Присъда по дело №9124/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта:	445
Дата:	2 юли 2024 г.
Съдия:	Силвия Петкова Георгиева

Дело:	20231110209124
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 445
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Н. Н. В.
и прокурора П. Д. Ф.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Наказателно дело от общ характер №
20231110209124 по описа за 2023 година
Въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Ц. В. – роден ......... г. в гр.С., български
гражданин, средно образование, работи като барман, осъждан, с адрес:
................., ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 18.05.2023 г.
около 21:50 часа в гр. София, по ул. „Козлодуй“ с посока на движение от бул.
„Княгиня Мария Луиза“ към ул. „Веслец“, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „Шкода Фабия“, с peг. № С 4427 ХХ, след употреба
на наркотични вещества – кокаин, включен в Приложение № 1 - Списък 1
,,Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманитарната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на
основание чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, установено по надлежния ред с техническо средство „Drager
Drug Test 5000“ с фабричен номер ARММ-0017, годен за работа, проба № 423
1

- престъпление по чл. 343б, ал. 3, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, поради което
и на основание чл.54, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА
„лишаване от свобода”, което следва да изтърпи при първоначален „строг“
режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, „Глоба“ в размер на 500
лв. /петстотин лева/, както и на основание чл.343г, вр. чл.343б, вр. чл.37, ал.1,
т.7 НК наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /една/
година.
На основание чл.59, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от НК при изпълнение на
наказанието „Лишаване от свобода” се приспада времето, през което
подсъдимият И. Ц. В., със снета по-горе самоличност, е бил задържан със
заповед по ЗМВР, а именно на 18.05.2023 г., като един ден задържане се
зачита за един ден „лишаване от свобода“.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК се приспада времето, през което
подсъдимият И. Ц. В. е лишен от право да управлява МПС, считано от
18.05.2023 г. за същото деяние по административен ред.
Вещественото доказателство по делото: Drug Test (касета), следва да
остане по делото до унищожаването му по надлежен ред.

На основание чл.190, ал.2 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И. Ц. В., със
снета по-горе самоличност да заплати 5,00 (пет) лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на СРС.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано
от днес, пред СГС.

Мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл.308, ал.2 от НПК, но не по-
късно от шестдесет дни от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по присъда по НОХД №9124/2023 г. по описа на СРС, НО, 19
състав:

Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла обвинителен акт (ОА) срещу
И. Ц. В., за това, че на 18.05.2023 г., около 21:50 часа, в гр. ***** по ул.
*****, с посока на движение от бул. ***** към ул. *****, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка *****, модел ***** с рег. № *****,
след употреба на наркотични вещества – кокаин, включен в Приложение №1 -
Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ към чл.3, т.1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите установено по надлежен ред - с
техническо средство „Drager Drug Test 5000”, с фабричен номер ARMM-0017,
годен за работа, проба №423 - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор от СРП поддържа
обвинението спрямо подсъдимия по чл.343б, ал.3 от НК, като счита, че
същото се подкрепя от събраните на досъдебното производство (ДП) и
проверени в хода на съдебното производство доказателства, които безспорно
установяват предявеното с ОА обвинение, което намира за доказано от
показанията на свидетелите А. и С., които като последователни, логични и
непротиворечиви следва да бъдат кредитирани, което не се разколебава и от
показанията на разпитаната в съдебната фаза свидетелка Г., защитната версия
на подсъдимия не се доказала, твърди противоречия между показанията на
свидетелката Г. и обясненията на подсъдимия, като подсъдимият на ДП не е
дал проба от кръв и урина, за да бъде разгледан въпроса за евентуална грешка
при отчитане на показанията на техническото средство.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по горния състав, като му
бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, което следва да бъде
изтърпяно ефективно, както и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 14 месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК се приспадне времето, през
което СУМПС е било временно отнето. Счита, че са налице отегчаващи
вината обстоятелства – наличие на предходни осъждания, отказа да даде
кръвна проба и в дадена степен липсата на самокритичност за извършеното.
Подсъдимият се ползва от правото си да даде обяснения, в които излага, че
до този момент не е използвал наркотици, взимал хапчета за кръст
„Диклофенакс“, което е турско хапче, донесено му от майка му, която била
ходила в Турция, предната седмица бил болен и пил антибиотик, който не знае
как се казва и „Колдрекс“, не се бил доверил на полицаите, които го завели във
Военна болница да даде кръв и отказал кръвна проба, поради страх и уплах,
бил употребявал наркотици като малък, което било преди 10 години, не му
били изписани лекарствата от личен лекар, ходил на частен лекар д-р Д., която
1

работи в блок 55, ж. к. *****, гр. *****, бил се разболял в началото на м. май
миналата година. По същество пледира да бъде оправдан.
Защитава се от упълномощен защитник, който пледира подсъдимият да
бъде признат за невиновен, тъй като смята, че за да е съставомерно деянието
водачът следва да е повлиян от наркотични вещества при управление на МПС,
натрупаната практика сочела на изключително голям процент неверност на
тестовете, поради което бил спорен въпроса дали изобщо е бил повлиян, ако
изобщо е употребил наркотици, друго доказателство освен дръг теста нямало,
поради недопускане на експертиза не била доказана в цялост защитната теза,
това, че не представя медицинско направление за извършен преглед не
означавало, че не го е посетил и не си е платил такса, относно това какви са
били оплакванията не било от решаващо значение. Поради което счита
обвинението за недоказано и пледира за оправдателна присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан.
От събраните по делото доказателства, обсъдени на основание чл.14 и чл.18
от НПК и проверени внимателно съгласно чл.107, ал.5 от НПК, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И. Ц. В. е роден на ***** г. в гр. *****, български гражданин,
със средно образование, с адрес: гр. *****, ж. к. *****, *****, с ЕГН:
**********. Подсъдимият работи като барман с четиричасово работно време
по сключен трудов договор №1067/10.07.2023 г. с ***** ЕООД. Същият е бил
осъждан по НОХД №4718/2010 г. по описа на СГС, НО, 13 състав, с влязъл в
законна сила съдебен акт на 18.11.2010 г. на три години лишаване от свобода,
което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен
срок от пет години; по НОХД №133/2011 г. на СГС, НО, 28 състав, с влязъл в
законна сила съдебен акт на 26.01.2011 г. на две години лишаване от свобода,
което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен
срок от четири години; по НОХД №20406/2015 г. по описа на СРС, НО, 114
състав, с влязъл в законна сила съдебен акт на лишаване от свобода за срок от
четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвора,
както и на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното
на подсъдимия наказание три години лишаване от свобода при първоначален
строг режим в затвор по НОХД №4718/2010 г. по описа на СГС.
Подсъдимият е правоспособен водач, с издадено му свидетелство за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) №********* от
01.09.2020 г., издадено от О „ПП“-СДВР и валидно до 01.09.2030 г., категория
„В“ и „М“. На същия било отнето СУМПС по силата на Заповед за
принудителна административна мярка (ЗППАМ) №22-4332-002320/18.05.2023
г. на О „ПП“-СДВР.
Подсъдимият има брат-близнак Петко Ц. В., който е с установена диагноза:
параноидна шизофрения. Двамата живеят с майка си свидетелката В. Г..
На 18.05.2023 г. полицейските служители при О „ПП“-СДВР и свидетели
по настоящето дело А. А. и В. С. за времето от 19:00 часа на 18.05.2023 г. до
2

07:00 часа на 19.05.2023 г. изпълнявали служебните си задължения като
автопатрул на територията на 02 РУ-СДВР. Около 21:50 часа те спрели за
проверка лек автомобил марка *****, модел ***** собственост на
свидетелката В. П. Г., което било управлявано от подсъдимия В., докато се
движел в гр. ***** по ул. ***** с посока на движение от бул. ***** към ул.
*****. По време на проверката водачът се държал неадекватно, като бил
притеснен и превъзбуден, това довело полицейските служители до решение да
го тестват за употреба на наркотични вещества с техническо средство.
Свидетелят С. тествал подсъдимия с техническо средство „Drager Drug Test
5000”, с фабричен номер ARMM-0017. Пробата на водача е с пореден №423 и
е отчела положителен резултат за „кокаин“. Приложена е разпечатка на
отчетеното от теста на 18.05.2023 г. в 21:54:02 ч. Съгласно протокол
№*********-1000 за сервизна проверка на DrugTest 5000, с идент. № ARMM –
0017 от 07.12.2022 г. е, че е без грешки и забележки и с годност до 12 месеца.
На подсъдимия му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA, №822820 с правна квалификация по чл.5, ал.3,
т.1, пр.2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Издадена била Заповед №1456/18.05.2023 г., с което временно е
отнето СУМПС на подсъдимия В. до решаване на въпроса за отговорността,
но не за повече от 18 месеца.
Съставен бил протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества, в което било отразено поведението на
водача – безчуствено, притъпено, изговор на срички, заеквайки, треперене, със
зачервени конюктиви на очите и на управление на МПС-то – несигурно.
Издаден му бил талон за изследване с фабричен №0176854 да се яви във
ВМА до 45 минути от връчването му, който е връчен в 22:20 часа на
18.05.2023 г. Отбелязано е върху талона, че лицето отказва да даде проби на
18.05.2023 г. в 22:45 часа, амб. №254, с подпис на д-р ***** при ВМА и печат
на кабинета и лечебното заведение ВМА. Съставен бил протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в който е отразено, че
не са взети проби, тъй като лицето отказва да даде проби и го декларира
писмено в амбулаторния журнал, което е отразено от д-р В. *****, с подпис и
на мл. автоконтрольор С., както и на водача В..
Приложена е техническата спецификация относно дрегер „Дръг тест
5000“, с идент. №ARMM – 0017.
Съгласно писмо от д-р М. Д., няма отразяване на лицето И. Ц. В. като
пациент, както и като частен, поради което не може да бъде предоставен
амбулаторен лист с предписан медикамент на това лице.
Установява се от справка на ГД „ГП“ при МВР, че лицето В. П. Г. е излязла
през ГКПП – Аерогара ***** на 26.04.2023 г. в 12:43 ч. с пътнически самолет
полет № LH1427 – дестинация Франкфурт и е влязла в РБ през ГКПП
Аерогара ***** на 03.05.2023 г. в 18:26 часа с пътнически самолет полет №
3

BGK 3024 – дестинация Анталия.
По чл. 305, ал. 3, изр. 1-во и 2-ро НПК :
При оценка на свидетелските показания, те следва да се обсъждат
обстойно и прецизно, при съблюдаване на вътрешното им съдържание и чрез
съпоставка с цялата доказателствена съвкупност, в обсега на които се формира
и обосновава убеждение за тяхната достоверност или липса на такава,
респективно наличие на тенденциозност. Съгласно чл. 117 от НПК със
свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които
свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната
истина.
Относно фактите, които се явяват от предмет на доказване, липсват
съществени противоречия в показанията на свидетелите А. и С.. При анализа
на техните показания, съдът е преценил факта, че техните показания
свидетелстват за състоянието и поведението на подсъдимия, както и как е
осъществена полицейската проверка. Същите са логични, подробни, не се
констатират някакви вътрешните противоречия в тях. Те дават детайлно
описание на събитията, на които са били очевидци. Следва да се отчете обаче
факта, че относно това, кога като дата подсъдимият е употребил наркотичното
вещество кокаин, за което самият той в обясненията си отрича, от показанията
на тези двама свидетели не се установява.
При извършеното изследване и съставяне на протокола са спазени
императивните изисквания на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, поради което съдът го кредитира. Установява се, че в изпълнение на
изискванията на чл.5-6, за извършеното изследване с техническо средство е
съставен протокол и издаден талон за медицинско изследване. В талона е
вписано мястото за извършване на изследване и срока за явяване, който е в
рамките на нормативно предвидения такъв. Видно от съставения протокол от
съответното медицинско заведение, подсъдимият е отказал да даде
биологичните проби при довеждането му с полицейските служители до ВМА,
което последните са сторили в изпълнение на чл.7, ал.2 от Наредбата.
От показанията на свидетелите А. и С. се установява целта на полицейската
проверка и какво са установили по време на същата.
Относно показанията на свидетеля Г., която е майка на подсъдимия, се
приема, че се касае за предубеден свидетел на първо място, а на следващо са
налице противоречия между показанията й и писмените доказателства.
Установи се, че същата е пътувала в посока Франкфурт на 26.04.2023 г. в 12:43
ч. с пътнически самолет полет № LH1427 –и е влязла в РБ през ГКПП
Аерогара ***** на 03.05.2023 г. в 18:26 часа с пътнически самолет полет №
BGK 3024 – дестинация Анталия, а не както твърди, че е била на летището в
Алания откъдето си е закупила лекарството „Диклофлам“. Твърди, че се е
завърнала на 02.05., а се установи, че това е станало в късния следобяд на
03.05.2023 г. Също така, че синът й е посетил лекар д-р Д. в 55 блок, но от
4

писмото на същата се установи, че подсъдимият не я е посещавал. Не на
последно място е налице и противоречие между нейните показания и
обясненията на подсъдимия. Същата твърди, че му е давала прахчета „Тайлол
хот“, а подсъдимия, че е вземал „Колдрекс“, подсъдимият излага, че е взел
„Диклофенакс“, който майка му е донесла от Турция за болки в кръста, а
свидетелката Г., че му е дала турското лекарство „Диклофлам“, което го е пил
10 дни, след като се е върнала от Турция, за да се облекчи от болка в коленете,
което било еквивалентно на „Диклак“, както и че му е давала „Диклофенак“,
защото го болял кръста и коленете, след като започнал в „Глово“. Поради
горните противоречия съдът не дава вярна на нейните показания, както и на
обясненията на подсъдимия.
Съдът кредитира писмените доказателства приети по делото, които имат
връзка с предмета на доказване, личността и характеристичните данни на
подсъдимия и е отчел, че липсват индиции за тяхната недостоверност, както и
оспорването им от страните, с изключение приложената рецепта с дата
13.03.2023 г. за В. Г. – 54 г. Това е така, тъй като в рецептата не е отразено
името на лекаря, наименованието на лечебното заведение и УИН на лекаря,
както и трите имена на пациента. Предвид, което същата не съдържа
изискуемите реквизити посочени в чл.7 на Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за
условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти.
Съдът намира, че обясненията на подсъдимия, които освен средство за
защита са и доказателствено такова, доколкото се опровергават от
кредитираните от съда доказателства и се явяват изолирани и неподкрепени и
поради това се приема, че са изцяло негова защитна теза. Същият не подкрепи
и твърденията си за конкретните медикаменти, които твърдеше, че е
употребил, както и кога са му били предписани и от кой лекар.
От така установената фактическа обстановка съдът стига до следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият И. Ц. В. е осъществил
състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като на 18.05.2023 г.,
около 21:50 часа, в гр. ***** по ул. *****, с посока на движение от бул. *****
към ул. *****, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
*****, модел ***** с рег. № *****, след употреба на наркотични вещества –
кокаин, включен в Приложение №1 - Списък 1 „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и
ветеринарната медицина“ към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 от
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите установено по
надлежен ред - с техническо средство „Drager Drug Test 5000”, с фабричен
номер ARMM-0017, годен за работа, проба №423 и по тази правна
квалификация, съдът го призна за виновен.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
5

безопасността на движението и транспорта.
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е двуактно престъпление и
обхваща две отделни прояви – на употреба на наркотични вещества и
управляване на моторно превозно средство след като ги е употребил.
Съгласно т.11 на § 1 от допълнителните разпоредби на ЗКНВП,
„наркотично вещество” означава всяко упойващо и психотропно вещество,
включено в приложения № 1, 2 и 3 на този закон. Наркотично вещество е и
всяко друго природно и синтетично вещество, включено в приложения № 1, 2
и 3 на този закон, което може да предизвика състояние на зависимост и има
стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система,
предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция,
мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и
други вредни въздействия върху човешкия организъм. Наркотичните вещества
са разделени в три категории (арг. от чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП). В „Списък I -
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина”, съгласно приложение № 1 към Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотично (приета на
основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП) попада кокаина.
Престъплението е на формалното извършване. Нормата на чл. 343б, ал. 3 от
НК забранява шофиране след употреба на забранена контролирана
субстанция, като е необходимо да се докаже единствено присъствието
(всяка откриваема концентрация съобразно аналитичните граници на
откриване на съответния инструментален метод) в орална течност или кръв
и/или урина (лабораторен потвърдителен анализ). Наличието на наркотично
вещество кокаин се установява по надлежен ред, предвиден в Наредба № 1 от
19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Drager Drug
Test 5000”, с фабричен номер ARMM-0017, с пореден №423. В случая по
надлежен начин е доказано, че водачът е употребил наркотично вещество
кокаин.
Съдът се позовава изцяло на резултата от теста за наркотици, с който на
място е проверен водачът. Това е така, доколкото след положителния резултат,
който е отчел теста за наркотици подсъдимият е отказал да даде кръвна проба
и урина за извършване на химичен анализ и този отказ е обективиран по
надлежен ред в доказателствата по делото: отразено е върху талона, че лицето
отказва да даде проби на 18.05.2023 г. в 22:45 часа, амб. №254, с подпис на д-р
***** при ВМА и печат на кабинета и лечебното заведение ВМА и е отразено
в съставения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Предвид което подсъдимият сам се е поставил в ситуация да се приемат за
меродавни резултатите от теста за употреба на наркотични вещества вместо
тези от химическо изследва на кръвта и урината му, ако беше дал биологични
6

проби за изследване. При което по време на полицейската проверка
контролните органи са установили с тест употребата на наркотични вещества
от подсъдимия. С това е изпълнено първото условие по Наредбата. На
следващо място е удостоверен отказ подсъдимия да даде биологичен материал
за химично изследване, поради което и второто условие на Наредбата е
изпълнено. Поради което подсъдимият сам се е лишил от възможността да
оспори резултата от теста, като не е предоставил биологичен материал – кръв
и урина за изследване чрез химичен анализ, който и според самата наредба е
по-достоверния способ за установяване наличие на наркотични вещества в
организма на водача. Предвид което съдът намира, че е спазена процедурата
по Наредбата.
При наличие на взети биологични проби, то едната кръвна проба, която е
контролна такава по смисъла на чл.15, ал.4 от Наредбата можеше да послужи
и за последваща химична експертиза в хода на производството, за да може да
реализира подсъдими в пълен обем правата си на оспорване на резултатите, от
което свое право сам се е лишил. Ето защо изложеното в пледоарията на
защитата за недостоверност на резултатите от тестовете не може да служи за
мерило, тъй като подсъдимият сам се е поставил в ситуация меродавни да са
резултатите от техническото средство, а не от химическото изследване, поради
сторения от него отказ да даде биологични проби за такова. Въведената от
законодателя алтернативност цели от една страна обективност на резултата, а
от друга възможност нарушителят сам да избере начина, по който да бъде
установена употребата на наркотични вещества. При наличие на
предпоставките по чл.6, ал.9 (действала към момента на деянието) от
Наредбата важи резултата от техническото средство, тъй като подсъдимия
след като в съответствие с изискването на чл.7, ал.2 от Наредбата е бил
съпроводен до ВМА, там е отказал да даде биологичен материал за
изследване.
Не е предмет на обсъждане дали подсъдимият е бил повлиян от наркотични
вещества, тъй като съставът на чл.343б, ал.3 от НК не включва такъв
обективен признак и съответно установяването му не е от предмета на
доказване. Липсва в нрмата и фиксирана стойност на концентрацията на
наркотичното вещество, над която да се приеме, че се влошава
психофизическото състояние на лицето и съответно на водача за безопасно
шофиране. Като в случая е явно, че целта на законодателя е да се изключи
възможността на лице, което е употребило наркотични вещества или техни
аналози да извършва дейност, каквато е управлението на МПС, доколкото
същата е източник на повишена опасност. Ето защо достатъчно е да се
установи управление на МПС от лице, след като същото е употребило
наркотично вещество или негов аналог. Предвид което и доколкото се
установи от събраните доказателства, че подсъдимият е управлявал МПС след
употреба на наркотично вещество – кокаин, то същият е и осъществил
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
От ОБЕКТИВНА страна – подсъдимият е управлявал МПС/ съгласно § 6,
7

т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП: МПС е пътно превозно средство,
което е снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства/ след употреба на наркотично вещество, конкретно –
кокаин.
От СУБЕКТИВНА страна деянието е извършено при евентуален умисъл -
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасни последици и е допускал
настъпването им - чл.11, ал.2, предл. 2 НК.
Престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е уредено от законодателя като
такова с по-голяма обществена опасност, тъй като управлението на МПС след
употреба на наркотични вещества ограничава възможностите на водача да
преценява нормално пътната обстановка, което е предпоставка за причиняване
на пътно-транспортно произшествие.
Причините за извършване на деянието се съзират в незачитане на
установения в страната правов ред от страна на подсъдимия.
За престъплението по чл.343б, ал.3 от НК материалния закон предвижда
наказание са лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин
до хиляда и петстотин лева, както и лишаване от право да управлява МПС.
Като взе предвид доброто процесуално поведение на подсъдимия и
трудовата му заетост, които се явяват положителни характеристични данни
относно личността на дееца, както и като изходи от факта, че същият е с
обременено съдебно минало, които говорят за по-завишена обществена
опасност на дееца, мотивира съдът да приеме, че справедливо и относимо към
извършеното от подсъдимият деяние ще бъде налагането на наказание при
условията на чл.54, ал.1 от НК при превес на смекчаващите над отегчаващите
обстоятелства, а именно в минималния, предвиден в санкцията на
приложимата материално правна норма размер. Поради това на основание
чл.54, ал.1 от НК определи наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА
ГОДИНА, което следва да изтърпи при първоначален „строг“ режим на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, доколкото са налице
предпоставките за това.
На осн.чл.59, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от НК при евентуално привеждане в
изпълнение на така наложеното на подсъдимия наказание следва да се
приспадне времето, през което по воденото досъдебно производство е бил
задържан за срок до 24 часа по ЗМВР, а именно на 18.05.2023 г., като един ден
задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода“.
Съдът индивидуализира наказанието глоба, съобразно разпоредбата на чл.
54, ал. 1 от НК, налагайки такава в минималния предвиден от законодателя
размер, а именно – 500 (петстотин лева) лв., като е отчел и факта, че
подсъдимия е трудово ангажиран и няма да го затрудни заплащането на този
размер.
При съобразяване разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343б, вр. чл.37, ал. 1, т.
8

7 от НК съдът намира, че подсъдимият следва да бъде осъден на лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за определен срок в рамките
на предвидения от закона. Съобразно посочената по-горе преценка на всички
доказателства по делото, имащи значение за наказването на дееца, съдът
намира, че същият следва да се определи в размер на ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.59, ал.4, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК при изпълнение на това
наказание, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен
по административен ред от възможността да упражнява това право със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№1456/18.05.2023 г.
Съдът счита, че вида и размера на наложените на подсъдимия наказанията
съответстват, както на тежестта на извършеното деяние и неговата
обществена опасност, така и на обществената опасност на личността на
подсъдимия и счита, че с наложените наказания ще бъдат постигнати целите
заложени в чл.36 НК и че върху подсъдимия ще се въздейства възпитателно и
поправително. Наказание лишаване от свобода в размер по-висок от
определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна
репресия.
Същевременно не се отчетоха изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват прилагане на чл.55 НК и налагане на
наказания под предвидения минимум.
Съдът е постановил, че вещественото доказателство по делото: Drug Test
(касета), следва да остане по делото до унищожаването му по надлежен ред.
На основание чл.190, ал.2 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати
5(пет) лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По тези мотиви, съдът постанови своя съдебен акт.

Районен съдия:

9

Съобщи за изтекли лични данни