№ 447
гр. Враца, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20241400500442 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№5587/22.04.2024г., подадена от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД, със
седалище гр.София, против решение №171/26.03.2024г.на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №73/2024г., с което предявеният от Б. Н. Н. против
жалбоподателя отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за недължимост на суми
по изп.дело №2023***0401417 на ЧСИ Ц., е бил уважен и жалбоподателят е бил
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно. Развиват се
съображения, че в противовес на практиката на ВКС районният съд е приел, че
погасителната давност на присъдените по изпълнителния лист суми, тече от
27.11.2013г. и в периода 11.04.2014г.-11.04.2019г. давностните срокове са изтекли в
полза на длъжника по изпълнителното производство. Поддържа се, че по силата на ТР
№3/28.03.2023г.по тълк.дело №3/2020г.на ВКС погасителна давност не тече докато
трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на ТР №2/06.06.2015г.по тълк.дело №3/2013г.на ОСГТК на ВКС. Според
жалбоподателя решението на районния съд противоречи на горепосочените
тълкувателни решения и на ППВС №3/1980г. Посочва се също, че за смъртта на
титуляра по договора за кредит и наследодател на ищеца по делото, жалбоподателят
1
не е бил уведомен своевременно, а освен това, въпреки че през м.юни 2017г. е поискал
от ЧСИ Й., пред когото е било образувано първото изпълнително дело, снабдяване с
удостоверение за наследници на длъжника, молбата му за това не е била разгледана.
Твърди се, че поради това настоящия ищец е встъпил в изпълнителния процес едва в
хода на образуваното пред ЧСИ Ц. изп.дело №1417/2023г., но поради бездействието на
първия съдебен изпълнител давност за вземането не следва да тече по силата на
разрешенията, дадени в решение №127/12.07.2022г.на ВКС по гр.дело №2884/2021г., ІІІ
г.о.
Жалбоподателят посочва също така, че в периода 15.05.2019г.-03.07.2020г.
производството по първоначалното изпълнително дело е следвало да бъде спряно на
осн.чл.433, ал.1, т.7 ГПК, тъй като през този период ЧСИ Й. е бил лишен от
правоспособност и архивът му все още не е бил предаден на приемащия ЧСИ, поради
което жалбоподателят обективно не е разполагал с възможност да иска извършването
на изпълнителни действия и погасителна давност в този период също не следва да
тече.
При тези доводи жалбоподателят настоява за отмяна на обжалваното решение
като неправилно и постановяване на друго решение, с което предявеният иск по чл.439
ГПК бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемия Б. Н. Н., чрез упълномощения
му адвокат П. П., е постъпил писмен отговор вх.№7912/05.06.2024г., с която жалбата се
оспорва като неоснователна. Развиват се доводи, че по делото е безспорно установено,
че последното изпълнително действие по първото изпълнително дело е било
извършено на 11.04.2014г., а по новообразуваното пред ЧСИ Ц. изпълнително дело
изпълнителни действия до 29.02.2024г.не са извършвани. Поддържа се, че първото
изпълнително дело е било прекратено по силата на закона на 11.04.2016г. преди
смъртта на наследодателя на ищеца, поради което делото не може да е било спряно и
давност да не тече поради смъртта му, като с оглед на тези факти погасителната
давност е започнала да тече от 11.04.2016г. и е изтекла на 11.04.2021г. Въззиваемият
поддържа също, че първоинстанционният съд е съобразил както ППВС №3/1980г., така
и посочените по-горе две тълкувателни решения. Посочва, че дори давността да е
спряла да тече в периода 15.05.2019г.-03.07.2020г., тя отново е изтекла на 15.03.2022г.,
след което изпълнителни действия не са извършвани.
Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено и на въззиваемия да се
присъдят направените пред настоящата инстанция разноски. В условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Пред въззивната инстанция страните не са поискали събирането на
доказателства, като такива не са събирани и служебно от съда, поради липсата на
основание за това.
2
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният
съд констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от Б. Н. Н. от гр.Враца иск по
чл.439 ГПК против „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ БГ“ЕАД-гр.София, за признаване за
установено по отношение на ответника, че поради изтекла погасителна давност,
ищецът не дължи сумите, за които е бил издаден изпълнителен лист от 27.11.2013г.по
ч.гр.дело №2838/2013г.на РС-Враца, а именно: 191.17 лв. главница за погасяване на
потребителски паричен кредит по договор сключен на 16.08.2011 г, сумата от 18.83 лв;
възнаградителна лихва за периода от 13.01.2012г до 15.02.2012 г; мораторна лихва в
размер на 27.22 лв.за периода от 15.02.2012 г до 02.07.2013г, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.07.2013 г.;
както и направени разноски по издаване на заповедта за изпълнение- заплатена
държавна такса от 25.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лв, за
което е образувано изп.д № 2023***0401417 на ЧСИ И. Ц. рег. № ***, р-н на действие
ОС-Враца.
В исковата молба се твърди, че изпълнителният лист бил издаден в полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД против наследодателя на ищеца-Н. Д. Н., но по
силата на договор за цесия от 22.04.2016г. е цедирано на ответника „Кредит Инкасо
Инвестмънтс“ БГ“ЕАД, който за събиране на вземането образувал изп.дело
№2023***0401417 на ЧСИ И. Ц.. Твърди се също, че съгласно получената от ищеца
през м.12.2023г. по това изпълнително дело покана за доброволно изпълнение, към
22.11.2023г. общото задължение възлизало на 995,25 лв., а на гърба на изпълнителния
лист било отбелязано, че е било образувано и предходно изпълнително производство
под №287/2014г.по описа на ЧСИ В. Й., прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК на
15.10.2021г. с отбелязано последно изпълнително действие от 11.04.2014г.
При тези факти ищецът поддържа, че считано от датата на прекратяване ex
legе на предходното изпълнително дело-11.04.2016г., е започнала да тече общата 5
годишна давност, която е изтекла на 11.04.2021г., т.е. преди образуването на новото
изпълнително дело.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ БГ“ЕАД е
ангажирал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. Ответникът не оспорва
образуването на първото изп.дело №287/2014г.по описа на ЧСИ В. Й. против
наследодателя на ищеца и неговото прекратяване, както и образуването на настоящето
изп.дело №2023***0401417 против ищеца, като наследник на починалия на ***
3
първоначален длъжник Н. Н..
Ответникът поддържа обаче, че по силата на ТР №2/2013г.на ОСГТК на ВКС,
ППВС №3/1980г. и ТР №3/28.03.2023г.по т.д.№3/2020г.на ОСГТК на ВКС, докато е
било висящо първото изпълнително дело и до 26.06.2015г., когато е влязло в сила
ТР3/2013г.на ОСГТК на ВКС погасителна давност не е текла и новата погасителна
давност е започнала да тече именно от 26.06.2015г.
Ответникът твърди също, че наследодателят на ищеца е починал на ***, за
което ответника не е бил уведомен, но през м.юни 2017г. е депозирал пред ЧСИ Й.
молба за снабдяване с удостоверение за наследници и конституиране на установените
такива. Произнасяне по молбата не е извършено, поради което конституирането на
ищеца е извършено едва в хода на второто изпълнително дело. Поради изложеното и
като се позовава на практика на ВКС, ответникът счита, че искането за установяване
на наследниците на починалия длъжник прекъсва давността. Поддържа също, че
смъртта на наследодателя на ищеца съставлява основание за спиране на
изпълнителното производство по силата на закона, без да е необходим нарочен акт на
съдебния изпълнител. Ответникът развива и доводи, че поради изгубване на
правоспособността на ЧСИ В. Й., за времето от запечатването на служебния му архив
на 15.05.2019г.до предаването на архива на приемащия ЧСИ Н. на 03.07.2020г., действа
забрана за извършването на изпълнителни действия и изпълнителното производство
следва да се счита за спряно на осн.чл.433, ал.1, т.7 ГПК. Във връзка с тези доводи
ответникът посочва, че не са били налице и основанията за прекратяване на първото
изпълнително дело, още повече при съществуването на поискани от взискателя, но
неприложени изпълнителни способи.
При тези твърдения в исковата молба и в отговора, страните са ангажирали
писмени доказателства, от които се установява следното:
Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници
№12830/16.08.2016г. на Община Враца, ищецът Б. Н. е законен наследник на Н. Д. Н.,
починал на ***
Въз основа на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело №2838/2013г. в
полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД против наследодателя Н. Н., бил
издаден изпълнителен лист от 27.11.2013г. за следните суми: 191.17 лв. главница за
погасяване на потребителски паричен кредит по договор сключен на 16.08.2011 г,
сумата от 18.83 лв; възнаградителна лихва за периода от 13.01.2012г до 15.02.2012 г;
мораторна лихва в размер на 27.22 лв.за периода от 15.02.2012 г до 02.07.2013г, ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 18.07.2013 г.; както и направени разноски по издаване на заповедта за
изпълнение- заплатена държавна такса от 25.00 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 100.00 лв.
Между страните не се спори, а това се установява и от представените по
4
делото покана за доброволно изпълнение от 22.11.2023г.по изп.дело №2023***0401417
на ЧСИ И. Ц., постановление за конституиране на наследници от 11.10.2023г.,
издадено по същото изпълнително дело и удостоверение №10097/29.02.2023г., изд. от
ЧСИ Ц. отново по изп.дело №2023***0401417, за събиране на вземанията по
издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело №2023***0401417 по опис на
ЧСИ И. Ц., с взискател настоящия жалбоподател „Кредит Инкасо Инвестмънтс“
БГ“ЕАД. Както това е видно от представеното по делото копие от договор за цесия от
12.04.2016г., активната легитимация на „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ БГ“ЕАД да
образува изпълнителното дело произтича от обстоятелството, че по силата на договора
за цесия той е придобил вземанията по издадения изп.лист. От постановлението на
ЧСИ Ц. от 11.10.2023г. се установява, че изп.дело първоначално е било образувано
против Н. Н., но поради смъртта му, като длъжник по делото на негово място е
конституиран ищеца Б. Н.. Съответно, от издаденото от ЧСИ Ц. удостоверение от
29.02.2024г. се установява също, че за събиране на вземанията по изпълнителния лист
е било образувано предходно изпълнително дело, последното изпълнително действие
по което е от 11.04.2014г., а по новообразуваното изп.дело към 29.02.2024г.
изпълнителни действия не са извършвани. В удостоверението не се посочват номера
на първоначалното изпълнително дело и неговото движение.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съдебен състав
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез
иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е
недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно
на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани
страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право -
длъжникът като ищец и взискателят като ответник.
В случая с предявяването на иска за установяване недължимост на парична
сума, ищцата отрича претендираното от ответника материално право, позовавайки се
на твърдения, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, вземанията на ответника са погасени по давност.
За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на
изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна
давност, който период не е бил спиран или прекъсван.
В тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на
5
отричаното от него право, а в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко
доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът
свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
В разглеждания случай по делото са представени доказателства, че за събиране
на вземанията по издадения на 27.11.2013г. изпълнителен лист, против посочения в
изпълнителния лист длъжник (наследодателя на ищеца Б. Н.) е било образувано
изп.дело №2023***0401417 по опис на ЧСИ И. Ц., с взискател „Кредит Инкасо
Инвестмънтс“ БГ“ЕАД. Установено е също, че ищецът Б. Н. е конституиран като
длъжник по посоченото изп.дело на 11.10.2023г. на основание наследствено
правоприемство и с оглед смъртта на първоначалния длъжник Н. Н. на ***
Макар по делото да не са представени доказателства, че за събиране на
вземанията по издадения изп.лист е съществувало предходно образувано друго
изпълнително дело, страните взаимно признават съществуването на такова дело-
изп.дело №287/2014г.по описа на ЧСИ В. Й., като във връзка с това дело безспорни
между страните са и следните факти: 1/ че делото е било прекратено на 15.10.2021г.на
осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК; 2/ че на гърба на оригиналния изпълнителен лист е налице
отбелязване, че последното извършено изпълнително действие е от 11.04.2014г.
По отношение на всички останали, твърдяни от ответника факти, свързани с
движението на изп.дело №287/2014г.по описа на ЧСИ В. Й., доказателства по делото
не са представени и тези факти не се признават от ищеца. По тези причини съдът
приема твърденията на ответника, че не е бил своевременно уведомен за смъртта на
първоначалния длъжник и че през 2017г. е искал от ЧСИ Й. снабдяване с
удостоверение за наследници, съответно за бездействие на ЧСИ Й., за недоказани.
Доколкото това е служебно известно на съда, за доказани следва да се приемат
твърденията на ответника и настоящ жалбоподател, че поради изгубване на
правоспособност, служебния архив на ЧСИ Й. е бил запечатан на 15.05.2019г. и е
предаден на приемащия ЧСИ Н. на 03.07.2020г.
С оглед на така приетите за доказани факти и обстоятелства и като отчита, че
между страните няма спор, че към 2014г., когато е било образувано първото
изпълнително дело, вземанията не са били погасени по давност, съдът намира, че най-
напред следва да бъде даден отговор на въпроса как образуването на първото
изпълнително дело се е отразило на давността.
В разглеждания случай изп.дело №287/2014г. е образувано при действието на
ППВС №3/18.11.1980г., което има силата на закон, и според което погасителна давност
не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на
вземането.
Считано от 26.06.2015г. е в сила Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по
6
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно т.10 от което с приемането му ППВС
№3/1080г. губи сила и се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Предвид възникналата колизия между ППВС №3/1980г. и ТР №2/2013г.по т.д.
№2/2013г. по отношение на образуваните преди 26.06.2015г. и висящи към тази дата
изпълнителни дела, с ТР №3 от 28.03.2023г. по тълк.дело №3/2020г.на ОСГТК на ВКС
се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.
В случая, според признанията на страните, първото изпълнително дело е
образувано през 2014г., последното извършено по него изпълнително действие е от
11.04.2014г., а обявяването на настъпилата перемпция от съдебния изпълнител е
извършено на 15.10.2021г. Следва да се посочи, че съгласно трайно установената
съдебна практика, актът на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното
дело по чл.433, ал.1, т.8 ГПК има само оповестително действие, при което
прекратяването настъпва по силата на закона в деня, в който е осъществен
фактическия състав на чл.433, ал.1, т.8 ГПК –взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години. Ето защо и тъй като в случая
ответникът не е представил доказателства да е поискал извършването на изпълнителни
действия по изп.дело №287/2014г. в периода след 11.04.2014г., то следва да се приеме,
че считано от 11.04.2016г. делото е било прекратено по силата на закона, поради
перемирането му. Както вече бе посочено, в процесуална тежест на ответника по иска
е било да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. В случай
ответникът твърди съществуването на такива основания /подаването на молби за
извършването на изпълнителни действия след 11.04.2014г /, но не сочи доказателства
за това, поради което твърденията му за прекъсване на погасителната давност и
липсата на настъпила перемпция следва да се приемат за недоказани. В допълнение
следва да се посочи и това
За периода от датата на образуване на чл.433, ал.1, т.8 ГПК до прекратяването
му на 11.04.2016г. поради настъпила перемпция, приложимо е било изцяло ППВС
№3/1980г., според което за този период погасителна давност не е текла. Считано от
11.04.2016г. е започнала да тече нова погасителна 5-годишна давност, която е изтекла
на 11.04.2021г., като доказателства за нейното спиране или прекъсване ответникът по
иска не е представил. Поради това следва да се приеме, че към датата на образуване на
7
изп.дело №2023***0401417 по опис на ЧСИ И. Ц. вземанията по издадения на
27.11.2013г. изпълнителен лист вече са били погасени по давност и изпълняемото
материално право е било недължимо от ищеца Б. Н.. При тези изводи предявеният иск
по чл.439 ГПК се явява основателен.
Поради съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение на РС-Враца ще следва да бъде потвърдено при съобразяване на
настоящите мотиви по същество на исковата претенция.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят
ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Б. Н. деловодни разноски за
адвокатска защита пред въззивната инстанция в размер на 400 лв. Доколкото така
посоченото договорено и изплатено от въззиваемия адвокатско възнаграждение е в
размер на минимума по Наредба №1/2004г.за МРАВ, то и възражението на
жалбоподателя за неговата прекомерност се явява неоснователно.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №171/26.03.2024г.на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №73/2024г.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ БГ“ЕАД, еик *** ДА ЗАПЛАТИ НА
Б. Н. Н. от ***, ЕГН **********, сумата от 400 лв., представляваща направените от
него деловодни разноски за адвокатска защита в производството пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8