Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 104
гр.Пловдив, 24.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесет и шести
февруари…през…две хиляди и двадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка
Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Красимира Ванчева
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №596 по
описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №145/14.03.2019г.,
постановено по търг. д. №271/2017г. по описа на окръжен съд С.З., ответникът „А.-С.” ООД, ЕИК ... е осъден да заплати на „Б.П.Б.”
АД, ***0 000 евро, представляваща вземане на ищеца като поемател срещу
ответника в качеството му на авалист по запис на заповед, с дата на издаване
22.05.2007г. и място на издаване гр. С. бул. „В.“ №3, издаден от „Р.-1” ООД,
ЕИК ..., в полза на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ..., със седалище ***, за сумата от 2 600
000 евро, който запис на заповед е
платим на предявяване в срок до 30.07.2017г. при „Б.П.Б.“ АД, *** издаден без
протест и без разноски, като записът на заповед е авалиран от „А.-С.” ООД, ЕИК ...,
и „Р.“ ООД, ЕИК ..., ведно със законната лихва върху главницата от 100 000
евро, считано от 05.09.2017г. до окончателното изплащане. „А.-С.” ООД е осъдено да заплати на „Б.П.Б.” АД сумата от 17
123,32лв. - разноски в производството.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство – „А.-С.” ООД. Счита, че
първоинстанционното решение е неправилно, постановено при неправилно прилагане
на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и е незаконосъобразно.
Изложени са съображения, че с исковата молба е предявен частичен иск, като се
съдържа позоваване на постановеното Тълкувателно решение по тълк.д. №3/2016г. Твърди
се, че общият размер на вземането, като предмет на иска, не е конкретно посочен
от ищеца, а в диспозитива на решението не е упоменато, че присъждането е по
частичен иск. Изложени са и съображения, възпроизвеждащи възраженията по
основателността на иска, съдържащи се в отговора на исковата молба, за
наличието на приключило производство по чл.422 от ГПК, в което установителният
иск на ищеца спрямо ответника, но в качеството му на поръчител по каузална
сделка, по повод на която е издаден процесният запис на заповед, е отхвърлен. В
тази връзка счита, че с влязло в сила решение е отречено задължението на
въззивника, в качеството му на поръчител, съответно и задължението му по записа
на заповед. Позовава се на преклузията по чл.147 ал.1 от ЗЗД. Позовава се на
института на погасителната давност по отношение вземането на ищеца,
аргументирайки това си възражение с предсрочната изискуемост на задължението по
каузалната сделка – договор за банков кредит, задълженията по която обезпечава
записът на заповед. Счита, че след като с влязло в сила решение е прието, че не
дължи суми като поръчител, за ангажиране отговорността му като авалист по
записа на заповед, са изтекли всички давностни срокове.
Позовава се на злоупотреба с процесуални права от страна на приносителя
на записа на заповед. Твърди се, че ищецът не е доказал исковата си претенция
като общ размер, за да заяви претенция за частичното й присъждане, при което
частично предявеният иск е неоснователен и недоказан. В тази връзка е заявено
доказателствено искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза. Иска се
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски по делото.
С постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, на
18.07.2019г., отговор от насрещната страна – „Б.П.Б.“ АД, се оспорва изцяло
въззивната жалба. Въззиваемата страна не предявява доказателствени искания, но
не оспорва доказателственото искане, заявено от жалбоподателя. Не претендира разноски
за въззивното производство.
С вписване №*** по партидата на „Б.П.Б.“ АД в ТРРЮЛНЦ е вписано заличаване на
търговеца, вследствие преобразуване по смисъла на чл.262 ал.1 от ТЗ – вливане в
„Ю.Б.“ АД. Преобразуването е вписано по партидата на приемащото дружество с
вписване №***, при което страна в настоящето
производство се явява „Ю.Б.“ АД с ЕИК ***.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и
чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Обжалваното решение е постановено по предявен иск с
правно основание чл.483 от ТЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – „Б.П.Б.“
АД основава вземането си спрямо ответника - „А.-С.” ООД, на следните
обстоятелства: В качеството си на кредитодател, на 22.05.2007г., е сключил с „Р.-1”
ООД - С.З., като кредитополучател, договор за инвестиционен кредит ***/2007.
Поръчители по този договор са ответникът „А.-С.“ ООД и „Р.“ ООД - С.З..
Размерът на отпуснатия и усвоен по този договор кредит е 2 600 000 евро. В
клаузата на чл.14 ал.5 от договора е предвидено, като обезпечение на задължението
по същия, да бъде издаден запис на заповед от кредитополучателя - „Р.-1” ООД и
авалиран от „Р.“ ООД и от „А.-С.“ ООД. Този запис на заповед е издаден на
22.05.2007г. за сумата от 2 600 000 евро, на предявяване в срок до
30.07.2017г., без протест и без разноски и е авалиран от „Р.” ООД и от
ответника. С нотариална покана, получена от издателя - „Р.-1” ООД на
03.08.2016г., записът на заповед е предявен на същия, като на тази дата е предявен
и на авалиста „Р.” ООД. С нотариална покана, получена на 22.08.2016г., записът
на заповед е предявен за плащане и на ответното дружество като авалист. Предявяването,
както по отношение на издателя на записа на заповед, така и по отношение на
авалистите, е за сумата от 100 000евро. След извършеното предявяване,
ответникът с нотариална покана, уведомил ищеца, че не дължи сумата, позовавайки
се на влязло в сила съдебно решение, с което е установено, че отговорността му
като съпоръчител по договора за кредит е отпаднала на основание на чл.147 ал.2 от ЗЗД. Ищецът е изложил факти, сочещи на предприети от негова страна правни
действия за събиране на взеването спрямо издателя на записа на заповед и
авалистите. 1. При успешно проведено заповедно производство по реда на гл.37 от
ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение №2511/18.06.2012г. по ч. гр. д.
№3608/2012г. на РС - С.З., по отношение на която е проведено установително
исково производство. В исковото производство е установено, че издателят на
записа „Р.-1” ООД дължи главница в размер на 160 762 евро, лихви и разноски.
Въз основа на издаден изпълнителен лист от 18.06.2012г. по ч. гр. д.
№3608/2012г. на РС - С.З. е образувано изп. дело №2012760400953 на ЧСИ К.А. - С.З..
По него, на 02.07.2013г. е постъпила сумата от 4 500,42лв. Вследствие извършено
погасяване останали неудовлетворени вземания на ищеца в размер на главницата от
160 762 евро, лихви - 9 788,46лв., разноски за адв. възнаграждение - 1 807,88лв.
и разноски по изп. дело - 7,60лв. С тези си вземания ищецът се е присъединил
към изп. дело №*** на ЧСИ Г.И.- С.З.. 2. Ищецът е пристъпил към реализация на
особен залог, предвиден в клаузата на чл.14 ал.2 от договора за банков кредит. Удовлетворяване
на вземането по реда на ЗОЗ – 263 182,55лв. е послужило само за погасяване
на разноски и лихви, но не е стигнало за погасяване на главницата по договора
за кредит. 3. Срешение № 281/05.07.2013г. по т. д. №601/2012г. на ОС - С.З. е
открито производство по несъстоятелност спрямо дружеството – кредитополучател и
издател по записа на заповед - „Р.-1” ООД. От предявените и приети в
производството по несъстоятелност вземания - 314 423.14лв. – присъдена
главница /за която сума като 160 762 евро е издаден горепосоченият изп.
лист/ и 3 961 737,19лв. – главница – или общо 4 276 160,33лв. – главница, както
и лихви и разноски, с първа частична сметка за разпределение е разпределена
сума от 2 044 836,15лв., от която за главница - 1 260 262,75лв. При това
положение е оставал неудовлетворен остатък от главницата в размер на 3 015
897,58лв. 4.С решение №242/18.06.2013г. по т. д. №613/2012г. на ОС - С.З. е
открито производство по несъстоятелност и спрямо втория поръчител по каузалната
сделка и авалист по записа на заповед - „Р.” ООД. От предявените и приети в
производството по несъстоятелност вземания, идентични по размер с предявените и
приети в производството по несъстоятелност на „Р.-1” ООД, с първа частична
сметка за разпределение е разпределена сума от 442 423,96лв., от която за главница
- 418 228,96лв. След извършеното разпределение и удовлетворяване в двете
производства по несъстоятелност, дължимият остатък по договора за кредит е в
размер общо от 5 123 390,72лв. Тъй като този остатък значително надхвърля
предявения за плащане размер по записа на заповед, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „А.-С.” ООД да му заплати сумата
от 100 000 евро, представляваща вземане на ищеца като поемател срещу ответника
в качеството му на авалист по записа на заповед от 22.05.2007г., платим на
предявяване в срок до 30.07.2017г., издаден за 2 600 000лв. и
предявен на 22.08.2016г. за 100 000 евро, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до пълното й изплащане.
С депозирания при първоинстанционното разглеждане на делото
писмен отговор ответникът „А.-С.” ООД е оспорил
предявения иск. Поддържаните пред първата
инстанция възражения, относими за въззивното производство, са възпроизведени
във въззивната жалба и посочени по-горе.
При така посочените твърдения и възражения на
страните, въззивната инстанция намира за установено следното:
Въззивната инстанция, на основание чл.272 от ГПК,
препраща към подробните мотиви на първоинстанционното решение относно
правопораждащите правоотношенията между страните юридически факти: Договор за
инвестиционен кредит ***/22.05.2007г., сключен между „Б.П.Б.“ АД – кредитодател
и „Р.-1” ООД – кредитополучател, с поръчители - ответникът - „А.-С.“ ООД и „Р.“
ООД и отпуснат и усвоен кредит в размер на 2 600 000 евро. За обезпечаване вземането на кредитодателя и
съгласно клаузата на чл.14 ал.5 от договора е издаден запис на заповед от
22.05.2007г. от кредитополучателя „Р.-1” ООД за сумата от 2 600 000
евро, авалиран от „Р.“ ООД и „А.-С.“ ООД. Записът на заповед е платим на
предявяване в срок до 30.07.2017г. и в този срок е предявен на издателя - на
03.08.2016г., а на авалиста „А.-С.“ ООД - на 22.08.2016г. Предявеното за
плащане вземане по ценната книга е за 100 000 евро.
Няма спор, че ищецът е реализирал правата си по
каузалната сделка по реда на заповедното производство. Издадена е заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение - №2511/18.06.2012г. по ч. гр. д.
№3608/2012г. на РС - С.З., с инкорпорирано разпореждане за незабавно изпълнение
срещу кредитополучателя и поръчителите по договора за банков кредит – за сумата
от 160 762 евро – главница, законна лихва, считано от 15.06.2012г.,
разноски – 9 788,46лв. В установително исково производство по чл.422 от ГПК, с влязло в сила решение №443/19.08.2014г. по т.д. № 692/2012г. на Окръжен
съд С.З., е уважен установителният иск спрямо кредитополучателя и поръчителя „Р.“
ООД. Установителният иск е отхвърлен по отношение на поръчителя – ответник в
първоинстанцонното производство и настоящ жалбоподател -„А.-С.“ ООД. Съдът е
приел, че отговорността на поръчителя по каузалната сделка - -„А.-С.“ ООД, не
може да бъде ангажирана, с оглед преклузията по чл.147 ал.1 от ЗЗД и липсата на
съгласие за продължаване на срока по смисъла на чл.147 ал.2 от ЗЗД. С влязло в
сила решение №161/12.05.2015г. по в.т.д. №165/2015г. на ПАС първоинстанционното
решение е потвърдено /въззивното решение не е обжалвано/.
Спорът в настоящия случай и пренесен пред въззивната
инстанция се концентрира върху това – при установената връзка между конкретно
каузално правоотношение и абстрактна сделка - запис на заповед,
освобождаването/неангажиране отговорността на поръчителя по каузалната сделка
проявява ли правен ефект по отношение на отговорността му като авалист по
абстрактната сделка – запис на заповед.
Ищецът черпи права от абстрактната сделка – запис на
заповед. По своята правна природа записът на заповед е абстрактна, формална,
едностранна сделка с менителничен ефект. Законодателят поставя строги
изисквания по отношение на формата на тези видове актове, тъй като същите имат
интензивно участие в гражданския оборот и правната сигурност изисква да имат
достатъчна определеност и тези императивни изисквания са материализирани в
разпоредбата на чл.535 от ТЗ. Представеният по делото менителничен ефект, от
който черпи права ищцата, се явява действителен, тъй като съдържа императивно
установените в чл.535 от ТЗ реквизити.
Поръчителството или авалът е способ за встъпване на външни
лица в менителницата /записа на заповед/ извън издателя или поемателя. То е
задължение, което едно лице, непосочено в менителницата /записа на заповед/
поема заедно с акцептанта, като за това лице се пораждат същите права и
задължения и отговаря при същите условия, при които отговаря и издателят –
чл.485 ал.1 от ТЗ.
При наличието на неопорочена форма на
менителничния ефект по отношение на авалиста се пораждат и важат всички
условия, произтичащи от характера на самата сделка.
