Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… януари 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на трети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Стефка А., след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№2759
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенции с правно основание чл.74 ТЗ.
В исковата си молба ищецът „А.и С.“ ООД, ЕИК *******,
твърди, че на 28.12.2018 година е проведено ОС на ответното дружество „К.“АД,
ЕИК *******, на което са взети следните решения, а именно: приема предложение за
изменение и допълнение на устава- по т.1 от протокол от 28.12.2018 година;
определя броя на членовете на СД от 3-ма души- по т.2 от протокол от 28.12.2018
година; избира СД в следния състав:К.П.И., С.Е.Н., М.С.А.– по т.3 от същия
протокол и по т.3.2 – освобождаване на
досегашния СД – по същия протокол.
Ищецът твърди, че поканата за събранието не отразява точно и
пълно проектите за решения по обявения дневен ред на ОСА, а самата покана и
решението за провеждане на ОСА не са взети валидно.
Ищецът твърди, че в поканата обявена в ТР се
посочва, че проектите за решения са :
ОСА приема предложения проект
за изменение и допълнение в устава на „К.“; ОСА на основание чл. 14, ал.1 от
устава на дружеството определя броя на членовете на СД на „ К. “ АД; ОСА приема предложението на СД за избор на нов Съвет на
директорите; Решение,
препращащо към чл. 14, ал. 1 от Устава само по себе си е лишено от
правно-логически смисъл, а проектите за решение по т.1 и т.З от дневния ред не
са достатъчно конкретни и ясни.
Действително определеният брой от 3-ма
души не противоречи на действащия до 28.12.2018 г. Устав, в който е предвидено от 3 до 5 души, но и
досега действащият СД е бил от трима души. В материалите по дневния ред не е
имало друго предложение, така че не е било необходимо да се определя решение за
трима души от СД.
Всъщност
последното валидно решение на СД е неприсъственото решение обявено в ТР със
Заявление А5 регистрирано в ТР с вх. № 20180830170810 с което в ТР е заявено за
вписване неприсъствено Решение на СД (подписано от членовете на 29.08.2018 г. и
30.08.2018 г.), с което се оттегля овластяването на Е.У.като изпълнителен
директор като за напред дружеството ще се представлява колективно от всички
членове на СД и прокуриста. И докато за прокуриста решението в тази му част не му поражда
представителна власт, то с оттеглянето на овластяването на Е.У.като
изпълнителен член (изп. директор) и възлагането на
колективно представителство на всички членове, според ищеца означава пораждане
на общото колективно представителство, съгласно ТЗ (чл. 235, ал. 1) и допустимо
съгласно Устава на дружеството (чл. 17, ал.1). Независимо, че това
обстоятелство - колективното
представителство не е вписано в ТР, то действието на това Решение,
по виждане на ищеца, по отношение на СД и дори на дружеството, настъпва веднага
и не е необходимо вписване (само е трябвало да бъде заличена Е.У.като изп. директор).Така,
че решението по т. 2 въобще не е било необходимо с оглед последното
валидно решение на СД.
По т. 1 и по
т.З от дневния в поканата липсва конкретен и ясен проект за решение. Видно от
поканата в т. нар. „проекти за решение“ не е посочено нито какво представлява
изменението и допълнението към устава, нито какъв брой на членове на СД ще се
гласува, нито ще има ли освобождаване на стария СД, респ. кои лица ще бъдат
избрани в новия СД, т.е. липсва онази конкретика,
която законът в чл. 223, ал.5 ТЗ има предвид. Всъщност в самото Решение на СД
за свикване на ОСА на 10.12.2018 г. и на 28.12.2018 г., не е имало също
предложения на СД по тези въпроси, нито в материалите по дневния ред пък е
имало решение на СД за нов проекто - устав, за избор
на нов СД и на практика взетите Решения от ОСА по т. 2 от Протокола и особено
по т. 3 са в пълно противоречие с проектите на решения обявени в поканата (евентуално,
моли съда да отнесе изложеното към незаконосъобразното провеждане на ОСА).
Видно от Протокола от 28.12.2018 г. -
т. 3 в него се вземат на практика две решения (даже са номерирани по този начин
т. 3.1 и т. 3.2), които обаче нито са обявени по този начин в дневния ред, нито
са обявени в проекта за решение. В материалите от дневния ред няма решение или
предложение на СД за избор на нов СД с членствения
състав гласуван на ОСА. В тази връзка оспорва
и истинността на отразеното в протокола, че е имало предложение на
досегашния СД за нов СД, както в състав К.П.И., С. И. А.и М.С.А., така и в
състав К.П.И., С.Е.Н.а и М.С.А.. (Евентуално моли съда да отнесе изложеното към
незаконосъобразното провеждане на ОСА).
ПоС.ната практика на ВКС,
изразена в редица решения приема, че поканата следва изчерпателно и точно да
отразява дневния ред. Това изискване обезпечава възможността на всеки член
предварително да знае въпросите, които ще бъдат разисквани и по които
заседанието ще приема решения. Ето защо не е достатъчно отбелязване в поканата,
че ще се разисква броя на членовете на СД, а впоследствие да се взема решение
за промяна в представителството на дружеството с освободен стар СД и избран нов
такъв. Като се произнесъл с решения по въпроси, които не са били вписани в поканата
ОСА е нарушило правата на ищеца, като акционер в дружеството да бъде осведомяван
за хода на дружествени дела, поради което тези решения следва да бъдат
отменени.
Поканата за ОСА е обнародвана по Решение
на СД от 10.12.2018 г., но счита, че такова Решение въобще няма, т.к. липсва
валидно пълномощно за това заседание на СД. В тази връзка заявява, че оспорва
авторството и съдържанието на пълномощното приложено към Заявление „Г1“
регистрирано в ТР с вх. № 20181016112158, което е трябвало да бъде и нотариално
заверено. Ако пък се окаже, че има такова Решение на СД то не е валидно и е в
противоречие на закона и устава.
С оглед свикването на ОСА по
обявения в поканата дневен ред, то вземане на решения съвсем различни от
проектите за решения по дневния ред, счита, че опорочава провеждането на самото
ОСА. Това важи както с оглед липсата
на предложения за конкретни проекти на решенията на ОСА, така и за включване
на въпроси в дневния ред, които не са били включени в първоначалния дневен ред
- липсват условията на чл. 223а ТЗ, респ. липсват условията за вземане на
решения по реда на чл. 231 ТЗ, т. к. не са присъствали всички акционери (въобще
пък не е налице второто условие никой от тези всички акционери да не възразява
тези въпроси да се обсъждат). Освен това не е налице и съответното мнозинство
за вземане на такива решения.
Видно
от протокола от 28.12.2018 г. - по т.1, предложенията за гласуване са твърде
конкретни — т.1.1 в чл. 1, ал. 2, изр. 2, но такава конкретика липсва в проекта за решение
на поканата, липсва и в Решението на СД, дори липсва предложение в материалите
по поканата. Това важи и за останалите решения и по тази точка. В
тази връзка оспорва и истинността на отразеното в протокола, че е имало предложение на СД в тази посока. От
друга страна не са налице и основания
за измененията на дневния ред, съгласно условията на чл. 223а ТЗ за включване
на други въпроси в дневния ред, както и не са налице условията на чл. 231 ТЗ, т.
