ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 691
гр. Пловдив , 11.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502044 по описа за 2021 година
Производство по чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Теленор България“ ЕАД- гр.София,
чрез адв.З.Й. Ц., САК против Разпореждане от 30.06.2021г. постановено по
ч.гр.д.№ 9405/ 2021г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХІV гр.с. в частта, в
която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК против физическото лице И. И. Т. от с.................,
....................област за сумите: 62,46 лв, 52,47 лева , 47,46 лева по договор от
14.03.2018г. и 47,46 лева по договор от 01.06.2018г., всичките
представляващи претендирани неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите за услуги в размер на 3 месечни такси и за разноските за
разликата от уважения до претендирания размер. По изложени съображения в
частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане и
постановяване издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и в тази част
на заявлението.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
С обжалваното разпореждане договорените между страните в
представените допълнителни споразумения към договорите за мобилни
1
услуги клаузи за заплащане на неустойка от потребителя в размер на
оставащите до края на срока на договора месечни абонаменти, но не повече
от трикратния размер , са приети за неравноправни, поради това, че не държи
сметка за обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия срок
на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Прието
е също, че неустойката е всъщност равна на цената на самата услуга за
оставащия период от договора, като по този начин позволява на доставчика да
получи цената, независимо от това, че след прекратяването не предоставя
услугата.
С разпоредбата на чл.411, ал.2 , т.2 и т.3/ нова – ДВ, бр.100 от
2019г., в сила от 24.12.2019г./ изрично е уредено правомощието на заповедния
съд да откаже издаването на ЗИ, ако искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави или ако искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Въззивният съд намира, че е налице обоснована вероятност
клаузата относно определяне начина , по който се начислява договорната
неустойка, да е неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП / в ред.
преди изм. ДВ, бр.100 от 2019г./ При прекратяване на договора от страна на
клиента преди изтичане на договорения срок, същият следва да заплати
размера на дължимите такси по предоставените услуги, до края на
договорения срок, в максималния размер на неустойката- трикратен размер
на месечните такси за всяка абонаментна услуга, който дава възможност на
кредитора да получи необосновано високо/ завишено обезщетение. По така
оспорваните от жалбоподателя изводи на съд за наличие на неравноправен
характер на така формулираната договорена клауза за неустойка, съответно
мотивираната по-горе обоснована вероятност в тази насока, съставляващи
регламентирани законови основания в процесуалния закон за постановяване
на отказ за издаване на заповед за изпълнение, е налице процесуалната
възможност на страната за установяване правата по процесния потребителски
договор в исковото производство. В тази насока е застъпено и становището
на настоящия съдебен състав по процесния казус.
По отношение на главно поддържания довод в настоящата частна
жалба относно двустранно изявената воля на страните за съгласие с
2
процесната клауза и последиците, които тя предвижда , като основополагащ
принцип в частното право в насока договорната автономия, следва да се
отбележи, че принципът на свободата на договаряне е ограничен от
регламентацията на ЗПК и ЗЗП във връзка с въведените законови изисквания
относно съдържанието на тези договори, целящи защита на икономически по-
слабата страна - потребителите.
По така изложените съображения обжалваното разпореждане в
обжалваната му част ще се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с
чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 30.06.2021г., обективирано в Заповед №
5794 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК , постановено по
ч.гр.д.№ 9405/ 2021г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХІV гр.с. в частта, в
която е отхвърлено заявлението на „Теленор България“ ЕАД- гр.София за
издаване на заповед за изпълнение за по чл.410 ГПК против И. И. Т. от
с.................., ................област за сумите: 62,46 лв, 52,47 лева , 47,46 лева по
договор от 14.03.2018г. и 47,46 лева по договор от 01.06.2018г., всичките
представляващи претендирани неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите за услуги в размер на 3 месечни такси и за разноските за
разликата от уважения до претендирания размер.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3