ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Русе, 15.01.2020 год.
Административен съд - Русе, в закрито заседание
на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав :
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря ………….……......................…….…………….…… и с участието на прокурора ………………….….....................….………….. като разгледа докладваното от ……….
съдията …………………….... адм.д. №
21 ……………....…..… по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
по чл.166, ал.4 от АПК.
Постъпила е
жалба от В. Б. М. от гр.Русе против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по Закона за движението по пътищата. Ведно с оспорването
е направено особено искане за спиране изпълнението на акта на полицейския орган,
като жалбоподателят обосновава с недоказаност на фактите.
Оспорващата страна не сочи доводи и не
представя доказателства за наличието на обстоятелствата, визирани в чл.166,
ал.2 АПК – предварителното изпълнение на заповедта да би могло да причини
значителна или трудно поправима вреда.
След като прецени направеното искане и
данните в представените писмени доказателства, съдът намира следното:
С изрично разписаното правило на чл.172, ал.6 ЗДвП, специалният закон е допуснал
предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка. Предвид препращането към процедурните правила по АПК с
предходната разпоредба на чл.172, ал.5 ЗДвП от глава 6-та „Принудителни
административни мерки” на закона и като се съобрази уредбата в чл.166, ал.4 АПК,
съдът намира за допустимо настоящото производство по искане за спиране на допуснато
по силата на отделен закон предварително изпълнение на административен акт.
При преценка за основателността му, съдът счита, че е приложима
разпоредбата на чл.166, ал.2 АПК, тъй като специалния закон - ЗДвП, не извежда
материално-правни предпоставки, обуславящи спиране на допуснатото от закона
предварително изпълнение. В настоящия случай не се изтъкват съображения, че
това предварително изпълнение може да причини на оспорващия значителна и трудно
поправима вреда, а установяването на тези обстоятелства е в доказателствена
тежест на оспорващия. Доказателства следва да бъдат представени на съда при
направеното искане, за да се извърши преценка относно възможността да бъдат
нанесени значителни или трудно поправими вреди. Ето защо позоваването на
пороци в производството по издаване на оспорената заповед не представлява
изпълнение на това процесуално задължение.
От друга страна, приемането от законодателя на разпоредба, установяваща
отклонение от общото правило за суспензивния ефект на подадена жалба против
административен акт, сочи, че още с приемането на такава норма са отчетени
онези особено важни обществени интереси, които се налага да бъдат охранени с
предварителното изпълнение на административния акт. С оглед волята на
законодателя, а и трайната съдебна практика в тази насока, за да спре съдът
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административен акт,
жалбоподателят следва да установи наличието на интерес, който по степен на
важност да е от категорията на предвидените от законодателя (нормативно установени
и в чл.60, ал.1 АПК) и да е противопоставим на онзи държавен или обществения
интерес, в чиято защита е нормативно въведено предварителното изпълнение – в
случая осигуряване безопасност на движението по пътищата. По делото липсват
доказателства за наличието на такива обстоятелства.
Водим от
горното, на осн. чл.166, ал.3 вр. ал.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
без
уважение искането на В.Б.М. за спиране на допуснатото от закона
предварително изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ №19-1085-001299 от 10.12.2019
г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе.
Определението може да бъде обжалвано пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му на жалбоподателя.
Съдия: