Решение по дело №359/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			01.07.2020
					Дупница

 

Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	24.06.		2020

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Румяна Агонцева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		359		2020

 

                              дело №                          по описа за                          г.

 

В.Б.Й., ЕГН **********, адрес: ***, е предявил срещу Й.Б.Й., ЕГН **********, адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК, и чл.537, ал.2 ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника правото на собственост на ищеца върху ½ ид. част от поземлен имот с идентификационен № 04220.55.475 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Бистрица, община Дупница; на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт № 46, т. ІV, , рег.№ 4528, д.№ 588 от 13.11.2018 г. на нотариус Стефан Сотиров за размера над ½ ид. част. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици при равни права на основание наследство от баща им Борис Александров Й., починал на 13.10.2013 г., на поземлен имот с идентификационен № 04220.55.475 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Бистрица, община Дупница, област Кюстендил, одобрени със заповед № 300-5-60 от 05.08.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение; адрес на поземления имот: село Бистрица, ул. „Гергана''; площ: 448 кв. м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма: номер по предходен план: 55.390; при съседи: поземлени имоти с идентификатори: № 04220.55.474, № 04220.55.463, № 04220.7.47, № 04220.55.386, № 04220.55.387 и № 04220.55.388.

В началото на 2020 г. ищецът научил, че ответникът с нотариален акт № 46, т. ІV, рег.№ 4528, д.№ 588 от 13.11.2018 г. на нотариус Ст. Сотиров е признат за собственик на описания имот.

В постъпилия писмен отговор се сочи, че процесният имот не е наследствен на страните, тъй като не е принадлежал на техните родители. Ответникът е владял имота в продължение на 30 години заедно със съседния поземлен имот с идентификационен № 04220.55.474, като двата имота са оградени с обща ограда. По гр. дело № 1964/2018 г. по описа на ДнРС, образувано по иск от Й.Б.Й. срещу В.Б.Й. с правно основание чл.30 ЗН, ответникът /настоящ ищец/ не е посочил процесния имот като попадащ в наследството от родителите на страните.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за наследници, В.Б.Й. и Й.Б.Й. са наследници по закон /синове/ на Борис Александров Й., починал на 13.10.2013 г., и на Цвета Евтимова , починала на 22.02.2018 г.

С нотариален акт №172, том ІІІ, дело №1553/1992 г. на нотариус Олег Велинов ответникът е признат за собственик на основание придобивна давност на описания в отговора като съседен на процесния /видно и от представената скица/  поземлен имот с идентификационен № 04220.55.474 - дворно място в с. Бистрица с площ 990 кв. м., ведно с намиращата се в имота масивна двуетажна жилищна сграда.

С нотариален акт № 46, т. ІV, рег.№ 4528, д.№ 588 на нотариус Ст. Сотиров на 13.11.2018 г. ответникът е признат за собственик на основание придобивна давност на процесния поземлен имот с идентификационен № 04220.55.475.

От свидетелските показания се установява, че ПИ № 04220.55.475 и ПИ № 04220.55.474 още приживе на родителите на страните са били оградени с обща ограда, като в ПИ № 04220.55.474 се намира дома на ответника и семейството му, а процесният ПИ № 04220.55.475 се е ползвал като зеленчукова градина.

Свидетелката Цветанка Сантева /дъщеря на ответника/ сочи, че част от процесния имот била ползвана приживе от родителите на страните; след като те починали, две-три години бил обработван от ищеца, а през последните три години – от нейното семейство, като едва в този период, след възникването на спор за собствеността, свидетелката разбрала, че с общата ограда са оградени два имота, а не един. Свидетелката   –  /снаха на ответника/ също сочи, че приживе родителите на страните с позволението на ответника ползвали процесния имот, който бил разграничаван с вада от съседния ПИ № 04220.55.474. Свидетелката уточнява, че тази вада приживе я правел бащата на страните, като процесният имот бил ползван и от ищеца и семейството му, както и от семейството на ответника, за разлика от съседния ПИ № 04220.55.474, който бил стопанисван само от семейството на ответника.

Свидетелката   /във фактическо съпружеско съжителство с ищеца/ сочи, че приживе родителите на страните живели при нея и ищеца, стопанисвали процесния имот с помощта на ищеца, като нито съседите, нито членове на семейството им оспорвали ползването на имота.   

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е положителен установителен иск за собственост и в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание, а в тежест на ответника е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца. Предвид спора относно наследствения характер на имота, в тежест на ищеца е да установи, че е бил собственост на бащата на страните Борис Александров Й..

В тежест на ответника е установяването на периода от време, в който е упражнявал фактическа власт върху имота.

По делото е безспорно, че процесният ПИ № 04220.55.475 и ПИ № 04220.55.474 още приживе на родителите на страните са били оградени с обща ограда. Въпреки това от събраните гласни доказателства се установи, че двата имота са ползвани по различен начин: всички свидетели сочат, че за разлика от ПИ № 04220.55.474, стопанисван само от ответника и семейството му, процесният имот бил ползван от родителите на страните, от ищеца и от ответника.

Този различен начин на ползване обосновава извода, че ответникът не е считал процесния имот за свой. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че ответникът се е снабдил през 1992 г. с нотариален акт за придобиване на собственост на основание давност само по отношение на ПИ № 04220.55.474. Съдът не кредитира заявеното от свидетелката Цветанка Сантева, че ответникът смятал двата имота за един, предвид пълното съвпадение на площта на ПИ № 04220.55.474 по съставения през 1992 г. нотариален акт и по сега издадената скица по актуалния план на селото. От свидетелските показания еднозначно се установява, че двата имота винаги са били ясно отграничени един от друг посредством вада, като разпитаната по инициатива на ответника свидетелка   –  сочи, че тази вада приживе прокарвал бащата на страните Борис Александров Й..

Това поведение на Борис Александров Й. съдът счита за несъмнен израз на упражняваната от него фактическа власт върху процесния имот, като посредством вадата бащата на страните е отграничавал имота, който счита за свой и който обработвал заедно с майката на страните, от имота, в който живеел ответникът и семейството му. От показанията на свидетелката   се установи, че нито ответникът, нито трети лица са се противопоставяли на владението върху процесния имот, упражнявано от родителите на страните. Ответникът не ангажира доказателства за манифестирано пред тях отричане на владението им и за установяване на свое владение върху процесния имот.

Поради това съдът счита за установено по делото, че процесният имот приживе е бил собственост на родителите на страните. Ирелевантно за предмета на доказване е обстоятелството, че по предходно производство по иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН /по което ответник е бил В.Б.Й./ процесният имот поради пропуск или по други причини не е бил включен в наследствената маса; по посоченото производство не е разрешен със сила на пресъдено нещо спор за правото на собственост върху процесния имот.

По делото се установи, че едва след смъртта на родителите на страните - през 2018 г., ответникът е оспорил правото на ищеца да ползва процесния имот и е започнал да го обработва изцяло сам. Така по явен и недвусмислен начин той е показал отричане владението на другия сънаследник – ищеца. Друго действие, манифестиращо отричане владението на съсобственика, е снабдяването с нотариален акт за собственост върху целия имот отново през 2018 г.

От 2018 г. до датата на предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК /с който е прекъсната давността на основание чл.84 ЗС вр. с чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 17.02.2020 г., давностният срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл. Поради гореизложеното съдът приема, че възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност е неоснователно и процесният имот не е изгубил съсобствения си характер.

Съсобствеността в конкретния случай произтича от наследяване по закон и съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗН страните притежават по ½ идеална част от имота, което обуславя и уважаването на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Предвид обстоятелството, че ответникът не е придобил по давност идеалните части от процесния имот, притежавани от ищеца, следва да се уважи като основателно искането по чл.537, ал.2 от ГПК за съответна отмяна на нотариален акт № 46, т.ІV, рег.№ 4528, д.№ 588 от 13.11.2018 г. на нотариус Стефан Сотиров – за размер от ½ идеална част.

Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството в размер на 386, 70 лв.

Воден от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Б.Й., ЕГН **********, че В.Б.Й., ЕГН **********, е собственик на основание наследяване от Борис Александров Й., починал на 13.10.2013 г., на ½ ид. част от поземлен имот с идентификационен № 04220.55.475 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Бистрица, община Дупница, област Кюстендил, одобрени със заповед № 300-5-60 от 05.08.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение; адрес на поземления имот: село Бистрица, ул. „Гергана''; площ: 448 кв. м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма: номер по предходен план: 55.390; при съседи: поземлени имоти с идентификатори: № 04220.55.474, № 04220.55.463, № 04220.7.47, № 04220.55.386, № 04220.55.387 и № 04220.55.388.

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 46, т. ІV, рег.№ 4528, д.№ 588 от 13.11.2018 г. на нотариус Стефан Сотиров, с който Й.Б.Й., ЕГН ********** е признат за собственик на основание придобивна давност на процесния поземлен имот с идентификационен № 04220.55.475 за размер от ½ ид. част.

ОСЪЖДА Й.Б.Й., ЕГН **********, да заплати на В.Б.Й., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 386, 70 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: