№ 25
гр. Харманли, 13.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20225630200035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба от Д. Г. АВР. с ЕГН ********** , чрез адв.
М.Т. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, Серия К № 4532996, издаден от ОД на
МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 50,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания, че атакуваният
електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят моли съдът да отмени
изцяло атакувания ел. фиш като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Жалбоподателят
представя писмено становище, чрез защитника си в което се излагат
подробни аргументи за незаконосъбразността на атакувания електронен фиш.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище
по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, тъй като електронният фиш е връчен на
жалбоподателя на 08.12.2021г, като въззивната жалба е депозирана на
21.12.2021г. и е в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, легитимирано да
1
атакува издадения електронен фиш, поради което е процесуално допустима.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 04.11.2020 г. в 16:35 часа в гр. Харманли, ул. *** до входа на
РПЦ, движейки се с лек автомобил « БМВ Х5» регистрационен номер **** е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M 526 при разрешена стойност на скоростта 50
km/h, като установена стойност на скоростта е 67 km/h, а превишената
стойност на скоростта е 17 km/h. и при отчетен приспаднат толеранс минус 3
km/h, в полза на водача.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП против жалбоподателя Д. Г. АВР. е бил издаден Електронен фиш серия
К с № 4532996, с който му било наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 1-53-
20/29.09.2020г. се установява, че процесното техническо средство тип №
TFR1-M 526 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 4835, с последваща проверка
29.09.2020г.
От Протокол от проверка № 1-53- 20/ 29.09.2020г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип TFR1-M 526 е преминало последваща
проверка на 29.09.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип,
както и че са налични всички необходими надписи и означения върху
средството за измерване. Изяснява се и че максимално допустимата грешка
при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 271р-32762/05.11.2020г. се установява, че на дата
04.11.2020 г. преносима система за контрол на скоростта тип TFR1-M 526 с
фабр. № 526 е заснела статични изображения с номера от 7729 до 7732, с
начален час на работа 15: 30 ч. и краен час на работа 17:30 ч. и с място на
контрол гр. Харманли, ул. **** до входа на РПЦ посока от град Хасково към
центъра на града.
От снимка № 7730 от TFR1-M 526 с фабр. № 526107 се изяснява, че
измерената скорост на движение на процесния лек автомобил « БМВ Х5»
регистрационен номер **** 70 км/ч, а заснемането е извършено на 04.11.2020
г. в 16: 35:26 часа, в посока " трафик".
Възприетата фактическа обстановка се установява и от приобщените
2
на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства:
заверено копие на Заповед №8121з-172/29.02.2016 г. на министър Р.Б.; Жалба
от Д. Г. АВР.; Електронен фиш серия К №4532996 от 04.11.2020 г.; заверено
копие на снимков материал , извадка от клип №7730, заснет с TFR1 – M
№526; заверено копие на Протокол № 1-53-20/29.09.2020г от проверка на
мобилна система за видеоконтрол; заверено копие на Протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система, които следва да бъдат
кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по
между си.
При така установените факти съдът приема следното от правна
страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че
на посочените в ЕФ време и място – 04.11.2020 г. в 16:35 часа в гр.
Харманли, ул. *** до входа на РПЦ, жалбоподателя движейки се с лек
автомобил « БМВ Х5» регистрационен номер **** е извършил нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
TFR1-M 526 с разрешена стойност на скоростта 50 km/h, като установена
стойност на скоростта е 67 km/h, а превишената стойност на скоростта е 17
km/h. с отчетен и приспаднат толеранс минус 3 km/h, в полза на водача.
В чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в km/h: за пътни превозни средства от
категория В, при движение в населено место - 50 km/h.
Според чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водач, който превиши
разрешената скорост в населено място, се наказва, както следва: за
превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.
Съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, "Електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
3
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи.
В чл. 39, ал. 2 от ЗАНН е установеното правило, според което, за
маловажни случаи на административни нарушения, установени при
извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените
контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от
10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за
самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на
нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се
подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати
глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска
администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да
заплати доброволно глобата, а според чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш.
В контекста на цитираната нормативна уредба, не е спорно в
съдебната практика разбирането, че електронния фиш по чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП се приравнява едновременно към акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, но само по
отношение на правното му действие (така изрично чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване (така ТР № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.). Казано с други думи, специфичния
характер на електронния фиш се изразява в това, че той е акт с който
едновременно се констатира нарушението и се налага съответното
административно наказание.
Както се посочи, по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
административното нарушение се установява и заснема с автоматизирано
техническо средство или система. Това указание на закона, съотнесено към
легалната дефиниция, възведена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, според която
електронния фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител означава, че констатирането на административното
нарушение, което в общи случай се обективира във формата на писмен
АУАН, в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се осъществява посредством
автоматично заснемане и обективиране на данните на магнитен носител.
Сиреч, в момента на автоматичното заснемане на нарушението, то е
установено и обективирано на магнитен носител, който осъществява
функцията на писмен АУАН, издаван в общия случай на констатиране на
административно нарушение. Следователно, именно заснемането и
обективирането на данните на магнитен носител е момента в който е налице
"... съставен акт за установяване на нарушението... " по смисъла на чл. 34 от
ЗАНН. В този смисъл, последващото разпечатване на вече създадените
4
електронни данни на хартиен носител, не може да квалифицира като момента
в който следва да се приеме, че нарушението е установено. Указанието на § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН е ясно – електронния фиш е електронно изявление,
създадено чрез административно-информационна система, а не писмено
обективирано изявление на контролен орган, какъвто е АУАН. Ето защо, в
случая поначало не е мислимо наличието на хипотеза на някакво опущение на
давностните срокове, установени в чл. 34 от ЗАНН.
С оглед конкретиката на текущия спор обаче, трябва да се отбележи,
че правилото установено в цитирания чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е ясно, конкретно
и небудещо никакво съмнение относно неговото приложение. Когато е
извършено административно нарушение, независимо какво е то по вид, което
е установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, ако това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат, чрез издаването на електронен фиш
административно наказание от вида "глоба", само когато размера на това
наказание е над петдесет лева. При положение, че глобата е в размер на 10 до
50 лева, административното наказание се налага по реда на чл. 39, ал. 2 от
ЗАНН. Правната норма, повече от очевидно не държи сметка, дали размера на
наказанието глоба от петдесет(или по-малко) лева е еднозначно, нормативно
установен като конкретна сума(например в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП) или
пък този размер е определен от овластения контролен орган, след преценка и
квалифициране на случая, като "маловажен".
Електронния фиш и фишът по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН са несъмнено
различни по правното си естество и последици документи, които обективират
различни волеизявления.
Каза се нееднократно, според легалните определения на § 6, т. 62 от
ДР на ЗДвП и § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, "Електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Това електронно волеизявление, подлежи на обжалване, независимо
от вида и размера на наложеното с него административно наказание.
Фишът по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, не е електронно волеизявление.
Този документ, за разлика от електронния фиш, за да породи целените със
съставянето му правни последици, трябва да съдържа две волеизявления.
Първото представлява писмено обективирано изявление на овластения
контролен орган, удостоверено със саморъчният му подпис, относно неговите
констатациите за самоличността на нарушителя, мястото и времето на
нарушението, извода му за нарушените материални правила за поведение и
разпореждането му за налагане на административно наказание глоба (като
този ред е допустим само за този вид наказание – пояснението наше) в размер
от 10 до 50 лева. Второто, също писмено обективирано и удостоверено със
саморъчен подпис волеизявление, е това на нарушителя, с което той
5
акцептира фактическите констатации на контролния орган относно
извършеното административно нарушение, приема правната квалификация на
деянието и безусловно се съгласява да заплати размера на наложената глоба.
Ето това, второ волеизявление, съдържащо се във фиша по чл. 39, ал. 2 от
ЗАНН, придава статуса на "необжалваемост" на наложеното с него наказание,
а не обявяването на разпоредбата на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП за
противоконституционна. Казано с други думи, съгласявайки се да заплати
наложената му глоба, нарушителя извършва отказ от обжалване на
административното наказание, като този доброволно извършен акт, има за
последица незабавно влизане в сила на фиша по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН и
превръщането му в годно изпълнително основание, поради което в текста на
закона е указано, че той се изпраща на финансовия орган на съответната
общинска администрация за изпълнение.
Очевидно е, че препратката на чл.39, ал.4 от ЗАНН се отнася до
предвидения в нормата на чл.39, ал.2 от ЗАНН конкретен размер на глобата,
от 10 до 50 лева, посочен като „необжалваем минимум“ /доколкото нормата
на чл.39, ал.2 от ЗАНН е от 2002 г./, като в тази насока основанията за
съставяне на фиш, а не на електронен фиш по чл.39, ал.4, вр. с чл.189, ал.4 от
ЗДвП, са свързани с установено с техническо средство или система
нарушение, в отсъствие на контролен орган и нарушител, за което е
предвидено наказание глоба до 50 лева, а когато е предвидено наказание
глоба над 50 лева при такива хипотези следва вече да се издаде електронен
фиш. Преценката дали случаят е маловажен е ирелевантна, като отделно от
това, следва да се посочи с оглед характера на нарушението, а именно такова
по ЗДвП, че дали случаят е маловажен следва да се определи при
съобразяване на разпоредбата на т.32 на §6 от ДР на ЗДвП.
Следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН и
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са приети с един и същ нормативен акт - ЗИД на ЗДвП
(обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011 г.). Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приета
с § 8 от ЗИД на ЗДвП (обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011 г.), а тази на чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН, с § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП(обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011 г.). Ясно е
при това положение, че ако законодателя и искал да изключи прилагането
на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН в хипотезите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, то той
несъмнено би указал това. В случая такова указание липсва.
Така констатираното нарушение не може да се санира едва във
фазата на обжалване на електронния фиш пред съда – нарушението е
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона. /Решение № 69 от 7.02.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д.
№ 1316/2021 г.; Решение № 62 от 14.01.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н.
д. № 2896/2021 г.; Решение № 325 от 23.02.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а.
н. д. № 3245/2021 г.; Решение № 2538/2021 г. по КАНД № 2809/2021 г. /
По гореизложените съображения обжалваният електронен фиш е
6
незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.
По разноските:
При основателност на въззивната жалба ще следва да се присъдят
разноски за жалбоподателя за настоящата съдебна инстанция в размер на по
300 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на основание чл.38, ал.1 от Закона за
адвокатурата и с оглед представеният договор за правна защита и съдействие
пред РС Харманли.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр. чл. 58д, т.4
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № 4532996,
издаден от ОД на МВР – Хасково, с който на Д. Г. АВР. с ЕГН ********** от
гр. Хасково, ул. *** на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1,
точка 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – „Глоба” в размер
на 50,00 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните
работи – Хасково да заплати на адв. М.Т. от АК – Хасково, гр. Хасково, ул.
**** сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по НАХД №
35/2022г. на РС - Харманли.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК,
чрез РС гр. Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7