Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 30.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІ - ми състав, в публично съдебно заседание на 15 април, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ
административно
дело № 280 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от Л.Н.А. *** против заповед № РД-01-3281
от 18.12.2017 г. на Кмета на Община Русе, с която е одобрен Подробен
устройствен план (ПУП) – План за регулация и застрояване и Работен устройствен
план на УПИ VІІ-5818 в кв. 269 по плана на гр. Русе.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта.
Претендира се отмяната на оспорения акт в цялост.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
Кмет на Община Русе, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност
на жалбата. Претендира разноски.
В съдебното производство са конституирани заинтересовани страни, от които:
заинтересованите
лица: Ц.Р. Доганова – Гюрчева, представлявана от адвокат-пълномощник К.К. и П.Н.С.,
представляван от адвокат-пълномощник Евгения К., по съществото на спора
развиват съображения за неоснователност на оспорването. Заинтересованата страна
П.Н.С. претендира и присъждане на направените по делото разноски.
заинтересованите
лица: А.К.В., С.Х.Д., И.К.И., С.П.С., К.И.М., Д.Г.П. не вземат становище по
основателността на жалбата.
Съдът, след като съобрази
становищата на страните и събраните по делото доказателства, след служебна проверка за законосъобразност
на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
фактите
По Искане вх. № УТ-27-3 от 25.01.2017 г. от
Ц.Р. Д., С.Х.Д. (С.), В. Н. Д., С.П.С., К.И.М., И.К.И., Д.Г.П. и Г.П.С., като
собственици на поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 63427.2.1470 и
63427.2.1471, находящи се в кв. 269 по плана на гр. Русе (л. л. 38 – 68 от
преписката), е издадена Заповед № РД-01-295 от 10.02.2017 г. от Зам.-кмета на
Община Русе, оправомощен със Заповед № РД-01-956 от 25.04.2013 г. на Кмета на
Община Русе, с която на основание чл. 124а, ал. 5, чл. 124б, ал. 1 и чл. 113,
ал. 2 от ЗУТ е одобрено задание за проектиране и е разрешено изработването на
ПУП - План за регулация и застрояване и Работен устройствен план на поземлени
имоти с идентификатори 63427.2.1470 и 63427.2.1471, находящи се в кв. 269 по
плана на гр. Русе, като се съобразят изискванията на чл. 108, ал. 2 от ЗУТ. С
ПУП за имотите следва да се определи зона за застрояване „Смесена централна
зона“ (Ц1), каквото е и предвиждането на Общия устройствен план на гр. Русе за
територията, в която попадат имотите (л. л. 26 и 27 от преписката).
Със Становище с изх. № 33-НН-567 от
20.09.2017 г., на основание чл. 84, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 80, ал. 3
от Закона за културното наследство, Заповед № РД-09-271 от 19.05.2017 г. на Министъра
на културата, Становище на Националния институт за недвижимо културно
наследство (вх. № 9400-3000 от 03.08.2017 г. и изх. № 9400-3000 от 13.09.2017
г.) и образувана преписка в Министерство на културата № 33-НН-567 от 14.09.2017
г.), Министерството на културата съгласува Виза и ПУП - План за регулация, План
за застрояване, Работен устройствен план, Обемно-устройствено проучване за
поземлени имоти с идентификатори 63427.2.1470 и 63427.2.1471, (УПИ VІІ-5818), находящи се в кв. 269, Централна градска част
по плана на гр. Русе, части: Архитектура-обемно-устройствено проучване,
Геодезия, предварителни становища по части: Ел., ВиК. В становището е посочено,
че разглежданите имоти са в охранителната зона на единична недвижима културна
ценност: Жилищна сграда, находяща се на ул. „Духовно възраждане“ № 19 и 19а,
като след преглед и анализ на внесената документация е направено заключение, че
предложението за застрояване е допустимо по отношение опазването на средата на
недвижимата културна ценност (л. л. 73 и 74 от преписката).
Въз основа на одобреното задание и
разрешението за изработване на ПУП е изготвен проект за ПУП, който е внесен за
разглеждане и одобряване със Заявление вх. № УТ-30-7 от 04.10.2017 г. до
Главния архитект на Община Русе (л. 19 от преписката).
Проектът за ПУП е разгледан от Общинския експертен съвет по устройство на територията при Община Русе, в условията на чл. 128, ал. 8 от ЗУТ, във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗУТ. При разглеждането му експертният орган е допуснал проекта (Решение № 4 по Протокол № 24 от заседание на 25.10.2017 г. на ОЕСУТ при Община Русе на л. 17 от преписката).На основание чл. 128, ал. 3 от ЗУТ проектът е съобщен на заинтересуваните лица по предвидения за това в закона ред. В законния срок не са постъпили възражения от заинтересуваните лица – чл. 128, ал. 5 от ЗУТ (л. л. 14 – 16 от делото).На основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗУТ Общинският експертен съвет по устройство на територията при Община Русе е приел ПУП (Решение № 6 по Протокол № 27 от заседание на 29.11.2017г. на ОЕСУТ при Община Русе на л. 13 от преписката).Административното производство е приключило с издаване на оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-3281 от 18.12.2017 г. на Кмета на Община Русе (л. 5 от преписката). Със заповедта, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 113, ал. 2 и чл. 110, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗУТ, във връзка с горецитираното Решение № 6 по Протокол № 27 от 29.11.2017 г. на ОЕСУТ и по Заявление вх. № УТ-30-7 от 04.10.2017 г. е одобрен:
Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване и Работен
устройствен план на УПИ VІІ-5818 в кв. 269 по плана на гр. Русе.
ПУП е съгласуван с Министерство на културата със Становище Изх. № 33-НН-567 от 20.09.2017 г.С ПР се обединяват ПИ 63427.2.1470 и 63427.2.1471 в нов ПИ 63427.2.5818, като се урегулира по съществуващите имотни граници и действащата улична регулация и се формира нов УПИ VІІ-5818, с площ 995 кв.м.Новообразуваното УПИ VІІ-5818 е в охраняваната зона за единична недвижима културна ценност – Жилищна сграда, декларирана с Писмо № 2464 от 01.07.1980 г. на НИПК и обявена в Държавен вестник, бр. 6 от 1995 г. като архитектурен паметник на културата с категория „Местно значение“ и притежава статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност.За УПИ VІІ-5818 се определя зона за застрояване „Смесена централна зона“ (Ц1).С ПЗ се предвижда със задължителни линии ново застрояване на обществено обслужващ етаж + 3 етажа + мансарда, както следва: от страничната имотна граница на УПИ VІ-1472 на отстояние 3.30 м., 4.20 м. и 6 м. съответно с Н=10, 11.80 и 15 м; По уличната регулация на ул. „Духовно възраждане“ с Н=10, 11.80 и 15 м; По уличната регулация на ул. „Райко Даскалов“ с Н=11.80 и 15 м., съответно с отстъп от 1.70 м.; Ъгъла на ул. „Духовно възраждане“ и ул. „Райко Даскалов“ е подчертан с елипсовидна кула; По ул. „Тодор Александров“ с Н=8 и 11 м.; Покриват се съществуващите калкани от юг и от запад на съществуващата обществено-обслужваща сграда в УПИ І-1469. Заповедта е съобщена на заинтересованите лица по АПК (л. л. 1 – 3 от преписката). По делото за изясняване на релевантни към спора факти и обстоятелства е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвена от специалист - архитект П..Прието е и приложено към делото заключението на вещото лице по назначената СТЕ, като същото е неразделна част от събраните по делото доказателства (л. л. 168 – 171 от делото). Съдът цени заключението на вещото лице като изготвено обективно и незаинтересовано от компетентен в съответната област специалист. В открито съдебно заседание на 15.04.2019 г. вещото лице е отговорило и на допълнително зададени от страна на жалбоподателя и на процесуалния представител на заинтересованата страна П.Н.С. въпроси (л. л. 181 и 182 от делото).
По допустимостта на производството
Съдът приема, че
жалбата е подадена в законоустановения, съгласно чл.215, ал.4 от ЗУТ, 14-дневен
срок, доколкото заповедта не е съобщена на оспорващия. Същата е подадена срещу
подлежащ на съдебно обжалване административен акт и от надлежна страна.
Относно процесуалната легитимация за оспорване на жалбоподателя се е произнесъл ВАС с Определение № 12184 от 10.10.2018 г., постановено по адм. дело № 12300/2018 г., като на основание чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.
С оглед на това
съдът намира жалбата за процесуално допустима.
По съществото на спора
Разгледана по
същество, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 146
от АПК, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган. Съгласно чл. 129, ал.2 от ЗУТ, подробен устройствен план
в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление
- в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на
населени места и селищни образувания, се одобрява със заповед на кмета на
общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен
план от общинския експертен съвет. Посоченият срок е инструктивен и
неспазването му не опорочава издадената заповед. В случая се касае за
одобряване на ПУП-ПРЗ и РУП в обхват един имот в кв.269 по плана на гр.Русе,
поради което одобряването на ПУП-ПРЗ и РУП попада в правомощията на кмета на
общината.
Цитираната разпоредба обосновава компетентността на кмета на Община Русе за
издаване на процесната заповед, с която е одобрен ПУП – План за регулация и
застрояване и Работен устройствен план на УПИ VІІ-5818 в кв. 269 по плана на
гр. Русе.
Оспорената заповед е издадена в изискуемата по закон писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложени са фактически и правни основания за постановяването й. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е спазена уредената в ЗУТ процедура. Спазена е и съгласувателната процедура по реда на чл. 84 от Закона за културното наследство.
По делото е
приложено писменото становище на МК/л.73 и л.74 / с изх. № ЗЗ-НН-567/20.09.2017
г., издадено на основание чл. 84, ал.1 и ал.2, във вр. с чл. 80, ал.3 от ЗКН, въз основа на заповед №
РД-09-271/19.05.2017г. на Министъра на културата, становище на Националния
институт за недвижимо културно наследство вх. № 9400-3000/03.08.2017г. и изх. №
9400-3000/13.09.2017г. и преписка № ЗЗ-НН-567/14.09.2014г. по описа на
Министерството на културата, в което се сочи, че в РУП са изготвени силуети,
които отразяват връзката със съседните сгради по трите улици, на които
принадлежи имота. В силуета по ул.“Духовно Възраждане“, отношението към недвижимата
културна ценност е изразено чрез отдръпване на мансардния етаж спрямо линията
на застрояване от запад. В становището е посочено, че предложението за
застрояване е допустимо по отношение опазването на средата на недвижимата
културна ценност.
С посоченото
становище Министерството на културата съгласува Виза и ПУП – ПР, ПЗ, РУП,
Обемно устройствено проучване за ПИ с идентификатори 63427.2.1470 и
63427.2.1471, /УПИ VII-5818/ в кв.269, ЦГЧ по плана на
гр.Русе, части: „Архитектура – обемно-устройствено проучване, Геодезия,
предврителни становища по части : Ел., ВиК.
Върху графичните
материали на ПУП-ПЗ, РУП е направена заверка с печат на Министерството на
културата и с текст "Съгласувам по чл. 84, ал.1 от ЗКН и във вр. с Писмено
становище на НИНКН предоставените графични материали". Следователно в
случая са изпълнени изискванията на чл. 141, ал.7, във вр. с чл. 125, ал.6 от ЗУТ, както и разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗКН, поради което съдът приема, че
проектът е съгласуван в съответствие с изискванията на ЗКН.
Съдът намира, че
оспорената заповед е издадена при наличие на материалноправните предпоставки.
От релевантните факти, установени от събраните по делото доказателства, включително и от назначената СТЕ, заключението по която е неразделна част от доказателствата по делото, следва изводът, че одобреният с оспорената заповед ПУП отговоря на всички правила на ЗУТ и на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Във връзка с релевираните от страна на жалбоподателя възражения, съдът напълно възприема заключението на вещото лице арх.П. по назначената СТЕ като счита, че същото е пълно, обосновано, изготвено обективно и от компетентен в съответната област специалист. Съобразено е с поставените задачи, като вещото лице е дало подробни и обосновани отговори на поставените въпроси.
Предвиденото
с оспорената заповед застрояване в УПИ VII-5818 в кв. 269 по плана на гр. Русе е съобразено с
изискванията на чл. 19 ал. 7 от ЗУТ.
