Решение по дело №95/2023 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 34
Дата: 21 юни 2023 г. (в сила от 12 юли 2023 г.)
Съдия: Ивета Павлова Такова
Дело: 20231730200095
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Радомир, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛ.Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20231730200095 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №./14.06.2022г., началник сектор към ОДМВР-Перник,
„Пътна полиция" е наложил на жалбоподателката В. П. В., с ЕГН:********** от гр.П.,
ул.»С.» №., вх.., ет.., ап.. административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание
чл.185 от ЗДвП , за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП и адм.наказание глоба в размер на 10
лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Недоволна от така наложените й наказания В. по изложени във въззивната жалба
съображения и подробно развити в хода на пледоариите правни доводи от адвокат-
пълномощника й, моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се описаната в НП фактическа обстановка и се
навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН
и НП, и нарушение на материалния закон. На основание чл.6Зд, ал.1 от ЗАНН се
претендират направени по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява в с.з., като е изразила писмено
становище по жалбата и моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно.Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално
1
допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
От фактическа страна:
В АУАН, серия GA №../19.05.2022г. е описано от фактическа страна, че на
19.05.2022г. в 15.55 часа, в гр. Радомир , по ул "Люлякова" с посока на движение към ул.
"Райко Даскалов" жалбоподателката е управлявала л.а. „С......." с рег.№РК....ВВ ,собственост
на В. С.... П., с ЕГН:**********, като при извършена проверка от контролните органи на
полицията, на кръстовището с ул."Милан Грънчаров" след служебна справка са
констатирали, че МПС-то не е представено на годишен технически преглед за 2022г. и, че
водачката не носи КТ към свидетелството за управление.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу
издадения акт от страна на жалбоподателката .
Въз основа на така съставения АУАН административнонаказващия орган е издал
наказателно постановление №...../14.06.2022г. на като е наложил на жалбоподателката В. П.
В.... административно наказание глоба в размер на 20 лева, на основание чл.185 от ЗДвП , за
нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП и адм.наказание глоба в размер на 10 лева, на основание
чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
От правна страна:
Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът следва да
провери дали при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаване въз основа на него на наказателното постановление административно-наказващият
орган е спазил императивните изисквания предвидени от законодателя и визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са останалите
законови разпоредби в производството по установяване на административните нарушения
и налагане на административните наказания по ЗАНН.
След като се занима служебно с горепосочените въпроси съдът намери за
основателни възраженията на жалбоподателката изложени във въззивната жалба и в хода на
пледоариите от адв.П. касателно обстоятелството, че е налице неправилно приложение на
санкционната правна норма относно извършеното адм.нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП и
непълнота при посочването на нарушената матералноправна норма посочена НП относно
второто нарушение, а именно по чл.100, ал.1, пр.1 ЗДвП. Основателни са доводите на адв.П.,
че нормата на чл.100, ал.1 ,т.1 от НК съдържа две предложения като не е посочено от страна
на АНО в НП , за кое от тях е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката В.... .
Освен това с атакуваното НП на жалбоподателката В.... е наложено наказание
глоба на основание общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП в размер на 20 лева за извършено
от последната административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Цитираната правна
норма на чл.147, ал.1 от ЗДвП не съдържа задължение за собствениците и водачите на МПС
неизпълнението, на което да бъде санкционирано. Разпоредбата на чл.181, ал.1, ал 1 от ЗДвП
съдържа такова конкретното задължение неизпълнението, на което се санкционира а
именно, съгласно цитираната разпоредба се наказва с глоба в размер на 50 лева собственик
2
или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок
превозно средство за технически преглед.В случая обаче Василева не е нито собственик,
нито длъжностно лице, поради което същата не би могла да бъде санкционирана и по силата
на тази специалната правна норма.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
За пълнота по съществото на спора настоящият състав на решаващия съд следва да
отбележи относно доводите на жалбоподателката за недоказаност на извършените
административни нарушения, то предвид ангажираните от наказващия орган в хода на
съдебното дирене гласни доказателства и приложените в административно- наказателната
преписка писмени такива, както и наведените от В... и адвокат-пълномощника й доводи, и
представени в хода на съдебното дирене писмени доказателства , фактическата обстановка
изложена в АУАН и НП се разколебава и не е доказано по безспорен начин
жалбоподателката да е извършила адм.нарушения, за които е санкционирана с атакуваното
НП.

По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателката В... е направила разноски за възнаграждение на адвокат в производството
и е поискала присъждането им. От приложените по делото пълномощно, и Договор за
правна защита и съдействие от 05.04.2023г., сключен между жалбоподателката и адв.П., се
установява, че страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално
представителство по настоящото административнонаказателно дело, в размер на 750 лева,
която сума е изплатена в брой при подписването на договора. Поради това и с оглед изхода
на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК заплатеното от
жалбоподателката възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на
органа, издал отменения административнонаказателен акт. В случая обаче то е определено
над минималния размер от 400 лева, предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал.
2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и предвид възражението за прекомерност, направено в
становището на АНО приложено по делото, съдът счита, че на основание чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН следва да присъди по-нисък размер на разноските от договорения, като осъди
ОДМВР - Перник да заплати възнаграждение в минимално определения размер съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата. За това решение съдът е мотивиран от обстоятелството, че
делото не разкрива фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно
заседание.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1, вр. ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление №./14.06.2022г.,с което Началник сектор към
ОДМВР-Перник, „Пътна полиция" е наложил на В. П. В., с ЕГН:********** от гр.П.,
ул.»С.» №., вх.. , ет.., ап.. административно наказание глоба в размер на 20 лева на
основание чл.185 от ЗДвП , за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП и адм.наказание глоба в
размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1,
т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков"
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на В. П. В., с ЕГН:********** от гр.П., ул.»С.» №., вх.. , ет., ап.. сумата
от 400,00 /четиристотин лева/, представляваща направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда Пернишки административен съд в 14-
дневен срок от страните, че е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4