к. не са присъствали всички акционери (респ. пък не е налице въобще второто
условие никой от тези всички акционери да не възразява тези въпроси да се
обсъждат).
Видно от Протокола от 28.12.2018 г. - т. 3 в него се вземат на практика две решения
(даже са номерирани по този начин т. 3.1 и т. 3.2), които обаче нито са обявени
по този начин в дневния ред, нито са обявени в проекта за решение. В
материалите от дневния ред няма решение или предложение на СД за избор на нов съвет на директорите и то с членствения състав гласуван на ОСА. В тази
връзка оспорва и истинността на отразеното в протокола, че е имало предложение
на досегашния СД за нов СД, както в състав К.П.И., С. И. А.и М.С.А., така и в
състав К.П.И., С.Е.Н.а и М.С.А.. Но дори да е имало предложения за СД в първия
състав, то не са налице условията, въобще за втория състав - видно и от самия
протокол това е станало по предложение на трето лице (което не е нито акционер,
нито е имало право да прави такива предложения - тя не е имала валидно
пълномощно за това, а при положение, че е присъствала самия акционер С.Н., то
тя е трябвало да предложи себе си). Така или иначе това е едно изменение на дневния ред, което е следвало да
стане с обявяване в ТР на тези други въпроси, съгласно чл. 223а ТЗ. А като не
е станало, заявява, че не са налице
условията на чл. 231 ТЗ, т. к. не са присъствали всички акционери
(респ. пък не е налице въобше второто условие никой
от тези всички акционери да не възразява тези въпроси да се обсъждат).
Допълнително
сочи, че гласуването на събранието за нов брой на СД и за избор на нов СД е
трябвало да стане с мнозинство от 2/3 от представения капитала на ОСА, т.к. с
тези решения се прави опит да се измени устава на дружеството, за което
съгласно чл. 221 т.1 от ТЗ, чл. 13, ал. 1, т. 1 от действащия към датата на ОСА
Устав (приет и обявен в ТР) и дори по чл. 11, ал. 2 от последния Устав, приет
на ОСА от 28.12.2018 г. Дори да се приеме, че е трябвало да стане с
мнозинство от повече от половината, то това мнозинство всъщност принадлежи на
ищеца, в каквато връзка са и последните записвания от протокола
на ОСА. От вписването си като акционер в „К.“ „А.и С.“ ООД притежава 68 909
акции от капитала на дружеството. За установяване на това обстоятелство
представя Справка за съС.ието
на дружеството към 20. 06. 2014 г. (според ищеца това е извадка от книгата на
акционерите), от която е видно притежаваните от ищеца 68 909 акции, както и
притежаваните от „Р.“ АД 126 050 акции от капитала на „К.“ АД. Последното
обстоятелство е отразено и в Списък на присъстващите акционери от 26.06.2014 г.
като и двата документа са обявени в ТР като приложение към заявление „Г2“
подадено за вписване в ТР с вх.№ 20140626120824.
„А.и С.“ ООД обаче притежава и 2 878 акции от капитала на „Р.“ АД - ЕИК********,
които се равняват на 46, 61 % от всичките 6 175 акции на това АД. А както е
посочено преди, това дружество до прекратяването и заличаването си от ТР на
05.01.2017 г. е било акционер със 126 050 акции от капитала на „К.“ АД. При прекратяването
на „Р.“ АД, чийто правоприемник е ищеца, би трябвало да запише 46, 61 %
от 126 050 акции, като правоприемници на имуществото на „Р.“ АД или би трябвало
да запише 58 752 акции. Към тези акции, като се прибавят и притежаваните
отначало 68 909 акции от капитала на „К.“, то общия размер на притежаваните от ищеца акции
в капитала на „К.“ АД е 127 661 акции, което изпълва изискванията
за мнозинство, а не както неправилно е отразено със 110 704 акции. В тази
връзка и ако ответникът оспорва правата ни акционер със 127 661 акции ще
поискаме представяне на акциите (респ. временните удостоверения) на
притежаваните от „Р.“ АД заедно с отбелязванията на
прехвърлянията (джирата) към другия голям акционер „Р.Д.“
ООД.
Ищецът моли
съда да отмени като незаконосъобразни атакуваните решение на ОСА, проведено на
28.12.2018 година.
В срока за отговор ответникът „К.“ АД, ЕИК *******,
оспорва основателността на предявените искове.
Не спори, че на 28.12.2018 годена е проведено ОСА на
дружеството, за което е съставен протокол и са заявени за вписване в AB-Търговски регистър
обстоятелства, въз основа на протокола.
Твърди, че събранието е
проведено при спадащ кворум, тъй като на предварително свиканото Общо събрание
на 10.12.2018 г. е липсвал кворум.
Безспорно е, че не са нарушени
разпоредбите на устава и на ТЗ за свикване на ОСА. Няма нарушения относно
регистрацията на акционерите за участие в ОСА.
По т.1 от
заявеното в исковата молба на ищеца, а именно, че Поканата за ОСА не отразява
пълно и точно проектите за решения по обявения дневния ред, по който следва да
се проведе ОСА, а самата покана и решението на СД за провеждане на ОСА не са взети валидно - счита за
неоснователно, а и от наведените аргументи е видно, че ищецът сам си
противоречи.
В т.1.1.1
ищецът изразява съгласие с взетото решение по т.1 от дневния ред, нещо повече,
самият ищец в качеството на акционер е гласувал със „ЗА" - за вземането на
решението.
Ищецът твърди в исковата си
молба, че в поканата за свикване на ОС липсва конкретен и ясен проект за
решение. Позовава се на чл.223, ал.5 от ТЗ. По своята същност излага доводи за
нередовност на покана за свикване на общо събрание на дружество, което заявява
едва с исковата молба. Възражение по
провеждане и свикването на ОС не е направено от ищеца. Същото е
видно и от протокола от проведеното на 28.12.2018 г. ОС, който отразява
действителната воля на акционерите. В исковата молба липсват доводи за
противоречия и неясноти на въпросната законова разпоредба, отнасяща се до
задължителните реквизити на писмената покана за свикване на общо събрание на
АД.
С оглед спецификата на
акционерното търговско дружество, в което акционерите, освен числеността си (възможно
изключително многобройна) не се предполага задължително да се познават (напр.
за физически лица) или да имат
информация един за друг / за юридически лица /, очевидна е волята на
законодателя да осигури предварителна рамка на очакваните решения, ограничавайки
възможността за случайни, необмислени такива и смекчавайки последиците от
проявлението на противоречиви интереси на самото ОСА. Именно поради тази
причина нормата на чл. 223, ал.5 от ТЗ е императивна. Съдебната практика обаче
изисква за всеки конкретен случай да се прецени необходимата, според предмета
на бъдещото решение, степен на конкретизация, която се извършва във всеки
отделен случай и че не всяко конкретно
предложение предпоставя необходимост от предварителни
писмени материали, какъвто, впрочем е
настоящият .
Ето защо, счита, че в настоящия случай
правото на информираност на акционера не е нарушено и не предпоставя
отмяна на решенията на ОСА.
Създадените от закона права следва да се
упражняват добросъвестно и в условия на взаимно разбирателство и съдействие.
Видно от протокола от проведеното ОСА на
28.12.2018 г. е, че не са налице вземане
на решения, различни от проектите за решения по дневния ред, поради което моли
съда да приеме, че оспорва изложеното в т.2 от исковата молба на ищеца.
Предложението за гласуване е достатъчно
конкретно, за да се гласува с "да" или "не" и непосочването на конкретни лица, не е нарушение, след като персоналният състав ще се определи
след избор от ОС, който предполага кандидатури.
Оспорва твърдението на ищеца, че притежава
повече акции от тези, които са записани в протокола на ОСА от 28.12.2018 г.
Оспорва представената справка за съС.ието на дружеството към 20.06.2014 г. - същата не е годно доказателство за притежаваните от
ищеца акции. В случай, че ищеца има претенции за броя на притежаваните от него
акции то същия следва да предяви друг иск, а разглеждането в настоящето
производство е недопустимо. Нещо повече видно от официалните книги и книжа по
безспорен начин се установява, че броят на притежаваните акции от ищеца е
именно 110 704.
Воден от
изложеното по горе моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани.
В
допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника и прави
следните изявления:
Това, че по време на самото ОСА
не е направил / депозирал възражение не го лишава от правото да предяви
настоящия иск, още повече, че в по-голямата част от решенията на ОСА е гласувал
„против“. Няма такова изискване в закона.
Подобно е и положението по въпросите, за
които е гласувал „за“.
Няма пречка да атакува тези решения пред
съда. Както приема и съдебната практика, която цитира по съществото на спора, в производството по чл. 74 ТЗ на служебна
проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск,
подлежи не правният интерес, който
принципно съществува при законодателно уредените конститутивни
искове (какъвто е и искът по чл. 74 ТЗ), а наличието на активна легитимация на
ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството акционер или съдружник.
Доколкото законът не е обвързал правото на акционера или съдружника да атакува
решенията на Общото събрание с естеството, респ. съдържанието на тези решения,
то липсва основание същото да се приеме за обуславящо по отношение
допустимостта на иска по чл. 74 ТЗ.
Изразява несъгласие и с постановката на
въпроса колко конкретна трябва да бъде поканата с оглед изискванията на чл.
223, ал. 5 ТЗ. Поддържа и изразеното в ИМ, че поканата не е имало необходимото
съдържание, като тук не става въпрос за принципната възможност да се правят
предложения, особено тези за членствения състав на
СД, а за законовата необходимост този предложенията за персоналния състав на СД
да бъдат направени предварително, за да могат съдружниците
(вероятно има предвид акционерите б.моя съдия Радева) да се запознаят с тях.
Видно от поканата, същата няма това необходимо съгласно закона и съдебната
практика съдържание.
Във връзка с оспорването на качеството му
на акционер, притежаващ акции, различни от записаните, моли съда да се
произнесе по този въпрос в настоящото дело. Съгласно съдебната практика в производството по чл. 74 ТЗ на служебна
проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на
иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно
уредените конститутивни искове (какъвто е и искът по
чл. 74 ТЗ), а наличието на активна легитимация на ищеца, изразяваща се в
притежаване на качеството акционер или съдружник. Преценката за допустимост на
посочения иск следва да бъде извършена единствено с оглед качеството на ищеца
като съдружник или акционер към момента на провеждане на Общото събрание, чиито
решения се атакуват и съответно с оглед спазването на предвидения в чл. 74, ал.
2 ТЗ преклузивен срок.
Установеното в чл. 185, ал. 2 ТЗ
задължение за вписване в Книгата на акционерите на извършваното чрез джиро
прехвърляне на поименните акции, респ. на удостоверяващото ги временно
удостоверение /предвид изричното препращане в чл. 187, ал. 2 и 3 ТЗ/, цели
създаване на яснота по отношение акционерите в дружеството и притежавания от
всеки от тях обем права, което е абсолютно необходимо за надлежното упражняване
на тези права, от една страна и за осъществяване дейността на дружеството, от
друга страна. Съобразно нормата на чл. 179 ТЗ, указваща изчерпателно
съдържанието и изискванията за водене на Книгата на акционерите, по своята
правна същност, същата представлява частен документ, от категорията на т. н.
свидетелстващи документи и като такъв тя се ползва само с формална доказателствена сила, т. е. до доказване на противното
Книгата на акционерите установява единствено, че са вписани конкретни
обстоятелства и че вписването е извършено от посоченото лице, но не и че същото
е вярно. Безспорно, акционерното дружество е обвързано от вписването в Книгата
на акционерите и е длъжно да счита за притежатели на акции от неговия капитал
именно лицата, вписани в Книгата, като обвързването се отнася съответно и за
броя на притежаваните от тези лица акции.
Ето защо моли
съда да задължи ответника да представи книгата на акционерите. Заявява, че
оспорва обема на отразените в нея негови права и моли да открие производство по оспорване. Поддържа вече
изразеното в ИМ, че общият размер на
притежаваните от ищеца акции в капитала на „К.“ АД е 127 661 акции, което
изпълва изискванията за мнозинство, а не както неправилно са отразени със 110
704 акции. В тази връзка моли съда да
задължи ответника, да представи акциите (респ. временните удостоверения) на
притежаваните от „Р.“ АД заедно с отбелязванията на
прехвърлянията (джирата) към другия голям акционер „Р.Д.“
ООД.
Поддържа и
останалите си изявления в ИМ, като оспорва всички възражения на ответника.
В
допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът счита, че
горните твърдения на ищеца са напълно необосновани и неверни.
На първо място, моли съда да има предвид,
че решенията на Съвета на директорите за свикване на общото събрание от
12.10.2018 г. са приети и подписани от С. А., при това - в две негови качества: в качеството му на управител на ищеца „А.и с.”
ЕООД, което е член на Съвета на директорите, както и в качеството му на
пълномощник на още един член на Съвета на директорите - К.И..
В Протокола за решенията на Съвета на
директорите, приети на 12.10.2018 г., представен като писмено доказателство
именно от ищеца (лист 10 от делото), се съдържа изрично изявление, подписано от
името на всички членове на Съвета, в това число и от името на ищеца „А.и с.”
ЕООД, че към момента на приемането на решенията са били изготвени материали по
дневния ред на насроченото за 10.12.2018 г. общо събрание, както и че тези
материали са били на разположение на акционерите в офиса на дружеството.
Горните факти се признават от ищеца и в исковата молба, в която той неколкократно имплицитно, а и директно посочва, че
писмените материали по Общото събрание са били съставяни и сведени до неговото
знание — материалите по дневния ред
не е имало друго предложение, така че не е било необходимо да се определя
решение за трима души от СД" (т.1.1.,
изр. 2, стр. 2 от исковата молба). Същите факти се установяват и от протокола
от проведеното Общо събрание на акционерите, подписан без възражения от ищеца,
в който се констатира че: „Председателстващият
предостави възможност за изказвания и разяснения по въпроси от дневния ред на
събрание, както и такива във връзка с предварително представените материали за
днешното обшо събрание”- на стр. 2 от
Протокола.
Във връзка с
твърдението на ищеца в допълнителната искова молба, че предложенията за членове
на Съвета на директорите не били направени предварително, представя и моли да се приемат изготвените
материали по дневния ред, с които ищецът е бил запознат още при приемането на решението
на Съвета на директорите и които съдържат както всички конкретни предложения за
промени на устава, така и конкретни предложения за членове на Съвета и
необходимата информация за съответните лица.
Счита, че от представените писмени
доказателства - проект на Устав с нанесени в него предложения за промени и предложение
за лица, които да бъдат избрани за членове на Съвета на директорите, се
установява по безспорен начин, че писмените материали по предложения от Съвета
на директорите дневен ред са били надлежно изготвени от страна на дружеството и
са били на разположение на всички акционери (включително и на ищеца). Твърди,
че изготвените материали са съдържали изискваната съгласно приложимите правни
норми информация и съответно - че от страна на СД и на дружеството са
предприети всички необходими действия и са спазени всички изисквания с цел
защита на правата на акционерите. Счита, че съгласно приложимите правни норми,
правата на акционерите не са нарушени вследствие на факта, че детайлна
информация за конкретните предлагани промени в Устава и за предлаганите членове
на Съвета на директорите се съдържат не в самото решение на Съвета на
директорите и в поканата за свикването на Общото събрание, а в
изготвените материали за последното, които, както изрично се посочва и в
подписания от името на ищеца протокол за решения на Съвета на директорите и в
обявената покана, са били надлежно осигурени на разположение на акционерите в
офиса на дружеството през целия период от свикването на Общото събрание до
провеждането му. Счита, че обявената в Търговския регистър към Агенция по
вписванията покана за свикване на Общо събрание на акционерите съдържа всички
изисквани съгласно чл. 223, ал. 4 от ТЗ реквизити.
При преценка на горното, моли съда да вземе предвид тълкуването
на приложимите правни норми в задължителната практика на ВКС. В Решение № 1141
от 03.01.2005 г. по т.д. № 277/2004 г., ТК, II отд.
на ВКС приема, че: „След
цялостна преценка на писмените доказателства във връзка с правото на акционера-
касатор да получи своевременна и пълна информация,
свързана с предстоящото извънредно общо събрание на акционерите, е направил
законосъобразен извод за спазване на императивната разпоредба на чл. 224, ал. 1 ТЗ. Това
право се обезпечава посредством задължението за поставяне на писмените
материали, свързани с дневния ред на общото събрание, на разположение на
акционерите, в предвидения в нормата срок. В поканата за събранието,
публикувана в „Държавен вестник” бр.54/31.05.2002 г. изрично е посочено, че
материалите по дневния ред са на разположение на акционерите. Ищецът касатор не е
ангажирал доказателства, сочещи на нарушаване правото на сведения по смисъла на
чл. 224, ал. ТЗ, а и в исковата молба не е поддържано, че материалите не са се
намирали на посочения адрес. .. Доводите в молба за невъзможността министъра на
икономиката да се запознае с материалите по събранието, не намират опора в доказателствения материал по делото и са изцяло
неоснователни”. В Решение №107, постановено на 13.10.2010 г. по т.д. № 1123/2009 г., ВКС
приема, че „Правото на
сведения, регламентирано в чл. 224 ТЗ съдържа два компонента- от една страна задължения в определени в
закона хипотези дружеството да изготви писмени материали, свързани с дневния
ред и от друга, задължението на дружеството да предоставя тези така изготвени материали на
акционерите при поискване. Дружеството е в нарушение тогава, когато законът
установява задължение за подготовка на писмени материали, а такива не са
изготвени и следователно обективно не могат да се предоставят за сведение при
поискван, или тогава, когато, макар изготвени и съществуващи, избирателно не се
предоставят на определени акционери, въпреки поискването им. Правото на
информация логически предпоставя изготвяне и наличие
на такава информация/писмени материали/, която след това се предоставя на
носителя на така дефинираното право по чл. 224 ТЗ. При осъщественото доказване
с допустимите доказателствени средства в рамките на
процеса, при което фактът на
задължителното изготвяне на непредставените материали, т.е. на тяхното реално
съществуване е било установено, а фактът за злоумишлено непредоставяне на
ищеца- жалбоподател- недоказан, не би могло да се приеме, че е нарушено
императивното правило на чл. 224 ТЗ, свързано с нарушено право на информация на
тази акционер”. В Решение № 66,
постановено на 19. 05.2010 г. по т.д. № 832/2009, ВКС, ТК, I Т.О. приема, че „ С оглед вземането на информирано решение от
Общото събрание на акционерите при избор на членове на съвети, писмените
материали за него трябва да включват данни за предложените за членове. В чл. 224, ал. 2 ТЗ се въвежда по
императивен начин минимумът от информация, с която трябва да бъде запознато
Общото събрание при избора, като
се изброява, че това са имената на предложените лица, поС.ният им адрес и професионалната им квалификация.
Единственото изискване е този императивен минимум от информация да се съдържа в
писмените материали за събранието, които трябва да са на разположение на акционерите още преди
провеждането му”.
Твърдението на ищеца, че били нарушени
правата му като акционер да се запознае е материалите, приети от Съвета на
директорите с дейното участие именно на ищеца като негов член, са точно толкова
абсурдни, колкото твърденията му, изложени в исковата молба, че „Решение на
Съвета на директорите от 10.12.2018 г. въобще няма”, което твърдение следва да
бъде ценено в контекста на обстоятелството, че самият ищец представя като
писмено доказателство (лист 10 от делото) това решение, подписано от управителя
на „А.и с.”, при това - в две качества, както и че същото решение е приложено
към подаденото от дружеството заявление за обявяване на поканата за Общото
събрание и е достъпно в Търговския регистър още от 22.10.2018 година.
От факта, че протоколът
с горните решения е приложен към Заявлението за обявяване на поканата (
Заявление образец Г1 с вх. № 20181016112158), следва еднозначно,че твърденията
на ищеца за съставяне са абсолютно необосновани и неверни.
Пълно
недоумение будят и твърденията на ищеца, че решението на Съвета на директорите,
ако все пак такова съществувало, било невалидно, тъй като не било налице
валидно упълномощаване. Именно управителят на ищеца е подписал решенията в
качеството си и на пълномощник и на К.И., като твърди, че упълномощаването е
действително и приложеното към подаденото до Търговския регистър пълномощно с
дата 22.10.2018 г., препис от което прилага, е подписано именно от К.И.. Необосновани
и ирелевантни за спора са и твърденията на ищеца, че „Последното валидно решение на СД е неприсъственото
решение обявено в ТР със Заявление А5 регистрирано в ТР с вх. № 20180830170810
с което в ТР е заявено за вписване неприсъствено Решение на СД (подписано от
членовете на 29.08.2018 г. и 30.08.2018 г. с което се оттегля овластяването на Е.У.като
изпълнителен член (изп. директор) и възлагането на
колективно представителство на всички членове, според нас означава пораждане на
общо колективно представителство, съгласно ТЗ (чл. 235, cm. 1) и допустимо съгласно устава
на дружеството (чл. 17, ал.1).
На първо
място, видно от партидата на дружеството в Търговския регистър към Агенция по
вписванията, по цитираното от ищеца заявление има постановен и влязъл в сила отказ
за вписване на това обстоятелство.
На
следващо място, решението на Съвета на директорите за свикване на Общо
събрание, подписано на 12.10.2018 г., е подписано от всички трима членове на
Съвета - от „А.и с.” ЕООД чрез управителя на дружеството С. А., от Е.У.и от К.И.
чрез пълномощника му С. А., упълномощен надлежно с изрично писмено пълномощно,
подписано от К.И. и приложено към подаденото до Търговския регистър заявление
за обявяване на поканата за Общото събрание. Неясно защо, при положение, че ищецът
твърди, че въпросното решение на Съвета на директорите изобщо не е съставяно,
същият оспорва авторството и съдържанието на пълномощното, по силата на което
именно представляващият ищеца е подписал „липсващото” решение на СД- и от името
на „А.и С.” ООД, и в качеството си на пълномощник на друг член на Съвета на
директорите. Уставът на дружеството не съдържа специално изискване
упълномощаването от член на Съвета на директорите за участие в заседанията на
Съвета и за гласуване на решения да бъде извършвано в нотариална форма.
Респективно, приложими са общите гражданскоправни
разпоредби, свързани с института на упълномощаването и е спазена обикновената
писмена форма.
Изразява
пълното си недоумение от твърденията на ищеца, че: „Такова решение на
СД няма” и „В самото
Решение на СД за свикване на ОСА не е предложения на СД по тези въпроси, нито в материалите по дневния
ред пък е имало решение на СД за нов проекто- устав,
за избор на нов СД и на практика взетите Решение от ОСА по т. 2 от Протокола и
особено по т. 3 е в пълно противоречие с проектите на решения обявени в
поканата. Твърди, че са
налице противоречащи си едно на друго твърдения и избирателно
(превратно) цитираните факти и обстоятелства от страна на ищеца. Очевидно
ищецът е бил напълно наясно със съществуването на въпросното решение, подписано
от управителя на ищеца два пъти, в две качества. Видно от съдържанието на решението
на СД, подписано и от името на ищеца, и на поканата, проектите за решения на
Общото събрание в двата документа са напълно идентични.
Взема
становище и по твърдението, изложено в исковата молба и поддържано в
допълнителната искова молба, свързано с броя на притежаваните от ищеца акции от
капитала на „К.” АД. Категорично счита, че подобен иск не следва да бъде
разглеждан в производството по чл. 74 от ТЗ, доколкото ответното дружество не
оспорва качеството на ищеца на акционер със 110 704 броя обикновени поименни
акции с право на глас в дружеството, респективно неговата активна процесуална
легитимация в настоящия спор. Не е спорно обстоятелството, че горният брой
акции е отразен в книгата на акционерите и се признава и потвърждава от самия
ищец, който е подписал списъка на акционерите, присъствали на Общо събрание,
именно като притежател на 110 704 акции.
Именно в горния смисъл е и цитираната от
ищеца съдебна практика, а именно: Решение № 128 от 19.11.2009 г. по т.д. №
269/2009 г., Т.К., 1 Т.О. на ВКС и Решение №46/22.04.2010 по дело №500/2009 на
ВКС, ТК, II Т.О., съгласно което „В производството по чл. 74 ТЗ на служебна
проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на
иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно
уредените конститутивни искове, а наличието на
активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството
съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание
се атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва да е налице към момента на
провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. ”Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна:
По делото е представен протокол от проведено
заседание на СД на ответното дружество, на 12.1.2018година, в състав „А.и с.“
ЕООД, представлявано от С. А., К.П.И., представляван от С. А., съгласно
пълномощно от 06.09.2018г. и Е.С.У.. След направена от съда служебна справка по
партидата на ответника, съдът констатира, че към този момент членският състав
на СД на ответника включва посочените лица (вписване под№20110419153920).
На проведеното заседание на управителното тяло е взето решение за свикване на
общо събрание на акционерите на дружеството, което да се проведе на 10.12.2018
година от 11 часа в седалището на управление ***, при дневен ред: изменение и допълнение на
устава на дружеството с проект за решение- приема предложения проект за
изменение и допълнение в устава на „К.“ АД; определяне броя на членовете на СД,
съгласно чл.14, ал.1 от устава на дружеството и проект за решение- ОСА, на
основание чл.14, ал.1 от устава определя броя на членовете на СД на „К.“ АД и
избор на СД, проект за решение – ОСА приема предложението на СД за избор на нов
СД на „К.“ АД.
На това
заседание е възложено на изп.директор да публикува в
ТР покана за свикване на ОСА с приетия дневен ред, посочено е, че материалите
за събранието са на разположение на акционерите в офиса на дружеството
гр.София, бул.“********, всеки работен ден от 8, 00 до 14, 00 часа, а
регистрацията на акционерите в деня на събранието започва от 10, 00 часа на
мястото, където събранието ще бъде проведено. Посочено, че акционерите се
легитимират с представяне на документ за самоличност, а пълномощниците
– с представяне на документ за самоличност и изрично писмено пълномощно.
При липса
на кворум, на основание чл.227 ТЗ, събранието ще се проведе на 28.12.2018година
от 11, 00 часа на същото място, при същия дневен ред, независимо от
представения капитал.
Съдът
констатира, след направена служебно справка по партидата на ответника, че
поканата е обявена в ТР на 22.10.2018 година, с посочения дневен ред, така
както е формулиран от СД.
По делото е
представено пълномощно от 06.09.2018година, с което К.П.И., като член на СД на
ответника, упълномощава С. И. А.да го представлява на заседанията на СД и да
гласува по всички обсъждани въпроси, както намери за добре – лист 57 от делото.
По делото е
представен протокол от проведено на 28.12.2018 година общо събрание на
акционерите, на което са присъствали, съгласно представения списък на лист 12
от делото, шестима акционери, при представителство на капитала 228 3308 броя
акции или 96,13 % общо от капитала на дружеството, между които ищецът „А.и с.“
ЕООД, представлявано от П. А., с участие в капитала 110 704 броя акции.
На това
събрание са взети решения за изменение и допълнение на устава на дружеството,
съобразно направените предложения; СД да се състои от трима членове, взето с гласовете на 117 604броя акции;
членове на СД да са следните лица: К.П.И., за когото са гласували 228 308
броя акции, С.Е.Н.а, за която са гласували 117 604 броя акции и М.С.А., за
която са гласували 117 599броя акции.
В протокола
е отразено, че представителят на ищеца„А.и с.“ ЕООД възразява, че има участие в
капитала 110 704броя акции, като твърди, че има по- голям брой акции.
Към делото е
представен измененият и допълнен устав на дружеството, съобразно решенията на
ОСА от 28.12.2018 година.
По делото са
допуснати и изслушани свидетелски показания, дадени от свидетелите Т.К., И.Б.и П.Т.,
касателно това дали са били изготвени и оставени на
разположение материали за ОСА, проведено на 28.12.2018 година.
Свидетелката
К. дава показания, че материалите за събранието са били оставени при нея от
края на м. октомври 2018 година. Конкретно материалите са включвали „стар“
устав, „нов“ устав, включващ измененията и покана за промяна в СД. Заявява, че
при нея ищецът не е идвал да се запознае с тези материали. Прочела, че
промяната в СД е включвала имената на К.И., „А.и с.“ и М.А., а ако някой от
изброените не бъде избран, е била предвидена като предложение за член и С.Н.,
но за последното не е сигурна.
СвидетелятБ.,
акционер в ответника, дава аналогични показания. Твърди, че се е запознал с
материалите за събранието, намиращи се на адреса на седалището и управлението
на ответника, като той е бил проактивна страна.
Попитал за материалите секретарката, която го отвела в съседна стая- имало три
напечатани устава- стар устав, такъв с поправките върху старите текстове и
устав, съдържащ измененията, там прочел и предложенията за членове на СД; не е
съвсем сигурен в имената на новопредложените членове
на СД; предвидената промяна е била и относно броя на членовете на управителното
тяло на дружеството; обозначава св. К. като лицето, при което е открил
материалите за събранието.
Свидетелят Т.
дава съвсем различни показания, като заявява, че заедно с управителя на ищеца е
посещавал от началото на декември адреса на управление на ответника, влизали в
различни стои, намирали различни хора – „секретарки, домакини и при още хора“,
но никъде не успели да видят и се запознаят с материалите за ОСА.
По делото е
представено заверено копие от книгата на акционерите на ответното дружество,
чиято вярност е оспорена от ищеца. Съобразно този частен свидетелствуващ
документ участието на ищеца в капитала на ответното дружество към 28.12.2018
година е с 110 704 налични поименни акции, представляващи 46,61% от
капитала на дружеството.
Другият
„голям“ акционер е „Р.Д.“ ООД с 117 466 броя налични поименни акции,
представляващи 49,46% от капитала на ответника. Този факт съответства на
представените от това трето лица, по реда на чл.192 ГПК, доказателства, а
именно депозитарна разписка №*********/20.12.2005г.,
удостоверяваща че това дружество притежава 33 211 акции (тогава безналични) от капитала на ответника и депозитарна
разписка №34226122/12.11.2015г. за притежание на 84 255броя безналични акции от капитала на „К.“ АД. Съответства и на
издаденото от ответника временно удостоверение №180/28.12.2015г, че
притежаваните от „Р.Д.“ ООД с 117 466броя налични поименни акции, всяка с
номинал от 1 лев.
Съобразно
акт за дерегистрация на ответника от Централния депозитар, участието на ищеца в капитала на дружеството е с
110 704броя акции, а на „Р.Д.“ ЕООД, вече ООД – с 117 466броя акции,
а останалите акционери са физически лица с различен брой акции от капитала на
ответника.
Тези данни
се потвърждават от представените от ищеца в последното о.с.з. документи,
издадени от Централен депозитар АД, съобразно които
ищецът има участие в капитала на „Р.“ АД с 2 878броя акции, към
13.06.2013година, а в капитала на ответника към този момент – 68 909 броя
акции, а за периода от 01.01.1996г. до 30.10.2020
година, в резултат на различни сделки участието на ищеца в капитала на
ответника е 110 704броя акции, факт, който не се опровергава от останалите
доказателства по делото. По делото не са налични надлежни доказателства
(временни удостоверения, респ. депозитарни разписки, джира или др. сделки), че „Р.“ АД има качество на акционер
в ответното дружество
Ето защо
съдът намира, че оспорването на верността на книгата на акционерите от ищеца не
е произвело резултат, който да обоснове извод, че ищецът притежава по- голям
брой акции от капитала на ответника, от посочения в тези документи
110 704броя акции безналични/налични обикновени
поименни акции. Твърдението на тази страна, че по силата на настъпилото правоприемство от „Р.“ АД, в чийто капитал участва, ищецът е придобил 58 752 акции от
капитала на ответника се явява неподкрепено от доказателствата по делото.
Следва да се отбележи, че това дружество е прекратило дейността си, по отношение
на имуществото му е осъществено ликвидационно производство, в резултат на което
ищецът евентуално е формирал ликвидационен дял – т.е. права върху част от
притежаваното имущество от това дружество, но в резултат на това не е настъпило
правоприемство, касателно членствените права на ликвидираното дружество. Това е така,
тъй като при заличаването на търговското дружество не настъпва правоприемство на притежаваните от него права в полза на
акционерите/ съдружниците в това дружество, за
разлика от смъртта на ФЛ, която е основание за настъпване на универсално/
частно правоприемство по отношение на наследниците им
по закон/завещание. Тъй като се касае за членствени
права в АД, то придобиване на такива е възможно въз основа на сделка (договор
за цесия или друга разпоредителна
сделка, с предмет безналичните акции и чрез джиро при
поименните налични обикновени акции, респективно при преобразуване, чрез
предвидените в ТЗ способи за това). Доказателства за такова частно и/ или
универсално правоприемство по делото не са налични.
Ето защо съдът приема, че ищецът е акционер с участие в капитала на ответника с
110 704броя налични обикновени поименни акции, всяка с номинал от 1 лев.
Останалите
доказателства се явяват неотносими към спора, поради
което съдът
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Обобщена
тезата на ищеца е, че са налице процесуални нарушения по свикване и провеждане
на ОСА на 28.12.2018 година, водещи до незаконосъобразност на взетите от този
орган на дружеството решения, което налага отмяната им.
Конкретните нарушения са следните:
По свикване на ОСО – липса на решение на управителното тяло на дружеството,
поради липса на надлежно пълномощно, при условие на евентуалност противоречие
на взетото от СД решение за свикване на ОСА със закона и действащия устав;
липса на надлежна покана, тъй като обявената покана не отговаря на изискванията
на закона и това е така, тъй като е лишена от конкретика,
касателно проектите за решения на ОСА( в контекст на
нарушено право на информация); проектите за решения са в пълно противоречие с
проектите на решения, съобразно решение на СД.
При провежда на ОСА – несъответствие на
дневния ред на събранието с определения от СД дневен ред, както и с обявения
дневен ред; липса на изискуемо мнозинства за вземане на тези решения, съобразно
действащия устав.В контекст на последното твърдение ищецът моли съда да
установи какво е участието му в капитала на ответника и да се произнесе по този
въпрос.
