Решение по дело №2413/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1363
Дата: 28 октомври 2016 г. (в сила от 28 октомври 2016 г.)
Съдия: Ирена Асенова Писова
Дело: 20165300502413
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

                                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1363

 

гр. Пловдив, 28.10.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ състав, в закрито заседание на 28.10.2016 год. в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ                                         

                                                                                                                ПОЛИНА БЕШКОВА

                                                                                  

 

       като разгледа докладваното от съдията Писова  гр.д. № 2413/2016 год. по описа на ъщия

                съд, за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

                             Производството е образувано по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

                            Постъпила е жалба от адв. В.М.Д., като пълвомощник на Т.А.М., ЕГН **********, М.Х.В., ЕГН ********** и М.Х. М., ЕГН ********** пропив отказа на ЧСИ Мариана Кирова изразено в Постановление  от 08.09.2016 год. по изп.дело № 20128230400218 да им присъди ва всяка от тях по 130 лв. за направени разноски в изпълнителното производство.

                            Иска се отмяна на постановлението в тази му част и присъждане на разноските. Претендират се разноски пред тази инстанция.

                            Взискателят изразява становище за неоснователност на жалбата.                   

                            Частният съдебен изпълнител е изложил становище по жалбата.

                           След преценката на данните по изпълнителното дело, съдът намира за установено следното:

                           Жалбата е подадена в срока по чл.436 от ЗЗД, от легитимирано лице против действие на ЧСИ опис на вещи, поради което е допустима.

                           Разгледана по същество, същата е неоснователна.

                           Изпълнителното производство е образувано по искане на взмискателя ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ АД, по издаден в негова полза по изп. лист от 13.12.2005 год. по ч.гр.д. № 6765/2005 год. на ПРС против наследодателят на жалбоподателите Х. И. М.. В хода на производството последният е починал и на негово място са контитуирани наследниците му-жалбоподатели. На същите са връчени покани за добромолно изпълнение.

                          С молба от 02.09.2016 год. депозирана от пълвомощника им адв. Д. същите са поискали да бъде прекратено производството по изп.дело № 20128230400218 на ЧСИ Мариана Кирова. Основават искането си на влязло в сила решение от 13.07.2016 год. в което се признава за установено, че длъжниците не дължат на взискателя сумите по изп.лист от 13.12.2005 год. по ч.гр.д. № 6765/2005 год. на ПРС.  Поискали са от ЧСИ и да им се изплати направените разноски  за адв. възнаграждение в изп. производство във вр. с искането за прекратяване.

                          С постановеление № 132/08.09.2016 год. ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното дело, но е отказал плащането на исканите разноски като неоснователно и незаконосъобразно.

                           Постановлението в частта ми за разноските, което пред.тавлява отказ е правилно и законосъобразно, защото: ЧСИ присъжда разноските направени във вр. с изпълнението. Такива във вр. с изпълнението направени от страна на жалбоподателите не са доказват.

                        Разноските направени от жалбоподателките за адв. възнаграждения по повод и във вр. с подадените от мях молби за прекратяване на изпълнителното производство не са разноски по изпълнението, поради което не могат да се търсят в изпълнителното производство.

                       Освен това последното се образува на основание изпълнителен лист, с какъвто и към настоящиятмомент жалбоподателите не разполагат.

                      Няма законово основание и императив, който да задължава СИ да присъждат разноски в полза на длъжника на друго основаниие, извън предвидените хипотези – редуциране на задължения им.

                      Нещо повече, съгл. чл.79 от ГПК във вр. с чл.433 от ГПК разноските са за сметка на длъжника.

                      Неоснователно е позоваването на жалбоподателките на чл.78, ал.4 от ГПК, тъй като тя касае ответника – страна в исково производкство, а не длъжник н изпълнително такова.

                      Ето защо жалбата е неоснователна и като такава, следва да се остави без уважение.

                      Жалбоподателките могат да защитят правата си по исков ред.

                      Водим от изложеното съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 28 746/04.10.2016 год. подадена адв. В.М.Д., като пълвомощник на Т.А.М., ЕГН **********, М.Х.В., ЕГН ********** и М.Х. М., ЕГН ********** пропив отказа на ЧСИ Мариана Кирова изразен в Постановление  № 132/08.09.2016 год. по изп.дело № 20128230400218 да им присъди на всяка от тях по 130 лв. за направени разноски в изпълнителното производство.

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                          

                                                          

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  

 

                                                                                

 

                                                                                      

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                    

 

 

 

 

                                                                                                         2.