Подробният
устройствен план, предмет на настоящото дело, третира имот в охранителната зона
на единичен паметник на архитектурата от местно значение, като съседен имот,
като не засяга този имот или намиращата се в него сграда-паметник.
ПУП е
съгласуван с Министерството на културата (вж Писмо изх. № 33-НН-567 от 20.09.2017
г. на л. л. 73 и 74 от преписката), като е изразено становище, че чрез
отдръпване повече от необходимото отстояние на мансардния етаж е показано
отношението по опазване на средата на недвижимата културна ценност.
Предвидената
за застрояване сграда се намира в смесена централна зона, за която се предвижда
средноетажно застрояване, като сградата има сложна конфигурация с отстъпи с
различна етажност и височини, и ъглова кула, която според вещото лице е
характерна за застрояването в гр. Русе в исторически план - гараж + 2 етажа
/Н=8.60м/; магазини /1 етаж/ + 2 жилищни етажа /Н=9м/; магазини /1 ет./ + 3
жилищни етажа /Н=11.80м/; магазини /1 ет./+3 жил.етажа+ мансарда /Н=14.60м/;
кула /Н=15м/. Вещото лице посочва, че от ниво +10м всички останали етажи са
разположени зад линията от 45 градуса, зад която височината на отстъпите не се
добавя към височината на най-външната стена на сградата.
Линията на
бъдещото застрояване съвпада с външните регулационни линия на процесния имот
откъм ул. „Духовно възраждане“ и ул. „Райко Даскалов“. Не са нарушени
изискванията на чл. 26, ал. 1 от ЗУТ, тъй като двете улици са от по-нисък клас.
Трасето на
ул. „Духовно възраждане“ е изменено за по-добра видимост при включването му към
ул. „Райко Даскалов“, като регулационната линия в ъгъла е заоблена в
съответствие с изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗУТ.
Процесният
имот е ъглов и излиза на три улици. За него регулацията към имота на
жалбоподателя А. е странична регулационня линия. Според експертизата,
дълбочината на застрояване откъм имота на жалбоподателя е 12.40 м и не попада в
хипотезата на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ. В тази хипотеза не попада и частта от
сградата с лице към ул. “Тодор Александров“, съседна на друг имот - дълбочината
на застрояване е 14.40 м.
Вещо лице
арх.П. в обясненията си, дадени в съдебно заседание посочва, че одобрения със
заповедта ПУП съответства на действащата улична регулация.
Предвидената
за застрояване сграда има сложна конфигурация с отстъпи с различна етажност и
височини. Откъм ул. ‚Духовно възраждане“ тя е с височина 9 м при ширина на
улицата 10 м /уличните платна + тротоарите от двете страни/ и височина 11.80 м
от точката, където поради изменението на трасето на улицата, нейната ширина
става 11.90 м. Ъгловата кула, с височина 15 м, е архитектурно-художествен
елемент.
Вещото лице
в съдебно заседание посочва, че височината от 15 метра е предвидена само за
кулата, в ъгъла на сградата, която кула представлява отделен архитектурен
елемент. Този елемент заема малко площ от цялата сграда. Височината на такива
архитектурни елементи не е относима за целия строеж и съгласно Наредба №
7/2003г. височините на такива елементи не се ограничава.
От
заключението на вещото лице и неговите обяснения, дадени в съдебно заседание, следва
изводът, че са спазени изискванията на
чл. 93, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
Откъм ул.
„Райко Даскалов“ височината на сградата е 11.80 м при ширина на улицата 10
метра - чл. 31, ал. 3 от ЗУТ. Шестетажната жилищна сграда по ул.“Райко
Даскалов“ е с първи нежилищен етаж с височина З м.
Спрямо
проектираната с процесния план сграда къщата на жалбоподателя е разположена
откъм по-благоприятната посока за ослънчаване - от запад-югозапад.
Процесният
УПИ е ъглов и излиза на три улици. За него регулацията към имота на
жалбоподателя А. е странична регулационна линия, а не дъно на УПИ, поради което
правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗУТ не са относими и приложими.
Спазено е
изискването за отстояние от З м до странична регулационна линия за застрояване
до 10 метра, и за средно и високо жилищно застрояване - 1/3 от височината на
сградата.
