№ 220
гр. Пловдив, 07.02.2023
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХIX – касационен състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети януари, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ТАТЯНА ПЕТРОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ПЕТЪР КАСАБОВ |
|
При секретар |
ПЕТЯ ДОБРЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.адм. дело № 3071
по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационна
жалба на И.С. И. *** срещу решение №
1968/09.11.2022 г. по адм. д. 743/21 на Административен съд Пловдив.
С подадената от И. жалба се обжалва
решението в отхърлителната част. Иска отмяната му, като се постанови друго по
съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в претендирания
размер.
В съдебно заседание, касаторът И. не се
явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния
му представител, в което излага аргументи по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита
оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се
остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Производството
пред АС Пловдив е образувано и се е развило по искова молба от И.С. И. ***, чрез адв. В.С. против
ГД“Изпълнение на наказанията„- София и Министерство на правосъдието, гр. София.
Искът е предявен за неимуществени вреди за периода 28.06.2018 до 22.03.2021 г.
в размер на 50 000 лв. В исковата молба са изложени твърдения, че през цялото
време, ищецът е в помещения с липса на
достатъчно жилищна площ (под 3 кв.м. нетна площ на човек), липсата на достъп до
течаща вода и санитарен възел, мръсни и олющени стени в килиите, покрити с
мухъл, стар и скъсан балатум. Посочва, че в килиите има гризачи, дървеници и
хлебарки, както и че са без достатъчни достъп на естествена светлина и чист
въздух. Според ищеца зимно време е много студено, а лятно – много горещо, както
и че му предлагат да работи доброволен труд със стъклена вата без предпазни
маски. На следващо място ищецът посочва, че има херния и страда от дископатия и
от белодробно заболяване, но не го лекуват. Посочено е, че причинените
неимуществени вреди, се изразяват в
обида, огорчение, чувство на малоценност и принуда да търпи и върши неща
противни на волята му.
С оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните
в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал
относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият
съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по
делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни
изводи.
С решението си по делото административният съд е осъдил
ГДИН София да заплати на ищеца сумата от 1780 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за исковия период, като отхвърлил иска над тази сума до
пълно предявения размер от 50 000 лв. като неоснователен.
За да постанови този резултат, съдът е приел от
фактическа страна следното:
И.С.И. е бил задържан под
стража на 24.04.2010г. в 3-то РПУ – София и отведен в ареста в Хасково за
времето до 27.09.2010г. От 27.09.2010г. до 07.02.2012г. е пребивавал в Затвора
- гр.Стара Загора и от 07.02.2012г. в Затвора - гр.Пловдив. Видно от представените
по делото докладна записка до Началника на Затвор - гр.Пловдив, писмен отговор
на ответника и справка от Затвор – гр.Стара Загора, ищецът изтърпява наказание
в размер на 20г. лишаване от свобода, като е постъпил в затвора в гр.Стара
Загора на 30.09.2010г., а в Затвора в гр.Пловдив е постъпил на 09.02.2012г.
С решение от 15.02.2019 год. по административно дело №
1894 по описа на съда за 2018год., Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София е осъдена да заплати на И.С.И., ЕГН ********** ***
сумата от 9 000 /девет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди за периода от 24.04.2010г. до датата на подаване на
исковата молба – 22.06.2018г. ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 22.06.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния и заявен размер от 50 000 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
В
съдебното производство пред първоинстанционния съд
претенциите са за периода след 22.06.2018г., до приключване на съдебното
дирене.
В представената справка от
Началника на затвора- Пловдив е
посочено, че всички спални помещения в които е бил настаняван са били със
самостоятелен санитарен възел и постоянно течаща вода, като във всички има
много добър достъп до естествена дневна светлина, прозорците са ПВЦ дограма
/отваряеми/ и че проветрението зависи от желанието на самите лишени от свобода.
Изложено е още, че в рамките на деня всички лишени от свобода имат достъп до
престой на открито не по-малко от един час дневно, като отделно от това се
конвоират до затворническия магазин, библиотека, баня, храна, през който
времеви период имат възможност за достъп на открито. Изложено е, че през
светлата част на деня спалните помещения не се заключват и лишените от свобода
могат свободно да се предвижват в коридора. В писмото, началника на затвора
гр.Пловдив, сочи че имат сключен централен договор /от ГДИН гр.София/ с
обезпаразитяваща фирма, която месечно третира кухненските блокове и общите
помещения, като при постъпили оплаквания винаги са се третирали и спалните
помещения на лишените от свобода. Към писмения отговор е приложено медиц.
Становище от д-р Д. , лекар – ориднатор
към Медицинския център към затвора Пловдив, ведно с приложени епикризи и становище от ИСДВР Е. К.. В становището си К. – инспектор „Социални дейности и
възпитателна работа“ в затвор гр.Пловдив до Началника на затвор гр.Пловдив е
посочено, че всички молби и жалби на лишените от свобода се завеждат в
специален регистър и се предвижват навреме, както и че от постъпването си до
настоящия момент И.И. е настанен в спално помещение № 82, което е с размер
56,09кв.м., без да бъде включен санитарния възел. Посочени са периода на
обитаваното спално помещение от ищеца , както и периодите, когато са съжителствали между 11 и 18 лишени от свобода.
Прието
е, че в спалното помещение И. е имал достъп до санитарен
възел с постоянно течаща вода, както и че затвора се отоплява с централно
парно, а спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за
естествена вентилация. Според К., хигиената се поддържа от самите лишени от
свобода, като се изготвят месечни графици за поддържането й, както в спалните
така и в общите помещения. Посочено е, че всяка година затвор гр.Пловдив е имал
сключен договор с фирма за дератизация и дезинсекция, като са осъществявани
третирания в спалните помещения, кухненския блок и общите помещения. Относно
назначаването на работа К. е посочил, че това става по желание на лишения от
свобода с негова молба, като И. е работил до 15,04,2020г. в цех „Обособено производство“ и е спрян от
работа, поради неизпълнение на
задълженията си и грубо и арогантно държане към служителите в обособеното производство.
В
докладна записка на лекар – ординатор
към Медицинския център към затвора Пловдив до Началника на Затвора Пловдив е
посочено, че в МЦ в Затвора Пловдив регулярно извършват прегледи външни
медицински специалисти, като лишения от свобода И.С.И. многократно е
консултиран с различни специалисти по повод на заболяванията му.
По
искане на ищеца, с оглед установяване наведените в исковата молба твърдения, по
делото е допуснат до разпит свидетеля С. М. М., който понастоящем пребивава в
Затвора Пловдив (от 2015г.). Свидетелят посочва, че познава И.И. от Затвора, от
обособеното производство. По отношение на условията сочи, че в килията има
гризачи, в тоалетната дупка и че е пълно
с дървеници. Свидетеля сочи , че нямат топла течаща вода в килията. Знае че И.
има здравословни проблеми , кашля, храчи , има туберкулоза , открили му и
хепатит, но продължават да го държат в същата стая.
Разпитан
е и св. А. Г. К.. Свидетелят посочва, че познава И.И. от Затвора, от 2013г.,
когато в килията били 10 човека, и че работи в
обособеното производство. По отношение на условията сочи - към 2013г. ,
че в килията има гризачи, дървеници и
хлебарки. Свидетеля не знае И. да има
здравословни проблеми , както и заявява , че след 2020г. не е в една килия с
него.
От изготвената по делото СМЕ е установено,
че И. страда от късни последици от туберкулоза на
дихателните пътища и от херния –по данни на д-р Д.. Според заключението на
вещото лице ищецът е лекуван
адекватно от съответните специалисти и
по правилата на добрата медицинска практика. Вещото лице категорично, че описаното медицинско състояние на И. , по
никакъв начин не прави престоят му по тежък в затвора и състоянието му не се
влияе от пренаселеността в килията.
От правна страна, първоинстанционния
съд е приел, че в проведеното исково производство са установени 222
денонощия, в които касаторът пребивавал в пренаселени килии, в които са се
падали по- малко от 4 кв. м. площ на лишена от свобода. Освен
пренаселеността, съдът не е констатирал
други нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, в резултат на действия или бездействия на
затворническата администрация. Преценил е, че обезщетение в размер на 1780 лв.
съответства на критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите
по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът, на
първоинстанцинния съд, установен от доказателствената съвкупност и при правилно
разпределена доказателствена тежест, че установеното нарушение, в резултат на
бездействието на администрацията на затвора да осигури на касатора достатъчно
жилищна площ, се установява за 222 денонощия. Стъпвайки на общоприетите
житейски критерии за справедливост в чл. 52 от ЗЗД и съобразявайки актуалната
практика на Съда по правата на човека, законосъобразно първоинстанционният съд
е определил и размера на полагащото се на касатора обезщетение от 1780 лв. за
спорния период.
Касационната жалба е бланкетна и в нея
не се съдържат възражения или доводи, които не са обсъдени от
първоинстанционния съд.
Обобщено казано, касационната инстанция
заключава, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. Решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XIХ – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1968/09.11.2022
г. по адм. д. 743/21 на Административен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.