Менителничното поръчителство
– авал представлява самостоятелна абстрактна едностранна сделка, което следва
от логическото и систематично тълкуване на чл.485 ал.2 и чл.461 от ТЗ. Поради самостоятелния, неакцесорен характер на
задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопостави на
приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му
противопостави самият хонорат - както абсолютните възражения за
недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно формата/, така
и неговите лични /относителни/ възражения, произтичащи от каузалното
правоотношение. Това следва от изричната разпоредба на чл.485 ал.2 от ТЗ,
според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението,
за което е дадено, е недействително поради каквато и да било причина, освен
поради недостатък във формата. С оглед характера на записа на заповед на абстрактна едностранна
сделка, както и с оглед характера на поръчителството – авал, което също
представлява самостоятелна абстрактна едностранна сделка, не е допустимо авалистите да противопоставят на
приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното
правоотношение между него и издателя на записа на заповед, когато авалистът не
е страна по каузалната сделка. В случая авалистът е страна по каузалната
сделка. Но възражението по чл.147 от ЗЗД не е от категорията „лични“,
правопогасяващи възражения. Самостоятелният характер на задължението на
авалиста и абстрактният характер на менителничното поръчителствоа е една от
най-съществените специфики на авала в сравнение с поръчителството в
гражданското и търговското право. Ето защо принципът за акцесорност на договора
за поръчителство в гражданското право, установен в разпоредбата на чл.147 от ЗЗД, не намира нормативна опора в правния режим на менителничното
поръчителство, уредено в чл.483 – чл.485 от ТЗ като самостоятелно /неакцесорно/
от главното задължение. Единственото изключение от този принцип на
самостоятелност на авала е предвиден в чл.485 ал.2 от ТЗ, според който само липсата
на редовен от външна страна менителничен ефект рефлектира и върху задължението
на авалиста. Това произтича от обстоятелството, че за разлика от
поръчителството в гражданското право при авала един и същ документ
материализира волеизявленията, които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото
задължение. Менителничното поръчителство е резултат единствено от едностранното
волеизявление на авалиста, от което настъпват неговите правни последици. Не е
необходимо съгласие на кредитора по ефекта за разлика от поръчителството по
гражданското право, при което правопораждащият задължението на поръчителя
юридически факт е сключеният между кредитора и поръчителя договор – чл.138 ал.1
от ЗЗД. Поради изложеното разпоредбите на чл.146, 147, 148 от ЗЗД не намират
приложение при менителничното поръчителство. В този смисъл всички доводи на
жалбоподателя, свеждащи се до преклузията по чл.147 ал.1 от ЗЗД и до отречената
му отговорност в качеството му на поръчител с влязлото в сила решение по
установителното исково производство по чл.422 от ГПК, се явяват неоснователни.
Оттук следва и неоснователност на правопогасяващите
възражения за погасяване на вземането по менителницата по давност.
Погасителната давност не може да се свърже с предсрочната изискуемост на
вземането по каузалната сделка, както се твърди във въззивната жалба. Както се
посочи записът на заповед е предявен за плащане за сумата от 100 000 евро
на ответника – авалист на 22.08.2016г. Исковата молба е депозирана в
деловодството на съда на 05.09.2017г., т.е. - в рамките на тригодишния срок по
чл.531 ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.483 от ТЗ.
Неоснователно и бланкетно въведено е позоваването на
злоупотреба с процесуални права от страна на приносителя на записа на заповед.
Вярно е, че установената недобросъвестност на приносителя изключва правото на
последния да иска изпълнение от авалиста в случаите, когато могат да му бъдат
противопоставени личните възражения на хонората, в това число и възражението му
за наличие на съдебно признато изпълняемо право в полза на приносителя. В тези
случаи, както и в случаите на доказана злоупотреба с право, авалистът може да
противопоставя успешно на приносителя и личните възражения по каузалното
правоотношение, дори и когато не е страна по същото, макар това право по
принцип да не му принадлежи. Вярно е, че в случая е налице съдебно признато
изпълняемо право в полза на приносителя. Вярно е и че са безспорно установени
факти за осребряване имуществото на издателя по записа на заповед – „Р. -1“ ООД
и втория поръчител – „Р.“ ООД в рамките на универсално изпълнително производство
– производство по несъстоятелност и частично погасяване на задълженията по
каузалната сделка. Тези факти са обаче добросъвестно изведени от самия
приносител по абстрактната сделка в обстоятелствената част на исковата молба.
Това изключва фигурата на „злоупотреба с право“, тъй като ищецът не се домогва
да реализира „двойно плащане“, а претендира част от остатъка по задължението
/само предявения размер на вземането по записа на заповед/, отчитайки
погашенията в резултат на принудителното изпълнение. Вземането по записа на
заповед е в размер на 2 600 000 евро. Записът на заповед е платим на
предявяване. Т.е. – правата на приносителя са обусловени от предявяването.
Претенцията на ищеца е за предявения размер от 100 000 евро. Следователно
за основателността на претенцията, включително и за да се обоснове
неоснователността на възражението за злоупотреба с право, от значение е това –
след извършено погасяване на задължението в рамките на индивидуално
изпълнително производство, както и в рамките на производствата по
несъстоятелност, налице ли е остатък от задължението в размер на 100 000
евро. В тази връзка при първоинстанционното разглеждане на делото е допусната
съдебносчетоводна експертиза. При хипотезата на чл.266 ал.1, т.2 от ГПК е
уважено съдържащото се във въззивната жалба доказателствено искане за
установяване на обстоятелства - погасяване на задължението, след датата на
приемане на заключението от съдебносчетоводна експертиза, допусната при
първоинстанционното разглеждане на делото. Индиция за липса на злоупотреба с
право е и процесуалното поведение на въззиваемата страна - в представения в
срока по чл.263 от ГПК отговор на въззивната жалба не се възразява по така
предявеното доказателствено искане. Допуснатата при въззивното разглеждане на
делото съдебносчетоводна експертиза е с формулирана задача: след като се
запознае с данните по делото, с производството по несъстоятелност на „Р. - 1“
ООД, ЕИК ... и с производството по несъстоятелност на „Р.“ ООД, с ЕИК ... - съответно
т.д. №601/2012г. и т.д. №613/2012г. по описа на ОС С.З., съответно – данните
относно изготвени и одобрени сметки за разпределение по партидата на двете
дружества в ТР РЮЛНЦ; с данните по изпълнително дело №953/2012г. на ЧСИ К.А., с
рег. №..., с район ОС С.З., да представи заключение: извършени ли са други
погашения на задължения, произтичащи от договор за инвестиционен кредит ***/2007
от 22.05.2007г. след 02.01.2019г., и ако са извършени - каква е непогасената
част от задължението по този кредит. В отговор на така поставената задача,
вещото лице П. Т. е дало заключение: непогасените задължения по обезпечената
със записа на заповед каузална сделка са в общ размер на
2 423 156,87лв. – главница и законна лихва, от които само главницата
е в размер на 1 294 814,26лв. Заключението от съдебносчетоводната
експертиза, като компетентно изготвено и неоспорено от страните, съдът
кредитира изцяло. Следователно предявената на авалиста сума за плащане –
100 000 евро и претендирана в настоящето производство не е погасена и е
дължима.
От това следва и неоснователността на оплакването на
жалбоподателя за неустановеност на общия размер на вземането. Неоснователно е и
твърдението, че общият размер на вземането, като предмет на иска, не е
конкретно посочен от ищеца, а в диспозитива на решението не е упоменато, че
присъждането е по частичен иск, както и несъвместимото с настоящия казус
позоваване на Тълкувателно решение по тълк.д. №3/2016г. В исковата молба ищецът
конкретно е посочил какъв е остатъкът от цялото вземане. А предмет на заявената
претенция и на настоящето производство е само предявената част от вземането
100 000евро, което е намерило израз и в диспозитива на обжалваното
решение.
По изложените съображения въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №145/14.03.2019г., постановено по търг. д. №271/2017г.
по описа на окръжен съд С.З., с което „А.-С.”
ООД, ЕИК ... е осъдено да заплати на „Б.П.Б.” АД, *** /заличено вследствие
преобразуване - вливане в „Ю.Б.“ АД с ЕИК ***/ сумата от 100 000 евро,
представляваща вземане на ищеца като поемател срещу ответника в качеството му
на авалист по запис на заповед, с дата на издаване 22.05.2007г. и място на
издаване гр. С. бул. „В.“ №3, издаден от „Р.-1” ООД, ЕИК ..., в полза на „Б.П.Б.“
АД, ЕИК ..., със седалище ***, за сумата от 2 600 000 евро, който запис на заповед е платим на
предявяване в срок до 30.07.2017г. при „Б.П.Б.“ АД, *** издаден без протест и
без разноски, като записът на заповед е авалиран от „А.-С.” ООД, ЕИК ..., и „Р.“
ООД, ЕИК ..., ведно със законната лихва върху главницата от 100 000 евро,
считано от 05.09.2017г. до окончателното изплащане; „А.-С.” ООД е осъдено да заплати на „Б.П.Б.” АД сумата от 17
123,32лв. - разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: