Решение по дело №628/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 180
Дата: 28 май 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Надежда Димитрова Кирилова
Дело: 20203630200628
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 180/28.5.2020г.

 

№......................                                           28.05.2020 г.                                              гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 628/2020 г. по описа на ШРС,

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № И-5111/28.02.2020 г. на Кмета на Община Шумен, с което на основание чл. 50, ал. 2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен, във вр. чл. 49, ал. 1, т. 6 от същата наредба на „К.М.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Любен Каравелов” № 33б е наложена “имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен. В жалбата си санкционираното дружество навежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно, необосновано и недоказано, излагайки доводите си за това в жалбата.

В открито съдебно заседание представляващият дружеството, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен процесуален представител.

Процесуалният представител на Община Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва  жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател „К.М.” ООД, с ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Любен Каравелов” № 33б и се представлява от управителите Н.В.М., ЕГН ********** и М.Т.Г., ЕГН **********, заедно и поотделно.

Дружеството – жалбоподател „К.М.” ООД стопанисва търговски обект – гостилница „Бай Д.”, намиращ се на адрес: гр. Шумен, ул. ”Дедеагач” № 29. На 27.01.2020 г., в 01.05 часа по повод подаден сигнал от граждани била извършена проверка в заведението от служители на РУ – гр. Шумен – свидетелите Г.П.Г. и С.О.С., които констатирали, че заведението работило с клиенти с удължено работно време без да притежава заповед на Кмета на Община Шумен за това. Освен това установили, че от салона на заведението се чува силна музика от озвучителна уредба, като по време на извършване на проверката, в присъствие на проверяващите лица музиката е била намалена. Във връзка с това бил съставен и протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР на управителя на търговския обект - Н.В.М., ЕГН **********. Резултатите от извършената проверка са били подробно обективирани в Докладни записки с рег. № 17290 - 3082 от 27.01.2020 г. и с рег. № 17290 - 3083 от 27.01.2020 г., адресирани до Началника на РУ – гр. Шумен. Въз основа на тези констатации, впоследствие на 06.02.2020 г. на дружеството - жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 11601, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен. Актът е съставен в присъствието на представляващият дружеството - нарушител, като същият му е бил предявен и подписан от него с възражения, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Впоследствие, представляващия дружеството – жалбоподател  не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № И-5111/28.02.2020 г. на Кмета на Община Шумен, с което на основание чл. 50, ал. 2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен, във вр. чл. 49, ал. 1, т. 6 от същата наредба на „К.М.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Любен Каравелов” № 33б е наложена “имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен. 

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.Д.Н., на свидетелите А.Т.Р. и С.И.Р. - свидетели при съставяне на акта, и на свидетелите Г.П.Г. и С.О.С. - свидетел при установяване на нарушението, както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.Г. и С.С. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Също така с голямо значение за изясняването на делото са и показанията на свидетелите Г.Н., А.Р. и С.Р., доколкото всеки един от тях е присъствал по време на съставянето на акта за установяване на административно нарушение на дружеството – жалбоподател. Освен това показанията им са последователни, логични, еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващият дружеството - нарушител, които дори не са ги познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Атакуваното наказателно постановление е съставено от компетентен орган. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на територията на Община Шумен е забранено работата с удължено работно време на търговски обекти без да притежават заповед на кмета на Община Шумен. А ал. 5 на цитираната правна нормата регламентира, че Кметът на общината издава заповед за удължено работно време със срок до края на календарната година, като действието й се прекратява при неспазване на удълженото работно време и/или съответно на нарушаване на обществения ред, констатирани с акт на контролен орган, като в този случай кмета на общината издава заповед, с която прекратява действието на заповедта за удължено работно време. Освен това се сочи, че основание за отказ за удължаване на работното време е липса на някой от документите по ал. 3 или несъответствие с нормите за опазване на обществения ред по ал. 4, като нова заповед за удължено работно време може да се издаде след изтичане на не по-малко от три месеца.

Безспорно установено по делото е, че на посочената дата в 01.05 часа търговски обект – гостилница „Бай Д.”, намиращ се на адрес: гр. Шумен, ул. ”Дедеагач” № 29 е функционирал, като в салона на заведението е имало клиенти и е звучала висока музика, т. е. заведението е работило с удължено работно време без да притежава заповед на Кмета на Община Шумен за това. В подкрепа на изложеното са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.П.Г., С.О.С. и Г.Д.Н., както и от приложените като писмено доказателство по делото Докладни записки с рег. № 17290 - 3082 от 27.01.2020 г. и с рег. № 17290 - 3083 от 27.01.2020 г., адресирани до Началника на РУ – гр. Шумен и протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР на управителя на търговския обект - Н.В.М., ЕГН **********.

 С оглед на изложеното съдът намира, че дружеството - жалбоподател действително е нарушило разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на територията на Община Шумен.

За неизпълнение на разпоредбите на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на територията на Община Шумен санкционната разпоредба на чл. 49, ал. 1, т. 6 от цитираната наредба предвижда имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 200 лева до 1 000 лева. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отчитайки тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на територията на Община Шумен, а именно „имуществена санкция“ в размер на 200 лева.

Освен това, съдът намира, че реализираното от дружеството-жалбоподател нарушението не следва да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на        чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на територията на Община Шумен охранява особен вид обществени отношения, като има за цел поддържане и опазване на обществения ред;  осигуряването на условия за спокойно обитаване; труд и отдих на гражданите. Нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието. Забавеното набавяне на необходимата заповед за удължено работно време от Кметът на общината в случая е със сериозна времева продължителност, като липсва каквато и да е доказателствена основа да се твърди наличието на някакви основателни или изключителни по характер причини, които да са го провокирали. Срока на забавата свидетелства, че задълженото лице, представляващо дружеството е неглижирало това изискване по цитираната наредба, след като забавата е за такъв период от време, а не е случаен пропуск, за кратко време. Освен това твърдението за инцидентност на процесното виновно бездействие не е подкрепено с каквито и да е доказателства. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени отношения, то в настоящия случай институтът на маловажния случай е неприложим. Наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия състав.

Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството - жалбоподател, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради липса на мотиви от страна на административно-наказващият орган за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН. Съобразно текста на Тълкувателно решение № 1/ 12. 12. 2007 г. на ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В практиката си, ШАС последователно приема, че преценката на съда не обхваща въпроса дали са изложени мотиви за неприложението на чл. 28 от ЗАНН в наказателното постановление, а дали административно-наказващият орган неоснователно не е приложил разпоредбата, т .е. преценява се материалната законосъобразност на наказателното постановление от гледище на нормата на чл. 28 от ЗАНН, а не процесуалните аспекти на същото в смисъл дали има или няма мотиви за неприложението на текста.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде без уважение.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Община Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - Община Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на Община Шумен.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № И-5111/28.02.2020 г. на Кмета на Община Шумен, с което на основание чл. 50, ал. 2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен, във вр. чл. 49, ал. 1, т. 6 от същата наредба на „К.М.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Любен Каравелов” № 33б е наложена “имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен, като правилно и законосъобразно. 

ОСЪЖДА „К.М.” ООД, с ЕИК *********, да заплати по сметка на Община Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: