РЕШЕНИЕ
№260019
гр. Хасково
21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември,
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Миглена
Тянкова
Членове: Филип Филипов
Капка Вражилова
при секретаря: Радостина Кабадалиева и в
присъствието на прокурора:, като разгледа докладваното от чл. съдията Филипов
ВНАХД № 362 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е чл. 318 и сл. от НПК.
С Решение №
78/23.06.2020г., постановено по НАХД № 573/2019 г., Районен съд – Димитровград
е признал обвиняемия П.С.П. *** за невиновен в това, че на 10.05. 2019г. в гр.
Д., обл. Х., управлявал МПС – мотоциклет „Восход 1-175“ с рама
№ Е **** което не е регистрирано по надлежния ред съобразно
Наредба № 1-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните ППС, издадена от Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр.
31/14.04.2000 г. , изм. ДВ бр. 20/06.03.2018 г.) като приел, че извършеното
деяние не представлява престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал. 1 от НК, а
административно нарушение и на осн. чл. 305 ал. 6 вр. чл. 301 ал. 4 от НПК, вр.
чл. 175 ал. 3 вр. чл. 140 ал.1 от ЗДВП - за това, че на 10.05.2019 г. в гр. Д. управлявал МПС което не е регистрирано по надлежния
ред, му наложил административно наказание „лишаване от право да управлява МПС
за срок от 8 месеца“ и „глоба“ в размер на 300 лв.
Недоволен от
решението останал Районния прокурор при РП – Димитровград, който го протестира
в срок с оплаквания за неправилност и необоснованост. Посочва се, че П.
извършил посоченото престъпление, а обществената опасност на деянието
изключвала приложението на чл.9 ал.2 от НК и налагането на административно
наказание по ЗДвП. В допълнението към протеста се изтъква, че управлявания от
П. мотоциклет не бил регистриран по надлежния ред и спрян от движение преди
почти 20 години, обвиняемият бил на практика неправоспособен защото
свидетелството му за управление било с изтекъл срок , на мотоциклета не бил
извършван ГТП което го правело опасен за движението. Това и управлението му в
централна част на гр. Д. с интензивно
движение, изключвали незначителността на обществената опасност и водели до
неправилност на приложението на чл. 9 ал. 2 от НК. С протеста се иска
обвиняемия да бъде признат за виновен от въззивната инстанция по повдигнатото
му обвинение и на осн. чл.78а НК освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба“.
Постъпила е в
срок и въззивна жалба от обвиняемия П., против частта на решението с която му е
наложено административно наказание по ЗДвП, което счита за завишено и иска
намаляването му. В допълнително изложение към жалбата посочва, че липсвала
обществена опасност на деянието понеже мотоциклета имал регистрационна табела,
макар и стар образец, не бил служебно дерегистриран въпреки Наредба № I – 45 от 2000г. и продължавал да заплаща дължимия за
него данък. Поради това бил убеден, че мотоциклета е регистриран надлежно,
включително на 10.05.2019г. когато извършил малка обиколка с него в града на
неоживено място и липсвал умисъл за деянието по чл.345 ал. 2 НК. Сочи и, че
мотоциклетът бил изряден технически и той имал съответната правоспособност.
Окръжна
Прокуратура - Хасково не изпраща представител.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция обвиняемият се явява лично и със защитника
си, адв.И., който в пледоарията си посочва, че изводите на районния съд по
приложението на чл.9 ал.2 от НК били правилни, като иска с оглед данните за
личността на обвиняемия, семейното и имущественото му положение, да се намали
наложеното му по ЗДвП наказание в минимален размер. В своя защита обвиняемият
се присъединява към тезата на защитника и също иска намаляване на наказанието.
Пред настоящата
инстанция не са събирани нови доказателства.
Хасковският
окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното решение, по
направените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, намира следното:
Съдебното
производство пред районния съд е образувано по постановление на РП -
Димитровград, с което е направено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия по реда на чл. 78а от НК, за престъплението по чл.345
ал.2 вр. ал.1 НК. След внасяне на постановлението, е образувано първоначално
АНД № 265/2019г. на РС – Димитровград, по което с Решение № 143/19.07.2019г.
обвиняемия е признат за виновен по повдигнатото обвинение и на осн. чл.78а НК,
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание –
глоба в размер на 1000 лв. По жалба на обвиняемия с искане за оправдаване е
образувано ВНАХД № 477/2019 г. по описа ОС – Хасково, който с Решение № 148/21.11.2019г.
отменил решението на първата инстанция, като е прието съществено процесуално
нарушение по чл. 348 ал.3 т.1 вр. ал.1 т. 2 от НПК – неспазен срок за връчване
на постановлението по чл.375 НПК, нарушение по чл.13 от НПК, дадени са указания
и да се изиска АНП по АУАН № 830558 / 10.05.2019г. с оглед спазване принципа „non bis in idem“. След връщането е образувано съдебното
производство по което е постановено решението, предмет на настоящата проверка.
При новото
разглеждане на делото е проведено пълно съдебно следствие. От събраните
доказателства е установено, че обвиняемия П. - ***********
/*********/, притежавал мотоциклет „Възход 1 -
175“, регистриран на 23.06.1995г. с
поставени регистрационни табели № ******
стар образец – елипсовидна форма с черни графични знаци на бял фон, който през
2000г. спрял от движение поради технически проблем и го държал у дома си в
гр. Д. Не върнал табелите в КАТ, не ги
сменил с нови, но плащал данък на мотоциклета който се водел в данъчната служба
Д. със посочения по- горе регистрационен номер. На
10.05.2019 г., около 15:00 часа, П. решил да провери дали мотоциклета работи
след толкова години, изкарал го от двора на улицата, запалил го и потеглил, на
ул. „К. О.“ бил спрян от
служители на РУ Димитровград – Д. и св. М., на които им
направили впечатление старите регистрационни номера на мотоциклета. При
проверката П. не представил документи за мотоциклета, след справка в РУ –
Димитровград се установило, че МПС е спряно от движение на 04.10.2000г.
Пристигнал и св.К. младши автоконтрольор,
установило се и че СУМПС за категории А, С, М, АМ, В, ТКТ на обвиняемия било
валидно до 19.12.2018г. т.е с изтекъл срок и св. К.
му съставил АУАН № 830558/ 10.05.2019г. за нарушения по чл.140 ал.1 и чл.150
ал.1 от ЗДвП подписан от обвиняемия без възражения. По образуваната АНП, било
издадено НП № 19 – 0254 – 000420/ 21.05.2019 г. (влязло в сила), с което на П.
е наложено административно наказание за нарушение по чл.150 а ал.1 от ЗДвП – за
управление на МПС със свидетелство за управление с изтекъл срок на валидност.
За нарушението по чл.140 ал.1 от ЗдвП, касаещо регистрационната табела на
мотоциклета, не бил санкциониран поради образуваното досъдебно производство за
престъплението по чл.345 ал.2 от НК. На 12.06.2019г. П. подновил своето СУМПС.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраната доказателствена съвкупност, в която не са
налице противоречия относно времето, мястото, начина и авторството на
инкриминираното деяние. Възприетата от първата инстанция фактическа обстановка,
не е спорна. Спорът е дали са налице или не, предпоставките на чл. 9 ал.2 от НК
. В случая настоящата инстанция споделя този извод на първата. Фактите по
делото безспорно установяват, че обвиняемия на инкриминираната дата и място,
управлявал притежавания от него мотоциклет, който е спрян от движение през
2000г. и с поставена върху него невалидна регистрационна табела, която не
отговаря на изискванията на Наредба № I – 45 от 24.03.2000г.
и съгласно параграф 3 от Наредбата табелите са били валидни до 31.05.2006г., от
01.06.2006 г. регистрацията на МПС е прекратена служебно, след като не са
сменени. Така от обективна страна, както е приела и първата инстанция е
установено, че обвиняемия управлявал мотоциклета който не регистриран по надлежния ред. Правилни са и
изводите за субективната страна- прекият умисъл и това се установява от
действията на самия обвиняем. Относно приложението на чл. 9 ал.2 от НК - от
събраните доказателства не е установено от спиране на мотоциклета от движение,
до инкриминираната дата – т.е 19 години
обвиняемия друг път да го е управлявал, заплащал е дължимия за него
данък. Самият обвиняем не е лице с негативна характеристика и е неотносимо
соченото в допълнението към протеста, че при управлението на МПС бил
неправоспособен, защото изтекъл срокът му на валидност на СУМПС. Това
обстоятелство не го е превърнало в неправоспособен водач, защото не е лишен по
предвидения законов ред от това право, а явно се касае за немарливост у самия
обвиняем в тази насока и този извод се обосновава от това, че почти незабавно
след случая подновил свидетелството си за управление на МПС. Същото се отнася и
за посоченото в допълнението към протеста, че управлението на МПС се
осъществявало при натоварено движение, доказателства в тази насока няма.
Действително към инкриминираната дата мотоциклета не е минал ГТП , но това също
не сочи на завишена обществена опасност на деянието в случая, защото както
самият обвиняем твърди искал да провери дали въпросното МПС работи, за да го
пусне повторно в движение, а доказателства в обратната насока, че извършил
действията с друга цел също няма. Справката
за нарушител също не сочи обвиняемия да е интензивен нарушител на
правилата за движение, като за периода 1994 г. - 2008 г. – 14 години той е санкциониран
общо пет пъти за нарушения по ЗдВП, а последното му нарушение е на
инкриминираната дата през 2019г. с въпросния мотоциклет - т.е 11 години след
последното.
Ето защо
настоящата инстанция споделя изводът на първата, че обществената опасност на
извършеното деяние е явно незначителна и правилно е прието, че са налице
предпоставките на чл. 9 ал. 2 предл.2 от НК, като извършеното от П. деяние
макар формално да осъществява признаците на
престъплението по чл.345
ал.2 от НК, то неговата обществена опасност е явно незначителна до степен
изключваща съставомерността му по НК и представлява административно нарушение
по чл.175
ал.3 предл.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС което не е
регистрирано по надлежния ред. Предвид изложеното въззивната инстанция намира,
че протеста е неоснователен и правилно първоинстанционния съд признал
обвиняемия за невинен по повдигнатото обвинение за престъплението по чл.
345 ал.2 вр. ал.1
от НК и на осн. чл. 305 ал.6 вр. чл. 301 ал. 4 от НПК приел, че извършеното
представлява административно нарушение по чл.140 ал.1 вр.чл.175
ал.3 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда административно наказание за
това нарушение - лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 до 12
месеца и глоба от 200 до 500 лв. Настоящата инстанция намира, че при
индивидуализиране на административното наказание съгласно чл.27 от ЗАНН, наложеното от първата инстанция наказание „ лишаване от право да
управлява МПС“ е завишено. Това е така защото деянието не се отличава с особена
тежест по смисъла на ЗАНН. Подбудите за извършването му не са продиктувани от
трайно намерение на дееца да извършва подобни административни нарушения, а
представлява инцидентна проява. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав
намира, че наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ следва да бъде
редуцирано в минимума от 6 месеца и в тази част жалбата е основателна, а
наказанието „глоба“ е в адекватен размер и не следва да бъде редуцирано.
Предвид изложеното първоинстанционния съдебен акт следва да бъде изменен в
посочената част и потвърден в останалата .
Водим от горното
и осн. чл. 334 т.3 вр. чл. 337 ал.1 т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение №
78/23.06.2020 г. постановено по НАХД №
573/ 2019г., по описа на Районен съд – Димитровград, като НАМАЛЯВА наложеното на осн. чл. 305 ал.6 вр. чл.301 ал. 4 от НПК на
обвиняемия П.С.П. със снета самоличност, за административното нарушение по
чл.175 ал.3 вр. чл.140 ал.1 от ЗДвП, административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ от 8 (осем) месеца на 6 (шест) месеца.
Потвърждава решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.