период –
около 2 месеца; като се съобразят лимитите на застрахователните обезщетения и
икономическите условия в страната към 2018 г. и като се съобрази принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, настоящият състав намира, че
размерът на адекватната обезвреда на претърпените от ищеца В.М. неимуществени
вреди от ПТП е 20 000 лева. Ето защо е неоснователно оплакването на жалбоподателя,
че първоинстанционният съд не е съобразил всички относими към определяне размера
на обезщетението обстоятелства и като краен резултат е определил обезщетение по-
ниско от справедливото.
Върху посоченото обезщетение на ищеца се дължи законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното му изплащане, съобразно направеното искане.
Поради достигане от въззивния съд до извод, идентичен с този на
първоинстанционния съд относно крайния резултат, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има въззиваемият застраховател. Той не е направил такива, но е бил
защитаван от юрисконсулт, на когото следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева., дължими от
жалбоподателя.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261169/22.02.2021 г. на СГС, I-13 състав по гр.д.
4
№ 5478/2019 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН **********, с. ***, ул. ***“ № ** да заплати на
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, гр. София, пл. „Позитано“ №
5 юрисконсултско възнаграждение пред САС, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК,
в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5