Р
Е Ш Е Н И Е
№
…….……./……………..2022 г.
гр.
София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-6ТИ СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при
участието на секретар Антоанета Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова
гражданско
дело № 2697 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производствто
е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от
Кодекса за застраховането.
Ищeцът А.Д.П.,
излага твърдения в исковата молба, че на 16.07.2020 г., около 13:50 часа, в гр.
София, на ул. “Адам Мицкевич”, на кръстовището с ул. “3020”, управлявайки
мотоциклет марка “Иж”, модел “Планета”, с рег. №********му е отнето
предимството, от л.a. марка „Пежо”, модел „106”, с рег. № ********, управляван
от Ю.Х.Г., която извършвала маневра “ляв завой”, движейки се по ул. “Адам Мицкевич”, с посока на движение
от ул. “Хан Кубрат”, към бул. “Сливница”, на кръстовището с ул. “3020”.
Твърди,
че следствие на пътен инцидент осъществен по описания по-горе начин, А.П. e откаран като пострадал по спешност, в
УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” ЕАД, гр. София, където бил хоспитализиран за периода от
16.07.2020 г., до 03.08.2020 г. В резултат на проведените изследвания лекарите
установили, че ищецът получил следните травми:
Фрактура
на долния край на лява бедрена кост;
Многофрагментна
интраартикуларна фрактура на долния край на лъчевата кост на дясна ръка;
Фрактура
на тибията на левия крак;
Открита
фрактура на лява подбердица;Травма на носа с обилно кървене;
Излив
в плевралната кухина и по хода на интерлоба;
Поради
множеството фрактури, ищцът бил подложен на общо три оперативни интервенции, при които фрактурите
на бедрената кост, на тибията и радиуса били фиксирани с поставянето на метални
остеосинтези. С оглед на тежките счупвания, състоянието на пострадалия не се
подобрявало. Това наложило ищецът да бъде подложен на антиколагулантна терапия.
Въпреки извършването на операциите, престоят на пострадалия в клиниката по
анестезиология и интензивно лечение продължило, поради животозастрашаващото
състояние обусловено от опасността от получаване на мастна емболия. С оглед на
това, било напълно забранено на ищеца да извършва каквито и да било движения в
леглото. В първите две седмици, пострадалият бил изцяло неподвижен, на болнично
легло.
След
изписването му от лечебното заведение, А.П., продължил лечението и
възстановяването си в домашни условия. Поради тежкото му състояние за битовите
и ежедневните нужди на пострадалия се грижили близките му, които му помагали да
се облича, обува, понякога да се изправя от седнало или легнало положение.
Поради множеството фрактури, пострадалият е подложен на интензивна
антитромботична профилактика. В първите два месеца, ищецът прекарал изцяло на
легло с ежедневни болки. Изправянето му било невъзможно, тъй като за да ползва
патерици или проходилка, била нужна опората на ръцете, но предвид фрактурата на
дясната ръка изправянето останало невъзможно.
На
15.09.2020 г., А.П. провел лекарска консултация от която се установило, че пострадалият изпитва затруднение при
придвижване и му е препоръчана рехабилитация. На 29.09.2020 г., ищецът потърсил
отново лекарска помощ, поради продължаващите болки и невъзможност за
самостоятелно придвижване. Лекарите установили, че провежданата рехабилитация
не е дала резултат и ищецът е насочен
към рехабилитация в болнично заведение.
На
08.10.2020 г., А.П. постъпил в “МБАЛ – Е.П.”, ЕООД, където провел курс по
активна рехабилитация до 15.10.2020 г. В болничното заведение ищецът бил
подложен на активни скелетно-мускулни упражнения, които дали положителен ефект
върху състоянието му. Въпреки полагането на сериозни усилия за бързо
възстановяване, получените фрактури на долните крайници се повлиявали бавно и
предполагали нови рехабилитационни процедури.
На
13.02.2021 г., ищецът постъпил отново в УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” ЕАД, гр. София,
където престоял до 16.02.2021 г. В болничното заведение бил подложен на
четвърта оперативна интервенция, при която са му извадени поставените дистални
застопоряващи винтове, с първата операция. След изписването на пострадалия от
болничното заведение, същият е насочен към спазване на медикаментозна терапия с
антикоагулант Фраксипарин 0,6 и обезболяваща терапия с Дексофен.
Към
момента на предявяване на иска, се твърди, че цялостното здравословно състояние
на ищеца е силно влошено, че е в
невъзможност да се придвижва без помощни средства. Изпитва постоянен страх от усложнения,
като често повтаря, че животът му е свършил и няма смисъл да продължава да
живее така.
Ищецът
излага, че горните обстоятелства са се отразили върху психеското му състояние и
той страда от персистиращи страхови
преживявания, които с времето се засилват. Тежкото клинично състояние е довело
до чувства на обреченост, станал е емоционално нестабилен, тревожен, затворен е
в себе си, необщителен по теми за здравословното му състояние, а в резултат на силните болки и преживения стрес
започнал за страна от безсъние и ежедневно приема седативни и обезболяващи
средства. Вследствие на изживения шок, множеството травматични увреждания и
дългият престой в болнични заведения, липсата видими резултати от
рехабилитация,състоянието на ищеца се характеризирало с обща отпадналост, виене
на свят, залитане, дезориентация, нарушения на паметта и липсата на мотивацията.
Ищецът
навежда твърдения, че във връзка с процесния пътен инцидент, е извършил разходи
в размер на 4 863,01 лева., които били платени за проведените оперативни
интервенции и свързаните с тях болничен и възстановителния престой в здравни
заведения.
С
тези фактически твърдения ищецът обосновава осъдителна претенция за сумата от
120 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в резултат от ПТП, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
претенцията пред ответното дружество 18.08.2020 г., до окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 4 863,01 лева, претендирана като обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска
26.02.2022г. до окончателното плащане на дължимата сума. Претендира адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв.
Ответникът „Д.З.” АД, ЕИК ********,
в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на исковете.
Оспорва
механизма на ПТП, както и че същото е настъпило по вина на застраховано при
него лице.
Счита,
че размерът на претендираното от А. П. обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно.
Оспорва
като недоказан иска за имуществени вреди поради липса на връзка с процесното
ПТП.
Оспорва
твърдението на ищеца за продължителността на търпените болки и посттравматично
стресово разстройство.
Обосновава
възражение за съпричиняване поради несъобразена скорост, липса на включени
светлини, поставена обезопасителна каска и непроявено нужно внимание при
шофиране.
Оспорва
и началната дата на претенциите за лихва по иска да неимуществени вреди.
Ищецът в допълнителна искова
молба оспорва възраженията на ответника за съпричиняване, както и възраженията
за прекомерност на претендираното обезщетение и за дължимостта на
претендираните акцесорни задължения за лихва.
Ответникът в допълнителен писмен
отговор поддържа направените възражения.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност спрямо
материалните норми, регламентиращи процесните отношения и след като като съобрази
становищата и възраженията на страните, приема приема за установено от фактическа и правна
страна:
Видно
от Решение № 1326/14.12.2021 г., ведно с мотивите към него, постановени по
н.а.х.д. № 12327/2021 г., по описа на СРС, влязло в законна сила на 30.12.2021
г., водачът на л.a. марка „Пежо”, модел
„106”, с рег. № *******, Ю.Х.Г., e призната за виновна в причиняването по
непредпазливост на три средни телесни повреди на ищеца, нарушавайки правилата
за движение визирани в чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който, при завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
От
заключението по приетата като доказателство комплексна съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, съобразена
с грасните доказателства и извършения личен преглед на ищеца, се установява, че
резултат от ПТП А.П. получил следните травматични увреждания:
Фрактура
на долния край на лява бедрена кост;
Многофрагментна интраартикуларна фрактура на
долния край на лъчевата кост на дясна ръка; Фрактура на тибията на левия крак;
Открита
фрактура на лява подбердица;
Травма
на носа с обилно кървене;
Излив
в плевралната кухина и по хода на интерлоба;
Вещите
лица са определили шест месечен възстановителен период, но по отношение на
конкретния пострадал заключават, че ищецът е продължавал за изпитва физически
болки и страдания около две години, а възстановителния период не е завършен. Предстоящите
интервенции са свързани с извеждане от тялото на поставените остеосинтетични
средства. Тези медицински манипулации, ще доведат до нови болки и страдания.
Според вещите лица, едва след тях и определен период от време, може да се
отговори на въпроса настъпило ли е пълно възстановяване на пострадалия. Предвид
заключението в тази част, съдът приема, че възстановяване не е настъпило и
ищеца продължава да търпи болки и страдания, което са прогнозируеми и в бъдеще,
а пълното възстановяване е факт, който не е настъпил към датата на устните
състезания. Вещите лица са категорични, че неимуществените вреди и разходите
извършени за възстановяване са следствие от ПТП. Възоснова на тази констатация,
съдът приема, че заключението е доказателство за пряка причинно следствена
връзка между ПТП и констатираните травматични увреждания.Отделно от тях, но
също в пряка причинно следствена връзка се явяват и установените при прегледа загрозявящи
белези по предмишницата, лявото бедро, тазобедрената става, колянната става,
лява подбедрица. Съгласно дадените обяснения от вещите лица в проведеното първо
о.с.з., за ищеца са налице трайни последици, тъй като са налице ограничени
движения в крайниците, като по отношение на това състояние възстановяването не
е приключило.
От
заключението към СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
се установява, че пострадалия е на 25 години с правилно психическо и физическо
развитие, и е израствал в благоприятна семейна среда, в която не е развил
вредни навици. Завършил е висше образование и работи като ръководител движение
в Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Експертизата сочи, че ищецът е личност с
изявена социална, професионална и личностна интеграция върху която пътният
инцидент е оказал разрешаващо въздействие. В следствие на настъпилото
преструктуриране на постигнатото, личността е била поставена в стресова
ситуация за запазване на постигнатото и минимализиране на последиците от
физическите травми. Травмата по болест е шестото скалата на интензитет от общо
43 –те жизнени събития и се обобщава с 53 точки и пътен инцидент представлява
психо-травмиращ и стресиращ фактор за ищеца и е създал в пострадалия фуртсриращ
фактор. Според заключението при ищеца са налице остатъчни страхови ситуативни
преживявания, придружени с притеснения и съмнения относно бъдещото
възстановяване на пострадалия.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. А.А.Ш.– на 61
години, се установява, че ищецът е приет по спешност и на близките му са
разяснени видовете травматични увреждания. Десет дни е престоял в реанимация за
възстановяване на жизнените показатели. В периода от ПТП до изписване от
реанимация, близките му е са допускани до него.
От лекарите, близките са разбрали, че е получил мастна емболия. След
преместване в друго отделение е обслужван от свидетелката – негова майка и от сестра му. Нуждата от чужда помощ за
естествени нужди и поддържане на елементарна хигиена е тежала върху
свидетелката, която е вдовица и в семейството не е имало физически силен
близък, който да помага. Това състояние на невъзможност да се обслужва сам е
продължило три месеца. След рехабилитационни процедури е постигнал относителна
самостоятелност за обслужване, но първоначално с патерица, а в последствие с
канадка. Понастоящем продължава да куца
и изпитва болки. Предстоят още опаритивни интервенции за вадене на
пирони и имплант на дясна ръка. В
следствие на стреса и физическите
травми, станал раздразнителен, но по често разсеян и забравящ. Съдът кредитира показанията на свидетелката
при условията на чл. 172 от ГПК, като напълно съответстващи на събраните по
делото писмени доказателства.
От
правна страна разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ регламентира
правото на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Между страните не е спорно наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между ответното дружество и собственика на л.a. марка „Пежо”, модел „106”, с
рег. № ********.
Видно
от Решение № 1326/14.12.2021 г., влязло в законна сила на 30.12.2021 г. се
установява, че водачът на л.a. марка „Пежо”, модел „106”, с рег. № *******, Ю.Х.Г.,
e призната за виновна в причиняването по непредпазливост на три средни телесни
повреди на ищеца, нарушавайки правилата за движение по пътищата визирани в чл.
37, ал. 1 от ЗДвП, като не пропуснал движещият се по път с мотоциклет марка “ИЖ”,
модел “Планета”, с рег. №********управляван от А.П. и реализирал ПТП с него.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда (Решение по 78а НК) е
задължителна за гражданския съд и има доказателствена сила по отношение на
следните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - вината, деянието,
неговата противоправност и неговия извършите Присъдата обвързва гражданския съд
относно всички елементи на престъпния състав, както и за правната квалификация на
противоправността на деянието. Тя може да се противопостави на всички,
независимо дали са участвали в наказателния процес. Останалите постановки в
присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК.
Съпричиняването
е извън задължителната доказателствена сила на съдебния акт присъда или приравненото
на него решение. Затова при направено възражение за съпричиняване, тежестта на
доказване е за ответника. (В този смисъл
ТР № 5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение №
53/02.11.1981 г. по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009 г.
по т.д.№ 728/2008 г. на ВКС, ТК, I-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№
368/2010 г. на ТК, I-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г.
на ВКС, ТК, II-ро Т.О.). Противоправност е установено съобразно влязлата в сила
присъда, относно място, време и вина за настъпването му. Възражението за
съпричиняване не е доказано. От обсъдените по-горе доказателства се установява
наличие на противоправно поведение на водача на л.a. марка „Пежо”, модел „106”,
с рег. № *******, който при управлението му на посоченото място, дата и час,
поради нарушение на правилата за движение по пътищата реализирал ПТП, при
механизма описан в Решението по НАХД и исковата молба, в резултат от което са
настъпили телесни повреди за ищеца. В тази връзка е установена пасивната
материално-правна легитимация на ответника, като застраховател по предявените
искове.
Съгласно
чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които
са в пряка и непосредствена последица от увреждането. За установяване на
неимуществените вреди са събрани гласни доказателства и е приета комплексна
съдебно-медицинска експертиза, от които се установява, че в резултат от ПТП са
получени тежки травматични увреждания при ищеца. От приетата КСМЕ се установява, че в
причинно-следствена връзка с ПТП А. е получил твърдените в исковата молба - фрактура на долния край на лява бедрена
кост; многофрагментна интраартикуларна фрактура на долния край на лъчевата кост
на дясна ръка; фрактура на тибията на левия крак; открита фрактура на лява
подбердица; травма на носа с обилно кървене; излив в плевралната кухина и по
хода на интерлоба, и още допълнителни усложнетния свързани с възстановителния
процес, както и такива, които предстоят.
Вещите лица по допуснатата КСМЕ, определят възстановителен период при
ищeца около 6 месеца, като според експертите ищецът е търпял болки в рамките на
2 години от настъпване на инцидента. Според вещите лица, към настоящия момент
ищецът не се е възстановил напълно, тъй като му предстои изваждането на
поставените остеосинтетични средства, което ще доведе до нови болки и страдания
и едва тогава ще може да се отговори кога ще завърши възстановяването при
ищеца, ако такова може да настъпи изобщо. Съгласно приетата по делото КСМЕ, че
претърпените от пострадалия неимуществени и имуществени вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Съгласно КСМЕ се установиха и
трайни последици от инцидента, касаещи получените трайни загрозяващи белези за
ищеца разположени по цялото тяло, конкретно описани в заключението. Наред с
безспорно установените физически увреждания, ищецът е претърпял и значителни
негативни психически прежиявания, доказани с приетата СПЕ. Съгласно
заключението при ищеца са налице остатъчни страхови ситуативни преживявания,
придружени с притеснения и съмнения относно бъдещото възстановяване на
пострадалия, които настоящият състав следва да отчете като трайни негативни
последици от процесното ПТП.
Съдът
приема като доказана връзката между настъпилите увреждания и усложненията
наложили провеждането интензивно лечение, вкл. мастна емболия съпроводена с остра
дихателна недостатъчност, занижено парциално налягане на кислорода и
въглеродния двуокис. Съгласно експертът това клинично състояние е закономерна
последица от масивни множествени фрактури, какъвто е и процесният случай.
Наличието на усложнение при ищеца, което наложило специално лечение с цел
избягването развитието на мастна емболия се потвърждава и от показанията на св.
Шентова, в частта относно проведената реанимация на ищеца за период от 10.
Съдът
изследвайки събраните доказателства в тяхната взаимовръзка приема като категорична
последица от инцидента състоянието на ищеца като животозастрашаващо за период
от 10 дни, в които е бил поставен в отделение по интензивно лечение. Горното
състояние се потвърждава и епикризата, описваща подробно хода на състоянието на
пострадалия и усложненията породени от тежките фрактури. Тези обстоятелства
следва да бъдат сдобрявани при определяне размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди.
В
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди в конкретния случай, съдът съобразява характерът на уврежданията, последиците
от всяко от тях поотделно и като цяло, продължителността
на възстановителния процес и обстоятелството, че не само не е настъпило пълно
възстановяване, а и такова не се прогнозира предвид трайните последици от инцидента.
За да определени размера на обезщетението, съдът съобразява следните социални
фактори двадесет и четири годишната
възраст, която предполага утвърждаване в професионално отношение и създаване на
трайни отношения свързани с развитие на лични връзки. В случая травматичните
увреждания и свързаните с тях психични последици, ще имат пряко отражение върху
здравето и самочувствието на ищеца, който е имал социален статус и никакви
вредни навици. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема,
че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди е в размер на
120 000 лева и тази сума адекватно обезщетява всички негативни изживявания
/минали, сегашни и бъдещи/ от първоначално интензивните болки и от трудностите
при възстановяването, животозастрашаващото състояние при ищеца, наложило
престоя му в клиника по интензивно лечение и пълното двигателно възстановяване,
което не е настъпило и към настоящия момент, съгласно приетите по делото
доказателства. Съдът, при определяне на размера, съобразява и отчита и негативните последици върху психиката на
ищеца, породени от всички преки последици на процесният пътен инцидент.
По
отношение на имуществените вреди, съдът приема, че от представените писмен
доказателства се установява размер на разход от 4 863,01 лева и от естеството
на закупените артикули и времето на извършване на разхода се установява и
пряката връзка между възсотновителния процес и извършения разход. Горният извод
се подкрепя и от констатациите в КСМЕ.
По възраженията на ответната
страна: Ответникът
носи доказателствената тежест да установи, че поведението на ищеца в ПТП е било
противоправно за да обоснове
възражението съпричиняване. Заключението на САТЕ не съдържа констатации за
нарушение, напротив, скоростта на ищеца към момента, в който му е отнето предимството
е била около 42,27 км.ч., т.е. в рамките на разрешената от 50 км.ч Дори и с
тази скорост, ударът е бил непредотвратим, в момента в който му е отнето
предимството. След като ищецат се е движил със скорост под разрешената и
въпреки нова, не е могъл да предотврати
удара поради внезапно предприетата маневра от другия водач, който му отнема
предимството, изобщо не може да се направи извод за съпричиняване. Въпросът за
поставена предпазна каска е ирелевантен към вредоносните резултати от ПТП, той
като травмите не са настъпили по главата.
При преценка основателността на възражението за съпричиняване следва да
се вземе предвид задължителната практика на ВКС - решение № 206 от 12.03.2010г.
по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. №
596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г.
на ВКС, ТК, II т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС,
ТК, II т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, I т.о.
и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, I т.о.,
постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва
да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението
за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият не е извършил
нарушение в правилата за движение по пътищата. Съдът приема, че по делото не са
ангажирани доказателства , от които да се направи извод за противоправно
поведение на ищеца, с което да е допринеъл обективно за настъпване на ПТП или е
улеснил настъпването на вредите.
Съгласно
чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на
гражданската отговорност на причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на
застрахованото лице за лихви за забава върху дължимото обезщетение за
причинените вреди от датата на уведомяване за застрахователното събитие или
предявяване на претенция от увреденото лице. Съгласно разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т.5,
вр. чл. 429, ал.2, т. 1 и т. 2 и ал. 3, от КЗ, в застрахователното обезщетение
се включват лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице, при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите
за забава на застраховяния по ал. 2, т.
2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само
в рамките на застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на делинквента. Съгласно чл. 429, ал.3,
изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В
случая, видно от представената по делото претенция с Вх. № 103В024855,
пострадалият е уведомил ответното дружество, на 18.08.2020 г., поради което
съдът намира, че от този момент ответникът следва да заплати и лихвата за
забава върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Относно претендираната лихва за имуществените вреди. Същата е
претендирана от датата на завеждането на исковата молба, като съдът счита, че с
оглед на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и предвид че
задължението е търсимо, а не дължимо, следва да бъде уважена, именно от датата
на завеждане на исковата молба, 26.02.2021 г.
Относно
претендираните от страните разноски: Ищецът е освободен от заплащане на
държавни такси и разноски по делото. Видно от приложения договор за правна
защита и съдействие ищецът не е заплатил на представляващия го адвокат възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което и с оглед изхода от спора
тези разноски следва да бъдат присъдени в тежест на ответната страна, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА. Възражението за
прекомерност не неоснователно. Съгласно чл. 7, ал.2 т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения, минималния размер е 3930 лева, а
претендирания го надвишава с 1070 лева. Завишението се обосновава с фактическа
и правна сложност, допълнително усложнена съз защита срещу неоснователни възражения.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание
чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на съда
общо сумата 5 744,52 лв., представляваща дължимата държавна такса за образуване
на делото пред първоинстанционния съд (4 994,52 лв.) и разноски за експертизи
(750 лв.).
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Д.З.” АД, ЕИК ********, да заплати на А.Д.П., ЕГН **********, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000
/сто и дадесет / лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от
ПТП от 16.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
претенцията пред ответното дружество 18.08.2020 г., до окончателното плащане на
дължимата сума.
ОСЪЖДА
„Д.З.” АД, ЕИК ********, да заплати на А.Д.П., ЕГН **********, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 863,01 /четири
хиляди осемстотин шейсет и три точка нула едно/ лева, ведно със законна лихва
от датата на завеждането на исковата претенция 26.02.2021 г., до окончателното
плащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА
„Д.З.” АД, ЕИК ******** да заплати на адв. Г.Й.Й. на основание чл.38, ал.1, т.
2 от ЗАдв, адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв.
ОСЪЖДА
„Д.З.” АД, ЕИК ******** на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на
Софийски градски съд, държавна такса и разноски в размер на 5 744,52 лв..
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
Съдия
в СГС: