РЕШЕНИЕ
№ 1300
гр. Плевен, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430106800 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от “Макроадванс
” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
В.Г.С., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н.И. против Й. Д. П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди следните релевантни факти, от които произтичат
претендираните в настоящото производство права: Твърди се, че вземанията
произтичат от сключен нa 08.01.2013г. Договор за кредит овърдрафт, с който
Банката отпуснала на ответника кредит овърдрафт в размер на 1 000лева със
срок 12 месеца, но с възможност за подновяване. Твърди се, че договорът бил
продължаван съгласно чл.32 от Общите условия, като поради неизпълнение
от страна на Длъжника на задължението му за погасяване на отпуснатия му
кредит, цялата непогасена част от задължението станала изискуема, поради
настъпил падеж - 08.01.2018 г. Твърди се, че непогасените задължения на
1
длъжника по процесния договор възлизали на следните суми: Главница - 1
000лв.; Договорна лихва – 107,59 лв. - за периода от 05.08.2017 г. до
14.05.2018 г.; Лихвена надбавка за забава- 17,64 лв. - за периода от 06.10.2017
г. до 14.05.2018 г. Твърди се, че тези вземания били претендирани от
кредитора Банка ДСК АД по реда на чл.417 от ГПК и в производството по
ч.гр.д.№3379/2018г. била издадена Заповед за незабавно изпълнение, като на
кредитора били дадени указания от заповедния съд за предявяване на иск по
чл.422, ал.1 от ГПК при наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
Сочи се, че на 21.02.2019 г., по силата на Договор за покупко-продажба
на вземания, „Банка ДСК” ЕАД прехвърлила на ищцовото дружество
процесните вземания спрямо ответника. При тези обстоятелства, цесионера
претендирал конституирането му като взискател в изпълнителното
производство.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи сумите,
за които е издадена заповедта за изпълнение, както следва: Главница - 1
000лв.; Договорна лихва – 107,59 лв. - за периода от 05.08.2017 г. до
14.05.2018 г.; Лихвена надбавка за забава- 17,64 лв. - за периода от 06.10.2017
г. до 14.05.2018 г. Претендират се и направените деловодни разноски, в това
число в заповедното производство.
Ответникът Й. П. е депозирал, чрез назначения процесуален
представител адв.С. Н. писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който
оспорва исковете. Оспорва твърденията на ищеца, че са били налице
основания за продължаване на договора след уговорената крайна дата
08.01.2014г. Оспорва съобщаването на цесията на длъжника.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Установява се от приложеното ч.гр.д. №3379/2018г. по описа на ПлРС,
че исковете са предявени след успешно проведено заповедно производство и
в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд. Предявени са от цесионер, което е допустимо, съгласно
даденото тълкуване в т.10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
2
От представения препис на Договор за кредит овърдрафт от
08.01.2013г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор и
ответника А.М.А., в качеството на кредитополучател се установява, че по
силата на това съглашение кредитодателят предоставил на кредитополучателя
кредит-овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 1 000лв.
Според регламентираното в чл.3 от договора, кредитът бил предоставен
за ползване по посочена разплащателна сметка за срок от 12 месеца, който
изтичал на 08.01.2014г.
Видно е от регламентираното в чл.4 от писменото съглашение, че
страните са уговорили кредита да се олихвява с променлив лихвен процент,
който към датата на сключване на договора възлизал на 12,45%, а правилата
за изменението му са били предвидени в чл.5 от приложимите Общи условия,
които са били подписани от кредитополучателя. Според предвиденото в чл.5
от Договора начислената върху ползваната част от разрешения овърдрафт
лихва е била дължима на падежна дата, която е била определена на пето число
на месеца.
Видно е също така от приложените Общи условия, че според
регламентираното в чл.12.2. когато овърдрафтът е изцяло усвоен, при
недостиг на средства надвишението се оформя като неразрешен овърдрафт.
При това върху надвишението по т.12 до погасяването му се начислява лихва,
формирана от предвидената в Договора редовна лихва, увеличена с надбавка
за забава в размер на 5 процентни пункта.
Според предвиденото в чл.20.1 в случай, че Кредитополучателят не
погасява в продължение на три последователни месеца дължимите суми за
лихва, считано от последната падежна дата, на която са били погасени такива
суми, или сумата на неразрешения овърдрафт от датата на възникването му,
правото на ползване на кредита спира, усвоеният кредит се оформя като
неразрешен овърдрафт и се олихвява с предвидената в договора за кредит
редовна лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 5 процентни
пункта, /т.20.1 от ОУ/. Ако цялата сума - начислените редовни и
санкциониращи лихви и главницата по усвоения кредит се погаси в срок от 30
дни от оформянето на овърдрафта като неразрешен, правото за ползването му
се възобновява. Ако дължимата сума по т.20.2. не се погаси в 30-дневния
срок, правото за ползване на кредита се прекратява и Кредиторът предприема
3
действия за принудително съделно или извънсъдебно събиране на вземането
по овърдрафта.
Видно е от обективираното в чл.32 от Общите условия, че срокът за
ползване на кредита се подновява автоматично при условие, че са платени
дължимите към датата на изтичане на срока лихви и такси, ако никоя от
страните не е отправила до другата писмено изявление за прекратяване на
ползването най-малко 30 дни преди крайната падежна дата. Предвидено е, че
при липса на условия за подновяване на срока на ползване, ползването се
прекратява с изтичане на предвидения в договора или подновен срок.
От представения препис на Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 21.02.2019 г. се установява, че кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е
прехвърлил в полза на Макроадванс АД пакет от вземания, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, и изтекли лихви, в това число са
прехвърлени и вземанията срещу ответника, произтичащи от процесния
договор за кредит.
Представен е и препис на писмено потвърждение от цедента до
цесионера за извършената цесия със сочения по-горе Договор от 21.02.2019г.
Представено е също така пълномощно от Банка ДСК ЕАД,
упълномощаващо цесионера да уведоми от името на цедента длъжниците,
вземанията спрямо които са били прехвърлени с посочения по-горе договор за
цесия.
От приложените копия на уведомителни писма, изходящи от ищеца и
адресирани до ответника се установява, че цесионера е предприел действия
по уведомяване на ответника за извършената цесия, като не са налице
доказателства за връчването им преди иницииране на заповедното
производство.
От изслушаното в о.с.з. на 12.09.2023г. заключение по допуснатата ССЕ
се установяват следните обстоятелства: Установява се, че към датата на
изтичане на посочения в чл.3 от Договора срок – 08.01.2014г., не е имало
неплатени лихви, поради което са били налице предвидените в чл.32 от
договора основания за подновяване срока на съглашението. Вещото лице е
дало заключение, че към 08.01.2018г. е имало начислена и неплатена лихва в
размер на 45,08лв., натрупана за периода от 06.10.2017г. до 08.01.2018г. – за
4
93 дни, при предвидения в договора и Общите условия лихвен процент –
формирана от редовната договорна лихва увеличена с регламентираната
надбавка за забава. Видно е от експертното заключение, че при начисляване
на договорна лихва и след тази дата, размерът й възлиза на 106,15лв. към
датата на иницииране на заповедното производство – 15.05.2018г. Установява
се още от експертното заключение, че към 08.01.2018г. непогасената главница
е възлизала на 1 000лв.
Съдът кредитира обсъденото експертно заключение, като обективно,
компетентно и неоспорено от страните.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съдът намира, че се установи от обсъдените доказатества валидно
възникнало облигационно правоотношение между ответника Й. П., в
качеството на заемател и „Банка ДСК” ЕАД, в качеството на заемодател по
сключен между тях Договор за кредит овърдрафт от 08.01.2013г., на
неизпълнението на което ищецът основава възникването и съществуването на
процесните парични задължения на ответника, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК.
Съдът намира, че с оглед волята на страните по съглашението,
обективирана в чл.8 от същото, не може да се приеме, че е налице уговорен
краен срок на договора, настъпил на 08.01.2014г., както се твърди в писмения
отговор. Установи се, че според регламентираното в чл.32 от приложимите
Общи условия, предвидено е било автоматично подновяване на срока на
ползване на кредита за нови 12 месеца. При условие, че са платени
дължимите към датата на изтичане на срока лихви и такси. Установи се от
експертното заключение че към сочената по-горе дата – 08.01.2014г., не са
били налице неплатени от длъжника лихви или такси, поради което съдът
приема, че е настъпило предвиденото автоматично подновяване на срока за
още една година. Не се твърди и не се установява наличието на такива
непогасени задължения и към 08.01.2015г., 08.01.2016г. и 08.01.2017г.,
поради което следва да се приеме настъпило автоматично подновяване на
срока и след сочените дати.
Установи се от експертното заключение обаче, че към 08.01.2018г. са
били налице непогасени лихви в размер на 45,08лв., поради което съдът
5
счита, че с оглед предвиденото в договора, същия следва да се приеме за
прекратен след тази дата – поради изтичане на уговорения срок и липса на
основания за подновяването му.
Ето защо, съдът счита, че се установи от обсъдените писмени
доказателства и експертно заключение, че по процесния договор е налице
непогасена главница в размер на 1 000лв., като ответника не твърди и не
установява погасяването й.
Съдът счита, че следва да се приеме за установено и съществуването на
непогасено задължение за договорна лихва в размер на 45,08лв. за периода от
06.10.2017г. до 08.01.2018г., както се установи от заключението по
допуснатата ССЕ. Не се установи от експертното заключение наличието на
неплатена договорна лихва за периода преди 06.10.2017г. – от 05.08.2017г.,
каквато е претенцията на ищеца, а съдът счита, че след прекратяване на
договора – 08.01.2018г., изпълнението на задължение за уговорена в него
лихва не е била дължима, т.к. това съглашение вече не е обвързвало страните
по него.
Не се установи и съществуването на задължение за лихвена надбавка за
забава в размер на 17,64лв., каквато се претендира от ищеца. Стана ясно от
експертното заключение, че сочената по-горе договорна лихва включва в
компонентите си предвидената в чл.20.1 от договора надбавка за забава и не
се установи от същото заключение наличието на основания за начисляване на
друга, регламентирана в договора лихва.
С оглед горното, съдът приема, че към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК вземанието на банката за главница по
процесния договор за кредит е било изискуемо изцяло в претендирания в
заповедното производство размер 1 000лв., т.к. се установи, че не е имало
никакви погашения на задължението за главница.
Установи се, че е съществувало и част от търсеното вземане за
договорна лихва - в размер на 45,08лв. за периода от 06.10.2017г. до
08.01.2018г.
Не се установи от събраните в настоящото производство доказателства
съществуването на вземане за договорна лихва над размера от 45,08лв. и за
периодите от 05.08.2017г. до 05.10.2017г. и от 09.01.2018г. до 14.05.2018г.,
6
както и за лихвена надбавка за забава в размер на 17,64лв. за периода от
06.10.2017г. до 14.05.2018г.
Установи се от обсъдените доказателства, че след образуване на
заповедното производство – на 21.02.2019г., банката кредитор е прехвърлила
вземанията си, произтичащи от процесния договор в полза на „Макроадванс“
АД.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а
не и такова от цесионера.
Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК).
В случая, както се установи от доказателствата по делото, цесионера
„Макроадванс“ АД е предприел уведомяване на длъжника за извършената
цесия, в качеството на пълномощник на цедента „Банка ДСК” ЕАОД,
съгласно изрично пълномощно за това действие.
Съдът намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди
депозиране на исковата молба, т.к. няма представени доказателства в тази
насока.
Въпреки горното, обаче, уведомителното писмо, заедно с
пълномощното от цедента е връчено на ответника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, като приложение към исковата молба. Както приема трайната практика
на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009
г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II
т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство
по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по
7
правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че следва да се признае за
установено съществуването на вземанията на ищеца в установените в
настоящото производство размери и за установените периоди на дължимост,
както следва: за вземането за главница в размер на 1 000лв. и за вземането за
договорна лихва в размер на 45,08лв. за периода от 06.10.2017г. до
08.01.2018г.
Исковата претенция за установяване съществуването на вземането за
договорна лихва до пълния претендиран размер от 107,59лв. и за периодите
от 05.08.2017г. до 05.10.2017г. и от 09.01.2018г. до 14.05.2018г., както и за
лихвена надбавка за забава в размер на 17,64лв. за периода от 06.10.2017г. до
14.05.2018г., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. С оглед
установената част от вземанията, ответника дължи част от тези разноски – в
размер на 69,75лв. В исковото производство ищеца е направил разноски за
държавна такса в размер на 25лв.; за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с
чл.25, ал.1 от НПП и за възнаграждение на особен представител в размер на
206лв. (такива по размер са определени и платени в о.с.з. на 06.06.2023г., а
разликата до пълния внесен размер от 412лв. не е усвоена и подлежи на
връщане на ищеца, за което следва да посочи сметка, по която да му бъдат
върнати) или общо 331лв. С оглед изхода на спора, ответника дължи част от
тези разноски – в размер на 307,83лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, че Й. Д. П., ЕГН **********, с настоящ и
постоянен адрес: ***, ДЪЛЖИ на “МАКРОАДВАНС ” АД, ЕИК *** , със
седалище и адрес на управление: ***, следните суми: 1 000 лв. – главница;
45,08лв. - договорна лихва за периода от 06.10.2017 г. до 08.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми представляват част от
вземанията, за които е издадена Заповед №2083/16.05.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 3379/2018г. по описа на
ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуването на
вземането за договорна лихва до пълния претендиран размер от 107,59лв. и за
периодите от 05.08.2017г. до 05.10.2017г. и от 09.01.2018г. до 14.05.2018г.,
както и за лихвена надбавка за забава в размер на 17,64лв. за периода от
06.10.2017г. до 14.05.2018г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Й. Д. П., ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
“МАКРОАДВАНС ” АД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 69,75лв., представляваща деловодни разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№3379/2018г. на ПлРС и сумата от 307,83лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство, съразмерно
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9