Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София, 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно
заседание на пети юли две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2558по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове по
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 2420144,64 лв. , представляваща част от цената
на продадена електроенергия през месец март 2020 г. по договор № Д-О-44/20.06.2019 г.
за прокупко-продажба на електрическа енергия и Договор № Д-Е-44/20.06.2019 г. за
доставка на нетна активна електрическа
енергия и участие в балансираща група, за която са
издадени фактури №
5-9095/31.03.2020 г. и № 5-9096/31.03.2020 г., чието плащане e разсрочено и отсрочено със споразумение
от за разсрочено
плащане от 10.04.2020 г., както и сумата от 12100,72 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на цената за
период на забава 12.12.2020 г. – 19.12.2020 г. Претендира
се законна лихва въху главницата
от датата на исковата молба
до плащането, както и разноските по делото.
Не са предмет на
делото направените от ищеца разноски
в обезпечително производство,
тъй като не представляват разноски по настоящото
дело, макар и да се присъждането
им да е обусловено
от изхода от спора по
същество. Касае се за вреди
от неизпълнение, изразяващи се в съдебни разноски в обезпечително производство, които по изключение
и съобразно дадените задължителни указания, се присъждат в исковото производство по обезпечения иск и в зависимост от основателността му, което обаче
не ги прави
разноски по исковото дело по
смисъла на чл.78 ГПК, поради което и въвеждането им като предмет на
делото предполага посочването на фактите и заявяване на искането за
присъждането им в самата искова молба,
а в случая искане за такива разноски
е обективирано чрез изменение, което е недопустимо, тъй като се въвеждат
едновременно нови факти и искания.
Ищецът излага твърдения за сключени с ответника
договор № Д-О-44/20.06.2019 г. за
прокупко-продажба на електрическа енергия и Договор №
Д-Е-44/20.06.2019 г. за доставка
на нетна активна електрическа енергия и участие в балансираща група, по силата на
които е продал произведената през месец март 2020 г. от ТЕЦ София и ТЕЦ София – Изток, като за дължимата
цена са издадени
фактури № 5-9095/31.03.2020 г. и № 5-9096/31.03.2020
г. Страните сключили споразумение от 10.04.2020 г. за отсрочване и разсрочване на плащанията на цената,
като ответника не заплатил част
от втората разсрочена вноска и третата вноска, като по настоящото дело се
претедира именно последната вноска и обезщетение за забавеното й плащане. След образуване на делото във
връзка с дадени му указания за
отстраняване на нередовности на исковата молба ищецът твърди да
е получил на всички дължими главници и лихви, но поддържа претенциите
и претендира направените разноски за държавна
такса по делото и адвокатско възнаграждение за представителство, като счита, че ответникът
отговаря за тях, тъй като
е станал повод за завеждане на
делото.
Ответникът оспорва исковете, като твърди да
е погасил задълженията чрез плащане преди
да получи препис от исковата
молба, поради което и счита, че не е станал
повод за завеждане на делото.
Евентуално счита, че не дължи
разноските за държавна такса, която е платена едва след като
е погасил задълженията си към ищеца,
нито дължи адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 42 877,74 лв., което е уговорено и платено за представителство,
което с оглед плащането не се
налага и прекомерно.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Между страните са безспорни
фактите относно възникване и погасяване на задълженията по исковата молба
след образуване на делото, поради
което и тези обстоятелства не се нуждаят от
доказване, съответно обуславят
неоснователност на предявените и поддържани от ищеца искове за заплащане на
цена на електроенергия и обезщетение за забавеното й плащане.
Спорен е въпросът за дължимостта на претендираните от ищеца разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение по делото, тъй като ответникът счита, че не следва да
отговаря за тях.
Исковата молба е подадена на 29.12.2020 г. чрез адвокат Ч., преупълномощена от адвокатското дружество В.и Ко, като с
исковата молба не са представени доказателства за внасянето на дължимата
държавна такса, за което на ищеца са дадени указания с разпореждане от
04.01.2021 г.
По делото е представено споразумение за правна услуги от 21.12.2020 г., сключено
между ищеца и Адвокатско дружество В.и Ко, с което ищецът е възложил на адвокатското
дружество извършването на правни услуги, изразяващи се в образуване на
обезпечително исково производство и осъществяване на процесуално
представителство по делото срещу уговорено възнаграждение съответно в размер на
23630,72 лв. без ДДС за образуване и водене на обезпечително производство и
35731,45 лв. без ДДС за образуване и водене на исково производство, като в
договора е посочено, че правните услуги са във връзка със събиране на неплатени
суми, дължими от ответника по делото Г.Е.Д. ЕООД по силата на Споразумение за разсрочено плащане от 10.04.2020 г.
Друга индивидуализация на вземанията на Т.С. ЕАД от ответника по настоящото
дело от съдържанието на договора за правни услуги не следва.
Няма спор между страните, а се установява и от представеното от ответника
платежно нареждане, че на 04.01.2021 г. ответникът е платил част от исковата
сума в размер на 1400000 лв.
На същата дата ищецът е платил възнаграждение на адвокатското дружество В.и
Ко в размер на 42877,74 лв., което се установява от издаденото от Банка ДСК АД
удостоверение за постъпили плащания и която сума е съответна на уговореното в
договора възнаграждение за образуване и водене на исково производство с включен
ДДС.
На 11.01.2021 г. ищецът, въпреки полученото частично плащане, е внесъл
пълния размер на определената от съда държавна такса от 97289,81 лв., като едва
на 14.01.2021 г. ответникът е погасил и останалата част от задълженията, които
са предмет на предявените с исковата молба претенции.
Ответникът, който с посоченото в исковата молба споразумение от 10.04.2020
г. е признал задълженията си и е поел ангажимент да ги заплати в определените
срокове, което не е изпълнил, е станал повод за завеждането на делото, тъй като
към момента на образуването му на 29.12.2020 г. е бил в забава на плащането на
всички задължения, посочени в исковата молба и следва да отговоря за всички
разноски направени в причинна връзка със забавата му, но само за тези, които са
в пряка причинна връзка с поведението.
Тъй като държавната такса не е била
платена при завеждане на делото, а преди плащането й ответникът е погасил
частично задълженията си, то и той не следва да отговаря за тази част от внесената такса, която е съответна на вече
платените от него преди датата на внасянето й задължения, тъй като вземането на
ищеца вече не е съществувало в първоначално заявените размери и всякакви
направени разноски за установяването и принудителното събиране на погасени вземания не могат да се
възлагат на ответника, тъй като отговорността за разноски произтича от
неоснователно предизвикан правен спор, а след плащането именно ищецът е този,
които сам е решил да поддържа
неоснователни претенции и да внесе такса за тях, вместо да оттегли в тази част
претенциите . Следователно ответникът носи отговорност за частта от държавната
такса, съответна на непогасената към момента на плащането й част от предявените
с исковата молба вземания или само за разноски за държавна такса от 44070,73
лв. /непогасените вземания към 11.01.2020 г., когато е платена такса, са в
размер на 1101768,12 лв., съответно държавната такса е 4 %/.
Ответникът носи отговорност и за
направените в причинна връзка със забавата му разноски за адвокатско
възнаграждение, които са били уговорени преди образуване на делото и платени от
ищеца на 04.01.2020 г., на която дата и ответникът е извършил първото частично
плащане, което обаче е забавено и няма основание да бъде освободен от
разноските, за чието плащане ищецът се е задължил във връзка с делото. От представеното
споразумение за правни услуги се установява, че адвокатското възнаграждениее уговорено за събиране на дължимите суми по споразумението между страните от 10.04.2020
г., като в исковата молба се твърди, а и по делото са събрани доказателства, че
във връзка със събирането им ищецът е инициирал две производства – настоящото и
това по т.д.№ 2554/2020 г. на СГС, VІ-16 състав, образувано на 23.12.2020 г. и завършило
с прекратяване поради оттегляне на исковете, като по прекратеното дело Т.С. ЕАД
не е претендирала разноски, а от исковата молба по делото се установява, че е
подадена отново чрез адвокат Ч., преупълномощена от
адвокатското дружество В.и Ко. Въз основа на тези факти съдът приема, че
уговорките в споразумението от 21.12.2020 г. между ищеца и Т.С. ЕАД включват
всички вземания по споразумението между страните по делото от 10.04.2020 г. –
тези за част от втора вноска, които са били предмет на т.д.№2554/2020 г. на
VІ-16 състав и тези за трета вноска, които са предмет на настоящото
производство.
Следователно във връзка с настоящото
производство на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение, които са част от уговореното с адвокатското дружество
възнаграждение съответна на съотношението между вземанията, които са предмет на
настоящото дело и общия размера на неплатените вземания, които са предмет на
двете дела или съответно сумата от 30350,96 лв. /42877,74 лв. платено
възнаграждение х 2432245,36 лв. вземания по делото: 3440152,64 лв. общ размер
на вземанията по настоящото дело и делото на VІ-16 състав/, като това
възнаграждение не надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение по
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и няма
основание да бъде намалявано поради прекомерност.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С.
ЕАД, ЕИК *****срещу Г.Е.Д.
ЕООД, ЕИК *****искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2420144,64 лв. , представляваща
част от цената на продадена електроенергия през месец март 2020 г. по договор №
Д-О-44/20.06.2019 г. за прокупко-продажба на
електрическа енергия и Договор №
Д-Е-44/20.06.2019 г. за доставка на нетна активна електрическа енергия и
участие в балансираща група, за която са издадени фактури № 5-9095/31.03.2020
г. и № 5-9096/31.03.2020 г., чието плащане на разсрочено и отсрочено със
споразумение от за разсрочено плащане от 10.04.2020 г., както и сумата от 12100,72 лв., представляваща обезщетение за
забавеното плащане на цената за период на забава 12.12.2020
г. – 19.12.2020 г.
ОСЪЖА Г.Е.Д. ЕООД, ЕИК *****да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК
*****на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за държавна такса в размер на
44070,73 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 30350,96 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: