№ 95
гр. Дупница, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мая В. Гиздова
като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно
наказателно дело № 20211510200779 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 174 от 09.07.02.2021г., на Директора на
РИОСВ-София, с което на основание чл.53, ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.135, ал.1, т.1,предложение 1, от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ на „Динатрейд България”ЕООД,ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление гр.София,р-н
Кремиковци,ж.к.”Кремиковци”,ул.”Свети Георги Победоносец”№1А,представлявано
от Управителя Петьо И. Милков е наложено административно наказание
„имуществена санкция„в размер на 2000.00/две хиляди/ лева за нарушение на
чл.10,ал.1,ал.3,ал.4,ал.5,ал.7 от Наредба № 1/20214г.,за реда и образците по които се
предоставя информация за дейностите по отпадъците,както и реда за водене на
публични регистри,във вр. с чл.44,ал.2, от Закона за управление на отпадъците и във
вр. с чл.135,ал.1,т.1,предложение 1 от ЗУО.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата
незаконосъобразност и неправилност, както и за допуснати съществени нарушения на
материалните норми и процесуалните правила при неговото издаване.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание не се явява,вместо него
адвокат И.,който поддържа депозираната жалба и отново моли наказателното
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,счета, че не е
налице извършено административно нарушение.
1
Административнонаказващия орган –редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от юрист консулт Д., по силата на представено пълномощно, която
изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. В пледоарията си
представителят на АНО изложи доводи по същество на искането си за потвърждаване
на НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Дружеството-жалбопотадел притежава Разрешение за дейности по третиране на
отпадъци,издадено с Решение №16-ДО-248-00/29.06.2018г,на Директора на РИОСВ-
Перник,в което разрешение под №1 е включена площадка за третиране на
отпадъци,находяща се в гр.Дупница,ул.”Никола Малашевски”№7,ПИ с идентификатор
68789.608.375/УПИ II кв.304/.Съгласно издаденото разрешение,на дружеството-
жалбопадателя е било разрешено да извършва на площадката дейности по
съхранение/R13/ на общо 30 вида отпадъци и предварително третиране преди
оползотворяване / R12/ на отпадъци от черни и цветни метали/ОЧЦМ/,излезли от
употреба моторни превозни средство/ИУМПС/,излязло от употреба електрическо и
електронно оборудване/ИУЕЕО/.Във връзка с това „Динатрейд България”ЕООД е
задължено лице по чл.7,т.5 от Наредба №1/2014г., и трябва да води отчетна книга по
образец от наредбата,съгласно приложение №4.При извършена проверка на
14.10.2020г., от страна на служители на въззиваемата страна,във връзка с писмо на
МОСВ с вх.№13012/23.09.2020г., на инспекцията е била предоставена отчетна
книга,изготвена на образец съгласно приложение №4 на Наредба №1/2014г., заверена
на 23.10.2018г., от Директора на РИОСВ-Перник,която се води от дружеството за
дейностите с отпадъци на проверяваната площадка.В книгата за разглеждания период
/от 21.11.2019г., до датата на последната проверка-14.10.2020г.,/ било установено,че
няма никакви записи по дати в таблица 2 „третирани отпадъци”и в таблица 3
„Образувани отпадъци от третиране”.Също така било констатирано при проверката, че
не е отразено до пето число на всеки месец,че през съответния календарен месец
дружеството не е приемало разрешените му кодове отпадъци,не е извършвало дейност
с тях и не е образувало отпадъци от третирането им,като по този начин не е изпълнило
изискването на чл.10,ал.7 от Наредба №1/2014г.,-в книгата в таблица „Получен
отпадък” няма записи за всички отпадъци,които не са приемани,а в таблицата
„Образуван отпадък” липсват записи за всички отпадъци,които не са образувани.
Нарушението е било констатирано с Констативен протокол от извършена проверка №
2
ККФОС-ЛД-18/14.10.2020г.,на РИОСВ-София.Предходната проверка на дружеството е
била извършена по Заповед №РД-111/21.11.2019г., на Директора на РИОСВ-Перник на
21.11.2019г., отразена в Констативен протокол №759 на РИОСВ-Перник.
За констатираното нарушение на дружеството жалбоподател е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 7 от 12.01-2021г., който е подписан от
нарушителя с отразяване, че е получил екземпляр от него на 12.01.2020г., като в акта
не са отбелязани възражения, а и такива са били депозирани в срока по чл.44,ал.1 от
ЗАНН.Така съставеният акт за установяване на административно нарушение е
послужил за издаване на атакуваното наказателно постановление.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен
с акта начин е дадено описание на нарушението както и нарушената правна норма. С
издаденото НП е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за
извършено нарушение по ЗУО като му е наложено административно наказание
„имуществена санкция”в размер на 2000.00 лева. Издаденото НП е връчено на
жалбоподателя. Поради не съгласие с посоченото като нарушение и наложената глоба,
в срок пред РС гр.Дупница е обжалвано издаденото НП.
Разпитана като свидетел в съдебно заседание актосъставителя- Люуза
Димова,потвърди авторството на съставения от нея акт, както и посочи, че е
присъствала при направената проверка,и че при проверката е било установено,че
дружеството не води отчетност на отпадъците по реда и начина определен в Наредба
№1/2014г., за реда и образците по които се предоставя информация за дейностите по
отпадъците,както и реда за водене на публични регистри.При разпита си същата е
заявила,че по време на проверката им е била предоставена отчетната книга.Било е
установено от страна на служителите на въззиваемата страна,че в посочения
период,има налични записи за един код отпадък-излизли от употреба МПС,които
дружеството е приемало от физически лица,вписвало е по дата този код,и има сама
няколко записа накрая,преди датата на проверката,че определени месечни периоди не
са приемали излезли от употреба МПС.В книгата за предадени отпадъци съща е имало
данни ,че въпросните МПС са предадени на площадка на дружеството в гр.София,за
където дружеството също има разрешение..За останалите отпадъци,вписани в
разрешението на дружеството,в отчетната книга не е имало данни,нито дали са
приемана,нито в таблицата за приети нито в таблицата за третирани и образувани от
дейността им,съответно предадени отпадъци.Същата при разпита си е заявила и
свидетелката- С. В. М.,която също е участвала в проверката направена на дружеството-
жалбоподател.При разпита си е завила,че в периода от предишната проверка до
момента на настоящата,дружеството не е водило отчетност по реда на чл.10 от Наредба
№1.В отчетната книга са били налични записи само и единствено за отпадъци на
излезли от употреба МПС.За останалите кодове,за които на дружеството е издадено
разрешително,не е имало данни дали са били приемани и дали са били селектирани.
3
По делото е бил допуснат и разпитан в качеството му на свидетел от страна на
дружеството-жалбоподател-Иван Николов Караболюков,работещ на длъжност-
еколог.При разпита си същият е заявил,че през периода м.11.2019г., до м.10.2020г., на
тази площадка се е извършвало единствено и само приемането на излезли от употреба
МПС и тяхното извозване до централната база в кв.”Кремиковци”в гр.София,като
никаква друга дейност не е била осъществявана от дружеството.Според разпитвания
свидетел отчетността е водена съгласно изискванията на наредбата.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелки Димова, М. доколкото
същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран
доказателствен материал,както и показанията на свидетеля Караболюков, че през
периода м.11.2019г., до м.10.2020г., на тази площадка се е извършвало единствено и
само приемането на излезли от употреба МПС и тяхното извозване до централната база
в кв.”Кремиковци”в гр.София,като никаква друга дейност не е била осъществявана от
дружеството.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че нито един етап
от производството не са били оспорени от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на
жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно -
наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е
субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен
начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира
се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна не виновна отговорност и съответно в тези случаи е
достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не
се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца
към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не
4
може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на
ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази
насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган
или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от
закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето
на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение
по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е
фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има
извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото
е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред
съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато
размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен
акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите
на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който
поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване
е за него.
Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за
установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи
служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването
5
на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на
Дупнишки районен съд счита, че обжалваното наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалните разпоредби и е съобразено с целта на
закона. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Атакуваното НП е издадено в срок. При съставянето на АУАН и
издаване на НП не са били допуснати нарушения на процесуалните
правила. Процесното НП е издадено при спазване на процесуалните правила за
неговото издаване и в съответствие с материалния закон. От приетите по делото
писмени и гласни доказателства е установено, по един безспорен и категоричен начин,
че е осъществен съставът на описаното в НП нарушение. Обжалваното наказателно
постановление е издадено при безспорна доказаност на административното нарушение.
Доказателства в обратна посока не са събрани и пред настоящата съдебна инстанция.
Описаното в НП нарушение е именно такова по смисъла на чл.10,ал.1,ал.3,ал.5 и ал.7
от Наредба №1/2014г., за реда и образците по които се предоставя информация за
дейностите по отпадъците,както и реда за водене на публични регистри,във вр. с
чл.44,ал.2,и във вр. с чл.135,ал.1,т.1,предл.1 от , ЗУО.Видно от събраните по делото
доказателства е че дружеството жалбопадател не е водило отчетност съгласно
изискванията на посочената по-горе наредба.,тъй като съгласно наредбата,
дружеството-жалбоподател да не е извършвало дейности с отпадъци,респективно с
конкретен отпадък,това също би следвало да се отразява в отчетната книга,като
еднократно се записва на един ред”не е извършвана дейност с отпадъци за месец” и се
посочва месецът,през който не е извършвана дейност с отпадъци,именно поради което
е издаден и АУАН № 7 от 12.01.2021г., АНО е квалифицирал деянието като нарушение
по чл. 10,ал.1,ал.3,ал.5 и ал.7 от Наредба №1/2014г., за реда и образците по които се
предоставя информация за дейностите по отпадъците,както и реда за водене на
публични регистри,във вр. с чл.44,ал.2,и във вр. с чл.135,ал.1,т.1,предл.1 от , ЗУО.
За неизпълнение на това задължение законодателят е въвел и санкционна норма с
текста на чл. 135,ал.1,т.1,предл.1 от ЗУО, която предвижда имуществена санкция от
2000 до от 6000 лв. Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно
по вида си, съобразно приложимият санкционен състав.
Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата
на чл.27, ал.2 от ЗАНН доколкото АНО е отчел всички релевантни за отговорността
обстоятелства.
В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 от ЗАНН и съдът
6
намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. Настоящият
състав счита, че процесното деяние не се характеризира с по-ниска обществена
опасност в сравнение с други нарушения от посочения вид. С оглед характера на
засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като
маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се отграничава от
обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е.
Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително
такова същото не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена
опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и
предвиждането за административна санкция при реализирането им. Преценката за
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС № 1/2007г. се прави
по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона,
като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези обхванати
от чл.6 от ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като
маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически
състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е
налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така
заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да
бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.
С оглед на изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
е законосъобразно, като следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №174 от 09.07.02.2021г., на Директора
на РИОСВ-София, с което на основание чл.53, ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.135, ал.1, т.1,предложение 1, от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ на „Динатрейд България”ЕООД,ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление гр.София,р-н
Кремиковци,ж.к.”Кремиковци”,ул.”Свети Георги Победоносец”№1А,представлявано
7
от Управителя Петьо И. Милков е наложено административно наказание
„имуществена санкция„в размер на 2000.00/две хиляди/ лева за нарушение на
чл.10,ал.1,ал.3,ал.4,ал.5,ал.7 от Наредба № 1/20214г.,за реда и образците по които се
предоставя информация за дейностите по отпадъците,както и реда за водене на
публични регистри,във вр. с чл.44,ал.2, от Закона за управление на отпадъците и във
вр. с чл.135,ал.1,т.1,предложение 1 от ЗУО,като законосъобразно.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен Съд
Кюстендил по реда на Глава ХІІ от АПК от страните в 14 дневен ред от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8