Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260116
гр. Пловдив, 01.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесети юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 5992/2019г. по описа
на ПРС, XXV нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-006762/28.08.2019г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
"Пътна полиция" – Пловдив, с което на В.К. с ЕГН **********, на основание чл.
175, ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено
наказание - ГЛОБА в размер на 200 лева и лишаваН. от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, и на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
наказания - ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за
нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП,
като наред с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
В.К., в жалбата
си излага доводи за незаконосъобразност и н.правилност на обжалваното наказателно постановление,
като моли за отмяна на последното поради допуснати нарушения. Жалбоподателят редовно и своевременно
призован, н. се явява в съдебно заседание, като се представлява от адв. Г.К..
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебното заседание, н. изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна
/санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалван. акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.08.2019г. около 00.50 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № … в гр. Пловдив, ул. "Вечерница“ № 3, чужда собственост, като
допуснал следните нарушения: 1. Водачът не спрял на подаден светлинен и звуков
сигнал, от патрулен автомобил на МВР, като увеличава скоростта и препречва пътя
на полицейския автомобил, 2. Водачът е отказал да му бъде извършена проба с
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните аналози, като
бил нервен, след което му бил издаден талон за медицинско изследване с бланков
№ …, в който му бил даден срок до 45 минути от връчван.то на талона в 03.10ч.
на 16.08.2019г. да се яви в съответното медицинско заведение – УМБАЛ "Св. Г."***,
за да даде кръвна проба за изследване, което жалбоподателят отказал да изпълни;
Констатираните
обстоятелства актосъставителят описал в
съставения акт, като ги квалифицирал като нарушения по чл. 103 от ЗДвП и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Бил съставен АУАН бланков
№ 040498 от 16.08.2019г.
Жалбоподателят подписал АУАН, и в графата за възражения отбелязал
че се уплашил и поради това не спрял на полицаите, както и че пушил марихуана
преди една седмица. Като доказателства било иззето СУМПС № ********* и контролен талон. Въз
основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление /НП/, в което нарушенията били описани словно
по сходен с даденото в АУАН описание, като на същите била дадена цифрова
квалификация по чл. 103 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. С издаденото НП, за първото
нарушение са наложени
административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, а за второто нарушение глоба в размер на
2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба №
Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от гласните доказателства –
показанията на актосъставителя П.И.П. и свидетеля по акта И.Б.Д., който
установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в НП и АУАН, и които
показания съдът намира за логични, обективни и съответни на останалите събрани
по делото писмени доказателства – АУАН и НП, справка за нарушител/водач, талон за
медицинско изследване с бланков № …, Заповед № 8121з-505/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи, писмо от УМБАЛ
„Св. Г.“, лист за преглед на пациент, протокол за медицинско изследване,
страници от амбулаторен дневник, докладна записка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаван.то на атакуваното
наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП настоящият съдебен
състав счита, че по делото са налице категорични и
безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение
по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП. По силата на тази законова разпоредба водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Установява се от доказателствата по делото, че на посочената и в АУАН и в
НП дата жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества. В тази връзка му е
бил издаден и талон за медицинско изследван.. Същият е получил талон за
медицинско изследване, в който се е подписал че отказва да даде проба, и въпреки
че е имал възможност да го стори, н. е отишъл в посоченото лечебно заведение за
да даде кръв и да бъде изследван. Посоченото се дължи единствено и само на
неговото решение. Единствено от волята и желанието на жалбоподателя е зависело
той да отиде и да даде кръвна проба с която да докаже че действително не е
употребил наркотични вещества. Видно от приложения Амбулаторен лист за преглед
на пациент в КДБ/СО, жалбоподателя е отказал да даде кръвна проба и проба от
урина за установяване на употреба на наркотични вещества. Предвид горното съдът
намира за правилен направения от наказващия орган извод, че водачът е нарушил
посочената по–горе разпоредба, поради което е ангажирал неговата отговорност.
В случая се установява с категоричност от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие актосъставител, че жалбоподателят К. умишлено и категорично
е отказал да даде проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство.
От приложеното по делото писмо от УМБАЛ „Св. Г.“, лист за преглед на пациент,
протокол за медицинско изследван., страници от амбулаторен дневник се установи
че жалбоподателя н. е дал и кръвна проба и проба от урина за изследване за
наличие на наркотични вещества. Следва да се подчертае, че не се ангажираха
доказателства за противното, а следва да бъде отново посочено, че съгласно
изричната разпоредба на чл. 189, ал. 2 ЗДвП актовете издадени по реда на същия закон имат презумптивна доказателствена
сила до установяван. на противното и в тежест на нарушителя е при условията на
пълно и главно доказван. с всички доказателствени средства да докаже, че
констатациите в АУАН не отговарят на обективната действителност. Доказателства
в тази насока от жалбоподателя н. са ангажирани.
По делото се доказа и факта че именно жалбоподателя К. е управлявал
посочения в НП и АУАН автомобил. В тази насока са показанията на св. И.Б.Д. който
е категоричен че е видял именно жалбоподателя да управлява автомобила по ул.
„Вечерница“ в гр. Пловдив. Св. Д. разказа че преди това с неговия колега са
били изпратени по сигнал за лица които нарушават нощната тишина. Когато отишли
на място, установили че това са жалбоподателя В.К. и А. К. Двамата били
предупредени да не нарушават обществения ред. След като отработили случая
видели автомобила описан в АУАН и НП, да се движи по улиците на кв. Христо Смирн.нски,
като автомобила бил управляван от жалбоподателя К.. Св. Д. е категоричен че
именно той е управлявал автомобила. Полицейските служители подали светлин.н и
звуков сигнал на преминаващия покрай тях
автомобил управляван от К., но той не само че н. спрял, но и увеличил скоростта
и започнало преследване на автомобила но успял да избяга. По късно същата
вечер, автомобила управляван от жалбоподателя бил засечен отново из улиците на
квартала, но този път управляван от жена. Автомобила бил спрян. При разговор с
жалбоподателя К. той споделил че н. искал да спре защото преди няколко дни бил
употребявал наркотични вещества.
Административнонаказващият орган /АНО/ правилно е определил по вид и размер
наложените административни наказания за нарушението на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца, доколкото законодателят е предвидил санкцията във
фиксиран размер, поради което и тя н. подлежи на ревизиране. Настоящият съдебен
състав счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл.
28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна
норма обществени отношения.
По отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП:
Разпоредбата
на чл. 103 от ЗДвП задължава водачите на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат
плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват
неговите указания. Безспорно е че жалбоподателя К. е
бил водач на посоченото в акта и НП моторно превозно средство. Н. беше оборена
презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, подкрепена и от
свидетелските показания на св. Д., който подробно разказа какво е било поведението
на жалбоподателя и какво е направил в тази ситуация, поради което настоящия
състав приема че е доказано че на 16.08.2019г. в гр. Пловдив, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи н. е спрял, а напротив
избягал от полицейските служители. Сигнала който е бил подаден е бил светлин.н
и звуков, но той не само не се е съобразил с него, но е увеличил скоростта с
която се е движел за да избяга. Поради изложеното съдът намира че
жалбоподателя е извършил административното нарушение описано в чл.
103 от ЗДвП и правилно е бил наказан за него на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП с Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. По
отношение на наложената санкция Съдът отчита, че жалбоподателят е проявил явно
незачитане на правилото за движение, установено в чл. 103 от ЗДвП,
тъй като и след предприетото преследван. от страна на полицейските служители,
той н. се е подчинил и всячески се е опитал да избегне проверка, като не е
спрял доброволно за извършване на последната. С наложените административни
наказания – Глоба в размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, съдът намира, че ще се постигнат целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6, ал. 1,т. 3 от същата, за отказ на водач,
който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му се предвижда отнемане на 12 к.т.
Отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП.
Според чл. 3, ал. 2 при
налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП се
отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на
контролните точки настъпва по силата на закона т.е екс леге и същото има
контролно - отчетен
характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма
санкцион.н характер - същото не представлява нито административно наказание,
нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното
нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП
на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото
обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на
наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част - относно
броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл. 189,
ал. 6 от ЗАНН,
като съдът следва да извърши проверка доколко направеното от наказващият орган
отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая наказващият орган правилно е
отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане
в сила на наказателното постановление за вмененото на жалбоподателя нарушение.
И тъй като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила
наказателно постановление, то по отношение на отразяван.то им не важат
изискванията на ЗАНН- чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че и в тази
част НП се явява правилно.
Всичко гореизложено обосновава неоснователността на жалбата на В.К., поради което същата следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното ПРС, XXV н. с.,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-006762/28.08.2019г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
"Пътна полиция" – Пловдив, с което на В.К. с ЕГН **********, на основание чл.
175, ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено
наказание - ГЛОБА в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, и на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
наказания - ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за
нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП,
като наред с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.