№ 904
гр. София , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503905 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 17 август 2020г. по т. д. № 194/2019г.,Окръжен съд -
Монтана е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ АД да заплати на М. В. П.
сумата от 200 000.00 лева /двеста хиляди лева/, по предявен като частичен иск
от 400 000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди-
морални болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на неговата
дъщеря М. М. П., ЕГН **********, в резултат от ПТП на 23.06.2019г. на път
Е 79, по вина на водача на лек автомобил марка „Опел”,модел „Астра”,с рег.
№ ********,застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 28.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата; осъдил „ДЗИ
– Общо застраховане“ АД да заплати на И. И. Н. сумата от 200 000.00 лева
/двеста хиляди лева/, по предявен като частичен иск от 400 000.00 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди-морални болки и
страдания, претърпени вследствие смъртта на нейната дъщеря М. М. П., ЕГН
**********, в резултат от ПТП на 23.06.2019г. на път Е 79, по вина на водача
1
на лек автомобил марка „Опел”,модел „Астра”,с рег.№ ********,застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата; осъдил ответника да заплати на ищците
сумата 1 520.00 лева /хиляда петстотин и двадесет лева/ разноски по делото;
осъдил ответника да заплати на адвокат В. В. О. от Софийска адвокатска
колегия, на основание чл.38,ал.2 вр. ал.1,т.2 от ЗА сумата от 13 272.00 лева с
ДДС /тринадесет хиляди двеста седемдесет и два лева/, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищците по т. д. №
194/2019г. по описа на ОС- Монтана; осъдил ответника да заплати по сметка
на Окръжен съд-Монтана дължима държавна такса върху уважените искове в
размер на 14 880 лева /четиринадесет хиляди осемстотин и осемдесет лева/ и 5
лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
„ДЗИ Общо застраховане“ АД, което е обжалвало решението на
първоинстанционния съд по т. д. № 194/2019г. на ОС -Монтана в негови
осъдителни части. С доводи, концентрирани върху нарушение на чл. 52 ЗЗД,
иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете над
размера от по 130 000 лв.
М. В. П. и И. И. Н. са оспорили въззивната жалба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в
полза на ищците – родители на починалата при ПТП 9 годишна М. П. – са
възникнали вземания срещу ответника, застраховал гражданската
отговорност на делинквента, за обезщетение за вреди от смъртта на дъщеря
им в размер на по 200 000 лв.; приел е за неоснователно възражението за
съпричиняване, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан и
система за деца.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а
като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно в
обжалваните части.
2
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.
С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство
обаче и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в
осъдителните му в полза на ищците части не е обжалвано изцяло, въззивният
съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че ищците са
увредени лица от ПТП, станало на 23.06.2019г., от което е настъпила смъртта
на дъщеря им, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на
делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр.
ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ). Следователно установено е на
настоящия етап от производството, че ищците са претърпели вреди от
смъртта на дъщеря им М. М. П..
Спорно във въззивното производство, съобразно отбелязаното по-горе
за оплакванията на жалбоподателя, е какъв е размерът на обезщетението,
предназначено да възмезди страданието от загубата на починалото при ПТП
дете, понесено от ищците, чиято легитимация като увредени лица е призната
от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетенията по
същество се оспорват като незаконосъобразни, като се поддържа неправилно
приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.
3
За установяване на неимуществените вреди по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на св. И. – сестра на ищцата.
Първоинстанционният съд е изградил изводите си и въз основа на
показанията на тази свидетелка, преценени съобразно процесуалното правило
на чл. 172 ГПК, като жалбоподателят не е оспорил фактическите положения,
приети за установени въз основа на показанията. От показанията е
установено, че свидетелката, в близки отношения с ищците, се чува почти
ежедневно със сестра си и при всяка възможност са заедно. След
катастрофата тя останала две седмици при сестра си, за да я подкрепя,
наложило се да й дава и съвети за посещения при психолози и психиатри. М.
била единствено и дългоочаквано дете на ищците и те преживяват много
тежко загубата й. Ищцата плачела по цял ден, не излизала от дома си почти 6
месеца, не работила, била много тревожна и страдаща, в депресивно
състояние, трудно комуникирала с когото и да било. Ищецът също
преживявал много тежко загубата, но се налагало да бъде по-твърд, по-
стабилен, свидетелката виждала и него да плаче. И двамата ограничили
социалните си контакти след катастрофата, а преди това имали голям
приятелски кръг. Сега си стояли вкъщи. М. се е отдал на работата си. Сестра й
дълго време била на медикаменти, но после ги спряла, защото имали желание
да имат друго дете. Направена й била ин витро процедура, която била
неуспешна.
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане
на тяхното значение за размера на вредите. Съобразно приетото за
установено по-горе, въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към
размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната
конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд
отчита стреса от настъпилата при трагични обстоятелства внезапна смърт на 9
годишната дъщеря на ищците, степента на преживените от тях негативни
емоции от характера на фаталната загуба на дете, вкл. и обстоятелството, че
те продължават и ще продължат да изпитват и в бъдеще страдание от
загубата на единственото си дете. И въззивният съд намира, че в конкретния
случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за понесените от
4
ищците болки и страдания по повод загубата на дъщеря им на 9 годишна
възраст, е в размер на по 200 000 лв., макар че паричната сума никога не може
да възстанови непрежалимата неочаквана загуба дете, която остава за цял
живот. При причиняване на смърт за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди от значение са възрастта на пострадалия, отношенията
между пострадалия и близкия и редица други конкретни обстоятелства
(ППВС № 4/1968г.), а според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика
на ВКС и общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на самото общество. Доводите на жалбоподателя, че определените
обезщетения са завишени са неоснователни. В тази връзка въззивният съд,
както се посочи, отчете конкретиката на случая и негативните последици от
безвъзвратната внезапна нелепа загуба на единственото дете на ищците, от
чиято обич и близост, от възможността да полагат грижи и да споделят
живота си със своята дъщеря като родители, са лишени завинаги, в това число
взе предвид негативните последици за психоемоционалното им състояние,
израз на което са поведенческите им прояви, и променения драстично в
негативен план начин на живот. На следващо място, при определяне на
дължимото обезщетение съдът отчита в пълна степен и конкретните
икономически условия, а като ориентир и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, индиция за икономическите условия. По изложените съображения
предявените искове за заплащане на обезщетения за доказаните в
производството неимуществени вреди, резултат от процесното ПТП, за
последиците от реализирането на което отговаря делинквентът, съотв.
ответният застраховател, са основателни до посочените размери. Няма
основание за намаляване на обезщетенията за вреди, в предмета на делото, с
оглед характера на загубата, която остава за цял живот за преживелите
родители, и установените специфични последици за живота на ищците от
смъртта на дъщеря им на 9 години, тяхно единствено дете.
При така приетото от въззивния съд се налага извод, че решението,
предмет на инстанционен контрол, е правилно в обжалваните части и
подлежи на потвърждаване и чрез препращане към мотивите, изложени към
него (чл. 272 ГПК). При този изход на делото в полза на представителя по
пълномощие на ответниците по въззивната жалба се присъжда адвокатско
5
възнаграждение за защита във въззивното производство в размер на 4 130 лв.
(чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА).
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17 август 2020г. по т. д. № 194/2019г.
на Окръжен съд - Монтана в обжалваните части.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, да
заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, на
адв. В. О. сумата 4 130 лв. – възнаграждение за безплатна правна помощ за
въззивното производство.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6