По допустимостта на исковете.
Претенциите
с правно основание чл.74 ТЗ се явяват допустими, предявени в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ от надлежна страна,
разполагаща с процесуална легитимация- лице, което има качество на акционер към
датата на провеждане на ОСА и към датата на предявяване на исковете.
По основателността
на исковете.
Липса на решение на управителното тяло на дружеството,
поради липса на надлежно пълномощно, при условие на евентуалност противоречие
на взетото от СД решение за свикване на ОСА със закона и действащия устав.
След направена от съда служебна справка по
партидата на ответника се установява, че съставът на управителното тяло на
дружеството – СД – се състои от К.П.И., „А.и с.“ ЕООД (представлявано от С. И. А.и
П. С.ов А., поотделно), ЕИК ******* и Е.С.У.. Именно
в този състав е проведеното на 12.10.2018 година заседание на управителния
орган на дружеството, на което е взето решение за свикване на процесното ОСА, като членът на СД К.И. е бил представляван
от управителя на настоящия ищец, по силата на пълномощно.
Съобразно разпоредбата на чл.15 от
действащият устав СД взема решения по т.9-13 от ал. 1 на цитираната разпоредба
единодушно, а в останалите случаи – с мнозинство. С съобразно чл.16 от устава
СД приема решения, ако присъстват най-малко половината от членовете му, като е
предвидена възможност тези членове да се упълномощават един друг, без да има
особени изисквания за пълномощното. Единственото ограничение се изразява в
това, че един член на СД може да представлява по пълномощно само един от
отсъстващите членове на СД. В настоящия случай представляващият ищеца С. А.е
бил надлежно упълномощен да представлява К.И., поради което съдът приема, че
решението за свикване на ОСА е взето с единодушие от членовете на СД на
ответника.
Съдът не споделя тезата на ищеца, че е
налице невзето, липсващо решение на управителния орган поради липса на надлежно
пълномощно. От една страна пълномощното е налице и съдът приема, че същото надлежно
оправомощава посоченото лице да представлява упълномощителя на проведеното заседание. От друга страна,
дори и да се приеме, че не е налице надлежно пълномощно, то този въпрос ще
засегне въпросът с необходимия кворум и мнозинство при вземане на решенията. Това винаги поставя въпрос за
законосъобразност на взетите решения, а не предпоставя
хипотеза за липса на такива, респективно наличие на невзети решения.
Последните, съобразно ТР№1/2002 г. на ОСГК на ВКС са такива, които изобщо не са
взети, но са отразени в съответния документ като взети, също така и ако е
вписано в търговския регистър; тези, които ТЗ изрично квалифицира като нищожни. Търговският закон
изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл. 75, ал. 2
вр. ал. 1 ТЗ. Законът квалифицира като недействителни
решенията по чл. 197, ал. 3 предл. 2 ТЗ и чл. 216 ТЗ. Уредената
с чл. 75, ал. 2 ТЗ нищожност е сходна с
тази по ЗЗД; решения, взети извън компетентността на съответния орган. Нито
една от тези хипотези не е налице, поради което съдът приема, че е налице съществуващо,
взето в рамките на компетентност на СД решение за свикване на ОСА. Но дори и да
се приеме, че не е налице надлежно пълномощно решението на СД за свикване на
ОСА е взето с изискуемото от закона и устава мнозинство.
По отношение на
твърдението, че това решение противоречи на закона и устава на дружеството-
твърдението е твърде общо. За да бъде прието, че едно решение на орган на
дружеството е незаконосъобразно следва да се установи противоречието му с
повелителна законова норма или такава, която е част от устава. В настоящия
случай такова противоречие не е установено по делото.
Ето защо тази претенция
съдът приема за неоснователно предявена, тъй като твърденията на ищеца не се
установяват от доказатествата по делото.
Липса на надлежна покана, тъй като
обявената покана не отговаря на изискванията на закона и това е така, тъй като
е лишена от конкретика, касателно
проектите за решения на ОСА( в контекст на нарушено право на информация).
Търговският закон предвижда свикването
на общото събрание на акционерите да се извърши чрез обявяване на поканата в ТР
и/ или чрез изпращане на покани до акционерите. Тази постановка е преповторена
в действащия устав на дружеството, към момента на свикване на ОСА – чл.10 ,ал.2
от устава.
Съобразно нормата на чл.223, ал.4 ТЗ
поканата следва да има следното съдържание: фирма и седалище на дружеството;
място, дата и час на събранието; вид на
общото събрание; съобщение за формалностите, ако са предвидени в устава, които
трябва за бъдат изпълнение за участие в събранието и упражняване правото на
глас; дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни
предложения за решения.
В настоящия случай поканата е надлежно
обявена в ТР по партидата на дружеството.
Относно съдържанието на същата в
частта за предложения за решения, които събранието следва да приеме.
В съдебната практика не съществува
съмнение относно необходимостта от наличие на конкретни предложения за
решенията, които следва да вземе ОСА. Този факт не лишава акционерите от
възможността им да предлагат различни от посочените предложения за решения, но
ги подготвя да участие в ОСА и надлежно, пълноценно упражняване на правото на
глас, като начин за участие в управлението на дружеството. Смисълът от
конкретност на предложенията за решения е да осигури предварителна рамка на
очакваните решения, като се възпрепятства максимално възможността за вземане на
необмислени и случайни решения, както и да се ограничи проявление за
противоречиви интереси на самото събрание. Във връзка с това следва да се тълкува
и нормата на чл.224 ТЗ, която гарантира правото на информация на акционера,
която той следва да добие от материалите за събранието. Задължение на
дружеството е да изготви и остави на разположение на акционерите писмени
материали за събранието. Изключение от това правило е налице само в случаите,
когато наличието на писмени материали не е било необходимо или задължително за
формиране воля на акционера и мотивирано упражняване правото му на глас. Целта
на тази разпоредба е акционерът да се сдобие предварително с необходима
информация относно обстоятелства, които са от съществено значение за взимане на
решение по точките от дневния ред. Следователно, нормата гарантира
предварително запознаване с обстоятелствата, обосноваващи предложенията по
чл.223, ал.4 т.5 ТЗ – в настоящия случай изменение и допълнение на устава и касателно състава на членовете на СД. За последните има
специално изискване в закона – чл.224, ал.2 ТЗ, което очертава минималната
необходима информация за лицата, които ще осъществяват професионалния
мениджмънт на дружеството. Тази информация касае имената, поС.ния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени
за членове.
В настоящия случай ответникът е
представил писмени материали, за които твърди, че са били за разположение на
акционерите в процесния период от време, предхождащ
датата на ОСА. Че това са материалите, необходими за провеждане на общото
събрание свидетелствуват К. иБ.,
чиито показания съдът кредитира, като добросъвестно дадени, съдържащи
необходима конкретика и намиращи се в логическа
връзка помежду си, както и с представените по делото писмени доказателства.
Тези материали обосновават промените, за настъпване на които е било необходимо
провеждане на ОСА.
По виждане на състава наличието на
писмени материали за събранието, гарантиращо правото на информация на
акционера, следва да се разглежда в съотношение на съдържанието на поканата.
Изготвените от СД, в който ищецът участва, материали съдържат необходимата конкретика относно предложенията за решения, които следва
да вземе общото събрание. Тази конкретика следва да
съществува, за да се направи преценка от акционера дали да участва в
събранието, да подкрепи или не предложенията за решения, които този форум
следва да вземе, а също така и да направи преценка, след запознаване с
материалите за събранието, дали те обосновават необходимост от вземане на
предложените решения. Т.е. следва да има съотносимост
между предложенията за решения и предоставените от дружеството материали за
събранието, защото смисълът на информацията, която следва да се съдържа в поканата, е да бъде подготвен акционера да
дири и се запознае с изготвените материали, за да си създаде предварителна
нагласа относно това как ще гласува на предстоящето
събрание. След като се запознае с дневния ред и предложенията за решения,
акционерът може да направи преценка, въз основа на изготвените писмени
материали и да направи информиран избор относно предстоящия вот.
В настоящия случай липсата на
необходима конкретика в направените предложения от СД,
обективирани в поканата, не лишава поканата за ОСА от
необходимо съдържание, каквото се изисква от нормата на закона. Този извод на
съда се базира на това, че процесното ОСА има за
задача да приеме предложения за изменение и допълнение на устава на дружеството
(основният вътрешен нормативен акт, регулиращ отношенията на акционерите с
дружеството) и промяна в броя и персоналния състав на неговото управително
тяло. Ето защо нормата на чл.223, ал.4, т.5 следва да се тълкува корективно. Това е така, тъй като ответникът е изготвил
необходимите за събранието писмени материали от една страна, която съдържат конкретика относно измененията и допълненията на устава,
налице са конкретни предложения относно това, че за този мандат СД следва да
има трима членове както и кои конкретно са тези членове. От друга страна
правото на информация на ищеца не е нарушено, тъй като той, в качеството си на
член на СД, е участвал в подготовката на събранието и изготвяне на писмените
материали за него. Т.е. имал е знание за конкретните предложения.
При така изложеното съдът приема, че
твърдението на ищеца за липса на необходимото съдържание на поканата за ОСА се
явява неоснователно и не е налице твърдяното от него процесуално нарушение по
свикване на ОСА.
Ето защо тази претенция се явява
неоснователно предявена и следва да бъде отхвърлена.
По твърдението, че е налице
несъответствие между обявения дневен ред и взетите решения.
Подобна постановка не може
да бъде възприета от съда, тъй като по делото страната не е установило, че
предложенията за промяна и допълнение на устава, броя на членовете на СД и кои
са конкретните предложения за членове на СД, не се установява да са налице
взети решения, които противоречат на изготвените материали за събранието и да
са в противоречие с предложения дневен ред. Единственото несъответствие между
дневния ред, съдържащ се в поканата за общото събрание и приетите от последното
решения е, че събранието е взело решение за освобождаване на членовете на
„стария“ СД. Подобна пунктуалност в поканата липсва.
Ето защо съдът приема, че този иск се явява частично основателен и на отмяна
подлежи решението на ОСА за
освобождаване на досегашния СД, в останалата си част претенцията се
явява неоснователно предявена.
По претенцията, че взетото решение
за промяна в броя на членовете на СД е в противоречие с устава на дружеството,
който изисква квалифицирано мнозинство за приемането му.
ОСА е проведено на 28.12.2018 година, на основание чл.227, ал.3 ТЗ във връзка с
чл.12 от действащия устав на дружеството, който предвижда, при липса на кворум,
проведеното на основание чл.227 ТЗ ОСА да е законно, независимо от представения
на него капитал. От протокола от проведеното на 28.12.2018 г. ОСА
се установява, че представеният капитал е 96,13% от записания такъв.
В практиката на съдилищата се приема,
че при спадащ кворум, каквато възможност е предвидена в действащия към момента
на провеждане на събранието устав, в съответствие с нормата на чл.227, ал.3 ТЗ, че при спадащ кворум отпада
изискването за представителство на капитала за провеждане
на общото събрание, но не
отпада изискването за предвиденото от закона или
устава мнозинство за вземане на
решенията. Следователно, при преценка дали едно решение
на ОСА е законосъобразно, се определя не
само от кворума
при откриване на събранието – изначална предпоставка за законност на
решенията, но и от това дали
това решение е било прието съобразно
с предвидените с правилата на устава, както
и с императивните норми на закона по
повод изискуемото се мнозинство за
гласуване на съответното решение – последваща предпоставка за неговата законност.
В
настоящия случай взетите от ОСА решения за изменение и допълнение на устава са
взети в противоречие с изискването на разпоредбата на чл.13, ал.2 от действащия
устав, която предвижда, че решенията от т.1 до т.3 (изменение и допълване на
устава; увеличение и намаляване на капитала, освен в случаите на чл.8, ал.2 и
преобразуване и прекратяване на дружеството) се вземат с мнозинство от 2/3 от
представения капитал, а всички останали решения- с обикновено мнозинство. Представеният капитал на процесното ОС е 228 308 броя акции от общо
237 551 броя акции, всяка с номинал от 1 лев. Гласовете, с които е прието
решението не представляват квалифицирано мнозинство от представения на
събранието капитал. Но иск за отмяна на това решения, поради липса на изискуемо
мнозинство ищецът не е предявил, поради което съдът не може служебно да
постанови неговата отмяна.
Тезата на ищеца е, че промяната в
броя на членовете на СД представлява изменение на устава съдът не
възприема, тъй като по виждане на
състава, промяната в броя на членовете на СД не касае изменение на нормата на
устава, а касае само броя на членовете в рамките на конкретния мандат. Ето защо
не е налице предложения за промяна на нормата на чл.14, ал.1 от устава.
Тъй като се атакува само решението за
броя на членовете на устава, а съдът не приема това решение да е за промяна в
устава на дружеството, конкретно разпоредбата на чл.14, ал.1, по съображения,
изложени по- горе, то и този иск съдът приема за неоснователно предявен.
При изложеното съдът намира,
предявените от ищеца искове с правно основание чл.74 ТЗ се явяват неоснователно
предявени и следва да бъдат отхвърлени.
При изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.74 ТЗ решение
на ОСА, проведено на 28.12.2018 година за освобождаване на досегашния СД,
поради противоречие на решението с обявения в поканата за свикване на ОСА
дневен ред на събранието, като ОТХВЪРЛЯ
останалите предявени от „А.И С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, със съдебен адрес ***, вътрешна сграда, ет.3, адвокатска
кантора на адв.Г.М., против „К.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, отменителни
искове с правно основание чл.74 ТЗ- за отмяна на решения на общо събрание
акционерите на ответника, проведено на 28.12.2018 година, поради неоснователността
им.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението им на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: