№ 38
гр. Благоевград, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Търговско дело №
20201200900174 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „****”АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”****”№260, против
„****“ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“****“№7
и Ерр. Г. К., ЛНЧ ****, гр.С., ул.“****“№7, вх.Б, ет.3, ап.5, с пр.осн.чл.422,
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Сочи се в исковата молба, че на 30.05.16г между „****“АД, чийто
правоприемник е ищеца, и ответното ООД е сключен договор за револвиращ
кредит, по който втория ответник се е задължил да отговаря като солидарен
длъжник за всички задължения на кредитополучателя.По силата на същият
банката е предоставила на ООД сумата от 139 330 евро, които е следвало да
върне ведно с лихви, такси и комисионни при подробно уговорените
условия.Впоследствие с четири анекса страните са променяли някои от
клаузите, вкл. размера на отпуснатия кредит и крайния срок на издължаване.С
анекс №4/29.11.17г размера на кредита е определен на 96 830евро, чиято
главница са договорили да се издължи в пълен размер до края на договорения
период, но не по-късно от 30.11.18г.След тази дата обаче кредитополучателя е
бездействал и ищеца 1 счита, че всички вземания по горния договор са
станали изискуеми.Инициирал е заповедно производство пред СРС и по
ч.гр.д. 1 №77304/18г е издадена исканата ЗНИ и изпълнителен лист за
1
подробно описаните суми, плащането на които е възложено на ответниците
при условията на солидарност. Впредвид постъпилите възражения, на банката
е указано предявяването на настоящите искове, с които настоява да бъде
признато за установено по отношение на ответниците съществуването на
следните вземания:96 830 евро, представляващ изискуема и непогасена
главница по договора за кредит и анексите към него, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
незабавно изпълнение до окончателното й изплащане; 348,80 евро,
представляваща изискуема възнаградителна лихва по чл.5 от договора за
кредит за периода 30.10.18г – 29.11.18г; 267,06евро, представляваща
изискуема наказателна лихва по чл.7, ал.1 от договора за кредит за периода
30.11.18г-06.12.18г.Претендират се още разноските в заповедното
производство и настоящи процес.
В първоначалният си отговор твърди, че исковата молба е подадена от
адв.К., без надлежно учредена представителна власт, за което подробно се
обосновава и настоява за прекратяване на производството по делото, тъй като
счита, че исковата молба не е подадена в указаните й срокове.Иска се
прекратяване и поради недопустимост на развилото се заповедно
производство, ЗНИ по което е издадена от СРС, вместо от РС по седалището
и постоянния адрес на длъжниците.Освен това се поддържа и нередовност
исковата молба – липсват твърдения, досежно усвояването на главницата, а
също и базата, върху която са изчислени претендирантие лихви.
Изразява се и становище по същество, с което исковете се оспорват по
основание и размер, по подробно изложените съображения.Оспорва се
верността на съдържанието на извлечението от счетоводните книги.
В допълнителната искова молба възражението за липса на
представителна власт на адв.К. се счита за неоснователно по изложените
съображения. Поддържа се и исковата молба, която според ищеца съдържа
съответните твърдения относно главницата и лихвите.отпуснатия кредит
възлиза на 139 330евро, изцяло усвоени от длъжника.В последвалите 2 четири
анекса са променяни някои от параметрите на договора, вкл.и размера на
главницата, крайния размер на издължаване и пр.За неоснователни се считат
и останалите доводи относно лихвите, чийто механизъм ясно е посочен и
пояснен в допълнителната искова молба.Подържа се, че кредита е изцяло
2
усвоен от длъжника и липсват доказателства за цялостното му
погасяване.Възраженията срещу заповедния процес също не се споделят от
ищцовата страна, тъй като към момента на инициирането му седалището на
ответното дружество и в гр.София.
В допълнителния отговор се оспорва допълнителната искова молба и
съдържанието на приложената към нея справка.
Ответното дружество не се е възползвало от правото си на отговор,
въпреки осигурената възможност за това.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, закона и всички
останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
С договор за револвиращ кредит №068/30.05.16г „****“АД е
предоставила на ответното дружество сумата от 139 330 евро за
рефинансиране на кредитни задължения към „****“ АД при подробно
уговорените условия.Като солидарен длъжник, наред с кредитополучателя се
е задължил и Е.К..
В чл.5 е предвидено олихвяване на главницата по кредита с годишна
лихва, определена като сбор от 3-месечния Юрибор плюс надбавка от 4,5%,
която ще се променя седмично всеки първи работен ден.
В случай на забава в плащането на главницата и/или начислените лихви,
независимо от причината, банката олихвява просрочената главница с
наказателни лихви/неустойки/ в размер на договорения лихвен процент плюс
надбавката от 10%(чл.7, ал.1).
Според уговорките в р.V солидарния длъжник отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнение на поетите задължения по договора, вкл. за
заплащане на всички дължими суми, лихви такси и разноски до
окончателното им погасяване, без да е нужно писменото му съгласие при
промени в лихвения процент, други условия на кредита и обявяването му за
предсрочно изискуем.
С четири анекса са променяни условията на кредита, като с последния
Анекс №А4—068/29.11.17г банката и ответниците са постигнали съгласие, че
остатъка от кредита възлиза на 96 830 евро и че крайният срок за
погасяването му се удължава до 30.11.18г(вж.чл.1 и 2).
3
От заключението на вещото лице се установи, че за предоставената
кредитна сума от 139 330 евро на кредитополучателя е открита нарочна
сметка, по която на 24.06.16г е преведена сумата от 135 321 евро, а
останалите 4 009 евро - на 07.07.16г.От горната сума към 31.10.17г
кредитополучателя е погасил общо 42 000 евро, след което липсват данни за
погасяването на каквато и да е част от останалите 96 830 евро.Върху така
дължимия остатък вещото лице е изчислил възнаградителната лихва общо на
348,80 евро за периода 30.10.18г – 29.11.18г, а наказателната на 267,06 евро за
периода 30.11.18г – 06.12.18г.Експерта изрично сочи, че в случа липсва
задължение, формирано от лихва върху лихва, както и че счетоводните книги
и записвания в тях на банката са редовно водени относно горния кредитен
договор.
Видно от приложените по делото материалите по ч.гр.д.№77304/18г по
описа на РС-София със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК „****“АД е получила исканата заповед за незабавно изпълнение
срещу ответниците за следните суми: 96 830 евро изискуема и непогасена
главница,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението на 07.12.18г до окончателното изплащане; 348,80 евро
възнаградителна лихва по чл.5, ал.1 от договора за периода 30.10.18г –
29.11.18г; 267,06 евро наказателна лихва за периода 30.11.18г – 06.12.18г и
общо 3 861,75лв разноски в заповедното производство от които:3 811,75лв
държавна такса и 50лв за юрисконсултско възнаграждение.В предвидения от
закона срок длъжниците са подали възражения, в които отрича дължимостта
на посочените суми.
С определение №87128/14.05.20г на СРС по ч.гр.д.№77304/18г
ищцовата банка е конституирана по нейна молба за взискател по заповедното
производство вместо „****“АД, вследствие вливането й в ищцовото АД,
надлежно вписано в ТР на 12.11.19г.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Исковете са допустими, тъй като са налице всички предпоставки за
това.Неоснователни са подновените в последното с.з. ответни възражения за
липса на представителна власт на подписалият исковата молба адвокат по
вече изложените съображения в подготвителното определение, поради което
подробното им преповтаряния е безпредметно.
4
Разпоредбата на чл.422 ГПК дава възможност на кредитора да установи
по съдебен ред съществуването на вземането си спрямо длъжника, когато то е
оспорено в заповедното производство.
От материалите по делото се установи сключването между „****“АД,
вляла се впоследствие в ищцовото АД(вж. вписванията в ТР) и ответното
дружество на договор за револвиращ кредит №068/30.05.16г с описания
предмет – предоставяне на сумата от 139 330 евро кредит за рефинансиране
на друг кредит.С цитирания договор втория ответник изрично се е задължил
наред с кредитополучателя за заплащане на всички дължими суми, лихви
такси и разноски до окончателното им погасяване.На това сочи представения
договор и анексите към него.С подписването на договора и предаването на
сумата по нарочно откритата сметка на кредитополучателя(вж. експертизата),
за ответната страна е възникнало задължението за погасяването му при
уговорените размери и условия.Оттук и неоснователността на ответните
възражения за недоказаност на предаването на сумата.
От експертизата се установи, че до 30.10.17г кредитополучателя е
погасил 42 000 евро, след което липсват данни за плащането на остатъка от
98 830 евро.Следователно, последната е дължима и от двамата ответници при
условията на солидарност.
Солидарно дължими се явяват и претендираните акцесорни вземания за
лихви, изчислени от вещото лице в съответствие с уговорките в чл.5, ал.1 и
чл.7, ал.1 от договора, както следва: 348,80 евро възнаградителните лихви за
периода 30.10.18г – 29.11.18г и 267,06 евро за периода 30.11.18г – 06.12.18г.
Неоснователни са доводите и възраженията на особения представител
на втория ответник за недоказаност на исковите претенции.Събрания по
делото доказателствен материал, обсъден по отделно и в съвкупност,
установява по категоричен начин възникването на правопораждащия
юридически факт – поддържания договор с анексите към него,
неизпълнението на задълженията от ответниците по същия в сочните
размери, което все още е възможно.Отделно заключението на вещото лице
доказа по убедителен начин не само факта на частично неизпълнение от
страна на солидарно задължените длъжници,респ. изпадането им в забава, но
и размера на дължимите суми, което несъмнено поражда празнина в
имуществената сфера на кредитора.Настоящия състав възприема изцяло
5
експертното заключение, което е пълно, подробно обосновано и
кореспондира с останалия доказателствен материал.Още повече, че е
основано на счетоводните записвания на банката, които вещото лице изрично
сочи че са редовно водени.Поради това не намира опора в закона и данните
по делото ответното оспорване верността на представената справка.
Несъстоятелни се явяват и доводите на особения представител за липса
на местна компетентност на заповедния съд, понеже към датата на
инициирането му седалището и адреса на управление на кредитополучателя е
на територията на СРС, което е достатъчно за да обоснове компетентността на
последния да издаде търсената заповед за незабавно изпълнение.
В контекста на изложеното по отношение на ответниците следва да се
признае съществуването на вземания в полза на ищцовото дружество за
главница и лихвите в горните размери.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответниците дължат на ищеца направените по
делото разноски пред настоящата инстанция съобразно уважената част на
исковете, които според доказателствата(вж. и списъка по чл.80 ГПК) възлизат
общо на 11 840,56лв.За този резултат се отчете изплатените на вещото лице
400лв, от внесените общо 600 от ищеца.
Ответната страна дължи на кредитора и разноските в заповедното
производството, възлизащи в случая общо на 3 861,75лв: 3 811,75лв платени
за държавна такса и 50лв за юрисконсулт.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „****“ООД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“****“№7 и Ерр. Г. К., ЛНЧ
****, гр.С., ул.“****“№7, вх.Б, ет.3, ап.5, съществуването в полза на
„****”АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.”****”№260, на вземания срещу ответницата по заповед за незабавно
изпълнение от 14.01.19г на СРС по ч.гр.д.№77304/18г по описа на с.с., както
следва: за сумата от 96 830 евро, представляващ изискуема и непогасена
6
главница по договора за револвиращ кредит №068/30.05.16г и анексите към
него, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за незабавно изпълнение – 07.12.18г до окончателното
й изплащане; 348,80 евро, представляваща изискуема възнаградителна лихва
по чл.5, ал.1 от договора за кредит за периода 30.10.18г–29.11.18г; 267,06
евро, представляваща изискуема наказателна лихва по чл.7, ал.1 от договора
за кредит за периода 30.11.18г-06.12.18г.
ОСЪЖДА „****“ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в
гр.П., ул.“****“№7 и Ерр. Г. К., ЛНЧ ****, гр.С., ул.“****“№7, вх.Б, ет.3,
ап.5, да заплатят на „****”АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.”****”№260, сумите 11 840,56лв и 3 861,75лв, представляващи
разноски на ищеца, съответно в настоящия процес и в заповедното
производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7