Разпореждане по дело №327/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.259 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от [фирма],[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], бул. „Ц. Б.“ I №, ет., представлявано от изпълнителния директор Д. М., чрез управителя на клон С. - М.инж. А. А., чрез пълномощника юрк. В. Ч., против Решение № 632 от. 24.02.2014 год. на РС –Гоце Делчев по гр.д. № 224/2013 год. по описа на РС –Гоце Делчев, в частта “за частично признаване на предявения иск в размер на 510.56 лв., като се постанови ново решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника в размер на 5 100.96 лв.”.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Дружеството-въззивник, чрез процесуалния си представител извежда оплакване, че районният съд не е извършил всеобхватен анализ и преценка на фактическата обстановка по спора, като по този начин се е стигнало до неправилно прилагане на материалния закон.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата Д. Б.. Не сочи доказателства.

Запознавайки се с делото, съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

Окръжната инстанция, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване акта, чиято отмяна се иска, закона и всички обстоятелства по делото, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд e образувано по предявен иск с правно основания чл.422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че в полза на дружеството-ищец съществува вземане в размера на присъдените суми със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.410 от ГПК на 12.02.2013г. по ч.гр.д. № 145/2013г..

От представените писмени доказателства се установява, че на 15.06.2012г. между [фирма] и Д. Б. е сключен договор № 12 за доставка на вода за напояване за 2012г., по силата на който дружеството се задължило да достави на ответника поливна вода през поливен сезон 2012г., при уговорени поливни норми , а ответника се задължил да я получи и заплати.

В приложенията към договора, които са неразделна част от същия, ответника заявил поливни площи от 218 дка картофи в землището на [населено място], при поливна норма от 60 куб. м. на декар и напоителна норма от 120 куб.м. на декар, като договорената цена е в размер на 0.276 лв. с ДДС за 1 куб. м. вода.

От представените по делото доказателства се установява, че между страните по делото има сключен и друг договор - № 15 от 20.06.2012г., за доставка на вода за напояване за 2012г., по който ответницата е заявила поливни площи от 90 дка картофи в землището на [населено място], при поливна норма от 60 куб.м. на декар и напоителна норма от 120 куб.м. на декар, като договорената цена е в размер на 0.276 лв. с ДДС за 1 куб.м. вода.

И по двата договора задълженията в счетоводството на ищеца са водени на една партида, поради което не може да се направи заключение по кой от двата договор е имало изпълнение от страна на ответницата и по кой е останало незаплатено задължение. Всички фактура са издавани на една обща партида на името на Д. Б..

По делото са представени 3 /три/ броя фактури на името на ответницата Б. с № [ЕГН]/17.09.2012г. в размер на 600 лв.; № [ЕГН]/15.06.2012г. в размер на 1500 лв. и № [ЕГН]/12.06.2012г. в размер на 3 000 лв., за които не се спори по делото, че са заплатени.

На 21.02.2012 г. е издадена Фактура №[ЕГН] в размер на 5 100.96 лв. на името на Д. Б. за незаплатена вода за напояване. С писмо с обратна разписка от 27.12.2012г. на Д. Б. е връчена фактура №[ЕГН], като видно от същата, тя е приета и не е оспорена по размер от получателя.

В изпълнение на договора въззивното дружество доставило на ответника вода за напояване, като в дневника за ежедневно напояване било отразено на коя дата колко декара са полети от ответника и за данните се подписал служител на ищцовото дружество. Ответницата Б. оспорва да е подписвала същия и че подписа, полаган на водоползвател е неин.

От Приложения № 7 се вижда,че по двата договора, ответницата Б. не е упълномощила друго лице, различно от нея да подписва АКТ- дневниците, Заявки за вода и фактури.

В хода на производството по делото е назначена садебно-графологическа експертиза, от заключението на която се установява, че положените подписи в Дневник за ежедневно напояване 2012г. - не са изпълнени от Д. Б..

Пред районната инстанция са разпитани и свидетели. Свидетелят П., пенсиониран служител на „Напоителни системи“ в своите показания дава категорични сведения за ответницата по делото, както и относно извършваните поливки и кой ги е извършвал – свидетеля сочи съпруга на Б. като лицето, извършвало поливките и подписвало дневника за ежедневно напояване. Останалите двама свидетели, доведени от страна на ответницата – Р. Б. и Д. Б. (работници през 2012г. при ответницата) също сочат съпруга на ответницата като лицето, което е извършвало поливките. Същите твърдят, че втора поливка не е извършвана. И тримата свидетели са единодушни относно способа на поливане – чрез капково напояване.

По делото е назначена и изпълнена и съдебно-агрономическа експертиза, в която вещото лице посочва, че за засетите сортове картофи – С., У. И А. са необходими минимум две поливки, но е категоричен, че поливната норма от 60 куб.м. е завишена. В констатациите към експертизата вещото лице Т. посочва условно необходимата поливна норма на декар.

При извършване на съдебно – счетоводната експертиза, вещото лице прави извода, че в счетоводната документация на [фирма], сумата от 5 100.96 лв. е дължима, въз основа на издадена фактура с № [ЕГН]/21.12.2012г.. В съдебно заседания, вещото лице уточнява, че към издадената фактура няма рекапитулация,която е задължителна.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1080/2013г. по описа на Районенсъд– [населено място] ищецът по делото е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК на 11.02.2013г.. Съдът е уважил искането на заявителя и е издал заповед по чл.410 ГПК с № 564 от 12.02.2013 г., с която е разпоредил, че длъжникът Д. Б. дължи на кредитора [фирма] сума в размер от 5 100.96 лв.. В законоустановения двуседмичен срок е подадено възражение от страна на длъжника, поради което съда е указал на кредитора да предяви иск за вземането си. В указания срок кредиторът [фирма] е предявил настоящия иск срещу Д. Б..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Дружеството въззивник /ищец в процеса/ е формулирало петитума на жалбата си по следния начин - “да се обезсили първоинстанционното решение, в частта за частично признаване на предявения иск в размер на 510.56 лв., като се постанови ново решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника в размер на 5 100.96 лв.”.

По този начин и следва да се приеме, че иницииралата настоящето производство страна не е обжалвала първоинстанционното решение в прекратителната му част.

На следващо място е наложително да се съобрази, че въззивникът /първоначален ищец/ - не разполага с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в уважената му част /за сумата от 510.53 лв./, поради което и по пътя на тълкуването съдът приема, че всъщност в случая се касае до обжалване на решението единствено в отхвърлителната му част за претендираната главница и по-конкретно в тази, с която е отхвърлена исковата претенция за признаване за установено дължимостта на сумата, представляваща разликата между претендирания размер от 5 100.96 лева - главница и уважения от райнния съд размер на главницата от 510.53 лв.. Т.е., предмет на въззивно обжалване е решението на долустоящия съд, с която устоновителния иске отхвърлен за сумата от 4 590.43 /четири хиляди петстотин и деветдесет лева и четиридесет и три стотинки/ лв. - главница, за използвани и незаплатени водни маси за напояване, по Договор за доставка на вода за напояване сключен между страните.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК за признаване за установено в правоотношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№145/2013г. по описа на Районен съд-гр.Г. Д..

При установителният иск по реда на чл.422 ГПК, ищцовата страна следва да докаже качеството си на кредитор, факта от който произтича вземането й, както по основание, така и по размер. Т.е., посредством провеждане на пълно и главно доказване следва да докаже и установи обстоятелствата, от които твърдяното от него право произтича - неговото възникване, основание и размер, а ответника като длъжник следва да докаже възраженията си срещу вземането.

В процесния случай, с оглед направеното разпределение на доказателствената тежест, с определението по чл.140 ГПК, ищецът е този, който следва да установи конкретните факти и обстоятелства за претендираното от него вземане, с оглед направените възражения от ответника, а именно да докаже, че е доставил вода на ползвателя, количеството и стойността на доставената вода, а ответника следваше да докаже, че е заплатил доставеното количество вода за напояване на ползваните от него площи.

В настоящото производство се претендира установяване съществуване на вземания на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като се твърди, че главното вземане е породено от неизпълнено от ответника към [фирма] задължение по сключени помежду им договори за доставка на поливна вода, за което била издадена данъчна фактура №[ЕГН]/2012 г..

За да постанови своето решение районният съд е приел, че наистина има неизпълнение от страна на Б. по договора за предоставяне на поливна вода за сезон 2012г.. Долустоящият съд се е базирал на заключението на вещото лице по съдебно-агрономическа експертиза /инж.Т./, като е извършил свои собствени изчисления.

От събраните по делото доказателства безспорен е единствено фактът, че ищцовото дружество и ответника са били страни по валидно сключени договори за доставка на вода за напояване № -12/15.06.2012г. и № 15/ 20.06.2012г. Сключването на тези договори не се оспорва, от никоя от страните по делото. Така по силата на този договор [фирма] - доставчик е поел задължение да предостави на ответницата Б. – водоползвател, вода за напояване през 2012г., на 308 дка засята площ с картофи, а водоползвателя е поел задължение да заплаща доставената му вода, при изрично определени цени, начини за плащане и срокове /раздел ІІІ от договора/.

Безспорно в конкретния случай става въпрос за договорни отношения, които отношения по силата на създадената правна връзка между доставчика и ползвателя, са израз на двустранни поети задължения-да бъде получено определено количество вода за напояване срещу задължението да бъде заплатено това количество.

Дотук изложеното дава основание на съда да направи извод, че в процесния случай е доказан фактът, че между [фирма] [населено място] и Д. Б. е налице валидно сключени договори за доставка на вода за напояване. Недоказани обаче в процеса са твърденията, изложени в исковата молба, че ищцовото дружество си е изпълнило всички свои задължения по сключения с ответника договор, че ответникът реално е получил и потребил услугата описана във фактура №[ЕГН]/2012г.. Т.е. не е доказано в процеса, че начислената от доставчика стойност за ползваната от ответника услуга съответства на договореното между тях и на реално ползваната от него услуга, и че ответника дължи процесната сума.

Фактурата, на която ищецът се позовава за доказване вземането си спрямо ответника, притежава единствено формална доказателствена сила и с оглед критериите на чл.180 ГПК, удостоверяват единствено фактите, че е издадена от [фирма] и че лицето, което е подписало тези документи, е техен автор. Съдът намира, че това писмено доказателство, ангажирано и изходящо от ищцовата страна, удостоверява изгодни за нея факти и не може да се ползва с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ответника реално е потребил описания в този документ услуга, и че начислената в нея сума е дължима, при което същата следва да се преценява, наред с другите доказателства. Изрично съдебната практика на ВКС, включително и с решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, приема, че не фактурата е основание за плащане, а реално доставената и потребена услуга от ответника, като при оспорване за недължимост, каквото очевидно е направено от ответницата именно, този който основава твърденията си и вземането си на тази фактура, то доказателствената тежест за използването на вода от ответника, носи ищеца. Още повече, че от тази фактура съвсем не става ясно тази услуга-вода за напояване, по този конкретен договор ли е и за какво плащане става въпрос-за авансово плащане при първа поливка или за следваща поливка, така както е предвидено в самия договор, и ако е така дали това е авансово или окончателно плащане.

При тези данни, настоящият решаващ състав намира, че твърденията на [фирма] за ползване от ответницата на предоставените й от него услуги, за реалното им потребяване и то в количествата, посочени в приложената фактура, за съответствие на начислената суми на ползваната от ответницата услуги по сключения с ищеца договор, както и за дължимост на сумата, начислена по фактурата, не се подкрепят от никакви други доказателства, приобщени по делото, доколкото извлечението от сметката на ответницата при „Напоителни системи“, е също документ изхождащ от дружеството, без обвързваща доказателствена сила и стойност за съда.

При извършената счетоводна експертиза, вещото лице изрично посочва, че към процесната фактура липсва рекапитулация, която е задължителна /вж. изслушването на в.л. в съдебно заседание/.

На следващо място назначената съдебно-графиологична експертиза сочи, че подписите полагани в Дневника за ежедневно напояване, на който ищеца основава твърдението си, че е предоставил съответното количество вода, не са извършвани от ответницава Б.. Твърденията на ищцовото дружество, че подписите са полагани от съпруга на ответницата съда счита за неоснователни и недоказани. Още повече в Приложения № 7 и по двата договора, ответницата Б. не е упълномощила друго лице, различно от нея да подписва АКТ- дневниците, ЗАЯВКИ ЗА ВОДА И ФАКТУРИ. При това положение въз основа на Дневника за ежедневно напояване не може да се определи доставеното количество вода.

Не на последно място, следва да се отбележи, че вещото лице Т. не е дало категорични изводи в експертното си заключение, а предположения основаващи се на агрономическите му знания и опит, без да е посочено, от къде са изведени, като база данни. Самото посочване на количеството вода е условно и в пъти по-малко от тези, за които страните са се договорил. Първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила не е взел под внимание всички събрани по делото доказателства и от тук неправилно е извел изводи за частично уважаване на установителния иск. Но след като не е депозирана въззивна жлба срещу решението на РС-Гоце Делчев в уважената част, то и настоящият съд няма как да се произнася по него.

При така установеното настоящият състав намира, чепредявените искове с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК се явяват недоказани и поради това неоснователни, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Гоце Делчев в атакуваната му част потвърдено.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 632 от 24.02.2014 г. постановено по гр.д. № 224 по описа за 2013 г. на Районен съд – Гоце Делчев, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 ГПК на [фирма],[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], бул. „Ц.“ №, ет., представлявано от изпълнителния директор Д. М., чрез управителя на клон С. - М. инж. А. А., предявена против Д. И. Б. с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], област Б. - за признаване за установено дължимостта на сумата от 4 590.43 /четири хиляди петстотин и деветдесет лева и четиридесет и три стотинки/ лв. - главница, за използвани и незаплатени водни маси за напояване, по Договор за доставка на вода за напояване сключен между страните.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България, при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.