О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 324 21.02.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско
отделение, пети въззивен
състав
На двадесет и първи февруари две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 81
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт Симеон Дишлиев против определение от 17.10.2018г. по гр.д.№4597 по описа за 2018г. на Бургаския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателя против Г.Щ.Г. *** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК- за установяване вземанията на ищеца против ответника, описани в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№1500/18г. по описа на БРС и е прекратено производството по гр.д.№4597/18г. по описа на БРС. Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска същото да бъде отменено, а производството да се върне на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Сочи, че заповедният съд е дал указания на жалбоподателя /към онзи момент имащ качеството на заявител в заповедното производство/ да предяви установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, понеже длъжникът не е бил открит по реда на чл.47, ал.1 и 3 ГПК. В законоустановения срок жалбоподателят изпълнил указанията на заповедния съд, в резултат на което било образувано ч.гр.д.№4597/2018г. по описа на БРС. На 13.07.2018г. жалбоподателят получил указания за заплащане на държавна такса в размер на 173,47 лв. за водене на установителен иск, която била заплатена своевременно и депозирана по делото. На 10.08.2018г. били получени указания за уточнение на исковата претенция, които също били изпълнени в срок. Към датата на входиране на исковата молба заповедният съд не бил отменил разпореждането си, с което дал указания за предявяването на иска, предвид което следвало да се приеме, че за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съществувал правен интерес от водене на иск за установяване съществуването на вземането си спрямо длъжника. Едва в обжалваното определение районният съд констатирал, че заповедта за изпълнение била връчена на длъжника на 7.05.2018г., съгласно чл.45 ГПК и приел, че исковете са недопустими. Намира този извод за неправилен. Изтъква, че ако това определение влезе в сила заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена, а оттам и издадения по ч.гр.д.№1500/18г. изпълнителен лист. Сочи, че за да влезе в сила заповедта за изпълнение е необходимо исковата претенция, въз основа на която било образувано установителното производство да приключи с влязло в сила решение. На следващо място се изтъква, че дружеството ще претърпи загуба, равняваща се на платената държавна такса, а при обезсилване на заповедта и платената в заповедното производство държавна такса, които нямало как да им се възстановят, въпреки че са били изправна страна в производството.
При условията на евентуалност е направено искане делото да се върне на заповедния съд за извършване на следващи процесуални действия- произнасяне по подаденото заявление с разпореждане, съгласно което приема за влязла в сила заповедта за изпълнение и постановяване издаване на изпълнителен лист, като в последния случай моли въззивната инстанция да постанови заплатената държавна такса за исковото производство да бъде върната на жалбоподателя на основание чл.4б във връзка с чл.3 от ЗДТ и чл.129, ал.3 ГПК като недължимо платена.
Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата- Г.Щ.Г., не е представил своевременно писмен отговор, въпреки че е бил уведомен за тази възможност.
По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявена е от страна, която има правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
По искане на частния жалбоподател
против ответника е образувано ч.гр.д.№1500 по описа за 2018г. на Бургаския
районен съд, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №772 от 2.03.2018г. за сумите , посочени в заповедта.
Заповедта за изпълнение е
връчвана на длъжника по реда на чл.47, ал.2 ГПК, като видно от съобщението на
л.12 от ч.гр.д.№1500/18г. на БРС, Г.Щ.Г. се е явил и лично е получил заповедта
на 7.05.2018г., за което се е подписал. Двуседмичният срокът за подаване на
възражение е изтекъл на 21.05.2018г., понеделник, присъствен ден. Тъй като възражение
против заповедта по чл.410 ГПК не е постъпило, то заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №772 от 2.03.2018г., издадена по
ч.гр.д.№1500/18г. на БРС е влязла в сила- така чл.416 ГПК, предл.първо.
При това положение последващите действия
на БРС по заповедното производство- определението от 11.05.2018г. за даване
указания на заявителя за предявяване на иска, така и действията на съда по
установителния иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК- указания за
отстраняване нередовности на исковата молба, включително за плащане на държавна
такса и т.н. са незаконосъобразни.
Това извод обаче не променя
обстоятелството, че при влязла в сила заповед за изпълнение частният
жалбоподател няма правен интерес от водене на установителен иск за съществуване
на вземането си по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Въпросът е
разрешен по задължителен за съдилищата начин с разрешението, дадено в т.10а от
ТР №4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
правото на иск по чл.422, ал.1 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК е обусловено от
надлежно извършено от длъжника в законния срок /двуседмичен от връчване на
заповедта за изпълнение/ процесуално действие- подаване на възражение по чл.414 ГПК. Съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1, респ.415, ал.1 ГПК извършва
самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки
и не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство.
Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, респективно чл.415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражение по чл.414 ГПК не е подадено,
или не е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК или не съдържа оспорване на
вземането.
Несъмнено в случая заповедта за
изпълнение е влязла в сила на 21.05.2018г., т.е. преди образуването на исковото
производство по чл.422,1 ал.1 ГПК по гр.д.№4597/2018г. по описа на БРС, поради
което ищецът- сега жалбоподател няма правен интерес от воденето на този иск.
Несъстоятелни са описанията на
жалбоподателя, че има вероятност заповедта за изпълнение да бъде обезсилена,
както и изпълнителния лист, издаден въз основа на нея. На първо място следва да
се отбележи, че доколкото заповедта за изпълнение е по чл.410 ГПК, то
изпълнителен лист по нея не е издаван към настоящия момент, поради което и няма
как да бъде обезсилен. Второ, видно от задължителното за долустоящите съдебни
инстанции разрешение, дадено в мотивите и диспозитива на т.13 от ТР №4/2013 от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС- издадената заповед за изпълнение
и изпълнителен лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на
производството по делото при съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта
за изпълнение по чл.410, респективно чл.417 ГПК и да обезсили изпълнителния
лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по
чл.415, ал.1 ГПК, съответно чл.422 ГПК, е съдът
в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. В
случая е видно, че с обжалваното определение, с което е върната исковата молба
на жалбоподателя по иска по чл.422, ал.1 ГПК и е прекратено производството по
делото, не е постановено обезсилване на заповедта за изпълнение, издадена по
ч.гр.д.№1500/18г. на БРС, а заповедният съд не разполага с компетентност да я
обезсили.
Поставеният въпрос за
неправомерно събрани държавни такси от жалбоподателя стои извън преценката за
допустимост на исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и като
съобрази, че фактическите и правни изводи на двете инстанции съвпадат Бургаският
окръжен съд приема, че обжалваното определение на БРС е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Без разглеждане следва да се
остави и евентуалното искане на жалбоподателя настоящата инстанция да се
разпореди връщане на делото на заповедния съд за извършване на следващи
процесуални действия и произтичащото от него искане за постановяване на връщане
на внесената държавна такса за исковото производство. Обжалваният съдебен акт е
определение за връщане на искова молба и прекратяване на гражданско дело,
поради което извън компетентността на настоящия съдебен състав е да се
произнася по други искания, извън проверката за законосъобразност на обжалваното
определение. Освен това по искането на жалбоподателя за издаване на
изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение ще се
произнесе служебно заповедният съд, след връщането на делото в Бургаския
районен съд.
С оглед изхода на делото на
жалбоподателя не се дължат разноски.
Предвид цената на исковете,
настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №7509 от 17.10.2018г. по гр.д.№4597 по описа за 2018г. на Бургаския районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалното искане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД делото да се върне на заповедния съд за извършване на следващи процесуални действия- произнасяне по подаденото заявление с разпореждане, съгласно което приема за влязла в сила заповедта за изпълнение и постановяване издаване на изпълнителен лист, както и да постанови връщане на заплатената държавна такса за исковото производство на жалбоподателя на основание чл.4б във връзка с чл.3 от ЗДТ и чл.129, ал.3 ГПК като недължимо платена.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.