Конкретно в
отговора си на шестия въпрос от заключението вещото лице посочва, че към имота
на жалбоподателя първата най-близка до границата част от бъдещата сграда е с
височина 9 метра и е на отстояние 3.30 м при изискуемо З м; следващият отстъп е
на отстояние 4.20 м при изискуемо 3.93 м; най-високата част от сградата е на
отстояние от страничната регулация към имота на А. 6 метра при изскуемо 4.87 м.
Последното
обстоятелство е отчетено от Министерството на културата, при извършеното
съгласуване, като положително отношение към средата на паметника на културата.
Освен това, следва да бъде съобразен и фактът, че сградата на жалбоподателя се
намира не на 3 метра, а на 5.1 от страничната регулационна линия с процесния
УПИ.
Съдът
намира за недопустимо, направеното от оспорващия искане да се извърши проверка
дали писменото становище на МК, с което е съгласуван одобрения със заповедта
ПУП, съответства на ЗУТ, тъй като по своята правна същност това е искане за
упражняване на косвен съдебен контрол.
Прилагането
на косвен съдебен контрол в административния процес е недопустим. Следва да се
съобрази и факта, че това писмено становище на МК е станало известно на оспорващия
от образуването на настоящото съдебно производство, влязло е в сила и по
отношение на него, то е стабилен административен акт, който е породил разпоредените
с него правни последици.
За пълнота
на изложението следва да се посочи, че от заключението на СТЕ, изготвена от
арх.М.А., както и от обясненията на в.л. А. в съдебно заседание, се установява,
че имотите, предмет на плана, както и имотът на оспорващия, не попадат в защитена
територия за опазване на културното наследство, за които с нормативен акт или
със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на
застрояване и ползване на поземлените имоти. Имотите попадат в смесена
централна зона, за която са валидни общите правила към ОУП за гр.Русе.
Неоснователно
е възражението на оспорващия, че заключението на в.л.арх.П. е необосновано, тъй
като е изготвено без да е извършен оглед и замервания на място.
Видно от
констативно – съобразителната част на заключението в.л. П. е посетила обекта за
оглед на място. Заключението е изготвено от вещото лице на базата на пълната
документация към заповедта /цялата административна преписка/, като е съобразило
издадените скици по действащите планове, издадени от Община Русе и СГКК Русе.
По своята
правна същност приложените към административната преписка скици, представляващи
извадки от действащите планове, са официални удостоверителни документи, които
се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.144 АПК вр.с чл.179 ГПК.
Предвид
изложеното изготвянето на заключението от вещото лице въз основа на официални
удостоверителни документи, неоспорени от жалбоподателя, води до извод за
обоснованост на заключението на СТЕ.
Оспорената
заповед отговаря на установената от закона форма, съдържа правни основания и
мотиви, като е издадена и в съответствие с правилата и нормативите, правно
уредени от ЗУТ и Наредба № 7/2003г. за ПН по устройство на отделните видове
територии и устройствени зони.
По изложените съображения съдът счита оспорената заповед за
законосъобразна. Подадената срещу нея жалба следва да остане без уважение.
С оглед изхода
на спора и като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т.
д. № 5/2009 г., настоящият съдебен състав намира претенцията на ответника за
присъждане на разноски по делото (л. 183 от делото) – платени депозити за СТЕ в
размер на 200лв. и 150 лева (л. 68 и л.161 от делото) и юрисконсултско
възнаграждение за основателна. Такова следва да се присъди в размер на 200
лева, съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на заинтересованата страна П.Н.С.
се следват разноски в размер на 1000
лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък
на разноските (л. 180 от делото) и договор за правна защита и съдействие от
31.03.2019 г. (л. 167 от делото).
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и
чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Н.А. *** срещу Заповед № РД-01-3281 от 18.12.2017 г. на Кмета
на Община Русе, с която е одобрен Подробен устройствен план – План за регулация
и застрояване и Работен устройствен план на УПИ VІІ-5818 в кв. 269 по плана на
гр. Русе.
ОСЪЖДА Л.Н.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Община Русе сумата от 550.00 (петстотин и петдесет) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Л.Н.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на П.Н.С., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 1000 (хиляда) лева разноски по делото – платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: