Решение по дело №13227/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

Гр. София, 09.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.

                                   ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

Мл. Съдия: АНЕТА ИЛЧЕВА

при секретар Алина Т., като разгледа докладвано от съдия Д. гр. д. № 13227/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

            Със съдебно решение от 21.03.2018 г., постановено по гр.д. № 22011/2015 г. по описа на СРС съдът е допуснал извършването на съдебна делба между Н.И.Д., ЕГН **********, непълнолетна, действащ със съгласието на майка си С.И.Д., ЕГН **********, В.Ц.А., ЕГН ********** и А.Ц.Д., ЕГН ********** на правото на собственост върху следните недвижими имоти: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № VI-295, находящ се в гр. София, район Слатина, ул. „******от квартал 38 по регулационния план на гр. София, местността „Христо Ботев“, с графично изчислена площ от 453 квадратни метра и площ по документи за собственост от 470 квадратни метра, при съседи съгласно документи за собственост: улица, К.Г., Г.М.и Е. Д. К. и при граници съгласно скица: ул. № „******урегулиран поземлен имот № VII-296, урегулиран поземлен имот № VIII- 297, урегулиран поземлен имот № XI-294 и урегулиран поземлен имот № V-294 и ПОСТРОЕНАТА В ИМОТА ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 48,80 квадратни метра и разгъната застроена площ от 148,80 квадратни метра, състояща се от: сутерен, на кота -2,51 метра, състоящ се от преддверие със стълбище и две складови помещения; партер, на кота +/- 0,00 метра, състоящ се от стълбище, преддверие, кухня с трапезария, дневна и баня с тоалетна; подпокривен етаж, на кота +2,78 метра, състоящ се от външна стълба, преддверие, две складови помещения, таванско помещение и тераса, при съседи: от четири страни двор, при следните ДЯЛОВЕ: 6/8 идеални части за Н.И.Д., ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на майка си С.И.Д., ЕГН **********, 1/8 идеална част за В.Ц.А., ЕГН **********, 1/8 идеална част за А.Ц.Д., ЕГН **********.  На основание чл. 344, ал. 2 ГПК е постановил описаните недвижими

имоти да се ползват от В.Ц.А., ЕГН ********** и А.Ц.Д., ЕГН ********** до окончателното извършване на делбата и е осъдил  на основание чл. 344, ал. 2 ГПК В.Ц.А., ЕГН ********** да заплаща на Н.И.Д., ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на майка си С.И.Д., ЕГН **********, месечно сумата от 43,75 лева срещу ползването на делбените имоти и А.Ц.Д., ЕГН ********** да заплаща на Н.И.Д., ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на майка си С.И.Д., ЕГН **********, месечно сумата от 43,75 лева срещу ползването на делбените имоти. Прекратил е производството по гр.д. № 22011/2015 г. на СРС, 126 състав в частта срещу А.А.Д., ЕГН **********.

            С допълнително съдебно решение от 28.05.2018 г., постановено по същото дело, съдът е отхвърлел молбата на ответниците В.А. и А.Д. за допълване на постановеното по делото решение.

Недоволни от съдебното решение са останали В.А. и А.Д., които обжалват същото в законоустановения срок. Твърдят, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като на първо място, съдът неправилно е приел, че е налице съпружеска имуществена общност по отношение на описания горе УПИ между В.П.и съпругът и Ц. Д.. На следващо място твърдят, че неправилно е прието и че съпружеска имуществена общност е била налице между тези лица и по отношение на построената в УПИ сграда. Твърдят, че решението е неправилно и защото съдът не е разгледал по същество възраженията им за нищожност на договор за замяна, обективиран в н.а. № 105, том LVIII, вх. рег. № 24607, н.дело № 18500 от 26.05.2014 г. на СВ и н.а. № 128, том XIX, вх. рег. № 9335, н.дело № 6365 от 24.02.2015 на СВ, с които Ц. Д. е прехвърлил съответни идеални части от процесния имот на праводателката на ищците – С.Б.срещу движими вещи – съдомиялна машина и телевизор.

В.А. и А.Д. са подали жалба и срещу допълнителното съдебно решение, с което е отхвърлена молбата им за допълване на съдебното решение по делото.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Н.Д., чрез законен представител С.Д., с която се изразява становище за правилност на обжалваното съдебно решение и съответно за неоснователност на подадените жалби. Не се претендират разноски за производството.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното :

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

По делото е безспорно установено следното:

На 07.03.1970 г. между първоначалния ответник В.А.П. и Ц. Л. Д. е сключен граждански брак, а на 24.02.1971 г., с нотариален акт № 143, том V, дело № 806/1971 г. на Първи нотариус при СНС, М.Д.Т.продава на сина си Ц. Л. Д. 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, а именно празно дворно място, находящо се в гр. София, квартал „Христо Ботев”, представляващо парцел VI-12, с площ от 470 квадратни метра, което място е идентично с процесния урегулиран поземлен имот № VI-295, за сумата от 940 лева.

На 24.02.1971 г., с нотариален акт № 144, том V, дело № 807/1971 г. на Първи нотариус при СНС, М.Д.Т.продава на дъщерите си Л.Л.а Д. и М. Л.а Д. ½ идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, а именно празно дворно място, находящо се в гр. София, квартал „Христо Ботев”, представляващо парцел VI-12, с площ от 470 квадратни метра, което място е идентично с процесния урегулиран поземлен имот № VI-295.

Към момента на сключване на договора за продажба, описан по-горе, Л.Л.а Д. е в брак с Ф.А.И., а М. Л.а Д. - с К.С.А.. Бракът между Л.Л.а Д. и Ф.А.И. е прекратен с развод, с решение от 24.10.1973г., постановено по гражданско дело № 2762/1973 г, на Софийски районен съд, влязло в сила на 13.11.1973 г., с което не са уредени имуществените отношения между съпрузите за след прекратяване на брака.

С позволителен билет за нова постройка, издаден на 25.03.1974 г., е позволено построяването на нова жилищна сграда в процесния имот и  че в периода 1973 г. - 1975/1976 г. в процесния имот е построена едноетажната жилищна сграда.

С решение от 24.8.1988 г.,  постановено по гражданско дело № 514/1987 г. на Софийски районен съд, 8 състав, влязло в сила на 15.6.1989 г., бракът между В.П.и Ц. Д. е прекратен като не са уредени имуществените отношения между съпрузите за след прекратяване на брака.

На 02.12.2004 г., с нотариален акт № 189, том I, per. № 4621, дело № 164/2004 г., М. Л.а Д. и К.С.А. даряват на Ц. Л. Д. собствената си, придобита през време на брака им и представляваща тяхна съпружеска имуществена общност, ¼  идеална част от правото на собственост върху процесния урегулиран поземлен имот.

На 04.03.2006 г. К.С.А. е починал и е оставил за свои наследници, които наследяват при равни дялове, преживялата съпруга М. Л.а Д. и синът им С.К.А./чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/.

 На 16.01.2007 г. Ф.А.И. /бившият съпруг на Л.Л.а Д./ е починал, като е оставил за свои наследници, които наследяват при равни дялове, преживялата /втора/ съпруга М.Г.В., дъщерите си Т.Ф.А. и Х.Ф.Б.и сина си А.Ф.А./чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/.

На 24.04.2014 г. с нотариален акт № 85, том III, per. № 3711, дело № 403/2014 г. Л.Л.а Д. и наследниците на бившия й съпруг М.Г.В., Т.Ф.А., А.Ф.А.и Х.Ф.Б., продават на Ц. Л. Д. собствената си ¼ идеална част от процесния урегулиран поземлен имот.

На 26.05.2014г., с нотариален акт за замяна на идеални части от недвижим имот срещу движима вещ № 21, том IV, per. № 4746, дело № 522/2014 г., Ц. Л. Д. прехвърля на С.М..Б.3/4 идеални части от правото на собственост върху процесния урегулиран поземлен имот, като в замяна приобретателят С.М..Б.прехвърля на Ц. Л. Д. собствеността върху съдомиялна машина, модел WQP8-9205, фабричен № 80448, марка МИДЕА.

На 27.08.2014 г. е починал С.К.А., като е оставил за единствен наследник по закон майка си М. Л.а Д. /чл. 6 ЗН/.

На 24.02.2015 г., с нотариален акт за замяна на идеални части от недвижим имот срещу движима вещ № 177, том I, per. № 1567, дело № 154/2015 г., Ц. Л. Д. прехвърля на С.М..Б.1/16 идеална част от правото на собственост върху процесната едноетажна жилищна сграда, като в замяна приобретателят С.М..Б.прехвърля на Ц. Л. Д. собствеността върху своя собствена движима вещ: Full HD LED телевизор, модел LG 42LB580V на стойност 849 лева.

На 24.02.2015 г., с нотариален акт № 178, том I, per. № 1570, дело № 155/2015 г., Ц. Л. Д., М. Л.а Д., Л.Л.а Д., Т.Ф.А., М.Г.В., А.Ф.А.и Х.Ф.Б.продават на С.М..Б.11/16 от правото на собственост върху процесната едноетажна жилищна сграда.

На 02.04.2015 г., с нотариален акт за дарение № 181, том I, per. № 2615, дело 145/2015 г., С.М..Б.прехвърля на Н.И.Д. 1/100 част от собствените си 3/4 идеални части от правото на собственост върху процесиите урегулиран поземлен имот и построената в него едноетажна жилищна сграда.

На 02.04.2015 г., с нотариален акт № 182, том I, per. № 2616, дело 146/.2015 г., С.М..Б.продава на Н.И.Д. 1/100 част от 3/4 идеални части от правото на собственост върху процесиите урегулиран поземлен имот и построената в имота едноетажна жилищна сграда.

В.П.е починала в рамките на процеса и на нейно място са конституирани наследниците й – В.А. и А.Д.( син и дъщеря).

По първия повдигнат с въззивната жалба спорен въпрос между страните, а именно, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесния УПИ е придобит от В.П.и Ц. Д.  по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, въззивната инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд правилно е приел, че към спорните имуществени отношения между съпрузите се прилага уредбата на Семейния Кодекс от 1985(отм.).  Съобразно чл. 19 СК (отм.) вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите по време на брака в резултат от съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие има са придобити. Този съвместен принос се предполага по силата на оборимата презумпция, въведена от ал.3 на същия член и страната, която го оспорва следва да докаже липсата му.

Процесният УПИ е закупен през 1971 г.( което е категорично установено по делото). От изслушаните по делото свидетелски показания ( и на четиримата свидетели) не се установява към момента на закупуване на същия родителите на В.П.да са й предоставяли някакви парични средства. Твърдението на свидетеля П., че майка му е пратила на сестра му 500 лв. без да посочва кога точно е станало това,  се потвърждава от показанията на свидетеля К., но това е станало през 1974 г., т.е. значително по-късно от релевантния момент. Съответно правилно първоинстанционният съд е заключил, че възражението, че В.П.е закупила лично процесния УПИ със свои извънсемейни средства е неоснователно. Правилен се явява и извода, че презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК (отм.) не е оборена и че процесния УПИ е бил придобит при условията на съпружеска имуществена общност.

Като се има предвид и установения по делото факт, че с нотариален акт № 144, том V, дело № 807/1971 г. М.Т.(майката на Ц. Д.) е продала другата ½ ид.част от имота на своите дъщери Л.Д. и М. Д., и двете в брак към този момент, то съдът правилно е заключил, че след тази сделка процесното УПИ се притежава от следните лица: В.П.и съпругът и Ц. Д. имат 2/4 ид.части в режим на съпружеска имуществена общност, Л.Д. и съпругът й Ф.И.имат ¼ ид.част в режим на съпружеска имуществена общност и М. Д. и съпругът й К.А.– ¼ ид.част в режим на съпружеска имуществена общност.

По делото е безспорно установено, че към 1973 г. Л.Д. и Ф.И.са се развели, предвид което процесния УПИ към тази година се притежава както следва: В.А.П. и Ц. Л. Д. - 4/8 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност, М. Л.а Д. и К.С.А. - 2/8 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност, Л.Л.а Д. - 1/8 идеална част и Ф.А.И. - 1/8 идеална част.

Вторият въпрос, повдигнат пред въззивната инстанция, касае  собствеността върху построената в процесния поземлен имот жилищна сграда /или част от това право/  и в частност дали същата е придобита от В.А.П. и Ц. Л. Д. при условията на съпружеска имуществена общност или е лична собственост на В.А.П. поради трансформация /пълна или частична/ на лично имущество.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и досежно този въпрос. Съображенията за това са следните:

От свидетелските показания на свидетелите И. П. и Л.К. се установява, че в периода на строеж на процесната сграда, родителите на В.П.са и давали парични суми, за които се установява, че са в размер на 1 000 лв.(дадени на два пъти чрез свидетелката К.). Не са събрани доказателства, от които да може да се заключи, че дадената сума е била на по- голяма стойност. Критерият за преобразуване на лично имущество в построения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в построяването средства. На първо място е видно, че получените средства от родителите на В.П.са в размер само на 1000 лв., при определена от експертизата стойност на строежа на сградата на 11 157 лв. На следващо място не се установява тези средства да са били вложени в строежа на сградата. В този период и двамата съпрузи са работили или предоставяли грижи за децата,поради което съвместният им принос не може да се изключи. Дори да се приеме, че сумата от 1 000 лв., която В.П.е получила от майка си, е вложена в строежа на процесната сграда, сумата е незначителна с оглед общия размер на строежа ( около 10% от сумата е), поради което не е налице основание  за частична трансформация на имуществото.

Предвид приетото В.А.П. и Ц. Л. Д. – са притежавали 4/8 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност, М. Л.а Д. и К.С.А. - 2/8 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност, Л.Л.а Д. - 1/8 идеална част и Ф.А.И. - 1/8 идеална част. След развода на В.А.П. и Ц. Л. Д. и по силата на чл. 27 СК от 1985 г. /отм./ всеки от бившите съпрузи е притежавал по 2/8 идеални части от имота.

По повдигнатия от въззивника въпрос за неправилност на съдебното решение, тъй като първоинстанционният съд неправилно не е разгледал направените възражения за нищожност на договорите за замяна, съдът намира изводите на първоинстанционният съд за правилни и законосъобразни. Съображенията за това са следните:

Оспорените сделки са извършени на 24.02.2015 г. и на 26.05.2014 г. и правилно съдът е приел, че В.П.е разбрала за тях най-късно на 22.05.2015 г. при подаването на искова молба с вх. № 8643/22.05.2015 г. Установеният преклузивен двумесечен срок за подаване на иск по чл. 33, ал.2 от ЗС и изтекъл преди смъртта наВ.и няма данни по делото тя да е упражнила правото си да го предяви. Съответно доколкото интересът от оспорването на валидността на сделките от лица, които не са страни по тях, зависи от възможността им да изкупят имота, а такава не е налице, то не е налице и интерес за съсобствениците да оспорват чуждата сделка. В тази връзка въззивния съд споделя приетото в посочената от първоинстанционния съд практика на ВКС.  Предвид изложеното съдът намира, че правилно съдът не е разгледал по същество направените възражения за недействителност на договорите за замяна.

С оглед на всичко изложеното, въззивния съд приема, че правилно първоинстанционният съд е допуснал делба при следните лица и дялове: 6/8 ид.ч. за Н.Д., 1/8 ид.ч. за В.А. и 1/8 ид.части за А.Д. (син и дъщеря наВ.П.). Съответно обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Подадената жалба срещу допълнително решение от 28.05.2018 г., постановено по гр.д. № 22011/2015 г. по описа на СРС, с което е оставено без уважение искане за допълване на съдебно решение от 21.03.2018 г., постановено по същото дело, също се явява неоснователна.  Въпросите за действителността на договорите за замяна и продажба са повдигнати пред съда чрез възражение, а не чрез нарочен иск. При това положение съдът правилно ги е обсъдил в мотивите на съдебното решение, но не е постановил нарочен диспозитив по тях, доколкото в този случай не дължи постановяването на такъв. Съответно правилно съдът е оставил без уважение искането за допълване на съдебното решение, доколкото не са налице основания за уважаване му.

По разноските:

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направените в хода на въззивното производство разноски, но такива не са претендирани от нея, поради което не следва и да се присъждат.

 

                                            Р  Е  Ш  И :                                                                                                Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 21.03.2018 г., постановено по гр.д. № 22011/2015 г. по описа на СРС и допълнително решение от 28.05.2018 г., постановено по гр.д. № 22011/2015 г. по описа на СРС .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му.

                                                     

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

  

                                                              

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    

 

                                                                                      2.