Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Плевен, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на трети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : Анета Христова
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 166 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по депозирана искова молба от ”П.К.Б.” ЕООД-гр. *** с
ЕИК ***против В.А.Г. с ЕГН **********, за признаване за установено спрямо
ответницата, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същата дължи на ищеца
следните суми: сумата от 3634,93 лева главница и сумата от 1462,65 лева
неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2018 г.
до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС.
Твърди се, че процесните вземания
произтичат от Договор за револвиращ заем № ***от 05.07.2011 година, сключен
между „П.К.Б.“ ЕООД като кредитор и В.А.Г. като длъжник, като параметрите на
сключения Договор били следните: I. Общо задължение по договора: 3634.93 дева,
включващо - Сума за изплащане на заема: 1 000 лева; - Срок за изплащане на
заема: 36 месеца; - размер на вноска: 100 лева; - дата на погасяване: 15 ден от
месеца; - Годишен процент на разходите (ГПР %): 191.43; - Годишен лихвен
процент: 115.89; - лихвен процент на ден: 0.32. Твърди се, че кредитора
изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел на
заемополучателя уговорената парична сума в размер на 1 000.00 лева по
посочената от В.А.Г. банкова сметка. ***, че заемополучателя не е изпълнявал точно поетите с договора
задължения и не направил нито една погасителна вноска. След изпадането му в
забава и съобразно уговореното и прието от страните в чл. 10.3.1 от Общите
условия към договора за револвиращ заем,
договорът е прекратен автоматично от страна на „П.К.Б.“ - ЕООД на
01.11.2011 година и била обявена неговата предсрочна изискуемост. Излага се, че
съгласно уговореното в т.10.4 от Общите условия, при прекратяване на договора
се начислявала неустойка за обезщетяване на вреди, като размерът на неустойката
се определял на базата на неизплатената част от задължението на длъжника към
датата на прекратяването на договора, като процент, изрично посочен в ОУ и
съгласно общите условия към ДРЗ № ***се начислявала неустойка върху остатъчния
размер на задължението в размер на 50 %, като към датата на прекратяване на
процесния договор била начислена неустойка в размер на 1 462.65 лева. Навеждат
се доводи, че към 15.07.2014г. изтекъл и крайния уговорен срок по договора.
Ответницата не извършила каквото и да е погашение по дълга.
Излага
се, че горните вземания били претендирани от кредитора по реда на чл.410 от ГПК
и в производството по образуваното ч.гр.д.№***по описа на ПлРС била издадена
Заповед за изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени
указания на ищеца за предявяване на иск. С изложените обстоятелства се мотивира
и правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за съществуване на
процесните вземания.
С молба от 30.07.2019г. ищецът е уточнил, че в търсената
сума в общ размер на 5 097,58лв. са включени главница в размер на
1 000лв. – предоставена по договора за кредит и непогасена от
кредитополучателя; договорно възнаграждение в размер на 2 634,90лв. –
предварително определено на базата на годишния лихвен процент уговорен между
страните в чл.6 от Общите условия към процесния договор; неустойка в размер на
1 462,65лв. – дължима поради прекратяване на договора (01.11.2011г.) и
определяна като процент върху неплатената част от задължението, съгласно т.10.4
от ОУ към процесния договор.
Ответницата В.Г., чрез назначения особен представител адв.В.И.
е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите
претенции. Релевира възражение за нищожност на клаузата за лихва, както и
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът като прецени събраните в хода
на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна :
Исковете са предявени в едномесечен
срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№***по описа на
ПлРС, поради което са допустими.
От
приложения препис на Договор за револвиращ заем №***от 05.07.2011г., сключен
между ищцовото дружество, чрез негов служител и ответницата В.Г. се установява, че ищецът е предоставил на
ответницата кредит в размер на 1 000лв. със срок на кредита 36 месеца, с
годишен лихвен процент 115,89%; ГПР 191,43% и лихвен процент на ден от 0,32%;
сума за всеки револвинг 696лв.; договорно възнаграждение при револвинг
1 704лв., при обща дължима сума по кредита в размер на 3 634,93лв. и
размер на месечна вноска от 100лв., платима на 15-то число от месеца.
Видно е
също така от приложените ОУ, че в т.10.3.1 страните са уговорили, че в случай,
че длъжника просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва
автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост без да е необходимо кредитора да изпраща на длъжника уведомление,
покана, предизвестие или други.
Според
предвиденото в т.10.4 от ОУ, след прекратяване на договора на сочени основания,
сред които и това по т.10.3.1, върху
непогасения размер на дълга се начислява неустойка в размер на 50%.
Установява
се от приложения препис на преводно нареждане от 06.07.2011г., че ищецът е
превел на ответницата уговорената сума по процесния договор в размер на 1 000лв.
Представени
са по делото и попълнената от ответницата карта на клиент, съдържаща
предоставени лични данни за кредитополучателя, както и извлечение от сметката
на длъжника по процесния договор, от която е видно, че за уговорения срок на
кредита от 36 месеца – от 15.08.2011г.
до 15.07.2014г. не са били осчетоводени постъпили погасителни вноски.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи се от обсъдените писмени
доказателства, че между ответницата В.Г., в качеството на заемател и „П.К.Б.” ЕООД,
в качеството на заемодател е бил подписан Договор за револвиращ кредит от 05.07.2011г.
Вземанията, които ищеца претендира в настоящото производство произтичат от това
съглашение.
Установи се изпълнение на задължението на кредитора да
предостави на заемополучателя уговорената заемна сума в размер на
1 000лв., която е била преведена на ответницата с обсъденото преводно
нареждане от 06.07.2011г.
Не се установи изпълнение на задължението на
кредитополучателя за връщане на главницата, като част от уговорените месечни
вноски.
Ищецът не се е позовал в исковата молба на обявена
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, а субективно право на
кредитора е да обяви или да не обяви даден кредит за предсрочно изискуем, при
настъпване на определени предпоставки. При това вземането за главница е станало
изцяло изискуемо към датата на падежа на последната погасителна вноска- 15.07.2014г.
Не се ангажираха по делото доказателства за извършени
плащания от длъжника, погасяващи главницата или част от нея.
Доколкото разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителския
кредит предвижда, че дори да е налице недействителност на договора за кредит,
потребителя дължи връщане на получената сума, съдът не обсъжда тук възраженията
на ответницата за недействителност на процесното съглашение и намира
претенцията за установяване съществуването на вземането за сумата от
1 000лв., представляваща предоставена в заем главница, за изцяло
основателна и доказана.
Неоснователно е възражението на ответницата за погасяване
на това вземане по давност. В съответствие с разпоредбата на чл.110 от ЗЗД приложим
за него е общия пет годишен давностен
срок, който броен от датата на настъпване на изискуемостта – 15.07.2014г., не е
изтекъл към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 31.08.2018г.
Съдът обаче счита, че основателно се явява
правопогасяващото възражение на ответницита за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните вземания за договорна лихва в размер на
2 634,90лв. и неустойка в размер на 1 462,65лв. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“б“ и
б.“в“ от ЗЗД вземанията за неустойки и лихви (като законът не прави
разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна) се погасяват с тригодишен
давностен срок. Броен от датата на падеж на последната погасителна вноска по
процесния договор – 15.07.2014г., този срок е изтекъл преди датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 31.08.2018г. Ето защо, претенцията
на ищеца за установява съществуването на вземанията му спрямо ответницата за
договорна лихва и неустойка, се явява погасена по давност и като такава следва
да бъде отхвърлена. Поради това не е необходимо обсъждане на възраженията на
ответницата за нищожност на клаузите от процесния договор, от които произтичат тези
вземания.
Съобразявайки
изложеното, съдът счита, че следва да се признае за установено съществуването
на вземането на ищеца за главница в размер на 1 000лв., дължима по
процесния Договор за заем от 05.07.2011г. Претенцията в останалата част – за установяване
съществуването на вземанията на ищеца за договорна лихва в размер на 2 634,90лв.
и неустойка в размер на 1 462,61лв. следва да се отхвърли като погасена по
давност.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски
в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
102 лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение са в размер на 50лв.
съобразно правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 152лв. С оглед изхода
на спора в настоящото производство, на ищеца са дължими разноски за заповедното
производство в размер на 30,40лв., съразмерно уважената част от иска.
В исковото производство ищеца е
направил разноски за държавна такса в размер на 102лв., за особен представител
в размер на 484,50лв. и за юрисконсултско възнаграждение, определено по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на 100лв. или общо 685,50лв.
Съразмерно уважената част от иска, ответницата му дължи разноски в размер на 137,10лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че В.А.Г. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 1 000лв., представляваща непогасена главница по Договор за револвиращ
заем №***от 05.07.2011г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, която сума
представлява част от вземанията, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 27.09.2018г. по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта, в която се претендира да се признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2 634,90лв., представляваща договорна
лихва и сумата от 1 462,61лв., представляваща неустойка, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.А.Г. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 30,40лв., представляваща разноски за заповедното
производство и сумата от 137,10лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от
иска.
решението подлежи на обжалване пред
плевенски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: