№ 106
гр. Добрич, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря КА.нка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20223230100691 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ” ЕООД, със седА.ще и адрес на
управление **** в търговския регистър, с която срещу Д. А. Х. с ЕГН
**********, от ***, е предявен установителен иск за постановяване на
решение, по силата на което да се признае в отношенията на страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 3620/2021г. по описа на РС Добрич:
- 48,27лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга по издадени фактури
№ ***/01.04.2019 г., ***/01.05.2019 г., ***/01.06.2019 г., за периода от
01.03.2019 г. до 31.05.2019 г.., дължими по повод на вА.дно действал договор
с клиентски номер ***, сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД;
С исковата молба се претенидрат разноските в заповедното и в
установителното производство, както и адвокатско възнаграждение.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
Между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *** и Д.
А. Х., ЕГН **********, на дата 23.05.2017г. е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***, с което е
уговорена за ползване ТВ услуга при условията на тарифен план ***, с
месечна абонаментна такса 17.99 лева. Срокът на договора е 24 месеца-до
дата 23.05.2019г.
Във връзка с предоставените на ответника услуги са издадени фактури
№ ***/01.04.2019 г., ***/01.05.2019 г., ***/01.06.2019 г., за периода от
01.03.2019 г. до 31.05.2019 г. По-конкретно:
- фактура№ ***/01.04.2019г., начислена за отчетен период 01.04.2019 –
30.04.2019г., на стойност 12.59 лв/с ДДС/, от които: за Месечен абонамент
*** и приложимите към него отстъпки -13.32 лева,СпециА.зирано
1
оборудване за 1 устройство - 1.04 лева, Авансови плащания -/- 3.64 лв/,
Баланс от предходни периоди -/-0.27 лв/, ДДС ставка 20% - 2.14 лева.
Дължимата сума е платима в срок 18.04.2019 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
- фактура № ***/01.05.2019 г., начислена за отчетен период 01.05.2019 –
31.05.2019г., на стойност 17.23 лв/с ДДС/, от които: за Месечен абонамент
*** и приложимите към него отстъпки - 13.32 лева, СпециА.зирано
оборудване за 1 устройство -1.04 лева, ДДС ставка 20% - 2.87 лева
Дължимата сума е платима в срок 18.05.2019 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
-фактура № ***/01.06.2019г. начислена за отчетен период 01.06.2019-
30.06.2019г. на стойност 18.45 лв/с ДДС/, от които: за Месечен абонамент
*** и приложимите към него отстъпки - 15.37 лева, ДДС ставка 20% - 3.08
лева
Дължимата сума е платима в срок 18.06.2019 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
Абонатът е потребил и не е заплатил услугите по издадените фактури.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК/чл. 50 от ОУ във
връзка с чл. 43, т. 1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в
срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по
клиентски номер № *** на дата 01.07.2019г. крайна фактура № ***.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 22.06.2019 г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и нА.чието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
- „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *** е встъпил в правата си на кредитор въз основа
на вА.дно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410
ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-
кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, въз основа на два договора за цесия.
По силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД е
прехвърлител, а „С. Г. Груп” ООД придобило вземането от Д. Х., което в
последствие е било препродадено с втори договор за цесия от 01.10.2019г.,
сключен между „С. Г. Труп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „БТК“ ЕАД, лично и като
пълномощник на „С. Г. Труп” ООД, с което длъжника се уведомява за
извършените цесии от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
Ищецът, като частен правоприемник на кредитора подал заявление по
реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д№ 3620/2021г. по описа на
РС Добрич. Заповедният съд уважил заявлението за исковите суми. Тъй като
2
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от гпк,
за заявителя възникнал правен интерес от провеждане на установителното
производство, след съответните наказания на заповедния съд .
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. Х., чрез назначения му особен
представител депозира отговор на исковата молба.
На първо място ответната страна излага твърдения за неяснота в
исковата молба при определяне на периодите, за които се претендира
плащане.
В исковата молба ищецът е записал, съгласно сключения договор с
ответника, срокът за плащане изтича на 23.05.2019г. В същото време се търси
задължение за периода 01.05.2019 до 31.05.2019г. и от 01.06.2019г. до
30.06.2019г. Т.е. след изтичане срока на договора. Неясно как фактурата
издадена на 01.06.2019г. е за отчетен период 01.06.2019г. до 30.06.2019г. На
следващо място неясно как в договора за цесия от 16.10.2018г. е включено
задължението на Д. Х. от 2019г.
Ответникът смята, че е нА.це противоречие между изложението в
исковата молба и петитума. В изложението се твърди, че е нА.це задължение
за заплащане на далекосъобщителни услуги за периода 01.04.2019г. до
30.04.2019г.; 01.05.2019 до 31.05.2019г. и 01.06.2019г. до 30.06.2019г. в
петитума обаче се иска да бъде признато, че е нА.це задължение за периода
от 01.03.2019г. до 31.05.2019г.
Ответникът оспорва, че ищецът е придобил вземането, което има "БТК"
ЕАД, тъй като задължението на ответника е възникнало едва през м. април
2019г. и няма как през м. октомври 2018г. да се знае, че такова вземане ще
настъпи и съответно да бъде прехвърлено.
Ответникът въвежда възражение за погасяване на претендираните
вземания по давност.
Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
Въз основа на подадено заявление, по реда на чл.410 от ГПК ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№
3620/2021г. по описа на районен съд Добрич за сумата от 48,27лв. -
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 01.03.2019г. до
31.05.2019г., дължими по повод на вА.дно действал договор с клиентски
номер ***, сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД на 23.05.2017г., за което са издадени
фактури № ***/01.04.2019г.,***/01.05.2019г. и ***/01.06.2019г;
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от
ГПК. По реда на чл.415 ал.2 от ГПК на заявителя са дадени указания, че
следва да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок.
Указанията са връчени на заявителя на 09.02.22г. В законовия едномесечен
срок последния е упражнил правото си на съдебно установяване на вземането
си по издадената заповед за изпълнение, като исковата молба е подадена
04.03.2022г.
Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *** и Д. А. Х. е сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги. Ищецът е представил самия
договор от 23.05.2017г. с клиентски номер ***, с което е уговорена за
ползване ТВ услуга при условията на тарифен план ***, с месечна
абонаментна такса 17.99 лева. Договорено е разсрочено плащане на
специА.зирано оборудване в размер на 30лв. Срокът на договора е 24
3
месеца, т.е до дата 23.05.2019г.
Представена е декларация от абоната Д. Х., с която приема и е
получила екземпляр от общите условия за фиксирана гласова услуга и
Общите условия за *** .
По делото са представени следните фактури:
- фактура№ ***/01.04.2019г., начислена за отчетен период 01.04.2019 –
30.04.2019г., на стойност 12.59 лв/с ДДС/, от които: за Месечен абонамент
*** и приложимите към него отстъпки -13.32 лева,СпециА.зирано
оборудване за 1 устройство - 1.04 лева, Авансови плащания -/- 3.64 лв/,
Баланс от предходни периоди -/-0.27 лв/, ДДС ставка 20% - 2.14 лева.
Дължимата сума е платима в срок 18.04.2019 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
- фактура № ***/01.05.2019 г., начислена за отчетен период 01.05.2019
– 31.05.2019г., на стойност 17.23 лв/с ДДС/, от които: за Месечен абонамент
*** и приложимите към него отстъпки - 13.32 лева, СпециА.зирано
оборудване за 1 устройство -1.04 лева, ДДС ставка 20% - 2.87 лева
Дължимата сума е платима в срок 18.05.2019 г.
-фактура № ***/01.06.2019г. начислена за отчетен период 01.06.2019-
30.06.2019г. на стойност 18.45 лв/с ДДС/, от които: за Месечен абонамент
*** и приложимите към него отстъпки - 15.37 лева, ДДС ставка 20% - 3.08
лева
Дължимата сума е платима в срок 18.06.2019 г.
Общите условия на доставчика също са приложени по делото, както и
общите условия за ползване на услуги, предоставяни чрез обществената
фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството.
На осн. Чл. 43, т.1. от ОУ, Абонатът има задължение да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги.
Чл. 27 въвежда задължение за заплащане на месечните такси за месеца
на ползване на услугата.
Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът
на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по -късно от 29-то число
на месеца.
По делото е представен договор за цесия от 16.10.2018 г. със страни
„БТК” ЕАД като цедент, а „С. Г. Груп” ООД като цесионер. Съгласно т.1.1.1
вземанията , предмет на прехвърляне при условията на този Договор се
посочват в отделно приложение.
В чл. 1.7 от договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Груп”
ООД, е дадена дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от
договора за цесия, списък/таблица в електронна форма, съдържащ
информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците по тях,
както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с
който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор.
По делото е представен договор за цесия от 01.10.2019г., сключен
между „С. Г. Труп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД. Към този договор е част и
извлечение от Приложение№1, съдържащо данните на ответника.
С исковата молба е приложено и пълномощно от дата 24.10.2018г. от
„БТК” ЕАД в полза на „с.г. Груп“ ООД за извършване на уведомяване на
длъжниците за договора за цесия по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД.
4
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии от „БТК“
, действащ чрез пълномощник „С. Г. Груп” ЕАД, и от самото „С. Г. Груп”
ЕАД, като правоприемник на втория цедент „С. Г. Груп” ООД, с което
длъжника се уведомява за извършените цесии от 16.10.2018г. и от
01.10.2019г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК и е с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД. Отношенията между страните почиват на договорно
основание. Обвързва ги договор за телекомуникационни услуги, като
приложими са и общите условия на оператора. Ищецът твърди, че е частен
правоприемник на кредитора посредством сключени договори за цесия.
Институтът на договора за цесия се урежда от разпоредбите на чл. 99-100 от
Закона за задълженията и договорите.
Ищецът се е снабил със заповед за изпълнение. Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок и цели установяване съществуване на
вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Той е допустим, подведомствен е
на съдилищата на Република България и подсъден на Районен съд- Добрич по
правилата на родовата и на местната подсъдност.
За установяване на възникнало вА.дно правоотношение между страните
следва да бъдат представени доказателства за правопораждащия го факт,
страните и неговото съдържание.
В случая, с оглед спецификата на настоящото производство, като такова
„ограничено” от рамката на задължението, за което е издадена заповедта за
изпълнение, ищецът имаше задължение да докаже вземането за неплатени
суми по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ***, сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД на 23.05.2017г.
Този договор е представен от ищеца. В съдържанието му съдът не
намира пороци, при което, следва да се приеме, че страните по него са
обвързани със задължения, респективно права по повод предоставяне и
ползване на услуги, в случая ТВ услуга.
Относно срока на договора: съгласно допълнителната клауза, включена
в последната страница на договора, след изтичане на минималния срок,
споразумението автоматично продължава действието си за неопределен срок.
В случая споразумението е сключено за първоначален срок от 24месеца,
който изтича на 23.05.2019г.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 22.06.2019 г., т.е
следва да се приеме, че доставчика е продълржил да предоставя услугата и
след изтичане на срока на договора, а последния се е трансформирал в
безсрочен.
Без колебания съдебната практика приема, че деакитвацията на услугата
по принцип не се възприема като едностранно прекратяване поради
неизправност на ползвателя. Това е само едната от възможностите на
доставчика предвидена в общите му условия, като за да се постигне другата
възможност за прекратяване на правоотношението се изисква едностранно
изявление, в каквато и да е форма до другата страна. В случая, нито се
5
твърдят , нито се доказват такива факти, но и последните са неотносими в
настоящия спор, доколкото претенцията е само такси за предоставени услуги.
Услугите са ясно посочени в представените фактури, които на гърба си
съдържат приложение с конкретните такси, периоди, отстъпки. Първата
фактура е за потребление 01.04.2019г.- 30.04.2019г. и стойността на
задължението възлиза на 12,59лв. Следващия период е 01.05.- 31.05.2019г.
фактурата е издадена за сумата от 29,82лв., но от нея следва да се приспадне
баланса от предходния период /задължението от предходния месец,
незаплатено от потребителя и добавено към сметката в размер на 12,59лв./,
при което тази фактура е издадена за задължение през текущия период на
стойност от 17,23лв. с ДДС.
Третата фактура период е от 01.06-30.06.2019г. и чистото вземане за
него възлиза на 18,45лв., след приспадане на задълженията по предните две
фактури.
При посочените по горе разпоредби на чл.27, 29 от Общите условия,
следва да се приеме, че процесните три фактури включват месечни
абонаментни такси съобразно избрания тарифен план за текущия месец и
реално начислени допълнителни суми за предходния.
При това, следва да се приеме за установено, че действително
абонатът г-н Д. Х. е потреблявал услуги за периода 01.03.2019г.-
31.05.2019г., за което дължи заплащане на договорената цена. Ответникът не
е направил възражения върху математическите изчисления на стойността на
фактурираните такси и услуги, при което следва да се приеме, че сбора от
сумите по трите фактури, формиращ задължение от 48,27лв. е дължим.
С оглед изложеното и на основание чл. 161 ГПК съдът приема, че
вземането за неизпълнени задължения на потребителя за месечни
абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги по процесния
договор е доказано по основание и размер.
В случая ищецът извежда своето материално и процесуално право от
два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица.
Страните са избрА. принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в
отделно приложение № 1- неразделна част от договора за цесия.
В представеното уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от дата
16.10.2018 г. от „БТК“ ЕАД, също е описано, че неразделна част от него е
приложение 1, съдържащо пълната информация за вземанията, предмет на
прехвърлянето.
С представянето на договора за продажба и прехвърляне на вземания,
извлечение от приложение № 1 и потвърждение, в което изрично е
включеното вземането по сключения с ответника договор, ищецът е доказал,
че предметът на цесионния договор включва всички неиздължени от
ответника задължения, както и всички акцесорни парични претенции
(разноски, лихви и други), свързани с вземанията, които са вече възникнА. и
се дължат по договора за кредит.
Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В
случая нито законът, нито естеството на задължението, съдържат в себе си
пречка за прехвърляне на вземанията. Договорът за цесия е двустранен,
консенсуален и неформален, като в случая е и каузален - представлява
продажба на вземане. По силата на договора за цесия, от момента на
постигане на съгласие между страните по него, старият кредитор прехвърля
6
вземането си на новия кредитор, а от датата на получаване на съобщението от
длъжника, цесията разпростира действието си и по отношение на него (чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД).
В настоящия случай, правното твърдение на цесионера е че длъжника е
бил известен за цесията, чрез връчване на уведомлението като приложение
към сезиращата съда искова молба, по която е образувано настоящото исково
производство
Следва да се отбележи, че в настоящото производство ответникът е бил
представляван от назначени от съда представител, след провеждане на
процедура по чл.47 ГПК, на който са били връчени съдебните книжа. С оглед
гореизложеното съдът приема, че с факта на редовното връчване на препис от
исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и
пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента, на
основание чл. 47, ал.5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на
книжата, длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник,
до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в
хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва
да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал.3 от
ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК се
прави с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на
ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на
срока по ал.2 и тя предхожда назначаването на особен представител на
ответника, съобразно ал.6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата
от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на
исковата молба и доказателствата към нея. Това е така на първо място защото
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1
от Закона за гражданската регистрация. Същите повеляват, че настоящ адрес
е адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок 30
дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези норми са създадени в
публичен интерес включително за осигуряване на обществена сигурност в
гражданския и търговския оборот и след като ответникът съзнателно се е
отклонил от тях, като е напуснал вписания в съответните регистри за
гражданско състояние постоянен и настоящ адрес /видно от изпратените до
него съобщения в исковото, както и в заповедното производство/, то същият
не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Адресите, на които са
връчени книжата до ответника и който е посочен в процесния договор
съвпадат, което означава, че сам длъжника е посочил този адрес за
кореспонденция с кредитора си, но е осуетил сам възможността за
осъществяване надлежно връчване.
В аспект на всичко гореизложено, следва да се приеме, че длъжникът е
бил вА.дно уведомени от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов
кредитор – ищеца, поради което правата на ищеца да търси вземанията си от
ответника са консолидирани, противопоставими са на ответника.
Искът на цесионера, ищец в настоящото производство е основателен и
подлежи на уважаване в своята цялост.
Възражението на ответната страна за погасяване на вземането по
давност е неоснователно. Вземането за стойността на доставените на
потребителя далекосъобщителни (ТV) услуги представлява „периодично
плащане“ по смисъла на чл.111, буква „в“ от Закона за задълженията и
договорите, съгласно
7
Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело №3/2011г. на
ОСГТК на ВКС и се погасява с тригодишна давност. Съгласно чл.3, т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., през периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти.
В случая заявлението по ч.гр.д№ 3620/21г. по описа на РС Добрич е
подадено на 23.11.2021г. Само по себе си, подаването на заявлението не
прекъсва давността, но съгласно чл.422 от ГПК, прекъсващият давността
установителен иск се счита за предявен от момента на подаването на
заявлението. Така, давността за вземането от падежа на първата фактура
18.04.2019г. до подаване на заявлението не е изтекла.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ: В исковата молба ищецът е
обективирал искане за присъждане на сторените деловодни разноски и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 180лв.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответната страна по спора следва
да се възложат заплатените от ищеца разноски за държавна такса в размер на
25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. На общо основание
ответникът, следва да заплати и внесените предварително от иищеца разноски
за своето особено представителство в размер на 200лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. Видно от представените платежни нареждания по
заповедното, държавната такса внесена за образуването му е в размер на 25лв.
Направени са и разноски за адвокат в размер на 180лв., които следва да се
редуцират до сумата от 144,40лв., доколкото установителен иск за сумата,
представляваща обезщетение за забава не е предявен.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. А. Х. с ЕГН **********, от
***, дължи на „ЮБЦ” ЕООД, със седА.ще и адрес на управление гр.София
1335, р-н Триадица, бул. ”България”№81, вх.В, ет.8, с ЕИК ***, следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3620/2021г. по
описа на РС Добрич:
- 48,27лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга по издадени фактури
№ ***/01.04.2019 г., ***/01.05.2019 г., ***/01.06.2019 г., за периода от
01.03.2019 г. до 31.05.2019 г., дължими по повод на вА.дно действал договор
с клиентски номер ***, сключен на 23.05.2017г. между ответника и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД;
ОСЪЖДА Д. А. Х. с ЕГН **********, от ***, да заплати на „ЮБЦ”
ЕООД, със седА.ще и адрес на управление ****, сторените разноски в
установителното производство в размер на 25лв. държавна такса, 180лв.
адвокатско възнаграждение и 200лв. разноски за особен представител.
ОСЪЖДА Д. А. Х. с ЕГН **********, от ***, да заплати на „ЮБЦ”
ЕООД, със седА.ще и адрес на управление ****, сторените разноски в
8
заповедното производство по ч.гр.д№ 3620/21г. на РС Добрич в размер на
25лв. държавна такса, 144,40лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Добрички окръжен съд .
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9