М О Т И
В И
към Решение по АНД № 1152 /2014 г. по описа на Пловдивски
районен съд – ХХІV н.с.
Производство
по реда на чл. 4 и сл. от Указа за борба с дребното хулиганство.
Внесена е за разглеждане преписка,
касаеща Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство на ІV РУ „П”– гр.
Пловдив, извършено от В.И.Х..
Нарушителят Х. се явява в съдебно
заседание и не оспорва изложените в акта факти и обстоятелства. Заявява, че на 08.05.2013г.
е присъствал и участвал на сбиване между посочените в АУАН футболни отбори,
като счита, че поведението му е било провокирано от нападението на феновете на
ФК „Л. П.”. Изразява съжаление за стореното, счита, че следва да понесе
наказание, като предоставя на съда, относно определяне вида на наказанието.
Съдът, след като
прецени приложените по преписката доказателства, намира и приема за установено
следното:
Нарушителят В.И.Х.
- 26г.,
роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, женен,
безработен, със средно образование, живущ ***, осъждан, ЕГН **********.
На 08.05.2013г. в гр. П.,
след като приключила футболната среща между отборите на ФК „Б.” и ФК „Л. П.”
феновете на първият отбор отишли в заведение „Д.- *” находящо се в гр. П., ул.
„С.П.” № *. Феновете на „Б.” носили фланелки и отличителни знаци на отбора си.
Още при влизане в заведението феновете скандирали името на отбора си. Тъй като
между феновете настъпили дрязги служителите на заведението извикали „А.С.”.
Част от групата привърженици на ФК „Б.” си тръгнали, като в заведението
останали около 12 човека. Сред тях били и В.Х., П. С. и М. С.. Малко по-късно в
заведението пристигнали фенове на „Л. П.”. Същите при влизане в заведението
скандирали името на отбора си. Като това провокирало размяна на обидни думи
между двете агитки.
Отново персонала на
заведението потърсил за съдействие „А.С.”.
При пристигането на охранителите феновете на отборите седнали на масите
и спрели размяна на обиди. Тогава служителите на „А.С.” провели разговори с
персонала, за да разберат кой създава проблеми и да го поканят да напусне
заведението. Бил посочен един от феновете на ФК „Б.”, като след това бил
проведен разговор с него, същият бил много повлиян от алкохола. Останалите
защитили същия, като той не след дълго заспал на масата. По-късно отново
възникнал скандал между феновете на ФК „Б.” и ФК „Л.”, започнали да хвърлят
бутилки и камъни. Последвали размяна на реплики, което наложило отново на място
да дойде екип на „А.С.”, както и полицейски служители на Четвърто РУ „П”
Пловдив. До идването им започнал физически сблъсък между феновете на ФК „Б.” и ФК „Л.”, в който взел участие В.Х..
Настъпила еуфория, всеки започнал да бяга в различна посока, като Х. се отзовал
срещу охранителите. По главата му имало кръв, бил предупреден да влезе вътре в
заведението, то тъй като бил видимо повлиян от алкохол – хвърлял камъни по
отдалечаващите се фенове на „Л.”, побягнал навън и започнал да блъска, отправял
обиди и нецензурни изрази срещу охранителите -
„Какви сте вие бе! Нямате право да ме биете. П.! Ще ви съдя”. Това
наложило да му бъдат сложени белезници и да бъде предаден на служителите на
Четвърто РУ „п” Пловдив. Предвид нараняванията, които същият имал по главата за
него и за сервитьорка от заведението бил извикан екип на Спешна медицинска
помощ.
По делото е проведено
досъдебно производство, което приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство от 21.01.2014г. с указание за започване на процедура
по УБДХ.
В хода на
производството са разпитани множество свидетели както и персонала на заведение
„Д. – *” – Р. Б., М. М., Д. П., П. М., както и служителите на „А.С.” – И. Т., В.
Ц., С. Н., Д. Ж., Н. В., така и служители на Четвърто РУ „П” Пловдив – Д. Б., И.
З., Л. М., А. Д. и Г. И.. Като общото
между всички тях е, че действително на посочената дата 08.05.2013г. между
фенове на ФК „Б.” и ФК „Л.” е възникнал бой, в който е взел участие В.Х., като
същият е хвърлял камъни, обиждал е и е употребявал нецензурни думи, както към
фенове на ФК „Л.”, така и към служители на
”А.С.”, а също така е посягал и удрял охранители. Бил е повлиян от алкохол,
като това му поведение било наблюдавано основно от служители на „А.С.” и
персонала на заведението. В показанията на свид. С. се посочва, че именно той е
предизвикал кавгата, започнал е спора и е бил предупреден от служителите на „А.С.”.
Същата е видяла, че нар. Х. – наричайки го В. в показанията си, е ударил един с
юмрук в рамото един от охранителите. Агресивното му поведение било насочено
както към феновете на „Л.”, така и към служители на „А.С.”, като той не ги
преустановил действията си, дори след като му било отправено устно такова
разпореждане.
Описаното в Акта за
констатиране на проява на дребно хулиганство се подкрепя от доказателствата по
делото, а именно гласните такива на
свидетелите, но и от самопризнанията на самия нарушител Х.. Същият пред съда
заявява, че не е следвало да има такова поведение. В изтеклото време е направил
оценка на поведението си, спрял е да посещава по собствено желание мачовете в
рамките на една година и счита, че за проявата му е допринесла както поетият алкохол,
така и поведението на останалите фенове на двата отбора.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, Съдът прие, че с действията си нарушителят В.И.Х. е извършил непристойни действия описани в
цитираният по-горе акт, с което е нарушил обществения ред и спокойствие.
Деянието, извършено от Х., е с по-ниска степен
на обществена опасност от други сходни случаи, поради което не представлява
престъпление по чл. 325 от НК. Същото се явява такова по смисъла на чл. 1 ал. 2
от УБДХ, като в постановление № 2 от 29.06.1974г. на Пленума на ВС е направено
разграничението между обществената опасност между деянията в УБДХ и НК.
От субективна страна
нарушението е извършено умишлено от дееца, като той е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от
поведението си и е целял тяхното настъпване. С оглед изтеклото време от
деянието до постановяване на решението на съда, нар. Х. е направил оценка на
поведението си и изразява съжаление за същото.
За постигане на целите
на личната и генерална превенции, и най-вече за поправянето и превъзпитаването
на нарушителя съдът намира, че на същия следва да бъде наложено на основание
чл. 1, ал. 1 т.2 от УБДХ по-лекото от двете алтернативно предвидени наказания,
а именно – ГЛОБА в размер около средния, а именно 300 лева. Съдът избра това
наказание между двете предвидени в чл. 1 на УБДХ наказания, тъй като прецени,
че нар. Х. се разкайва за извършеното, съзнава го, сам е решил и е спрял да
ходи на футболни мачове, съдът преценява младата му възраст, поетият алкохол,
както и еуфорията, която го е обзела от футболният мач. Също така от деянието
до постановяване на решението е изтекъл един дълъг период, което е довело до
осъзнаване на извършеното, поради което и не се налага спрямо нар. Х. да бъде
определено наказание „Задържане в структурните звена на МВР”.
Определеното наказание
– глоба в размер на 300 лева ще помогне в най-пълна степен да се превъзпита
нарушителя към спазване на обществения ред, ще въздейства възпитателно върху
него и върху други членове на обществото.
При определяне размера
на наказанието съдът се съобрази със семейното положение на нарушителя,
изразеното от него критично отношение, с имотното му състояние, а именно същият
е безработен.
Причини за извършване
на нарушението – незачитане на порядките в обществото и слаби волеви задръжки.
Водим от горното,
съдът се произнесе с решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ЙТ