№ 41
гр. Кнежа, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Административно
наказателно дело № 20231430200081 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление /НП/ № 23-0285-000054 от 02.02.2023 год.
на Началник група в ОДМВР Пл., РУ Кн., на основание чл. 53 от ЗАНН и по
чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП; чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на П. М. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б. Сл., ул. „Х. Д.“ № **, са наложени две
административни наказания Глоба – общо в размер на 2200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца, както и на осн. Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 год. се отнемат общо 12 точки за адм. нарушения по чл. 20, ал.2 и
чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от така наложените му административни наказания е останал
жалбоподателят П. М., който е депозирал жалба пред съда с молба да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно.
Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание се явява
лично и с адв. К. К. от АК-Враца, с представено по делото пълномощно.
Жалбоподателят поддържа жалбата и дава обяснения по случая. В хода по
същество, процесуалният представител моли съда да отмени атакуваното НП
изцяло, като издадено при съществено нарушение на правилата на ЗАНН.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител в
1
о.с.з. В придружаващо АНП писмо предлага на съда да остави жалбата без
уважение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и
писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН от надлежно легитимиран субект, чрез адмитнистративнонаказващия
орган, който е издал обжалваното НП, поради което същата се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 22.01.2023 год. рано сутринта полицейски служители при РУ Кн. –
свидетелите Н. Ив. П. и М. Х. Т., били изпратени към изхода на гр. Кн. в
посока гр. Пл. по повод постъпил сигнал на настъпило ПТП. Преди да
напуснат пределите на града, движейки се по ул. „Д. Б.“, на моста преди
бензиностанция Петрол били спрени от водач на микробус, в който пътувал и
жалбоподателят П. И.. След като последният излязъл от превозното средство,
полицейските служители констатирали, че той имал кръв по себе си. И.
заявил, че се чувства добре и няма нужда от медицинска помощ, като
обяснил, че е пътувал с лекия си автомобил към гр. Пл., но поради
несъобразена скорост е самокатастрофирал извън града. От своя страна
полицейските служители уведомили за случая дежурния автоконтрольор – св.
Р. Л. А., и след пристигането му всички заедно се отправили към мястото на
ПТП. Същото се намирало на около 5 км от изхода на гр. Кн. в посока гр. Пл..
На място полицейските служители установили в крайпътна канавка вдясно по
посока на движението катастрофирал джип Нисан. Жалб. И. потвърдил, че е
управлявал същото превозно средство и тъй като се е движил с несъобразена
скорост е катастрофирал. Бил сам в автомобила. Жалбоподателят бил във
видимо нетрезво състояние и мл. автоконтрольор А. го поканил за
извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Жалб.
Игантов отказал да бъде тестван, като заявил, че няма да даде и кръв за
медицинско изследване. Обяснил, че автомобилът е лизингов и му е
необходим протокол за ПТП.
На място свидетелят Р. А., в присъствието на сидетелите Н. П. и М. Т.,
съставил на жалб. П. И. Акт (бл.№ 381160) за установяване на
2
административно нарушение за това, че на 22.01.2023 год. около 05:00 часа на
път ІІ-13 около 5 км от гр. Кн. посока към гр. Пл. управлява л.а. Нисан
Екстрел /черен/ с рег.№ ** **** ** с несъобразена скорост и реализира ПТП с
материални щети, като излиза от пътното платно по посока на движението и
влиза в крайпътната канавка. При извършената проверка на водача за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№
ARBA 0160 водача отказва да бъде пробван. Издаден е талон за медицинско
изследване.
Нарушенията били квалифицирани по чл. 20, ал.2 и чл. 174, ал.3 от
ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта без писмени възражения и е получил
препис от него.
Като доказателства с акта били иззети свидетелство № *********, КТ №
7051015, св-во за регистрация № *********.
Жалб. Пл. И. не се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН от Началник група в ОДМВР Пл.,
РУ Кн., било издадено атакуваното НП, с което на П. М. И. е наложена Глоба
общо в размер на 2 200 лв. – по чл. 179, ал.2, пр.1 ЗДвП глоба в размер на 200
лв. и по чл. 174, ал.3, пр.1 ЗДвП глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца, за това, че:
На 22.01.2023 год. в 05:00 часа на път втори клас ІІ-13 около 5 км от гр.
Кн. в посока към гр. Пл. управлява л.а. Нисан Екстрейл /черен/ с рег.№ **
**** ** с несъобразена скорост и реализира ПТП с материални щети като
излиза от пътното платно по посока на движението и влиза в крайпътната
канавка. При извършената проверка на водача за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARBA 0160 водача
отказва да бъде пробван. Издаден е талон за медицинско изследване, с което
виновно е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП – водачът не избира
скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интензивн. на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, ПТП и
разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП – отказва проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълни
предписание за изследване с доказ. анализатор и за медицинско изследване и
3
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта му.
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, съгласно заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 год. на министъра на
Министерство на вътрешните работи, въз основа на АУАН съставен от
оправомощено лице.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Р.
А., Н. П. и М. Т., и обясненията на жалбоподателя П. И., дадени в съдебното
заседание, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло с оглед
тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие с приложените по делото писмени доказателства – акт за
установяване на административно нарушение, талон за изследване, заповед на
министъра на МВР.
Относно нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП:
Безспорно установено по делото е, че на посочените в АУАН и НП дата и
място – 22.01.2023 год. на второкласен път ІІ-13 Кн. – Пл., на около 5 км от
гр. Кн., жалб. П. И. е управлявал л.а. Нисан Екстрейл с рег.№ ******** в
нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие…“. Жалбоподателят не е направил
възражение при запознаване и подписване на акта за установяване на това
административно нарушение. По същество не отрича да е извършил
нарушението по чл. 20, ал.2 ЗДвП.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че е нарушена разпоредбата на
чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената част на наказателното
постановление, касаещо посочената като нарушена разпоредба на чл. 20, ал.2
от ЗДвП, нарушението не е описано пълно, точно и ясно, като не са посочени
никакви факти, относими към съставомерните елементи на нарушението – не
е посочена скоростта, с която наказаното лице е управлявало превозното
средство, пътната обстановка, факта, че не е избрана правилна скорост,
4
наличието или не на предвидимо препятствие на пътя, поради което не може
да се направи извод дали скоростта е съобразена с пътната обстановка и каква
е следвало да бъде, за да се предотврати възникването на ПТП. Прието е от
фактическа страна, че водачът се е движил с несъобразена скорост, а от
правна страна – че водачът не е избрал скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на
движението и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението, като при описанието на нарушението от
фактическа страна липсват факти защо се приема, че се е движил с
несъобразена скорост, липсват каквито и да е данни за атмосферните условия,
релефа, видимостта, интензивността на движението, както и за скоростта на
движение на автомобила. При фактическото описание на нарушението
изобщо не се сочи скоростта на движение, дали тя е избрана съобразно
законовите изисквания. Непълното описание на нарушението от фактическа
страна, непосочването на всички факти относно съставомерните признаци на
нарушението и доказателствата, които го подкрепят, са съществени
процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на нарушителя
и са основания за отмяна на наказателното постановление.
От друга страна, нито актосъставителят, нито свидетелите по съставяне
на акта са очевидци на настъпилото ПТП и не са имали преки и
непосредствени впечатления за деянието. Налице е и неяснота относно това
доколко е било запазено местопроизшествието. Достоверността на тези
факти, както и причините за това, не са изследвани в рамките на проведеното
производство, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че НП е
издадено без да се изяснят в пълнота всички факти и обстоятелства относими
за отговорността на наказаното лице. Ето защо съдът намира, че
наказателното постановление в тази му част е необосновано и
незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.
Относно нарушението по чл. 174, ал.3 ЗДвП:
Безспорно в случая се установи, че на посочените в АУАН и в
атакуваното НП дата и място жалб. П. Игантов е управлявал л.а. Нисан, като
при извършената му проверка по ЗДвП е отказал да бъде проверен с
техническо средство за употребата на алкохол. Изаден му бил талон за
медицинско изследване, но същият не е дал кръв за химическо изследване.
5
Въз основа на описаната по-горе и възприета фактическа обстановка
съдът от правна страна намира, че от обективна и субективна страна е
осъществен състава на административно нарушение, визирано в разпоредбата
на чл. 174, ал.3 от ЗДвП – „Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Жалбоподателят не е направил възражение при запознаване и подписване на
акта за установяването му и не сочи доказателства, които да го опровергават.
По същество не отрича извършеното нарушение.
При така приетото за установено от фактическа страна, законосъобразно
и обосновано наказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил
състава на това административно нарушение.
Наложената на жалб. П. И. санкция за административно нарушение по
чл. 174, ал.3 ЗДвП е лишаване от право да управлява моторно превозно
средство с фиксиран в закона срок – 2 години и глоба с фиксиран размер от 2
000 лева. Наложените на жалбоподателя санкции са законосъобразни по вид и
размер, и в тази му част НП следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав не споделя наведените от процесуалния
представител на жалбоподателя доводи за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при издаване на обжалваното НП. Видно от
доказателствата по делото, НП е било издадено от началник група в ОДМВР
Пл., РУ Кн., определен като длъжностно лице да издава наказателни
постановления по ЗДвП със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 год. на
министъра на МВР. Обстоятелството, че в НП не е изписана думата
„заповед“, а е посочено, че началник група е упълномощен с „8121з-
1632/02.12.2021г.“, в случая номера на заповедта на министъра, не е от
6
категорията на съществените, които водят до отмяна на постановлението.
Дали ще бъде посочено с какъв акт е упълномощен или оправомощен
съответният наказващ орган да издава наказателни постановления или не, по
никакъв начин не нарушава правото на защита на наказаното лице.
Посочването на конкретен административен акт за упълномощаване или
оправомощаване на съответно длъжностно да издава наказателни
постановления не е сред задължителните реквизити на постановлението
съгласно чл. 57 от ЗАНН. Дори да не е посочен актът, с който е било
определено длъжностното лице да издава НП, това не води до
невъзможността да се установи в производството имало ли е то правомощия
за това или не.
Непосочването в НП на номера на издадения талон за изследване също
по никакъв начин не е нарушило правата на жалбоподателя, предвид факта, че
талонът му е бил връчен, копие от него е приложено към АУАН и в талона
ясно са посочени имената и др. лични данни на водача на МПС, годни да бъде
идентифициран в случай, че желае и се яви в указаното му време в
съответното медицинско заведение, за да даде кръв за изследване. Видно от
приложения към АУАН талон за изследване № 0064538, същият е бил връчен
на жалб. П. И. в 06:45 часа на 22.01.2023 год., като му е било дадено
достатъчно време (60 мин.), ако желае да се яви във ФСМП – Кн. за вземане
на кръв за химическо изследване. Жалбоподателят не е дал кръв за
изследване.
Санкционната норма на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда задължение за
съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване
на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. На наказание по реда на чл. 174, ал.3
ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото съдействие за
установяване употребата на алкохол. Такова съдействие може да бъде дадено
по два начина – чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с техническо
средство или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и
даване на проби за химическо лабораторно изследване. Това са и методите за
установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС, предвидени в
Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на
7
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач
е употребил алкохол. Следователно, ако водачът не окаже съдействие за
реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал.3 ЗДвП методи, той
на практика не е изпълнил задължението, вменено му с разпоредбата на чл.
174, ал.3 ЗДвП. В случая водачът е отказал да бъде проверен с техническо
средство алкотест дрегер за употреба на алкохол и с това си поведение той
безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин
се установява, че жалбоподателят е извършил нарушението. От показанията
на свидетелите се установява, че на процесната дата жалбоподателят е
управлявал МПС, като при извършване на проверка от полицейски служител
е отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол. Не
е дал и кръвна проба за извършване на медицинско изследване, въпреки
издадения му талон.
С оглед изложеното, съдът прави извод за доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, тъй като безспорно се
установява от събраните по делото доказателства, че не е оказал дължимото
съдействие за извършване на проверка от контролните органи за употреба на
алкохол, в качеството му на водач на МПС. Така вмененият на жалбоподателя
фактически състав на нарушение правилно е бил подведен от АНО под
нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП.
По гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3, т.2
и чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0285-000054 от 02.02.2023 год., издадено от Д. Хр.
Б. на длъжност Началник група в ОД МВР – Пл., РУ Кн., в частта по т.1, в
която на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на П. М. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б. Сл., ул. „Х. Д.“ № **, е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ в
8
останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Пл., по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на
получаване на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
9