Мотиви към присъда по НОХД №
273/2018 г. по описа на ШРС
От Шуменска
районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен обвинителен акт по досъдебно
производство № 1266/2017 г. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия П.А.П., EГН **********,
роден на *** г. в гр. Ямбол, с постоянен и настоящ адрес:***, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан за извършено
от него престъпление от общ характер по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, във
вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК,
във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. чл. 29, ал.
1, б. ”а” и б. ”б” от НК.
В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че в периода от 19.10.2017
г. до 02.12.2017 г. в гр. Шумен, при
условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи – сумата от 245.80 лв., метална основа – стопер на стойност 12 лв., 2 бр.
касети – монетници на обща стойност 200 лв., всичко на обща стойност 457.80
лв., собственост на „Комплексен онкологичен център - Шумен“
ЕООД гр. Шумен, от владението на Е.С.М. от
гр. Шумен, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
е извършено чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство.
В
правно-релевантния момент преди началото на разпоредителното заседание ощетеното
юридическо лице „Комплексен
онкологичен център - Шумен“ ЕООД гр.
Шумен предявяви граждански иск срещу подсъдимият
за сумата от 457.80 лева,
за причинени имуществени вреди, резултат от описаното
в обвинителния акт престъпление.
В
правно-релевантния момент преди началото на разпоредителното заседание ощетеното
юридическо лице „Комплексен
онкологичен център - Шумен“ ЕООД гр.
Шумен е депозирало писмена молба с искане да бъдат конституирани като граждански
ищци по делото, като претендират обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на престъплението на подсъдимия в размер на 457.80, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието до окончателното й
изплащане. Искът е предявен своевременно и от легитимирано за
целта лице, поради което същият е допустим и приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство, като ощетеното
юридическо лице е конституирано като граждански ищец по делото.
В
разпоредително съдебно заседание подсъдимият при обсъждане на въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК изяви желание да се възползва от диференцирани процедури по НПК,
поради което съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от НПК. На
основание чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимият по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 14.02.2018 г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда с
оглед множеството смекчаващи вината обстоятелства да наложи на подсъдимия П.
наказание “лишаване от свобода” при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, а именно
3 /три/ години“лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета и на
подсъдимия да бъде наложено окончателно наказание в размер на 2 /две/ години „лишаване
от свобода”, което да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на наказанието. По отношение
на приетият за съвместно разглеждане граждански иск счита, че същият е
основателен и доказан и моли същият да бъде уважен. Излага конкретни съображения във връзка с разпореждане с
веществените доказателства по делото, разноските по делото и мярката за
неотклонение.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият П.П. заявява, че
разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото
в обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Изказва съжаление и разкаяние
за стореното. Защитникът на подсъдимия моли съда предвид наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства да му бъде определено наказание
“лишаване от свобода” по справедливост, но без да конкретизира размера.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
През
инкриминирания период подсъдимият П.А.П. ***. Подсъдимият
е криминално проявен и е осъждан с влезли в сила присъди. На 11.05.2015 г.
подсъдимия П. изтърпял наказание „лишаване от свобода“, наложено му за
извършена в гр. Смолян взломна кражба на пари от кафе – машина, а на 13.12.2016 г. изтърпял следващото
наказание „лишаване от свобода“, наложено му за идентично деяние, извършено в
гр. Ловеч. След като напуснал затворническото заведение, той заживял в гр.
Бургас, но в търсене на препитание предприемал пътувания до различни градове на
територията на страната.
Поради тази
причина през месец октомври 2017 г. подсъдимия пристигнал в гр. Шумен. В ранния следобед на
19.10.2017 г. той посетил сградата, в която се помещава „Комплексен онкологичен център - Шумен“ /“КОЦ – Шумен“/. Тогава подсъдимият забелязал, че във
фоайето на сградата е поставена кафе – машина. Тя била собственост на „Комплексен
онкологичен център - Шумен“ ЕООД гр. Шумен, с
управител свидетеля С.К.. Подсъдимия П. се уверил, че машината работи и
предположил, че в нея има събрани някакви парични средства. За това той решил
да се завърне в сградата в края на работния ден, за да отвори с взлом машината
и да отнеме събраните в нея монети. В изпълнение на взетото решение, на
19.10.2017 г. след 18.00 часа подсъдимия отново се придвижил до сградата,
където се помещава „КОЦ – Шумен“. Той носел със себе си две отвертки – едната с прозрачна
дръжка с надпис „Gadge“, а другата
- с черно жълта дръжка. Подсъдимият изчакал всички преминаващи граждани да
напуснат фоайето, взел една от отвертките, пъхнал острието й между корпуса на
машината и вратата й и започнал да напъва вратата, така, че да се отвори,
въпреки, че заключващия механизъм оставал в заключено положение. Подсъдимият
няколко пъти прекъсвал действията си, т. к. в сградата влизали граждани. След
тяхното отминаване той подновявал усилията си да изкриви заключената врата на
кафе – машината, за да я отвори. Докато извършвал тези действия, подсъдимият
използвал последователно двете отвертки, които носел със себе си. След като
успял да изкриви вратата и тя се отворила, подсъдимият извадил от машината
металната основа – стопер и касетката – монетник, в който се намирала сумата от
162 лв. на монети с различен номинал. Подсъдимият поставил в носената от него
торба касетката – монетник с всички, намиращи се в нея монети и стопера. След
това подсъдимия напуснал сградата, отнасяйки със себе си двете части от
машината и паричната сума. След извършване на деянието подсъдимият изхвърлил
монетника и стопера и похарчил паричната сума за задоволяване на свои нужди.
На 02.12.2018 г. подсъдимият П.П. отново посетил сградата
на Комплексен
онкологичен център - Шумен“ и се уверил, че
кафе – машината, разположена във фоайето работи. След това той изчакал момент,
когато в близост до кафе – машината нямало граждани, извадил една от отвертките
си, пъхнал острието й между корпуса на машината и вратата й и започнал да
напъва вратата, за да я отвори, въпреки, че била заключена. Когато успял да
отвори вратата на кафе – автомата, подсъдимият извадил касетата – монетник, в
която се намирала сумата от 83.80 лв. на монети с различен номинал. П. поставил
касетката – монетник заедно със съдържащите се в него парични средства в
торбата, която носел със себе си и напуснал сградата на “КОЦ – Шумен“. Като се отдалечил от мястото, подсъдимият
изхвърлил монетника, а отнетите парични средства похарчил за свои нужди.
След
разкриване на деянието, с протокол за
доброволно предаване от 20.10.2017 г. подсъдимия П.А.П. предал на полицейските различни технически пособия, а
именно: 1 бр. макетен нож с пластмасова дръжка, 1 бр. клещи с червено – сини
дръжки, 2 бр. отвертки без дръжки и 1 бр. метална арматура с Г - образна форма,
1 бр. отвертка с прозрачна дръжка с надпис „Gadge“ и 1 бр.
отвертка с черно жълта дръжка. В
обясненията си към протокола за доброволно предаване подсъдимият посочил, че е
използвал при извършването на всяко едно от деянията отвертката с прозрачна
дръжка с надпис „Gadge“ и
отвертката с черно жълта дръжка.
Изложената
фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието
на подсъдимият П.А.П., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата
на чл. 371, т. 2 от НПК признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече
доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанието на
подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния
процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
както и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, така и от
събраните в хода на досъдебното производство веществени доказателства,
приложени по делото и предявени на страните по реда на чл. 284 от НПК. Изложената по-горе
фактическа обстановка се доказва и от изготвената в досъдебното производство
съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че стойността на
отнетите от Е.С.М. вещи е в общ размер на 457.80
лева.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Съдът като
прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимият П.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, във вр.
чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК, поради
следното:
Обект на
първото престъпление са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане
върху движими вещи.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е притежавало
фактическа власт върху предмета на престъплението.
От обективна
страна предмет на престъплението са чужди движими вещи, които не са нито
собствени, нито във владение на подсъдимия и за отнемането им е липсвало
съгласие от страна на владелеца. Изпълнителното деяние за престъплението на
подсъдимия е отнемането на вещите чрез действие, което се изразява в
прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на собственика и
установяване на фактическа власт от подсъдимия.
От
субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл,
тъй като подсъдимият е съзнавал, че
лишава от фактическа власт собственика на чуждите движими вещи, предвиждал е
преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху
предмета на престъплението, като е имал намерение противозаконно да ги присвои,
т. е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целел настъпването
на обществено-опасните последици.
Като причина
за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската правна култура и
несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на собственост.
При
определяне на квалификацията на деянието, извършено от подсъдимия, съдът
съобрази обстоятелството, че е извършил престъплението, чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот и предназначени да изключат или
ограничат достъпа на трети лица, а именно чрез изкривяване на заключената врата
на кафе - машината. Съдът намира, че в настоящия случай са налице и двете
изпълнителни деяния на сложното престъпление “взломна кражба” - преодоляване на
преградите, здраво
направени за защита на имот и предназначени да изключат или ограничат достъпа
на трети лица до монетника на кафе-машината, а именно чрез взломяване на
металните врати на кафе-машината и
отнемане на вещите, поради което деянието по отношение на подсъдимия следва да
бъде квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. първо от НК.
Квалификацията
във връзка с т. 4 на чл. 195, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия е налице,
тъй като за осъществяване на деянието е използвал техническо средство - 2 бр. отвертки. Без използваните технически
средства би било почти невъзможно проникването в самата кафе – машина, поради което ролята на използваното средство в случая е
способствала и улеснила осъществяване на деянието, поради което съдът намира,
че квалификацията следва да бъде във връзка с чл.195, ал.1, т. 4, предл. второ
от НК.
Деянието на
подсъдимия е квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,
ал. 1 от НК, тъй като всяко едно от
деянията осъществява по отделно състава на едно и също престъпление - по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК,
извършени са през непродължителен период от време - в периода от 19.10.2017 г. до 02.12.2017 г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината
- пряк умисъл за всяко от деянията.
При определяне на квалификацията на инкриминираното
деяние подсъдимия П.П., съдът
установи, че подсъдимият е извършил деянието при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”а” и “б” от НК, тъй като същия е извършил
деянията, след като е бил осъждан два и повече пъти на “лишаване от свобода” за
умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на които не е било отложено
на основание чл. 66, ал. 1 от НК. П. е осъждан с Присъда № 70/17.12.2013
г., постановена по НОХД № 420/ 2013 г. по описа на РС – Смолян, влязла в
законна сила на 05.02.2014 г. и с присъда № 30/29.05.2014 г., постановена по
НОХД № 474/2014 г. по описа на РС – Ловеч,
влязла в законна сила на 25.09.2014 г., като са му били налагани наказания “лишаване от
свобода”, които П. е изтърпял ефективно. От изтърпяване на наказанията по
посочените присъди до извършване на деянието, предмет на настоящото дело не са
изминали пет години, поради което деянието на подсъдимия следва да бъде
квалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, във вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и
“б” от НК.
При
определяне на наказанието на подсъдимият за извършеното от него престъпление
съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние, което преценява като висока
- касае се за отнемане на чужди движими вещи на сравнително висока стойност, чрез използване на техническо средство и чрез взломяване
на прегради, здраво направени за защита на имот. Както бе посочено по – горе стойността
на откраднатите вещи също не е незначителна – съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза стойността на отнетите вещи
е 457.80 лева. Степента на обществена опасност на подсъдимият,
която съдът преценява с оглед данните за
личността му:
При
обсъждане степента на обществена опасност на подсъдимия П.П. съдът прецени, като смекчаващи вината следните обстоятелства
– обремененото материално положение на същия и тежкото му семейно положение –
безработен, със влошено здравословно, което се
доказва от изявлението на подсъдимия, прави пълни самопризнания /разпитан в
хода на досъдебното производство и в съдебно заседание се признава за виновен/,
оказаното пълно съдействие на органите на досъдебното производство и изказаното
дълбоко съжаление. Съдът отчете и желанието му да започне живота си по един
правомерен начин, което бе манифестирано от негова страна. Същевременно съдът
констатира наличието отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
него - предишните 9 /девет/ осъждания на
подсъдимия и наличието на невъзстановени щети от процесното посегателство.
Видно от справката за съдимост на П. става ясно, че същият е осъден с 9 /девет/
влезли в сила присъди за посегателство срещу собствеността на гражданите, като
последните две от тях за извършени взломни кражби на пари от кафе – машина. Той е осъждан 7 /седем/ пъти извън случаите,
даващи основание за квалифициране на деянието му като опасен рецидив. Това показва
трайно установено асоциално поведение и липса на респект от наложени и
изтърпени наказания, тъй като деянията от тях са извършени в един
продължителен период от време и по голяма част от присъдите е търпял ефективно
наказание “лишаване от свобода”, което съдът възприема като отегчаващо вината
обстоятелство. Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в
чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия П.П., като наказанието бъде определено при отчитане, както на
отегчаващите, а така също и на смекчаващите отговорността обстоятелства,
посочени по-горе. Преценявайки изложеното, и личността на дееца, съдът намира,
че отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни, за да
обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на деянието,
предмет на разглеждане в настоящото производство. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от
НПК, то разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НК задължава съда при осъдителна
присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл. 58а от НК.
Именно, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки
предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и
съответно на извършеното на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на
минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, а именно – 3
/три/ години “лишаване от свобода”. В същото време, съгласно разпоредбата на
чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3 и осъди
подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 2 /две/ години. При определяне размера на наказанието съдът
взе предвид, както изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
така също и характеристичните данни за личността на дееца, които сочат, че
същият е осъждан и за други посегателства срещу собствеността на
гражданите.
По отношение
на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като взе в предвид
предишните осъждания на дееца, по които е прекарал един продължителен период в
затвора, обуславящи факта, че подсъдимия очевидно не се е поправил, както и
обстоятелството, че деянията по настоящото дело са извършени година след
излизането му от затвора, счита че за да бъдат постигнати целите на
наказанието, посочени в чл. 36 от НК се налага неговото ефективно изтърпяване.
Отделно от това е невъзможно условното осъждане на дееца при условията на чл.
66, ал. 1 от НК, а и такова дори да е възможно не би могло да даде необходимия
и целен положителен резултат. Условното осъждане
в процесния случай противоречи на изискванията на обща и лична превенция.
Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава
приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл. 66,
ал. 1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание
“лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод не би
могъл да бъде направен. Подсъдимият следва да понесе по – сериозна отговорност
за извършеното. Съдът прецени по-горе високата обществена опасност на дееца,
както и с оглед на високата обществена опасност на деянието намира, че не е
възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК, без ефективно изтърпяване на наказанието. В този
смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002 г. на ВКС, Решение
№ 528/1993 г. на ВКС, Решение № 386/1973 г. на ВКС и др./.
На основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален „строг“ режим
на изтърпяване на наказанието, като на основание разпоредбата на чл. 59, ал. 1
от НК зачете времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за
неотклонение “задържане под стража”, считано от 12.12.2017 г.
Съдът счита така
определеното наказание за справедливо и съответстващо на тежеста, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и
подходящо да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъдения. Освен това, съдът намира, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимият П. и ще му се
отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще окаже
възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на
генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
При преценка
на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск от страна на
пострадалото юридическо лице – Комплексен онкологичен център -
Шумен“ ЕООД гр.
Шумен съдът счита същия за основателен и доказан до пълния приет за съвместно
разглеждане размер, който съвпада и с размера, посочен в диспозитива на
обвинителния акт, а именно 457.80 лева, поради което съдът с присъдата си го
уважи изцяло. При преценката на гражданския иск съдът прецени заключението на
вещото лице, дадено по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа
експертиза, както и обстоятелството, че причинените щети не са били
възстановени на пострадалото юридическо лице до приключване на съдебното
производство по делото. При преценка на претенцията за заплащане на законна
лихва върху сумата, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на
същата съдът съобрази обстоятелството, че вредите от непозволено увреждане са
изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им
причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на
плащане длъжникът дължи законната лихва определена от Министерския съвет за
съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият
размер на гражданският иск за неимуществени вреди следва да бъде присъден ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на деянието, а
именно – 02.12.2017 г. до окончателното изплащане на тази сума.
На основание разпоредбата на чл. 2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50 лева /петдесет лева/.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата
направените деловодни разноски в размер на 65 /шестдесет и пет/ лева и 5 /пет/
лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Съдът с
присъдата си постанови на основание чл. 301, ал. 1, т. 9 от НПК, във вр. чл. 53, ал. 1, б. ”а” от НК отнемане в полза на държавата иззетите като
веществени доказателства по делото -
1 бр. отвертка с прозрачна дръжка с надпис „Gadge“ и 1 бр.
отвертка с черно жълта дръжка.
На основание
чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, във вр. чл. 111
от НПК съдът върна на подсъдимия
П.А.П., EГН *********
иззетите като веществените доказателства – 1 бр. макетен нож с
пластмасова дръжка, 1 бр. клещи с червено – сини дръжки, 2 бр. отвертки без
дръжки и 1 бр. метална арматура с Г - образна форма. В същото
време съдът постанови на основание разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 9 от НПК,
във вр. чл. 112, ал. 4 от НПК веществените доказателства – 3 броя дискове, от
които 2 бр. дискове със записи от видеокамери и 1 бр. диск с информация по ЗЕС
да бъдат оставени по делото.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: