Р Е Ш Е Н И Е №260080
гр.Пловдив, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
СИЛВИЯ
АЛЕКСОВА
При секретаря Стефани
Калоферова и прокурора Борис Мендев, като
разгледа докладваното от съдия Маркова ВНОХД №1341/2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на
подсъдимия А.А. чрез служебния му защитник адв. Е.Н. срещу Присъда №129/
16.06.2020г. по НОХД № 2351/2020г. по описа на РС-Пловдив, ІХ-ти н.с.
С присъда № 129/16.06.2020г. постановена по
НОХД №2351/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ–ти н. с., е признал подсъдимия:
А.А.А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК вр. чл. 58а
от НК вр. чл. 54 от НК и го е осъдил на
лишаване от свобода за срок от 2 години и 4 месеца. На основание чл.57 ал.1 т.3
от ЗИНЗС е постановено така наложено наказание да се изтърпи при първоначален „общ“
режим.
На осн.чл.59 ал.1, т.1, вр. ал. 2 от НК от така наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което
същият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 21.12.2019г. до влизане
в сила на настоящата присъда, като един ден „задържане“ е постановено да се зачете
за един ден „лишаване от свобода“.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият А. е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 512,40лв. по сметка на ОД на
МВР-Пловдив.
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия А.А. чрез служебния му защитник адв. Е.Н., в
която се твърди явна несправедливост на наказанието, поради което се иска неговото
намаляване. В срока по чл.320 ал.4 от НПК е постъпило допълнение към въззивната
жалба, в която се сочи, че квалификацията на деянието е неправилна, тъй като не
е употребена сила от подсъдимия при осъществяването му, както и че не са
отчетени правилно смекчаващите и оттегчаващите вината обстоятелства при
индивидуализацията на наказанието, което е обосновало неправилно отказ да се
приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК от страна на първоинстанционния съд.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция адв.Н. и подсъдимият поддържат
изцяло подадената жалба. Пледират наказанието да бъде намалено.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита постановеният
съдебен акт за правилен и законосъобразен. Предлага жалбата да бъде оставена
без уважение, а съдебният акт потвърден. Излага съображения, че наложеното на
подсъдимия наказание е правилно определено и не са налице основания за намаляването
му.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните
в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл.
313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по
посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено
следното:
Жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирани лица и е
насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА в частта, в която се иска намаляне размера на наложеното наказание.
За
да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по
несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
А.А.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, женен, неосъждан, с адрес: гр. Х., обл. П., ул. „****, ЕГН **********.
На 21.12.2019 год., около
18:30 ч., свид. М. А. - родена на *** год. била в дома си - едноетажна къща, находяща се в гр. Х., обл. П., ул. „*****. По това време тя била
сама в къщата, тъй като майка й- свид. Е. А. и брат й- свид. С. Е. били на работа.
Същата вечер подс. А.А. отишъл в дома й и седнал до свидетелката, която била легнала на дивана. Свалил панталона и
бельото й до над коленете. Свидетелката А. му казала да си отива, но той отказал, след което хванал ръцете на свид. М. А., за да не може последната да го бутне и да окаже съпротива. Казал
й да не казва на никой, от които думи тя се
уплашила. След това подс А.А. се навел
към половия орган на свид. М. А. и започнал да го „целува“. В този момент покрай
прозореца на стаята, прибирайки се от работа минал брат й- свид. С. Е.. Той видял случващото се вътре и ядосан влязъл в
стаята, в която били свидетелката и подсъдимият, където започнал да удря подс. А.А.. Конфликтът бил прекратен от свид. Й. А..
След като били разделени свид. С. Е. подал сигнал на телефон 112, а по- късно заедно със свид. М. А. и свид.Е. А. посетили РУ – Х. при ОД
МВР – Пловдив, които
сигнализирали за случилото се.
Първостепенният съд
е приел назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на св.М. А.. Видно от заключението й,
същата не страда от психично заболяване, не се води на психиатрично диспансерно
наблюдение към ЦПЗ Пловдив, може да дава достоверни обяснения по факти имащи
значение за делото, като се има предвид незрялата и възраст и затруднените й възможности да се ориентира назад във времето,
посочвайки конкретни факти.
С оглед процедурата на
съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, правилно възприетата фактическа обстановка е
изградена въз основа на самопризнанието на подсъдимия А.А., което се подкрепя
изцяло от свидетелските показания на: С. Е., М. А., Е. А., Й. А., А. А., Н. В., И. А. и приложените писмени
доказателства и доказателствени средства - протокола за оглед на местопроизшествие с фотоалбум
към него, заключението на изготвената КСППЕ на М. А., справка за съдимост, характеристична справка. От всички тях се установява по
категоричен и безспорен начин, че на инкриминираната дата- 21.12.2019г.
подсъдимият е влязъл в дома на свид. М.А., хванал я за ръцете и след като й
събул панталона и бельото, започнал да я целува в интимната област, за които си
действия и казал, че не трябва да споделя на никого.
Въззивният съд напълно
споделя доказателствения анализ на всички събрани по делото доказателства
извършен от първата инстанция, който убедително сочи, че са налице достатъчно
доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимия, че е извършител
на престъплението, в което е обвинен.
При правилно установената фактическа
обстановка, съдът
счита, че е приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс. А.А.А. е осъществил от обективна
и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 149 ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, като на 21.12.2019 год. в гр. Х., обл. П. чрез
употреба на сила е извършил действия с цел да възбуди полово желание, без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14- годишна възраст, а именно:
малолетната М. Е. А. от гр. Х., обл. П., родена на *** год.
От обективна
страна са налице всички признаци на престъплението по чл.149 ал.1 от НК. Непосредствен
обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват половата
неприкосновеност и съблюдаване на половия морал. Престъплението засяга и
правилното психическо и физическо развитие на подрастващите лица. Подсъдимият е
осъществил действия с цел да възбуди полово желание, чрез целуване на интимната
област на пострадалото лице. Същото е малолетно, към датата на деянието, М. А. е била едва на 7 години и половина. Престъплението
е довършено с осъществяване на самото
действие по възбуждане на полово желание без съвкупление, като не е необходимо
целта да е постигната.
Не се възприема
като основателно възражението на защитата, че при извършване на деянието,
подсъдимият не е употребил сила. Същият е хванал ръцете на свид. М.А., след
което е осъществил действията по възбуждане на полово желание без съвкупление,
за да не може тя да се защитава, да го изблъска. Това обосновава квалифициращия
деянието признак, предвиден в чл.149 ал.2 т.1 от НК- употреба на сила.
Правилно
е прието от първостепенния съд и че деянието е извършено с пряк умисъл, като
форма на вина.
Пловдивският окръжен съд намира, че по отношение на наложеното
наказание първоинстанционният съд неправилно е отчел индивидуализиращите
отговорността на подсъдимия обстоятелства - както смекчаващите, така и оттегчаващите.
Неправилно първостепенният съд е приел като оттегчаващо вината обстоятелство
голямата разлика във възрастта между дееца и пострадалото лице. Законосъобразно
като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало
на подсъдимия и добрите му характеристични данни, както и проявеното съдействие
при разследването. Но не са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства
самопризнанието на дееца, направено още при привличането му в качеството на обвиняемо
лице, непосредствено след
деянието и проявеното критично отношение към извършеното. Тези обстоятелства са заявени от дееца, неколкократно,
както в хода на досъдебното производство, така
и в съдебното следствие, което сочи, че са осъзнати от него, а не „декларации“
дадени с цел намаляване на наказанието. Протичането на делото по реда на чл.371
т.2 от НПК във вр. с чл.58а от НК води до намаляване на наказанието лишаване от
свобода, предвид редукцията визирана в чл.58а ал.1 от НК, но то преди това
следва да е правилно индивидуализирано, за да постигне визираните в чл.36 от НК
цели.
Предвид изложеното настоящия съдебен състав, счита,
че следва да се намали размера на
наказанието от три години и шест месеца лишаване от свобода на две години
лишаване от свобода, което на осн. чл.58а ал.1 от НК да се намали с 1/3 и да се
наложи наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода.
Така определеното от съда наказанието ще съответства на степента на обществена опасност на деянието
и дееца и ще изпълни целите на наказанието,
поради което и присъдата в тази й част следва да се измени.
Съдът счита, че не следва да се приложи
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, макар и да са налице законовите предпоставки
за това, тъй като деянието е с висока степен на обществена опасност, извършено
е от лице, което е в близки роднински отношения с пострадалото лице и живее в
съседство с него. Тези обстоятелства според съда обосновават извод, че деецът е
с висока степен на обществена опасност и за да се постигнат целите на чл.36 от НК следва същия да изтърпи реално наложеното му наказание лишаване от свобода.
Първостепенният съд се произнесъл правилно по
отношение на режима на изтърпяване на наказанието и направените по делото
разноски. Законосъобразно на осн. чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК е приспаднато и времето, през което подсъдимия е бил
задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 21.12.2019г. до влизане в сила на
присъдата, поради което в тези й части като
правилна и законосъобразна присъдата следва да се потвърди.
Водим от горното и на осн. чл. 334 т. 3 и т.6
във вр. с чл. 337 ал.1 т.1 и чл.338 от
НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 129/16.06.2020г. постановена по
НОХД № 2351/2020г. по описа на РС-Пловдив, ІХ н.с, като НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода ,
наложено на подс. А.А.А. за престъплението по чл.149 ал.2 т.1 вр.
с ал.1 от НК от 2/ две/ години и 4 /четири/ месеца лишаване от
свобода на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не
подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението
е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.