Решение по дело №771/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството по делото е образувано по жалба на ...Н. К., в качеството му на пълномощник на И.П.И. ***. Търново, срещу Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „агроеколрогия и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2023г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. №01-6500/4762/21.11.2023г. на зам. изпълнителен директор на ДФ “Земеделие”. Жалбоподателят твърди, че оспорваният административен акт не отговаря на изискванията за форма и мотиви като липсват основания за реализиране на административна отговорност. Счита, че с подаваните за 2022г. заявления за плащане и извършвани проверки от администрацията на ДФ „Земеделие“, изпълнил е поетия ангажимент и липсва задължение от негова страна със срок на обвързване от три години. Посочва, че посочената в акта сума не е дължима въз основа на съдебно решение или влязъл в сила административен акт. Моли съда да отмени оспорвания акт. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва подадената жалба като неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „агроеколрогия и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2023г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. №01-6500/4762/21.11.2023г. е бил връчен на жалбоподателя на 06.12.2023г., което е видно от отбелязването в самия акт на стр. 9 от делото. Жалбата срещу него е подадена директно до АС – В. Търново на 18.12.2023г., което се установява от поставения на нея вх. №5975/18.12.2023г. по описа на съда. Спазен е срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от легитимирано да оспорва акта лице, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореният административен акт жалбоподателят е уведомен за прекратяването на поетия от нея агроекологичен ангажимент, поради неподаване на заявление за плащане по направление „Възстановяване и поддържане за затревени площи с висока природна стойност“/ВПС-1/ през кампания 2023г. на основание чл. 18, ал 3, т. 1 от Наредба №7/24.02.2015г. за условията и реда за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014 - 2020г., издадена от министъра на земеделието и храните. На основание чл. 18, ал. 4, б. „а“ от Наредба №7/24.02.2015г. е определено жалбоподателят да възстанови 100% от получената помощ в размер на 11 240,17 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Административният акт е съставен в изискуемата за редовността му от формална страна писмена форма, съдържа императивно предвидените с чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания за издаването му. В хода на административното производство по издаване на уведомителното писмо не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Оспореният акт, материализиращ в себе си както волеизявление за прекратяване на ангажимент, така и за установяване на публично държавно вземание, е валиден административен акт, издаден от компетентен административен орган, в кръга на законово вменените му правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Правомощието му е обвързано със предвиденото в нормата на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, че РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, които се явяват публични държавни вземания. Компетентността на изпълнителният директор на ДФЗ да издава АУПДВ е възложена изрично с цитираната разпоредба на специалния закон. С ал. 6 на чл. 20а от ЗПЗП е предвидена възможност изп. директор на ДФЗ да делегира това правомощие на зам. изп. директор на ДФЗ. В случая е представена Заповед №03-РД/3203#1/24.07.2023г., с която ИД на ДФЗ е делегирал правомощието си да издава АУПДВ на заместник-изпълнителния директор П. Славчева/стр. 15 и сл. от делото/.

За неоснователни настоящият състав намира развитите оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се според жалбоподателя в недопустимо смесване на различни по вид производства. В разпоредителната част на акта се съдържат различни диспозитиви, както за прекратяване на поет ангажимент/изплащане на безвъзмездна финансова помощ/, така и разпореждане за възстановяване на дължима сума. Подобен подход не е в противоречие с нормативните изисквания нито на АПК, нито на специалните закони. Допустимо е един административен акт да съдържа различни по своя характер властнически волеизявление, още повече когато са в рамките на правомощията на издателя, насочени са към един адресат и се отнасят до същия по вид административно производство. В конкретния случай следва да се отчете, че прекратяването на поет ангажимент не се осъществява в производство по верификация и контрол на разходите, съгласно Раздел II от Глава пета на ЗУСЕФСУ, а се касае за отделно производство, включващо в себе си както прекратяване на поет ангажимент, така и установяване на публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Нормативната основа за подобен подход се извлича от разпоредбите на чл. 77, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика. Посочените разпоредби визират както неизплащане, оттегляне изцяло или частично на помощта/неизплащане на оторизирани за подпомагане суми или прекратяване на помощта/, така и налагане на административни санкции, ако такива се предвиждат в областта на секторното законодателство на страната членка. В конкретния случай такава нормативна основа създава разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредба №7/24.02.2015г., съгласно която Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, при наличието на хипотезите, посочени в т., т. 1 – 4. В случая това номартивно разрешение е основанието за процедиране по посочения начин от страна на ответника, като посочения подход не е в противоречие с нормативни разпоредби от по-висш порядък. При общност на фактите, идентичност на субектите в административното правоотношение и липсата на специални нормативни изисквания за развитие на отделните производства, няма процесуална пречка в рамките на образуваното административно производство да бъде издаден един административен акт, който да обективира различни по характер волеизявления на издателя си.

От фактическа страна не е спорно, че И.П.И., в качеството си на земеделски производител, регистриран с УРН 202194 в ИСАК, е подал заявление за подпомагане с УИН: 04/310522/96705, което е било одобрено за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г.

С Уведомително писмо изх.№02-040-6500/5082 от 13.12.2022г. дружеството жалбоподател е известено, че по подадено заявление за подпомагане с УИН: 04/310522/96705 е одобрено за участие по направление „Възстановяване и поддържане за затревени площи с висока природна стойност“/ВПС-1/ от мярка 10, като в това уведомително писмо са посочени задълженията на бенефициера, вкл. и да подава „заявление за подпомагане/плащане“ всяка една година до изтичане на тригодишния период/в случая за период от три последователни години, считано от 2022г./-вж. стр. 21 и сл. от делото.

С Уведомително писмо изх. №01-6500/4762 от 16.10.2023г./стр. 68 от делото/ жалбоподателят е уведомено по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за образуване на административно производство за прекратяване на многогодишен ангажимент. От негова страна не е подадено възражение до ДФЗ. Впоследствие е издаден и оспорваният акт за прекратяване на многогодишен ангажимент и за установяване на публично държавна вземане. В уведомителното писмо изрично е посочено, че оторизираната за подпомагане и из платена сума следва да бъде възстановена на 100%.

Така установеното от фактическа страна води до извод, че в хода на административно производство е бил уведомен оспорващия за откриване на административното производство, като му е била дадена възможност да е в течение на производството и да сочи доказателства. От негова страна не са постъпвали искания или възражения.

При издаването на оспорения акт е приложен правилно и материалният закон.

С неподаване на заявление за плащане от страна на оспорващия, не е изпълнено изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба №7/2015г., агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 от наредбата да се прилагат за периода от три последователни години. Правилно административният орган е счел е, че е доказано наличието материалноправното основание по чл. 18, ал. 3, т. 1, от Наредба №7/2015г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент за подпомаганото лице. Предвидената в тази нормативна разпоредба възможност за прекратяване на агроекологичния ангажимент в хипотеза на нарушение на чл. 8, ал. 2 от същата наредба кореспондира с правилото на чл. 63, § 1 от Регламент /ЕС/ №1306/2013г. на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, според което ако се установи, че даден бенефициент не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно чл. 21 от Регламента на ЕС №1307/2013г. не се предоставят или се отменят. Разпоредбата дава легално определение на понятието административни санкции, което включва изключване правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане – чл. 77, § 4, б „в“ от този регламент. Бенефициерът не е възразил срещу писмо с изх. №01-6500/4762 от 16.10.2023г./ за открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" и ДФЗ е прекратил ангажимента. Разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба №7/2015г. кореспондира изцяло с чл. 63, § 1 от Регламент /ЕС/ №1306/2013г. на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013г.

Изпълнението на поетия ангажимент, вкл. и задълженията по чл. 8, ал. 2, изр. последно от Наредба №7/2015г. не е поставено взависимост от извършване на плащания от страна на ДФЗ, нито подаването на заявления следва да се предхожда от такова. С изпълнението на посоченото задължение жалбоподателят е бил наясно, което следва и от текста на Уведомително писмо изх.№02-040-6500/5082 от 13.12.2022г. В тази връзка неудачно е да се изтъква липса на допълнителни указания или разяснения.

Съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба №7/24.02.2015г. новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане през 2022 г. по направленията по чл. 3, т. 1, 6 и 7, в съответствие със заповедта по чл. 4, ал. 9 от Наредба №5 от 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, се изпълняват за срок от три години. Този дългосрочен ангажимент се поема с одобряване на подаденото заявление за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. През всяка следваща година от останалите три години, кандидатите подават само заявление за плащане. /чл. 8, ал. 2, изр. посл. от Наредба №7/2015г./ При неизпълнение на изискването за ежегодно подаване на заявление за плащане по време на поетия агроекологичен ангажимент чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба №7/2015г. предвижда задължение за държавен фонд Земеделие да прекрати многогодишния ангажимент, като земеделските стопани възстановят получената финансова помощ, съгласно условията на чл. 18, ал. 4 от посочената наредба. Приетите от административния орган фактически установявания, които не се спорят, осъществяват фактическия състав на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. а" от Наредба №7/24.02.2015г., съгласно който земеделските стопани възстановяват получената до момента финансова помощ, заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент. Поради това определената за възстановяване сума се равнява на 100% от сумата, която е платена по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Възстановяване и поддържане за затревени площи с висока природна стойност“. Поради това съдът приема, че не е налице противоречие на оспорвания административен акт със закона.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора с оглед направеното искане отстрана на ответника за присъждане на разноски за производството, съдът следва да осъди жалбоподателят да му заплати такива представляващи възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в претендирания размер от 200 лв., в рамките на визирания в чл. 24 от Наредбата за правната помощ, приложима на основание препращащите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на И.П.И. ***. Търново срещу Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „агроеколрогия и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2023г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. №01-6500/4762/21.11.2023г. на зам. изпълнителен директор на ДФ “Земеделие”.

ОСЪЖДА И.П.И. ***. Търново, ЕГН ********** да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер на 200/двеста/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: