Решение по дело №395/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

    Номер                               Година   19.03.2020             Град   Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                    XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети януари                                                                                     Година 2020 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.              

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 395 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

 

Ищецът „Е.” АД твърди в исковата си молба, че на 14.06.2018 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за вземанията си от ответника в размер на 160.41 лева. По същото било образувано ч.гр.д. № 3102/2018 г. на РС Стара Загора и издадена заповед за изпълнение, връчена на ответника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и с приетите изменения на ГПК била въведена разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, въз основа на която падавал исковата си молба в срока по чл. 415 ГПК. В качеството му на краен снабдител, съгласно чл. 98а ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действалите такива за процесния период били общите условия на договорите му за продажба на ел.енергия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от същите, те влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. ОУ били публикувани на сайта му. По силата на чл. 7, т. 1 от същите, поел задължение да снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника в -, ул. -, индивидуализиращ се с ИТН: -. За ответника бил открит клиентски номер ********* и съгласно чл. 11, т. 1 ОУ, той се задължил да плаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и 2. В изпълнение на задълженията си по ОУ, ищецът му доставил на обекта на потребление, за периода от 12.05.2016 г. до 11.07.2016 г., ел.енергия на обща стойност 134.88 лева, която до момента не му била платена. Поради забава в заплащането й, ответникът му дължал и законна лихва 25.53 лева за периода от 26.07.2016 г. до 13.06.2018 г., която се дължала за период от датата на падежа на всяка фактура до образуване на настоящото производство, както следвало: за период на доставка от 12.05.2016 г. до 11.06.2016 г., с падеж 25.07.2016 г., сумата от 106 лева за главница, с 20.26 лева лихва от 26.07.2016 г. до 13.06.2018 г., както и за период на доставка от 12.06.2016 г. до 11.07.2016 г., с падеж 25.08.2016 г., сумата от 28.88 лева за главница, с 5.27 лева лихва от 26.08.2016 г. до 13.06.2018 г. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 134.88 лева за консумираната от обекта му ел.енергия от 12.05.2016 г. до 11.07.2016 г., с 25.53 лева обезщетение за забава от 26.07.2016 г. до 13.06.2018 г., и законна лихва върху главницата от 14.06.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 3102 описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

 

Ответникът Г.И.Ж., чрез назначения му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

За процесните вземания ищецът е подал на 14.06.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 3102/2018 г. на СтРС, по което на 14.06.2018 г. е издадена исканата заповед, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 17.01.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, който поради това се считат предявени на 14.06.2018 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

 

От съвкупната преценка на представените от ищеца и неоспорени от особения представител на ответника фактури, и представената със заповедното производство препис-извлечение от сметка, се установява, че страните са сключили, при представените по делото от ищеца, публично известни общи условия - договор за продажба на електрическа енергия за следния обект на потребление в -, ул. -, ИТН - (л. 5-10). Вярно е, че тези извлечение и фактури са частни свидетелстващи документи, които не носят подписа на ответника. Но също така е вярно, че тяхната вярност не само не е оспорена от особения му представител, но се и потвърждава от съвкупната преценка на т. IV-1 и 2 от заключението на назначената по делото комплексна съдебно технико-икономическа експертиза, което съдът възприема поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК). От последното е видно, че в редовно воденото счетоводство на ищеца е открит и се води клиентски номер ********** на името на ответника, за доставка на ел.енергия и мрежови услуги именно до горепосочения обект в - (л. 72). А тези доказателства в своята съвкупност несъмнено доказват, че страните са сключили при представените, публично известни общи условия, договор за продажба на електрическа енергия за този обект, поради което на ответника е предоставен при ищеца и посочения клиентски номер. При това положение, въпреки неоснователните възражения за противното на особения му представител, е без правно значение за изхода на делото дали този обект е собственост на ответника, защото в задължителните без писменото им приемане и за него, според чл. 98а, ал. 4 ЗЕ - общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, одобрени с представеното решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г., е предвидено, че задължението за плащане на цената на доставената до и консумирана от съответния присъединен към електроразпределителната мрежа обект, е на клиента, който според дефиницията в същите общи условия има значението не само на мрежови клиент, но и на потребител, а такъв според същата дефиниция е всяко лице, което е не само собственик, но и ползвател на присъединен към електроразпределителна мрежа имот (чл. 1, т. 4 и 5 от ОУ), а е възможно да бъде и наемател (чл. 13, ал. 4, т. 4 ОУ). Едно друго разрешение би означавало да се приеме, че в случая неизплатените процесни цени за доставената от ищеца по партидата на ответника до посочения обект ел. енергия по сключения между тях при общи условия и непрекратен през целия исков период договор за снабдяването му с такава, макар да имат чисто облигационен характер, следват вещта (този обект) и поради това се дължат не от клиента-ответник, сключил договора за доставката им с ищеца, а от собственика му. А е известно, че само вещните права следват вещта. Всички останали свързани с нея права и задължения, включително облигационните, каквито несъмнено са и процесните, не я следват, нито са обусловени от нея. Поради това се дължат от лицето, което е сключило договора, от който са породени (в този смисъл ТР 37-1984-ОСГК, Р 509-1958-III г.о. и Р 223-1997-5 чл.с.).

 

По силата на договора ищецът се задължил да снабдява и продава на ответника електрическа енергия, която да му доставя до посочените обекти, а ответникът - да му я плаща веднъж месечно, в срок до 10 дни от фактурата (чл. 7, т. 1 и чл. 18 от общите условия – л. 6-7). Няма данни този договор да е бил прекратен до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).

 

По силата му ищецът доставил и продал, а ответникът ползвал на посочения обект електрическа енергия за исковия период от 12.05.2016 г. до 11.07.2016 г., по фактури № **********/30.06.2016 г. и № **********/31.07.2016 г., на обща стойност 134.88 лева с ДДС, която ответникът е следвало да му плати на посочения и в тези фактури падеж/срок – 10 дни от издаването им (л. 9-10). Тези обстоятелства се потвърждават и от ЗКСТИЕ (л. 74-75). От същото е видно, че до процесния обект на ответника има доставена за исковия горепосочен период ел.енергия в общ размер от 742 кВтч, която, въпреки неоснователните доводи за  противното на особения представител на ответника, е отчитана от монтираните на този обект електромери, които са годни средства търговското измерване на количеството й, преминали изискуемите проверки по ЗИ и имащи необходимите стикери, пломби и знаци за това, като показанията им съвпадат с фактурираните от ищеца за плащане на ответника в процесните фактури количества доставена за същия период ел.енергия, дължимата цена за която в процесните фактури, е изчислена в пълно съответствие с посочените в заключението решения на КЕВР за съответния ценови период, като тези процесни фактури ищецът е и осчетоводил редовно в счетоводството си в месеца на издаването им, като задължение на ответника по партидата му за плащане на пълната им стойност, включил ги е след това и в дневниците си „за продажби“, и в справките си декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди – л. 74-75 (чл. 182 ГПК).

 

При това положение тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно своите насрещни изискуеми парични задължения към ищеца и му е платил цените на тази доставена му ел.енергия по тези фактури, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният обаче не представи и по делото няма доказателства да е платил на ищеца тези цени до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Нещо повече. От т. IV-9 на ЗКСТИЕ е видно, че цялата стойност на тези фактури от 134.88 лева е неплатена (л. 74). При това положение, съдът намери, че ответникът не е изпълнил тези си процесни и изискуеми парични задължения към ищеца по тези фактури в общ размер от 134.88 лева (чл. 154, ал. 1 ГПК). Поради това продължава да му дължи същите, представляващи неплатени цени от общо 134.88 лева за доставената му от ищеца за исковия период от 12.05.2016 г. до 11.07.2016 г. ел. енергия до посочения обект на потребление (чл. 154, ал. 1 ГПК). Това му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради това съдът намери, че претендираното от ищеца главно вземане за тези неплатени му от ответника цени от общо 134.88 лева за доставената му за исковия период от 12.05.2016 г. до 11.07.2016 г. ел.енергия до посочения обект на потребление, е възникнало и съществува (чл. 422, ал. 1 ГПК). Поради това с решението следва да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца тези цени, със законната лихва върху същите от подаване на завлението до изплащането им (чл. 422, ал. 1 ГПК).

 

Понеже денят за плащането на всяка от тях е определен в чл. 18, ал. 2 от общите условия и процесните фактури, а по делото се установи, че ответникът не ги е платил до приключване на съдебното дирене, същият е изпаднал и в забава да ги плати от деня, следващ този за плащането им (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От тези дни на своята забава той дължи на ищеца и обезщетения по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/мораторни лихви, които са в размер на законната лихва върху всяка неплатена цена по всяка фактура до изплащането й, за какъвто период претендира съществуването им и ищеца в исковата си молба (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Вещото лице е изчислило, че тези лихви за този период са в общ размер от 25.20 лева (т. Б-2 от ЗКСТИЕ). До този размер следователно следва да се уважи иска на ищеца за признаване на съществуване на това негово вземане за същите, а в останалата му част да се отхвърли, като неоснователен (чл. 422, ал. 1 ГПК). 

 

При този изход на делото, сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от  845 лева (от които 75 лева внесена за производството д.т., възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 100 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт, 520 лева внесено възнаграждение за вещите лица и 150 лева внесено възнаграждение за особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника), както и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер от 75 лева (от които 25 лева внесена д.т. за същото и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 50 лева по чл. 26 НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт), следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете по делото или сумите съответно от 843.26 лева и 74.85 лева (чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК). При този изход на делото, ответникът също има право на сторените от него разноски в настоящото и заповедното производство съразмерно с отхвърлената част от исковете по настоящото дело (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК). В тези дела обаче няма данни същият да е сторил разноски, поради което такива не му се и присъждат.

 

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, че дължи на „Е.” ЕАД, с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---, сумата от 134.88 лева за главница от неплатени цени на доставена в периода от 12.05.2016 г. до 11.07.2016 г. електрическа енергия по партидата му с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на потребление: -, ул. -, с ИТН -, с 25.20 лева обезщетение за забавено плащане от 26.07.2016 г. до 13.06.2018 г., и законна лихва върху главницата от 14.06.2018 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 1696/14.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 3102 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.” ЕАД, против Г.И.Ж., иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането за обезщетение за забава В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 25.20 лева до претендираните 25.53 лева.

 

          ОСЪЖДА Г.И.Ж. с п.с., да заплати на „Е.” ЕАД с п.а., сумата от 843.26 лева за разноски по настоящото дело и сумата от 74.85 лева за разноски по заповедното ч.гр.дело № 3102 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: