О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е №260093
гр.
Кюстендил 4.11.2020 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд, наказателна колегия в открито заседание
на четвърти
ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.
При секретаря Вергиния Бараклийска и с участието на
прокурора от КнОП КОСТАДИН БОСАЧКИ, като разгледа
докладваното от съдия ЦЕКОВА ВЧНД № 559 по описа за
2020 г. и, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство по чл.65 ал. 8 във вр. с ал.1 и 4 НПК и е
образувано по частна жалба на В.Н.К., ЕГН ********** подадена
чрез защитника му адв.И.А. ***, срещу Определението на КРС от 13.10.2009 г., с което е
оставено без уважение искането му за изменение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” в по-лека
такава. В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на определението поради липса на визираните в чл.63 ал.1 НПК предпоставки за вземане на най-тежката МН“задържане под стража“ - наличие
на постоянен и настоящ адрес ***, споделено родителство относно малкия му син и
липса на опасност от извършване на ново престъпление поради липса на осъждания.
Моли се за отмяна на отхъврлителонто определение на ДнРС и изменение на МН
от“задържане под стража“ в „подписка“.
Становището на Окръжна прокуратура е за
неоснователност на жалбата.
Обвиняемият желае определяне на по-лека МН по съображения от битов характер.
След преценяване на материалите по досъдебното
дело и приложените дела, при условията на чл.65 ал. 8 във вр. с ал.1 и ал.4 НПК,
съдът намери искането за неоснователно, по следните съображения:
В.Н.К.,*** е привлечен като обвиняем по ДП вх.№ 1713/2020 г., ДП №
633/2020 г.по описа на РП – Дупница, ДП № 498/2020 г. по описа на РУ - Дупница с Постановление от
1.09.2020 г. за престъпление по чл. 144 ал.3 във вр. с ал.1 НК – за това, че на
3.08.2020 г. около 20,10 часа в гр.Дупница, се е заканил на Д.Н. ***, с
престъпление против личността му - убийство с думите: “Децата ти ще останат
сираци“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
С влязло в сила на 19.08.2009 г. Определение на ДнРС, постановено на 4.09.2020 г. по ЧНД № 778/2009 г. по описа на съда, по отношение на него е взета първоначална мярка
за неотклонение”задържане под стража”. Съдът, наложил тази мярка за
неотклонение е приел в мотивите на определението си, че: за престъплението, в
чието извършване К. е обвинен, се предвижда наказание „лишаване от свобода“; че
от събраните в досъдебното производство доказателства може да се направи
обосновано предположение, за съпричастност към престъплението, за което е привлечен като
обвиняем и че са налице по отношение на него и предпоставките по чл.63 ал.1 НК
– съществуването на реална опасност от извършване на друго престъпление предвид съдържанието на отправената закана и
наличие на други висящи досъдебни производства, които обстоятелства не се
опровергават от представените характеристични данни.
Това определение е потвърдено с последващо определение на КнОС от
14.09.2020 г., постановено по ЧНД № 456/2020 г., като опасността от извършване
на друго престъпление е мотивирана от въззивния състав, изхождайки от характера
и тежестта на престъплението, в чието извършване е обвинен, което е тежко умишлено
по см.на чл.93 т.7 НК.
С обжалваното определение, постановено по
реда на чл.65 ал.4 НПК ДнРС е приел, че от
момента на постановяване на това определение до настоящия момент не са
представени каквито и да било данни за настъпила промяна в горепосочените
основания за вземане на първоначалната мярка за неотклонение по отношение на К..
Доказателствата сочат на обоснованото предположение, че той е съпричастен към
престъплението, в което е обвинен и са налице и останалите две предпоставки на
чл.63 ал.1 НК – опасност от извършване на друго престъпление и опасност от укриване.
По тези съображения съдът е приел искането за изменение на взетата МН”задържане
под стража” за необосновано и го е оставил без уважение.
Така постановеното определение настоящият
съдебен състав намери за правилно и законосъобразно като правен резултат. В
настоящото производство съдът следва да прецени законността на задържането. В
рамките на тези си правомощия въззивният съд приема, че са налице две от трите
кумулативни предпоставки на чл.63 ал.1 НПК – обосновано предположение за
съпричастност към престъплението, в чието извършване К. е обвинен и реална
опасност от извършване на друго престъпление.
Обоснованото предположение за
съпричастност към престъплението, за което К. е обвинен, е съществувало в
момента на вземане на мярката му за неотклонение“ задържане под стража“ и
продължава да е неопровергано и съществуващо и към настоящия момент. Този извод
се базира на всички събрани до момента писмени и гласни доказателства в
досъдебното производство.
Реалната опасност от извършване на друго
престъпление, обоснована с наличието на висящи досъдебни производства и със съдържанието
на заканата, възприети при вземане на
първоначалната МН, са непроменени към настоящия момент. Тази реална опасност се
извлича и към настоящия момент от тежестта на престъплението, за което К. е
привлечен като обвиняем, което е тежко умишлено престъпление по см.на чл.93 т.7 НК, с предвидено наказание“лишаване от свобода“ до 6 години. Освен това, както
е приел и ДнРС в обжалваното определение, по отношение на Капланове налице и друго висящо ДП за престъпление по чл.339
ал.1 НК, за което е била постановена МН“домашен арест“.
Що се отнася до съдебното минало на
обвиняемия, той се счита неосъждан. Но в справката за съдимост фигурира едно наказание по реда на чл.78 а НК, което е било наложено за престъпление по чл.130 ал.1 НК –престъпление срещу
личността, каквото е и процесното обвинение. Затова с още по-голяма сила следва
да се приеме, че е налице съвсем реална опасност от извършване на друго
престъпление. Т.е. не е налице хипотезата на чл.63 ал.3 НПК за промяна на
взетата МН поради необорване на тази презумпция.
Тези две кумулативно налични предпоставки
обосновават фактическия състав на чл.63 ал.1 предл.І-во НК за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение”задържане под стража”.
И въпреки че обвиняемият съгласно чл.65 ал.1 НПК има право по всяко
време на досъдебното производство да поиска изменение на мярката си за
неотклонение, настоящият съдебен състав
съобразно правомощията в това производство, визирани в чл.65 ал.4 НПК
прие, че не са налице основания, обуславящи изменение на взетата спрямо К.
най-тежка МН”задържане под стража” в по-лека такава. Не са представени нови доказателства, обсноваващи настъпването
на нови обстоятелства, които да налагат промяна на взетата мярка. Не са събрани
доказателства, опровергаващи наличието на реалната опасност от извършване на
друго престъпление, тъй като към 31 август 2020 г. , когато според повдигнатото
му обвинение за престъплението по чл.144 ал.3 НПК, обвиняемият е търпял
МН“домашен арест“ по друго обвинение. А това обосновава извода, че при втората
по-лека по степен от задържането под стража не е била препятствие от извършване
на друго деяние.
За прецизност следва да се посочи, че настоящият състав не намира данни от
досъдебното производство, сочещи на реална опасност от укриване на обвиняемия,
който различен извод от този на І-инстанционния съд за това обстоятелство не
променя правилността на горния извод за кумулативното наличие на две от трите
предпоставки на чл.63 ал.1 НПК за вземане на най-тежката МН.
Единственото новонастъпило обстоятелство е
изминалия 2-месечен срок на задържането на К., което обаче не представлява
основание за промяна на МН, тъй като времето на задържането му от 2 месеца до
днес е в рамките на разумните срокове и в цифровия диапазон на НПК, определен
за досъдебното производство.
Доводите за необходимост от грижа към
малкия син на обвиняемия, както и към неговите родители не са доказателства,
опровергаващи опасността от извършване на друго престъпление и обосноваващи
хипотезата на чл.63 ал.3 НПК за изменение на МН в по-лека. Задържането на К. за
срок от 2 месеца не е в противоречие с чл.6 ЕКПЧОС, тъй като разследването е
все още в своя начален етап – постановлението за привличане е от 1.09.2020 г.
Водим от изложеното и на осн.чл.65 ал.4 НПК, КОС
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260078/30.102020 г. на ДнРС, постановено
по ЧНД № 1048/2020 г. по описа на съда, с което е оставено без уважение искането
на В.Н.К., ЕГН **********,
привлечен като обвиняем по ДП вх.№ 1713/2020 г., ДП № 633/2020 г.по описа на РП
– Дупница, ДП № 498/2020 г. по описа на
РУ - Дупница за изменение на
наложената му мярка за неотклонение „задържане под
стража” в по-лека такава.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: