МОТИВИ към присъда № 55/12.06.2017г. по НОХД № 1480/2014г. по
описа на Окръжен
съд Пловдив.
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия П.Д.Л., за
това, че:
През периода от 02.06.2008 г.
до 16.07.2009 г. в гр. Варна и гр. Карлово при условията на продължавано
престъпление, извършвайки деяния, които осъществяват поотделно един състав на
едно и също престъпление, извършени са през не продължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в
качеството му на управляващ и представляващ „***“ ООД - гр. Карлово, като
посредствен извършител е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения – Данък върху добавената стойност /ДДС/ в особено големи размери –
21 307,13 лв. /двадесет и една хиляди триста и седем лева и тринадесет
стотинки/ за „***“ ООД – гр. Карлово, чрез наказателно отговорни физически
лица, които не знаят фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава
на престъплението – пълномощник по чл.18, ал.1 от Закона за митниците и
представители на упълномощени лица
представители по чл.18, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ е потвърдил неистина,
като е занижил реалната стойност на стоките и е посочил за износител на стоките
„***“при действителен „***“ - Южна Корея в митнически декларации, които се
изискват по силата на закон – чл.68 - чл.70 от Закона за митниците /ЗМ/ и чрез
упълномощени лица представители по чл.18, ал.1 от ЗМ е използвал пред
митнически пункт „Пристанище Варна” при Митница Варна и Митническо бюро гр.
Карлово при Митница Пловдив при упражняване на стопанската дейност по внос на
стоки от Р. Корея документи с невярно съдържание – фактури за извършен внос с
посочен доставчик „***“при действителен „***“ - Южна Корея и с посочени
стойности на стоките по-ниски от действителните и опаковъчни листове към тях, с
посочен износител „***“при действителен „***“ - Южна Корея, както следва:
- На 02.06.2008 г. в гр.
Варна при условията на посредствено извършителство е избегнал установяването и
плащането на ДДС /Данък върху добавената стойност/ в размер на 2 716,31 лв. като в митническа
декларация № ***/02.06.2008
г., чрез представител на пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - „***” ЕООД
– гр. Варна Г. П. /наказателно отговорно лице, което не знае фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението/ е потвърдил неистина – посочил е за
износител на стоката „***“при действителен „***“ - Южна Корея, посочил е
облагаема митническа стойност на 65 рула стоманени кабели в размер на 79 858,49
лв. /40 831,00 евро/ вместо действителна облагаема митническа стойност 93
440,03 лв. /47 775,13 евро/ по фактури ***/22.02.2008 г. /авансово плащане/ и
фактура ***/17.04.2008 г. на износителя „***“ - Южна Корея, и чрез пълномощника
си по чл.18, ал.1 от ЗМ „***” ЕООД – гр. Варна при упражняване на стопанската
си дейност по внос на стоки от Южна Корея е използвал пред митнически пункт
„Пристанище Варна” при митница Варна документи с невярно съдържание – фактура
***/17.04.2008 г. с посочен доставчик „***“при действителен „***“ - Южна Корея
и посочена стойност на 65 рула стоманени кабели – 40 831,00 евро /79 858,49
лв./ вместо действителната 47 775,13 евро /93 440,03 лв./, опаковъчен лист към
фактура ***/17.04.2008 г. с посочен износител „***“вместо действителния „***“;
- На 30.06.2008 г. в гр.
Варна при условията на посредствено извършителство е избегнал установяването и
плащането на ДДС /Данък върху добавената стойност/ в размер на 3 813.24 лева,
като в митническа декларация №
***/30.06.2008 г. чрез представител на пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ
- „***” ЕООД – гр. Варна Г. П. /наказателно отговорно лице, което не знае
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението/ е потвърдил неистина – посочил е за
износител на стоката “Kedron Bearing Services” при действителен - *** Южна
Корея, посочил е облагаема митническа стойност на 93 рула стоманени кабели в
размер на 112 125,78 лева /57 329.00 евро/, вместо действителната облагаема
митническа стойност в размер на 131 181.99 лева /67 077.40 евро/ по фактура
***/22.02.2008 г. /авансово плащане/ и фактура ***/08.05.2008 г. на износителя
*** Южна Корея, и чрез пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ *** ЕООД – гр.Варна
при упражняване на стопанската си дейност по внос на стоки от Южна Корея е
използвал пред митнически пункт „Пристанище Варна” при митница Варна документи
с невярно съдържание – фактура ***/08.05.2008 г., с посочен доставчик “Kedron
Bearing Services” при действителен „***“ - Южна Корея и посочена стойност на 93
рула стоманени кабели – 112 125,78 лева /57 329.00 евро/, вместо действителната
131 181.99 лева /67 077.40 евро/, опаковъчен лист към фактура ***/08.05.2008 г.
с посочен износител „***“вместо действителния „***“;
- На 18.07.2008 г. в гр.
Варна при условията на посредствено извършителство е избегнал установяването и
плащането на ДДС /Данък върху добавената стойност/ в размер на 2 766,51 лева,
като в митническа декларация № ***/18.07.2008 г., чрез представител на
пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - *** ЕООД – гр. Варна Г. П. /наказателно
отговорно лице, което не знае фактическите обстоятелства, които принадлежат към
състава на престъплението/ е
потвърдил неистина – посочил е за износител на стоката “Kedron Bearing
Services” при действителен - *** Южна Корея, посочил е облагаема митническа
стойност на 87 рула стоманени кабели в размер на 81 333.19 лева /41 585.00
евро/, вместо действителната облагаема митническа стойност в размер на 95
165.74 лева /48 657.47 евро/ по фактура ***/22.02.2008 г. /авансово плащане/ и
фактура ***/23.05.2008 г. на износителя *** Южна Корея, и чрез пълномощника си
по чл.18, ал.1 от ЗМ *** ЕООД – гр. Варна при упражняване на стопанската си
дейност по внос на стоки от Южна Корея е използвал пред митнически пункт
„Пристанище Варна” при митница Варна документи с невярно съдържание – фактура
***/23.05.2008 г., с посочен доставчик “Kedron Bearing Services” при
действителен „***“ - Южна Корея и посочена стойност на 87 рула стоманени кабели
– 81 333.19 лева /41 585.00 евро/, вместо действителната 95 165.74 лева /48
657.47 евро/, опаковъчен лист към фактура ***/23.05.2008 г., с посочен
износител „***“вместо действителния „***“;
- На 10.09.2008 г. в гр.
Варна при условията на посредствено извършителство е избегнал установяването и
плащането на ДДС /Данък върху добавената стойност/ в размер на 3 062.24 лева,
като в митническа декларация № ***/10.09.2008 г., чрез представител на
пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - „***“ ООД – гр. Варна, А.Д. /наказателно
отговорно лице, което не знае фактическите обстоятелства, които принадлежат към
състава на престъплението/ е
потвърдил неистина – посочил е за износител на стоката “Kedron Bearing
Services” при действителен - *** Южна Корея, посочил е облагаема митническа
стойност на 80 рула стоманени кабели в размер на 90 056.19 лева /46 045.00
евро/, вместо действителната облагаема митническа стойност в размер на 105
367.41 лева /53 873.50 евро/ по фактура ***/30.04.2008 г. /авансово плащане/ и
фактура ***/18.07.2008 г. на износителя *** Южна Корея, и чрез пълномощника си
по чл.18, ал.1 от ЗМ - „***“ ООД – гр. Варна при упражняване на стопанската си
дейност по внос на стоки от Южна Корея е използвал пред митнически пункт „Пристанище
Варна” при митница Варна документ с невярно съдържание – фактура ***/18.07.2008
г., с посочен доставчик “Kedron Bearing Services” при действителен „***“ - Южна
Корея и посочена стойност на 80 рула стоманени кабели 90 056.19 лева /46 045.00
евро/, вместо действителната 105 367.41 лева /53 873.50 евро/ опаковъчен лист
към фактура ***/18.07.2008 г. с посочен износител „***“вместо действителния
„***“;
- На 23.10.2008 г. в гр.
Варна при условията на посредствено извършителство е избегнал установяването и
плащането на ДДС /Данък върху добавената стойност/ в размер на 5 547.25 лева,
като в митническа декларация № ***/23.10.2008 г., чрез представител на пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ
„***“ ООД – гр. Варна, А.Д. /наказателно отговорно лице, което не знае фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението/ е потвърдил
неистина – посочил е за износител на стоката “Kedron Bearing Services” при
действителен - *** Южна Корея, посочил е облагаема митническа стойност на 232
рула стоманени кабели облагаема митническа стойност в размер на 162 823.63 лева
/83 250.40 евро/, вместо действителната облагаема митническа стойност в размер
на 190 559.31 лева /97 431.73 евро/ по фактури ***/30.04.2008 г.,
***/09.06.2008 г. /двете за авансово плащане/ и фактура ***/22.08.2008 г. на
износителя *** Южна Корея, и чрез пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - „***“
ООД – гр. Варна при упражняване на стопанската си дейност по внос на стоки от
Южна Корея е използвал пред митнически пункт „Пристанище Варна” при митница
Варна документ с невярно съдържание – фактура ***/22.08.2008 г., с посочен
доставчик “Kedron Bearing Services” при действителен „***“ - Южна Корея и
посочена стойност на 232 рула стоманени кабели 162 823.63 лева /83 250.40
евро/, вместо действителната 190 559.31 лева /97 431.73 евро/, опаковъчен лист
към фактура ***/22.08.2008 г. с посочен износител „***“вместо действителния
„***“;
- На 19.03.2009 г. в гр.
Карлово при условията на посредствено извършителство е избегнал установяването
и плащането на ДДС /Данък върху добавената стойност/ в размер на 2 422,87 лева,
като в митническа декларация № ***/19.03.2009 г., чрез пълномощника си по
чл.18, ал.1 от ЗМ - Г.Н.З., ЕГН ********** /наказателно отговорно лице, което
не знае фактическите обстоятелства относно състава на престъплението/ е потвърдил неистина – посочил е за
износител на стоката “Kedron Bearing Services” при действителен - *** Южна
Корея, посочил е облагаема митническа стойност на 112 рула стоманени кабели в
размер на 71 639,94 лева /36 628,92 евро/, вместо действителната облагаема
митническа стойност в размер на 83 754,31 лева /42 822,90 евро/ по фактура
***/18.11.2008 г. /авансово плащане/ и фактура ***/ 21.01.2009 г. на износителя
*** Южна Корея и чрез пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - Г.Н.З., ЕГН
********** при упражняване на стопанската си дейност по внос на стоки от Южна
Корея е използвал пред Митническо бюро гр. Карлово при Митница Пловдив
документи с невярно съдържание – фактура ***/21.01.2009 г., с посочен доставчик
“Kedron Bearing Services”, при действителен „***“ - Южна Корея и посочена
стойност на 112 рула стоманени кабели 71 639,94 лева /36 628,92 евро/, вместо
действителната 83 754,31 лева /42 822,90 евро/ и опаковъчен лист към фактура
***/21.01.2009 г. с посочен износител „***“вместо действителния „***“;
- На 16.07.2009 г. в гр.
Карлово при условията на посредствено извършителство е избегнал установяването
и плащането на ДДС /Данък върху добавената стойност/ в размер на 978,70 лева,
като в митническа декларация № ***/16.07.2009 г., чрез пълномощника си по
чл.18, ал.1 от ЗМ - Г.Н.З., ЕГН ********** /наказателно отговорно лице, което
не знае фактическите обстоятелства относно състава на престъплението/ е потвърдил неистина – посочил е за
износител на стоката “Kedron Bearing Services” при действителен - *** Южна
Корея, посочил е облагаема митническа стойност на 62 рула стоманени кабели в
размер на 29 071,46 лева /14 864,00 евро/, вместо действителната облагаема
митническа стойност в размер на 33 964,94 лева /17 366,00 евро/ по фактура
***/07.04.2009 г. /авансово плащане/ и фактура ***/01.06.2009 г. на износителя
*** Южна Корея, и чрез пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - Г.Н.З., ЕГН
********** при упражняване на стопанската си дейност по внос на стоки от Южна
Корея е използвал пред Митническо бюро Карлово при Митница Пловдив документ с
невярно съдържание – по фактура ***/01.06.2009 г., с посочен доставчик “Kedron
Bearing Services”, при действителен „***“ - Южна Корея и посочена стойност на
62 рула стоманени кабели 29 071,46 лева /14 864,00 евро/, вместо действителната
33 964,94 лева /17 366,00 евро/ и опаковъчен лист към фактура ***/01.06.2009 г.
с посочен износител „***“вместо действителния „***“ - Престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.6, вр. с чл.26, ал.1
от НК.
По
делото беше приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от Министъра
на финансите в качеството му на представляващ Държавата, чрез упълномощен
представител против подсъдимия П.Л. за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди от деянието, предмет на обвинителния акт в размер на
21 307.13 лева.
Делото беше разгледано по реда на
чл.371, ал.1, т.1 от НПК, предвид одобрено съгласие между страните да не се
провежда разпит на свидетелите Й.К.Й. и В.В.С., а при постановяване на присъдата,
съдът да ползва показанията на посочените свидетели, давани от тях в хода на
досъдебното производство. Така, в края на съдебното следствие и на основание
чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, бяха прочетени протоколите за разпит от
досъдебното производство на тези двама свидетели.
В
хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата, поддържа
обвинението, така както е повдигнато, намира същото за безспорно доказано и
предлага на подсъдимия да се наложи наказание Лишаване от свобода при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства в размер на 3 години Лишаване от
свобода, чието изпълнение да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК, като се
наложи и кумулативно предвиденото наказание Конфискация на имущество по
отношение на имота с наложена обезпечителна мярка по делото. Прокурорът
предлага гражданския иск да се уважи, разноските да се възложат на подсъдимия,
а вещественото доказателство да остане по делото.
Представителите
на гражданския ищец са на мнение, че обвинението против подсъдимия е доказано,
което прави основателен предявения граждански иск, поради което настояват за
уважаването му изцяло.
Защитникът
на подс.Л. – адв.В.В., заема становище, че извършеното от подсъдимия е
несъставомерно, тъй като той, с действията си, не е извършил вмененото му
престъпление, поради което моли съдът да постанови оправдателна присъда.
Защитникът
на подс.Л. – адв.С.Г., също счита, че в случая липсват данни за извършено
престъпление и предлага подсъдимия да бъде оправдан.
Подсъдимият
П.Л. лично, не смята че е извършил нещо нередно във връзка с доставката на
инкриминираните стоки и моли да бъде признат за невиновен.
Както
защитниците, така и подсъдимия, развиха доводи в подкрепа на искането за
оправдаване, които ще бъдат обсъдени по същество.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
П.Д.Л. е роден на ***г. в гр.***, живущ в същия град, българин, български
гражданин, със средно образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подс.П.Л.
участва в управата на няколко търговски дружества, чрез които осъществява
търговска дейност, като сред тях е и „***“ ООД – гр.Карлово, регистрирано на 27.06.1995г.,
регистрирано и по ЗДДС на 25.09.1995г.
Последно посоченото дружеството има двама управители – подс.Л. и Ц.П.В., като
представителството му се осъществява самостоятелно от подсъдимия или заедно от
двамата управители. Дружеството осъществявало широка гама търговска дейност,
включваща и доставка на стоки от чужди страни, сред които и Китай и Република
Корея, като периодично осъществява и внос на стоманени въжета от тези страни,
които реализира на местния пазар.
За посочения вид стоки –
стоманени въжета, в ЕС към определен период от време било въведено
антидъмпингово мито - с Регламент /ЕО/ № 1858 от 2005г. върху вноса на някои
видове стоманени въжета и кабели с произход Китай е въведено антидъмпингово
мито в размер на 60.4%. Предвид това, определен кръг доставчици на такива стоки
от Азия, започнали да изнасят китайски стоманени въжета за ЕС, през други
страни. От текста на следващия регламент става ясно коя страна/страни са
ползвани като износители на китайски въжета и кабели за ЕС, независимо дали при
коректно посочване произхода на стоката - Китай, или с прикриване на същия – с
Регламент за изпълнение /ЕО/ № 400/2010 на Съвета от 26.04.2010г. е разширен
обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с посочения по-горе
регламент, и към вноса на стоманени въжета и кабели, изпращани от Република
Корея, независимо дали са декларирани с произход Република Корея, както и за
прекратяване на разследването по отношение на вноса, изпращан от Малайзия. С регламента,
окончателното антидъмпингово мито в размер на 60.4% към вноса, изпращан от
Република Корея се въвежда със задна дата, считано от 13.08.2009г.
За нуждите на настоящото
производство не бе необходимо изясняването на обстоятелствата, от къде
дружеството на подсъдимия е внасяло стоманени въжета преди въвеждането на
антидъмпингово мито за внос на такива стоки от Китай.
През 2006г. в България, на
търговско посещение, пристигнали представители на завода за производство на
стоманени въжета „Чосоккандже“ от Република Корея, които проучили възможностите
за търговия с местни фирми. Към онзи момент, търговски представител на
корейския завод бил свидетелят О.Ч. – посочен в последно възложения от страна
на съда превод на книжа от корейски език като О.Д.Й., което име в превод, съдът
намира за най-уместно да ползва в мотивите си. По това време Св.Й. бил и
управител на корейското дружество „Сансукъмсок“ АД - от октомври 2005г. до март
2007г., с което оперирал лично, извършвайки търговска дейност, след което от
юни 2007г. станал управител на новоучреденото от него на 22.06.2007г.
акционерно дружество „Сейлчеканг”. Св.Й. вписвал на няколко пъти промяна в
името на това акционерно дружество – на 29.08.2007г. сменил името на фирмата на
„Сейлстил“, а на 14.07.2008г. – на „Сейлсаноп“, като регистрационният номер на
фирмата оставал все същия, а изпълнителен директор – неизменно бил св.Й. /Последвала
и още една промяна на името на дружеството, но за период, излизащ извън
коментираните по делото събития и в този смисъл без значение – на 13.02.2013г.
фирмата става акционерно дружество „Джиом Интернешънъл“/. Всяко едно от посочените
дружества е търгувало с дружеството на подсъдимия „***“ ООД, в периода
2007г.-2009г., видно от документацията за осъществен износ от страна на
корейските дружества на св.Й., приложена към изпълнението на молбата за правна
помощ. От същите документи става ясно, че корейското дружество на св.Й., при
което и да било от вписаните наименования, всъщност не е производител на
стоманени въжета, а само износител на такива, произведени в Китай, чиито
действителен произход е прикриван при износа, като е декларирано, че въжетата
са корейски. За тази си дейност, св.Й. е осъден в Република Корея през 2009г.,
санкционирано е и дружеството му, под последното към онзи момент наименование
„Сейлсаноп“. В приложената към изпълнението на молбата за правна помощ присъда,
постановена от корейския съд, е посочено, че самата цел за създаването на това
дружество е внос и износ на стоманени
въжета. По делото, водено в Република Корея, на свидетеля са били вменени
нарушения на Закона за международна търговия – недопустимо изнасяне и търгуване
на стока, произведена в друга страна, като корейска, с издаден корейски
сертификат за произход на база подадена фалшива информация, свързано с получен
на 11.04.2007г. от свидетеля корейски сертификат за произход за 19 928 кг.
стоманени въжета, произведени в Китай, на стойност 31 189 щатски долара,
които изнесъл през Митница Пусан, след което до 21.05.2009г. на 118 пъти изнесъл
общо 3 655 785 кг. китайски стоманени въжета на обща стойност
5 988 575 щатски долара, представяйки ги като произведени в Корея,
както и нарушение на Закона за митниците – недопустимо подаване на фалшива
информация – касаещо предоставените от свидетеля данни за произход на
изнасяните от фирмата му въжета.
Св.Й. разполагал с координати на дружеството
на подс.Л. – вносител на стоманени въжета, по повод работата си като търговски
представител на завода производител на стоманени въжета от Република Корея –
„Чосоккандже“, предвид което при основаването на собствено дружество за
търговия с такива изделия, осъществил контакт по имейл с „***“ ООД - за пръв
път през 2006г. В настоящото производство, на фокус са няколко сделки от 2008г.
и 2009г. На вниманието на българското дружество били отправени оферти за
закупуване на стоманени въжета, представени като произведени от корейското
дружество, посочвано при всяка от офертите/сделките под името Сейлстил. Няма
данни, дали на представителите на „***“ ООД е било известно обстоятелството, че
фирмата на св.Й. всъщност не произвежда стоманени въжета, а само търгува с
такива, както и какъв е действителния произход на предлаганите от корейската
фирма въжета. За времето на инкриминираните събития 2008г.-2009г., св.Й. не е
поддържал взаимоотношения с производителя на стоманени въжета от Република
Корея – „Чосоккандже“, чийто представител преди това е бил. Дава информация
обаче, че фирмата му е търгувала и с произведени в Корея въжета – от завода
„Сейл Стийлмейкинг“ в Пусан, чиято стока държали на склад и продавали.
Между представляваните от св.Й. и подс.Л.
фирми, била постигната договореност за съвместна дейност, а именно износ от
корейското дружество за българското на стоманени въжета. Конкретните условия за
всяка една доставка били уговаряни чрез контакти по имейл, като окончателните
такива били оформяни в проформа фактура, играеща роля на предварителен договор,
изпращана от корейската фирма отново по имейл. От страна на българското
дружество, имейлите най-често били изпращани от служител с името П., а от
корейска страна – от отговорната за търговията служителка във фирмата на св.Й.
– И Д.Х., подписваща се обаче с името Б.Л.. Св.Й. също ползвал в дейността си,
в частност при подписване на документи по търговски сделки, име различно от своето,
а именно Д.О., без то да има някакво официално изражение, като по негови данни
го изписвал наместо подпис, но същото можело да се възприеме и като име. Според
показанията на свидетеля, той правел това за целите на търговските сделки
/каквото и да означава това/. Разплащанията за поръчаната и доставена стока
ставали единствено по банков път. По настоящото дело е приобщена информацията
от банката, обслужваща „***“ ООД за направените плащания към корейското
дружество, от Корея е постъпила и информация за получените от фирмата на св.Й.
парични преводи по договорите с българската фирма.
Сключването на сделките между
двете дружества ставало по следния начин – при проявен интерес за закупуване на
количество стоманени въжета от страна на „***“ ООД, от „Сейлстил“ АД /“***“/
изпращали по имейл проформа фактура, в която били описани номера на проформа
фактурата, дата на издаване, получател – „***“ ООД, начина на плащане – 30%
авансово по банков път и 70% - при представяне на окончателните документи по
доставката на стоката, авизиращата банка – Банка Пусан в Република Корея, суифт
код на тази банка и номер на банковата сметка, вид на валутата, срок за
изпращане на стоката, пристанище на изпращане и получаване, вид на опаковката и
начин на комплектоване на стоката – опаковки за износ върху дървени макари,
вписана е изрична забележка, че стоката е придружена от Сертификат за изпитване
на телено въже с произход Република Корея, без каквито и да е връзки с Китай,
придружена и от Удостоверение за произход, издадено в Република Корея, в
проформа фактурата се давало и пълно описание на стоката – вид и количество на
заявените въжета, подробна техническа спецификация на артикулите, с посочване
на обща крайна цена за всеки вид и респективно за цялото количество по
проформата, като след описанието на стоките и посочването на цената им, изрично
било отразено, какъв е размера на аванса съставляващ 30% от крайната цена и
какъв е размера на остатъка от 70%, дължим при доставяне на стоката. В крайната
цена, видно от съдържанието на проформа фактурите, се включвали и застраховка и
навло /транспортни разходи/. В случай, че аванса от 30% се заплати от „***“ ООД
на „Сейлстил“ АД /“***“/, се считало, съобразно договореното между страните, че
офертата е приета от „***“ ООД и търговската сделка е сключена, без да е
необходимо допълнително обаждане/контакт. Така, при изпращане по имейл от
„Сейлстил“ АД /Seil Steel Co. Ltd/ на проформа фактура до „***“ ООД, същата
била обсъждана от представляващите дружеството, и при съгласие по посочените в
нея условия за сключване на търговска сделка, подс.П. Л., в качеството си на
представляващ „***“ ООД, подписвал платежно нареждане за валутен превод до
обслужващата дружеството „Райфайзен банк” АД България, да платят на „Сейлстил“
АД /Seil Steel Co. Ltd/ по сметката им в Пусан банк Република Корея /Pusan bank
Seaoul Korea/ сумата по аванса /представляваща 30% от стойността на стоката по
проформа фактурата/. В платежното нареждане, се посочвал номера на проформа
фактурата, по която се плаща, като съгласно действащата нормативна уредба,
подсъдимия изготвял и статистическа форма по чл.3, ал.1 от Наредба № 27 на БНБ,
в която отново посочвал основанието за превода - номера на проформа фактурата,
изпратена от корейската фирма. Платежното нареждане за валутен превод, ведно с
копие от проформа фактурата издадена от „Сейлстил“ АД /Seil Steel Co. Ltd/ и
статистическата форма по чл.3, ал.1 от Наредба № 27 на БНБ се изпращали от
„***“ ООД по факс в „Райфайзен банк” АД, за да се осъществи плащането, след
което „Райфайзен банк” АД извършвали собствена проверка на документите и
изпълнявали нареждането за валутния превод. Това било възможно, тъй като с
писмо от 19.07.2000г. на „***“ ООД – гр.Карлово до „Райфайзенбанк” АД България,
подс.Л. декларирал, че всички нареждания до банката изпращани по факс, ще
задължават дружеството и всички рискове, които произтичат от това ще се поемат
от „***“ ООД – гр. Карлово. След получаването на валутния превод за авансовото
плащане в размер на 30% от корейската фирма, стоката се подготвяла за изпращане
от „Сейлстил“ АД /“***“/. За целта се пакетирала според договореното и се
натоварвала на кораб. Попълвали се и документите за изпращането на стоманените
въжета от „Сейлстил“ АД /Seil Steel Co. Ltd/ - търговска фактура, опаковъчен
лист, сертификат за произход, коносамент /товарителница/, а понякога –
неподлежащ на разискване коносамент, застрахователна полица и менителница.
Документите се изпращали от банката на износителя „Сейлстил“ АД /“***“/ - Пусан
банк Република Корея /Pusan bank Seaoul Korea/ - до банката на вносителя „***“
ООД - „Райфайзен банк” АД България. В търговските фактури изпращани от
корейският свидетел, той вписвал цената на стоката по търговската сделка, с
разграничаването й съобразно осъществените до момента авансови плащания, което
отразявал с изписване на 30% Т/Т и посочване на конкретната сума платен аванс,
а в края на фактурата посочвал и размера на дължимото окончателно плащане на
остатъка от стойността на вещите, с изписване на конкретната сума
представляваща 70% със завършващ индекс D/P. След получаване на документите по вноса, следвало да се осъществи
окончателното плащане на останалите 70% от цената на стоката на „Сейлстил“ АД
/“***“/, от „***“ ООД – гр.Карлово. Плащането ставало по банков път, чрез
валутен превод, нареден от подс.Л., от сметката на „***“ ООД в „Райфазен банк”
АД България, по сметка на „Сейлстил“ АД /“***“/ в Пусан банк Република Корея
/Pusan bank Seaoul Korea/ по силата на документарно инкасо, и едва тогава
документите за стоката се предавали от банката на платеца, купувач на стоката -
„***“ ООД.
В търговските фактури,
изпращани със стоката, по които се осъществявало окончателното плащане на
оставащите 70% след платения вече аванс от 30% по проформа фактурите, по
настояване на „***“ ООД, св.Й. изписвал като износител на стоката,
американското дружество „Кеdron Bearings Services LLS”, вместо действителния
износител – неговото дружество „Сейлстил“ АД /“***“/, но независимо от това, в
края на документа на мястото за издател, поставял печат на „Сейлстил“ АД /“***“/
и се подписвал. „Кеdron Bearings Services LLS” е офшорна фирма, създадена в
щата Кентъки САЩ, с банкова сметка *** „Райфайзен банк“ Австрия. Към
2008г.-2009г., подс.Л. разполагал с генерално пълномощно от американската
фирма, по силата на което имал право, като физическо лице, да подписва,
подпечатва и изпълнява всички видове договори, споразумения и юридически
документи от името на „Кеdron Bearings Services LLS”, както и да осъществява
всички видове банкови трансакции от името и за сметка на дружеството. Пълномощното
е подновявано за всяка следваща година, като такова има и за 2008г. и за 2009г.
По повод упълномощаването си, подс.Л. контактувал с представител на
американското дружество само по имейл, не помни името на управителя на същото.
„Кеdron Bearings Services LLS” е доставчик на „***“ ООД.
Св.Й. е категоричен, че е
нямал каквито и да било контакти с американското дружество „Кеdron Bearings
Services LLS”, което му е непознато, не е търгувал с него, няма задължения към
това дружество, нито е получавал плащания от същото, като изрично потвърждава,
че дължимото от българската фирма по продажбата на стоманените въжета от
„Сейлстил“ АД, изцяло му е изплатено от „***“ ООД - както авансите от 30%, така
и остатъка от 70% по всяка от сделките.
Видно от съдържанието на
комплектите от документи, по всяка от сделките между корейското и българското
дружества, получавани в „Райфайзенбанк” АД България, търговските фактури са
придружавани от застрахователни полици за морски товари, като застрахован по
тях е износителят на стоката „Сейлстил“ АД /“***“/ - Република Корея. В
полиците е посочен застрахования предмет – цялата
стойност на стоката по дадена сделка, цитиран е и номера на търговската
фактура, индивидуализираща стоката. Комплекта от документи включвал и опаковъчен
лист, в който също е индивидуализирана стоката, за която се отнася, цитиран е
номера на фактурата, както и търговеца, износител на пратката - „Сейлстил“ АД
/“***“/, като автора на документа – св.Й., полагал печат на „Сейлстил“ АД и се
подписвал. При това, съдът приема за установено, че собственик и износител на
стоките по обсъжданите сделки е дружеството на св.Й..
След пристигане в България на стоката по всяка
една от доставките, която е под митнически контрол - на пристанище Варна или
Бургас, следвало да се подаде митническа декларация, в която се посочва
стойността на внасяната стока, прилагат се всички необходими документи по
вноса, респективно следва да се плати и дължимия данък върху добавената
стойност, който се изчислява върху обявената стойност на стоките. А
митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в
левове, съгласно чл.34 от Закона за митниците. Митническата стойност на внасяни
стоки е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на
плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България - чл.35, ал.1
от Закона за митниците. При определяне на митническата стойност, към реално
платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки, следва да се
прибавят разходи за транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на
Република България и разходите за товарно-разтоварни и обработващи операции,
свързани с транспортиране на внасяните стоки до входен граничен пункт на
Република България, в размера, в който се плащат от купувача, но не са включени
в реално платената или подлежащата на плащане цена - чл.38, ал.1, т.5, б.“а“ и
„б“ от Закона за митниците. Митническата стойност на внасяни стоки е
договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Общността, коригирана, при необходимост, в
съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условие, че:
а) не
съществуват ограничения относно правото на разпореждане или на ползване на
стоките от купувача, различни от ограниченията, които:
- са наложени или изискани по силата на закон
или от публичните органи, или
- не засягат значително стойността на стоките;
б)
продажбата или цената не са подчинени на условия или съображения, чиято
стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде
определена;
в) нито една
част от прихода от всяка последвала препродажба, последвало отстъпване на
правото на разпореждане или на ползване на стоките от купувача не се връща
пряко или косвено на продавача, освен в случаите, когато е възможна подходяща
корекция по силата на чл.32; и
г) купувачът
и продавачът не са свързани лица или когато са свързани лица – договорната
стойност е приемлива за митнически цели съгласно параграф 3а. Действително
платената цена или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е
платил или трябва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на
продавача, като включва всички плащания, които са извършени или трябва да се извършат
като условие за продажбата, от купувача на продавача или от купувача на трета
страна за удовлетворяване на задължения на продавача. Плащането не е
задължително да бъде във формата на превеждане на пари. То може да се извърши и
чрез акредитив или други договорени инструменти и може да бъде пряко или
косвено - чл.29, ал.1 и ал.3 от Митническия кодекс /Регламент на Съвета /ЕЕО/ №
2913/12.10.1992г. относно създаване на митнически кодекс на Общността/.
За оформяне и подаване на митнически
документи, подс.Л., като представляващ „***“ ООД упълномощил пълномощници по
чл.18 от Закона за митниците, които да подават митнически декларации за
осъществявания от фирмата му внос, в Митнически пункт „Пристанище Варна” при
Митница гр. Варна и в Митническо бюро гр. Карлово при Митница гр. Пловдив. Така
той упълномощил митническите
представители: “***” ЕООД гр. Варна, представлявано от св.В.С. И „***“, представлявано от
св.Й.Й., на които изпращал необходимите документи по куриер. Митнически
пълномощник на дружеството бил и св.Г.З., назначен в „***“ ООД на длъжност митнически представител, който
имал и издадено пълномощно за тази дейност от подсъдимия. Св.З. получавал лично
от офиса на дружеството документите, въз основа на които следвало да изготви и
подаде митническите декларации. При пристигане на стоката в България обаче, от
„***“ ООД предоставяли на митническите пълномощници документи с невярно
съдържание - търговски фактури и
опаковъчни листове, със съдържание различно от това по оригиналите
изпратени от банката, обслужваща дружеството на св.Й. и респективно съставени
от него, като въз основа на тях и на останалите документи изпратени от Корея за
стоката, пълномощниците, без да знаят, че фактурите и опаковъчните листове са с
променено съдържание спрямо оригилалите, за които не подозирали че съществуват,
съставяли митническите декларации, в които посочвали по-ниска придобивна реална
стойност на стоманените въжета, съобразно вписаното в представените им
търговски фактури. По тази стойност се определял и размера дължим ДДС.
Предоставяните от подсъдимия
на митническите представители на „***“ ООД търговски фактури притежавали
идентични номера с издадените и изпратените от Seil Steel Co. Ltd – Корея
представлявано от св.Й., но в тях било вписано невярното обстоятелство, че доставчик на стоката е „Кеdron Bearinges
Services LLS”, а не действителния „***“ - Корея, била посочена невярна
митническа стойност стоката занижена с
30 и повече процента от реално платената на Seil Steel Co. Ltd - Корея.
Съдържанието на последните съответствало напълно като вид вещи, технически
характеристики и количества на вписаните в търговските фактури изпратени от
св.Й., но били занижени стойностите на всеки един от артикулите, така че общият
сбор да отговаря на значително по-ниската крайна стойност на стоките от реално
платената /действителната/ по конкретните сделки. В тези търговски фактури не
съществувало разграничението, което св.Й. изписвал за платена авансова стойност
от 30% и сумата по остатъка от 70% от стойността на стоката. В тези фактури
липсвали печат и подпис на действителния автор /издател/ на документа под
съответиня номер - св.Й. и Seil Steel Co. Ltd - Корея, а бил поставен печат на
американското дружество „Кеdron Bearinges Services LLS”. Така също,
предоставените на митническите пълномощници опъковъчни листове, съответствали
на издадените от корейската фирма относно броя на рулата стоманени въжета,
килограмите, номера на фактурата за стоката, за която се отнасят, на технически
спецификации, но в тях било вписано невярното обстоятелство, че издател на
документа е американската фирма „***“вместо действителния Seil Steel Co. Ltd -
Корея.
В рамките на обвинението
против подсъдимия попадат следните сделки между „***“ ООД и „Сейлстил“ /Seil
Steel Co. Ltd/ Корея:
1. От Seil Steel Co. Ltd -
Корея била изпратена по имейл на „***“
ООД проформа фактура ***/22.02.2008 г.
представляваща търговска оферта за закупуване на 245 бр. рула стоманени въжета, в която подробно били описани
конкретните артикули стоманени въжета, индивидуализирани по количества,
технически спецификации - диаметър, брой макари, дължина, тегло, сила на опън,
стойност на всеки един вид от артикулите, стойност на застраховката, навло и
място на доставка в България - пристанище Варна, обща стойност на стоките по
проформа фактурата – 163 510.00 във валута евро, с посочване на начин на
плащане - 30% авансово с банков превод + 70% при представяне на документите,
авизираща банка – Банка Пусан, Сеул, Република Корея, суифт код, № на сметка и
вид валута, срок за изпращане на стоката – до края на месец май 2008г.,
пристанища на изпращане и получаване, вид на опаковките, описан е и
придружаващия серитификат за произход. След посочване на общата стойност на
въжетата по проформа фактурата, в същата изрично са разграничени и сумите на авансовото
плащане и доплащането, като е посочено, че с банков превод се дължат 30 %
представляващи 49 053.00 евро /95 939.33 лв./, както и 70% срещу
представяне на документи, представляващи останалата част от крайната стойност,
а именно – 114 457.00 евро. Обективираната в тази проформа фактура оферта
била приета от „***“ ООД, последвало плащане на аванса от 30%, при което и
съгласно договореното между страните, сделката се считала за сключена. За целта
подс.Л. изготвил платежно нареждане за валутен превод от 05.03.2008 г., в което
посочил, че плащането е по проформа фактура *** и наредил същият ден по факс да
се изпратят в „Райфайзен банк” АД клон гр. Пловдив, платежното нареждане за
валутен превод, проформа фактура ***/22.02.2008 г. и статистическа форма по
чл.3, ал.1 от Наредба № 27 на БНБ, в която отново посочил като основание за
превода проформа фактура ***/22.02.2008 г. Плащането от сметката на „***“ ООД -
IBAN *** по сметка на Seil Steel Co. Ltd - Корея в Pusan bank Seaoul Korea IBAN ***
е осъществено още същият ден от „Райфайзен банк” АД, съобразно разпореденото от
представляващия „***“ ООД – подс.Л..
Стоките по проформа фактура
***/22.02.2008 г., били доставени в България на три пъти, с три отделни вноса:
1а. Първият внос по тази
проформа фактура, касае 65 бр. рула
стоманени въжета, натоварени от Порт Бусан в Република Южна Корея, при условия
за доставка CFR Варна - пристанище Варна. За тези 65 броя рула стоманени
въжета, от износителя „***“ - Република Корея, била издадена търговска фактура ***/17.04.2008 г., в
която са посочени - общата стойност на стоката по този внос – 47 768.00
евро, платения аванс от 30%, съставляващ за конкретния брой рула 14 330.40
евро, и остатъка от дължимото плащане от 70% за същия внос в размер на 33
437,60 евро. В търговската фактура,
в значително по-синтезиран вид, за разлика от проформа фактурата, отново е
описана стоката, с посочване на артикулите стоманени въжета, количества,
технически спецификации, стойност на всеки един вид от артикулите. В
търговската фактура, св.Й., съобразно уговорките с „***“ ООД, вписал като
износител американското дружество „Кеdron Bearings Services LLS“, но положил
печата на фирмата си – Сейлстил, както и своя подпис. Фактурата била придружена
с опаковъчен лист, издаден от представляваното от св.Й. дружество за 65 бр.
рула с пълно описание на стоката и теглото й, с подпис на св.Й. печат на
корейското дружество, но отново с вписан износител – американското дружество
„Кеdron Bearings Services LLS“. В тези документи св.Й. се подписал с името
Д.О.. Към фактурата били изпратени и свидетелство
за произход, в което са цитирани фактурата, проформа фактурата, описана е
стоката, описан е транспорта – кораб, пристанища на натоварване и разтоварване,
номера на контейнери, вписана е товарителницата, разбира се и номера на
свидетелството за произход на стоката, издадено от Корейската търговска и
индустриална камара, с което св.Й. се бил снабдил по-рано, в този документ като износител е вписано дружеството на
св.Й. – Сейлстил, застрахователна
полица от агенция „Мериц файър енд марин иншуърънс ко“, клон Сеул, Корея за
морски товари, в която като застрахована
сума е вписана общата сума по фактурата, а застрахован субект е дружеството „Сейлстил“, както и менителница, издадена от и за
корейското дружество за сумата по фактурата,
и тук св.Й. се е подписал като Д.О.. Превозвача на стоката издал товарителницата на името на
американското дружество, тъй като в търговската фактура издадена от св.Й.,
именно то било записано като износител. Документите от Пусан банк Сеул, Корея
са получени в „Райфайзен банк” АД България, и съгласно условията за
документарно инкасо, включващо изричното нареждане от корейската банка и
подкрепено от менителницата издадена от св.Й. да се плати по договор – цитиран
е номера на проформа фактурата ***/22.02.2008 г., дължимата по нея сума в
размер на 33 437.60 евро, явяваща се остатъка от 70% от цената на стоката, от
сметката на „***“ ООД на 18.05.2008 г., сумата е преведена по сметка на „***“ в
Пусан банк - Корея.
Стоката пристигнала на
пристанище Варна и била поставена под митнически режим допускане за свободно
обращение пред Митнически пункт „Пристанище Варна” при Митница Варна.
Подсъдимият изпратил чрез куриерска фирма на пълномощника на „***“ ООД по
чл.18, ал.1 от ЗМ *** ЕООД – гр. Варна, необходимите документи за попълване на
декларация по чл.68 - чл.70 от Закона за митниците и оформяне на вноса на 65-те
рула стоманени въжета от Корея, както следва: - търговска фактура с номер ***/17.04.2008 г., която като номер на
документ съответствала на издадената търговска фактура от св.Й., но в нея били вписани неверни
обстоятелства - че доставчик на стоката е „Kedron Bearing Services”, за издател
на фактурата се сочело същото дружество, с положени печат на американското
дружество и подпис на негов представител, била посочена и различна стойност на
стоманените въжета – 40 831,00 евро
/79 858,49 лв./ вместо действителната, фигурираща във фактурата, издадена и
изпратена от св.Й. 47 768.00 евро. Във фактурата били променени и
стойностите на отделните артикули, за да отговаря сбора им на новата стойност,
липсвало разграничението, което бил направил в оригиналния документ св.Й. за
размера на платения аванс и остатъка от общата стойност на стоката; - опаковъчен лист за 65 бр. рула
стоманени въжета, издаден към фактурата, с идентична техническа спецификация на
вещите по получения опаковъчен лист от
Пусан банк в „Райфайзен банк” АД и номер на вписана търговската фактура, към
която е, но с променен издател, като
вместо южнокорейската фирма била изписана американската „Kedron Bearing
Services”, респективно в новия опаковъчен лист били положени печат и подпис за
„Kedron Bearing Services”.
При получаване на документите
в *** ЕООД – гр. Варна, служител на същото - Г. П., на 02.06.2008 г. в гр.
Варна изготвил и представил в Митнически пункт „Пристанище Варана” при Митница
Варна митническа декларация №
***/02.06.2008 г. от името на „***“ ООД – гр. Карлово за внос на 65 бр.
рула стоманени въжета. В същата била потвърдена неистина – посочен е за
износител на стоката „***“при действителен Seil Steel Co. Ltd - Южна Корея,
посочена е облагаема митническа стойност в размер 40 831,00 евро /79 858,49 лв./, вместо действителната митническа
стойност, определена от фактура ***/22.02.2008 г. за авансово плащане и
търговска фактура ***/17.04.2008 г., издадени св.Й. - 47 768.00 евро.
Заедно с декларацията, пред митническите
органи били представени от Г. П. и двата документа с невярно съдържание -
търговска фактура ***/17.04.2008 г. и опаковъчен лист издадени от „Kedron
Bearing Services”, за да се докажат невярно декларираните обстоятелства и да се
освободи стоката от митницата. /В митническите декларации стоката е
индивидуализирана като стоманени кабели – термин, пренесен и в диспозитива на
обвинението, но няма спор, че се касае за стоманени въжета, като вероятно
попълващия декларациите е направил грешка в превода/. Към декларацията е
приложена и попълнена от пълномощника Декларация за данни, отнасящи се до
митническата стойност, подписана от подсъдимия и подпечатана с печат на „***“
ООД, в която са вписани продавач – Кедрон Беаринг САЩ, купувач – „***“ ООД,
посочен е номера на фактурата за внесената стока, отбелязано е, че продавача и
купувача не са свързани лица,
отрицателно е отговорено и на всички други въпроси по формуляра, посочена е
цена във валута по фактурата. Съобразно декларираната /невярна/ стойност за
митнически цели, на 04.06.2008 г., „***“ ООД платило ДДС в размер на 15 971,70
лв. и стоката била освободена от митницата. Така, в резултат на потвърдената
неистина в митническата декларация и използваните документи с невярно
съдържание – търговска фактура и опаковъчен лист, подс.Л., при условията на
посредствено извършителство – чрез Г. П. е избегнал установяването и плащането
на ДДС в размер на 2 716,13 лв. за „***“ ООД - определено от разликата между
реално платения и действително дължащия се данък.
1б. Вторият внос касае 93 бр. рула стоманени въжета,
натоварени от Порт Бусан в Република Южна Корея, с условия за доставка CFR
Варна - пристанище Варна. За тези 93 броя рула стоманени въжета, след
издаването на проформа фактура ***/22.02.2008 г. касаеща 30% авансово плащане,
от износителя „***“ - Република Южна Корея е издадена търговска фактура ***/08.05.2008 г. с посочена обща стойност на
стоката по този внос – 67 080.00 евро, платения аванс от 30%, съставляващ
за конкретния внос 20 124.00 евро и остатъка от дължимото плащане от 70% в
размер на 46 956 евро. /Предвид
идентичното съдържание на отделните видове документи, повтарящи се
неизменно при всеки комплект обсъждана документация, от тук нататък ще бъдат
откроявани единствено видовете документи, с описване на количеството и
стойността на стоките по различните проформа и търговски фактури по включените
в обвинението сделки, и размера на направените плащания, с цел избягване на
многократно повтаряне на едни и същи обстоятелства, вече изложени при
описанието на фактите по първия внос от Република Корея/. В нея св.Й.
съобразно уговореното с „***“ ООД вписал за износител Кеdron Bearinges Services
LLS, положил печата на фирмата си Сейлстил и се подписал. Към фактурата е
приложен, издаден от дружеството му Сейлстил опаковъчен лист за 93 бр. рула
стоманени въжета, в който изрично е посочена фактурата, за която се отнася
***/08.05.2008 г., положени са подпис и печат на издателя - корейското дружество, приложени са и
свидетелство за произход на стоката, застрахователна полица за сумата по
фактурата и застрахован субект – Сейлстил, и менителница, издадена от
корейското дружество. Превозвача издал товарителницата на името на
американското дружество, тъй като в търговската фактура издадена от св.Й. то
било записано в началото й. Документите, представени от св.Й. в Пусан банк са
получени в „Райфайзен банк” АД клон в гр. Пловдив, и съгласно условията за
документарно инкасо, включващо изричното нареждане от корейската банка,
подкрепено от менителницата издадена от св.Й. да се плати по договор – цитиран
е номера на проформа фактурата ***/22.02.2008 г., дължимата по търговската
фактура сума в размер на 46 956.00 евро, явяваща се остатъка от 70% от
цената на стоката по търговската фактура за втория внос, сумата е преведена на
27.06.2008 г., от сметка на „***“ ООД по сметка на Seil Steel Co. Ltd – Корея в
Пусан банк - Корея.
Стоката по втория внос
пристигнала на пристанище Варна и била поставена под митнически режим допускане
за свободно обращение пред Митнически пункт „Пристанище Варна” при Митница
Варна. Съответно от „***“ ООД изпратили на *** ЕООД – гр. Варна, чрез куриерска фирма, необходимите документи
за оформяне на вноса на 93-те рула стоманени въжета и подаване на декларация по
чл.68 - чл.70 от Закона за митниците, а именно: търговска фактура ***/08.05.2008 г., която като номер на документ
съответствала на издадената търговска фактура от св.Й., но в нея били вписани
неверните обстоятелства, че доставчик на стоката е „Kedron Bearing Services”,
вместо действителният „***“, за което в изпратената от „***“ ООД фактура били
положени печат и подпис от издадел американското дружество, била посочена и
различна стойност на стоманените въжета по фактурата под този номер – 57 329.00 евро /112 125,78 лв./
вместо действителната вписана от св.Й. в съставената от него оригинална фактура
под същия номер - 67 080.00 евро. За да отговаря сбора от стойностите на
отделните артикули на новата обща стойност, във фактурата, издадена от
американското дружество, тези стойности били променени, липсвало и
разграничението, което съществува в търговската фактура на св.Й. между платен
аванс и остатък от общата стойност на стоката. Към фактурата, подписана и
подпечатана от „***“бил приложен опаковъчен лист за 93 бр. рула стоманени
въжета издаден към нея, с идентична техническа спецификация на стоката и номер
на фактура, към която е издаден с получения от Пусан банк Корея в „Райфайзен банк”
АД България, но с променен издател, като вместо действителния - южнокорейската
фирма, за издател била изписана американската „Kedron Bearing Services”.
При получаване на документите
в *** ЕООД – гр. Варна, служител при дружеството - Г. П. изготвил и на 30.06.2008
г. представил в Митнически пункт „Пристанище Варна” при Митница гр. Варна митническа декларация № ***/30.06.2008 г.
от името на „***“ ООД – гр. Карлово за внос на 93 бр. рула стоманени въжета. В
нея била потвърдена неистина – посочен е износител на стоката „***“при
действителен Seil Steel Co. Ltd - Южна Корея, посочена е облагаема митническа
стойност в размер 57 329.00 евро /112
125,75 лв./, вместо действителната облагаема митническа стойност,
определена от съдържанието на фактура ***/22.02.2008 г. за авансово плащане и
търговска фактура ***/08.05.2008 г., за окончателно плащане, издадени от св.Й.
- 67 080.00 евро. Заедно с декларацията, пред митническите органи, П.
представил и двата документа с невярно съдържание - търговска фактура ***/08.05.2008
г. и опаковъчен лист към нея издадени от „Kedron Bearing Services”, за да се
докажат невярно декларираните обстоятелства и да се освободи стоката, след
което, на 30.06.2008 г. от „***“ ООД е платен и дължимия ДДС в размер на 22
425,15 лв., изчислен върху невярно декларираната митническата стойност и
стоката била освободена от митницата. Така, подсъдимия при условията на
посредствено извършителство чрез Г. П. постигнал за „***“ ООД избягване
установяването и плащането на ДДС в размер на 3 813,24 лв., представляващи
разликата между реално платения и действително дължащия се данък върху сумата,
договорена и реално платена от българското на корейското дружество.
1в.
Третият внос
по обсъжданата проформа фактура касае 87
бр. рула стоманени въжета, натоварени от Порт Бусан в Република Южна Корея
с условията за доставка CFR Варна - пристанище Варна. За тези 87 броя рула
стоманени въжета, след издаване на проформа фактурата ***/22.02.2008 г., по
която е направено 30% авансово плащане, от износителя „***“ - Република Южна
Корея са издадени следните документи - търговска
фактура ***/23.05.2008 г. с посочена обща стойност на стоката по тази
фактура 48 662.00 евро, платения аванс от 30%, съставляващ за тази фактура
сумата от 14 598.60 евро, и остатъка от дължимото плащане от 70% в размер
на 34 063,40 евро. Като износител на стоката, и в тази фактура, св.Й. вписал
съобразно уговореното с „***“ ООД, американското дружество Кеdron Bearings
Services LLS, но положил печата на фирмата си и своя подпис, - опаковъчен лист за 87 бр. рула
стоманени въжета, в който изрично е посочена фактурата за която се отнася
***/23.05.2008 г., с положен подпис и печат на корейското дружество. Към
фактурата са приложени и свидетелство за произход на стоката, съответно
застрахователна полица за сумата по фактурата, със застрахован субект Сейлстил,
както и менителница, издадена от корейското дружество. Превозвача издал
товарителницата на името на американското дружество, тъй като в търговската
фактура издадена от св.Й. то било записано в началото й. Така представените от
св.Й. документи в Пусан банк Корея са получени в „Райфайзен банк” АД клон гр.
Пловдив, и съгласно условията за документарно инкасо, включващо изричното
нареждане от корейска банка, подкрепено и от менителницата издадена от св.Й. да
се плати по договор – и тук е цитиран номера на проформа фактурата
***/22.02.2008 г. дължимата по договора сума в размер на 34 063,40 евро,
явяваща се остатъка от 70% от цената на стоката по третия внос, е преведена по
сметка на „***“ в Пусан банк – Корея от сметка на „***“ ООД на 09.06.2008 г.
Междувременно стоката
пристигнала на пристанище Варна и била поставена под митнически режим допускане
за свободно обращение пред Митнически пункт „Пристанище Варна” при Митница гр.
Варна, с оглед на което от „***“ ООД изпратили чрез куриерска фирма на *** ЕООД
– гр. Варна, необходимите документи за оформяне на вноса на 87-те рула
стоманени въжета и подаване на
декларация по чл.68 - чл.70 от Закона за митниците, както следва: - търговска фактура ***/23.05.2008 г.
която като номер на документ съответствала на издадената от св.Й. фактура под
същия номер, описана по-горе, но в нея били вписани неверните обстоятелства, че
доставчик на стоката е „Kedron Bearing Services”, вместо действителният „***“,
като освен това в тази фактура били положени печат и подпис за издател от
американското дружество, съответно била посочена и различна стойност на
стоманените въжета по третия внос – 41 585 евро /95 165,74 лв./ вместо
действителната по фактурата, издадена от св.Й. - 48 662.00 евро. Във
фактурата, изпратена от „***“ ООД били променени и стойностите на отделните
артикули, така че се получавал верен общ сбор на вписаната там нова стойност,
липсвало и разграничението което бил направил в своя документ /търговска фактура
***/23.05.2008 г./ св.Й., между платен аванс и остатък от общата стойност на
стоката; - опаковъчен лист за 87 бр.
рула стоманени въжета, издаден към фактурата с идентична техническа
спецификация и номер на фактура към която е издаден сравнено с опаковъчния
лист, изготвен от св.Й. и получен от Пусан банк Корея в „Райфайзен банк” АД
България, но вече с променен издател, като вместо действителния -
южнокорейската фирма, била изписана американската „Kedron Bearing Services”.
При получаване на документите
в гр. Варна, Г. П.-служител в дружеството на митническия пълномощник, на
18.07.2008 г. изготвил и представил в Митнически пункт „Пристанище Варна” при
Митница Варна митническа декларация №
***/18.07.2008 г. от името на „***“ ООД за внос на 87 бр. рула стоманени
въжета, в която била потвърдена неистина – за износител на стоката е посочен
„***“при действителен Seil Steel Co. Ltd - Южна Корея, посочена е облагаема
митническа стойност в размер 41 585 евро
/81 333,19 лв/, вместо действителната митническа стойност, определена от
фактура ***/22.02.2008 г. за авансово плащане и търговска фактура
***/23.05.2008 г. за окончателно плащане, издадени от св.Й. - 48 662.00
евро. Заедно с декларацията, пред митническите органи П. представил и двата
документа с невярно съдържание, изпратени от „***“ ООД - търговска фактура
***/23.05.2008 г. и опаковъчен лист към нея, издадени от „Kedron Bearing
Services”, за да се докажат /невярно/ декларираните обстоятелства и да се
освободи стоката. На 15.07.2008 г. от „***“ ООД е платен дължимия по обявената
митническа стойност /невярно декларирана/ ДДС в размер на 16 266,64 лв. и
стоката била освободена от митницата. Така, на 18.07.2008 г. в гр. Варна
подсъдимият, като Управител и представляващ „***“ ООД, при условията на
посредствено извършителство чрез Г. П. постигнал за „***“ ООД избягване
установяването и плащането на ДДС в размер на 2 766,51 лв. представляващ
разликата от платения ДДС и действително дължимия такъв върху реално платената
на св.Й. сума по третия внос.
2,
3 и 4. За
следваща доставка на стоманени въжета от Seil Steel Co. Ltd – Корея,
представлявано от св.Й., на „***“ ООД била изпратена проформа фактура ***/30.04.2008
г. за 80 броя рула стоманени въжета, представляваща търговска оферта, в
която подробно били описани конкретните артикули от стоманени въжета,
индивидуализирани по количества и технически спецификации, стойност на всеки
един вид от артикулите, стойност на застраховката, навло и място на доставка в
България - пристанище Варна, както и всички обстоятелства, касаещи начина на
плащане и вида на стоката, цитирани вече при обсъждането на първата получена в
„***“ ООД проформа фактура от корейското дружество. Общата стойност на стоките
по втората проформа фактура е 53 873.50 евро, като изрично е отразено и
разграничаването й на 30% авансово плащане в размер на 16 162,05 евро и 70%
остатък за плащане в размер на 37 711.45 евро.
По същото време в „***“ ООД
била получена и друга търговска оферта относно доставка на стоманени въжета от
Seil Steel Co. Ltd – Корея, обективирана
в проформа фактура ***/30.04.2008 г.
за 58 броя рула стоманени въжета, с
подробно описание на конкретните артикули, индивидуализирани по количества,
технически спецификации, стойност на всеки един вид от артикулите, стойност на
застраховката, навло и място на доставка в България - пристанище Варна, както и
всички обстоятелства, касаещи начина на плащане и вида на стоката. Общата
стойност на стоките по тази проформа фактура е 60 044.20 евро, вписано е и
разграничаването й на 30% аванс за плащане в размер на 18 013.26 евро и
70% остатък за плащане в размер на 42 030.94 евро.
Двете търговски оферти от
30.04.2008 г. били приети от „***“ ООД и последвало плащане на аванса, с което
сключването на сделките станало факт. Подс.Л. изготвил платежно нареждане за
валутен превод от 17.05.2008 г., в което посочил, като основание за плащането
двете проформи фактури ***/30.04.2008 г. и ***/30.04.2008 г., което същият ден
било изпратено по факс в „Райфайзен банк” АД клон гр. Пловдив. Платежното
нареждане за валутен превод било за сумата от 34 175,31 евро /66 841,10 лв./,
представляваща сбора от авансите в размер на 30% по двете проформа фактури, към
него били приложени и самите проформа фактури ***/30.04.2008 г. и
***/30.04.2008 г., доказващи основанието за превода, както и статистическа
форма по чл.3, ал.1 от Наредба № 27 на БНБ, подписана от подсъдимия, в която
изрично е посочено, че основанието за това плащане са двете проформа фактури.
Плащането от сметката на „***“ към сметката на Seil Steel Co. Ltd - Корея в
Pusan bank Seaoul Korea е осъществено същият ден от „Райфайзен банк” АД
България, съобразно получените от „***“ ООД документи.
По повод нова оферта за
доставка на стоманени въжета от Seil Steel Co. Ltd – Корея, в „***“ ООД била получена проформа фактура ***/09.06.2008 г., за 171 рула стоманени въжета,
в която подробно са описани конкретните артикули от стоманени въжета,
индивидуализирани по количества, технически спецификации, конкретната стойност
на всеки един вид от артикулите, стойност на застраховката, навло и място на доставка
в България - пристанище Варна, обща стойност на вещите и разграничаването и на
30% аванс за плащане в размер на 9 613 евро /18 801,39 лв./ и 70% остатък от
стойността на стоките.
Офертата била приета от „***“
ООД и на 06.09.2008 г. подсъдимият изготвил платежно нареждане за валутен
превод, като посочил дата на издаването му 08.09.2008 г. и основание за
плащането - проформа фактура
***/09.06.2008 г., като на 06.09.2008 г. по факс от „***“ ООД били изпратени в
„Райфайзен банк” АД клон гр. Пловдив, платежното нареждане за валутен превод за
сумата от 9 613 евро, проформа фактура ***/09.06.2008 г. и статистическа форма
по чл.3, ал.1 от Наредба № 27 на БНБ, в която подсъдимия отново посочил
основанието за плащането – цитираната проформа фактура ***/09.06.2008 г. и
плащането от сметката на „***“ ООД към сметката на Seil Steel Co. Ltd - Корея в
Pusan bank Seaoul Korea било осъществено същият ден от „Райфайзен банк” АД.
Стоките договорени по трите
проформа фактури ***/30.04.2008 г., за доставка на 80 бр. рула стоманени
въжета, ***/30.04.2008 г., за доставка на 58 бр. рула стоманени въжета и
***/09.06.2008 г., за доставка на 171 рула стоманени въжета, са изпратени от св.Й. на два пъти – първия
път 80 броя рула, договорени по първата проформа фактура от 30.04.2008г., а
втория път – стоките по другите две проформа фактури общо. По този повод
българското дружество осъществило два митничеси вноса:
Стоката по вноса на 80 бр.
рула стоманени въжета, е натоварена от Порт Бусан в Република Южна Корея, с
условията за доставка CFR Варна - пристанище Варна. За тази стока, след
издаване на проформа фактурата ***/30.04.2008 г., по която е направено и 30%
авансово плащане, износителя - „***“ -
Република Южна Корея, представлявано от св.Й., издал и търговска фактура ***/18.07.2008 г. за сумата от 53 873,50 евро /10
5367,41 лв./ - с посочен размер на платен аванс от 30%, възлизащ на 16 162,05
евро и дължимия 70% остатък за плащане в размер на 37 711,45 евро, в която е
индивидуализирана стоката с подробно описание на конкретните артикули от
стоманени въжета, по количества, технически спецификации, конкретната стойност
на всеки един вид от артикулите. В нея св.Й., съобразно молбата на купувача,
вписал за износител Кеdron Bearings Services LLS, но положил печата на фирмата
си и се подписал. Фактурата била придружена от опаковъчен лист, издаден от
представляваното от св.Й. дружество за 80 бр. рула стоманени въжета, в който
изрично е посочена фактурата за стоката, по която се отнася, с положени подпис
и печат за издател от корейското дружество. Изпратени са и свидетелство за
произход на стоката, застрахователна полица, касаеща общата сума по фактурата,
по която полица застрахования субект е Сейлстил, и менителница, издадени от
корейското дружество. В товарителницата, превозвача вписал като износител името
на американското дружество, тъй като в търговската фактура, издадена от св.Й.,
именно то било записано в началото й. Посочените документи, предоставени от
св.Й. в Пусан банк са получени в „Райфайзен банк” АД България, и съгласно условията
за документарно инкасо, включващо изричното нареждане от корейската банка,
подкрепено в менителницата издадена от св.Й. - да се плати по сметката в Пусан
банк по договор ***/29.04.2008 г., дължимата по този договор сума в размер на
37 711,45 евро /явяваща се остатъка от 70% от цената на стоката/, е преведена
на 05.09.2008 г. по сметка на Seil Steel Co. Ltd в Пусан банк – Корея от
сметката на „***“ ООД.
Когато стоката по този внос
пристигнала на пристанище Варна, била
поставена под митнически режим допускане за свободно обращение пред Митнически
пункт „Пристанище Варна” при Митница Варна. Получавайки информация за това, от
„***“ ООД изпратили на упълномощения си представител по чл.18, ал.1 от ЗМ „***“
ООД – гр. Варна, чрез куриерска фирма, необходимите документи за митническо
оформяне на вноса на 80-те рула стоманени въжета и подаване на декларация по
чл.68 - чл.70 от ЗМ, а именно - търговска
фактура ***/18.07.2008 г., която
като номер на документ съответствала на издадената фактура под същия номер от
св.Й., но в нея били вписани неверните обстоятелства, че доставчик на стоката е
„Kedron Bearing Services”, вместо действителният „***“, като в тази фактура
били положени печат и подпис за издадел от американското дружество, била
посочена и различна стойност на стоманените въжета по фактурата –
46 045.00 евро /90 056.19 лв./ вместо действителната 53 873,50 евро /105
367,41 лв./. За да се постигне верен общ сбор от цените на отделните артикули,
които като брой и килограми няма как да бъдат променени, с оглед цялата
останала придружаваща стоката документация, във фактурата били променени
стойностите на отделните артикули, като липсвало и разграничението, което бил
направил в своя документ /оригиналната търговска фактура ***/18.07.2008 г./
св.Й., между платения аванс и остатъка от общата стойност на стоката; бил
приложен и опаковъчен лист за 80 бр.
рула стоманени въжета към фактурата, с идентична техническа спецификация и
номер към търговската фактура, към която е издаден с получения от Пусан банк
Корея в „Райфайзен банк” АД България, но вече с променен издател, като вместо
южнокорейската фирма, било изписано невярното обстоятелство, че издател на
документа е американската „Kedron Bearing Services”.
Получавайки тези документи, А.Д.Д.
представител на „***“ ООД – гр. Варна, пълномощник по чл.18, ал.1 от ЗМ на
„***“ ООД, на 10.09.2008 г. в гр. Варна, изготвил и представил в Митнически
пункт „Пристанище Варна” съобразно изпратените от „***“ ООД документи митническа декларация № ***/10.09.2008 г.
за внос на 80 бр. рула стоманени въжета. В същата била потвърдена неистина – за
износител на стоката е посочен „***“при действителен Seil Steel Co. Ltd - Южна
Корея, посочена е облагаема митническа стойност в размер 46 045 евро /90 056,19
лв./, вместо действителната митническа стойност от 53 873,50 евро /105 367,41
лв./ определена от действителното съдържание на проформа фактура ***/30.04.2008
г. за авансово плащане и търговска фактура ***/18.07.2008 г. за окончателно
плащане, издадени от св.Й.. Заедно с декларацията, А.Д. представил пред
митническите органи и двата документа с невярно съдържание - търговска фактура
***/18.07.2008 г. и опаковъчен лист към нея, издададени от „Kedron Bearing
Services”, за да се докажат невярно декларираните обстоятелства и да се
освободи стоката. Била попълнена и декларация за данни, отнасящи се до
митническата стойност, в която е отразено, че доставчика и получателя не са
свързани лица, отговорено е отрицателно и на всички останали въпроси по
формуляра. На 10.09.2008 г. било платено от „***“ ООД дължимото по обявената
/невярно декларирана/ митническа стойност ДДС в размер на 18 011,24 лв. и
стоката била освободена от митницата същият ден. Така, управляващия и представляващ
българското дружество, при условията на посредствено извършителство чрез А.Д.,
на 10.09.2008 г. в гр. Варна е избегнал установяването и плащането на ДДС в
размер на 3 062,24 лв., определен от разликата между платения ДДС и
действително дължащият се върху сумата от 105 367,41 лв.
Следващия внос по този пункт
касае 58 бр. рула стоманени въжета, за които е платен аванс 30% от стойността
им по проформа фактура ***/30.04.2008 г., 171 броя рула стоманени въжета, за
които е платен аванс 30% от стойността им по проформа фактура ***/09.06.2008
г., както и още 3 бр. рула стоманени въжета, или общо 232 броя рула стоманени въжета, които били натоварени от Порт Бусан
в Република Южна Корея, с условия за доставка CFR Варна - пристанище Варна. За
тях износителя „***“ - Република Южна Корея, чрез св.Й. издал търговска фактура ***/22.08.2008 г. за 232
броя рула стоманени въжета за сумата от 97 431,73 евро, с вписано
разграничение - платен аванс от 30% в размер на 27 626,26 евро и 70% остатък за
плащане в размер на 69 805,47 евро, в която е индивидуализирана стоката с
подробно описание на конкретните артикули от стоманени въжета по количества,
технически спецификации, посочена е стойността на всеки един вид от артикулите.
И в тази фактура, св.Й., съобразно указаното му от купувача, вписал за
износител Кеdron Bearings Services LLS, но положил печата на фирмата си и се
подписал. Свидетелят издал и задължителния в случая опаковъчен лист за 232 бр.
рула стоманени въжета, в който изрично е посочена фактурата, за която се отнася
- ***/22.08.2008 г. и са положени подпис на св.Й. и печат на корейското дружество.
Св.Й. изпратил и сертификат за произход за стоката и застрахователна полица на
името на неговото дружество, както и менителница с нареждане да се плати сумата
по фактурата по негова сметка. Превозвача издал товарителницата на името на
американското дружество, по данните от търговската фактура, издадена от св.Й.,
където имено то било записано в началото й. Документите св.Й. предоставил в
Пусан банк Корея, от където са изпратени в „Райфайзен банк” АД България, и
съгласно условията за документарно инкасо, включващо изричното нареждане от
корейската банка, подкрепено от менителницата издадена от св.Й. да се плати по
договори ***/30.04.2008 г. и ***/09.06.2008 г. дължимата по тях сума в размер
на 69 805,47 евро
/явяваща се остатъка от 70% от цената
на стоката след плащанията на
аванса по тези фактури, същата, на 20.10.2008 г. е преведена от сметката на
„***“ ООД по сметка на Seil Steel Co. Ltd в Пусан банк - Корея.
Стоката от 232 броя рула
стоманени въжета пристигнала на пристанище Варна и била поставена под
митнически режим допускане за свободно обращение пред Митнически пункт
„Пристанище Варна” при Митница Варна. От „***“ ООД изпратили чрез куриерска
фирма на „***“ ООД – гр. Варна, необходимите документи за оформяне вноса на
232-те рула стоманени въжета и подаване на декларация по чл.68 - чл.70 от
Закона за митниците, както следва: търговска
фактура ***/22.08.2008 г., която
като номер на документ съответствала на издадената от св.Й., но в нея били
вписани неверните обстоятелства, че доставчик на стоката е „Kedron Bearing
Services”, вместо действителният „***“, като освен това били положени печат и
подпис от издател американското дружество, била посочена и различна обща
стойност на стоманените въжета 83 250,40
евро /162 823,63 лв./ вместо действителната 190 559,31 лв. /97 431,73
евро/. За да се получи верен общ сбор на новата обща стойност, във фактурата
били променени и стойностите на отделните артикули, липсвало и разграничението
което бил направил св.Й. в оригиналния документ - търговска фактура ***/22.08.2008
г. между платен аванс от 30% и остатък 70% от общата стойност на стоката; към
фактурата бил приложен и опаковъчен лист
за 232 бр. рула стоманени въжета с идентична техническа спецификация и номера
на фактури към които е издаден, с получения от Пусан банк Корея в „Райфайзен
банк” АД България, но вече с променен издател, като вместо действителния
Сейлстил, била изписана американската „Kedron Bearing Services”.
Получавайки тези документи,
А.Д.Д. представител на „***“ ООД – гр. Варна, пълномощник по чл.18, ал.1 от ЗМ
на „***“ ООД, на 23.10.2008 г. в гр. Варна, изготвил и представил в Митнически
пункт „Пристанище Варна” при Митница Варна митническа
декларация № ***/23.10.2008 г. за внос на 232 бр. рула стоманени въжета. В
същата била потвърдена неистина – посочен е износител на стоката „***“при
действителен Seil Steel Co. Ltd - Южна Корея, посочена е облагаема митническа
стойност в размер 83 250,40 евро /162 823,63 лв./, вместо действителната
митническа стойност от 97 431,73 евро /190 559,31 лв./ определена от фактури
***/30.04.2008 г. и ***/09.06.2008 г. за авансово плащане и търговска фактура
***/22.08.2008 г., издадени св.Й.. Заедно с декларацията, от служителя при
пълномощника „***“ ООД, пред митническите органи били представени и двата
документа с невярно съдържание – търговска фактура ***/22.08.2008 г., издадена
от „***“и опаковъчен лист към нея, издаден от „Kedron Bearing Services”, за да
се докажат невярно декларираните обстоятелства и се освободи стоката. Служител
на „***“ ООД попълнил и декларация за данни отнасящи се до митническата
стойност, в която отразил, че продавача и купувача не са свързани лица,
отрицателно е отговорено и на всички други въпроси по този формуляр. На
23.10.2008 г. било платено от „***“ ООД – гр. Карлово ДДС в размер на 32 564,74
лв. върху невярно декларираната митническата стойност и стоката била освободена
от митницата същият ден. Така, на
23.10.2008 г. в гр. Варна, от управляващия и представляващ „***“ ООД подсъдим,
при условията на посредствено извършителство чрез А.Д., постигнал избягване
установяването и плащането на ДДС в размер на 5 547,25 лв., определен от
разликата между платения ДДС и действително дължащият се върху сумата, платена
на св.Й. за същата стока - 190 559,31 лв.
5. За следваща доставка на стоманени въжета от Seil Steel Co.
Ltd – Корея, представлявано от св.Й. била изпратена в „***“ ООД проформа фактура ***/18.11.2008 г., представляваща
търговска оферта за 112 бр. рула стоманени въжета, в която била посочена общата
стойност на вещите – 41 858.10 евро, разграничена на 30% авансово
плащане в размер на 12 557,43 евро, и
остатъка от 70% - 29 300.67 евро. Стоката била индивидуализирана с
подробно описание на конкретните артикули от стоманени въжета, по количества,
технически спецификации, стойност на всеки един вид от артикулите, стойност на
застраховката, навло и място на доставка в България - пристанище Варна.
Офертата била приета от „***“ ООД и съгласно договореното между двете страни,
подсъдимият, на 20.11.2008 г., но с посочена в него дата 21.11.2008 г. изготвил
платежно нареждане за валутен превод за сумата от 12 557,43 евро представляващо
30% аванс по сделката, в което изрично посочил като основание за плащането
проформа фактура ***/18.11.2008 г., което същият ден, по факс било изпратено в
„Райфайзен банк” АД клон гр. Пловдив, заедно с проформа фактура ***/18.11.2008
г., доказваща основанието за превода и статистическа форма по чл.3, ал.1 от
Наредба № 27 на БНБ, в която подсъдимият посочил, че основанието за плащането е
проформа фактура ***/18.11.2008 г. Плащането от сметката на „***“ ООД към
сметката на Seil Steel Co. Ltd - Корея в Pusan bank Seaoul Korea е осъществено
на 21.11.2008 г. от “Райфайзен банк” АД, съобразно изпратените от „***“ ООД
документи.
Стоката по този внос – 112
бр. рула стоманени въжета била натоварена от Порт Бусан в Република Южна Корея,
с условия за доставка CFR Варна -
пристанище Варна. За тези 112 броя рула стоманени въжета след издаване на
проформа фактурата ***/18.11.2008 г., по която за тях е платен аванс 30% от
стойността им, св.Й. като износител, издал от името на дружеството си „***“ -
Република Южна Корея търговска фактура ***/21.01.2009 г. за
сумата от 42 822,90 евро /83 754,31 лв./, включваща и други стоки
освен 112 броя рула стоманени въжета, като обтегачи и кауши. В нея 112-те
броя рула стоманени въжета били индивидуализирани с подробно описание на
конкретните артикули, по количества, технически спецификации, стойност на всеки
един вид от артикулите, проформа фактурата, по която е издадена, стойността на
стоката е разграничена, като платен аванс от 30% - 12 557.43 евро и остатък от
70% - 30 265.47 евро. В нея св.Й. съобразно изискванията на купувача,
вписал за износител Кеdron Bearings Services LLS, но положил печата на фирмата
си и се подписал. Фактурата била придружена с опаковъчен лист, издаден от
представляваното от св.Й. дружество, за 112 бр. рула стоманени въжета, в който
изрично е посочена фактурата, за която се отнася ***/21.01.2009 г. и е с
положени подпис и печат за издател съответно на св.Й. и корейското дружество.
Св.Й. изпратил и свидетелство за произход на стоката, застрахователна полица в
полза на неговото дружество за цялата стойност на стоките по фактурата, както и
менителница за заплащане по сметка на Сейлстил на остатъка от 70 % по
фактурата. Превозвача издал товарителницата на името на американското
дружество, тъй като в търговската фактура издадена от св.Йол то било записано в
началото й. Документите са представени в Пусан банк Корея и от там са изпратени
в „Райфайзен банк” АД България, и съгласно условията за документарно инкасо,
включващо изричното нареждане от корейската банка, подкрепено от менителницата,
издадена от св.Й. да се плати по договор ***/18.11.2008 г. дължимата по нея
сума в размер на 30 265,47 евро за 112 рула стоманени въжета /явяваща се остатъка
от 70% от цената на стоката/, тази сума е преведена на 16.02.2009 г. от
сметката на „***“ ООД по сметка на Seil Steel Co. Ltd в Пусан банк – Корея.
Когато стоката от 112 броя
рула стоманени въжета пристигнала на пристанище Варна, била извозена до Митническо
бюро гр. Карлово при Митница Пловдив и поставена под митнически режим –
митническо складиране. От „***“ ООД предоставили на св.Г.Н.З. – техен
пълномощник по чл.18, ал.1 от ЗМ, необходимите документи за подаване на
декларация по чл.68 - чл.70 от Закона за митниците за вноса на 112-те рула
стоманени въжета, сред които и търговска
фактура ***/21.01.2009 г., която
като номер на документ съответствала на издаденият от св.Й., но в нея били
вписани неверните обстоятелства, че доставчик на стоката е „Kedron Bearing
Services”, вместо действителният „***“, като били положени печат и подпис за
издател от американското дружество, както и че стойността на стоманените
въжета, обтегачи и кауши е 36 628,92
евро /71 639,94 лв./ вместо действителната 42 822,90 евро /83 754,31 лв./. В тази фактура били променени и
стойностите на отделните артикули от общо 112 броя рула стоманени въжета, за да
е верен сбора им по новата обща стойност, липсвало вече разграничението,
направено в оригиналния документ търговска фактура ***/21.01.2009 г. на корейския свидетел, а именно между платен
аванс и остатък от общата стойност на вещите. Към фактурата бил приложен и
опаковъчен лист за 112 броя рула стоманени въжета, с идентична техническа
спецификация спрямо оригиналния опаковъчен лист получен от Пусан банк в
„Райфайзен банк” АД и номер на търговската фактура, към която е, но вече с
променен издател на документа, като вместо действителния - южнокорейската
фирма, била изписана американската „Kedron Bearing Services”. След получаване
на документите, на 19.03.2009 г. в гр. Карлово, св.Г.З., изготвил и представил
в Митническо бюро гр. Карлово при Митница Пловдив митническа декларация № ***/19.03.2009 г. относно вноса на 112 бр.
рула стоманени въжета, 380 обтегачи и 2400 кауши. В нея била потвърдена
неистина – посочен е износител на стоката „***“при действителен Seil Steel Co.
Ltd - Южна Корея, посочена обща облагаема митническа стойност в размер 71
639,94 лв. /36 628,92 евро/, вместо
действителната митническа стойност от 83 754,31 лв. /42 822,90 евро/ определена
от оригиналните фактури ***/18.11.2008
г. и ***/21.01.2009 г. издадени св.Й., като разликите в стойността се
дължали на невярно декларираното, относно стойността на вноса на 112 бр. рула
стоманени въжета. Заедно с декларацията, св.З. представил пред митническите
органи и двата документа с невярно съдържание по този внос - търговска фактура ***/21.01.2009 г. и опаковъчен лист към
нея издадени от „Kedron Bearing Services”, за да се докажат невярно
декларираните обстоятелства и да се освободи стоката от митницата. „***“ ООД –
гр. Карлово платило ДДС в размер на 13 992,01 лв. върху невярно декларираната
митническата стойност и стоката била освободена от митницата. Така на
19.03.2009 г. в гр. Карлово, подсъдимия, като представляващ „***“ ООД, при
условията на посредствено извършителство чрез св.З., е избегнал установяването
и плащането на ДДС в размер на 2 422,87 лв. за дружеството, определен от
разликата от платеното ДДС и действително дължащото се върху сумата от 83
754,31 лв.
Посочената митническа
декларация е за поставяне на стоките описани в нея под режим митническо
складиране, като впоследствие, на 24.04.2009г., е изготвена митническа
декларация за режим пускане в свободно обращение за обтегачите и каушите, а за
112 броя рула стоманени въжета, такава декларация е изготвена едва на
03.09.2009г. С последните две декларации
е приключен режима митническо складиране за стоките по декларацията от
19.03.2009г. с инициал J. В деня на подаване на митническата декларация по този
пункт – 19.03.2009г., носеща инициал J
в номера, указващ митническия режим под който се поставят стоките, а именно
митническо складиране /всички останали коментирани митнически декларации имат
инициал Н, указващ режим пускане в
свободно обращение/, от Митническото бюро в гр.Карлово изпратили сигнал по
линия международно сътрудничество до Началника на Митница Пловдив по повод
възникнали съмнения за призхода на стоката, като приложили и сертификата за
произход на внесените стоманени въжета, товарителницата, фактурата и опаковъчния
лист – тоест основната част от представената пред тях документация от страна на
св.З.. Стоките са поставени под режим митническо складиране, тъй като от
дружеството вносител е изискана гаранция за покриване на антидъмпингово мито,
каквото обаче към този момент не се дължало. Както изяснява св.К. – главен
счетоводител на „***“ ООД – „…съставянето на декларация с инициал J
означава, че стоката не е обезмитена, а е обезпечена с банкова гаранция.“. С
писмо от 20.03.2009г. подс.Л. е изискал посочване на основанието, на което от
фирмата му е изискано заплащане на гаранция покриваща антидъмпинговото мито за
освобождаване на стоката, доставена по посочените в този пункт проформа и
търговска фактури, като му е отговорено, че гаранцията обезпечава евентуални
държавни вземания, до приключване на проверката на сертификата и коректността
при неговото издаване. При извършената проверка от Агенция Митници – ЦМУ, при
съобразяване на постъпилите при тях сигнали от Европейската служба за борма с
измамите, свързани с нередности при внос в Общността на стоманени въжета с
деклариран произход Република Корея, с цел избягване на антидъмпингови мита на
стоките, чийто действителен произход е Китай, е установено, че няма индикации
за произход на стоката, различен от декларирания, тъй като не са приложени
документи установяващи това, а фирмата производител – Сейлстил Корея не
фигурира сред корейските фирми, за които има съмнения, че изнасят китайски
стоманени въжета. Отговора е изготвен през месец май 2009г., а междувременно,
за стоките по вноса, различни от стоманени въжета – обтегачи и кауши, на
24.04.2009г. е подадена митническа декларация ***Н***, по която е разрешено вдигането на стоките, след като от „***“
ООД платили дължимите ДДС и мито (за този вид стоки се дължи
мито).
Тези стоки са извън предмета на обвинението. Така, след приключване на
проверката на сертификата, предоставен от производителя на стоката, за
стоманените въжета по този внос, св.З. изготвил митническа декларация ***Н*** от 03.09.2009г. за режим пускане в
свободно обръщение на
112 броя рула стоманени въжета. Стойността на стоките и спецификациите им по
двете декларации от 24.04.2009г. и 03.09.2009г., съвпадат изцяло с вписаните в
първата по този пункт митническа декларация от 19.03.2009г. – обща за всички стоки
по последващите две декларации. Както уточни св.З. в съдебно заседание, тази
декларация - за приключване на режима митническо складиране за стоманените
въжета, е съставена от него само по данните от първата декларация от
19.03.2009г., при което той не е ползвал отново документите по вноса – фактура,
опаковъчен лист и т.н. Обвинението е избрало да включи в диспозитива
декларацията от 19.03.2009г., като в тази насока бяха заявени възражения от
страна на защитата и подсъдимия, които ще бъдат обсъдени по-долу. Към
декларацията от 03.09.2009г. е приложена и декларация за стойността, в която е
ограден отрицателен отговор на всички поставени в бланката въпроси. На 02.09.2009г. е платено дължимото,
съобразно декларираната митническа стойност ДДС по вноса на стоманените въжета.
По този начин, за „***“ ООД е избегнато установяването и плащането на ДДС за
разликата над декларираната до действителната стойност на внесената стока,
посочена във фактурата на св.Й., в размер на 2 422.87лева.
Както бе посочено в началото,
през 2010г. е приет Регламент за разширяване обхвата на окончателното
антидъмпингово мито наложено с Регламент от 2005г. върху вноса на стоманени
въжета и кабели с произход Китай и към вноса на стоманени въжета и кабели,
изпращани от Република Корея, независимо от декларирания произход, като е
определена необходимост от събиране на антидъмпингово мито 60.40%, за внос,
осъществен считано след 13.08.2009г.
По този повод Агенция Митници е проследила вноса на този вид стоки
включително и от „***“ ООД, при което е установено, че вноса по митническата
декларация от 03.09.2009г. попада в обхвата на новия Регламент. Издадено е
Решение № 1228/11.06.2010г. на Началника на Митница Пловдив, с което е
определено за доплащане антидъмпингово мито и съответно ДДС за доплащане по
осъществения внос/съобразно вписаната митническа стойност/. Допълнително
определеното ДДС по първоначалната декларация – 6 360.23 лева е внесено от
„***“ ООД на 30.06.2010г., не са внесени сумите за антидъмпингово мито и лихви.
След изтичане на определеният срок за внасянето им са предприети мерки за
принудително събиране на сумата. Решението е обжалвано от „***“ ООД, като Административен съд Пловдив е отхвърлил
подадената жалба.
Освен извършената от Агенция
Митници проверка на сертификата за произход на стоките по този внос, със
Заповед № РД 15-300/19.02.2010г. на Началника на Митница Пловдив е възложена
проверка от служители на отдел „Последващ контрол“ при Митницата на „***“ ООД
за период 01.03.2008г.-31.01.2010г., разширен впоследствие на 01.04.2007г.-31.01.2010г.
за законосъобразността на действията на проверяваното лице при поставянето на
стоки под митнически режим едновременно допускане за свободно обращение и
освобождаване за крайно потребление, функционирането и приключването на режима
митническо складиране, нетарифните мерки, действащи в ЕС, както и изпълнението
на задълженията за заплащане и обезпечаване на публичните държавни вземания при
поставяне на стоките под режим. При тази проверка, констатирала разликите в
действително платената на Сейлстил Корея сума по вноса на 112 броя рула
стоманени въжета /установено било, че разликата касае единствено платената цена
за стоките 112 броя рула стоманени въжета/ и обявената стойност в подадената
митническа декларация от 03.09.2009г. /съвпадаща с вписаната стойност в
декларацията от 19.03.2009г. за митническо складиране/, се стигнало до издаване
на Решение № 1361/13.08.2010г., с което
началника на Митница Пловдив коригира съдържанието на митническата
декларация от 03.09.2009г., включвайки действително платената за стоката цена,
като митническа стойност, и определя ДДС и мито за доплащане, както и лихви
върху тях. При издаване на решението не е възприето възражението, направено от
управителя на „***“ ООД – подс.Л., който в дадено писмено обяснение, потвърждава
направените плащания към Сейлстил Корея, но твърди, че с платената в повече
сума в размер на 6 193.98 евро на производителя Сейлстил, е погасено
задължение на „***“ ООД към „Kedron Bearing Services”, без да се уточнява за
какво е това задължение, като освен това твърди, че от съдържанието на
коносамента е видно, че собственик на стоката е „***“и по силата на гражданска
асигнация, това дружество нарежда на своя длъжник „***“ ООД да плати на трето
лице – кредитор на „Kedron Bearing Services”, а именно на производителя на
стоката. Подс.Л. представил на митническите служители Договор № *** от
05.01.2004г. сключен между „***“и
„***“ ООД, съгласно който страните съгласуват помежду си текущото изпълнение на
договора чрез отделни спецификации и чрез конкретни поръчки, в чл.3 са посочени
производителите, които следва да се считат за партньори на „***“и Сейлстил е
сред тези производители /факт е обаче, че към тази дата все още няма дружество
Сейлстил, регистрацията на фирмите на св.Й. вече беше описана по дати по-горе,
като по данни на св.Й. първата сделка с българското дружество датира от
2006г./. Независимо от направеното възражение, начисленото допълнително ДДС в
размер на 3 524 лева по декларацията от 03.09.2009г., е заплатено от с
платежно нареждане от 31.08.2010г. от страна на „***“ ООД.
След издаване на Регламента
въвеждащ антидъмпингово мито и за стоманени въжета внасяни в ЕС от Корея,
дружеството на подсъдимия не е сключвало сделки с дружеството на св.Й. за
доставка на такива стоки, като единствено била приключена вече оферираната
сделка, описана по-долу:
6.
За
последната, попадаща в предмета на обвинението доставка на стоманени въжета от
Seil Steel Co. Ltd - Корея на „***“ ООД била изпратена проформа фактура ***/07.04.2009 г. представляваща търговска оферта
за закупуване на 62 бр. рула стоманени въжета на стойност 17 366 евро, с
вписано разграничение на 30% авансово плащане в размер на 5 209,80 евро и
остатък за плащане 70% в размер на 12 156.20 евро, в която била
индивидуализирана стоката с подробно описание на конкретните артикули от
стоманени въжета по количества, технически спецификации, стойност на всеки един
вид от артикулите, стойност на застраховката, навло и място на доставка в
България - пристанище Бургас. Офертата била приета от „***“ ООД и според
договореното между търговците, подсъдимият изготвил платежно нареждане за
валутен превод на 14.05.2009 г., в което изрично посочил като основание за
плащането проформа фактура ***/07.04.2009 г. и същият ден, по факс били
изпратени в „Райфайзен банк” АД клон гр. Пловдив, платежното нареждане за
валутен превод за сумата от 5 209,80 евро /представляваща 30% аванс по
сделката/, заедно с проформа фактура ***/07.04.2009 г., доказваща основанието
за превода, както и статистическа форма по чл.3, ал.1 от Наредба № 27 на БНБ, в
която подсъдимият посочил, че основанието за плащането е проформа фактура
***/07.04.2009 г. Плащането от сметка на „***“ ООД към сметка на Seil Steel Co.
Ltd - Корея в Pusan bank Seaoul Korea е осъществено на 14.05.2009 г. от “Райфайзен
банк” АД съобразно разпореденото „***“ ООД.
Стоката по вноса – 62 бр. рула стоманени въжета е
натоварена от Порт Бусан в Република Южна Корея, при условие за доставка CFR
Бургас - пристанище Бургас. За тези 62 броя рула стоманени въжета, след издаване
на фактурата ***/07.04.2009 г. касаеща 30% авансово плащане, св.Й. издал
търговска фактура ***/01.06.2009 г. за
62 броя рула стоманени въжета на
стойност 17 366 евро, индивидуализирани чрез подробно описание на конкретните
артикули от стоманени въжета, по количества, технически спецификации,
конкретната стойност на всеки един вид от артикулите, проформа фактурата, по
която е издадена, съответно стойността на въжетата била разграничена като
платен аванс от 30% и дължим остатък 70%. В тази фактура, св.Й., съобразно
изискванията на „***“ ООД, вписал за износител дружеството Кеdron Bearinges
Services LLS, но положил печата на фирмата си и се подписал лично. Фактурата
била придружена с опаковъчен лист, издаден от представляваното от св.Й.
дружество за 62бр. рула стоманени въжета, в който изрично е посочена фактурата,
за която се отнася ***/01.06.2009 г. с положени подпис и печат за издател,
съответно на св.Й. и корейското дружество. Св.Й. изпратил и свидетелство
/сертификат/ за произход на стоката, издаден на името на неговата фирма,
застрахователна полица, по която застрахован субект е неговото дружество, и
менителница, издадена от корейското дружество. Превозвача издал товарителницата
на името на американското дружество, тъй като в търговската фактура издадена от
св.Й. то било записано в началото й. Посочените документи, представени от св.Й.
в Пусан банк Сеул Корея са получени в „Райфайзен банк” АД, и съгласно условията
за документарно инкасо включващо изричното нареждане от корейската банка и
подкрепено от менителницата издадена от св.Й. да се плати по договор
***/07.04.2009 г. остатъка от дължимата сума в размер на 12 156,20 евро за 62
рула стоманени въжета, явяваща се остатъка от 70% от цената на стоката, сумата
е преведена на 06.07.2009 г. от сметката на „***“ ООД по сметка на „***“ – в
Пусан банк – Корея.
Стоката от 62 броя рула
стоманени въжета пристигнала на пристанище Бургас, а след това била извозена до
Митническо бюро гр. Карлово при Митница Пловдив и поставена под митнически
режим – свободно обращение. За целта от „***“ ООД предали на св.Г.З.,
необходимите документи, за да изготви и подаде декларация по чл.68 - чл.70 от
Закона за митниците за вноса на 62-те рула стоманени въжета, между които и
търговска фактура ***/01.06.2009 г.,
която като номер на документ съответствала на издаденият от св.Й., но в нея
били вписани неверни обстоятелства, а именно, че доставчик на стоката е „Kedron
Bearing Services”, вместо действителният „***“, като били положени и печат и
подпис за издател от американското дружество и негов представител, била
посочена и различна обща стойност на вещите 14 861 евро /29 071,46 лв./ вместо
действителната 17 366 евро /33 964,94 лева/. Във фактурата били променени и
стойностите на отделните артикули от 62 броя рула стоманени въжета, за да е
верен сбора им по новата обща стойност. Към документите бил приложен и
опаковъчен лист за 62 броя рула стоманени въжета, издаден към фактурата с
идентична техническа спецификация и номер към търговската фактура към която е,
с получения опаковъчен лист от Пусан банк в „Райфайзен банк” АД, но вече с
променен издател, като вместо действителния - корейската фирма било изписано
невярното обстоятелство, че издател на документа е американското дружество
„Kedron Bearing Services”.
Получавайки документите,
св.Г.З. на 16.07.2009 г. в гр. Карлово, в качеството си на пълномощник по
чл.18, ал.1 от ЗМ на „***“ ООД – гр. Карлово, изготвил и представил в
Митническо бюро гр. Карлово при Митница гр. Пловдив, митническа декларация № ***/16.07.2009 г. относно вноса на 62 бр.
рула стоманени въжета. В същата била потвърдена неистина – посочен е износител
на стоката „***“при действителен Seil Steel Co. Ltd - Корея, посочена е обща
облагаема митническа стойност в размер 14 864 евро /29 071,46 лв./, вместо
действителната митническа стойност от 17 366 евро /33 964,94 лв./ определена от
проформа фактура ***/07.04.2009 г. и
търговска фактура ***/01.06.2009 г.
издадени св.Й.. Заедно с декларацията, пред митническите органи били
представени от пълномощника и двата документа с невярно съдържание за вноса - търговска фактура ***/01.06.2009 г. и опаковъчен лист към нея издадени от „Kedron
Bearing Services”, за да се докажат невярно декларираните обстоятелства и да се
освободи стоката от митницата. Попълнена била и декларация за стойността, в
която на всички въпроси по бланката е отговорено отрицателно, включително е
отречено обстоятелството фирмите продавач и купувач да са свързани лица. На
16.07.2009 г. било платено от „***“ ООД ДДС в размер на 5 814,19 лв. върху
невярно декларираната митническата стойност и стоката била освободена от
митницата. В резултат на потвърдената неистина в митническата декларация и
използваните документи с невярно съдържание – търговска фактура и опаковъчен
лист, на 16.07.2009 г. в гр. Карлово от управителя и представляващ дружеството
„***“ ООД, при условията на посредствено извършителство, чрез св.З. е било
избегнато установяването и плащането на ДДС в размер на 978,70 лв. - определен
от разликата между платеното ДДС и действително дължащото се върху сумата от 33
964,94 лв.
Този внос попада в обхвата на
проверката, възложена на отдел „Последващ контрол“ при Митница Пловдив,
спомената по-горе, при което и тук се стигнало до констатиране на разлика между
реално платената стойност на въжетата към корейската фирма и обявената такава в
подадената митническа декларация. Издадено е Решение № 1369/13.08.2010г. на Началника на Митница Пловдив, с
което е коригирана общата фактурна стойност на внесената стока, респективно е
определено за доплащане ДДС в размер на 978.70 лева, ведно с лихви в размер на
111.34 лева. По този внос подс.Л. е направил същите възражения като тези по
предходния внос, описани вече по-горе, които не са уважени от издалия
цитираното решение. Определеното за доплащане ДДС е внесено на 31.08.2010г., не
са внесени лихвите по него.
Проверката, извършена от
Отдел „Последващ контрол“ при Митница Пловдив, приключила с Доклад №
2/20.05.2010г., в който инспекторите – свидетелите Р.И., М.С. и Г.Д., изложили
констатации за разлика в размер на 54 470.81 евро между декларираната
митническа стойност на стоки от
доставчик „***“допуснати за
свободно обращение със седем броя ЕАД в периода 01.01.2008г.-31.12.2009г.
Аргументите на проверяващия екип се базират на данните за реално платените суми
към корейското дружество Сейлстил и декларираната митническа стойност при вноса
на стоките, като е отчетено и обстоятелството, че независимо от валутните
преводи към Сейлстил, в оборотната ведомост на счетоводна сметка доставчици за
2008г. и 2009г. на „***“ ООД, не е
създадена партида Сейлстил. Плащанията са осчетоводени по дебита на сметка
доставчици, партида „Kedron Bearing Services”. На проверяващите, подс.Л.
предоставил копия от договори, в които фигурирали условия за плащане на сума
по-голяма от стойността на стоката, с отметка - с разликата в повече, да бъдат
намалени задълженията на „***“ ООД към „Kedron Bearing Services”, като направил
описаните по-горе възражения.
Предвид констатациите в този
доклад, освен вече посочените две решения на Началника на Митница Пловдив,
касаещи последните две митнически декларации по обвинението, се стигнало до
издаване на решения за коригиране на митническата стойност и определяне на
допълнително ДДС за внасяне и по останалите пет митнически декларации, за
осъществения от „***“ ООД внос на стоманени въжета от Корея.
С Решения № 9300-506, № 9300-505 и № 9300-507 всички от 05.07.2010г. на
Началника на МП „Пристанище“ Варна са внесени корекции в трите митнически
деклараци - № *** от 02.06.2008 г., № *** от 30.06.2008 г. и № *** от
18.07.2008 г., по вноса, касаещ първата получена в „***“ ООД проформа фактура
от Сейлстил, като е коригирана
митническата стойност на внесените стоки, съобразно действително платеното на
корейската фирма Сейлстил от страна на „***“ ООД на база направените плащания и
по проформа фактурата и е определено за доплащане ДДС върху коригираната
митническа стойност. Определеното за доплащане ДДС по трите решения било
платено от страна на дружеството, представлявано от подсъдимия. Няма данни за
платени лихви.
С Решения
№ 4432-17-1-1 и № 4432-17-1 и двете от 02.07.2010г. на Началника на МП „Варна
Запад“ са внесени корекции в митническата стойност по двете митнически
декларации - № ***/10.09.2008 г. и № ***/ 23.10.2008 г., касаещи вноса на стоманени въжета по
получените от „***“ ООД, съответно втора, трета и четвърта проформа фактури от
Сейлстил, като са отчетени обстоятелствата и за платените аванси по трите
проформа фактури, респективно определен е допълнително ДДС за внасяне върху
разликата между декларираната в митническите декларации стойност на внесените
стоки и коригираната такава по същите декларации с цитираните решения.
Определеното за доплащане ДДС по тези две решения било платено от страна на
дружеството, представлявано от подсъдимия, платени са и начислените лихви –
платежните нареждания за това са приложени по делото.
Всички 7 Решения, са
обжалвани от „***“ ООД, независимо от направените плащания на допълнително
определени размери ДДС, като са налице окончателни произнасяния по тях. По
настояване на защитата, съдът изиска и приложи по делото, седемте съдебни
производства, развили се по повод обжалваните Решения за коригиране на
инкриминираните митнически декларации.
Решение № 9300-506 от
05.07.2010г. на Началника на МП „Пристанище“ Варна за внесени корекции в
митническа декларация № ***/02.06.2008 г. е разгледано по адм. д. № 2455/2010г. по описа на Административен съд Варна, като с
Решение № 1004/29.04.2011г. съдът отменя Решението на Митницата. С окончателно
Решение № 16887/20.12.2011г. по адм. д. № 7834/2011г. Върховния административен
съд оставя в сила решението на Варненския административен съд. Мотивите на съда
за взетото решение се базират на възприетите като установени обстоятелства, че
действителната митническа стойност на внесената стока е тази по митническата
декларация, като платената в повече сума не е цена на стоките, а касае
погасяване на други/стари задължения към доставчика (цитирани са и представени по
административното производство фактури, по които се дължи това плащане), в
който смисъл между „***“ ООД и „Kedron Bearing Services”, има сключен договор и
установени трайни търговски отношения, а начина на плащане е уточнен в
представения договор за продажба SI-80221В от 22.02.2008г. (Договора е
сключен между двете дружества, като в него е посочено дружество партньор -
Сейлстил Корея, и е отразено, че сумата се дължи по неговата сметка, а с част
от сумата се приспадат задължения за плащане на „***“ ООД
към „Kedron Bearing Services”.) Съдът
приел, че договора за продажба на внесената стока по конкретната митническа
декларация е сключен между „***“ ООД и „Kedron Bearing Services”, както и че
уговорките между тях за начина на разплащане вписан в посочения договор са
напълно редовни.
Решение № 9300-505 от
05.07.2010г. на Началника на МП „Пристанище“ Варна за внесени корекции в
митническа декларация № ***/30.06.2008 г. е разгледано по адм. д. № 2400/2010г. по описа на Административен съд Варна, като с
Решение № 382/18.02.2011г. съдът отменя Решението на Митницата. С окончателно
Решение № 16161/18.12.2011г. по адм. д. № 4656/2011г. Върховния административен
съд оставя в сила решението на Варненския административен съд.
Решение № 9300-507 от
05.07.2010г. на Началника на МП „Пристанище“ Варна за внесени корекции в
митническа декларация № ***/18.07.2008 г. е разгледано по адм. д. № 2456/2010г. по описа на Административен съд Варна, като с
Решение № 301/14.02.2011г. съдът отменя Решението на Митницата. С окончателно
Решение № 2314/16.02.2012г. по адм. д. № 4850/2011г. Върховния административен
съд оставя в сила решението на Варненския административен съд.
Решение № 4432-17-1-1 от
02.07.2010г. на Началника на МП „Варна Запад“ за внесени корекции в
митническата стойност по митническа
декларация № ***/10.09.2008 г. е разгледано по адм. д. № 2592/2010г. по описа на Административен съд Варна, като с
Решение № 309/14.02.2011г. съдът отменя Решението на Митницата. С окончателно
Решение № 2142/13.02.2012г. по адм. д. № 4481/2011г. Върховния административен
съд оставя в сила решението на Варненския административен съд.
Решение № 4432-17-1 от
02.07.2010г. на Началника на МП „Варна Запад“ за внесени корекции в
митническата стойност по митническа декларация № ***/ 23.10.2008 г. е
разгледано по адм. д. № 2534/2010г. по
описа на Административен съд Варна, като с Решение № 453/25.02.2011г. съдът
отменя Решението на Митницата. С окончателно Решение № 3988/20.03.2012г. по
адм. д. № 5263/2011г. Върховния административен съд оставя в сила решението на
Варненския административен съд.
Решение № 1369/13.08.2010г.
на Началника на Митница Пловдив, за внасяне на корекции в митническа декларация
№ ***/16.07.2009 г. е разгледано по адм.
д. № 1961/2010г. по описа на Административен съд Пловдив, като с Решение №
541/04.04.2011г. съдът е отхвърлил жалбата на „***“ ООД против Решението на
Митницата. С окончателно Решение № 4728/02.04.2012г. по адм. д. № 8612/2011г.
Върховния административен съд отменя решението на Пловдивския административен
съд, отменя и Решението на Митницата.
Мотивите на съда по всички
цитирани по-горе решения съвпадат, а при обсъждане обжалването на първото, те
вече бяха изложени, поради което и не се налага преповтаряне на съображенията
на съда за отмяна решенията на Митници Варна и Пловдив. Направените от страна
на „***“ ООД възражения по делата, също са идентични, като по всяко от делата
са представени договори за продажба/протоколи, сключени между тях и
американското дружество „Kedron Bearing Services”, в които има указания за
начина на плащане към трето лице – партньор – Сейлстил Корея, и в частност - за
пренасочването на част от сумата за покриване на стари задължения.
Решение № 1361/13.08.2010г.,
на Началника на Митница Пловдив за внесени корекции в митническа декларация ***
от 03.09.2009г. е разгледано последно по адм.
д. № 3701/2012г. по описа на Административен съд Пловдив /това е второ по
ред разглеждане на делото/, като с Решение № 644/19.03.2013г. съдът отменя
Решението на Митницата. С окончателно Решение № 17460/27.12.2013г. по адм. д. №
6325/2013г. Върховния административен съд отменя решението на Пловдивския
административен съд и отхвърля жалбата на „***“ ООД срещу решението на Митницата. Това е
единственото окончателно решение, с образно казано обратен резултат, като в
този случай, за да постанови съдебния акт, съдът е възприел за установено, че
при съществуване на търговски фактури с различна цена на внасяните стоки и
доказано плащане по банков път на по-високата цена, митническата стойност е
платената по-банков път, в който смисъл действията на митническите органи,
приели по-висока митническа стойност от декларираната и начислили допълнително
ДДС за внасяне, са правомерни.
По делото е представено копие
от Договор за продажба № KBS 28, сключен на 03.01.2008г. между „***“ ООД и „***“относно
уреждане на взаимоотношения между страните, свързани със задълженията на
продавача да доставя, а купувачът да приема и заплаща стоката – търкалящи
лагери, на обща стойност 1 000 000 щатски долара.
Както бе отбелязано по-горе, по
всяко едно от административните производства, от „***“ ООД са представили
договори за продажба, сключени между „***“ ООД и „Kedron Bearing Services”, с
отбелязване, че има трето лице партньор – Сейлстил, като на същото по сметка в
Пусан банк, Сеул, Корея, с цитирани номер на сметка, суифт код, следва
определена част от сумата по договора да се плати - за покриване на стари
задължения на „***“ ООД към „Kedron Bearing Services”. Именно тези договори са
били предмет на обсъждане и анализ в административните производства, по тях са
работили и назначените експерти по тези дела. Въпроси, свързани с договорите,
които са приложени и по настоящото дело, бяха поставени от защитата и към
в.л.К.П., изготвил съдебно-икономическата експертиза, приета в наказателното производство.
Тези договори са били предоставени и на счетоводителя на „***“ ООД - св.К. за
осчетоводяване. Свидетелката заявява, че в счетоводството няма партида за
доставчик Сейлстил, защото това дружество не е доставчик на „***“ ООД,
доставчик е „Kedron Bearing Services”. Според свидетелката, плащанията към
Сейлстил се основават на посочените договори, тъй като в тях така е предвидено,
но Сейлстил не е доставчика на стоките. Фактурите за внесените стоки по всички
седем митнически декларации са й предоставени от митническия отдел на
дружеството, чрез св.З., като преди нея, той ги ползвал за оформяне на
митническите документи по вноса. Фактурите, стигнали до св.К. са тези,
предоставени на св.З., респективно – на митническите пълномощници от Варна, при
което тя е направила отразяване в счетоводството по записаното в тях. Става
ясно, че никой от свидетелите не е виждал и работил с оригиналните фактури и
опаковъчни листове, издадени от св.Й.. Оригиналните фактури, опаковъчни
листове, и проформа фактурите, издадени от св.Й. не са били предоставени на
вниманието и на съда по административните дела. Прави впечатление, че
представените там договори за продажба между „***“ ООД и „Kedron Bearing
Services”, касаещи стоките по вноса описани в седемте митнически декларации,
предмет на обвинението, включват пълно описание на стоките по изпратените от
св.Й. проформа фактури, като освен това, дори са с номер и дата, съвпадащи с
тези по проформа фактурите. В тях Сейлстил е посочена като партньор. Настоящият
състав на съда, приема за установено, че договорите за продажба на стоките по
обсъжданите седем митнически декларации, са сключени, така както бе описано и в
началото, между дружествата на св.Й. – Сейлстил, като продавач и доставчик, и
„***“ ООД - купувач, като условията по тях са обективирани в изпратените от св.Й. проформа фактури, при което
съдът игнорира договорите за продажба между „***“ ООД и „***“за същите
стоки и не възприема за достоверно тяхното съдържание.
Св.Й., на когото бяха
изпратени за предявяване редица документи в общо 6 папки, сред които и тези
договори, е категоричен, че коментираните договори за продажба не са попълвани
в неговата фирма, не са му известни, счита, че са произволно съставени от „***“
ООД, не отрича, че в съставените от него фактури, е вписано името на „Kedron
Bearing Services”, по настояване на българския партньор, потвърждава всички
изпратени проформа фактури, а след това и окончателни такива за продадените от
фирмата му стоки на българското дружество, както и получаването на договорените
суми. Свидетелят дава показания, че винаги е получавал авансово 30% от цената,
а при изпращане на стоката и останалите 70%. От българска страна му било
отправено изискване в търговските фактури да вписва като цена на стоката само
70-те % които се дължат при изпращането й.
От заключението по приетата
съдебно-икономическа експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство
от вещото лице К.П., се установява, че по всички доставки на стоманени въжета,
внос от Република Корея, стоките по документите, представени от „***“ ООД пред
митническата администрация в Пловдив и Варна и тези, описани във фактурите
получени в Райфайзен банк АД, имат идентична техническа спецификация,
респективно товарителниците които са приложени към всички фактури са еднакви, с
изключение на това, че товарителниците към фактурите, които са представени на
Агенция Митници са с печат, подпис и посочен износител на фирма Кедрон Беаринг,
а в товарителниците към фактурите, респективно към проформа фактурите към
Райфайзен банк АД са с подпис, печат и посочен износител на фирма Сейлстил.
Според вещото лице, дължимия данък върху добавената стойност върху новата,
по-висока митническа стойност на база реално платените към производителя суми е
в размер на 21 307.13 лева. Различието между дължимия и реално платения
ДДС не се отразява в данъчен аспект на начисления корпоративен данък за
периода. За да направи изводите си, вещото лице е анализирало всички
обстоятелства свързани с инкриминираните седем ЕАД – съдържанието, както на
декларациите, така и на приложените към тях документи и съдържанието на всички
останали документи, приложени по делото. Вещото лице е направило интересен
коментар за документирания в счетоводството на дружеството вносител начин на
плащане по инкриминираните сделки, както следва - Ако се приеме,
че митническата стойност е по-малка от тази, която
се дължи на производителя, който има всички характеристики на реален износител
- фактура, проформа фактура, получател на цялото плащане,
застраховка на изделието на името
на Seil Steel Co.Ltd, сертификат за произход,
paking лист и т.н.
/вещото лице е работило и по документите изпратени от св.Й./ само на база документално изпращане/издаване на фактура, то
по този начин
ще се наруши
пазарния принцип и ще има ощетяване
на фиска с поставяне на „посредник“
в доставка, който вместо да добавя
стойност към доставката на стока,
то той прави
„отбив/намаление“ в цената. Вещото лице е посочило, че независимо от съобщеното от св.Й. в досъдебното производство
относно ролята на проформа фактурите - договори във връзка с доставката
на стоманени въжета от страна
на Seil Steel Co.Ltd, то
тези договори не фигурират
в счетоводството на „***“ ООД, не са били взети под внимание и при съдебната процедура
по водените административни дела. Вещото лице поставя акцент и на обстоятелствата, относно специфичното определяне на митническа
стойност при доставка на стоки между свързани лица, с оглед данните за упълномощаването
на подс.П.Л.
като генерален пълномощник на американското дружество, като той същевременно е управител
и собственик и на дружеството вносител в България и респективно е вероятно
двете дружества да са свързани лица.
Според заключението на вещото
лице, има установено различие между дължимия и реално платения ДДС на база посочена
по-ниска митническа стойност в
митническите декларации,
което означава, че са заприходени
активи (стоманени въжета) на по-ниска
стойност и при тяхното отписване/продажба ще се
осчетоводи по-нисък разход, респективно няма да се
ощети фиска или да бъде
начислен/платен по-нисък корпоративен данък. От друга
страна е възможно в цялостната търговска дейност и участие на офшорната компания
„***“в схемата на доставка на стоки
от Китай и Южна Корея да
има ощетяване на фиска, тъй
като тя не
участва в преговорите, но всички транзакзии
минават с „посредничеството“ й. Вещото лице допуска и
хипотеза, при която данъчния орган при една
бъдеща ревизия ще прецени, че „***“(вкл. като свързано
лице) не добавят никаква стойност в доставката на стоки от
Китай и Южна Корея и за
всички доставки,
за които българското дружество твърди, че са с по-висока стойност (извън посочените 7-м митнически декларации), да не се признае
добавената стойност към „Kedron
Bearing Services”.
Тъй като тази експертиза е
изготвена само при наличието на част от събраните в досъдебното производство
доказателства, не е изследвала, представените от подсъдимия договори за
продажба на стоките между „***“ ООД и „Kedron Bearing Services”, на вещото лице
бяха поставени допълнителни въпроси.
В първата допълнителна
съдебно-икономическа експертиза, възложена на вещото лице К.П. в съдебно
заседание, той отговаря на няколко групи въпроси. Относно поставената задача да
изследва задълженията на „***“към „***“ ООД към датите на плащанията към
Сейлстил Корея на сумите по проформа фактурите, цитирани в митническите
декларации, вещото лице установява по проверените от него документи, че към
датите на извършване на плащанията към корейското дружество, е имало стари
непогасени задължения на „***“ ООД към фирма „Kedron Bearing Services”, които е
посочил по размер и основание в специално изготвени таблици. Относно
поставената задача да изследва как е осчетоводено плащането по фактурите на
производителя Сейлстил Корея по митническите декларации в счетоводството на
дружеството „***“ ООД, осчетоводено ли е за покриване на задължения и ако да,
по кои фактури съответно, доставяна ли е или не е стоката на дружеството „***“
ООД по тези фактури, кога и как са извършени плащанията по тези фактури, кога и
как задълженията по тези фактури са погасени изцяло, вещото лице при проверката
на предоставените му относими документи, установява, че има сключен договор
между фирма „***“САЩ и фирма „***“ ООД със сигнатура „*** от 22.02.2008г.“ , с
предмет - доставка на стоманени въжета, на обща стойност 139 745,00 евро. В договора
на ред „условия на плащане“ е посочено, че „дължимо на банковата сметка на
Сейлстил“ е сумата от 163 510 евро. За разликата от 23 765 евро между двете
суми (163 510 евро – 139 745 евро) в договора е посочено „да бъдат приспаднати
от задълженията за плащане на „***“ ООД към „Kedron Bearing Services”.
Договорът е изпълнен с три доставки, за което са съставени три митнически
декларации с номера № *** от 02.06.2008г., № *** от 30.06.2008г. и № *** от
18.07.2008г., за доставките са издадени 3 окончателни фактури - фактура ***/
17.04.2008 на обща стойност от 40 831.00 евро, фактура ***/ 08.05.2008 на обща
стойност от 10 373.00 евро и фактура ***/ 23.05.2008 на обща стойност от 41
585.00 евро. Така общата стойност на трите фактури възлиза на 139 745.00 евро (40
831.00 + 10 373.00 евро + 41 585.00 евро). При извършената проверка на
счетоводните записвания в аналитичния регистър, свързан с отразяване на
взаимоотношенията с фирма „***“САЩ, експертизата установява, че сумата от 49
053,00 евро, платена на 05.03.2008г. е отнесена за погасяване на задължения по
документи (инвойси) издадени от фирма „***“САЩ в качеството му на доставчик,
посочени в нарочна таблица към заключението. Видно от записванията, от тези 49
053,00 евро, частта, която в счетоводството се обвързва с договор *** от
22.02.2008г. касае само първите три документа (инвойси), а останалата част от
23 765,00 евро, е отнесена към три фактури, които нямат връзка с този договор,
а със стари задължения. Относно сумата от 23 765,00 евро, отнесена в счетоводството
на дружеството като плащане по посочените три фактури, в счетоводството на
дружеството е налично и потвърждение от „***“САЩ, с което американското
дружество потвърждава, че сумата от 23 765,00 евро от валутен превод нареден на
05.03.2008 от „***“ ООД по сметка на „Сейлстил“ /партньор на доставчика/,
съгласно договор за продажба ***/22.02.2008, ще бъде отнесен за погасяване на
стари задължения на „***“ ООД към „Kedron Bearing Services”. При извършената
проверка за аналитичните записвания експертизата установява, че по посочените
три фактури цялата сума на задълженията е платена. Има и сключен договор между
фирма „***“САЩ и фирма „***“ ООД със сигнатура: „*** от 30.04.2008г.“ с предмет
доставка на стоманени въжета на обща стойност 45 045,00 евро. В договора на ред
„условия на плащане“ е посочено, че „дължимо на банковата сметка на Сейлстил“ е
сумата от 53 873,50 евро. За разликата от 7 828,50 евро между двете суми (53
873,50 евро – 46 045,00 евро) в договора е посочено „да бъдат приспаднати от
задълженията за плащане на „***“ ООД към „Kedron Bearing Services”. Договорът е
изпълнен с една доставка, съставена е една митническа декларация с номер № ***/10.09.2008г. за която има издадена
окончателна фактура ***/18.07.2008 на обща стойност от 46 045,00 евро. При
извършената проверка на счетоводните записвания в аналитичния регистър свързан
с отразяване на взаимоотношенията с фирма „***“САЩ, експертизата установява, че
сумата от 16 162,05 евро платена на 17.05.2008г. е отнесена за погасяване на
задължения по документи (инвойси) издадени от фирма „***“САЩ в качеството му на
доставчик, като от тези 16 162,05 евро, частта, която в счетоводството се
обвързва с договор *** от 30.04.2008г. касае само фактура № ***/18.07.2008г., а
останалата част от 23 765,00 евро е отнесена към четири фактури, които нямат
връзка с този договор. При извършената проверка за съставените счетоводни
записвания и първичните счетоводни документи, въз основа на които са извършени,
се установява, че по посочените четири фактури цялата сума на задълженията е
платена. Има сключени договори между
фирма „Кедрон беаринг сървисез“ САЩ и фирма „***“ ООД със следната сигнатура:
„№ *** от 30.04.2008г. (поправено на 29 май, 2008г.)“ и „№ *** от 09.06.2008г.
„. Предмет на договорите е за доставка на стоманени въжета, а общата стойност
на стоките по двата договора възлиза на 83 250,40 евро (55 885,40 евро + 27
365,00 евро), видно от самите договори. В договорите на ред „условия на
плащане“ е посочено съответно в единия и в другия, че „дължимо на банковата сметка
на Сейлстил“ е сумата от 97 433,60 евро (32 043,70 евро + 65 389,90 евро). За
разликата от 14 183,20 евро между двете
суми (97 433.60 евро – 83 250.40 евро) в договорите е посочено „да бъдат
приспаднати от задълженията за плащане на Кастел Експорт към „Kedron Bearing
Services”. Договорите със сигнатура „№ *** от 30.04.2008г. (поправено на 29
май, 2008г.)“ и „№ *** от 09.06.2008г.“ са изпълнени с една доставка,
респективно една митническа декларация № ***/23.10.2008г., за която има
издадена 1 окончателна фактура ***/ 22.08.2008 на обща стойност от 83 250,40
евро, във връзка с осъществяването на която е съставен ЕАД № ***/23.10.2008г.
При извършената проверка на счетоводните записвания в аналитичния регистър
свързан с отразяване на взаимоотношенията с фирма „***“САЩ се установява, че
сумата от 18 013,26 евро и 9 613,00 евро платени съответно на 17.05.2008г. и на
08.09.2008г. са отнесени за погасяване на задължения по документи (инвойси)
издадени от фирма „***“САЩ в качеството му на доставчик. При извършената
проверка за съставените счетоводни записвания и първичните счетоводни
документи, въз основа на които са извършени, се установява, че по посочената
фактура цялата сума на задълженията е платена. Сключени са договори между фирма
„***“САЩ и фирма „***“ ООД със следните сигнатури: „*** от 18.11.2008г.
(ревизиран)“ и „*** от 09.12.2008г.“
Предмет на договорите са доставка на стоманени въжета, а общата стойност
на стоките по него възлиза на 36 628,92 евро (35 770.00 евро + 858.92 евро),
видно от самия договор. В договорите на ред „условия на плащане“ е посочено, че
„дължимо на банковата сметка на Сейлстил“ е сумата от 42 717.02 евро (41 858,10
евро + 858.92 евро). За разликата от 6 193,98 евро (вместо 6 088,10 евро,
колкото е разликата между двете суми 42 717,02 евро - 36 628.92 евро) в договор
*** от 18.11.2008г. (ревизиран) е посочено „да бъдат приспаднати от
задълженията за плащане на Кастел Експорт към „Kedron Bearing Services”.
Договорите са изпълнени с една доставка, респективно една митническа декларация
с номер № ***/19.03.2009г. за която е издадена 1 окончателна фактура ***/
21.01.2009 на обща стойност от 36 628,92 евро, във връзка с осъществяването на
която е съставен ЕАД № ***/19.03.2009г. При извършената проверка на
счетоводните записвания в аналитичния регистър свързан с отразяване на
взаимоотношенията с фирма „***“САЩ се установява, че сумата от 12 557,43 евро
платена на 21.11.2008г. е отнесена за погасяване на задължения по документи
(инвойси) издадени от фирма „***“САЩ в качеството му на доставчик, с дадено
описание в нарочна таблица, като видно от счетоводните записвания по сметката,
е че от тези 12 557,43 евро една част от 6 193,98 евро е отнесена към фактура,
която няма връзка с посочените по-горе договори. При извършената проверка за
съставените счетоводни записвания и първичните счетоводни документи, въз основа
на които са извършени са установени и задълженията и датите по фактура №
***/28.03.2008г. Сключен е договор между фирма „***“САЩ и фирма „***“ ООД със
следната сигнатура: „№ *** от 07.04.2009“. Предмет на договора е за доставка на
стоманени въжета, а общата стойност на стоките по него възлиза на 14 864,00
евро, видно от самия договор. В договора на ред „условия на плащане“ е
посочено, че „дължимо на банковата сметка на Сейлстил“ е сумата от 17 366,00
евро. За разликата от 2 502 евро между двете суми (17 366,00 евро – 14 864,00
евро) в договора е посочено „да бъдат приспаднати от задълженията за плащане на
Кастел Експорт към „Kedron Bearing Services”. Договорът е изпълнен с една
доставка, респективно една митническа декларация с номер № ***/16.07.2009г., за която е издадена 1
окончателна фактура ***/ 01.06.2009 на обща стойност от 14 864,00 евро, във
връзка с осъществяването на която е съставен ЕАД № ***/16.07.2009г. При
извършената проверка на счетоводните записвания в аналитичния регистър свързан
с отразяване на взаимоотношенията с фирма „***“САЩ се установява, че сумата от
5 209,80 евро платена на 14.05.2009г. е отнесена за погасяване на задължения по
документи (инвойси) издадени от фирма „Кедрон Беарингс“ САЩ в качеството му на
доставчик, описани в нарочна таблица. Видно от счетоводните записвания по
сметката, от тези 5 209,80 евро, има част в размер на 2 502,00 евро, която е
отнесена към друга фактура, която няма връзка с този договор № *** от
07.04.2009. При извършената проверка за съставените счетоводни записвания и
първичните счетоводни документи, въз основа на които са извършени, се
установяват задълженията и датите по фактура № ***/28.03.2008г. дадени в
нарочна таблица.
По задачите, свързани с
плащанията за производителя „Сейлстил“ – Южна Корея след превода по проформа
фактурите, по митническите декларации, и това как са осчетоводени при
дружеството „***“ ООД - за покриване на задължения по кои фактури, и кога
задълженията по тези фактури са били погасени изцяло, вещото лице дава следното
заключение - При извършената проверка в счетоводството на фирма „***“ ООД на
база представената информация се установява, че плащанията по проформа фактура
№ ***/22.02.2008г. в размер на 49 053,00 евро по митническите декларации с
номер № ***/02.06.2008г., с номер № *** от 02.06.2008г. и с номер № *** от
10.09.2008г. са осчетоводени при дружеството „***“ ООД за покриване на
задължения по шест фактури посочени в таблица. При извършената проверка за аналитичните
записвания се установява, че задълженията по тези шест фактури са покрити,
посочени са и датите за това:
- фактура ***/17.04.2008г. на 28.5.2008г.
- фактура ***/08.05.2008г. на 25.6.2008г.
- фактура ***/23.05.2008г. на 15.7.2008г.
- фактура ***/03.01.2008г. на 13.2.2009г.
- фактура ***/09.07.2007г. на 17.5.2008г.
- фактура ***/10.02.2007г. на 5.3.2008г.
При извършената проверка в
счетоводството на фирма „***“ ООД на база представената информация се
установява, че плащанията по проформа фактура № ***/30.04.2008 в размер на 16
162,05 евро по митническа декларация с номер № ***/10.09.2008г. са осчетоводени
при дружеството „***“ ООД за покриване на задължения по шест фактури посочени в
таблица. При извършената проверка за аналитичните записвания се установява, че
задълженията по тези шест фактури са покрити на следните дати:
- фактура ***/18.07.2008г. на 4.9.2008г.
- фактура ***/09.07.2007г. на 17.5.2008г.
- фактура ***/04.12.2007г. на 17.5.2008г.
- фактура ***/13.03.2008г. на 30.12.2009г.
- фактура ***/28.03.2008г. на 30.12.2009г.
В съдебно заседание вещото
лице уточни, че фактурите са 5, а не 6.
При извършената проверка в
счетоводството на фирма „***“ ООД на база представената информация се
установява, че плащанията по проформа фактура № ***/30.04.2008 в размер на 18
013,26 евро и проформа фактура №
***/09.06.2008 в размер на 9 613,00 евро по митническа декларация с номер №
***/23.10.2008г. са осчетоводени при дружеството „***“ ООД за покриване на
задължения по шест фактури посочени в таблица. При извършената проверка за
аналитичните записвания се установява, че задълженията по тези шест фактури са
покрити на следните дати:
- фактура ***/22.08.2008г. на 20.10.2008г.
- фактура ***/18.07.2008г. на 4.9.2008г.
- фактура ***/09.07.2007г. на 17.5.2008г.
- фактура ***/04.12.2007г. на 17.5.2008г.
- фактура ***/13.03.2008г. на 30.12.2009г.
- фактура ***/28.03.2008г. е със салдо 10 222,60
При извършената проверка в
счетоводството на фирма „***“ ООД на база представената информация се
установява, че плащанията по проформа фактура № ***/18.11.2008 в размер на 12
557,43 евро по митническа декларация с
номер № ***/19.03.2009г. са осчетоводени при дружеството „***“ ООД за покриване
на задължения по шест фактури посочени в таблица. При извършената проверка за
аналитичните записвания се установява, че задълженията по тези шест фактури са
покрити на следните дати:
- фактура ***/ 21.01.2009г. на 16.03.2009г.
- фактура ***/28.03.2008г. е със салдо 10 222,60
В съдебно заседание вещото
лице уточни, че фактурите са 2, а не 6.
При извършената проверка в
счетоводството на фирма „***“ ООД на база представената информация се
установява, че плащанията по проформа фактура № ***/07.04.2009 в размер на 5 209,80 евро по митническа декларация с номер № ***/16.07.2009г. са осчетоводени
при дружеството „***“ ООД за покриване на задължения по шест фактури посочени в
таблица. При извършената проверка за аналитичните записвания се установява, че
задълженията по тези шест фактури са покрити на следните дати:
- фактура ***/01.06.2009г. на 16.03.2009г.
- фактура ***/28.03.2008г. е със салдо 10 222,60.
В съдебно заседание вещото
лице уточни, че фактурите са 2, а не 6.
По групата задачи, свързани с
плащане на ДДС по сделки между „***“ ООД и дружеството „Кедрон Бейрингс
сървисез“ по митническите декларации /подчертаването не е на вещото лице, а
на съда, за да се открои за кое ДДС всъщност става въпрос/, вещото лице дава
следното заключение: Плащането на данък върху добавената стойност по митническа
декларация с номер № ***/02.06.2008 в размер на 15 971,70 лв. е станало на
04.06.2010г. Плащането на данък върху добавената стойност по митническа
декларация с номер № ***/30.06.2008 в размер на 22 425.16 лв. е станало на
30.06.2008г. Плащането на данък върху добавената стойност по митническа
декларация с номер № ***/18.07.2008 в размер на 16 266.64 лв. е станало на
18.07.2008г. Плащането на данък върху добавената стойност по митническа
декларация с номер № ***/10.09.2008 в размер на 18 011,24 лв. е станало на
10.09.2008г. Плащането на данък върху добавената стойност по митническа
декларация с номер № ***/23.10.2008 в размер на 32 564,73 лв. е станало на
23.10.2008г. Плащането на данък върху добавената стойност по митническа
декларация с номер № ***/19.03.2009 в размер на 14 327,99 лв. е станало на
19.03.2009г. Плащането на данък върху добавената стойност по митническа
декларация с номер № ***/16.07.2009 в размер на 5 814,29 лв. е станало на
01.06.2009г.
По групата задачи, касаещи
заприхождаването на стоките по митническите декларации в дружеството „***“ ООД
по определената митническа стойност и как се отразява това на финансовия
резултат, съответно на корпоративния данък, който се дължи от „***“ ООД, вещото
лице дава следното заключение - За определяне на дължимия корпоративния данък
при покупка на стоманени въжета и продажбата им (при равни други условия) има
два основни елемента – първия елемент е разхода в размер на
себестойността/стойността на заприходените въжета и втория елемент е прихода от
продажбата/реализацията на съответните стоманени въжета. В експертизата от
досъдебното производство е казано, че „ако са заприходени активи (стоманени
въжета) на по-ниска стойност, при тяхното отписване/продажба ще се осчетоводи
по-нисък разход, респективно няма да се ощети фиска или да бъде начислен/платен
по-нисък корпоративен данък”. Обратната хипотеза – при заприхождаване на
по-високата митническа стойност, при равни други условия, ще има по-голям
разход при отписването на себестойността на стоманените въжета и ще се
начисли/плати по-нисък корпоративен данък.
По групата задачи, касаещи
заплащане на допълнително начисления от Митницата ДДС по митническите
декларации от страна на „***“ ООД, вещото лице установява, че - плащането на
допълнителния данък върху добавената стойност по митническа декларация с номер
№ ***/02.06.2008 в размер на 2 716,31 лв. е станало на 26.08.2010г. с платежно
нареждане от Райфайзен банк. Дължимата законна лихва по тази митническа
декларация е в размер на 771,43 лв. и съгласно представената информация от
счетоводството на дружеството към момента на извършване на проверката на място няма
информация да е платена /подчертаването не е на вещото лице/. Плащането на
допълнителния данък върху добавената стойност по митническа декларация с номер
№ ***/30.06.2008 в размер на 3 813,24 лв. е станало на 26.08.2010г. с платежно
нареждане от Райфайзен банк. Дължимата законна лихва по тази митническа
декларация е в размер на 1 038,58 лв. и съгласно представената информация от
счетоводството на дружеството към момента на извършване на проверката на място няма
информация да е платена. Плащането на допълнително начисления данък върху
добавената стойност по митническа декларация с номер № ***/18.07.2008 в размер
на 2 766,51 лв. е станало на 26.08.2010г. с платежно нареждане от Райфайзен
банк. Дължимата законна лихва по тази митническа декларация е в размер
на 732,67 лв. и съгласно представената информация от счетоводството на
дружеството към момента на извършване на проверката на място няма информация
да е платена. Плащането на допълнително начисления данък върху добавената
стойност по митническа декларация с номер № ***/10.09.2008 в размер на 3 062,24
лв. е станало на 31.08.2010г. с платежно нареждане от Райфайзен банк. Дължимата
законна лихва по тази митническа декларация е в размер на 745,52 лв. и е
платена на 05.11.2010г. съгласно представеното платежно нареждане от Райфайзен
банк. Плащането на допълнително начисления данък върху добавената стойност по
митническа декларация с номер № ***/23.10.2008 в размер на 5 547,25 лв. е
станало на 31.08.2010г. с платежно нареждане от Райфайзен банк. Дължимата
законна лихва по тази митническа декларация е в размер на 1 249,06 лв. и е
платена на 05.11.2010г. съгласно представеното платежно нареждане от Райфайзен
банк. Плащането на допълнително начисления данък върху добавената стойност по
митническа декларация с номер № ***/19.03.2009 в размер на 2 422,87 лв. е
станало на 31.08.2010г. с платежно нареждане от Райфайзен банк. Дължимата
законна лихва по тази митническа декларация е в размер на 256,18 лв. и
съгласно представената информация от счетоводството на дружеството към момента
на извършване на проверката на място няма информация да е платена.
Плащането на допълнително начисления данък върху добавената стойност по
митническа декларация с номер № ***/16.07.2009 в размер на 978,70 лв. е станало
на 31.08.2010г. с платежно нареждане от Райфайзен банк. Дължимата законна
лихва по тази митническа декларация е в размер на 119,31 лв. и съгласно
представената информация от счетоводството на дружеството към момента на
извършване на проверката на място няма информация да е платена.
По групата задачи, касаещи
въпроса ползван ли е от дружеството „***“ ООД данъчен кредит, при положение, че
е внесен допълнително определения от Агенция „Митници“ данък добавена стойност
по митническите декларации, и ако е ползван данъчен кредит какъв е ефекта за
държавата, вещото лице отговаря, че:
От дружеството „***“ ООД е
ползван данъчен кредит в размер на 2 716,31 лв., т.е. допълнително определения
от Агенция „Митници“ чрез отразяването на сумата в дневника за покупките за
м.август 2010г., респективно в ДДС декларация за м.август 2010г.. Данъчния тип
документ, с който е посочена сумата е тип документ „7“, т.е. митническата
декларация. Ефекта за държавата е „неутрален“/„нулев“, тъй като дружеството
веднъж плаща през месец август 2010 г. ДДС (“+” на база Решение на Агенция
Митници), а от друга страна в същия месец го посочва като данъчен кредит в ДДС
дневника за покупки (“-” за фиска). От дружеството „***“ ООД е ползван данъчен
кредит в размер на 3 813,24 лв., т.е. допълнително определения от Агенция
„Митници“ чрез отразяването на сумата в дневника за покупките за м.август
2010г., респективно в ДДС декларация за м.август 2010г. Данъчния тип документ,
с който е посочена сумата е тип документ „7“, т.е. митническата декларация.
Ефекта за държавата е „неутрален“/„нулев“, тъй като дружеството веднъж плаща
през месец август 2010 г. ДДС (“+” на база Решение на Агенция Митници), а от
друга страна в същия месец го посочва като данъчен кредит в ДДС дневника за
покупки (“-” за фиска).
От дружеството „***“ ООД е
ползван данъчен кредит в размер на 2 766,51 лв., т.е. допълнително определения
от Агенция „Митници“ чрез отразяването на сумата в дневника за покупките за
м.август 2010г., респективно в ДДС декларация за м.август 2010г.. Данъчния тип
документ, с който е посочена сумата е тип документ „7“, т.е. митническата
декларация. Ефекта за държавата е „неутрален“/„нулев“, тъй като дружеството
веднъж плаща през месец август 2010 г. ДДС (“+” на база Решение на Агенция
Митници), а от друга страна в същия месец го посочва като данъчен кредит в ДДС
дневника за покупки (“-” за фиска).
От дружеството „***“ ООД е ползван
данъчен кредит в размер на 3 062,24 лв., т.е. допълнително определения от
Агенция „Митници“ чрез отразяването на сумата в дневника за покупките за
м.август 2010г., респективно в ДДС декларация за м.август 2010г.. Данъчния тип
документ, с който е посочена сумата е тип документ „7“, т.е. митническата
декларация. Ефекта за държавата е „неутрален“/„нулев“, тъй като дружеството
веднъж плаща през месец август 2010 г. ДДС (“+” на база Решение на Агенция
Митници), а от друга страна в същия месец го посочва като данъчен кредит в ДДС
дневника за покупки (“-” за фиска).
От дружеството „***“ ООД е
ползван данъчен кредит в размер на 5 547,25 лв., т.е. допълнително определения
от Агенция „Митници“ чрез отразяването на сумата в дневника за покупките за
м.август 2010г., респективно в ДДС декларация за м.август 2010г.. Данъчния тип
документ, с който е посочена сумата е тип документ „7“, т.е. митническата
декларация. Ефекта за държавата е „неутрален“/„нулев“, тъй като дружеството
веднъж плаща през месец август 2010 г. ДДС (“+” на база Решение на Агенция
Митници), а от друга страна в същия месец го посочва като данъчен кредит в ДДС
дневника за покупки (“-” за фиска).
От дружеството „***“ ООД е
ползван данъчен кредит в размер на 2 422,87 лв., т.е. допълнително определения
от Агенция „Митници“ чрез отразяването на сумата в дневника за покупките за
м.август 2010г., респективно в ДДС декларация за м.август 2010г. Данъчния тип
документ, с който е посочена сумата е тип документ „7“, т.е. митническата
декларация. Ефекта за държавата е „неутрален“/„нулев“, тъй като дружеството
веднъж плаща през месец август 2010 г. ДДС (“+” на база Решение на Агенция
Митници), а от друга страна в същия месец го посочва като данъчен кредит в ДДС
дневника за покупки (“-” за фиска).
От дружеството „***“ ООД е
ползван данъчен кредит в размер на 978,70 лв., т.е. допълнително определения от
Агенция „Митници“ чрез отразяването на сумата в дневника за покупките за
м.август 2010г., респективно в ДДС декларация за м.август 2010г. Данъчния тип
документ, с който е посочена сумата е тип документ „7“, т.е. митническата
декларация. Ефекта за държавата е „неутрален“/„нулев“, тъй като дружеството
веднъж плаща през месец август 2010 г. ДДС (“+” на база Решение на Агенция
Митници), а от друга страна в същия месец го посочва като данъчен кредит в ДДС
дневника за покупки (“-” за фиска).
При възстановяване на ДДС от
НАП на база влезли в сила решения на ВАС, то правилните счетоводни и данъчни
операции трябва да са същите, но с обратен знак (т.нар. „червена“ операция), а
именно ще се получи ДДС от НАП (“-” за фиска) и трябва да се възстанови
ползвания данъчен кредит чрез посочването му в ДДС дневниците за продажби, като
дължим ДДС “+” на база реално възстановен“, т.е. ефекта за държавата трябва
отново да бъде „неутрален“/„нулев“. Вещото лице е използвало термина трябва,
тъй като всъщност това не е направено, но ако бе сторено, резултата щеше да е
такъв.
По групата задачи, свързани с
показанията на св.Й., вещото лице дава
заключение, че отговорите, дадени от свидетеля, са от важно значение при
изясняване на фактическата обстановка по делото и по-точно механизмът на
плащане и доставка на стоманени въжета от Южна Корея, като отговорите на
въпроси 1 и 8 съдържат информация за реалната стойност на доставката;
отговорите на въпроси 1,2,4,5,6,8 и 9 дават информация относно същността на
отношенията между корейската страна, „***“САЩ и „***“ ООД, а отговорите на
въпроси 1,8 и 9 съдържат информация за извършените между тези лица плащания.
По въпроса променя ли се по
някакъв начин заключението, след съобразяване на всички събрани до момента по
делото доказателства спрямо първоначалната експертиза, вещото лице посочва, че:
Всяка една стопанска транзакция има няколко елемента, които я характеризират.
На първо място, всяка транзакция има бизнес логика (бизнес аспект), която
обосновава защо е избран точно определен начин за извършването ѝ. На
второ място, тази транзакция вече с нейната бизнес логика трябва да се „облече“
в правна рамка (правен аспект). На трето и четвърто място, след като е уточнена
правната характеристика на транзакцията, идва ред на нейното счетоводно
третиране (счетоводен аспект) и данъчно третиране (данъчен аспект).
Заключението на първоначалната експертиза имало за цел да установи и анализира
факти и обстоятелства имащи отношение основно относно крайната стойност на
дължимия данък добавена стойност, който е трябвало да бъде платен на Агенция
Митници във връзка с осъществен внос от страна на дружеството „ Кастел експорт“
ООД. Дължимия данък върху добавената стойност е в размер на 20% от митническата
стойност/договорената стойност (данъчния аспект). След съобразяването на всички
документи по делото и проверка на място в счетоводството на дружеството „***“
ООД, вещото лице приема, че за да се определи коректно митническата стойност/договорената
стойност на база на всички събрани към момента документи, трябва да се определи
първо кое следва да се приеме като размер на тази „договорена стойност“ – тази
стойност, която е осчетоводена от дружеството „***“ ООД и която е посочена в
приложените договори с „***“САЩ или стойността, която е платена от „***“ ООД
към производителя от Южна Корея и посочена като стойност от представител на
производителя. Отговор на този въпрос може да се даде като се отчетат всички
разгледани аспекти, а именно кой реално е получил стоката, кой е реално е
доставил стоката, кой реално е платил за тази стока, на кого е платил и каква е
платената сума.
Втората допълнителна
съдебно-икономическа експертиза на вещото лице К.П. по задачи, поставени от
защитата, дава следното заключение: по въпроса кои стари задължения се
погасяват от „***“ към „Кедрон Бейрингс“ САЩ чрез извършването на плащанията
към фирма „Сейлстил“ – Южна Кореа, от извършената проверка в счетоводството на
фирма „***“ ООД се потвърдили направените констатации от предходната
съдебно-счетоводна експертиза, в частта определяща старите задължения на „***“
ООД към фирма „***“САЩ, които са били платени чрез директно плащане към
южнокорейската фирма, посочени са отново номерата на стари задължения, по които
са извършени плащания по проформи фактури. При извършената проверка
експертизата установила, че фирма „***“ ООД е осчетоводила плащанията по
фактури по дебита на сметка Дт 401 сметка „Доставчици“, аналитичност фирма
„***“САЩ срещу кредита на сметка Кт 50431 „Разплащателна сметка „Райфайзен банк
евро“. По въпроса за посочване на договорите/фактурите по които са възникнали
тези стари задължения между „***“ и „***“САЩ, вещото лице, при извършената
проверка в счетоводството на фирма „***“ ООД установява, че дружеството има
стари задължения, възникнали във връзка с доставката на стоманени въжета или
лагери по договори/фактури, описани в нарочна таблица. По въпроса дали са
декларирани доставките по тези стари задължения и да се посочат номерата и
датите на митническите декларации, вещото лице при извършената проверка на
място в Агенция „Митници“ (ТМУ Пловдив, Митническо бюро Карлово и ТМУ Варна) и
в счетоводството на фирма „***“ ООД установило, че дружеството е декларирало
посочените стари задължения по доставката на стоманени въжета и лагери с
митнически декларации по номера и дати, описани в нарочна таблица. При
извършената проверка експертизата установила, че „***“ е осчетоводила закупени
стоки (заприхождаването им) на база митническа декларация по дебита на сметка
Дт 3041 сметка „Стоки“ срещу кредит на сметка Кт 401 сметка „Доставчик“,
аналитичност фирма „***“САЩ. По въпроса дали са заплатени дължимите данъци и
такси по тези митнически декларации от фирма „***“ ООД, при извършената
проверка на място в Агенция „Митници“ - ТМУ Пловдив, Митническо бюро Карлово и
ТМУ Варна, и на база представените от счетоводството на фирма „***“ ООД
платежни нареждания, вещото лице е установило, че дружеството е заплатило
дължимия ДДС по тези митнически декларации. По повод доставката на лагери чрез
митническата декларация № *** от 28.03.2008г., в режим „Складиране“, вещото
лице е установило, че е осчетоводена фактурата, с която се придобива стоката,
съответно е дебитирана сметка Дт с/ка 3044
„Стоки в антрепозитен склад Кастел Експорт” срещу кредитирането на сметка Кт 401 Доставчици, партида „Кедрон Беарингс”.
За доставката на лагери с митническа декларация № *** от 28.03.2008 г. –
митнически режим „Складиране“ не се дължи данък добавена стойност при внос на
тези стоки, тъй като те влизат в т.нар. антрепозитни складове. За обезпечението
на дължимия данък добавена стойност има издадена банкова гаранция в полза на
Агенция Митници, която е едногодишна и всяка година се подновява. Банковата
гаранция е с № ***/ 18.12.2007 г. със срок до 20.12.2008 г. за сумата от 150
000 лв. Стоките по митническа декларация № *** от 28.03.2008 г. напускат
„антрепозитния склад“ с транзит № *** от 01.04.2008 г. като стоките се
прехвърлят в „Свободна зона“ Русе, а след това от „Свободна зона“ Русе са изнесени
на 02.04.2008 г. с ЕАД № BG***.
За да приеме за установена описаната
фактическа обстановка, съдът ползва обясненията на подс.Л. – частично,
показанията на свидетелите Й.К.Й. и В.В.С., давани от тях в хода на досъдебното
производство, и прочетени по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, предвид
проведената процедура на съкратено съдебно следствие, показанията на
непосредствено разпитаните в съдебно заседание свидетели М.Й.С., Р.И.И.,
Г.Н.Д., Г.Н.З., Н.М.К. и С.Б.Ц., както и показанията на свидетелите С. и Д.,
давани от тях в досъдебното производство, по отношение на които беше приложена
процедура по прочитането им, тъй като, съдът прецени, че прочетените показания,
като дадени в период по-близък до описваните събития са по-пълни и обективни, а
и самите свидетели потвърдиха прочетеното им. Ползват се изцяло и показанията
на свидетеля О.Д.Й., дадени от него по възложената от страна на съда молба за
правна помощ, както и документите изпратени с изпълнението на тази молба.
Съдът
ползва и описаните по-горе експертни заключения, компетентно изготвени, с
необходимите знания, отговарящи пълно и ясно на поставените задачи, без разбира
се тези части от заключенията, най-вече от първото заключение, в които вещото
лице прави коментар на събраните доказателства и дава становище по правната
страна на казуса, ползват се и писмените доказателства - прочетени на основание
чл.283 от НПК и приобщени към доказателствения материал по делото, както и
приобщеното веществено доказателство.
Приобщените
административни съдебни производства, съдът ползва единствено за сведение.
Анализ на доказателствата:
Обясненията
на подс.Л. са изолирани и недостоверни. Съдът ги ползва само в частта, в която
подсъдимия все пак признава за внос от страна на представляваното от него дружество
на корейските стоманени въжета. Що се отнася до заявения от страна на
подсъдимия механизъм на сключване на сделките, касаещи инкриминираните
стоманени въжета и тяхното финализиране, то този механизъм е изцяло неприемлив,
предвид останалите събрани по делото доказателства. Подс.Л. настоява, че
договорите за доставка на стоките са сключени с „Kedron Bearing Services”, а Сейлстил се явява само
производител на въжетата, като този производител е подбран и им е посочен от
доставчика „Kedron Bearing Services”. Твърди, че фактурите, предоставени на
митническите посредници за оформяне на вноса, са изпратени от страна на
продавача на стоката „Kedron Bearing Services”, като никой не е внасял каквито
и да било промени в тях и са пристигнали в „***“ ООД по куриер, вероятно от
САЩ. Според подсъдимия, американското дружество се явява собственик на стоката,
тъй като именно то е посочено като доставчик в съставените морски
товарителници, придружаващи стоката. Така, в „***“ ООД се води партида за
доставчик „Kedron Bearing Services”, в която са отразени стоките. Факт е обаче,
че всички сделки са сключени със Сейлстил Корея, явяващ се доставчик на стоката
/за която корейското дружество разполагало и със сертификат за произход –
Корея/, което се потвърждава от наличните по делото проформа фактури и
показанията на св.Й.. Подсъдимият държи да се ползва от представените от него
договори за продажба на стоките, сключени между „***“ ООД и „Kedron Bearing
Services”, които настоява, че американското дружество му изпратило по имейл, а
окончателните фактури за сделките – по куриер, но както вече беше отбелязано,
тези договори очевидно са с невярно съдържание, тъй като преговорите за
сключване на сделките са водени с дружеството на св.Й. и именно Сейлстил
оферира стоките с изпратените от св.Й. проформа фактури, след което корейското
дружество приготвя и изпраща стоките, за което издава и търговски фактури.
Предвид характера на плащанията, данни както за проформа фактурите, издадени от
св.Й., така и за търговските фактури, издадени пак от св.Й., макар и с вписан
доставчик - „***“по указание на българския партньор, по които са направени
плащанията, съответно на 30 % аванс и 70 % остатък, са предоставени на банките,
в които са разкрити сметките на двете дружества – в офиса на Райфайзен банк АД
в гр.Карлово и в офиса на Пусан банк в гр.Сеул, като търговските фактури по
дефиниция са предоставени и на банката при изпращане на стоките. В платежните
нареждания за плащане на авансите, подписани от подсъдимия, при всеки един
превод, е посочен номера на проформа фактурата, издадена за същата стока и сума
от св.Й. /номерата
и датите на договорите за продажба, предоставени от подс.Л., съвпадат с тези на
проформа фактурите, което съдът намира че не е случайно, но както вече беше
отбелязано те не се ползват при изграждане на фактическата обстановка/, а окончателните разплащания
са правени след пристигане на документите по износа от Корея и внос в България
- от банковия офис в Сеул в банковия офис в Карлово, сред които неизменно била
и търгавската фактура. Установи се, че св.Й. натоварвайки стоката в Корея е
предоставил всички документи по износа в банката в гр.Сеул, от където по
служебен път те са изпратени в банката на купувача – в гр.Карлово, като едва
след потвърждаване на плащането и респективно след извършването на превода по
сметката на Сейлстил, тези документи, сред които и търговската фактура,
изпратени от Корея, се предоставят на вносителя – купувач, в лицето на
подсъдимия. Копия от тях остават в банката в България, от където са
предоставени и на разследващите в досъдебното производство. След снабдяване с
комплекта документи по вноса, подсъдимият, като представляващ и управляващ
дружеството, има ангажимент да оформи митнически вноса, като в този смисъл
следва да предостави необходимите документи на упълномощените от него
митнически посредници. Какви документи им е предоставил, вече беше описано.
Установява се от показанията на св.Й. че дружеството „***“не е доставчик, нито
собственик на стоката. Морските товарителници не биха могли сами по себе си да
легитимират американското дружество като собственик, тъй като всички
придружаващи документи – застрахователна полица, сертификат за произход на
стоката, менителница, са все на името на корейската фирма. Как се е стигнало до
вписването на „***“в търговските фактури, издадени от св.Й. бе посочено, а
ангажираният с извършването на превоза е ползвал данните именно от фактурата
при изготвяне на коносамента, при което за превозвача е без значение какви са
взаимоотношенията между страните по сделката. Ясно е, че доставчик на стоката е
Сейлстил Корея, тъй като цената на доставените стоки е заплатена на Сейлстил с
подробно описаните платежни нареждания, така както е уговорено с цитираните
проформа фактури – 30 % аванс при одобряване на проформите и 70 % остатък при
изпращане на стоката. Всички плащания са надлежно документирани и в двете
банки, в които са сметките на „***“ ООД и Сейлстил. Тъй като съдът изобщо не
възприема за достоверни договорите за продажба с „Kedron Bearing Services”, не
счита за необходимо да излага подробни съображения за това, допустими и валидни
ли са договорките за начин на плащане и приспадане на суми по тях, с включена
трета страна партньор - Сейлстил. Св.Й. е категоричен, че не е работил с
„Kedron Bearing Services”, а сам е оферирал и впоследствие доставил стоките на
„***“ ООД, при което отпада версията на подсъдимия, че този производител на
въжета е намерен от американското дружество. Обстоятелството, че подсъдимият е
пълномощник на американското дружество, с права да сключва каквито намери за
добре договори, прави особено уязвима позицията му, която на база останалите
събрани доказателства се оказва опровергана. В този смисъл, без значение е
обстоятелството, че от „***“потвърждават плащанията по договорите за продажба.
Няма основания показанията на св.Й. да се поставят под съмнение, независимо от
обстоятелството, че се установява той да е прикривал произхода на стоките,
които изнасял, включително и за българското дружество, поради което и съдът ги
ползва изцяло. Свидетелят пази част от издадените от него документи, които
предоставя при разпита си в досъдебното производство, а при изпълнението на
молбата за правна помощ в съдебна фаза, в дадените от него показания, разяснява
механизма на сключване на сделките с „***“ ООД, уточнява и изискването,
поставено от купувача за вписване в окончателните фактури на дружеството
„Kedron Bearing Services”, което не го затруднявало, тъй като той получавал
цялата цена на стоките по сметката си, като именно неговата сметка, фигурира в
подписаните от него търговски фактури, макар да носели името на американското
дружество. Предвид това, не може да се твърди, че фактурите /тези които са
подписани от св.Й./ са издадени от „Kedron Bearing Services”, нито, че са
издадени от Сейлстил, като офис на „Kedron Bearing Services”, още по-малко, че
„***“е дружеството доставчик на стоките.
Показанията на тримата
свидетели митнически служители, съдът ползва изцяло, като не намери основания
да игнорира прочетените такива на св.С. от досъдебното производство, въз основа
на забелязаното от защитата почти идентично съдържание на протоколите за разпит
на тази свидетелка и на св.И.. Разпитите от досъдебното производство са
проведени по правилата на НПК, свидетелите бяха разпитани непосредствено пред
съда, при което не се установи причина за изключване на атакуваната част от
доказателствата от общия обем доказателства. Свидетелите изясняват механизма на
извършената от тях проверка, като голяма част от посочените от тях факти,
всъщност са обективирани и в приложени по делото писмени документи. Тук може
единствено да се спомене обстоятелството, че при поискване от страна на
проверяващите подсъдимия да им представи копия от постъпилите в банката
документи по вноса от Корея, той е отказал с аргумента, че обема на документите
е голям и ще бъде твърде скъпо да бъдат подготвени копия, при което
митническите служители са работили по банкови извлечения, документацията към
митническите декларации и споменатите вече неколкократно договори за продажба с
„Kedron Bearing Services”, предоставени им от подсъдимия, тоест нямали са
поглед върху проформа фактурите и търговските фактури, издадени от св.Й..
Показанията на св.Ц.
разясняват начина на процедиране при банкови разплащания към чуждестранна банка
и в частност обстоятелствата, как се нарежда превода и кога се предават
постъпилите в банката документи на вносителя на стоката, явяващ се платец на
сумата. В този смисъл по делото са приложени всички документи по извършените
плащания, като банката е предоставила и намиращите се при нея копия от търговски
фактури, издадени от св.Й.. Самата процедура е уредена и в действалата към онзи
момент относима Наредба за този вид плащания.
Свидетелите К. и З. са
служители на подс.Л., но съдът няма основания да подхожда критично към
показанията им. Св.З. уточнява, че всички необходими му документи за
изготвянето на митнически декларации е вземал от секретарката на дружеството,
където били оставяни за него, като той се ръководел от вписаната в тези
документи информация. Св.К. получавала достъп до същите документи едва след
оформянето на документите по вноса за митнически цели от страна на св.З. и пак
по съдържащата се в тях информация извършвала необходимите счетоводни операции.
Управителите на двете фирми
от гр.Варна, ангажирани като митнически пълномощници от страна на „***“ ООД –
свидетелите Й. и С., дават показания, че митническите декларации са попълвани
от техни служители по данните от получените чрез куриер документи от вносителя
на стоките – „***“ ООД.
Експертните заключения не се
нуждаят от коментар, същите съдът ползва при излагане на фактите по делото. На
вещото лице беше поставена задача да изследва въпроса за това дали са платени и
лихвите към допълнително начислените размери ДДС след коригиране на
митническата стойност на внесените стоки, тъй като по делото има данни за
плащане на лихвите по допълнително начисления ДДС само по първите три
митнически декларации, при което при проверка в Агенция Митници, в.л. П.
установява, че лихвите върху допълнително начисления ДДС по четвърта, пета,
шеста и седма митнически декларации, няма данни да са платени.
Приобщените писмени
доказателства се ползват изцяло от съда. Именно при съпоставяне съдържанието на
всички приложени писмени документи, съдът стигна до извод за това, кои от тях
обективират действителните взаимоотношения
между „***“ ООД и Сейлстил Корея. Така, след преценка на казаното от св.Й. и
намиращите се копия от документи по сделките в Райфайзен Банк АД България, и
предоставените такива от свидетеля, съдът възприе за установено описаното
по-горе от фактическа страна, като игнорира съдържанието на договорите за
продажба, представени от подсъдимия, а освен това възприе и тезата на
обвинението за невярно съдържание на приложените към инкриминираните митнически
декларации, търговски фактури и опаковъчни листове. Товарителниците,
придружаващи стоките действително са издадени с вписан изпращач на стоката „Kedron
Bearing Services”, но е факт, че тези данни са снети от страна на превозвача от
търговската фактура, издадена от св.Й., където той отразил именно тази фирма по
молба на българското дружество, като при съобразяване съдържанието на всички
останали документи придружаващи стоките – застрахователни полици, менителници,
сертификат за произход, които вече бяха описани, казаното от св.Й. и факта на
осъществените разплащания по банков път между „***“ ООД и Сейлстил Корея, съдът
прие за установено, че доставчик, а и собственик в този смисъл на стоките е
дружеството на св.Й..
Съдържанието
на вещественото доказателство е възпроизведено и на хартиен носител и в този
смисъл не се обсъжда отделно.
От правна страна:
Подсъдимия П.Д.Л. е извършил престъпление по чл.255, ал.4 вр. ал.3
вр. ал.1, т.2 и т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода от
02.06.2008 г. до 16.07.2009 г. в гр. Варна и гр. Карлово, при условията на
продължавано престъпление, в качеството му на управляващ и представляващ „***“
ООД - гр. Карлово, като посредствен извършител, е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност (ДДС) в
особено големи размери – 21 307,13 лв. (двадесет и една хиляди триста и седем
лева и тринадесет стотинки) за „***“ ООД – гр. Карлово, чрез наказателно
отговорни физически лица, които не знаят фактическите обстоятелства,
принадлежащи към състава на престъплението – пълномощник по чл.18, ал.1 от
Закона за митниците и представители на упълномощени лица - представители по
чл.18, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), е потвърдил неистина, като е занижил
реалната стойност на стоките и е посочил за износител на стоките „***“при
действителен „***“ - Южна Корея в митнически декларации, които се изискват по
силата на закон – чл.68 - чл.70 от Закона за митниците (ЗМ) и чрез упълномощени
лица - представители по чл.18, ал.1 от ЗМ, е използвал пред митнически пункт
„Пристанище Варна” при Митница Варна и Митническо бюро - гр. Карлово при
Митница – Пловдив, при упражняване на стопанската дейност по внос на стоки от
Р. Корея, документи с невярно съдържание – фактури за извършен внос с посочен
доставчик „Kedron Bearing Services”, при действителен „***“ - Южна Корея и с
посочени стойности на стоките, по-ниски от действителните и опаковъчни листове
към тях, с посочен износител „Kedron Bearing Services”, при действителен „***“
- Южна Корея, както следва:
- На
02.06.2008 г. в гр. Варна, при условията на посредствено извършителство, е
избегнал установяването и плащането на ДДС (Данък върху добавената стойност) в
размер на 2 716,31 лв., като в Митническа декларация № ***/02.06.2008 г., чрез
представител на пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - *** ЕООД – гр. Варна -
Г. П., е потвърдил неистина – посочил е за износител на стоката „***“при
действителен „***“ - Южна Корея, посочил е облагаема митническа стойност на 65
рула стоманени кабели в размер на 79 858,49 лв. (40 831,00 евро) вместо
действителна облагаема митническа стойност 93 440,03 лв. (47 775,13 евро) по
фактури ***/22.02.2008 г. (авансово плащане) и фактура ***/17.04.2008 г. на
износителя „***“ - Южна Корея и чрез пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ ***
ЕООД – гр. Варна, при упражняване на стопанската си дейност по внос на стоки от
Южна Корея, е използвал пред митнически пункт „Пристанище Варна” при Митница -
Варна документи с невярно съдържание – фактура ***/17.04.2008 г. с посочен
доставчик „Kedron Bearing Services”, при действителен - „***“ - Южна Корея и
посочена стойност на 65 рула стоманени кабели – 40 831,00 евро (79 858,49 лв.),
вместо действителната – 47 775,13 евро (93 440,03 лв.), опаковъчен лист към
фактура ***/17.04.2008 г., с посочен износител „Kedron Bearing Services”,
вместо действителния - „***“
- На
30.06.2008 г. в гр. Варна, при условията на посредствено извършителство, е
избегнал установяването и плащането на ДДС (Данък върху добавената стойност) в
размер на 3 813.24 лева, като в Митническа декларация № ***/30.06.2008 г., чрез
представител на пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - *** ЕООД – гр. Варна -
Г. П., е потвърдил неистина – посочил е за износител на стоката “Kedron Bearing
Services”, при действителен - *** Южна Корея, посочил е облагаема митническа
стойност на 93 рула стоманени кабели в размер на 112 125,78 лева (57 329.00
евро), вместо действителната облагаема митническа стойност в размер на 131
181.99 лева (67 077.40 евро) по фактура ***/22.02.2008 г. (авансово плащане) и
фактура ***/08.05.2008 г. на износителя *** - Южна Корея и чрез пълномощника си
по чл.18, ал.1 от ЗМ - *** ЕООД – гр. Варна, при упражняване на стопанската си
дейност по внос на стоки от Южна Корея, е използвал пред митнически пункт
„Пристанище Варна” при Митница – Варна, документи с невярно съдържание –
фактура ***/08.05.2008 г. с посочен доставчик “Kedron Bearing Services”, при
действителен - „***“ - Южна Корея и посочена стойност на 93 рула стоманени
кабели – 112 125,78 лева (57 329.00 евро), вместо действителната – 131 181.99
лева (67 077.40 евро), опаковъчен лист към фактура ***/08.05.2008 г., с посочен
износител „Kedron Bearing Services”, вместо действителния - „***“
- На
18.07.2008 г. в гр. Варна, при условията на посредствено извършителство, е
избегнал установяването и плащането на ДДС (Данък върху добавената стойност) в
размер на 27 66,51 лева, като в Митническа декларация № ***/18.07.2008 г., чрез
представител на пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - *** ЕООД – гр. Варна -
Г. . е потвърдил неистина – посочил е за износител на стоката “Kedron Bearing
Services”, при действителен - *** - Южна Корея, посочил е облагаема митническа
стойност на 87 рула стоманени кабели в размер на 81 333.19 лева (41 585.00
евро), вместо действителната облагаема митническа стойност в размер на 95
165.74 лева (48 657.47 евро) по фактура ***/22.02.2008 г. (авансово плащане) и
фактура ***/23.05.2008 г. на износителя *** - Южна Корея, и чрез пълномощника
си по чл.18, ал.1 от ЗМ - *** ЕООД – гр. Варна, при упражняване на стопанската
си дейност по внос на стоки от Южна Корея, е използвал пред митнически пункт
„Пристанище Варна” при Митница - Варна документи с невярно съдържание – фактура
***/23.05.2008 г. с посочен доставчик “Kedron Bearing Services”, при
действителен - „***“ - Южна Корея и посочена стойност на 87 рула стоманени
кабели – 81 333.19 лева (41 585.00 евро), вместо действителната – 95 165.74
лева (48 657.47 евро), опаковъчен лист към фактура ***/23.05.2008 г., с посочен
износител „Kedron Bearing Services”, вместо действителния - „***“
- На
10.09.2008 г. в гр. Варна, при условията на посредствено извършителство, е
избегнал установяването и плащането на ДДС (Данък върху добавената стойност) в
размер на 3 062.24 лева, като в Митническа декларация № ***/10.09.2008 г. чрез
представител на пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - „***“ ООД – гр. Варна -
- А.Д., е потвърдил неистина – посочил е за износител на стоката “Kedron
Bearing Services”, при действителен - *** - Южна Корея, посочил е облагаема
митническа стойност на 80 рула стоманени кабели в размер на 90 056.19 лева (46
045.00 евро), вместо действителната облагаема митническа стойност в размер на
105 367.41 лева (53 873.50 евро) по фактура ***/30.04.2008 г. (авансово
плащане) и фактура ***/18.07.2008 г. на износителя *** - Южна Корея и чрез
пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - „***“ ООД – гр. Варна, при упражняване
на стопанската си дейност по внос на стоки от Южна Корея, е използвал пред
митнически пункт „Пристанище Варна” при Митница – Варна, документ с невярно
съдържание – фактура ***/18.07.2008 г. с посочен доставчик “Kedron Bearing
Services”, при действителен - „***“ - Южна Корея и посочена стойност на 80 рула
стоманени кабели 90 056.19 лева (46 045.00 евро), вместо действителната – 105
367.41 лева (53 873.50 евро) опаковъчен лист към фактура ***/18.07.2008 г., с посочен
износител „Kedron Bearing Services”, вместо действителния - „***“
- На
23.10.2008 г. в гр. Варна, при условията на посредствено извършителство, е
избегнал установяването и плащането на ДДС (Данък върху добавената стойност) в
размер на 5 547.25 лева, като в Митническа декларация № ***/23.10.2008 г. чрез
представител на пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ „***“ ООД – гр. Варна –
А.Д., е потвърдил неистина – посочил е за износител на стоката “Kedron Bearing
Services”, при действителен - *** - Южна Корея, посочил е облагаема митническа
стойност на 232 рула стоманени кабели облагаема митническа стойност в размер на
162 823.63 лева (83 250.40 евро), вместо действителната облагаема митническа
стойност в размер на 190 559.31 лева (97 431.73 евро) по фактури ***/30.04.2008
г., ***/09.06.2008 г. (двете за авансово плащане) и фактура ***/22.08.2008 г.
на износителя *** - Южна Корея и чрез пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ -
„***“ ООД – гр. Варна, при упражняване на стопанската си дейност по внос на
стоки от Южна Корея, е използвал пред митнически пункт „Пристанище Варна” при
Митница - Варна документ с невярно съдържание – фактура ***/22.08.2008 г. с
посочен доставчик “Kedron Bearing Services”, при действителен „***“ - Южна
Корея и посочена стойност на 232 рула стоманени кабели 162 823.63 лева (83
250.40 евро), вместо действителната – 190 559.31 лева (97 431.73 евро),
опаковъчен лист към фактура ***/22.08.2008 г., с посочен износител „Kedron
Bearing Services”, вместо действителния - „***“
- На
19.03.2009 г. в гр. Карлово, при условията на посредствено извършителство, е
избегнал установяването и плащането на ДДС (Данък върху добавената стойност) в
размер на 2 422,87 лева, като в Митническа декларация № ***/19.03.2009 г., чрез
пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - Г.Н.З., ЕГН **********, е потвърдил
неистина – посочил е за износител на стоката “Kedron Bearing Services”, при
действителен - *** - Южна Корея, посочил е облагаема митническа стойност на 112
рула стоманени кабели в размер на 71 639,94 лева (36 628,92 евро), вместо
действителната облагаема митническа стойност в размер на 83 754,31 лева (42
822,90 евро) по фактура ***/18.11.2008 г. (авансово плащане) и фактура ***/
21.01.2009 г. на износителя *** - Южна Корея и чрез пълномощника си по чл.18,
ал.1 от ЗМ - Г.Н.З., ЕГН **********, при упражняване на стопанската си дейност
по внос на стоки от Южна Корея, е използвал пред Митническо бюро - гр. Карлово
при Митница - Пловдив документи с невярно съдържание – фактура ***/21.01.2009
г. с посочен доставчик “Kedron Bearing Services”, при действителен „***“ - Южна Корея и посочена стойност на 112
рула стоманени кабели 71639,94 лева (36 628,92 евро), вместо действителната –
83 754,31 лева (42 822,90 евро) и опаковъчен лист към фактура ***/21.01.2009
г., с посочен износител „Kedron Bearing Services”, вместо действителния - „***“
- На
16.07.2009 г. в гр. Карлово, при условията на посредствено извършителство, е
избегнал установяването и плащането на ДДС (Данък върху добавената стойност) в
размер на 978,70 лева, като в Митническа декларация № ***/16.07.2009 г., чрез
пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - Г.Н.З., ЕГН **********, е потвърдил
неистина – посочил е за износител на стоката “Kedron Bearing Services”, при
действителен - *** - Южна Корея, посочил е облагаема митническа стойност на 62
рула стоманени кабели в размер на 29 071,46 лева (14 864,00 евро), вместо
действителната облагаема митническа стойност в размер на 33 964,94 лева (17
366,00 евро) по фактура ***/07.04.2009 г. (авансово плащане) и фактура
***/01.06.2009 г. на износителя *** - Южна Корея и чрез пълномощника си по
чл.18, ал.1 от ЗМ - Г.Н.З., ЕГН **********, при упражняване на стопанската си
дейност по внос на стоки от Южна Корея, е използвал пред Митническо бюро -
Карлово при Митница - Пловдив документ с невярно съдържание – по фактура
***/01.06.2009 г., с посочен доставчик “Kedron Bearing Services”, при
действителен - „***“ - Южна Корея и посочена стойност на 62 рула стоманени
кабели 29 071,46 лева (14864,00 евро), вместо действителната – 33 964,94 лева
(17 366,00 евро) и опаковъчен лист към фактура ***/01.06.2009 г., с посочен
износител „Kedron Bearing Services”, вместо действителния - „***“, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявените и
неплатени данъчни задължения са внесени в бюджета, заедно с лихвите.
По тази правна квалификация съдът го
призна за виновен.
От
събраните по делото доказателства, по безспорен начин се установи, че подс.Л.,
в качеството си на управляващ и представляващ „***“ ООД, е потвърдил неистина в
подадените от името на дружеството седем митнически декларации, описани в
обвинението, като е занижил реалната стойност на внесените стоки и е посочил за
износител американското дружество „Kedron Bearing Services”, вместо
действителния износител - „***“, Корея, като освен това е ползвал пред
митническите власти, при упражняване на стопанската си дейност по вноса на
стоките, документи с невярно съдържание
- фактури, с посочен издател „Kedron Bearing Services”, при действителен
„***“, и със занижена стойност на стоките съпоставено с действителната такава,
както и опаковъчни листове към фактурите, също с посочен издател „Kedron
Bearing Services”, вместо действителния „***“ С вписването в митническите
декларации на занижената стойност на внесените стоки, подкрепено с представяне
на документите, с невярно съдържание, удостоверяващи тази по-ниска от
действителната стойност – фактури и опаковъчни листове, се е стигнало и до
избягване установяването и плащането на данъчни задължения за ДДС в посочените
размери по обвинението, тъй като в подадените митнически декларации, на
практика е потвърдена неистина относно размера на облагаемата стойност на
внесените стоки – посочена е по-ниска от реално платената на доставчика цена, а
дължимия ДДС се определя именно на база декларираната от вносителя стойност на
стоката, която се явява такава за митнически цели. Така, дружеството платило
ДДС върху невярно декларираната по-ниска от действителната стойност. Като
управител на дружеството, подсъдимият е следвало да изпълнява специалните
разпоредби на данъчните закони, свързани с коректното осъществяване на
търговска дейност, но с цел облага за управляваното от него дружество, той е
предизвикал невярно документиране на стойността на внесените стоки, за да се
начисли ДДС в по-нисък размер от реално дължимия върху действително платената
от дружеството му цена за стоките на корейския доставчик, като по този начин е
избегнал, както установяване, така и плащане на дължим ДДС. С това, състава на
престъплението по чл.255 от НК се явява изпълнен.
Общия размер на избегнатия за установяване и плащане данък
върху добавената стойност от подсъдимия за „***“ ООД е в размер на 21 307,13
лв., който обуславя правната квалификация особено големи размери, съгласно
разпоредбата на чл.93, т.14 от НК.
В
случая са извършени седем отделни деяния, по повод подаването на всяка една от
седемте инкриминирани митнически декларации, които осъществяват един състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с
оглед на което и съдът възприе предложената от страна на обвинението
квалификация на извършеното като продължавано престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК.
За
фактическото извършване на деянията по продължаваното престъпление,
подсъдимият, като управител на „***“ ООД е ползвал други лица, които не били
наясно с обстоятелствата, че предоставените им търговски фактури и опаковъчни
листове са с невярно съдържание, и доверявайки се на вписаното в тези
документи, съставили митнически декларации, от името на „***“ ООД в които
вписали произтичащата от предоставените им търговски фактури стойност на
внесените стоки. Така процедирали, както служителите на митническите
пълномощници от гр.Варна „***“ ЕООД, представлявано от св.В.С. и „***“,
представлявано от св.Й.Й., подали първите пет митнически декларации по
обвинението – Г. П. и А.Д., така и св.З., назначен като митнически посредник в
дружеството на подсъдимия, подал последните две такива. При установените факти
по делото, описани по-горе, не са налице основания за търсене на наказателна
отговорност от иначе наказателно отговорните лица – митнически пълномощници,
тъй като на последните не са били известни обстоятелствата, свързани с
подменената стойност на внесените стоки и действителния доставчик. Предвид
това, съдът възприе и предложената от прокурора правна конструкция на
обвинението, включваща фигурата посредствен извършител. С оглед обема на
обвинението, в конкретния случай не бе изследван обстойно въпроса как се е
стигнало до съставянето на документите с невярно съдържание – фактури и
опаковъчни листове.
Съдът
прие, че именно подсъдимият, като управител и представляващ „***“ ООД следва да
носи отговорност за представянето на неверните данни пред митническата
администрация, тъй като той ръководи дейността на дружеството си и в този
смисъл всички относими разпореждания във връзка с инкриминирания случай са
осъществени от него.
Съдът
приложи разпоредбата на ал.4 на чл.255 от НК, в действително спорна ситуация.
Установи се по делото, че размера на допълнително начисления ДДС и по седемте
инкриминирани митнически декларации е заплатен от „***“ ООД още след
постановяване на коригиращите решения на Митницата. Платени са и лихви по този
допълнителен размер ДДС, но само по първите три митнически декларации, попадащи
в обема на обвинението. Факт е, че за да бъде приложена тази разпоредба е
необходимо необявеното и неплатено данъчно задължение да бъде платено ведно
с дължимите лихви до приключване на съдебното следствие по делото. Така, на
пръв поглед, тази разпоредба е неприложима в конкретния случай, заради
неплащането на лихви по четири от проявите, включени в състава на продължаваното
престъпление. Коригиращите решения на Митницата обаче, с които са начислени
допълнително размери ДДС за плащане и съответно лихви, са били обжалвани от
„***“ ООД и както вече бе посочено, по 6 от случаите се е стигнало до отмяната
им. Тоест с окончателно решение на съдебен орган, е признато, че тези
допълнителни размери ДДС, респективно и лихви – са недължими. Така, след
постановяване на посочените съдебни решения, за подсъдимия, като представляващ
„***“ ООД не е било налице изискуемо задължение за плащане на тези лихви. Вече
бе цитирано по дати кога са присъдени допълнителните размери ДДС и лихви, кога
са осъществени плащания по тях и кога са произнесени окончателните съдебни
решения. Формално погледното, до постановяването на шестте съдебни решения,
отменящи актовете на Митницата, лихвите по част от декларациите не са били
внесени. Впоследствие, задължението за плащане на тези лихви отпада, предвид
произнасянето на съда по административните производства. Действително, за една
от декларациите, при която съдебното разглеждане е продължило по-дълго, лихва
се е дължала и след съдебното оспорване, тъй като акта на Митницата е
потвърден, а не е внесена. Налице са обаче писмени справки от Агенция Митници,
издадени по молба на „***“ ООД, касаещи задължения на дружеството по седемте
митнически декларации, в които - към дата следваща постановяването на това
последно съдебно решение, е отразено, че дружеството няма задължения по
цитираните ЕАД. Така, подсъдимият е уведомен от Агенция Митници, че няма
задължения по всички седем митнически декларации /макар и да е установено, че
всъщност лихвите по митническата декларация, обект на последното по ред съдебно
произнасяне не са платени, а са били дължими/, при което не е коректно да се
изисква плащане по тях от страна на институцията, която признава, че не й се
дължи нищо. След постановяване на съдебните решения за отмяна решенията на
Митниците, според вещото лице, а и съгласно показанията на св.К. и обясненията
на подс.Л., платения преди това от „***“ ООД допълнително начислен ДДС е заявен
за връщане, но реално връщане няма. Вещото лице обяснява, че дори и такава
операция да е била извършена, ефекта за Държавата би бил нулев. Обвинението и
поверениците на гражданския ищец настояват, че възстановяване е налице и на практика
към днешна дата няма плащане на това допълнително ДДС. Според съдебния състав,
разгледал делото, това какви счетоводни операции са извършени след съдебните
решения не е толкова важно, тъй като те са предприети на база решения на
съдебен орган, задължителни за всички институции, като следва да ползва извода
на вещото лице, че на практика, възстановяване на предварително платените от
„***“ ООД размери допълнително начислен ДДС няма. След влизане в сила на
съдебните решения, подсъдимият не е уведомяван, че дружеството му дължи
определени размери ДДС и лихви, напротив, както бе отразено вече получил е
справка, че нищо не дължи по седемте декларации /отделен въпрос е защо не взет
предвид от Агенция Митници резултата от последното по ред съдебно решение/. Именно
с оглед резултата от съдебните оспорвания на коригиращите решения на Митницата,
както и предвид заключението на вещото лице, съдът приема, че в случая
ситуацията с плащането на допълнително начислените ДДС и лихви е по-сложен и
позволява направата на извод в насока възприетата по-лека правна квалификация.
В случай, че се подходи формално, очевидно се налага обратния извод, при който
основен аргумен, наред с неплатените частично лихви, би бил факта на
образуваното наказателно производство и в частност привличането на подсъдимия
като обвиняем по предявеното му обвинение /датите на тези действия следват във
времето произнасянията по адм. дела/, при което той е имал възможност да погаси
и тази останала част от задълженията на „***“ ООД, но и при този извод пак се
поставя въпроса с писменото уведомление от Митницата до „***“ ООД, направено с
две писма – от 2014г. и 2015г., че дружеството няма задължения по седемте
декларации. При това положение, съдът прие да приравни липсата на цялостно
издължаване на лихвите на налично фактическо плащане на тези лихви, а нулевия
ефект за Държавата от заявените за възстановяване допълнителни размери ДДС,
които преди това „***“ ООД плаща на база коригиращите решения на Митницата – на
плащане на тези размери ДДС и съответно приложи ал.4 на чл.255 от НК.
Престъплението,
за което подсъдимият беше признат за виновен е извършено от него при форма на
вината пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасният му характер,
предвиждал е и е искал настъпването на неговите общественоопасни последици.
Вече бе отбелязано, че е действал в условията на посредствено извършителство,
чрез посочените по-горе лица.
По възраженията на защитата и
подсъдимия:
Възраженията
на адв.В. и адв.Г., както и тези на подс.П.Л. се оказват обсъдени в данена
част, при излагането на съображения относно събраните доказателства, но
независимо от това ще бъдат разгледани отново.
Възраженията
касаят няколко групи въпроси – на първо място се поставя въпроса за това кой е
доставчик/собственик на стоките. Защитниците и подсъдимия настояват, че това е
американското дружество „Kedron Bearing Services”, тъй като именно то е вписано
като такъв в придружаващите стоките коносаменти. Това дружество се явявало
доставчик и съгласно съдържанието на представените от подсъдимия на
митническите посредници, а впоследствие и на митническите власти при
проверките, и в хода на досъдебното производство, търговски фактури за стоките,
същото обстоятелство се извличало и от съдържанието на представените пак от
подсъдимия договори за продажба с „***“– налични и в административните
производства. Възражението не се възприема от съда. Установи се по делото, че
американското дружество е вписано в издадените от св.Й. търговски фактури
фиктивно, без същото да има каквато и да било роля в сделките по продажба на
стоманените въжета, а как се е стигнало до вписването му и в товарителниците е
ясно – фирмата, превозвач попълва този документ по данните от фактурата,
придружаваща стоката. Товарителниците
са изготвени от фирми, натоварени с превоз на стоките - Ориент овърсийз
контейнер лайн и Медитърейниън шипинг къмпани Женева, Швейцария, съответно
клоновете им в Корея, които нямат никакво отношение към договорките между
страните изпращач и получател на стоките. Няма как да се възприеме довода за доставчик
- „Kedron Bearing Services”, тъй като действителния доставчик – дружеството
на св.Й. Сейлстил Корея „държи“ всички задължителни елементи на такъв – цената
на стоките е платена по банков път изцяло по сметка на Сейлстил, издател на
търговските фактури е именно св.Й., положил подпис и печат върху тях,
опаковъчните листове при всяка доставка, касаят стоките по съответния внос -
изпращан от Сейлстил, застраховките по отделните доставки касаят цялата
стойност на стоките по тези доставки, и то в размери, така както са договорени
с проформа фактурите на св.Й., като застрахован субект по полиците е Сейлстил,
плащането на остатъка от 70% от цената при изпращане на стоките е направено въз
основа на изпратените от св.Й. чрез банката в Корея до банката в България документи,
сред които – менителница за съответната сума, съгласно която плащането следа да
се осъществи по сметка на Сейлстил. Така, съобразно кредитираните от съда
писмени доказателства, а и с оглед показанията на св.Й., ясно се откроява
доставчика на стоките – Сейлстил, Корея. На фона на тези данни, вписването на
„***“в товарителниците, няма как да легитимира това дружество като
доставчик/собственик на стоките. Втората група възражения са свързани с
договорите за продажба между „***“и „***“ ООД, в които Сейлстил е посочен като
партньор, и респективно кои са страните договорили продажбата на стоките.
Настоящият състав на съда не кредитира тези договори, рекспективно не възприема
защитната теза за валидност на описаните в тях търговски взаимоотношения. Договорите
бяха предявени на св.Й., който отрича да знае за съществуването им, както и за
каквито и да било контакти с „Kedron Bearing Services”. Свидетелят потвърждава
действителните оферти по всички сделки с „***“ ООД – описаните вече проформа
фактури, издадени от Сейлстил. При съпоставка на всички приобщени
доказателства, съдът прие, че именно проформа фактурите на св.Йол отразяват
действителните предложения на действителния доставчик – Сейлстил към купувача
„***“ ООД. Тези документи по номера и дати са цитирани при банковите
разплащания на сумите по авансите; за изпращането на именно такива документи и
механизъм на взаимодействие с „***“ ООД говори и св.Й.. Св.Й. категорично
заявява, че никакви договори за продажба с „***“не са съставяни по повод
предлагане на същите стоки, нито това дружество има някакво участие в
преговорите за продажба на тези стоки, предвид което то не се явява посредник
при сделките, още по-малко купувач на стоките от Сейлстил, а след това продавач
на същите към „***“. С оглед на това, съдът не възприе за налични договорките
по представените от подсъдимия договори за продажба. Настоява се на следващо
място, че „***“ ООД е изплатило дължимите суми по тези договори към „Kedron
Bearing Services”, като освен това е платило и съответните размери ДДС. Няма
спор, че вещото лице потвърждава разплащанията към „***“и разчетите към
бюджета, американското дружество също е дало писмено потвърждение в тази
насока. Факт е обаче, че в счетоводството на „***“ ООД именно „***“фигурира
като доставчик, при което е нормално плащанията да са отнесени по неговата
партида, що се отнася до потвърждението от „Kedron Bearing Services”, то вече
бе споменато, че подс.Л. е пълномощник на същото, при което на всички издадени
от това дружество документи, касаещи сделките с Корея, съдът гледа критично. В
счетоводството на „***“ ООД партида за доставчик Сейлстил няма. Интересно
обяснение за все пак направените плащания по сметка на Сейлстил Корея даде
св.К. – така било вписано в договорите за продажба – да се плати по тази сметка,
но доставчика бил „Kedron Bearing Services”. Тук може да се спомене и заявеното
от митническия служител - св.Д., на когото при извършената от него проверка в
„***“ ООД били предоставени два счетоводни отчета за една и съща година с
различно съдържание. Независимо от всичко, защитата настоява, че част от
платените суми отиват за покриване на стари задължения на „***“ ООД към „Kedron
Bearing Services”, като са позовават на редица доказателства в тази насока – за
взаимоотношенията между двете дружества, поставиха въпроси и на вещото лице в
тази насока. Следва да се отбележи, че предвид установеното от фактическа
страна, взаимоотношенията между „***“ ООД и „***“нямат значение по настоящото
дело, а що се касае до експертното заключение за наличие на търговски
взаимоотношения между дружествата, с налични задължения и начин на погасяването
им, то това се обяснява с данните, ползвани от вещото лице - невярно воденото
счетоводство в дружеството на подсъдимия – там Сейлстил не фигурира като
доставчик на стоките, такъв е „Kedron Bearing Services”. Въпроса с реално платените суми към фирмата Сейлстил на
св.Й., е безспорен, а на практика няма и въз основа на какво да се твърди нещо
различно, тъй като плащанията са извършени по банков път, с изрично посочване
на конкретните основания за съответното плащане – при преводите на авансите са
цитирани номерата на проформа фактурите, а при окончателните плащания – и на
търговските фактури. Св.Й. потвърждава получаването на всички суми по
издадените от него фактури, плащанията са отразени в извлеченията на движението
по сметката на корейското дружество, изпратени с изпълнението на молбата за
правна помощ, фигурират и в движението на парични потоци по сметката на
българското дружество. От предоставената от „Райфайзен банк“ АД България
писмена информация, става ясно, че - условията
за плащане по документарните инкаса, относно плащанията по инкриминираните
фактури, са били документите да бъдат предадени на платеца срещу плащане. В
приложените фактури били посочени авансовите плащания, извършени предварително
със свободни плащания, както и оставащите суми за плащане, посочени в
инкасовите инструкции на банката-изпращач. Българската банка е спазила
инструкциите за плащане на банката изпращач. Наредителят по инкасата – фирма
Сейлстил е издадел на приложените в инкасата фактури, а видно от приложените коносаменти,
фирмата „***“е износител на стоката, което е често срещата схема в
международната търговия – износител е една фирма, а продавач е друга фирма.
Така, според постъпилите в българската банка документи,
платецът „***“ ООД е в търговски взаимоотношения с продавача на стоката –
Сейлстил. Защитната теза включва и възражения, свързани с обстоятелствата
за контактите между Сейлстил и „***“ ООД, които на практика се отричат.
Акцентира се на съдимостта на св.Й. и установеното вече неправомерно негово
поведение, свързано с прикриване истинския произход на стоманените въжета, като
се настоява, че той умишлено отрича взаимоотношения с „Kedron
Bearing Services”.
Аргумента е неприемлив. Не се установяват причини, поради които показанията на
свидетеля от Република Корея да се поставят под съмнение. Действително има
неуредици при наименованието на дружеството му, но е факт, че за всички сделки
с „***“ ООД е ползвал такова - Сейлстил. Дори и дружеството да е имало друго
име при някои от сделките, и независимо от обстоятелството, че св.Й. се е
подписвал с различно име – Д.О., то по делото безспорно се установи, че именно
неговото дружество е доставчик на стоките по седемте митнически декларации, включени
в обвинението. Свидетелят няма интерес да прикрива сделките, напротив
плащанията по тях са документирани в неговото счетоводство, отразени са и в
изпратените банкови извлечения от сметката му. Дейността му е била
преустановена заради разкрити машинации с произхода на предлаганите от него
стоманени въжета, представяни като корейски, като при извършената проверка в
Корея, видно от изпратената ни присъда, не е установено дружеството на св.Й. да
е било във взаимоотношения с „Kedron Bearing Services”. Контактите между Сейлстил и
„***“ ООД са били само по имейл, като писмата са привдижвани от служители при
двете дружества, различни от управителите им, при което макар и да е вярно, че
св.Й. и подс.Л. никога не са се виждали и чували, то е факт, че дружествата,
които представляват са търгували, като именно те двамата изразяват волята на
тези дружества, с подписването на всички относими документи по сделките, а тези
документи се съхраняват в банките, осъществили и приели разплащанията. Оспорването
на присъствието на митническата декларация с инициал J в обвинението е неуспешно. Съдът остави декларацията
по този пункт в осъдителния диспозитив, тъй като по делото се установи, че
стоките по вноса, описан в нея са попаднали в полезрението на Митницата, която
при възникнало съмнение за произхода на въжетата е изискала плащане на гаранция
за покриване на евентуално антидъмпингово мито. При това положение, стоките са
поставени под режим митническо складиране, който за рулата стоманени въжета, е
приключен, с вече подробно описаната по-горе митническа декларация за пускане в
свободно обращение, с инициал Н. Вносителя е платил ДДС по обявената от него
цена на въжетата, която впоследствие е коригирана с решение на Митницата,
съответно платен е и допълнително определеният размер ДДС. Обстоятелството, че
обвинението е включило в диспозитива декларацията за митническо складиране, а
не тази за приключването на този режим, не води до извод за отпадане на
обвинението в тази част, така както настоява защитата, тъй като за внесените стоки
ДДС се дължи и е платен още при вноса. Тъй като най-напред в тази декларация за
митническо складиране е обявена невярната, занижена спрямо действителната,
стойност на въжетата, като към нея са представени и документите с невярно
съдържание – търговска фактура и опаковъчен лист, то съдът възприе тезата на
прокурора, че именно това е документа, който следва да фигурира в диспозитива
на обвинението. Фактическият съставител на двете декларации – св.З. разясни, че
втората е изготвена само по данни от първата, без ползване на други документи.
Заключението на вещото лице в частта за декларация с инициал J не касае инкриминираната декларация
с такъв инициал, нито инкриминираните стоки, поради което и не се взема предвид
становището му, че там ДДС не се дължи. С това се изчерпват възраженията на
защитата и подсъдимия.
По наказанието:
Проведената
процедура по съкратено съдебно следствие не предвижда привилегии в тази насока.
За
престъплението по чл.255, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1, т.2 и т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което подсъдимият беше признат за виновен, е предвидено наказание
Лишаване от свобода до 3 години и Глоба до 1000 лева. При това положение, като
съобрази данните за съдимост на подс.Л. и липсата на причинени съставомерни
имуществени вреди от деянието /при направената вече уговорка за дължимост на
неплатените лихви и като цяло на допълнително определениет размери ДДС/, съдът,
при наличие на всички предпоставки за това – подсъдимият е пълнолетен, не е
осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК,
деянието, което е извършил е умишлено и наказуемо с Лишаване от свобода до 3
години, от същото не са причинени имуществени вреди, след като го призна за
виновен, го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
Глоба в размер на 3 000 лева. При определяне размера на административното
наказание, съдът съобрази всички данни за личността на подсъдимия, в частност
имотното му състояние, съобрази и данните за извършеното от него и начина по
който се е стигнало до осъществяване на деянието. По този начин успешно могат
да се постигнат целите на административното наказание.
Няма
налице основания за прекратяване на наказателното производство заради издадени
АУАН и НП срещу „***“ ООД относно невярното деклариране на митническата
стойност на внесените стоки за каквито има данни, тъй като тези НП са издадени
против субект, различен от подс.Л. против когото се води наказателното
производство, а именно против ЮЛ „***“ ООД.
По гражданския иск:
Предявеният
граждански иск, приет за съвместно разглеждане в настоящото производство е с
правно основание чл.45 от ЗЗД и касае
размера на необявените и неплатени данъчни задължения от „***“ ООД,
лихви за забава не се претендират. Въпреки, че подсъдимият беше признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.255 от НК, а деянието, извършено от
него се явява и основание за предявяването на гражданската претенция, съдът
отхвърли изцяло гражданския иск, предвид изложените по-горе съображения относно
плащането на допълнително начислените размери ДДС. Начисляването на тези
размери ДДС е обжалвано пред съда и с окончателни решения, в шест от случаите,
е прието, че те не се дължат. При това положение, в както вече бе посочено
изключително сложната и спорна ситуация, обусловена от произнасяне на държавни
институции /освен съдебните решения, Агенция Митници е уведомила дружеството,
че нищо не се дължи по декларациите/, съдът намери претенцията на Държавата
отправена лично към подсъдимия да заплати процесните размери ДДС, за неоснователна
и затова отхвърли изцяло гражданския иск. Що се отнася до доводите на
поверениците на гражданския ищец, а и на прокурора за това, че реално към
днешна дата сумите допълнително начислено ДДС не са платени, то те се
опровергават от експертното заключение на в.л.П..
Причини
за извършване на престъплението - незачитане на установения в страната правов
ред, в частност реда за деклариране на облагаеми стойности по осъществен внос
на стоки.
С
оглед осъдителната присъда, съдът възложи на подсъдимия, част от направените по
делото разноски, както следва:
- по сметка на ОД на МВР – гр.
Пловдив сумата от 340 лева – направени разноски на досъдебното производство,
останалите разноски направени в хода на досъдебното производство – 4 452 лева,
за преводи остават за сметка на органа, който ги е направил, съобразно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК.
- в полза на бюджета на Съдебната
власт, по сметка на Пловдивския окръжен
съд, подсъдимия следва да заплати сумата от 1 182 лева, представляващи
разноски за възнагражнения на вещо лице, останалите разноски, направени в
съдебното производство за преводи, в размер на 3 076 лева остават за сметка на
съда, на основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК.
Относно
вещественото доказателство, съдът реши, след влизане на присъдата в законна
сила, то да остане по делото.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: