Решение по дело №4783/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 56
Дата: 7 януари 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Атанаска Анастасова Анастасова
Дело: 20215330204783
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330204783 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
005869/25.06.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция” Пловдив, с което на С.Я.Я., ЕГН ********** от ...... са наложени
административни наказания – глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП,
и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв. Г.С., жалбоподателят Я. моли съда да
отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира и присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
молба-становище са изложени аргументи с искане за потвърждаване на НП
като правилно и законосъобразно. Прави се възражение, при евентуално
уважаване на жалбата, за намаляване на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба №
1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
1
адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.06.2021г. жалбоподателят Я. управлявал л. а. „Шкода Пикап” с
рег. № ****, собственост на „Нюпласт“ ЕООД, ЕИК *********, като около
01:06ч. в гр. Пловдив, на ул. „Коматевско шосе” до № 278 бил спрян за
проверка от полицейски служители към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция”, сред които и св. Б. Т. П., на длъжност мл. автоконтрольор. При
проверката водачът бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510” с фабричен № ARNA-0183, който отчел положителен резултат от 1,19
промила алкохол в издишания от него въздух. На водача бил издаден и талон
за медицинско изследване с бл. № 0051887, като въз основа на дадената от
него кръвна проба била изготвена химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина от 24.06.2021г., съгласно
заключението на която в изпратените за изследване проби кръв се доказва
етилов алкохол с концентрация 0,83 на хиляда. Въз основа на направено
искане от жалбоподателя била изготвена повторна химическа експертиза от
09.07.2021г., която дала заключение, че концентрацията на алкохол в кръвта
му е 0,86 на хиляда.
На водача бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бл. № 192613/22.06.2021г. за извършено нарушение на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, копие от който му бил връчен. В съставения АУАН
нарушителят вписал, че има възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН такива не
били депозирани.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП, с което
на жалбоподателя Я. са наложени административни наказания – глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДП/, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, и са отнети 10 контролни точки,
2
на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.
Описаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото - АУАН с бл. № 192613/22.06.2021г., Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и
урина от 24.06.2021г., Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина от 09.07.2021г., талон за
медицинско изследване с бл. № 0051887, списък на преминали последваща
проверка анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка на
анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“ рег. № 3286р-
9859/01.03.2021г., Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед 0 8121з-
825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, както и от показанията
на свидетеля Б. Т. П. – актосъставител, които съдът кредитира като
обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи си с писмените
доказателства по делото. В показанията си св. П. потвърждава авторството на
акта и сочи, че след като на процесната дата са спрели автомобила за
проверка, са установили, че водачът мирише на алкохол, поради което и на
същия е била извършена проба с техническо средство дрегер, който отчел 1,19
промила алкохол. На лицето бил издаден талон за медицинско изследване.
Нарушението се установява и по силата на чл.189 ал.2 от ЗДП, според която
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална
доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от
жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта
обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
След запознаване с приложените по дело АУАН и НП, настоящият
съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно представените Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на Министъра на
3
вътрешните работи относно компетентността на административнонаказващия
орган и актосъставителя.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по
него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че жалбоподателят Я. виновно е нарушил разпоредбата на чл.5
ал.3 т.1 от ЗДП за това, че на 22.06.2021г. около 01:06ч. в гр. Пловдив, на ул.
„Коматевско шосе” до № 278 е управлявал л. а. „Шкода Пикап” с рег. № ***
под въздействие на алкохол, а именно с концентрация на алкохол в кръвта
0,83 на хиляда, установена по надлежния ред с Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина от
24.06.2021г. Изложеното се установява от доказателствата по делото,
анализирани по-горе, като жалбоподателят Я. не ангажира такива в противна
насока. Същият се е възползвал от възможността за медицинско изследване,
именно въз основа на което се установява и приетата концентрация на
алкохол в кръвта. В седемдневен срок от връчване на НП жалбоподателят е
поискал за своя сметка повторно извършване на химически анализ на взетата
му кръвна проба. Резултатите от същия са обективирани в Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и
урина от 09.07.2021г., съгласно който в изпратените за изследване проби кръв
се доказва етилов алкохол с концентрация 0,86 на хиляда. Съдът приема
резултатът от първоначалното изследване, доколкото същият е в полза на
жалбоподателя, тъй като установената концентрация на алкохол в кръвта му е
по-ниска.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.174 ал.1
т.2 от ЗДП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да
4
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда
до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. На
жалбоподателя са наложени предвидените в посочената разпоредба
наказания, които не подлежат на редуциране.
Не се установяват основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, доколкото констатираното нарушение и обстоятелствата по
извършване на същото разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.5
ал.3 т.1 от ЗДП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Действително установената концентрация на алкохол е близка до
предвидения от закона минимум, но това само по себе си не може да обоснове
извод за маловажност на случая.
По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила НП, т.е.
преценката за отнемане на контролни точки не подлежи на съдебен контрол.
Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на НП.
Въпреки изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, съдът не
следва да се произнася относно разноските по делото, доколкото не е
направено изрично искане в тази насока.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
005869/25.06.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция” Пловдив, с което на С.Я.Я., ЕГН ********** от ...... са наложени
административни наказания – глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП,
и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6