Р Е Ш Е Н И Е
№ 260136 гр. П., 07.04 .2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на тридесет и първи
март през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова
като
разгледа докладваното от съдията Трънджиева В
гр. д. № 191 по описа за 2021 г. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение
на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 727 по описа на съда за 2020 година е
осъдена
"Многопрофилна болница за активно лечение – П." АД – гр. П., ул. „Б.“
**, ЕИК *********, да заплати на С.Д.К., ЕГН **********,***, сумата 16 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в
резултат на трудова злополука, довела до счупване на кости – тибия и фибула, в
областта на глезена, при изпълнение на задълженията ѝ по трудовото
ѝ правоотношение с ответника, заедно със сумата 4848,88 лв.,
представляваща законната лихва върху това обезщетение за периода 14.03.2017 г.
– 08.03.2020 г. и със законната лихва върху сумата 16 000 лв., считано от
09.03.2020 г. до пълното изплащане на задължението, като отхвърля исковете за
разликата над 16 000 лв. до пълния предявен размер от 24 000 лв. и за
разликата над 4848,88 лв. до пълния предявен размер от 7279.99 лв.
Осъдена
е "Многопрофилна болница за активно
лечение – П." АД – гр. П., ул. „Б.“ **, ЕИК *********, да заплати на
ищцата С.Д.К., ЕГН **********,***, сумата 743 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – стойността на имплантирани плака и комплект винтове,
претърпени от ищцата в резултат на трудова злополука, довела до счупване на
кости – тибия и фибула, в областта на глезена, при изпълнение на задълженията
ѝ по трудовото ѝ правоотношение с ответника, заедно със сумата
224,57 лв., представляваща законната лихва върху това обезщетение за периода
17.03.2017 г. – 09.03.2020 г. и със законната лихва върху сумата 743 лв.,
считано от 09.03.2020 г. до пълното изплащане на задължението, като отхвърля
иска за законната лихва за разликата над 224,57 лв. до пълния предявен размер
от 225,38 лв.
Присъдени
са разноски.
В
срок така постановеното решение е обжалвано от МБАЛ П. в осъдителната му
част за 16
000 лева за неимуществени вреди, претърпени от ищцата поради процесната трудова злополука , ведно с
присъдената върху нея законова лихва от датата на увреждане до завеждане на
делото в размер на 4848,88 лв., както и
в частта за разноските относно обжалваната част на съдебното решение.
Решението
в обжалваната му
част било постановено
незаконосъобразно - в нарушение на чл.52 от ЗЗД.
Съдът не
съобразил в тяхната съвкупност множеството обективни конкретни обстоятелства ,
които обективно определят като справедлив значително по-нисък размер на
паричното обезщетение . Преценката
за обезщетение за неимуществени вреди по справедливост следвало да бъде
направена и с оглед на мястото на произшествието, обстановката и условията, при
които е настъпил инцидента времето и качеството на оказване на Б. помощ.
В проведеното
съдебно дирене се доказали твърдените от жалбоподателя конкретни обективни
обстоятелства , които значително са минимализирали уврежданията на здравето на
ищцата и търпените в тази връзка болки и страдания.
Такива
конкретни обективни обстоятелства били : мястото на инцидента - двора на
болничното заведение по месторабота на ищцата , незабавното й транспортиране
чрез инв.количка до спешното отделение на болницата, извършеното непосредствено
във времето предоперативно обезболяване на травмата, своевременно и успешно
ортопедично лечение и постоперативния период без никакви усложнения и без данни
за изпитването на болка по-различна от обичайната , което се отнасят и за двете
оперативни намеси, поставянето на пластмасов ботуш /ПВЦ-гипс/, който е по-лек
от гипсовия ботуш, позволяващ самообслужване, настаняване във ВИП стая , както
и безспорно колегиалното отношение при лечението в болницата .
Първоинстанционният съд необосновано игнорирал
незабавното оказване на медицинска помощ, вследствие на което въззиваемата
изобщо не е изпитала продължителни болки и страдания до провеждане на
медицинската процедура. На въззиваемата е спестена тревогата как ще се придвижи
до болницата, времето за изчакване на хора, които да и помогнат да стане и да я
поддържат, изчакване на линейка или друг превоз, пътуване до болницата,
процедура по приемане и настаняване, които преживявания биха били свързани с
изключителна тревога, както и нарастване на болката.
Оказването на своевременна медицинска помощ без
каквото и съмнение се е отразило и на състоянието на пострадалата и след
приключване на медицинската процедура, т.е. интензитетът на претърпените от нея
болки и страдания е бил значително по-нисък, отколкото ако от произшествието до
оказване на медицинска помощ в болнично заведение бяха изминали напр. 3 , 4
часа или по-дълъг период от време.
Районният съд не оценил и обстоятелството, че
от инцидента до приключване на медицинската процедура въззиваемата К. е била в
познатата си професионална среда, сред колегите си , като не е за подценяване и
т.нар. неформално отношение, основано на колегиални и приятелски грижи. Това
неформално колегиално отношение е оказвано на пострадалата през целия период от
време на лечението, вкл. и при провеждане на физиотерапията.
Ищцата не
твърди да е изпитвала болки по време на физиотерапията , нито има твърдения за
усложнения в резултат на травмата , а относно начина на стъпването й
„настрани" не е изяснена причината , както е отбелязал и съда в мотивите
си .
Ищцата е приемала
обезболяващи медицински средства и антикоагуланти , които обективно са водели
до обезболяване и са препятствали евентуалното образуване на тромби, което е
било известно на ищцата като медицинско лице , т.е. цялостното проведено
лечение е било изцяло навременно , правилно и съобразно всички медицински
стандарти , включително и признатата висококвалифицирана медицинска помощ ,
оказана на ищцата от д-р К.. Това били множество обективни конкретни
обстоятелства , които в своята съвкупност са минимализирали значително болките
и страданията на ищцата и обуславят като справедлив също значително по-нисък
размер на обезщетение от този, присъден със съдебното решение.
Друго обективно
конкретно обстоятелство бил размера на МРЗ към момента на увреждането като
оценка на работна сила, който следва също да се съобразява с оглед
справедливостта на обезщетението с оглед на съществуващата към онзи момент
икономическа ситуация в страната.
Считат ,
че позоваването на съда на съдебната практика относно обезщетенията за „счупен
крак" е изцяло ирелевантно , предвид това , че за да е налице
справедливост за обезщетените трябва да се съобразяват единствено конкретните
обективни обстоятелства във връзка с конкретното травматично увреждане , нито
пък съдът е посочил конкретната съдебна практика като решения на ВКС.
Съдът е
коментирал тежестта на травмата , за което обстоятелство не е била искана и
назначена съответна СМЕ като е бил даден от съда изключителен превес основно на
самата травма , въпреки че по делото са доказани множеството други обективни
конкретни обстоятелства , посочени по-горе , които определят като справедлив
значително по-нисък размер на процесното обезщетение за претърпени от ищцата
болки и страдания, включително и относно присъдената законна лихва до завеждане
на делото с оглед на акцесорния й характер .
Решението в обжалваната част било постановено
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Съдът не обсъдил фактическите и правните доводи на жалбоподателя
в тяхна съвкупност относно множеството
конкретни обективни обстоятелства, от които може да се направи извод за превеса
им относно минимализиране на болките и страданията на ищцата и определящи като
справедлив значително по-нисък размер на претендираното от нея обезщетение.
Съдът се
позовавал на съдебна практика , каквото не е задължителна за него относно
размера на обезщетението при преценка на неговата справедливост, вкл. не е
съобразявал икономическата ситуация в страната в страната към момента на инцидента
/ от преди 3 години/ с оглед на критерия МРЗ, нито е обсъдил довода ни относно
съотношение на МРЗ, твърдян период от търпени болки и страдания от 40 дни и
размер на прендираното обезщетение.
Решението
било и необосновано.
Поради
допуснатите съществени процесуални нарушения съдът е постановил необоснован
съдебен акт в обжалваната му част като фактическите и правните изводи на съда
са нелогични и не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
При
положение , че съдът не е обсъждал в тяхната съвкупност множеството конкретни
обективни обстоятелства, минимализиращи болките и страданията на ищцата , а е
дал превес единствено на тежестта на травмата й, съдът е достигнал до
необоснован извод относно справедливия размер на обезщетението.
Тази
необоснованост на извода на съда кореспондира и със съждението му , че
законната лихва също имала характер на обезщетение , то тогава приетия от съда
като установен от съдебната практика размер на обезщетение за „счупен
крак" от ** 000 -16 000 лева , се явява значително превишен с оглед на
присъдената законна лихва до завеждане на делото , размерът на която също се
явява лишен от справедливост , вкл. и с оглед на нейния акцесорен характер .
Логично би
било справедливото обезщетение да е значително под сумата от 16 000 лева
предвид съвкупността от множеството конкретни обективни обстоятелства,
минимализиращи болките и страданията на ищцата.
Конкретен
размер не е посочен.
Жалбоподателят
се е ограничил с искането решението да бъде отменено със съответните законни последици.
В
представената в срок писмена защита се излагат същите доводи.
В
срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата С.К..
Счита,
че съдът е възприел и съобразил при определяне на обезщетението това, че при
самата злополука ищцата се е намирала в
болницата и нейното придвижване до спешното отделение и по-късно до отделението
по ортопедия и травматология е изисквало по-малко време и усилия в сравнение с
тези на друг пациент ,както и е настанена във „ВИП стая".
Макар и тези
обстоятелства според ищцата да нямат никакво отношение към болките и
страданията, то съдът ги е обсъдил, като
дори е подложил на оценка от една страна тежкия вид на счупването, а от друга
именно с това, че ищцата поради местонахождението си е била приведена бързо до
спешното отделение и се е намирала в позната обстановка и в самостоятелна стая,
както и не е срещнала никакви усложнения при възстановяването си.
Безспорно
било, че в резултат на претърпяната от ищцата травма по време на изпълнение на
служебните задължения са и причинени болки и страдания, като спорен бил
размерът на справедливото обезщетение, което в пълна степен следва да обезщети
безспорно претърпените болки, страдания и лишения .
Според
последователната практика на ВС и на ВКС справедливостта не е абстрактно
понятие, а при неговото определяне следва да се подложат на оценка редица
обстоятелства, което било сторено от страна на първата инстанция.
При
определянето на справедливия размер на обезщетението за причинените
неимуществени вреди съгласно съдебната практика следвало да се отчетат
обстоятелствата относно вида и характера на увреждането, възстановителния
период, вида и продължителността на лечението, физическите болки и техния
интензитет, преживяните лишения и психологически стрес, както и всички други
конкретни обстоятелства относно болките, страданията и лишенията на пострадалото
лице.
От приетите по делото медицински документи се
установявало, че в резултат на падането ищцата е изпитала силна и непоносима
болка в областта на глезена на левия крак, който ляв глезен станал оточен и
деформиран, а ищцата не е могла да стане сама и да стъпи на крака си.
Съгласно
медицинската документация в резултат на проведените образните изследвания е установено
счупване на тибия и фибула или фрактура от двете страни на глезена, което е
категоризирано на обикновен разговорен език от първата инстанция като счупване
на крака, което по никакъв начин не се отразява на правилността и
обосноваността на съдебния акт.
За
тежестта и вида на счупването, като едно от най-тежките в ортопедията и
травматологията свидетелствали редица установени по делото факти, а именно: по
спешност ищцата била приведена в Отделение по ортопедия и травматология
към МБАЛ - П. АД;поставени били венозни
болкоуспокояващи; извършена била по
спешност оперативна интервенция за
поставяне /имплантиране/ на комплект плака
и винтове и имобилизиране на левия крак в областта на глезена чрез поставяне на
гипс ; Поставени плака и 8-9 винта, чрез поставяне в гръбначния стълб на
спинална упойка, обездвижваща долните крайници; след операцията е била под
наблюдение в болницата до 20.03.2017г, когато била изписана от Ортопедично-
травматологично отделение към МБАЛ -П. АД за провеждане на домашно лечение,рехабилитация
и раздвижване; на **.03.2018г - една година след счупването,е извършена нова
оперативна интервенция отново със спинална упойка за отстраняване на металните
плаки и винтове от левия й глезен, като след втората операция е пролежала в
болницата няколко дни и била изписана на 17.03.2018г с указания за пазене на
превръзката от новата операция суха и необходимост от наблюдение на състоянието
й с необходимост от контролни прегледи на седмия и четиринадесетия ден от
изписването й и отново рехабилитация и раздвижване
Изживяла
е страх, безпомощност, чувство на безполезност и тежест за близките
За
изключителната интензивност и сила на изпитваните болки могло да се съди по това, че е приета е
по спешност, била е поставена на венозни
болкоуспокояващи, първата
операция е била спешна, цялата е треперела от болка, няколко часа е изпитвала
тези болки поради необходимия период от време за поставяне на упойка за
оперативната интервенция.
За вида
и тежестта на увреждането първата инстанция правилно и законосъобразно е
кредитирала свидетелските показания на свидетеля доктор К., провел оперативните
интервенции като ортопед-травматолог, който депозира показания , че се касае за
едно от най-тежките счупвания.
Тежестта
и вида на травмата съгласно трайната и поседователната съдебна практика е един
от основните казал критерии за прилагането на принципа за справедливост, което
е и житейски и научно оправдано, тъй като колкото по-тежка е травмата, то и
възстановяването, болките и неудобствата са с по-висока степен, сила и
интензитет.
По
делото били събрани и други гласни доказателства, които се подкрепят от
събраните писмени такива и кореспондират с показанията на свидетеля К. и
които установяват продължилите
болки, страдания и
лишения и след изписването й от болничното заведение.
Показанията
на свидетеля доктор К. потвърждавли показанията на И. и М. К., от които се
установява, че от дата на изписването от първата спешна операция за поставяне
на планката и винтовете до свалянето на конците и поставянето на гипса ищцата
не е ставала от леглото, тъй като през този период не може да се стъпва на
крака, тъй като гипс не е бил поставен, защото раната от операцията е следвало
да бъде превързвана, за да не се възпали.
Изпитвала
силни болки в областта на левия глезен, който бил вдигнат на високо с цел
спадане на отока.Не е можела да се самообслужва и да извършва обикновените неща
от ежедневието си, като при превързването на раната в болничното заведение е
било необходимо свидетелите И. и М. К. да я свалят по стълбите и буквално да я
носят.
За
периода от поставянето на гипса - на 14.03.2017 г, в продължение на 40 дни се
установява, че ищцата също не е могла да се самообслужва да извършва ежедневни
дейности, дори и да излезе навън.
Горните
лишения представлявали страдания, за един продължителен период, поради
невъзможност за придвижване и самообслужване, които обстоятелства също имали
значение за определения размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Установено било ,че и след 40-тия ден болките
и страданията на ищцата са продължили, тъй като след свалянето на гипса левият
й крак е бил изключително отслабнал и все още леко оточен в резултат на дългото
обездвижване, поради което се е наложило да се преминаване на тридесет дневен
курс по физиотерапия и рехабилитация с цел възстановяване не само на костната
структура, но и възстановяване на меките
тъкани- мускули и сухожилия, през които период отново е изпитвана болка.
К. претърпяла
втора операция година след увреждането, след което отново е трябвало да ходи на
превръзки, на контролни прегледи и на раздвижване.
Не без
значение бил и претърпения психическия стрес от доверителката ми през целия
период, тъй като се е чувствала безполезна, плачела е често, страхувала се е от
получаване на тромбоза, приеманите за
това медикаменти. Известни последици от счупването имало и до момента – при
слизане по стълби, появявал се оток.
Моли
решението да бъде потвърдено .Претендира разноски.
В
дадения от съда срок писмено становище не е постъпило.
Съдът ,
като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе
,взе предвид следното.
Предмет
на въззивното производство е решението само в осъдителната му част , с която е
присъдена сумата 16 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в
резултат на трудова злополука, довела до счупване на кости – тибия и фибула, в
областта на глезена, при изпълнение на задълженията ѝ по трудовото
ѝ правоотношение с ответника, заедно със сумата 4848,88 лв.,
представляваща законната лихва върху това обезщетение за периода 14.03.2017 г.
– 08.03.2020 г. и със законната лихва върху сумата 16 000 лв., считано от
09.03.2020 г. до пълното изплащане на задължението.
В
осъдителната част относно присъденото обезщетение за имуществени вреди
решението не е обжалвано от ответника.
В
обжалваната част , постановеното решение е валидно и допустимо и съдът се
занима със съществото на спора. При присъждане на обезщетение по този ред ,
както и от деликт лихвата се дължи от момента на увреждането и не е необходимо
определянето и като размер за периода до предявяване на иска, както е сторил
съда, но това не води до дефект на
решението.
Предявен
е иск с правно основание чл.200 ал.1 от КТ.
В
исковата си молба против МБАЛ П. АД ищцата С.К. твърди ,че работила при
ответника на длъжност „старша медицинска сестра“ на отделение „ Уши, нос,
гърло“.
На
14.03.2017 година , отивайки да отвори вратата на отделението при позвъняване
от пациент, слизайки от стълбите, стъпва в дупка и счупва левия си крак.
Изпитала
силна и непоносима болка и левия и глезен отекъл и се деформирал ,не можела да
стъпва без чужда помощ.
Поради
изпитваната непоносима болка била отведена в спешното отделение , при което с
рентген било установено счупване на тибия и фибула.
Отведена
била в отделението по ортопедия и травматология за извършване на оперативна
интервенция за поставяне на комплект плака и винтове и имобилизиране на крака.
След
извършване на нужните изследвания била извършена и операцията. Операцията била
извършена вечерта на 14.03.2017 година със спинална упойка.
След
поставяне на имплантите левия глезен бил имобилизиран и поставен нависоко.
Изписана
била на 20.03.2017 година за домашно лечение. При престоя си в болницата
изпитвала силни болки и не можела да стане от леглото.
В
продължение на 40 дни изпитвала болки и не можела да се движи , като не можела
да се обслужва и къпе и усещала имплантите.
След
сваляне на гипса страданията и продължили , тъй като крака и бил отслабнал и се
наложил 30-дневен курс на физиотерапия и рехабилитация. Започнала да се
придвижва с патерици като продължила да усеща болки при натоварване и глезена
да отича
На
**.03.2018 година и била извършена нова операция, отново със спинална упойка за
отстраняване на имплантираните метални плаки и винтове.На 17.03 била изписана с
указания да се пази мястото на операцията сухо и необходимост от контролни
прегледи.
И
към настоящия момент изпитвала болка в левия глезен при оплакване и се
получавал оток.
Все
още не можела да слиза спокойно по стълби ,както поради физичиската травма ,
така и поради психическата такава.
Счита
, че е справедливо да бъде обезщетена с 24 000 лева за търпените болки и
страдания , тъй като изпитала силни болки ,намаляващи бавно с времето ,
създаващи пречки за самостоятелност и обслужване, през дълъг период от време.
Твърди
, че претърпяла и имуществени вреди ,като претенцията в тази част не е в
обхвата на въззивното производство.
Моли
ответника да бъде осъден да заплати 24 000 лева – обезщетение за
причинените и неимуществени вреди, като е посочила конкретен размер на лихва
върху претендиранат сума за периода от увреждането до преявявяане на иска и
законна лихва върху главницата от предявяване на иска.
В
писмения си отговор ответникът не оспорва ,че е настъпила трудова злополука ,
при която е пострадала ответницата. Оспорват претенцията по размер , като я
намират за несправедливо завишена.
Изложени
са доводи ,че злополуката е настъпила в обичайна за ищцата обстановка и
наличието на неравност , която е причинила злополуката и е било известно. Поради
това считат че е налице
съпричиняване от нейна страна , поради груба небрежност.
Тези
доводи не се подържат във въззивната жалба , поради което и в съответствие с
чл.269 от ГПК въззивният съд няма да ги обсъжда.
Оспорването
си по размер обосновават с твърденията , че след злополуката , случила се на
територията на здравното заведение незабавно са предприети всички необходими
действия , съобразно медицинските стандарти. Поради бързите действия и оказаното
и съдействие от колегите, според тях значително е намалено времето и
интензитета на търпените болки и страдания. За да направят такъв извод правят
сравнение с болки и страдания на лице ,което първо трябва да търси помощ , да
бъде транспортирано, да изтърпи досадни процедури по чакане на опашки.
Ищцата
била настанена във ВИП стая и при двете
хоспитализации.
Видно
било от медицинските документи ,че лечението било протекло гладко и без усложнения.
В
резултат на своевременното и правилно лечение ,включително и на това ,че е била
лекувана с „по-висока степен внимание от персонала на ответника“ търпените
неимуществени вреди били в по-малък размер.
През
този период тя приемала обезболяващи медикаменти , поради които считат , че не е изпитвала интензивни болки и
страдания.
Излагат
и доводи , отчитайки социално – икономическите условия и по-точно размера на
минималната работна заплата.
Съдът
, като прецени всички доказателства и доводи на страните ,за да се произнесе ,
взе предвид следното:
Не
се спори по делото ,че ищцата С.К. ЕГН ********** към 14.03.2017 година и към
момента работи по трудов договор при ответника като „старша медицинска сестра“
в Отделение „Уши , нос, гърло“.
Не
се спори още, че на 14.03.2017 година
ищцата е претърпяла злополука, която по надлежния ред е призната за трудова
такава.
Фактическата
обстановка , приета от първоинстанционния съд не е спорна между страните.
На
посочената дата в късните следобедни часове, при изпълнение на служебните си
задължения, ищцата слязла по стълбите,
водещи от отделението към двора на болницата, за да посрещне пациент. При
слизането тя стъпила в неравност (дупка), намираща се под последното стъпало и
в резултат на това огънала левия си крак и паднала. При падането изпитала силна
болка в крака и успяла да се изправи само с помощта на пациент, на лекар от
отделение „УНГ“ и на санитарка. Била отведена в спешното отделение на
болницата, където след рентгенография на левия глезен се установило, че е
налице фрактура (счупване) на двете кости на подбедрицата – фибия и тибула.
Даден ѝ бил обезболяващ медикамент. Било взето решение за операция за
имплантиране на плака и винтове на мястото на счупването .Операцията била извършена късно вечерта – около 22,30 часа , като през това
време ищцата и близките и били в очакване и тя търпяла болки.Отлагането на
операцията ,според свидетеля д-р К. с няколко часа след злополуката се обяснява
с изискванията за анестезията – да не са приемани храна и течности, а според
разпитаните като свидетели нейни близки по-скоро се касаело за организационни
въпроси.
Характера
и степента на увреждането се установяват , както от представените писмени
доказателства,така и поради конкретните обсоятелства на злополуката и от свидетеля К. – лекаря ортопед-травматолог,
извършил операцията.Безспорно е ,че се касае за счупване,което се квалифицира
като трималеоларно счупване със сублуксация и представлява едно от най-тежките
счупвания на глезена.
Извършена
била операция със спинална упойка и ищцата престояла до 20.03.2017 година в
болница и изписана за домашно лечение.
В продължение на седмица след операцията тя
била в болница, обездвижена, на легло. Няма
спор още, че е била настанена в
самостоятелна („ВИП“) стая в болницата. След това, при изписването от болницата,
ѝ бил поставен пластмасов ботуш („ПВЦ гипс“), с който престояла около 40
дни в дома си.Първоначално след операцията
се поставяла само шина заради раната , а впоследствие и този ботуш, чието
предимство е ,че е по-лек. В първата част на периода изобщо било недопустимо
стъпването на крака, а впоследствие с ботуша било възможно при минимално
натоварване.
В
този период тя отново не можела да се движи самостоятелно и да се самообслужва,
а и помагал нейният съпруг. Не можела и да напуска дома си. Отново съпругът бил
зает и с извършването на цялата домакинска работа, като техният син помагал .Ищцата
не можела да се обслужва сама дори за елементарни хигиенни нужди и разчитала на
съпруга си.
Освен
това , както установява той като свидетел , тя постоянно плачела и изпитвала
притеснения за възстановяването си ,като
се страхувала дали ще може да се движи ,както и от възможността от емболия,
възможна при такъв вид травми.
След
свалянето на гипса ищцата можела да се движи, но първоначално – само с
патерици. Бил предписан и проведен 30-дневен курс по физиотерапия и
рехабилитация за възстановяване както на костта, така и на мускулите и
сухожилията, отслабнали по време на обездвижването. Излизането навън от
жилището изисквало слизане и изкачване по стълби до втория етаж и в периода
след свалянето на гипса първоначално ставало отново с чужда помощ – от съпруга
или сина на ищцата.
Върнала
се на работа след около 6 месеца след злополуката. И след възстановяването и кракът ѝ отичал при движение и се
появявала болка. Всички тези оплаквания отшумявали постепенно. Установява се от
показанията на съпруга и сина ,
разпитани като свидетели, че и до
момента тя не слиза по стълби нормално, обърната с лице напред, а само настрани,
както и избягва дълго ходене с цел да не предизвика отново оток.
След
една година била извършена операция за изваждане на имплантите, свързана с
няколкодневен престой и временна неработоспособност и съответно болки и
ограничения , поради нуждата да бъде пазена раната суха.
При
така очертаната фактическа обстановка , съдът намира предявения иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за основателен.
За
да определи размера на дължимото обезщетение ,така ,че то да е справедливо
възмездие за търпените вреди – болки , страдания и неудобства , съдът съобрази
следното:
Към
момента на трудовата злополука ищцата е била на 59 годишна възраст и е работила
като старша медицинска сестра на отделение при ответното здравно заведение.
Установено
е категорично по делото какъв точно е
характера на полученото от нея увреждане при тази злополука. Това се установява
както от представените писмени доказателства , така и от показанията на д-р К.
, които е извършил налагащата се операция , именно в качеството си на лекар ,
работещ в ответното лечебно заведение.
Безспорно
е още, че счупването е много сериозно , едно от най-сложните ,както е посочил
свидетелят.
То
е наложило извършване на операция , поставяне на импланти и около една седмица
болничен престой. След това ищцата е била на домашно лечение ,като крака и е
бил имобилизиран за около 40 дни. През болничния престой ищцата изобщо не е
могла да стъпва на крака си , а в следващия период придвижването е ставала с
помощни средства. През целия период на домашно лечение от 40 дни, придвижването
и обслужването и е било значително затруднено и тя се е нуждаела от помощта на
близките си.
След
сваляне на гипса ищцата се е нуждаела от физиотерапия 30 дни и е била в
болнични около 6 месеца.
След
една година се е извършила операция за премахване на имплантите, което отново е
свързано с кратък болничен престой и нужда от раздвижване.
Според
въззивната инстанция спорен е въпросът , дали „добрия късмет“ на ищцата да
счупи крака си именно в болница ,има отношение към размера на обезщетението ,
съответно да се съобрази от съда при
прилагане принципа на справедливостта.
Прилагайки чл. 52 ЗЗД съдът трябва да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за
справедливост. В т. 11 от ППВС № 4/1968 г. са посочени примерно критериите,
които следва да бъдат съобразявани и преценявани от съдилищата при определяне
на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. Извън общите критерии,
преценката на обективно съществуващите обстоятелства, които са релевантни за
размера на обезщетението и формират съдържанието на понятието „справедливост”
по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е конкретна и зависи от спецификите на конкретния
случай. Във всеки случай съдът, пред който е направено искане за обезщетяване
на неимуществени вреди, дължи да посочи кои са тези обстоятелства и как
конкретно са се отразили в духовната сфера на ищеца. Надлежното мотивиране на
решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, изисква
освен изброяване на релевантните обстоятелства, също и посочване на тяхното
значение при конкретно установените по делото факти.
Ответникът , като лечебно
заведение има задължението да прилага най-добрите стандарти на лечение , без
значение кой е пациента.
Факта , че инцидента е
настъпил именно в болницата , в която ищцата работи, обстоятелството ,че са
предприети веднага нужните и най-адекватни действия , че ищцата се е ползвала
от известен комфорт при настаняване и в познатата обстановка,въобще не са
решаващи при определяне размера на обезщетението , дори и да трябва да бъдат
съобразяване.
Касае се за много сериозно
счупване, оперативна намеса, продължителен период на обездвижване, налагащо
ограничения и неудобства при ежедневните дейности, необходимост от
физиотерапия, шестмесечно отсъствие от работа, повторна операция .
Установено е от доказателствата
по делото че ищцата е имала и пхихически
страдания, като се е безпокоила за лечението си и за евентуални последици.
Установено е още, че и до
момента има затруднения при слизане от стълби и при продължително натоварване
на крака.
Поради всичко изложено ,
съдът намира , че справедливостта налага ищцата да бъде обезщетена за търпените
от нея неимуществени вреди именно със сумата 16 000 лева и
първоинстанционният съд е постановил правилно решение.
Що се отнася до лихвата , то
в съдебната практика не е изчистен по
задължителен начин въпросът за характера и – мораторна или компенсаторна е тя.
Съдът приема, че предвиденото в
чл. 86, ал. 1 ЗЗД вземане в размер на законната лихва е предназначено да
обезщети кредитора за вредите от забавата (mora), поради което същото се дължи от деня на забавата. Задължението за
мораторна лихва възниква за всеки длъжник по парично задължение, който изпадне
в забава, без значение какъв е фактическият състав, от който е възникнало
главното задължение. Единственото отклонение относно лихвата при деликтите/съответно
при обезщетение от трудова злополука/ е, че за поставянето на деликвента в
забава не е необходима покана, но последното не променя факта, че тази лихва
също се дължи за вредите от забавата.
Справедливо по смисъла на чл.
52 от ЗЗД обезщетение е само
онзи точен паричен еквивалент, не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите и дават основание да се приеме,
че с оглед вида и характера на понесените от ищеца морални вреди, , е необходим
и достатъчен за възмездяване на ищеца, доколкото физическите и интелектуални дадености
на индивида могат да бъдат остойностявани. От значение за определяне размера на
обезщетението е и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
Съобразени са при определяне
размера на обезщетението и
обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на
неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и
претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на
критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните
условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт
на живот, средно статистически размер на доходите .Към момента на злополуката
минималната работна заплата е била 460 лева , а
средния осигурителен доход за този перид в страната е надвишавал 800
лева.Имайки предвид това , съдът приема,че обезщетение в размер на 16 000
лева отговаря на общественото възприемане за справедливост и именно поради това
и съдът е съобразявал съдебната практика / в най-общ аспект/ за размера на
присъдените обезщетения при подобни увреждания./решение по гр.д.№ 3057 по описа
за 2018 г. ВКС, Решение №6/03.02.2017 по дело №53091/20** на ВКС, ТК, III г.о.,опр. По
грд. № 1725/2020 г. 4 г.о ВКС и др./
Всички тези обстоятелства са
съобразени от първоинстанционния съд и обезщетението , което е присъдил е
напълно справедливо,поради което обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на
ответника се дължат сторените по делото разноски,които възлизат на **00 лева.
Мотивиран от изложеното
Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. ,
постановено по гр.д.№ 727 по описа на съда за 2020 година, с което е осъдена
"Многопрофилна болница за активно лечение – П." АД – гр. П., ул. „Б.“
**, ЕИК *********, да заплати на С.Д.К., ЕГН **********,***, сумата 16 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в
резултат на трудова злополука, довела до счупване на кости – тибия и фибула, в
областта на глезена, при изпълнение на задълженията ѝ по трудовото
ѝ правоотношение с ответника, заедно със сумата 4848,88 лв.,
представляваща законната лихва върху това обезщетение за периода 14.03.2017 г.
– 08.03.2020 г. и със законната лихва върху сумата 16 000 лв., считано от
09.03.2020 г. до пълното изплащане на задължението.
Осъжда
"Многопрофилна болница за активно лечение – П." АД – гр. П., ул. „Б.“
**, ЕИК *********, да заплати на С.Д.К., ЕГН **********,*** сумата **00 лева ,
сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.