Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 906 12.03.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На двайсет
и шести февруари две
хиляди и двайсета година
в публично заседание, в следния
състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар: Илияна Гальова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 7083
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от „Кредитреформ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица),
община Столична, град София 1606, район „Красно село“, ул. „Шандор Петьофи“
№10, тел.: +35929204098, факс: +35929200994, електронна поща:
******@************.**, представляван поотделно от управителите Димитър Тодоров
Петров и Радослав Христов Велчев, чрез юрисконсулт Ивайла Трифонова, срещу М.Т.К., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *** 8000, ж. к. Меден рудник, № 360, ет. 5, ап. 15, с която моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да
му заплати сумата от 631.14 лева, представляваща невърната заета част от
предоставени суми от договор за кредит № ********** от 13.01.2015 г., в размер
на 500.00 лева, сключен с „4финанс" ЕООД, на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и допълнителен договор за
кредит към него от 09.03.2015 г., в размер на 150.00 лева, които вземания са
цедирани на „Кредитреформ България“ ЕООД, с договор № BGF-2018-005/01.02.2018 г.
за прехвърляне на вземания, заедно със законната лихва върху посочената
сума от предявяването на иска-11.07.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира направените по делото разноски.
Ангажира доказателства.
Осъдителният
иск е процесуално допустим и с правно
основание
чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и чл. 99 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/,
вр. чл. 286 от Търговския закон и чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/.
Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник,
като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/.
Ответницата М.К. не представя отговора на исковата молба. Чрез
особения представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, във фазата по съществото
на спора прави възражения, че не е уведомена за процесната цесия, признава се в
исковата молба, че съобщението за извършената цесия, изпратено до ответницата
се е върнало с отбелязване „непотърсено“. Не ангажира доказателства.
Бургаският
районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в
кореспонденция с доводите на страните, намира, че осъдителният иск по делото е неоснователен,
поради следното:
Представените по делото договор за кредит №
********** от 13.01.2015 г., в електронен вид, като такъв за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, с общи условия към него и допълнителен договор за кредит
към него от 09.03.2015 г., в размер на 150.00 лева в размер на 500.00 лева, са сключени
от ответницата К. с „4финанс“ ЕООД, на пазара под търговската марка „Вивус“. Първоначалният
кредитът е бил отпуснат за период от 30 дни, с падеж на плащане 12.02.2015 г.,
изплатен чрез паричен превод в „Юробанк България“ АД на 13.01.2015 г. Към
датата на падежа-12.02.2015 г. кредитополучателят К. не е изпълнила
задълженията си за заплащане на сумата от 595.00 лева, от която 500.00 лева-главница,
78.16 лева-такса експресно разглеждане и 16.84 лева-договорна лихва за периода
на отпускане на кредита. Допълнителният кредит на 09.03.2015 г. е отпуснат на
г-жа К., чрез паричен превод в „Юробанк България“ АД. Датата на падежа по него
е 13.04.2015 г. и по него тя се е задължила да върне общата сума по двата
договора от 773.50 лева, от която 650.00 лева-главница, 101.61 лева-такси за
експресно разглеждане и 21.89 лева-договорна лихва, за периода на отпускане на
кредита. Задълженията не са изпълнени в цялост, поради което остатъците от вземанията
са цедирани на „Кредитреформ България“ ЕООД, с представения по делото договор №
BGF-2018-005/01.02.2018 г. за прехвърляне на
вземания. По тези факти и обстоятелства няма спор между страните по делото/чл.
153 от ГПК/.
Посочените общи условия не са представени по
делото, по която причина съдът не може да установи дали те писмено са приети от
потребителя, дали му е предаден екземпляр от общите условия от кредитора, при
сключването на договора, като част от облигационната връзка, както и дали общите
условия отговарят на другите изисквания, предвидени в ЗЗП и ЗПК. Когато
предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа
писмено потвърждение на общите условия. При несъответствие между вписани
уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не
са заличени, по предвиждането на чл. 16, ал. 1 и 2 от ЗЗД. Ето защо, при
липсата на общите условия към договора, съдът не може да достигне до извода за
действителното съгласие на страните по облигационната връзка, в частност
валидността на договора, от което следва единственият възможен извод за
нищожност на изначалната договорна връзка между „4финанс“ ЕООД и ответницата К.,
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. Следователно, от него не могат
да произтекат правните последици до които се домогва ищцовата страна в
производството по делото.
На второ место, с първоначалния договор за кредит
от 13.01.2015 г. по т. 14.5 страните са постигнали
съгласие, че кредиторът може да преотстъпи (прехвърли) вземанията си от кредитополучателя
на трети страни, след като уведоми кредитополучателя за това. По делото няма
доказателства, нещо повече, не са въведени и фактически твърдения, че това
изискване за уведомяване на кредитополучателя К. за сключването на договора за
цесия е спазено.
На трето место, основателно е възражение на
ответната страна по делото за нередовното съобщение на цесията, по
предвиждането на чл. 99 от ЗЗД. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния/стария/
кредитор. При разпределението на доказателствената тежест по делото, съдът е
възложил на ищцовата страна да докаже главно и пълно валидното възникване,
съществуването на задължението и неговия размер, включително валидността на
цесията и обвързването на длъжника, каквото доказване няма проведено по делото/чл.
154, ал. 1 от ГПК/. На ответната страна й е достатъчно непълното доказване, с
което да разколебае доказването на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД,
проведено успешно. Видно от исковата молба, съгласно предоставеното пълномощно
от стария кредитор, по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, приобретателят на вземането „Кредитреформ България“ ЕООД е изпратил
уведомление за цесията до длъжницата К., чрез препоръчана писмо, посредством
„Български пощи" ЕАД, която е върната с отметка „непотърсено“. Следователно,
от фактическа страна е налице незавършен материален фактически състав на
цесията/чл. 99 от ЗЗД/, защото длъжникът не е уведомен за нея, поради което осъдителният
иск по делото е преждевременно предявен. Към исковата молба е приложено
уведомление за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор, но въпреки това материалният състав остава
незавършен, защото връчването на първоначалните съдебни книжа по делото е по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, чрез назначения особен представител. Нормата на
чл. 47 от ГПК е по съществото си процесуална фикция за връчване/т. нар.
фингирано връчване/, която няма действие върху материалното правоотношение на
страните, дори действително кредиторът да е бил добросъвестен, както твърди по
делото. Няма законово и/или договорно основание да се вмени във вина на ответницата
К. обстоятелството, че е сменила своя адрес и с тази вина да се замести
незавършеният фактически състав на цесията.
Предвид изложеното от фактическа и правна страна,
съдът приема, че ищецът по делото „Кредитреформ България“ ЕООД не е правоимащ
да получи вземанията по сключения от „4финанс“ ЕООД договор за кредит №
********** от 13.01.2015 г., с общи условия към него и допълнителен договор за
кредит към него от 09.03.2015 г. Ето защо, осъдителният иск по делото за
заплащане на част от главницата по кредита от 631.14 лева-предоставена в заем
сума, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен изцяло.
Мотивирано от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
България, област София (столица), община Столична, град София 1606, район
„Красно село“, ул. „Шандор Петьофи“ №10, срещу М.Т.К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** 8000, ж.
к. Меден рудник, № 360, ет. 5, ап. 15, за заплащане на сумата от 631.14 лева, представляваща невърната част
от заетите суми от договор за кредит № ********** от 13.01.2015 г., в размер на
500.00 лева, сключен с „4финанс" ЕООД, на пазара на финансови услуги под
търговската марка „Вивус“ и допълнителен договор за кредит към него от
09.03.2015 г., в размер на 150.00 лева, вземанията по които са цедирани на
„Кредитреформ България“ ЕООД, с договор № BGF-2018-005/01.02.2018 г. за
прехвърляне на вземания, заедно със законната лихва върху посочената сума
от предявяването на иска-11.07.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия : /п/ Р.Кирякова
Вярно
с оригинала:
И.Г.