РЕШЕНИЕ
№ 872
гр. Стара Загора, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Ралица Цв. Д.а
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20225530101554 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.49 ЗЗД.
Ищецът К. М. Д. твърди в исковата си молба, че на 10.12.2021 г. около 17.10 часа е
пътувал със личният си автомобил „БМВ Х5“ peг. № СТ....РК. По това време на булеварда
на кръстовището, регулирано със светофарна уредба на бул.Патриарх Евтимий с ул.Ген.
Столетов се извършвали ремонтни дейности, като те били означени с нисък знак без
светлинно обозначение върху пътната лента. Ищецът бил втора кола на кръстовището и
чакал разрешителен знак за преминаване през кръстовището на светофара. При тръгване,
той забелязал, че предната кола в последния момент заобикаля нещо и докато той бил
способен да реагира, минал през знака, който нанесъл сериозни щети по предната част на
автомобила. Тъй като знака в момента на инцидента бил нисък, а автомобила, управляван от
него, е джип, който бил сравнително висок, той не бил способен да види знака, докато не се
сблъскал с него. През останалото време също не можел да го види, поради факта, че пред
него се движили други коли. Пътният знак причинил сериозни щети по предницата на
автомобила, като колата спряла по средата на кръстовището и се наложило да преустанови
движение. Щети били нанесени върху радиатора на автомобила, което сериозно
възпрепятствало неговото движение. В резултат той спрял колата и се обадил на телефон
112. От там му обяснили, че следва по възможност да освободи кръстовището. Той изместил
автомобила и малко по-късно му се обадили от Община Стара Загора, че знакът е
възстановен. Минавайки от там по-късно, ищецът видял, че вече е поставен светло-
отразителен знак на по-висока стойка. Наложило се да направи спешен ремонт на
1
автомобила, като това го лишило от възможността да управлява своето МПС. В резултат на
инцидента ищецът посетил два сервиза, които извършили следните ремонти по автомобила:
На 10.12.2021г. автомобила бил откаран на сервиз „Ник Ауто 018“ ЕООД, където се
установили и поправили следните неизправности: Демонтаж на предна броня и радиатори,
установили се вследствие на деформацията - изкривен предпазител на радиаторите, счупени
подкалнични кори - 3бр., чупен маслен охладител на скоростната кутия. Тези ремонтни
дейности стрували на ищеца 1377.00лв. На 10.01.2022г. той закарал своето МПС на друг
сервиз, където се извършили следните ремонтни дейности: Ремонт предна броня, подмяна
кора под двигател, подмяна решетка в предна броня, подмяна на капаче за теглич, подмяна
на ляв датчик парктроник, което възлизало на 492,51лв. Общо ремонтите за автомобилът на
К. Д., възлизали на 1869.51лв.Позовава се на нормата на чл.11, ал.1 от ЗОС, която
предвижда, че имотите и вещите общинска собственост се управляват в интерес на
населението на общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижа на добър стопанин.
Чл.31 от Закона за пътищата определя, че изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините, а чл.167, ал.1 от ЗдвП разпорежда, че
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Пътното
платно безспорно е общинска собственост и именно общината е задълженото лице, което
следва да поддържа пътя в изправно състояние и да сигнализира препятствията по него.
Пътният знак не е бил светлоотразителен, не бил осветен, нито бил достатъчно висок, за да
бъде виждан от всички участници по пътя, следователно не бил поставен правилно.
Следователно Община Стара Загора като собственик на общинските пътища и тротоари и
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по иска за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Счита, че в случая
служители на ответната община не са положили дължимата грижа да поддържат в едно
нормално и безопасно за преминаване по него състояние на пътната настилка, като по този
начин са предпоставили и настъпването на всички гореописани вредоносни за К. Д.
последици.
Гореизложените обстоятелства обуславят правният интерес на К. М. Д. от
предявяването на осъдителен иск с правно основание чл.49, във връзка с чл.45, във връзка с
чл.52 от ЗЗД, във връзка с чл.86, във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД срещу Община Стара Загора
за заплащане на сумата 1869,51 лв., представляваща обезщетение за причинени от ответника
имуществени вреди от непозволено увреждане.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Стара Загора да му
заплати сумата от 1869,51 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от непозволено увреждане, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 10.12.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, представлявана от Кмета Живко Тодоров
представя отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че предявения иск е
2
неоснователен, недоказан и необоснован, и моли да бъде отхвърлен като такъв.
Твърди, че за ангажиране на отговорността на Община Стара Загора в хипотезата на
чл. 49 ЗЗД е необходимо да се установят при следните елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане: претърпените от ищеца вреди, които да са резултат на
противоправно поведение на лицето, комуто е възложена работата, причинна връзка между
деянието и вредите, както и същите да били настъпили в резултат на действия, които
съставлявали извършване на възложената работа, т. е да са явяват причинени при или по
повод изпълнението на възложената работа. Посочените елементи от състава на чл.49 ЗЗД в
своето кумулативно единство за ангажиране отговорността на общината не са налице.
Механизмът на произшествието бил описан единствено от водача, поради което и с
оглед оспорването счита, че не доказва по категоричен начин събитието, с всичките
задължителни елементи, характеризиращи го като деликт, по-точно причинно -
следствената връзка между констатираното увреждане по лекия автомобил и ремонта по
пътното платно. От представените документи не може да бъде установено, че автомобилът е
бил участник в ПТП по време, място и начин, така както било отразено в исковата молба,
както и бил ли е процесния лек автомобил здрав преди преминаването или то е използвано
като повод водачът да си поправи причинени другаде повреди за сметка на Община Стара
Загора.
На следващо място счита, че липсват доказателства за състоянието на водача на
МПС към момента на възникване на ПТП. Посочено е, че водачът е подал сигнал на тел. 112
за претърпяно ПТП. От тук следва, че същият следва да бъде записан в регистъра за сигнали
на ОДМВР - гр. Стара Загора, както и да посети Сектор „Пътна полиция“, за да уведоми за
инцидента и да бъде тестван за употреба на алкохол, но доказателства за това не са
представени към молбата. В общия случай, Областна Дирекция на МВР - гр. Стара Загора,
Сектор „Пътна полиция“ издавала служебна бележка на водача, която е доказателство за
претърпяното ПТП, придружена с резултат от тест за употреба на алкохол. Разпоредбата на
чл.6, т.4 от Наредба № 13 - 41 от12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към
Гаранционния фонд /Обн. Дв бр.8 от 30.01.2009г./ не изключвала задължението на водача да
сигнализира за настъпило ПТП, дори същото да не било посещавано от органите на МВР и
да не се съставяли документи за повреди на МПС, когато не са причинени от друго ППС.
Сочи, че претендираната сума е в размер на 1869,51 лв. и за да се оправдаела същата
като разходвана са представени следните документи: Протокол за сервиз, работен ордер и
касова бележка, като само при последните два има съвпадение на сумите за това, което е
констатирано като повреди и това което е заплатено, а именно 1377.00 лв. В този смисъл
счита, че плащане по протокола за сервиз от 10.01.2022 г. не е имало и не следва въобще да
се претендира. Още повече, че частите, които са описани в него, са почти идентични при
тези по работния ордер.
Моли, съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск срещу
Община Стара Загора като неоснователен и недоказан.
3
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От представеното свидетелство за регистрация на МПС част II се установява, че
ищецът К. М. Д. е собственик на лек автомобил „БМВ Х5“ с peг. № СТ....РК.
От представеното писмо рег.№10584р-2550/19.08.2022г. на Дирекция „Национална
система 112“, Районен център Бургас се установява, че на 10.12.2021г. в 17,27ч. е
регистрирано повикване от телефон ********** от лице, представило се за К. М. Д. относно
блъснат временен знак в гр.Ст.Загора, указващ път в ремонт, като по време на приемане на
сигнала е осъществена конферентна връзка с дежурен служител на ОДЧ при ОДМВР.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни
доказателства. В показанията си свидетелят Вълчев заявява, че на 10.12.2021г. пътували с
ищеца с личният му автомобил „БМВ Х5“ peг.№СТ....РК от работното място на свидетеля
към зала за тренировки; по ул.Ген.Столетов около 16:40 часа на кръстовището на
ул.Ген.Столетов и бул.Патриарх Евтимий посока „изток“, при преминаване не било
обозначено на кръстовището, че има неравност по пътя; в средата на кръстовището имало
дупка, а в дупката имало знак; нямало и метър видимост от знака, нямало светлини по знака;
времето било към смрачаване и прикапвало. На светофара тяхната кола не била първа и не
видели знака. Свидетелят сочи, че знака трябвало да обозначава дупката, но той бил в
самата дупка. Свидетелят Динев заявява, че получил обаждане от ищеца и другия свидетел,
че са претърпели инцидент; отишъл на място, колата била изместена; видял, че колата е
ударена отпред по бронята и отдолу течало. Свидетелят заявя още, че ищецът сигнализирал
за инцидента на 112. В последствие ремонтирал автомобила и заплатил ремонта. Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели, като непротиворечиви и отразяващи
преки впечатления.
За установяване вида и стойността на причинените на автомобила вреди са
представени писмени доказателства: Протокол за сервиз от 10.01.2022г. , в който е отразено
– ремонт на предна броня, материали и труд 250лв., подмяна кора под двигател 72,50лв.,
подмяна решетка в предна броня 70лв., подмяна капаче теглич 20,01лв. и подмяна ляв
датчик парктоник 90лв., или общо 502,51лв.; Работен ордер от 17.12.2021г., в който е
отразено, че автомобила е приет за ремонт на 10.12.2021г., предприети действия – демонтаж
на предна броня и радиатори, следствие на деформацията – изкривен предпазител на
радиаторите, счупени подкалнични кори 3бр., счупен маслен охладител скоростна кутия;
отразено е, че резервните части и труда възлизат на 1377лв., посочени по пера. Представен е
фискален бон от 17.12.2021г. на стойност 1377лв.
В заключението на назначената автотехническа експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно се сочи, че описаните от
ищеца увреждания могат да бъдат получени при преминаване на автомобила през леко,
твърдо, подвижно препятствие, което е на височина до около 40-50см и което след
първоначалния удар попадне под автомобила. Вещото лице сочи също, че не е в състояние
4
да установи какво е било знаковото стопанство в момента на ПТП. Разяснява, че обичайно
при ремонт на платното за движение се поставя на преносима стойка повече от един пътен
знак; поставянето на пътни знаци върху платното за движение по време на ремонт е
разрешено от ППЗДвП /чл.40 ал.7/.
При така събраните доказателства съдът намира за безспорно установено по делото,
че на 10.12.2021г. при движение в кръстовището на ул.Ген.Столетов и бул.П.Евтимий в
гр.Ст.Загора е възникнал пътен инцидент, при които лек автомобил „БМВ Х5“ с peг. №
СТ....РК, блъска временен знак, указващ път в ремонт, в резултат на което на последния са
причинени щети.
По делото не се оспорва, че пътния инцидент е възникнал на местен път, публична
общинска собственост на Община Стара Загора /чл.3, ал.3 от ЗП/. Като собственик на пътя
Община Стара Загора има задължението да ремонтира и поддържа същия с цел
възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните му качества,
привеждането му в съответствие с изискванията на движението и осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година
/чл.31, във вр. с параграф 1 т.13 и 14 ЗП/, както и задължение да го поддържа в изправно
състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстрани във възможно
най-кратък срок /чл.167, ал.1 ЗДвП/. Несъмнено, дейностите по ремонта на пътната мрежа в
Община Ст.Загора се осъществяват от трети лица по възлагане от Общината. Съгласно
разпоредбата на чл.54 ал.1 на Наредба №3 от 16.08.2010г. за временната организация и
безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по
пътищата и улиците, краткотрайни работи се сигнализират със затваряща табела (С19) или с
пътни знаци А23 "Участък от пътя в ремонт", В26 "Забранено е движение със скорост, по-
висока от означената" и Г9 (Г10) "Преминаване отдясно (отляво) на знака", като в ал.2-5 на
същия член са посочени начините и отстоянието при поставяне на затварящата табела и
пътните знаци. В разпоредбата на чл.60 от Наредбата е посоченото, че краткотрайните
работи на двулентов двупосочен път (улица) се сигнализират с пътни знаци, с гъвкави
ограничители (С21) и с предупредителни постове със стоп-палки (С25) – ал.1; В случаите,
когато краткотрайните работи се извършват върху пътната лента на улица, те се
сигнализират съгласно приложения № 14, 15 и 16 – ал.2; В случаите, когато краткотрайните
работи се извършват в средата на пътното платно на улица, те се сигнализират съгласно
приложения № 22, 23 и 24 – ал.5. По делото не се събраха доказателства, че са изпълнени
посочените по-горе изисквания на Наредба №3/16.08.2010г.
При така обсъдените доказателства съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД, а именно: при пътния
инцидент на 10.12.2021г. на автомобила на ищеца са причинени щети; увреждането е
причинено в резултат на бездействието /неизпълнение на задълженията за обезопасяване на
пътно платно в ремонт/ на лица, на които отговорния по чл.49 ЗЗД – Община Стара Загора е
възложил извършването на работа; вредите са причинени при изпълнението на възложената
работа – при осъществяване на ремонт на пътното платно на кръстовището на
5
ул.Ген.Столетов и бул.П.Евтимий; налице е и вината за причинените вреди.
Предвид гореизложените съображения и доколкото е налице възможност за
пострадалия да предяви претенциите си за обезвреда както против прекия причинител, така
и против отговорния по чл.49 ЗЗД, или едновременно спрямо двамата, съдът намира, че
претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вреди по отношение на ответника
Община Ст.Загора се явява основателна.
Представени са писмени доказателства за размера на щетите - 502,51лв. /Протокол за
сервиз/ и 1377лв. /Работен орден и фискален бон/. Доколкото по делото не са налице
доказателства за заплащане от страна на ищеца на сумата от 502,51лв. по Протокол за сервиз
от 10.01.2022г., то съдът приема, че предявения иск за обезщетение за имуществени вреди се
явява основателен и доказан до размер на 1377 лв., до който следва да бъде уважен. В
останалата част до претендирания размер искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Ищецът е направил искане и за присъждане на лихва по чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3
ЗЗД от деня на увреждането. Съдът намира, че искането е основателно по следните
съображения: Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84 ал.3
ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Задължението по чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено
от наличието на главно задължение, каквото безспорно се установи по делото, че е налице.
Правото да се търси заплащане на лихва в случая възниква от деня на увреждането, или
10.12.2021г., поради което съдът счита, че следва да уважи искането.
На основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направите
по делото разноски /за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на
вещо лице/ съразмерно с уважената част от иска общо в размер на 644,32 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, с адрес гр.Ст.Загора, бул.Цар Симеон Велики
№107, представлявана от Кмета Живко Тодоров, БУЛСТАТ *********, да заплати на К. М.
Д., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул....., сумата от 1377,00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 10.12.2021г. на лек автомобил
„БМВ Х5“ с peг. № СТ....РК, ведно със законната лихва от 10.12.2021г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. Д., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул..... против
ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, с адрес гр.Ст.Загора, бул.Цар Симеон Велики №107,
представлявана от Кмета Живко Тодоров, БУЛСТАТ *********, иск за обезщетение за
имуществени вреди в останала част над присъдените 1377,00 лв. до претендираните
1869,51лв., като недоказан.
6
ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, с адрес гр.Ст.Загора, бул.Цар Симеон Велики
№107, представлявана от Кмета Живко Тодоров, БУЛСТАТ ********* да заплати на К. М.
Д., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул....., направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 644,32 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7