РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. П., 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230101211 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.415 във вр. с чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от „У.Е.“ ЕООД, ЕИК: ***3, с предишно наименование
„ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от М.А.У., чрез адв. В. Г., САК, със съдебен адрес гр. С., бул.
„Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, подадена против В. Н. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. “М.“ №
13, вх. А.
Посочва се в исковата молба, че ищцовото дружество предявява исковата си
претенция срещу ответника по силата на Анекс от 05.10.2020 г. към Договор за цесия от
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК: ********* /законен
правоприемник на „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК: *********/, което дружество, от своя страна, е
придобило вземането от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *********
на 23.09.2020 г., съгласно Уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от 16.10.2018 г.
Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Ищецът-
кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Излага се също, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № 6267815.
Иницииралата процеса страна сочи, че между „БТК“ ЕАД и ответницата В. Н. Х. е
1
сключено допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с
клиентски номер 6267815 на дата 21.09.2017 г., с което е уговорено ползването на
мобилната услуга за номер **********, избирайки условията на тарифен план Smart L+ с
месечна абонаментна такса 26,99 лева /с ДДС/, за срок от 24 месеца - до 21.09.2019 г. Въз
основа на сключен договор за предоставянето на електронни съобщителни услуги с
индивидуален клиентски номер 6267815 между ответника и „БТК“ ЕАД, от страна на „БТК“
ЕАД са издадени фактури № **********/22.05.2019 г., **********/22.06.2019 г.,
**********/22.07.2019 г., **********/23.08.2019 г. и **********/22.09.2019 г., за потребени
от ответника електронни съобщителни услуги за период на потребление от 17.05.2019 г. до
21.09.2019 г. на стойност 82,55 лева, които не са заплатени.
Също, че съгласно Общите условия, при незаплащане в срок на издадените на
абоната фактури, Оператора може да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната.
Излагат се твърдения, че цената на иска представлява сума, за която е издадена
фактура от доставчика на мобилната услуга /и цедент по първия договор за цесия/,
начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й /иск по чл. 86 ЗЗД/ и
действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът - ищец в производството -
цесионерът по втория договор /заявител по чл. 410 ГПК/.
Навежда се и това, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „БТК“ ЕАД, ответникът, подписвайки конкретна декларация, се е
съгласил и е приел общите условия на оператора.
Както и че в конкретния случай ответникът е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните услуги, не е изпълнил задължението си
по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в
забава, издадена му е фактура и в срок не я е заплатил, за което следва да понесе
отговорността си.
В настоящия казус ищцовата страна извежда своето материално и процесуално право
от два договора за цесия. Съгласно Уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от
16.10.2018 г., вземането спрямо ответницата В. Н. Х. е прехвърлено на 23.09.2020 г. от
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: ********* на „С. Г. Груп“ ЕАД,
ЕИК ********* /законен правоприемник на „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК: *********/. С Анекс от
05.10.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г., „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК: ********* е
прехвърлило процесното вземане спрямо ответника на „У.Е.“ ЕООД, ЕИК: ***3. Съгласно
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С. Г.
Груп“ ЕАД /законен правоприемник на „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК: *********/, дружеството
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое
име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника В. Н. Х., ЕГН: **********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „У.Е.“ ЕООД, ЕИК: ***3, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, в
2
размер на 82,55 лева (осемдесет и два лева и петдесет и пет стотинки) – незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 17.05.2019 г. до 21.09.2019 г., дължими по повод на
валидно действал договор с клиентски номер 6267815, сключен между ответника и
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са издадени
фактури № **********/22.05.2019 г., **********/22.06.2019 г., **********/22.07.2019 г.,
**********/23.08.2019 г. и **********/22.09.2019 г.
Претендират се и сторените разноски, както по заповедното производство, така и по
настоящото такова.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на едномесечния срок за
отговор на исковата молба такъв не е постъпил от страна на ответницата.
В първото по делото съдебно заседание ищцовата страна не изпраща представител,
представя писмено становище, в което поддържа предявените искове.
Ответницата се явява лично, категорично заявява, че не дължи претендираните суми,
тъй като същите са заплатени.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и представените по
делото писмени доказателства намира за установена следната фактическа
обстановка:
По ч.гр.д. № 662/2022 г. на РС-П. е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК в полза на "Угренова Естейт" ЕООД срещу В. Н. Х. за сумата от 82,55 лева,
представляваща дължима сума за незаплатена електронна съобщителна услуга по
допълнително споразумение с клиентски № 6267815 от 21.09.2017 г., сключено между
"БТК" ЕАД и длъжника.
От приобщеното към доказателствения материал - Допълнително споразумение към
Договор за електронни съобщителни услуги се установява, че между "БТК" ЕАД и В. Н. Х.
са съществували облигационни правоотношения, по силата на които операторът на мобилни
услуги е предоставял на клиента услуги по тарифен план Smart L +. Услугите са
фактурирани по клиентски № 6267815.
Като доказателства по делото са приети фактури за месечни сметки № ********** от
22.06.2019 г. на стойност 30,85 лева, фактура № ********** от 22.07.2019 г. на стойност
26,99 лева, фактура № ********** от 23.08.2019 г. на стойност 2,13 лева и фактура №
********** от 22.09.2019 г. на стойност 82,55 лева.
Приложени са Общи условия на договора между " БТК" ЕАД и абонатите на услуги
предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството,
с които, подписвайки индивидуалния си договор абонатът е декларирал, че е запознат.
Приети като доказателства са договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018 г. сключен между "БТК" ЕАД, гр. С. и " С. Г. Груп" ООД, гр. Монтана, според
който цедентът прехвърля на цесионера вземания срещу длъжници, посочени в Приложение
№ 1, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности.
От своя страна "С. Г. Груп" ООД е цедирало придобитите по този договор вземания
на " ЮБЦ" ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания/ /цесия/ от 01.10.2019 г.
В чл. 1 от него е посочено, че вземанията са индивидуализирани подробно по основание,
размер и длъжник в Приложение № 1 - "Списък на вземанията", неразделна част от
договора.
С Анекс № 2 към договор за цесия от 01.10.2019 г. от 05.10.2020 г., "С. Г. Груп" ЕАД
прехвърля на цесионера "ЮБЦ" ЕООД свои вземания в размер /.. не се чете/, придобито по
силата на Уведомление по т. 1.1.1 от договор за цесия от дата 16.10.2018 г. сключен между "
БТК" ЕАД и "С. Г. Груп" ЕАД-законен правоприемник на "С. Г. Груп" ООД, подробно
индивидуализирани в Приложение № 1 към Анекса. Приложено е уведомление по т. 1.1.1. от
договор за цесия от 16.01.2018 г.
При първата цесия, цедентът "БТК" ЕАД е упълномощил цесионера "С. Г. Груп" ООД
да изпрати уведомления от негово име до длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за
което е прието пълномощно. Представено е извлечение от Приложение № 1 към Анекс от
05.10.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г. издадено от управителя на "С. Г. Груп"
3
ЕАД, видно от което по силата на договора от 01.10.2019 г. вземането на "У.Е." ЕООД
спрямо ответника в размер на 82,55 лева произтичащо от договор с клиентски номер
6267815 подписан преди датата на сключения на 05.10.2020 г. Анекс към договор за цесия от
01.10.2019 г. е прехвърлено на цесионера "У.Е." ЕООД.
Представено е извлечение от Приложение № 1 към уведомление по т. 1.1.1 от
23.09.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., с което "БТК" АД потвърждава на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че вземанията са прехвърлени от "БТК" ЕАД на "С. Г. Груп"
ЕАД /законен правоприемник на "С. Г. Груп" ООД/ по силата на уведомление по
т. 1.1.1 от 23.09.2020 г. към договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г., като
информацията за конкретното вземане, описано по-долу представлява извлечение от
Приложение № 1 – посочени са имената на ответника и общ размер на прехвърленото
вземане – 82,55 лева.
Прието е уведомление за цесиите адресирано до длъжника, за което няма данни да е
стигнало до получателя.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от процесуално
легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида на търсената защита, за да
постанови положителен за ищеца резултат последният следваше да установи пълно и главно
основанията и размера на претенциите си, основани на качеството му на кредитор,
придобил изискуемо вземане срещу ответника по силата на описаните договори за
продажба на вземания /цесия/, както и свързаните с това задължения. Приобщените по
делото писмени доказателства безспорно установяват наличието на валидни облигационни
правоотношения между ответника и "БТК" ЕАД относно предоставяни от оператора на
мобилната мрежа услуги на клиента, фактурирани по клиентски номер 6267815.
Представените фактури съдържат начислени задължения срещу ответника за вземания
основани на потребени от него услуги. Ищецът твърди, че задълженията не са платени,
поради което с крайна фактура № **********/22.09.2019 г. е начислена обща сума за
плащане в размер на 82,55 лева.
Макар, че ответникът не доказа, че е платил дължимите суми за ползваните от него
услуги в установените срокове, претенцията на ищеца се явява неоснователна, поради
следното:
Дружеството-ищец основава качеството си на кредитор базирайки се на Анекс № 2
от 05.10.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между него и "С. Г. Груп"
ЕАД. Това дружество от своя страна е придобило вземанията от "БТК" ЕАД на 23.09.2020 г.
според Уведомление по т. 1.1.1 от договор за цесия от 16.10.2018 г. В процесния договор за
цесия от 16.10.2018 г. в т. 1.1.1 от него е посочено, че вземанията, предмет на прехвърляне
са посочени в Приложение № 1. В Анекс № 2 от 05.10.2020 г. към договор за цесия от
01.10.2019 г. е посочено, че цедентът "С. Г. Груп" ЕАД прехвърля на цесионера "У.Е."
ЕООД свои вземания по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от договор за цесия от 16.10.2018
г. подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към анекса, представляващ според чл. 4,
ал. 4 списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по договорите за далекосъобщителни услуги, представляващо неразделна част
от договора, при индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
Цедентът се задължава за целите на събиране на прехвърлените вземания да предоставя
документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на договора за цесия.
Посочено е още, че документът представлява извадка на хартиен носител на съответното
Приложение, съдържащ индивидуализация на конкретно вземане. Представените
извлечения от Приложение № 1 към Анекс № 2 от 05.10.2020 г. към договор за цесия от
01.10.2019 г., издадено от " С. Г. Груп" ЕАД на "ЮБЦ" ЕООД и извлечение от Приложение
№ 1 към уведомление по т. 1.1.1 от 23.09.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г.,
издадено от "БТК" АД обаче не могат да удостоверят категорично, че "С. Г. Груп" ООД е
придобил вземането срещу ответника от "БТК " ЕАД.
За удостоверяване на това обстоятелство ищецът е приложил извлечение от
Приложение № 1 към уведомление по т. 1.1.1 от 23.09.2020 г. към договор за цесия от
01.10.2019 г., издадено от "БТК" АД, в което цедентът декларира, че вземане в общ размер
от 82,55 лева срещу В. Н. Х. е прехвърлено на " С. Г. Груп" ООД, но с това не може да се
докаже, че конкретното вземане, произтичащо от облигационното правоотношение между
ответника и "БТК" ЕАД е продадено първо на "С. Г. Груп ООД, после на "У.Е.“ ЕООД.
4
Тези приложения, обективиращи волята на страните за вида и размера на отделните
подлежащи на прехвърляне вземания не са представени по делото, като съдържащата се в
тях информация не може да бъде заместена от едностранните изявления на цедентите по
договорите от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г. за тяхното съдържание.
Отделно от това в приложения документ издаден от "БТК" АД са посочени
единствено имената на длъжника и общия размер на прехвърленото вземане, при липса на
индивидуализация на вземането по неговото основание. Поради това не може да се установи
дали по силата на договора за цесия от 01.10.2019 г. ищецът е придобил именно това
вземане. Прави впечатление също, че в издадения документ от "С. Г. Груп" ЕАД на "У.Е."
ЕООД се съдържа информация, каквато липсва в издадения документ от цедента по първия
договор за цесия. Посочено е, че вземането срещу длъжника произтича от договор с
клиенттски номер 6267815, подписан преди датата на сключения анекс. Буди недоумение
как, ако вземането не е подробно индивидуализирано при първата цесия от цедента - страна
по договорното правоотношение впоследствие се индивидуализира с посочване на договор с
клиентски номер при втората продажба от цесионера "С. Г. Груп" ООД.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че ищецът не установи пълно и главно
качеството си на кредитор произтичащо от представените договори за продажба на
вземания срещу ответника.
Поради това и искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен
/недоказан/, което и налага отхвърлянето му.
За пълнота следва да се отбележи, че не се спори по делото, че кредиторът "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД е прехвърлил процесното вземане с Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. на "С. Г. Груп" ООД, като последното на
свой ред, чрез Договор за цесия от 01.10.2019 г., го е прехвърлило на ищцовото дружество.
С договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице,
като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо
него обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел
същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия
кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение
на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор.
Уведомлението за осъществена цесия може да се връчи на длъжника и заедно с
исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК и каквото
искане е изрично заявено в исковата молба. Липсва и законово ограничение съобщаването
на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария
кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда правен ефект. Така, в
настоящия случай, съдът счита, че уведомление за цесия, изходящо от "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, действащо чрез "С. Г. Груп" ООД и от "ЮБЦ" ЕООД
е достигнало до знанието на ответника.
Въпреки горното обаче, представеното уведомление (л. 13 от делото) по смисъла
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не може да произведе желания от ищеца правен ефект. Същото
изхожда от една страна от "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, чрез надлежно
упълномощения цесионер – "С. Г. Груп" ЕАД (относно съобщаването на първата цесия от
16.10.2018 г.) и от друга – от "У.Е." ЕООД, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕОД,
посочено като цедент по договора за цесия от 01.10.2019 г.
В действителност обаче „У.Е.“ ЕООД, с предишно наименование "ЮБЦ" ЕООД по
втория договор за цесия има качеството на цесионер, а не на цедент, както е посочено в
титулната част на уведомлението. И именно в това свое качество (на цесионер), за да бъде
надлежно съобщаването на прехвърлянето на вземането на ответника по делото, то следва
ищцовото дружество да е надлежно упълномощено от цедента по договора от 01.10.2019 г. –
"С. Г. Груп" ЕАД. Данни за подобно упълномощаване по делото липсват.
Отделно от това, както стана дума, представеното уведомление изхожда
едновременно от "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, чрез пълномощника си
"С. Г. Груп" ЕАД и от "У.Е." ЕООД, като положеният в уведомлението подпис е само един,
незнайно на кого. Така не става ясно чия воля е отразена в уведомлението, доколкото не се
установява чий е положеният подпис.
Изложеното дотук има за последица невъзможност на ищеца в настоящото да се
легитимира като титуляр на материалното право, с оглед производното придобивно
5
основание на вземането и неуспешно проведено доказване на веригата от правоприемства,
съответно и на произвеждане действие на същата и спрямо длъжника по твърдяното вземане
и настоящ ответник.
Ето защо исковата претенция се явява неоснователна и като такава подлежи на
отхвърляне. При отхвърляне на исковата претенция поради неоснователност на същата,
заповедта не се обезсилва, но въз основа на нея не следва да се издава изпълнителен лист (т.
13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
При този изход на спора разноски се следват единствено на ответната страна,
включително и тези, направени в заповедното производство. Поради липса на искане в тази
насока от страна на ответника, съответно и липса на доказателства за сторени разноски,
такива не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.415, ал.1 ГПК от „У.Е.“ ЕООД, ЕИК ***3, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД,
представлявано от М.А.У. чрез адв. В. Г., САК, със съдебен адрес гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх.
В, ет. 8, против В. Н. Х., ЕГН: **********от гр.П., ул. „М.“ № 13, вх.А, за признаване за
установено по отношение на ответника В. Н. Х., ЕГН: **********, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „У.Е.“ ЕООД, ЕИК ***3, с предишно наименование „ЮБЦ“
ЕООД, в размер на 82,55 лева (осемдесет и два лева и петдесет и пет стотинки) –
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 17.05.2019 г. до 21.09.2019 г., дължими
по повод на валидно действал договор с клиентски номер 6267815, сключен между
ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което
са издадени фактури № **********/22.05.2019 г., **********/22.06.2019 г.,
**********/22.07.2019 г., **********/23.08.2019 г. и **********/22.09.2019 г., за което в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с
№ 510/22.06.2022 г. по ч.гр.д.№ 662/2022 г. по описа на РС-П., както и за присъждане на
направените в заповедното и в исковото производство разноски, като неоснователен
/недоказан/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6